Ето каква информация намерих за егрегорите:

Егрегорът е енергийно образувание от излъчената в пространството енергия на хората, които преживяват своите житейски сънища. Вселената е безкрайна и цялостна система. В нея нищо задвижено не се губи, а се трансформира, докато се завърне в абсолюта, благодарение на изначалната енергия. Енергията прониква във всичко относително. Затова енергията на егрегорите прониква във всички хора, тъй като ние самите в един от аспектите си сме енергия. Когато човек преживява своя сън, той има синдрома на недостатъчност. Така е устроен живота, че човекът при раждането си да няма нищо и нямането да го кара да търси и да се развива, за да се върне при себе си – в абсолюта. При фантазията за удовлетворяване на някаква нужда, човекът излъчва енергията си в пространството. Излъчваната енергия от хората се събира по обща средна вибрация в енергийни образувания. Различните егрегори вибрират на различни честоти. Колкото повече хора споделят съответната емоция или идея, толкова повече енергия те излъчват и се образува мощно енергийно тяло на средната честота от техните вибрации. На по-специфичните честоти, на които вибрират по-малко хора, егрегорите са по-слаби, но винаги съществуват. Те са буфера, в който се натрупва енергията, която човек излъчва при своята дейност. А човека излъчва откакто се е появил на този свят. Емоциите са първия инструмент за живот, с който разполага новороденото. Ума се явява втори инструмент, когато се развие достатъчно. Вярата, морала, телевизията, модата, индустрията и др. са мощни егрегори, на базата на които се развива обществения живот. Те дават упование на милионите хора, които никога не си задават въпроса за тяхното участие във нещата, които са приели за свои. Така егрегорите съществуват като се натрупва информацията за нуждите на хората и се обезпечава масовото обществено развитие с готови модели. За да стане част от един човек определена идея, той я приема. Без да я допусне в себе си и да я приеме за своя, човекът не става участник в егрегора. За него този егрегор не съществува. Подвластни сме на много егрегори едновременно – на града в който живеем, на уличното движение, на семейството, на приятелите. Енергията им достига до нас чрез сетивата ни. Участието ни във всеки един от егрегорите се определя от нас самите, от нашето допускане, че някоя връзка е валидна и за нас самите. Когато приемем идеята, ние се идентифицираме с нея и оформяме потребност да я поддържаме. Спре ли потока от енергия към даден егрегор – егрегорът се разпада. Той не може сам да генерира енергия, но съдържа информация, която е необходима на обществото за да изжиява илюзиите си. Получава се цикъл. Поради синдрома на недостатъчност човек има потребности. Заявявайки тези потребности, той излъчва енергия. Каквото излъчи – това му се връща. Ако излъчва нужда да преживява, му се връща преживяването, което се търси – емоционално и идейно обезпечаване на съня, който се поддържа чрез постоянно стимулиране. Човек търси как да запълни липсващото звено в себе си, като се фиксира в нещо, което вярва че ще го направи доволен и щастлив. Но тъй като произхода на нуждата е умствена или емоционална, то тя трябва да се стимулира непрекъснато, за да се поддържа ниво на задоволеност, което колкото повече храним, толкова по-малко достатъчно е, защото не се постига търсения ефект – няма пълно задоволяване. Затова излъчваме пак нуждата от задоволяване, стимула който ни се връща се усилва и с изчерпване на стимула, потребността става нетърпима и се намираме в затворен цикъл, към който се оказваме пристрастени. Точно така се задържа егрегорът жив, като се затвори цикъла и на входа се подава потребността за преживяване, вместо моментната същинска информация от случващото се. Несъзнателността на участника в егрегора е гаранта за неговото съществуване. Няма празно между потребността, стимула и реакцията, в което съзнанието да наблюдава процеса и да се откъсне от егрегориалната зависимост. Така всеки продукт, който се произвежда от човека носи енегрията с която е произведен. Всеки потребител на тази енергия, става участник в егрегора на продукта. Ако употребявам наркотици примерно. Наркотикът се произвежда с цел да зариби потребителя, като му доставя възможност да изживее друга реалност, която му харесва повече, от неговата си сънувана реалност. Когато бъде приет наркотика, потребителя изживява емоцията от новата фантазия. Действието преминава и за да не се върне в нежеланата реалност, потребителя пак се стимулира. Така той е участник в егрегора на наркотиците. Може да се проследи същото със модата, парите, алкохола, шоколада, кафето. Какъвто и да е продукт, създаден от човечеството за масово ползване е носител на енергията с която е създаден и приемането на тази енергия от несъзнателния потребител, го прави съпричастен на идеята и емоцията, с която се идентифицира при потреблението.

Егото на човека е неговия личен егрегор. Ако несъзнателния човек не изповядва някаква масова идея или популярна емоция, той си фантазира и изгражда личния си свят. Докато живее във фантазиите си, човекът не съзнава че той реално присъства в настоящето, защото през цялото време или си спомня миналото или планира бъдещето. Фантазиите му хранят неговия егрегор. Всяко нещо, към което се закачи човекът, го извежда от центъра му. Вместо да използва енергията, която генерира за самопознание и преоткриване на същността си, той я отдава доброволно на всевъзможни егрегори. Когато човекът осъзнае изтичането на собствената му енергия има възможност да прекрати този процес. Докато е несъзнателен, човек прави стотици избори между всякакви възможности. В осъзнаването си, човек може да направи един единствен избор, който да прекрати безкрайното лутане и чудене и търсене. С осъзнаването си човек вижда че единствения избор който стои пред него е света който познава със всичките му връзки, зависимости и компромиси или себе си. Избере ли да следва себе си, той преоткрива смисъла на понятията избор, свобода, воля, живот... С избора да следва себе си, човек се устремява към абсолютната си същност. Става незвисим от обвързаностите с егрегорите. Относителния свят се центрира в настоящия момент и ако човекът избере да приеме някакъв егрегор, го прави осъзнато с цел обмен на енергия, която му е необходима за развитието. Разликата е в това, че връзката е ясна и човекът не е зависим от нея, може да я прекрати във всеки момент, когато не му е потребна повече, без да усеща абстиненцята. Освобождаването от егрегорите става като се пуснат да съществуват, без никакво взаимодействие с тях. Всяка връзка се освобождава, без борба, с правене на нищо. Това е процес, свързан с преодоляване на пристрастията. Единственото, което е необходимо да се направи, за да се преодолее всяка зависимост, е човекът да се завърне в себе си и да задържи връзката. Да освободи всяка мисъл, желание, процес, действие, които се случват в него. Към истинските неща не може да се пристрастяваме. Това е базата на която аз разграничавам фантазиите си от реалността. Само към фантазиите си се пристрастявам.

Защо избора на себе си е толкова труден и непоносим? Защо избора на масовия човек е да живее в познатия и обвързващ свят? Егрегорите дават възможност на всеки да се развива по бавния метод. Самостоятелния път е драстичен и непознат, което изпълва подвластния на емоциите си човек със страх от неизвестното. Несъзнателният човек се стреми да контролира (идва от контра, справка в речника да не е само импровизацията ми, която пак се оказа точна: from L. contra- "against" + rotulus, dim. of rota "wheel" ), да спре развитието на неизвестното, да удовлетворява потребностите си в рамките на познатото, като се задоволява с фантазиите си. Но в един момент се оказва че потенциала на някой човек надхвърля потенциала на егрегорите и информацията, която черпи от тях, вече не обезпечава развитието му. Това води до поемане по собствен път, след като вече е изчерпана възможността за развитие заедно с обществото. Осъзнатия човек израства и се трансформира, заедно със всички елементи от живота, със всички понятия и взаимоотношения. Той е задоволен във всеки един момент, тъй като има всичко необходимо, за да премине към следващия. Във всеки един момент, целия наличен потенциал, извлича максимума от ситуацията. Енергията, която човек генерира, се влага в собственото му развитие, без разхищение. Несъзнателния човек също се трансформира и се развива, но със скоростта на обществото. Егрегорите също се развиват поради изменящите се обществени нужди. Хората обновяват идеите си и нуждите си, но промяната става със скоростта с която може да се извършва едновременно при милиардите хора на планетата. Всеки избира сам за себе си. Избора е само един – или аз или съня ми.

Е, слава Богу, не!

Тази енергийна схема важи за хората и техните "произведения" - сиреч зависят от нашата свободна воля. Нашият баща - Абсолюта - ни е дарил свободна воля и никой не може да ни я отнеме. Така че при нас идва само това, на което сме отворили прозорец в кристалната си сфера /ауричната ни защита/. Затова винаги носи тежка карма опитите ни да погазим свободната воля на другите същности. И тази карма трябва да се изкупи с лихвите, за да можем да се освободим от самсара...

Вале, по мое мнение, че агрегорите са всъщност падналите духове. Изследвайки за да ги дефинираш човек попада във водовъртежа на демоничния свят-изживявайки ги.

И едно доуточнение- 'не хората създават егрегорите'- а агрегорите се хранят с тяхното невежество.

Невежеството идва от желанието на душите да манипулират фино-материалните енергии.

Първенец в теориите на егрегорите е Великият Съветски Съюз и КГБ. Началото е не Блаватская, а- Рьорих с неговата 'Агни-йога'.

Кашпровски, Джуна и тем подобни.

КГБ бе разработвало пред годините на соцът т.нар. 'Теория за торсионните полета', която бе предствена от Акимов в предаването на Кеворкиращия.

Вале, по мое мнение, че агрегорите са всъщност падналите духове. Изследвайки за да ги дефинираш човек попада във водовъртежа на демоничния свят-изживявайки ги.

И едно доуточнение- 'не хората създават егрегорите'- а агрегорите се хранят с тяхното невежество.

Невежеството идва от желанието на душите да манипулират фино-материалните енергии.

Първенец в теориите на егрегорите е Великият Съветски Съюз и КГБ. Началото е не Блаватская, а- Рьорих с неговата 'Агни-йога'.

Кашпровски, Джуна и тем подобни.

КГБ бе разработвало пред годините на соцът т.нар. 'Теория за торсионните полета', която бе предствена от Акимов в предаването на Кеворкиращия.

имаш право - някои астрални същества /вкл. и умрели хора, задържали се заради прекомерни привързаности в междинната сфера/ също действат като агенти за създаване на медиумни кръгове, секти, окултни кръжоци и т.н. - единствено с цел заробването на наивниците, търсещи "трансцедентното" в самсара и то за собствена облага или от любопитство. И така заробените участват в сеанси и ритуали, по време на които им се ограбват светлинния и отразителен етер и после...неразположение, липса на енергия, психични разстройства, душевни заболявания...лудост и самоубийства. Горе - долу в този ред протичат, за съжаление

имаш право - някои астрални същества /вкл. и умрели хора, задържали се заради прекомерни привързаности в междинната сфера/ също действат като агенти за създаване на медиумни кръгове, секти, окултни кръжоци и т.н. - единствено с цел заробването на наивниците, търсещи "трансцедентното" в самсара и то за собствена облага или от любопитство. И така заробените участват в сеанси и ритуали, по време на които им се ограбват светлинния и отразителен етер и после...неразположение, липса на енергия, психични разстройства, душевни заболявания...лудост и самоубийства. Горе - долу в този ред протичат, за съжаление

А защо по-точно полудяват?

Благодаря и се извинявам пред всички на модераторите, това е вече друго нещо.

Вале, по мое мнение, че агрегорите са всъщност падналите духове. Изследвайки за да ги дефинираш човек попада във водовъртежа на демоничния свят-изживявайки ги.

И едно доуточнение- 'не хората създават егрегорите'- а агрегорите се хранят с тяхното невежество.

Невежеството идва от желанието на душите да манипулират фино-материалните енергии.

Първенец в теориите на егрегорите е Великият Съветски Съюз и КГБ. Началото е не Блаватская, а- Рьорих с неговата 'Агни-йога'.

Кашпровски, Джуна и тем подобни.

КГБ бе разработвало пред годините на соцът т.нар. 'Теория за торсионните полета', която бе предствена от Акимов в предаването на Кеворкиращия.

Мислиш, че егрегорите не се създават от хората, а са си предварително създадени, а хората просто ги следват?

А защо по-точно полудяват?

Контролният дух постепенно заменя мисленето на жертвата със своето собствено. Това води до остри психически разстройства и заболявания и т.нн...

По този въпрос има много писано в нета, както и начините и методи да се помогне на такива обсебени.

виж например екзорсизъм

http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...%F1%E8%E7%FA%EC

Редактирано 12 февруари 200917 г. от valentinus (преглед на промените)

Контролният дух постепенно заменя мисленето на жертвата със своето собствено. Това води до остри психически разстройства и заболявания и т.нн...

По този въпрос има много писано в нета, както и начините и методи да се помогне на такива обсебени.

виж например екзорсизъм

http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...%F1%E8%E7%FA%EC

Че екзорсизма какво общо има с егрегорите?

Тези духове от егрегорите ли идват?

Редактирано 12 февруари 200917 г. от tuksum (преглед на промените)

Че екзорсизма какво общо има с егрегорите?

нали пита малко по-горе как така се полудява от обсебването на човек от астрално същество ...!?

а екзорсизъм е метод за борба с точно такова обсебване.

нали пита малко по-горе как така се полудява от обсебването на човек от астрално същество ...!?

а екзорсизъм е метод за борба с точно такова обсебване.

Аз знам какво е екзорсизъм. Питах тези духове, които обсебват дали идват от егрегорите или просто по време на спиритичен сеанс като се направи дупка в енергийното поле на човека, то става уязвимо за проникване от разни същества. В такъв случай, подобни същества може би се навъртат често около някои точно определин егрегори? Ти как мисилш?

астрални същества, жадни за етери, се "навъртат" там, където има донори на такива етери, вкл. и край егрегорите и техните създатели/поддържници/жертви.

егрегорите, рожба на всички нас, се подчиняват предимно на някой от еоните и влизат в някой от 12 -те знака на зодиака. И така, инспирирани и хранени от хората, движени от еоните, егрегорите по обратната връзка внушават съответните мисъл/форми и идеи на нас и така,

ние, движени като кукли на конци от собствените си творения - егрегорите, а те от своя страна управлявани от еоните, играем тъжния си танц през времената...

това е танцуващият Шива.

няма никакви егрегори, щото така има астрални телепатични духове които както си казал, - ви движат като кукли на конци, но е по-сложно и вие мислите, но в телепатичното поле на астралния разум и по този начин те се хранят с вашите мисли, мислите ви са енергия за тях. С други думи разума на всеки човек е превзет от астрален разум. Дори и когато четете това тук или нещо в интернет в главата ви сте двама вие и астралния разум, той дори мисли вместо вас доста често защото такава им е процедурата за да се хранят с мислите ви. Това присъствие не можете да го усетите защото вече сте превзет, ако започнете да се съпротивлявате отивате при чичко психиатър и нататък ви е ясно. Блаватска ряпа да яде, пълни глупости е писала и как няма да е писала като всичко й е диктувано от тези същите астрални разуми, да не би да й кажат истината ха ха.

астрални същества, жадни за етери, се "навъртат" там, където има донори на такива етери, вкл. и край егрегорите и техните създатели/поддържници/жертви.

Я кажи къде още има донори на такива етери? Къде се срещат, че да ги знам къде се навъртат тея астрални същества. Нищо, че са навсякъде. Все пак, къде са най-много. Аз мисля, че има много там, където има разни страсти - публични домове, пияници... Къде още?

няма никакви егрегори, щото така има астрални телепатични духове които както си казал, - ви движат като кукли на конци, но е по-сложно и вие мислите, но в телепатичното поле на астралния разум и по този начин те се хранят с вашите мисли, мислите ви са енергия за тях. С други думи разума на всеки човек е превзет от астрален разум. Дори и когато четете това тук или нещо в интернет в главата ви сте двама вие и астралния разум, той дори мисли вместо вас доста често защото такава им е процедурата за да се хранят с мислите ви. Това присъствие не можете да го усетите защото вече сте превзет, ако започнете да се съпротивлявате отивате при чичко психиатър и нататък ви е ясно. Блаватска ряпа да яде, пълни глупости е писала и как няма да е писала като всичко й е диктувано от тези същите астрални разуми, да не би да й кажат истината ха ха.

Мисля, че си прав. Само не ти разбрах мисълта за това как като се съпротивляваш и най-много да стигнеш до психиатър. Като се съпротивляваш и те повече затягат контора и се стига до вътрешни противоречия, така ли?

Редактирано 12 февруари 200917 г. от tuksum (преглед на промените)

Нещата не са чак толкова зле. В човека има два центъра - душата, висшия аз, центърът на духовните му стремежи и нисшето аз, центъра на неговия егоизъм. Външна намеса върху човешкото съзнание може да се осъществи само посредством неговия низш аз, посредством неговите егоистични мисли, желания и привички. Те са хаотични и замъгляват човешкия разум с което успяват да ръководят и самия човек. Що се отнася до висшия аз и мислите и чувствата произтичащи от него, то там контролът винаги е в ръцете на самия човек. Въпросът е човек да успее да издигне съзнанието си до нивото на висшето си аз, на своята душа. На първо време трябва да се научи да разпознава източника на своите мисли, желания и емоции. Нисшите мисли и чувства вземат под внимание единствено самия човек, липсва загриженост за другите (освен косвена по отношение на тези които възприемаме като близки), те са нетрайни, често прескачат от едната противоположност в другата. След като човек се научи да разпознава мислите произхождащи от низшето, трябва да се научи да ги пресича още в зародиш. Това става просто като поддържа в съзнанието си мислите произхождащи от неговата душа. Ако бъде изтърван моментът, нисшите мисли и чувства, набират сила и замъгляват човешкото съзнание, като човек им се поддава. Това продължава докато енергията им не се изчерпи. Ако запалим огън, можем да го угасим, докато пламъчето му е малко. Ако допуснам да стане пожар, ще трябва да чакаме, докато всичко, което поддържа огъня изгори.

Нещата не са чак толкова зле. В човека има два центъра - душата, висшия аз, центърът на духовните му стремежи и нисшето аз, центъра на неговия егоизъм. Външна намеса върху човешкото съзнание може да се осъществи само посредством неговия низш аз, посредством неговите егоистични мисли, желания и привички. Те са хаотични и замъгляват човешкия разум с което успяват да ръководят и самия човек. Що се отнася до висшия аз и мислите и чувствата произтичащи от него, то там контролът винаги е в ръцете на самия човек. Въпросът е човек да успее да издигне съзнанието си до нивото на висшето си аз, на своята душа. На първо време трябва да се научи да разпознава източника на своите мисли, желания и емоции. Нисшите мисли и чувства вземат под внимание единствено самия човек, липсва загриженост за другите (освен косвена по отношение на тези които възприемаме като близки), те са нетрайни, често прескачат от едната противоположност в другата. След като човек се научи да разпознава мислите произхождащи от низшето, трябва да се научи да ги пресича още в зародиш. Това става просто като поддържа в съзнанието си мислите произхождащи от неговата душа. Ако бъде изтърван моментът, нисшите мисли и чувства, набират сила и замъгляват човешкото съзнание, като човек им се поддава. Това продължава докато енергията им не се изчерпи. Ако запалим огън, можем да го угасим, докато пламъчето му е малко. Ако допуснам да стане пожар, ще трябва да чакаме, докато всичко, което поддържа огъня изгори.

И нисшия аз, и висшия са в самсара, в тази реалност.

Нисшия е нашето самоосъзнаване в материалния свят, то е преходно и загива заедно с преходните ни тела

Висшия аз е безсмъртен /относително/ и натрупва информацията от поредицата прераждания и се явява като управител на нашата система. Но си е подчинен на законите на тази реалност, или също е "под закона".

Има обаче и още един център - нашата монада.

Монадата е в друго поле на изява, или по-точно на НЕизява. Тя е истинската ни същност, а ние, с нисшия и висшия си аз сме нейна проекция тук, в самсара, в матрицата.

това е и разликата между трансцедентната езотерика и окултизма

Окултизма води до новораждане , или издигане на съзнанието от материалния свят в астралния. В транцедентните школи се работи за връзка с монадата и норораждане в друго поле на изява, извън матрицата...

Ето каква информация намерих за егрегорите:

Егрегорът е енергийно образувание от излъчената в пространството енергия на хората, които преживяват своите житейски сънища. Вселената е безкрайна и цялостна система. В нея нищо задвижено не се губи, а се трансформира, докато се завърне в абсолюта, благодарение на изначалната енергия. Енергията прониква във всичко относително. Затова енергията на егрегорите прониква във всички хора, тъй като ние самите в един от аспектите си сме енергия. Когато човек преживява своя сън, той има синдрома на недостатъчност. Така е устроен живота, че човекът при раждането си да няма нищо и нямането да го кара да търси и да се развива, за да се върне при себе си – в абсолюта. При фантазията за удовлетворяване на някаква нужда, човекът излъчва енергията си в пространството. Излъчваната енергия от хората се събира по обща средна вибрация в енергийни образувания. Различните егрегори вибрират на различни честоти. Колкото повече хора споделят съответната емоция или идея, толкова повече енергия те излъчват и се образува мощно енергийно тяло на средната честота от техните вибрации. На по-специфичните честоти, на които вибрират по-малко хора, егрегорите са по-слаби, но винаги съществуват. Те са буфера, в който се натрупва енергията, която човек излъчва при своята дейност. А човека излъчва откакто се е появил на този свят. Емоциите са първия инструмент за живот, с който разполага новороденото. Ума се явява втори инструмент, когато се развие достатъчно. Вярата, морала, телевизията, модата, индустрията и др. са мощни егрегори, на базата на които се развива обществения живот. Те дават упование на милионите хора, които никога не си задават въпроса за тяхното участие във нещата, които са приели за свои. Така егрегорите съществуват като се натрупва информацията за нуждите на хората и се обезпечава масовото обществено развитие с готови модели. За да стане част от един човек определена идея, той я приема. Без да я допусне в себе си и да я приеме за своя, човекът не става участник в егрегора. За него този егрегор не съществува. Подвластни сме на много егрегори едновременно – на града в който живеем, на уличното движение, на семейството, на приятелите. Енергията им достига до нас чрез сетивата ни. Участието ни във всеки един от егрегорите се определя от нас самите, от нашето допускане, че някоя връзка е валидна и за нас самите. Когато приемем идеята, ние се идентифицираме с нея и оформяме потребност да я поддържаме. Спре ли потока от енергия към даден егрегор – егрегорът се разпада. Той не може сам да генерира енергия, но съдържа информация, която е необходима на обществото за да изжиява илюзиите си. Получава се цикъл. Поради синдрома на недостатъчност човек има потребности. Заявявайки тези потребности, той излъчва енергия. Каквото излъчи – това му се връща. Ако излъчва нужда да преживява, му се връща преживяването, което се търси – емоционално и идейно обезпечаване на съня, който се поддържа чрез постоянно стимулиране. Човек търси как да запълни липсващото звено в себе си, като се фиксира в нещо, което вярва че ще го направи доволен и щастлив. Но тъй като произхода на нуждата е умствена или емоционална, то тя трябва да се стимулира непрекъснато, за да се поддържа ниво на задоволеност, което колкото повече храним, толкова по-малко достатъчно е, защото не се постига търсения ефект – няма пълно задоволяване. Затова излъчваме пак нуждата от задоволяване, стимула който ни се връща се усилва и с изчерпване на стимула, потребността става нетърпима и се намираме в затворен цикъл, към който се оказваме пристрастени. Точно така се задържа егрегорът жив, като се затвори цикъла и на входа се подава потребността за преживяване, вместо моментната същинска информация от случващото се. Несъзнателността на участника в егрегора е гаранта за неговото съществуване. Няма празно между потребността, стимула и реакцията, в което съзнанието да наблюдава процеса и да се откъсне от егрегориалната зависимост. Така всеки продукт, който се произвежда от човека носи енегрията с която е произведен. Всеки потребител на тази енергия, става участник в егрегора на продукта. Ако употребявам наркотици примерно. Наркотикът се произвежда с цел да зариби потребителя, като му доставя възможност да изживее друга реалност, която му харесва повече, от неговата си сънувана реалност. Когато бъде приет наркотика, потребителя изживява емоцията от новата фантазия. Действието преминава и за да не се върне в нежеланата реалност, потребителя пак се стимулира. Така той е участник в егрегора на наркотиците. Може да се проследи същото със модата, парите, алкохола, шоколада, кафето. Какъвто и да е продукт, създаден от човечеството за масово ползване е носител на енергията с която е създаден и приемането на тази енергия от несъзнателния потребител, го прави съпричастен на идеята и емоцията, с която се идентифицира при потреблението.

Егото на човека е неговия личен егрегор. Ако несъзнателния човек не изповядва някаква масова идея или популярна емоция, той си фантазира и изгражда личния си свят. Докато живее във фантазиите си, човекът не съзнава че той реално присъства в настоящето, защото през цялото време или си спомня миналото или планира бъдещето. Фантазиите му хранят неговия егрегор. Всяко нещо, към което се закачи човекът, го извежда от центъра му. Вместо да използва енергията, която генерира за самопознание и преоткриване на същността си, той я отдава доброволно на всевъзможни егрегори. Когато човекът осъзнае изтичането на собствената му енергия има възможност да прекрати този процес. Докато е несъзнателен, човек прави стотици избори между всякакви възможности. В осъзнаването си, човек може да направи един единствен избор, който да прекрати безкрайното лутане и чудене и търсене. С осъзнаването си човек вижда че единствения избор който стои пред него е света който познава със всичките му връзки, зависимости и компромиси или себе си. Избере ли да следва себе си, той преоткрива смисъла на понятията избор, свобода, воля, живот... С избора да следва себе си, човек се устремява към абсолютната си същност. Става незвисим от обвързаностите с егрегорите. Относителния свят се центрира в настоящия момент и ако човекът избере да приеме някакъв егрегор, го прави осъзнато с цел обмен на енергия, която му е необходима за развитието. Разликата е в това, че връзката е ясна и човекът не е зависим от нея, може да я прекрати във всеки момент, когато не му е потребна повече, без да усеща абстиненцята. Освобождаването от егрегорите става като се пуснат да съществуват, без никакво взаимодействие с тях. Всяка връзка се освобождава, без борба, с правене на нищо. Това е процес, свързан с преодоляване на пристрастията. Единственото, което е необходимо да се направи, за да се преодолее всяка зависимост, е човекът да се завърне в себе си и да задържи връзката. Да освободи всяка мисъл, желание, процес, действие, които се случват в него. Към истинските неща не може да се пристрастяваме. Това е базата на която аз разграничавам фантазиите си от реалността. Само към фантазиите си се пристрастявам.

Защо избора на себе си е толкова труден и непоносим? Защо избора на масовия човек е да живее в познатия и обвързващ свят? Егрегорите дават възможност на всеки да се развива по бавния метод. Самостоятелния път е драстичен и непознат, което изпълва подвластния на емоциите си човек със страх от неизвестното. Несъзнателният човек се стреми да контролира (идва от контра, справка в речника да не е само импровизацията ми, която пак се оказа точна: from L. contra- "against" + rotulus, dim. of rota "wheel" ), да спре развитието на неизвестното, да удовлетворява потребностите си в рамките на познатото, като се задоволява с фантазиите си. Но в един момент се оказва че потенциала на някой човек надхвърля потенциала на егрегорите и информацията, която черпи от тях, вече не обезпечава развитието му. Това води до поемане по собствен път, след като вече е изчерпана възможността за развитие заедно с обществото. Осъзнатия човек израства и се трансформира, заедно със всички елементи от живота, със всички понятия и взаимоотношения. Той е задоволен във всеки един момент, тъй като има всичко необходимо, за да премине към следващия. Във всеки един момент, целия наличен потенциал, извлича максимума от ситуацията. Енергията, която човек генерира, се влага в собственото му развитие, без разхищение. Несъзнателния човек също се трансформира и се развива, но със скоростта на обществото. Егрегорите също се развиват поради изменящите се обществени нужди. Хората обновяват идеите си и нуждите си, но промяната става със скоростта с която може да се извършва едновременно при милиардите хора на планетата. Всеки избира сам за себе си. Избора е само един – или аз или съня ми.

Още нещо интересно по темата

Егрегорът представлява сбор от мислите и чувствата на двама или повече души, които те са имали един към друг в момента на възникването на общността им. Т.е егрегорът се ражда в определен момент. Програмата на егрегора се задава от мислите, а енергията му се подхранва от чувствата и емоциите на създалите го.

Пример . Мъж и жена създават семейство, като мъжът обещава на жена си да я издържа, а тя да му е вярна и да се грижи за домакинството.

Така новообразуваният семеен егрегор ще получи програма, която ще има за цел да поддържа гореописаните обещания. Той ще бъде толкова по-силен, колкото по-силни са чувствата, които двамата изпитват един към друг. Егрегорът се явява своеобразна "банка", която акумулира в себе си тази част от енергията на чувствата, които двамата не могат да усвоят. Тази енергия ще се използва от егрегора, за да помогне на членовете на семейството да реализират желанията и стремежите, които са имали първоначално.

Обаче, когато единият от двамата реши да се отклони от тази програма, примерно, ако след десет години брак, жената изведнъж реши да се занимава с астрология, то егрегорът ще се почувства застрашен, защото това й желание е в противоречие с първоначално зададената му програма. Затова егрегорът ще се опита да противодейства на стремежите на съпругата да изучава астрология, като използва за свое оръдие мъжа й.

Действието на егрегора може да се наблюдава и в по-големи групи от хора, каквито са религиозните общества. В момента в който се кръстиш, попадаш под влияние на егрегора на църквата, който е в състояние да те защити от отрицателни влияния. Там може да намериш след това и приятели, хора които да те подкрепят. Но тази подкрепа ще продължиш да получаваш при условие, че спазваш правилата и ритуалите, които са установени в църквата.

В момента в който започнеш да се отклоняваш от правилата и каноните, егрегорът ще констатира това и ще "изпрати" при теб хора, които да се опитат да те "вкарат" в правия път. Ако упорстваш, егрегорът ще те отхвърли, като оттегли енергийната си подкрепа от тебе. Хората, които до вчера са ти били приятели, изведнъж ще се отдръпнат, ще забравят като че ли за тебе

Егрегорът се захранва с енергия чрез ритуалите. Колкото повече ритуали има в едно общество или семейство, толкова повече енергия се отделя в посока към егрегора и той става по-мощен, по-силен.

Егрегорът продължава да функционира, докато има енергия. Когато тя се изчерпи, егрегорът изпада в състояние на летаргичен сън. Подобно е положението на егрегорите на някои древни религии (като тази на друидите). Ако в днешно време този егрегор бъде изваден от забравата и бъде захранен с енергия (чрез ритуали), то неговата програма се активизира наново и той набира сили.

Има два начина, по-които човек може да се откъсне от влиянието на един егрегор:

1. Да спре да го захранва с енергия

2. Да премине под опеката на друг, по-мощен

Интересен пример за действието на егрегорите е начинът, по който комунистическата власт намали влиянието на православната църква – забрани общото празнуване големите църковни празници – Коледа, Великден. Те представляват мощни ритуали, захранващи православния егрегор с енергия и когато тяхното празнуване бе забранено, само за 45 години влиянието и силата на православния егрегор спадна до абсолютния минимум. Същевременно бяха създадени нови ритуали – манифестациите за 1-ви май, 9-ти септември, които подхранваха с енергия егрегора на БКП. А програмата на този егрегор всъщност е марксистко ленинската идеология.

Като вид, егрегорът може да бъде семеен, родови, фирмен, клубен, религиозен, национален, партиен. Един човек може да бъде под влиянието на различни видове егрегори, но не може да бъде едновременно под влиянието на два егрегора от един вид – както е казано в Библията: “Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.” Всеки трябва да избере този егрегор, чиято програма е по-близо до неговата собствена

Как може да се разпознае доколко е силен един егрегор - колкото повече хората в едно общество си приличат, толкова по-силен е егрегора.

Влиянието на един егрегор може да подпомага развитието на един човек (или общност), но от един момент нататък започва да бъде спирачка за неговото еволюционно израстване. Затова е добре човек да успее да надрасне влиянието на егрегорите, да не се отъждествява с тях, да успее да открие собствената си програма, такава каквато е дадена в неговия личен хороскоп."

Как може да се разпознае доколко е силен един егрегор - колкото повече хората в едно общество си приличат, толкова по-силен е егрегора.

И най-добрият пример за това е начинът, по който хората от една държава си приличат. Въпросът не опира само до гените. Как веднага разпознаваме, че някой прилича на руснак или американец или от друга държава/народност. Това е типичен пример.

И най-добрият пример за това е начинът, по който хората от една държава си приличат. Въпросът не опира само до гените. Как веднага разпознаваме, че някой прилича на руснак или американец или от друга държава/народност. Това е типичен пример.

Е, мисля, че това не е свързано с егрегорите на рода и племето, а с държавата - с нейната аура - или в някой град - всеки град също си има аура, аз например много харесвам от Бг градовете Пловдив. Пловдив е космополитен град - там живеят много арменци, гърци, евреи, освен българи. Там се чувствам добре. Още по-добре ми е в Родопа планина - там вече направо съм си у дома. Също и на брега на Несебър - северния плаж и този на Созопол. Самата безкрайност.

Като отиде човек на определено място, той усеща излъчванията на мястото. Наричат ги атмосфера.

Това дали е свързано с егрегори, не зная.

Е, мисля, че това не е свързано с егрегорите на рода и племето, а с държавата - с нейната аура - или в някой град - всеки град също си има аура, аз например много харесвам от Бг градовете Пловдив. Пловдив е космополитен град - там живеят много арменци, гърци, евреи, освен българи. Там се чувствам добре. Още по-добре ми е в Родопа планина - там вече направо съм си у дома. Също и на брега на Несебър - северния плаж и този на Созопол. Самата безкрайност.

Като отиде човек на определено място, той усеща излъчванията на мястото. Наричат ги атмосфера.

Това дали е свързано с егрегори, не зная.

Да, всяко място си има отделно излъчване. То със сигурност е свързано и с излъчването на хората, които живеят там.

В Созопол наистина е мвного хубаво и спокойно.

Не знам как е в Рупите, но казват, че там човек се чувствал по по-особен начин. Някой да е бил в Рупите? Усетихте ли нещо по-различно там?

Да, всяко място си има отделно излъчване. То със сигурност е свързано и с излъчването на хората, които живеят там.

В Созопол наистина е мвного хубаво и спокойно.

Не знам как е в Рупите, но казват, че там човек се чувствал по по-особен начин. Някой да е бил в Рупите? Усетихте ли нещо по-различно там?

Там където са минералните извори е много хубаво и мистично място.Но илюминаско-окултния храм много разваля пейзажа.Но не е фатално.Мястото е достатъчно силно да поеме още много такива недоразумения,без да му пука.

Е, мисля, че това не е свързано с егрегорите на рода и племето, а с държавата - с нейната аура - или в някой град - всеки град също си има аура, аз например много харесвам от Бг градовете Пловдив. Пловдив е космополитен град - там живеят много арменци, гърци, евреи, освен българи. Там се чувствам добре. Още по-добре ми е в Родопа планина - там вече направо съм си у дома. Също и на брега на Несебър - северния плаж и този на Созопол. Самата безкрайност.

Като отиде човек на определено място, той усеща излъчванията на мястото. Наричат ги атмосфера.

Това дали е свързано с егрегори, не зная.

Сега ми хрумна и за егрегора дето създадохме и поддържаме в тоя форум,какво ли животно е?

Редактирано 12 февруари 200917 г. от neo2311 (преглед на промените)

Там където са минералните извори е много хубаво и мистично място.Но илюминаско-окултния храм много разваля пейзажа.Но не е фатално.Мястото е достатъчно силно да поеме още много такива недоразумения,без да му пука.

Сега ми хрумна и за егрегора дето създадохме и поддържаме в тоя форум,какво ли животно е?

Нео, кака Майа знае при кои да оди- тези, които отварят широко портата за О-майа през месец май. Добре, че след май следва юни.

Илюминати от Бавария е основано на 1 май 1776 г.

Илюминати 'управялва' света чрез свободни наги("свободни радикали"), чието управление е 'закотвяне' на душата в матрицата. Това се постига със секс и пари. Тюксън знае това защото е отворил(а) вратата си и прозорците си за това.

ПС: "Рупа" на санскрит е форма. Нашия квартал преди да се именова "Чайка" се казваше "Рупи"

Редактирано 12 февруари 200917 г. от U.Ra (преглед на промените)

Я кажи къде още има донори на такива етери? Къде се срещат, че да ги знам къде се навъртат тея астрални същества. Нищо, че са навсякъде. Все пак, къде са най-много. Аз мисля, че има много там, където има разни страсти - публични домове, пияници... Къде още?

И...

Има ли мисъл-форми, създадени от повече от един човек?

Масовата (само)хипноза, когато всички виждат нещо, което не съществува, това мисъл-форма ли е???

И...

Има ли мисъл-форми, създадени от повече от един човек?

Масовата (само)хипноза, когато всички виждат нещо, което не съществува, това мисъл-форма ли е???

Да, има.

Както всеки човек има химическо, етерно, астрално и ментално тяло /всяко следващо в този ред е по-фино, с по-високи вибрации/, така и всяка група създава свое собствено магнитно поле /финоматериален силов енергиен облак, свързан с енергийни канали, "органи", разпределителни центрове и т.н. - с две думи - един квазиорганизъм/. В това съсдадено по-трайно или по-нетрайно енергийно/магнитно поле започва съвместна дейност. В астрала на това поле се появяват като светкавици мисъл/форми, и ако някоя от тях бива захранена от участващите с етери се разраства в един астрален огън, който е траен съобразно и трайността на вниманието на участващите.

Ето така се създава обща мисъл/форма

Пример за това е брейн-сторминга. Там няколко души чрез съответната техника създават нещо различно от това, което всеки поотделно може. И така нататък.

Ако тази колективна мисъл/форма устои на времето и се захранва регулярно със светлинен и отразителен етер се превръща в егрегор.

Анадъмо?

Да, има.

Както всеки човек има химическо, етерно, астрално и ментално тяло /всяко следващо в този ред е по-фино, с по-високи вибрации/, така и всяка група създава свое собствено магнитно поле /финоматериален силов енергиен облак, свързан с енергийни канали, "органи", разпределителни центрове и т.н. - с две думи - един квазиорганизъм/. В това съсдадено по-трайно или по-нетрайно енергийно/магнитно поле започва съвместна дейност. В астрала на това поле се появяват като светкавици мисъл/форми, и ако някоя от тях бива захранена от участващите с етери се разраства в един астрален огън, който е траен съобразно и трайността на вниманието на участващите.

Ето така се създава обща мисъл/форма

Пример за това е брейн-сторминга. Там няколко души чрез съответната техника създават нещо различно от това, което всеки поотделно може. И така нататък.

Ако тази колективна мисъл/форма устои на времето и се захранва регулярно със светлинен и отразителен етер се превръща в егрегор.

Анадъмо?

Ахм Я по-добре дай друг пример за общо създаване на мисъл-форми, ама нещо от всекидневието, щото брейстроминга не ми харесва като пример.

И не ми каза:

Масовата (само)хипноза, когато всички виждат нещо, което не съществува, това мисъл-форма ли е???

Ахм Я по-добре дай друг пример за общо създаване на мисъл-форми, ама нещо от всекидневието, щото брейстроминга не ми харесва като пример.

И не ми каза:

Масовата (само)хипноза, когато всички виждат нещо, което не съществува, това мисъл-форма ли е???

например

- група активисти пишат устав на организацията си - един предложи нещо, друг го поправи, трети го дооформи в приемлив за всички вариант и т.н. - ето как заедно се изгражда мисъл/форма, която след време ще израстне в егрегор на тази същата организация.

-------------

хипнозата е интервенция на хипнотизатора в психиката на хипнотизирания - това е изключително опасно...

хипнозата е дълга и сложна тема, и не мисля, че е по темата.