Ако не беше за редакция още след първа глава щях да се откажа...

Това беше първата книга, която прочетох и за щастие не ме отказа от жанра. Книгата не е чак толкова тежка, но със сигурност не е за хора свикнали със стила на Джоана. Снощи дочетох Рози в полунощ на Ан Стюърд и сюжета като драма е много подобен на този на Арчер, да не кажа че е и по-гаден в описанията. Другите две книги на Стюърд, които са сканирани са доста забавни и лесни за четене, за разлика от тази. Единствената книга, която съм чела и съм се отвратила мисля че се казваше Циганката или Малката циганка, част е от трилогия и главната се казваше София, е това вече е супер гнус..... Книгата на Арчер е гадна наистина защото на главната и се случват гадости, но поне лошите персонажи са описани като красиви мъже и донякъде го преглъднах, докато има книги където са стари,дебели и противни и усещането е къде къде по-неприятно за читателя.

Това беше първата книга, която прочетох и за щастие не ме отказа от жанра. Книгата не е чак толкова тежка, но със сигурност не е за хора свикнали със стила на Джоана. Снощи дочетох Рози в полунощ на Ан Стюърд и сюжета като драма е много подобен на този на Арчер, да не кажа че е и по-гаден в описанията. Другите две книги на Стюърд, които са сканирани са доста забавни и лесни за четене, за разлика от тази. Единствената книга, която съм чела и съм се отвратила мисля че се казваше Циганката или Малката циганка, част е от трилогия и главната се казваше София, е това вече е супер гнус..... Книгата на Арчер е гадна наистина защото на главната и се случват гадости, но поне лошите персонажи са описани като красиви мъже и донякъде го преглъднах, докато има книги където са стари,дебели и противни и усещането е къде къде по-неприятно за читателя.

Ох, мила, не ми припомняй за "Малката циганка" на Бевърли Бърн. Тъкмо се бях отървала доволна от нея и без да искам пак съм си я купила, но под името "Софи или неугасващият огън" от Бевърли Байрън. Божеее, няма отърване от тази проклета книга, нямааа

Ох, мила, не ми припомняй за "Малката циганка" на Бевърли Бърн. Тъкмо се бях отървала доволна от нея и без да искам пак съм си я купила, но под името "Софи или неугасващият огън" от Бевърли Байрън. Божеее, няма отърване от тази проклета книга, нямааа

Аз дори не можах да я изчета - а се опитах цели два пъти, защото бях забравила за нея...........Момичета и Момчета, при никакви обстоятелства не четете ТАЗИ книга!!!!! Това е най-големият боклук ,който някой по-погрешка е нарекъл любовен роман, освен ако нямате склоност към садизъм и ужаси......Боби използвай я за подпалки, даже бих ти услужила с кибрит. Винаги съм смятала,че книгите са безценни и е грехота да ги унищожаваш, но за този съм склонна да направя изключение. От въпросната трилогия съм чела и третата книга-последната,но пак не е кой знае каква стока, поне интригата е на ниво в нея.

След трилогията за Вихрения танцьор и Целувката на тигъра, какво само ми дойде до главата да се оплача, Непокорна страст на Джейн Арчър. Не стига че още в първа глава Александра главната я изнасили един гад, а и през цялата книга, та до края все гадости й се случваха,беше си жив магнит за тях, ужас ви казвам.Страст, приключения, Ню Ориънс, още малко,само бруталност, насилие, неприятности. Книгата който си я е харесал направо го съветвам да се отказва.

Ох от тази се отървах без да я чета. Само две страници и се отвратих от нея.

Ох, мила, не ми припомняй за "Малката циганка" на Бевърли Бърн. Тъкмо се бях отървала доволна от нея и без да искам пак съм си я купила, но под името "Софи или неугасващият огън" от Бевърли Байрън. Божеее, няма отърване от тази проклета книга, нямааа

И при мен беше голяма мъка. Забелязала съм, че става ли вапрос за циганка, все са много скашани книгите. Значи, в "Малката циганка" главната я омъжиха за дърт циганин, а тя беше влюбена в друг. Роди му на оня дете, пееше по разни кръчи, а след като мъжа й уби бебето, тя отрепа него. После замина да търси любимия си, ама той беше беден и участваше в кориди, тя се хвана на работа при един гърбушко и му стана любовница, любимия й разбра и се отрепа, гърбушкото гътна, после се срещна най-накрая с главния и тъпотия до шия. После "Ирландска циганка" на Вирджиния Хенли пак глупост след глупост, отвратна книга. И в "Циганката" на Шърли бъзби, то бяха едни тъпотии една след друга, от които най-омразното ми беше как главната беше бременна от нашия, хвана я един изнасили я, а тя като избяга изгуби детето, после нещеше главния. И като се вижда с циганки само гадни книги стават (макар, че в книгата на Шърли Бъзби, главната не беше циганка).

Аз още чета "Изпепеляваща жарава". Както казах, главната беше изнасилена и бременна, омъжена за мъж който е 35 години по-голям от нея. Той умира, а тя е на крачка да роди. Тръгва да търси помощ и среща главния. Любовта им е от пръв поглед. Той я води в селото си, но все още не знае за нейната бременност, защото тя все се облича с едно пончо, защото я е страх, че ако разбере че е бременна, няма да я иска, а тя толкова го обича, все пак се познават от три дни, затова, се мъчи да скрие корема си, ама в деветия месец, така ли се крие, та той разбира. В началото е малко разочарован от нея, че го е крила, ама се разбират и той й казва, че ще приеме детето й. На следващия ден, той заминава, защото е чул вест за отдавна изчезналата му майка, а наща започва да ражда. След много мъки, тя ражда момиченце, красиво и с бяла кожа и сини очи, също като баща си. Смешното тук беше как тя тъкмо роди, и дават гадняра, дето е баща на детето как спи и се събужда и си "разбира" че тя му е родила дете, но си мисли, че е момче. Направо е медиум. Главната се радва много на бебето, което обаче дори не й дават да види. Индинаката, която е влюбена в главния от край време, казва на наща, че по негово нареждане, детето ще се даде на друга индианка. Наща подивява, цял ден плаче за бебето си, но когато пристига главния, и тя го засипва с обвинения, той й обяснява, че щом детето е кърмено от индианка, по-лесно ще го приемат в селото. След няколко дни, си приемат бебето в племето, като му пробиват ушите и го връщат на главната. През това време мъжът, който я бе насилил, бащата на детето й, е по петите й. Търси я и стига до дома й, където открива тялото на мъртвия й съпруг. В лагера, индианката вижда как главните се сближават и любовта й към главния се превръща в омраза. Тя освобождава питомния Орел на главния, акто го наранява много. Но той и главната отидох да му хванат нов. После главния отива да моли дядо си да се ожени за главната. Дядото неохотно дава съгласието си, като кара, главния да замине за 4 дни да пости. Докато главния е сам в гората, индианката прави всякакви мръсотии на главната, но една стара индианка я спира. А гаднярката решава, че щом не може да има внука, ще има дядото и става любовница на дъртия. Нашия като се прибра побесня като разбра, ама нямаше какво да направи. После приеха главната в племето, а след няколко дни се ожениха. Точно по време на сватбата гадняра дето търси наща ги намери и реши, че при първа възможност ще я хване, защото си иска парите. Индианката, която се озлобява всеки изминал лиг повече и повече отиде и отрови коня на глвния, а той през тва време с главната в колибата му, тя му казва, че е бременна. После той разбира за коня си, и отива да го лекува. Наща е неотлъчно до него и коня се възстановява, тогава едни воини които бяха на сватбата им дойдоха и му казаха, че са видяли майка му в едно съседно село. И до тук съм, почти на края. Не знам точно към коя категория книги да я сложа. Че като се изключи, изнасилването, брка й със дядката и бебето, дето е от друг мъж, книгата не е чак толкова зле. Който обича индианските истории, ще му хареса, защото в нея са описани много от обичаите на Апахите.

Въх, ти ме отказа да го чета това.

Май наистина има нужда от тема където да се съберат всички разочарования...

Редактирано 18 февруари 201016 г. от sanian (преглед на промените)

Абе като се изключат трите неща дето споменах не е чак толкова зле

ами аз, ако изключа изнасилването на главната в "Циганката" на Шърли Бъзби - също не е зле книгата, но някак си се разваля цялото впечатление. Същатата работа с "Розовата кула" на Валери Лорд - с тази книга страшно много се ядосах, както и "Пътуване към рая" на Бренда Джойс.

ами аз, ако изключа изнасилването на главната в "Циганката" на Шърли Бъзби - също не е зле книгата, но някак си се разваля цялото впечатление. Същатата работа с "Розовата кула" на Валери Лорд - с тази книга страшно много се ядосах, както и "Пътуване към рая" на Бренда Джойс.

"Розовата кула" и мен ме стресна.Аз бях чела книга втора и за това не ми е и минало през ума,че може да има такова нещо,а то...

ами аз, ако изключа изнасилването на главната в "Циганката" на Шърли Бъзби - също не е зле книгата, но някак си се разваля цялото впечатление. Същатата работа с "Розовата кула" на Валери Лорд - с тази книга страшно много се ядосах, както и "Пътуване към рая" на Бренда Джойс.

Ох да "Пътуване към рая" беше много гадно.

И в "Изпепеляваща жарава" е неприятно тва с изнасилването, но не съм чак толкова травмирана, защото то само се споменава. Не е като в останалите книги да се описва как става, или главната да го разказва, така, че да си го представиш. Същото е и това дето не й е било приятно да спи с мъжа си. Само се споменава, без описания и т.н. Друго си е да прочетеш как главната се е дърпала страдала и т.н. Тук този елемент липсва, и ако прескочиш няколкото редчета в които го пише, може хич и да не разбереш, че е станало Точно заради това давам 9 на книжката. Авторката го е написала много добре. А и който чете поредицата "В смъртта" на Нора Робъртс, вече е притръпнал, като види нещо с изнасилване, че там главната кви ги беше изтърпяла, побоища и насилване от собствения си баща, като е била малка, просто ужас.

Иначе аз вече свърших книгата. Главната беше отвлеченя, тя и бебето от гадния, който я накара да му донесе парите, или ще нарани бебето. Тя отиде за парите и там беше нашия. Нямаше мърдане и тя обеща да му разкаже всичко, след това отнесе на лошия парите и като бебето беше в ръцете на наща, нашия и хората му отрепаха гадния. После му разказа всичко, роди му син, имаше и един интересен ритуал и заживяха щастливо.

Редактирано 18 февруари 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Ох от тази се отървах без да я чета. Само две страници и се отвратих от нея.

И при мен беше голяма мъка. Забелязала съм, че става ли вапрос за циганка, все са много скашани книгите. Значи, в "Малката циганка" главната я омъжиха за дърт циганин, а тя беше влюбена в друг. Роди му на оня дете, пееше по разни кръчи, а след като мъжа й уби бебето, тя отрепа него. После замина да търси любимия си, ама той беше беден и участваше в кориди, тя се хвана на работа при един гърбушко и му стана любовница, любимия й разбра и се отрепа, гърбушкото гътна, после се срещна най-накрая с главния и тъпотия до шия. После "Ирландска циганка" на Вирджиния Хенли пак глупост след глупост, отвратна книга. И в "Циганката" на Шърли бъзби, то бяха едни тъпотии една след друга, от които най-омразното ми беше как главната беше бременна от нашия, хвана я един изнасили я, а тя като избяга изгуби детето, после нещеше главния. И като се вижда с циганки само гадни книги стават (макар, че в книгата на Шърли Бъзби, главната не беше циганка).

Аз още чета "Изпепеляваща жарава". Както казах, главната беше изнасилена и бременна, омъжена за мъж който е 35 години по-голям от нея. Той умира, а тя е на крачка да роди. Тръгва да търси помощ и среща главния. Любовта им е от пръв поглед. Той я води в селото си, но все още не знае за нейната бременност, защото тя все се облича с едно пончо, защото я е страх, че ако разбере че е бременна, няма да я иска, а тя толкова го обича, все пак се познават от три дни, затова, се мъчи да скрие корема си, ама в деветия месец, така ли се крие, та той разбира. В началото е малко разочарован от нея, че го е крила, ама се разбират и той й казва, че ще приеме детето й. На следващия ден, той заминава, защото е чул вест за отдавна изчезналата му майка, а наща започва да ражда. След много мъки, тя ражда момиченце, красиво и с бяла кожа и сини очи, също като баща си. Смешното тук беше как тя тъкмо роди, и дават гадняра, дето е баща на детето как спи и се събужда и си "разбира" че тя му е родила дете, но си мисли, че е момче. Направо е медиум. Главната се радва много на бебето, което обаче дори не й дават да види. Индинаката, която е влюбена в главния от край време, казва на наща, че по негово нареждане, детето ще се даде на друга индианка. Наща подивява, цял ден плаче за бебето си, но когато пристига главния, и тя го засипва с обвинения, той й обяснява, че щом детето е кърмено от индианка, по-лесно ще го приемат в селото. След няколко дни, си приемат бебето в племето, като му пробиват ушите и го връщат на главната. През това време мъжът, който я бе насилил, бащата на детето й, е по петите й. Търси я и стига до дома й, където открива тялото на мъртвия й съпруг. В лагера, индианката вижда как главните се сближават и любовта й към главния се превръща в омраза. Тя освобождава питомния Орел на главния, акто го наранява много. Но той и главната отидох да му хванат нов. После главния отива да моли дядо си да се ожени за главната. Дядото неохотно дава съгласието си, като кара, главния да замине за 4 дни да пости. Докато главния е сам в гората, индианката прави всякакви мръсотии на главната, но една стара индианка я спира. А гаднярката решава, че щом не може да има внука, ще има дядото и става любовница на дъртия. Нашия като се прибра побесня като разбра, ама нямаше какво да направи. После приеха главната в племето, а след няколко дни се ожениха. Точно по време на сватбата гадняра дето търси наща ги намери и реши, че при първа възможност ще я хване, защото си иска парите. Индианката, която се озлобява всеки изминал лиг повече и повече отиде и отрови коня на глвния, а той през тва време с главната в колибата му, тя му казва, че е бременна. После той разбира за коня си, и отива да го лекува. Наща е неотлъчно до него и коня се възстановява, тогава едни воини които бяха на сватбата им дойдоха и му казаха, че са видяли майка му в едно съседно село. И до тук съм, почти на края. Не знам точно към коя категория книги да я сложа. Че като се изключи, изнасилването, брка й със дядката и бебето, дето е от друг мъж, книгата не е чак толкова зле. Който обича индианските истории, ще му хареса, защото в нея са описани много от обичаите на Апахите.

Сега като се замисля май си доста права, има само една книга с героиня циганка, която наистина ми харесва и това е Подаръка на Джоана, как да не я обичаш тази жена.

Сега като се замисля май си доста права, има само една книга с героиня циганка, която наистина ми харесва и това е Подаръка на Джоана, как да не я обичаш тази жена.

Е тя не се брои за циганка, като в общоприетия случай Иначе аз се сетих за "Циганския любовник" на Кони, ама там главния е циганин, макар, че всъщност е мешен, между циганка и бял. Ама книгата е хубава, да не повярваш, като в заглавието си има тая "уручасана" думичка, дето подсказва, че книгата е кофти.

Аз в момента съм на Танцуващия дявол, дава вид като да е интересна

Започнах "Ласката на огъня"-Линда Хауърт.Вече съм на половината харесва ми за сега.

Да споделя,че "Пътуване към рая" на мен ми хареса.Въпреки нещата,които се случиха на главната ми хареса как е написана.Увлекателна е.Не е някое пошло недоразумение.Не може всичко да бъде рози и цветя,макар че много мъчно ми беше за главната.

А за "Ирланска циганка" чела съм я доста отдавна,но не ми хареса особено.

Аз сега чета "Нежна грубост" на Катрин Харт. Просто като подкарах с индианци и не мога да се спра Значи главната пътува с керван да се ожени за някъв, и вече наближават. Тя и още четери момичета решават да се окъпят в един поток. Тогава са отвлечени от десет индианци. До сега, всияко е написано като през очите на главната, и тъй като тя не знае индиански език и не може да говори с приятелите си, повечето е описание. Как главния, който е вожд, обявява, че я иска. Петте биват отвлечени, тя се бори с главния и той я стиска през гърдите и тя губи съзнание, когато се събужда, още яздят. Тя е удобно настанена в скута на вожда и напълно невредима, докато приятелките й са пребири, с раздрани дрехи и индианците ги опипват. После като спряха, главния я заведе в гората да се изходи, после я нахрани, докато през това време другите индианци изнасилват зверски приятелките й. Главния се отдели за малко от нея и един урод я нападна, тя почна да се бори и той почна да я бие. В борбата, наща му отгризна ухото, и после главния се върна и я отърва. Гушна си я и я занесе да спят. После беше гадно, как стигнаха до селото, той я върза за врата с каишка, пусна я зад коня си и като останалите пленнички я прекара през цялото село. Удряха я, спъваха я, драскаха я и какво ли още не. После с дугите момичета ги зарязаха в средата на селото и така с часове седяха и гледаха как индианците празнуват. После ги задърпаха и почнаха да ги жигосват, с нагорещено желязо поставяха марат на собственика, на бедрото на жената. Приятелките й пищяха и се деряха, а главния с поглед накара главната да не се държи като тях и тя геройски изтърпя жигосването. Главния я отнесе във вигвама си, превърза й раната й я остави да спи. Тя поспа, но се събуди от болката в бедрото и видя, че е сама, та хукна да бяга. Толкова бързаше завалата, че не разбра, че някой я следи, и като спря да почине главния я сбара. Замъкна я във виквама си, и почна да я бие с камшик, после я съблече гола, обра всичко което може да й послужи за завивка или оръжие и излезе. Наща рева рева, и заспа. Главния се върна да провери как е и огледа раните. Зарадва се, като видя, че в ядът си, не е разкъсал кожата й с камшика, а само е оставил червени следи. И от там нататък, всеки ден наща една индианака я водеше да се къпе, после да прави закуска на главния, през деня да върши къщна работа, а нощем, той я оставяше да спи гола. Коагто главния можеше отиваше при нея да я учи на езика си, защото той не говори английски. Наща не й дават да говори с приятелките си, но тя ги вижда от време на време, мръсни, раздърпани, пребити и загубили всякаква надежда, и тея моменти са много тъжни. Главния се държи добре с наща и се грижи за нея, но сътбата на приятелките й е ужасяваща. И до тук съм. Много интересна изглежда.

Аз в момента съм на Танцуващия дявол, дава вид като да е интересна

Това ми е една от любимите книги - просто я обожавам, няма да съжеляваш.

След дъъъъълго умуване и туткане, в продължение на месеци подритвайки книгата, най-накрая реших да се заема с "Дивата хризантема" на Джейн Фийдър. Трябва да призная, че пристъпих към четенето на книгата почти мъченически, очаквайки да бъде поредния "шедьовър" на авторката, който би послужил успешно за пилене на нерви. Ноооооо..... романа се оказва изключително интересен, с една невероятно дебелоглава главна героиня, на която и магаретата биха завидели за ината. Накратко историята започва с първата брачна нощ на главната, женена за мъж, който може да й е баща и съответно от голямооооото вълнение човечеца получава инфаркт (поне така предполагам) без да е доказал мъжкото си достойнство Главната си мисли, че тя е виновна за смъртта му и избягва в Лондон. Попада при необичайни обстоятелства в полезрението на главния, който е херцог и иска да я ожени за свой братовчед, който меко казано не обича жените и е неизличимо болен, за да запази едно от семейните имения. Да но главната се дърпа здраво и засега не се поддава на шантажа и чара на главния... Ох, нямам търпение да изръфам романа с кориците. Благодаря на момичетата, които споделиха, че книгата си струва, иначе направо я бях зашапатила при отбора на книгите-табу. Въобще нямаше да се докосна до нея, не пък да я чета

P.S. Хм,учудващо все повече романи започват да ми харесват от тази авторка - или вкусът съвсем ми се е изчанчил, или Джейн Фийдър е започнала да пише по-романтично

Аз дори не можах да я изчета - а се опитах цели два пъти, защото бях забравила за нея...........Момичета и Момчета, при никакви обстоятелства не четете ТАЗИ книга!!!!! Това е най-големият боклук ,който някой по-погрешка е нарекъл любовен роман, освен ако нямате склоност към садизъм и ужаси......Боби използвай я за подпалки, даже бих ти услужила с кибрит. Винаги съм смятала,че книгите са безценни и е грехота да ги унищожаваш, но за този съм склонна да направя изключение. От въпросната трилогия съм чела и третата книга-последната,но пак не е кой знае каква стока, поне интригата е на ниво в нея.

Ох, мила, не съм прибягвала все още до такива драстични мерки - но се опитах да се отърва и от втората си "придобивка" като я предлагам наляво, надясно де що видя приятелка за подарък, ама никой я неще Голям зор, голямо чудо... Но видяло се е ще си я стискам, пък и не ми е единствената от породата "за изхвърляне" - надиплила съм ги около 50-тина парчета дето не мога да се престраша да ги отворя. Даже си мислех тези дни да пусна едно тяхно списъче, да сондирам мнения за романите, ако някой е чел нещичко да ми подшушне дали стават или директно да ги изхвърлям през прозореца.

Редактирано 18 февруари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Това ми е една от любимите книги - просто я обожавам, няма да съжеляваш.

В никакъв случай не съжалявам, оказа се много сладко книжле, с благодарности към Боби!

Чудя се, понеже преди малко нещо пак вампирясах и не мога да заспя дали да не започна на Кристина Дод Гняв... Ще видим утре ще ви кажа докъде съм я докарала.

Редактирано 19 февруари 201016 г. от DeadSmurf (преглед на промените)

Ох милостиви боже, чета "Нежна грубост" на Катрин Харт и ту очите ми се насълзяват, ту се превивам от смях, сега съм в смешната фаза. Само вижте това: Главния и главната играят театър пред родителите й, правят, се, че не се познават, той я ухажда и никой не знае, че са съпрузи. Двамата са решени, че трябва да искат благословията на родителите й, и да се оженят отново, но главната не иска все да се срещат тайно и му предложи да се промъква в стаята й за да са заедно по цяла нощ:

Адам се ухили и белите му зъби блеснаха.

- Още от сега виждам заглавията във вестниците: НОЩНА СВАТБА ПОД ДУЛОТО НА ПИЩОВ. Статията би звучала така: "Снощи в дома на семейство Мартин се състоя прибързано сватбено тържество. Близките на булката с епоявиха въоражени с най-доброто оръжие на фамислията. Церемонията се състоя набързо веднага след като мистър Адам Савидж (младоженецът) и мис Таня Мартин (младоженката) бяха заловени в интимна близост сред смачканите завивки на леглото на последната."

Таня се опита безуспешно да подтисне смеха си, когато Адам продължи:

- "Церемонията, макар и непредвидена, бе твърде тържествена. Мистър Савидж, хванат в плен от красотата на булката, както и от нейният чичо Джордж Мартин, стоеше нервен от ляво на съдията Кер. Сестрата на мис Мартин, Джули, облечена в пеньоар и чехли, поведе булката по стълбите. Майката на булката се прозяваше твърде често, изненадана по нощница и навита на парцалчета коса, а леля й Елизабет Мартин изсвири сватбения марш със светнало от крема на д-р Даниел лице (гарантиращ невероятен ефект срещу бръчки).

Сега вече Таня се превиваше от смях, притиснала лице до гърдите му, за да не се чува. Адам продължи:

- Едуард Мартин придружи дъщеря си до младоженеца. Оковите почти не се виждаха под дългите ръкави на нощницата му. Като при повечето булки, лицето на мис Мартин грееше - всъщност то беше нежен нюанс на яркорозово и идеално се съчетаваше с цвета на прозрачната й нощничка. В ръката си тя държеше пухче за пудра в същия цвят, което служеше за уникален сватбен букет.

Госпожица Мелиса Андерсън трябваше да бъде сръгана няколко пъти, преди да се събуди и поеме задълженията си като шаферка и свидетел, но тя като че ли не се впечатли много.Младият Джереми, в ролята на официално лице, поднасящо пръстените, бе забелязан да подръпва бельото си само два пъти. Съдията Кер, измъкнат от най-дълбок сън, и все още по нощна шапчица на главата, започна церемонията след доста туткане. Причината за това не можеше да бъде уточнена - може би липсата на очелата му, или пък обърнатата наопаки книга - но в началото думите му бяха доста объркани и бе нужно известно време, преди да хване цаката на ритуала. Трябва да отбележим, че от облеклото на младоженеца липсваха само долното му бельо, чорапите и обувките."

- Престани, Адам. Моля те! - Превиваше се от смях Таня.

- Нима не искаш да чуеш края? - подразни я той - "Вместо сватбен пръстен младоженецът постави на пръста на булката медна халка - в следствие на това, халките на завесите в хола, намаляха с една. В края на церемонията булката (с помощта на баща си) постави подобна халка на носа на мистър Савидж. Веднага след това за ониези, които все още бяха будни, поднесоха кафе и какао. Синовете на мис Мартин (те са на 1 и на 2 годинки) проспаха ритуала и тази сутрин ще бъдат приятно изненадани. Меденият месец не се състоя, тъй като бе изконсумиран предварително. Желаем всичко най-хубаво на младоженците и на всички малки вързопчета, които вероятно ще се появят леко притеснени, малко преди да се навършат приетите девет месеца."

Редактирано 19 февруари 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Ахахаха, спечели ме, ще я прочета

Редактирано 19 февруари 201016 г. от DeadSmurf (преглед на промените)

Ахахаха, спечели ме, ще я прочета

Книжката е десятка от където и да се погледне. Невероятно интересна и увлекателна. Само на моменти има много кървави сцени, с насилие и ужас, но смятам, че това я прави и по-реалистична, защото по онова време на индианците наистина не им е било леко.

Оо, мен това не ме притеснява, аз по принцип съм си кръвожадна, не забравяй все пак с какво се занимавам Толеранса ми към такива неща е доста висок

Оо, мен това не ме притеснява, аз по принцип съм си кръвожадна, не забравяй все пак с какво се занимавам Толеранса ми към такива неща е доста висок

Хаха, добре, значи и твоята кръвожадна природа, подобно на моята, ще е презадоволена

Ох, момичета, направо ме усмъртихте Макар че съм изчела мнооооого книги за индианци, не можах да свикна със скалпиранията, да му се невиди

Инче, мила, щом ти допадна "Нежна грубост", предполагам че ще харесаш и "Страст" от същата авторка Книгата е за каубои и като изключим първите 30-тина страници, където й се случиха ужасни неща на главната, нататък романа е страхотно завладяващ и интригуващ. В първите страници обаче се разбира защо главната ще си постави за цел да изтрепе шестимата гадняри и ще ги гони до дупка, за да им свети маслото. А междувременно наема главния да я научи как да стане съвършения печен стрелец...

Иринче, радвам се, че "Танцуващият дявол" ти е допаднал

Ох, момичета, направо ме усмъртихте Макар че съм изчела мнооооого книги за индианци, не можах да свикна със скалпиранията, да му се невиди

Инче, мила, щом ти допадна "Нежна грубост", предполагам че ще харесаш и "Страст" от същата авторка Книгата е за каубои и като изключим първите 30-тина страници, където й се случиха ужасни неща на главната, нататък романа е страхотно завладяващ и интригуващ. В първите страници обаче се разбира защо главната ще си постави за цел да изтрепе шестимата гадняри и ще ги гони до дупка, за да им свети маслото. А междувременно наема главния да я научи как да стане съвършения печен стрелец...

Иринче, радвам се, че "Танцуващият дявол" ти е допаднал

А не, "Страст" не ми я хвали. Имах я почнах я и я разкарах. Нищо общо няма. Тея ужаси с главната в началото могат да омажа всяка книга. Тук такива неща нямаше. А за скалповете, наща смъкна само два и определено не й допадна. Като й ги даваха да си ги закача по дрехите се дърпаше и гнусеше. Но направо не знам как стана така, аз не чета много за индианци, но тая книги ме грабна толкова много, че направо се чудя дали да не почна да я препрочета. Толкова по-различна беше от всичко което съм чела. А и навпрочем, нали много си падам като главната роди на средата на книгата, а тука тя роди не веднъж, а цели два пъти. Просто нямаше начин да не обинка книжката. Сега ровя из непрочетените книги да видя какво за индианци имам и май що почна "Волни и горди" на Джанет Дейли. Някой да дпусне малко инфо за нея?

Редактирано 19 февруари 201016 г. от Ralna (преглед на промените)