Шушито

Депресия-причини и обяснения

    68 мнения в тази тема

    публикувано (редактирано)


    Има данни за нарастването на броя на хората страдащи от депресия, както и за намалянето на възрастовата граница за поява на разстройството.

    Както при всички проблеми в психологията, и тук различните теории предлагат различни обяснения, относно развитието на това заболяване.

    Психоаналитичната перспектива:

    Депресивното състояние се разглежда като реакция от загубата на нещо много ценно в живота на дадения човек. Неадекватната родителска грижа или загубата на единия родител в ранното детство също се отчитат като фактори, които силно могат да повлияят на устойчивостта на психиката на човека в зрялата му възраст. При по-силно стресова ситуация или при нужда от адаптация към променени социални условия, риска тази личност да изпадне в дълбока депресия е много по-голям от този при останалите хора.

    Трябва да направим и едно уточнение - кличната или "дълбока" депресия е нещо съвсем различно от леките депресивни състояния, в които всеки от нас изпада от време на време. Всеки човек преминава през т.н. "синьо" настроение като причините могат да бъдат различни - преумора - физическа или психическа - временни неуспехи или проблеми, с които се сбъскваме в ежедневието си. Но тези леки депресии си остават преходни състояния и в никакъв случай не са трайна нагласа.

    При появата на дълбока депресия положението е наистина сериозно. Тя трае най-малко 2 седмици, а основните признаци са следните:

    - страдащите от заболяването губят интерес към основни дейностти от ежедневието си и любими занимания, които преди това са им доставяли удоволствие;

    - изпитват отпадналост и липса на енергия;

    - поради това чувство на безсилие се наблюдава забавяне на реакциите на цялостното поведение;

    - страдащите се оплакват от огромните усилия, които трябва да направят за да се концентрират, да мислят по проблеми от ежедневието си и да взимат адекватни решения;

    - проблеми със съня - нередовен сън, трудностти със заспиването;

    - страдащите имат подчертано негативна представа за самите себе си - че са безполезни и ненужни за околните;

    Обяснения за депресията на бихевиористите*

    Бихевиоризъм - от англ. behavior - поведението се разглежда като резултат от заучаването - реакциите на организма се оформят според наказанията и наградите, които той получава при реакцията си към определен стимул от средата;

    Спомнете си кучето на Павлов:P

    Т.е правим неща, които сме разбрали, че ще ни донесат някаква награда и отбягваме онези, които са ни причинили болка;

    Според Петер Люинсън(1974), депресията възниква когато вече поведението на личността не води до наградите, които преди са били резултат от него.

    Примери са загубата на работа или пенсионирането, загубата на близък човек и др. Всички те представляват рязка промяна в социалната среда. Човек се озовова в нова ситуация, неподготвен и непритежаващ необходимите умения за да получи обичта и одобрението на другите.

    Когато след определен период от напразни усилия, човек все още не успява да намери онова от, което има нужда или което е изгубил, той престава да опитва. Това е момента, в който депресията започва своето развитие. Човекът е разочарован и не вижда смисал от опитите си и се оставя на инерцията.

    Получава се затворен кръг - страдащия се затваря в себе си и се отдръпва въпреки, че единственото, което би му помогнало е именно подкрепата и контакта с околните.

    Причините според когнитивното направление в психологията:

    Когнитивната психология търси обяснения за човешкото поведение в познавателните процеси като паметта и мисълта.

    Когнитивните психолози се фокусират върху начина, по който мисли и разсъждава депресираната личност. Психологът Бек /1967/ разглежда именно негативното отношение на хората в депресия към самите себи си, света като цяло и околните. Това отношение е видимо от разсъждения като:

    -"никой не ме харесва"

    -"нищо никога не става както трябва"

    -"на никой не му пука дали ме има или не" и др.

    Бек установява, че депресираните хора правят логически грешки в разсъжденията си относно начина, по който се развиват събитията в живота им

    - вглеждат се в малките подробности и ги вадят от контекста на ситуацията;

    - правят обобщения от единични случаи;

    - подценяват почти винаги всичко положително в живота си.

    Бек описва и поведението на една своя пациентка за да покаже колоко изопачено е мисленето на депресирания човек и че винаги основната му посока е негативизма.

    А примерът е следния: Когато се случвало терапевта да закъснява за срещите си с нея, тя виняла себе си като споделяла, че той сигурно няма особено голямо желание да я види защото била безнадежден случай. Когато обаче се случвало терапевта да подрани, пациентката отново имала обяснение свързано с нейните недостатъци, като отбелязвала, че сигурно е много болна щом терапевта се е разбързал така за срещата им.

    Психоаналитиците посочват травмите от миналото, бихевиористите ни обръщат внимание на липсата на стимули, които да ни носят удоволствие, а познавателните психолози се обръщат към съдържанието на мисълта. Каквито и да са причините за депресията, много по съществено е всъщност да се открие ефективен начин за лечението й.

    bulsite.com

    Може би Орлин ще ни каже неговото мнение за депресията :)

    Редактирано от Орлин Баев (преглед на промените)
    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Депресията представлява състояние, което се характеризира със следната триада симптоми:

    - понижено настроение,

    - забавен мисловен поток,

    - психомоторна подтиснатост.

    От тях трите най-характерното за депресивните състояния е пониженото настроение. Понеже всеки малко или много има периоди на лошо настроение, трябва да спомена, че за депресия говорим тогава, когато това състояние продължава повече от 2 седмици. Характеризира се с липса на всякакви положителни емоции - хората не изпитват радост и удоволствие, не чувстват любов и привързаност, не се интересуват от нищо. Това състояние наподобява често пъти тъга, но за разлика от нея се съпътства от вътрешна напрегнатост и неудовлетворение. Хората изглеждат тревожно подтиснати. Освен чувството на тъга и на напрегната подтиснатост, депресивно болните имат и чувство на страх. Този страх в повечето случаи не е свързан с определени причини и представи, а е както се казва "свободно плуващ страх". Депресираните не могат да обяснят от какво се страхуват и защо се страхуват, но са напрегнати, неспокойни, очакват да се случи нещо лошо, без точно да могат да определят от къде ще дойде и в какво ще се изрази. Това е мъчително състояние за пациентите - най-тежко те изживяват изчезването на положителните емоции към най-близките си хора - родители, съпрузи, братя и сестри, близки приятели, деца, внуци. Макар че болните се измъчват, те се обвиняват за тази своя безчувственост и страдат за загубата на каквито и да било човешки чувства от тях - anaesthesia dolorosa psychica.

    Втората промяна е забавеният асоциативен поток - брадипсихия и брадилалия - болните мислят бавно и не говорят, а ако отговарят на въпросите, е след многократното им повторение при това с нежелание, бавно и със слаб глас. Във връзка с този признак е и появата на страх от работа и от възлагането на задачи. Депресираните панически се страхуват дори от ежедневните си задължения, които преди появата на заболяването си са изпълнявали безупречно.

    Потиснатото настроение и забавеният асоциативен поток водят до силно изразена психомоторна потиснатост - липса на всякакви инициативи и желание да се върши каквото и да било.

    Депресираните се измъчват от вътрешно напрежение, от съзнанието за малоценност и вина, липсва осмисляне на живота им, което води до суицидни мисли и дори действия. Самоубийствата стават най-често в началната фаза на депресията и при излизането от нея, тъй като тогава двигателността не е така подтисната, както при апогея на заболяването.

    Много характерен симптом на деприите е нарушението на съня - диссомнията и безсънието - инсомнията. Пациентите не само трудно заспиват, но ако заспят, скоро след това се събуждат често поради кошмарни сънища.

    Други признаци на депресията са т.нар вегетативни дистонии - честото главоболие, резки промени и колебания на стойностите на кръвното налягане, пристъпи на екстремна тахикардия, обща отпадналост, чувство на изтощение, усещания за студено или за боцкане, парене на определени участъци от тялото, понякога при т.нар. хипохондрична депресия преобладават неясно локализируеми болки и неудоволствени усещания в организма, придружени от непоколобемото съзнание за тежко соматично заболяване. Понякога се наблюдава синдрома на Cotard - чувството, че всички вътрешности са "изгнили". Депресиите задължително се придружават и с промени в апетита - намален апетит или пълна липса на такъв, понякога болестно увеличен такъв, променена сетивност на вкусовата рецептивност - усет за горчив вкус в устата, също и резки промени в теглото. Честа вегетативна симптоматика е и намаленото либидо.

    Най-често депресираните хора са самовглъбени. Понякога се наблюдава т.нар. ажитирана депресия, характеризираща се със силно изразена психомоторна възбуда, съчетана с чувство на безпомощност и отчаяние.

    Понякога се среща и т.нар. Ахасферов синдром, при който пациентите изживяват ужаса, че са безсмъртни, но не за да се радват на живота, а за да се мъчат и страдат.

    През последните години се заговори за т.нар. ларвирана или маскирана депресия, която е по-правилно да се нарича соматизирана, понеже оплакванията са предимно от соматичен характер, а не от промени в настроението. Счита се, че много от психосоматичните заболявания са, всъщност, соматизирани депресии, тоест депресивни еквиваленти. Към тях се прибавят честото безпричинно главоболие и различните видове болки по крайниците, тялото, най-често ставите - коляното най-често. При соматизираните депресии не липсват и психопатологични промени под формата на лошо настроение, липса на инициативност, забавен мисловен поток, но тези промени са по-слабо изразени и поради това често се пропускат.

    За пълнота да спомена и за т.нар. ендореактивна дистимия на Вайтбрехт (Weitbrecht), която представлява, всъщност, провокирано от социалнопсихологични или соматични фактори едногенно предразположение.

    Друга клинична форма на депресия е т.нар. реактивна депресия, която не е от ендогенно естество, нейната етиология е психогенна, тоест причинена е от неудоволствени психотравматизиращи преживявания, при която депресивният синдром представлява реакция на личността спрямо тези нежелани преживявания. Той се проявява преди всичко с подтиснато настроениеи двигателност и забавен асоциативен поток, като с течение на времето се развиват вегетативни и хипохондрични оплаквания, съзнание за малоценност, но до идеята за вина обикновено не се стига.

    За реактивните депресии са характерни следните особености:

    - открива се ясна връзка между причината и появата на депресивното състояние,

    - съществува разбираема връзка между съдържанието на депресивната симптоматика и психотравменото преживяване,

    - депресивната картина отзвучава в сравнително непродължително време след психотравмата.

    В зависимост от ситуациите, при които възниква една реактивна депресия, са обособени няколко вида:

    - отбременяваща депресия - на Шулте (Schulte) - възниква след освобождаването от една голяма грижа или напрежение. Тя настъпва след като бремето е отпаднало и индивидът се чувства като в празно пространство, защото голямата грижа, свързана с напрежение и емоции, вече не съществува.

    - депресия на изчерпването - на Килхолц (Kiehlholz) - както показва и наименованието й настъпва поради хронична преумора. Най-често от нея страдат делови или високопоставени в обществото личности, които поради отговорното място, което заемат и естеството на работата си, хронично се преуморяват. При този вид депресия отначало настъпва неврастеноподобен стадий, след което се появява вегетативна симптоматика от страна на сърдечно-съдовата и храносмилателната системи най-често, след което едва в третия й стадий настъпва депресивното настроение.

    - обезкореняваща депресия - на Бюргер-Принц (Burger-Prinz) - настъпва у лица, които се преселват в друг град или особено в друга страна и се късат връзките с роднини и приятели от родното място. Нарича се още носталгична депресия.

    - невротична депресия - на Фьолкел (Volkel) - при нея на фона на една вече съществуваща невроза възниква депресивен синдром. Тук е налице своеобразна реакция на личността спрямо настъпилата невроза, която в много отношения нарушава адаптивността й към заобикалящата социална среда. Съществува чувство на изоставане от темпото на соиума и това потиска и гнети човека.

    - житейска депресия - на Ташев - в продължение на дълго време се сумират неудоволствени преживявания от поредица явни и тайни разочарования, засягащи интимните области на човешката психика - доверието в определени лица, доверие в справедливостта, разочарование при интимни преживявания, разочарования от самия себе си. При този вид депресии е налице обезсмисляне на живота и продължаването му единствено заради чувството за дълг - към професия, към деца и т.н. Има един роман на Ан Бийти, наречен "По инерция" - там прекрасно е обрисуван точно този вид депресия, характерна с инерцията на съществуване на съвременния човек в едно апатичното състояние, представляващо по съществото си вид депресия.

    За тънките механизми на биохимично и молекулярно ниво при депресиите и за лечението им - следващия път. Публикувано изображение

    Редактирано от Lucia_free (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Депресията може да се яви и като симптом на Биполярно разстройство /циклофрения - по-старо наименование/, за съжаление...

    Редактирано от Lucia_free (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Именно. Друго наименование на биполярното разтройство или циклофренията е още манио-депресивна психоза.

    Редактирано от Lucia_free (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Дадада, двата полюса - мания и депресия.


    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Депресията може да се яви и като симптом на Биполярно разстройство /циклофрения - по-старо наименование/, за съжаление...

    Депресивните симптоми са част до депрсиввно-манйината психоза :computer8: те не се явяват. Разбира се циклите и продължителността на редуващите се фази е раззлична както и състоянията на релапс.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ех, тази любима депресийка. Депресираният толкова и е свикнал понякога, че двамата, той и депресията, са като омерзени взаимно, но неразделни съпрузи! :yanim: Депресираният вижда света през филтъра на когнитивните си кривички схеми (програми). Ако е носил рекурентната си депресия (с циклично задълбочаване) с години, понякога десетки, депресивният човек се е влюбил тайничко и от самия себе си в агресора си - депресивен червей, който го яде отвътре. И не иска да се дели с него, каквото и да твърди. Тези несъзнавани програми - филтри на реалността в него го карат на съзнателно ниво да вижда света грозно катастрофизирано, черно и песимистично. Когато са носени достатъчно дълго време, тези програми паразити оформят характера му в отбягващо пасивен, наситен с автоагресията на мазохизма, понякога набираща сили да се излее в садистична критика към другите. депресираният е доста параноична твар, която си мисли, че тези лоши други си нямат никаква друга работа, ами умишлено го мачкат, тъпчат и газят, разняват го нарочно, а той е невинна жертва милият... Нищо, че с цялото си държание той самият проектира страстното си несъзнавано желание "нарани ме, ползвай ме за изтривалка", а въпросните други просто се идентифицират с това му желание също несъзнавано и наистина се държат с депресирания като с изтривалка (проективна идентификация). Но далеч по-рядко и в по-малка степен, отколкото той го вижда през катранено насмолените си психични очила, разбира се. Депресираният обаче не само се чувства субективно виновен за какво ли не, но и интензивно се стреми да натрапи вина в околните - така получава едно изкривено чувство за власт и себеценност.

    В когнитивната терапия след анализа, който разбира се е структуриран и бърз, се преминава към реструктуриране на депресивните схеми с помощта на разума и оптимизма, който терапевтът се стреми да събуди - да накара човека да свали черните си очила. Човекът се научава сам да прави реструктурирането си, което практически е равно по сила на антидепресанти. По-високо ниво на работа е майндфулнес-а, медитацията. Това е емоционално насочена работа, тясно преплетена с хипнозата. Когато човекът има капацитетът да медитира и го иска, резултатите са чудесни. Медитацията директно разкъсва когнитивните връзки между базисните програми/ схеми и когнитивните изкривявания - това води до десензитизацията на схемите, а на човека му олеква изключително!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Дотук разбрах, че депресията се поддава на психотерапия, като антидепресантите стават излишни. Може ли чрез психотерапия да се лекуват и състоянията на мания, без медикаменти?

    Редактирано от valentinus (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Зависи от силата на депресията. В случаите на тежка клинична депресия или депресивен епизод състоянието може да прерасне дори в психоза. Мислите на човека стават налудни, може да се появят слухови или други халюцинации. При по-леки случаи само психотерапия е достатъчна, но при тежка депресия е задължителна комбинацията от медикаменти и психотерапия. Само медикаментите действат половинчато, защото не премахват когнитивните схеми/ филтри, изкривяващи реалността. Но са нужни поради въздействието си върху биохимията на мозъка - при тежка депресия. Кога има нужда от медикамент преценява терапевта. Общо взето, именно медикамент плюс психотерапия е препоръчваната комбинация в психиатричните/ психотерапевтични среди. Разбира се, тенденцията е лекарството да се приема докато човекът се научи да владее емоциите си и без негова помощ. А това се постига в психотерапията, която му дава методите за това. Въпросните когнитивни схеми, за които говоря, не са само психологичен конструкт, но са реални неврални мрежи, невронни връзки, които процесират информацията криво, негативно.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ех, тази любима депресийка. Депресираният толкова и е свикнал понякога, че двамата, той и депресията, са като омерзени взаимно, но неразделни съпрузи! :) Депресираният вижда света през филтъра на когнитивните си кривички схеми (програми). Ако е носил рекурентната си депресия (с циклично задълбочаване) с години, понякога десетки, депресивният човек се е влюбил тайничко и от самия себе си в агресора си - депресивен червей, който го яде отвътре. И не иска да се дели с него, каквото и да твърди. Тези несъзнавани програми - филтри на реалността в него го карат на съзнателно ниво да вижда света грозно катастрофизирано, черно и песимистично. Когато са носени достатъчно дълго време, тези програми паразити оформят характера му в отбягващо пасивен, наситен с автоагресията на мазохизма, понякога набираща сили да се излее в садистична критика към другите. депресираният е доста параноична твар, която си мисли, че тези лоши други си нямат никаква друга работа, ами умишлено го мачкат, тъпчат и газят, разняват го нарочно, а той е невинна жертва милият... Нищо, че с цялото си държание той самият проектира страстното си несъзнавано желание "нарани ме, ползвай ме за изтривалка", а въпросните други просто се идентифицират с това му желание също несъзнавано и наистина се държат с депресирания като с изтривалка (проективна идентификация). Но далеч по-рядко и в по-малка степен, отколкото той го вижда през катранено насмолените си психични очила, разбира се. Депресираният обаче не само се чувства субективно виновен за какво ли не, но и интензивно се стреми да натрапи вина в околните - така получава едно изкривено чувство за власт и себеценност.

    В когнитивната терапия след анализа, който разбира се е структуриран и бърз, се преминава към реструктуриране на депресивните схеми с помощта на разума и оптимизма, който терапевтът се стреми да събуди - да накара човека да свали черните си очила. Човекът се научава сам да прави реструктурирането си, което практически е равно по сила на антидепресанти. По-високо ниво на работа е майндфулнес-а, медитацията. Това е емоционално насочена работа, тясно преплетена с хипнозата. Когато човекът има капацитетът да медитира и го иска, резултатите са чудесни. Медитацията директно разкъсва когнитивните връзки между базисните програми/ схеми и когнитивните изкривявания - това води до десензитизацията на схемите, а на човека му олеква изключително!

    Леле, колко са били зле тези хорица ц ц ц !

    Ако подбера част от смисъла на отделните ти твърдения би могло да се получи много близко до истината определение. Главният проблем е че не бива да му се казва истината на болния, ако искаш да го "прецакаш" и го излекуваш въпреки него. Обаче кой ли го е грижа да лекува болни от депресия? Ми че то ако вземе някой да ги излекува после какво ще работи? Ами аптеките с какво ще си компенсират загубите от спрялата продажба на лекарства за тези болни?

    Психиатри и психолози защитавайте си бизнеса хора.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Зависи от силата на депресията. В случаите на тежка клинична депресия или депресивен епизод състоянието може да прерасне дори в психоза. Мислите на човека стават налудни, може да се появят слухови или други халюцинации. При по-леки случаи само психотерапия е достатъчна, но при тежка депресия е задължителна комбинацията от медикаменти и психотерапия. Само медикаментите действат половинчато, защото не премахват когнитивните схеми/ филтри, изкривяващи реалността. Но са нужни поради въздействието си върху биохимията на мозъка - при тежка депресия. Кога има нужда от медикамент преценява терапевта. Общо взето, именно медикамент плюс психотерапия е препоръчваната комбинация в психиатричните/ психотерапевтични среди. Разбира се, тенденцията е лекарството да се приема докато човекът се научи да владее емоциите си и без негова помощ. А това се постига в психотерапията, която му дава методите за това. Въпросните когнитивни схеми, за които говоря, не са само психологичен конструкт, но са реални неврални мрежи, невронни връзки, които процесират информацията криво, негативно.

    А това важи ли за БАР-а?

    И как протича то?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Точно така, Орлин е много прав - при ендогенната депресия съществуват реални промени във функционирането на хипоталамо-хипофизарно-адреналната система. Депресивно болните имат увеличен или намален кортизол в кръвта и променен циркаден (денонощен) ритъм на неговото секретиране. В основата на депресията лежат ензимни и физикохимични процеси, които се задвижват било ендогенно (генетично), било посредством неудоволствени преживявания. При депресия в мозъка са намалени биогенните амини - адреналин, норадреналин и серотонин, докато при мания - са увеличени. Това намаляване се дължи на липсата в организма на вещества, от които се синтезират норадреналина и серототита - тирозин и триптофан или на дефицит на ензими, които превръщат тези прекурсори в норадреналин и серотонин. Особено голяма е ролята тук на триптофанхидроксилазата, която превръща триптофана в серотонин. Депресията може да възникне и при разстройство на тези медиатори в самото синаптично пространство. Ендогенните депресии възникват поради намалена сензитивност на постсинаптичните мембрани, по-скоро на рецепторите, заложени в тези мембрани, а психогенната депресия възниква поради намалено обратно залавяне на трансмитерите от синаптичното пространство, което се осъществява чрез рецепторите в пресинаптичната мембрана и води до обратното им складиране в пресинаптичните депа. На тези промени добре въздействат инхибиторите на моноаминооксидазата (МАО) и трицикличните антидепресанти. Инхибиторите на МАО потискат моноаминооксидазата, която разгражда и разрушава биогенните амини и по този начин способстват за натрупването им в нервните окончания - пресинаптичните депа и синаптичната цепка. Трицикличните антидепресанти пък не потискат МАО, а обратното залавяне на биогенните трансмитери от пресинаптичната мембрана (затрудняват обратното им складиране в пресинаптичните депа) и по този начин улесняват увеличаването на катехоламините и серотонина в синаптичното пространство и по-дългото им въздействие върху постсинаптичната мембрана. Това е патофизиологичния механизъм на депресиите и начините на фармакологичното им повлияване. За щастие, депресията е едно от най-лесно поддаваните на лечение психични отклонения и наистина комбинацията медикаментозна терапия+психотерапия върши чудеса.

    Редактирано от Lucia_free (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Леле, колко са били зле тези хорица ц ц ц !

    Ако подбера част от смисъла на отделните ти твърдения би могло да се получи много близко до истината определение. Главният проблем е че не бива да му се казва истината на болния, ако искаш да го "прецакаш" и го излекуваш въпреки него. Обаче кой ли го е грижа да лекува болни от депресия? Ми че то ако вземе някой да ги излекува после какво ще работи? Ами аптеките с какво ще си компенсират загубите от спрялата продажба на лекарства за тези болни?

    Психиатри и психолози защитавайте си бизнеса хора.

    Казваш им именно истината, но в подходяща доза и момент, малко по малко в зависимост от степента им на готовност да я чуят. И отношението не е на прецакване, а на патньорство и равнопоставеност. Казваш им истината, но с огромна доза емпатия, разбиране и състрадание, със съпреживяване, приемане и тотална честност и откритост.

    Аз не познавам психотерапевт или психиатър, който не иска да излекува пациента. Сигурно има и такива - но аз лично не съм ги срещал. Но, мога да говоря само от мое име - а моето мнение е, че качествата на терапевта се определят и от успеваемостта на терапията му, коетоп съответно мотивира отдаването му в работата.

    А това важи ли за БАР-а?

    И как протича то?

    Биполярното разстройство по дефиниция си е психоза и се смята, че основно е причинявано от неврологични/ биохимични промени в мозъка. Но когнитивната терапия (КПТ) има роля и при психозите. При биполярното разстройство психотерапията има роля предимно в депресивните епизоди - но те са и по-продължителните.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Искам само да добавя не като съвет а мое лично мнение: добре, ще е да избягваме колкото можем терминологията от нашата професия за да бъдем достъпни!

    Хубав ден на всички с малко релакс ако позволите! :speak:

    Редактирано от Lucia_free (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Биполярното разстройство по дефиниция си е психоза и се смята, че основно е причинявано от неврологични/ биохимични промени в мозъка. Но когнитивната терапия (КПТ) има роля и при психозите. При биполярното разстройство психотерапията има роля предимно в депресивните епизоди - но те са и по-продължителните.

    Депресията се редува с мания, нали така?

    А каква е ролята на КПТ в манийната фаза? И може ли да се счита, че има излекувани от БАР?

    Привет, Ваня :speak:

    Ще се радвам да прочета скоро и твоите мнения.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    За биполярното разстройство: В манийната фаза пациентът рядко ще отиде на терапия. Защото тогава не страда, но "морето му е до колене". Чувства се сякаш може всичко, сякаш с главата си стени може да разбива, крои хиляди планове и си вярва, че всичко може да направи. Свръхуверен е, нападателен, свръхбъбрив и импулсивен, харчи парите си за минути. Мисли си, че светът е негов. Ако е ходил дълго време на психотерапия е възможно все пак да осъзнава, че преживяването му е временен взрив на невромедиатори, което неизбежно ще се спусне в депресивният им спад. И може да потърси помощта на терапевт дори и в манийната си фаза - рядко се случва, но е възможно. Аз имах такъв пациент - не можех да взема думата от него, а държанието му беше като на 16 годишен надрусан хулиган... Пратих го на колегата психиатър, с когото работя - за лекарства. На следващата ни среща беше по-спокоен, но все така с нагласата "искам всичко, тук и сега" - тоест с едно невероятно нетърпение и свръхочаквания. Имахме само 4 консултации... Накратко - в манийната фаза отново стигаме до комбинацията от медикаменти и психотерапия. Но спецификата на състоянието на пациента почти винаги изключва търпението и постоянството нужни за посещение на психотерапия примерно два или три пъти седмично. А и медикаментите далеч не е сигурно, че ги приема (пациентът с БР), тъй като има налудни мисли и чувства на свръхувереност. БР е психоза и най-добрият терапевтичен план е клинично лечение. На запад има чудесни частни клиники именно за психотични пациенти - с добри условия, двукратна психотерапия на ден и контролиран медикаментозен прием. За излекуването: нужно е продължително лечение от няколко години - то струва пари обаче и далеч не всеки имащ БР или близките му могат да си го позволят. При продължителна психотерапия в комбинация с медикаменти пациентът се научава да осъзнава и балансира психиката си в достатъчна степен, за да може да живее и работи нормално.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Та така и с депресийката - може да се опише и с две думи - ебава мамата на човека, но затова пък психолозите й ебават мамата на нея.

    Добре казано :whist:

    Благодаря ти, Орлин! Ще преговоря написаното ;)

    Редактирано от Lucia_free (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Историците знаят, че ромейският император Василий II, наречен Българоубиец е бил гей. Историята по ослепяването е следната: През 1014 Василий II тръгва да завладява България, но при Ключ среща силна бг армия, командвана от цар Самуил и яко укрепление. Боят бил жесток и безрезултатен. Тогава Никифор Ксифия предлага да обходи бг през Беласица. Междувременно цар Самуил убедил се в безсилието на ромеите изтегля армията по селата в Струмишко на почивка, а на стената е оставено само местното опълчение и малцина бойци. Един влашки овчар показва на Ксифия пътека и той излиза в гръб на стената. Сред опълченците настава паника. Цар Самуил събира каквото може и напада Ксифия, притискайки го силно. Виждайки, че Ксифия е пред разгром Василий атакува и помита опълченците. При тази гледка цар Самуил получава инсулт. Командването поема Гаврил-Радомир, който праща баща си в Прилеп. Той събира армията и се укрепява в Струмица. Ромеите обсаждат града, но при един излаз обсаждащите части са разбити, а цялата армия е отблъсната. Тогава Василий разбира за станалото при Солун. Никулица е пратен с малцина да вилнее там и да отклони вниманието на ромеите. При появата му в Солун настава такава паника че той решава да щурмува само със стълби. Щурмът е успешен и българите превземат стените. Когато нахлуват в града, ромеите виждат колко малко са бг, правят излаз и ги разбиват. Командващи са голямата любов на императора Теофилакт Вотаниат и синът му Михаил - бракът на Теофилакт е с цел да се прикрие връзката между него и Васката.Той е командир на част от гвардията и получава заповед да мине по течението на вардар и да удари в гръб Гаврил. В една клисура бг обкражават и избиват ромеите. Лично Гаврил убива Теофилакт. Като отмъщение за смъртта на любимия си, Василий ослепява пленените опълченци. Сред литературните среди е известно, че писателят Димитър Талев бил голям циник. Когато предавал за публикуване трилогията си "Самуил", неуспелите писатели - критиците неодобрили това, че е многословен при описване на сцената, когато ослепените български войници се завърнали от битката при Беласица 1014 при своя цар и разказали какво се е случило. Доводът им бил, че за тази сцена е много цяла глава от романа и може с по-малко думи да се опише трагедията на царя при вида на своите обезобразени войници, да бъде някак по-достъпно сцената. Тогава Талев отговорил - няма проблем - аз мога да опиша сцената по-достъпно и само с три-четири изречения: - Царю, ебаха ни мамата. - Как така ни ебаха мамата? - Да си е*а мамата! - Нищо, следващият път ние ще им е**м мамата. Та така и с депресийката - може да се опише и с две думи - ебава мамата на човека, но затова пък психолозите й ебават мамата на нея. За по-достъпно и за малко релакс. :angry:

    Редактирано от Lucia_free (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Добре,а хората ,които сами излизат от депресия как го постигат?

    Не взимат антидепресанти,не медитират,няма лекарска намеса?

    Как биохимичните промени в мозъка влизат в нормите?

    Кои са основните фактори

    Редактирано от Aliah (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Излизат тези, които не са били в истинска депресия, а просто в разговорно наричаното състояние депресия - понижено настроение! Клиничната депресия, която подлежи на терапия продължава поне шест месеца и е наистина много болезнено, често дори с психотични симптоми състояние! Да излезеш от него сам е като зайчето Бъни да си подадеш ръка извън дупката - едва ли...

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    не съм привърженик на прекаленото теоритизиране на психотичните състояния, особено пък що се отнася до депресията, която е най-леката форма на психичните заболявания - черен шоколад, много слънчева светлина и водни бани :) и най-важното катарзисни медитации, за да се изхвърли цялата мръсотия натикана в подсъзнанието ни или както казваше Ошо - трябва да се смени машинката, която произвежда проблемите...депресията подобно на психотичните заболявания е наследствено заболяване и винаги може да регресира..., не би трябвало цял живот да търсим помоща на медикаменти за излизане от това състояние...

    Редактирано от lenylucky (преглед на промените)
    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Методите, които споменаваш са чудесни, та дори вкусни - включително шоколадът! Няма шега, медитацията се ползва в съвременната психотерапия. Тъй като е много фина обаче работи едва след един добър анализ и реструктуриране! Но е прекрасен метод, да! Излагането на слънце също е стар метод за отърваване от депресията, а есента и зимата с понижаване на светлината директно покачват депресията. Това е сезонна депресия. Това, че депресията е най-лекото психично разстройство обаче е много спорно! Ако не си имал работа с човек в клинична депресия, можеш да кажеш такова нещо, но не и след това! До голяма степен има разминаване в понятията - по-горе писах, че това, което психологият анарича депресия е различно от разговорното понятие за временно ниско настроение! :) Шоколадът обаче и слънцето са си супер антидепресанти, йеп! ;)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Малко допълнение към постовете на Орлин :) За депресията са установенигенетични предиспозиции, личностните фактори не са за подценяване, механизми, свързани със стреса и много други средиви въздействия. Важно патогенетично звено е разстройството на мозъчните моноамини. Главно място сред тях заема дисфункцията на серотонинергичната система. Дефицитът на серотонин предизвиква понижение на настроението, апетита, либидото и разстройство на съня. Двигателната потиснатост се дължи в по-голяма степен на дефицит на норадреналин или дефицит на допамин. Базистните нагласи на склонния към депресивни реакции индивид са свързани с представата му, че животът на един достоен човек трябва да бъде успешен. тази успешност се оценява в зависимост от ценностната система: хедонистично настроеният индивид смята, че съществуването му трябва да бъде ипълнено с приятни преживявания, и приема неизбежните периоди на душевен дискомфорт за фатални; амбициозният човек е насочен към постиженията (материални или професионални) и възприема всяка крачка назад като катастрофа; ориентираните към близост и приятелство са чувствителни към негативните оценки, отхвърлянето, раздялата, смъртта на близки хора. Общото за всички хора, които са склонни към депресии хора са някои особености на приемането на негативните страни от живота: 1. неудачите се приемат като личен провал, резултат на собствена непълноценност; 2. лошите периоди или неуспехите се приемат за непоправими и трайни. Тези основни характеристики довеждат до неадаптивни поведенчески реакции и стратегии, предизвикващи ограничаване на сферите на активност и контакти и понижаване на самооценката.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Депресии мъчат младите у нас

    Нервните разстройства, особено сред младите хора, се увеличават. Основните фактори да това са финансовата криза, увеличаващата се безработица и духовното обедняване на българите. Това посочва д-р Нина Ташкова, психиатър в Първа многопрофилна болница за активно лечение София, цитирана от БТА.

    През последните години все повече се забелязва тенденцията за увеличаване на сериозните депресии на хората на възраст между 25- и 40-годишна възраст, категорична е д-р Ташкова.

    Зачестяват невротичните състояния - паническите пристъпи и тревожните разстройства. Наблюдава се тенденция за снижаване на възрастовата категория при младите хора що се отнася до депресиите и тревожните състояния.

    Сериозните психози също се увеличават, отбеляза психиатърът. Проблемът се подсилва и от зачестилата злоупотреба с алкохол. Все по-често от този проблем страдат жените, посочи тя.

    Д-р Ташкова цитира данни, според които през 2020 г. депресиите ще се превърнат в третото най-разпространено заболяване в света след сърдечносъдовите и раковите заболявания. През последните три години са се увеличили и случаите на самоубийства, съобщи д-р Ташкова.

    Най-уязвими от нервни разстройства и емоционален дискомфорт са хората в активна възраст - между 30 и 40 години. Освен недостиг на финансови средства, най-чест проблем за тях е, че те трудно се намират, трудно се обвързват и се решават да имат деца. Затова особено в този период от годината, когато много типична е пролетната умора, младите трябва да взимат мерки, за да не изпаднат в депресия и емоционално неразположение, съветва специалистът.

    изт.

    Кризата и безработицата са безпощадни.Все повече хора не виждат изход от положението в което са попаднали,колкото и да го търсят.

    Д-р Ташкова говори за мерки,които трябва да бъдат взети,за да не изпадне човек в депресия или емоционално неразположение.

    Какви са мерките които трябва да вземе един безработен или с ниски доходи млад човек,който има семейство и родители,чиито пенсии не стигат за плащане и на най-наложителните разходи,за да не изпадне в депресия?

    3 души харесват това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Какви са мерките които трябва да вземе един безработен или с ниски доходи млад човек,който има семейство и родители,чиито пенсии не стигат за плащане и на най-наложителните разходи,за да не изпадне в депресия?

    Изпадането в депресия е свързано и с характера и психиката на конкретния човек.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.


    Вход