Снощи прочетох "Мъжът от сънищата" на Линда Хауърд .

Естествено страхотна история от началото до края.

Днес почвам "Да спиш с врага".

А онзи ден си припомних май за 10-12 път "Да целунеш ангел" на Сюзън Филипс и пак пророних няколко сълзи на ключовите моменти.

Това е книга която още 10 пъти да прочета пак ще ме разчуства и ще кара кожата ми да настръхва.Силно я препоръчвам,ако все още има някой който не я е чел

А онзи ден си припомних май за 10-12 път "Да целунеш ангел" на Сюзън Филипс и пак пророних няколко сълзи на ключовите моменти.

Това е книга която още 10 пъти да прочета пак ще ме разчуства и ще кара кожата ми да настръхва.Силно я препоръчвам,ако все още има някой който не я е чел

А ще разкажеш ли малко, за тези, които все още не сме я чели (за наш срам), но след такъв коментар, лично аз станах любопитна! Благодаря предварително

Ей сегичка ще я резюмирам

Първо започва с принудителен брак м/у главните.

Бащата на булката е леко фанатизиран привърженик на Романови,

на които главния се явява наследнек.

Ама на нашия хич не му и дреме за това стечение на обстоятелствата.

Главната е вятънчева сладурана без много мозък/така мисли баща и де/

Главния се съгласява на 6м брак,ама при негови условия.

Прави се на беден и че работи в цирк.

Принуждава Дейзи да живее в цирка и дори да работи с него на манежа.

И така започва приключението им да живеят заедно и да се учат да се понасят

Честно казано има няколко моменти на които винаги сълзите ми тръгват,

кожата ми нъстръхва и се потрисам така са описани чуствата,

че не се въздържам всеки път.

Минават през интриги,взривоопасни страсти и истински изненади.

Направо я почвай и не варвам да съжаляваш дори за една секунда,

в която си била с Алекс и Дейзи.

Приключих с "Люлякът и розата" и "Неизречено обещание".Хубави са ,но не колкото другите Май най-много ми хареса "Продавачка на мечти". Май ми остана само още една да прочета

Приключих с "Люлякът и розата" и "Неизречено обещание".Хубави са ,но не колкото другите Май най-много ми хареса "Продавачка на мечти". Май ми остана само още една да прочета

Има една много хубава-"В плен на сърцето".Пак с шефове и секретарки.

Тя и Продавачката са ми любими.

То ако си забелязала "Необикновенно наследство" и "Продавачка.." са бегло свързани.

Нищо важно ,но такива неща ми харесват.

Има една много хубава-"В плен на сърцето".Пак с шефове и секретарки.

Тя и Продавачката са ми любими.

То ако си забелязала "Необикновенно наследство" и "Продавачка.." са бегло свързани.

Нищо важно ,но такива неща ми харесват.

Не съм забелязала да са свързани

"В плен на сърцето" на кой автор е?

Лий Майкълс,но май не е сканирана.

Ей сегичка ще я резюмирам

Първо започва с принудителен брак м/у главните.

Бащата на булката е леко фанатизиран привърженик на Романови,

на които главния се явява наследнек.

Ама на нашия хич не му и дреме за това стечение на обстоятелствата.

Главната е вятънчева сладурана без много мозък/така мисли баща и де/

Главния се съгласява на 6м брак,ама при негови условия.

Прави се на беден и че работи в цирк.

Принуждава Дейзи да живее в цирка и дори да работи с него на манежа.

И така започва приключението им да живеят заедно и да се учат да се понасят

Честно казано има няколко моменти на които винаги сълзите ми тръгват,

кожата ми нъстръхва и се потрисам така са описани чуствата,

че не се въздържам всеки път.

Минават през интриги,взривоопасни страсти и истински изненади.

Направо я почвай и не варвам да съжаляваш дори за една секунда,

в която си била с Алекс и Дейзи.

И аз срам не срам, да си призная дори не я знам коя е тая книга. Но ми изглежда много интересна и искам да попитам тя историческа ли е или съвременна?

Аз отново посегнах за "Преди да те срещна" на Джудит Макнот, но ръката ми се отплесна и пак съм на "В смъртта" на Нора, този път със "Спомени в смъртта". Моля ви напишете няколко добри думи за "Преди да те срещна", че вече с месеци не мога да се престраша да я почна. Бях я тръгнала, ама не знам защо зарязах я и сега искам да я подхвана отново, но все някакви съмнения ме глождат, че напоследък каквато и историческа книга да хвана, все на камък удрям. Та разсейте ми колебанието с някоя добра дума за тая книжка та да я прочета най-накрая.

..

Аз отново посегнах за "Преди да те срещна" на Джудит Макнот, но ръката ми се отплесна и пак съм на "В смъртта" на Нора, този път със "Спомени в смъртта". Моля ви напишете няколко добри думи за "Преди да те срещна", че вече с месеци не мога да се престраша да я почна. Бях я тръгнала, ама не знам защо зарязах я и сега искам да я подхвана отново, но все някакви съмнения ме глождат, че напоследък каквато и историческа книга да хвана, все на камък удрям. Та разсейте ми колебанието с някоя добра дума за тая книжка та да я прочета най-накрая.

Мила, това беше първата книга на Джудит Макнот, на която случайно попаднах преди години и ме накара да се влюбя в авторката. След което като луда се втурнах да събирам всичките й исторически романи. Мисля, че романът ще те грабне, в момента, в който решиш да му се насладиш истински, т.к. си има от всичко. Пък и самия Стивън е тооолкова зашеметяващ, че само заради този сладурчо ( да не говорим за Клейтън и Уитни, а също и Никълъс) си заслужава да се потопиш в атмосферата на романа. Как ти е изтърпяло сърцето досега да не я схрускаш, мила

Един любим момент от книгата:

Всички погледи се вдигнаха от картите и петимата господа видяха Лангфорд да се приближава към масата им с убийствено изражение на лицето. Четиримата замръзнаха на местата си от изненада. Чувстваха, че предстои да се разрази буря, и тръпнеха от страх, че ще пострадат, без дори да знаят за какво.

Единствен Никълъс Дьовил не се притесняваше от приб­лижаващата опасност. Той по-скоро имаше вид на човек, който е нетърпение очаква сблъсъка. Когато графът спря зад неговия стол, Ники се облегна назад, пъхна ръце в джобовете си и иронично попита:

— Искате ли да се включите в играта, Лангфорд?

— Ставай! — процеди през зъби Стивън. Ръкавицата беше хвърлена. Дьовил само се усмихна и се намести още по-удобно на стола си.

— Тук ли? — развеселено вдигна вежди той.

— Ставай от стола, ти, кучи… — изсъска гневно графът.

— Значи тук — прекъсна го французинът, стана и обърна глава към една от празните зали.

Новината, че ще последва сбиване, се разнесе светкавично из целия клуб и управителят задъхано дотича.

— Моля ви, господа! Господа! Никога в историята на нашия клуб не е имало подобни… — викаше той, опитвайки се да настигне графа и Дьовил, запътили се към една от залите.

Вратата се затръшна под носа му.

— Помислете за официалното си облекло, господа! По­мислете за мебелите! — изкрещя човечецът и рязко отвори вратата — тъкмо навреме, за да чуе свистене на юмрук във въздуха и да види как главата на Дьовил се отмята назад.

Управителят уплашено затвори вратата. Лицето му бе­ше пребледняло като на смъртник. Мъжете го гледаха очаквателно.

— Е? — попита най-сетне един от присъстващите.

Управителят направи опит да се овладее и с разтрепе­ран глас отвърна:

— До момента… резултатът е три към две… предполагам.

— В чия полза, приятелю? — поинтересува се един елегантно облечен джентълмен, който нямаше търпение да се включи в обзалагането.

Управителят се поколеба, носле бързо отвори вратата и надникна в залата. В същия миг се чу силен трясък.

— За Лангфорд! — извика през рамо управителят и понечи да затвори вратата, но се спря и отново надникна вътре. — Не, за Дьовил! — съобщи той след последвалия нов удар. — Не, за Лангфорд! Не… — Той с трясък затвори вратата, едва избягвайки опасността да бъде повален от нечий юмрук.

Управителят остана с гръб, прилепен до вратата през цялото време, докато траеше боят. Най-сетне Дьовил и Лангфорд излязоха. Управителят бързо се шмугна в залата. Доплака му се при вида на унищожените мебели. Вдигна най-близкия стол и той се разпадна в ръцете му…

Когато двамата благородници се появиха пред останалите, замрелите разговори избухнаха с пълна сила — една обичайна тактика, с която мъжете се опитваха да покажат, че вниманието им е било насочено другаде.

Двамата съперници се разделиха в средата на залата. Лангфорд отиде при сервитьора, за да си поръча пиене, а Дьовил се върна на старото си място на масата за вист.

— Мой ред ли беше? — попита той, посягайки към картите си.

Двамата младежи едновременно кимнаха, херцогът на Станхоуп учтиво отвърна, че е почти сигурен в това, но Баскервил, който умираше от яд, че е станал за смях пред младежите, грубо подхвърли:

— По-добре кажи какво стана там вътре, иначе тези двамата няма да могат да се концентрират върху играта. Няма дори да успеят да заспят, докато не разберат какъв е изходът от двубоя. Трябва да ти кажа, че с Лангфорд се държахте невъзпитано, Дьовил! — добави той.

— Няма нищо за разказване — отвърна Ники, взе тестето карти от средата на масата и майсторски ги разбърка. — Обсъждахме една сватба.

Баскервил го погледна обнадежден, двамата младежи очевидно бяха развеселени, но само по-пияният от тях прояви нетактичност да попита:

— Сватба ли? Че какво толкова има да обсъждат двама джентълмени, когато става въпрос само за някаква си сватба?

— Кой ще е младоженецът — отвърна нехайно Ники.

— И взехте ли това решение, сър? — попита приятелят му, опитвайки се да заглади лошото впечатление от държанието на другаря си, като се престори, че вярва на тази съшита с бели конци история.

— Да — рече Ники и хвърли няколко чипа на масата. — Аз ще съм шаферът.

П.С. Как ми се ще все още да не съм чела поредицата на Джудката, та да й се тропна за сефте!!! Много рядко се срещат толкова невероятно завладяващи романи

Редактирано 31 януари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Боби не е честно, глобявам те. Не стига, че я нямам книгата в книжен вариант, ами и имам изпит, за който трябва да се учи!!! /Цитатът е убиец просто!/

Ох, Боби, направо си умрях от кеф, няма такъв страхотен цитат, така ме разсмя, огромно благодаря (между другото определено знаеш как да запалиш човек по някоя книга) Макнот е уникална, а сцената е еталон за тънък и добре изпипан хумор, който хем да не прилича на изваден от тъпа американска комедия, хем да те накара да се смееш с глас!

Преди да те срешна е много добра книжка за братчето Стивън и той като батко си е мъж мечта- хем да му се радваш хем ти идва да го убиеш, ама си намери майстора. Боби цитата е страхотен, определено ще я препрочета.

Мила, това беше първата книга на Джудит Макнот, на която случайно попаднах преди години и ме накара да се влюбя в авторката. След което като луда се втурнах да събирам всичките й исторически романи. Мисля, че романът ще те грабне, в момента, в който решиш да му се насладиш истински, т.к. си има от всичко. Пък и самия Стивън е тооолкова зашеметяващ, че само заради този сладурчо ( да не говорим за Клейтън и Уитни, а също и Никълъс) си заслужава да се потопиш в атмосферата на романа. Как ти е изтърпяло сърцето досега да не я схрускаш, мила

Един любим момент от книгата:

Всички погледи се вдигнаха от картите и петимата господа видяха Лангфорд да се приближава към масата им с убийствено изражение на лицето. Четиримата замръзнаха на местата си от изненада. Чувстваха, че предстои да се разрази буря, и тръпнеха от страх, че ще пострадат, без дори да знаят за какво.

Единствен Никълъс Дьовил не се притесняваше от приб­лижаващата опасност. Той по-скоро имаше вид на човек, който е нетърпение очаква сблъсъка. Когато графът спря зад неговия стол, Ники се облегна назад, пъхна ръце в джобовете си и иронично попита:

— Искате ли да се включите в играта, Лангфорд?

— Ставай! — процеди през зъби Стивън. Ръкавицата беше хвърлена. Дьовил само се усмихна и се намести още по-удобно на стола си.

— Тук ли? — развеселено вдигна вежди той.

— Ставай от стола, ти, кучи… — изсъска гневно графът.

— Значи тук — прекъсна го французинът, стана и обърна глава към една от празните зали.

Новината, че ще последва сбиване, се разнесе светкавично из целия клуб и управителят задъхано дотича.

— Моля ви, господа! Господа! Никога в историята на нашия клуб не е имало подобни… — викаше той, опитвайки се да настигне графа и Дьовил, запътили се към една от залите.

Вратата се затръшна под носа му.

— Помислете за официалното си облекло, господа! По­мислете за мебелите! — изкрещя човечецът и рязко отвори вратата — тъкмо навреме, за да чуе свистене на юмрук във въздуха и да види как главата на Дьовил се отмята назад.

Управителят уплашено затвори вратата. Лицето му бе­ше пребледняло като на смъртник. Мъжете го гледаха очаквателно.

— Е? — попита най-сетне един от присъстващите.

Управителят направи опит да се овладее и с разтрепе­ран глас отвърна:

— До момента… резултатът е три към две… предполагам.

— В чия полза, приятелю? — поинтересува се един елегантно облечен джентълмен, който нямаше търпение да се включи в обзалагането.

Управителят се поколеба, носле бързо отвори вратата и надникна в залата. В същия миг се чу силен трясък.

— За Лангфорд! — извика през рамо управителят и понечи да затвори вратата, но се спря и отново надникна вътре. — Не, за Дьовил! — съобщи той след последвалия нов удар. — Не, за Лангфорд! Не… — Той с трясък затвори вратата, едва избягвайки опасността да бъде повален от нечий юмрук.

Управителят остана с гръб, прилепен до вратата през цялото време, докато траеше боят. Най-сетне Дьовил и Лангфорд излязоха. Управителят бързо се шмугна в залата. Доплака му се при вида на унищожените мебели. Вдигна най-близкия стол и той се разпадна в ръцете му…

Когато двамата благородници се появиха пред останалите, замрелите разговори избухнаха с пълна сила — една обичайна тактика, с която мъжете се опитваха да покажат, че вниманието им е било насочено другаде.

Двамата съперници се разделиха в средата на залата. Лангфорд отиде при сервитьора, за да си поръча пиене, а Дьовил се върна на старото си място на масата за вист.

— Мой ред ли беше? — попита той, посягайки към картите си.

Двамата младежи едновременно кимнаха, херцогът на Станхоуп учтиво отвърна, че е почти сигурен в това, но Баскервил, който умираше от яд, че е станал за смях пред младежите, грубо подхвърли:

— По-добре кажи какво стана там вътре, иначе тези двамата няма да могат да се концентрират върху играта. Няма дори да успеят да заспят, докато не разберат какъв е изходът от двубоя. Трябва да ти кажа, че с Лангфорд се държахте невъзпитано, Дьовил! — добави той.

— Няма нищо за разказване — отвърна Ники, взе тестето карти от средата на масата и майсторски ги разбърка. — Обсъждахме една сватба.

Баскервил го погледна обнадежден, двамата младежи очевидно бяха развеселени, но само по-пияният от тях прояви нетактичност да попита:

— Сватба ли? Че какво толкова има да обсъждат двама джентълмени, когато става въпрос само за някаква си сватба?

— Кой ще е младоженецът — отвърна нехайно Ники.

— И взехте ли това решение, сър? — попита приятелят му, опитвайки се да заглади лошото впечатление от държанието на другаря си, като се престори, че вярва на тази съшита с бели конци история.

— Да — рече Ники и хвърли няколко чипа на масата. — Аз ще съм шаферът.

П.С. Как ми се ще все още да не съм чела поредицата на Джудката, та да й се тропна за сефте!!! Много рядко се срещат толкова невероятно завладяващи романи

Мерси мило, наистина страхотен цитат, и сега ако ми кажеш, че не е на края на книгата, а в началото или поне в средата много ще те обичам. Че мразя като главните ги женят в последните две странички.

Мерси мило, наистина страхотен цитат, и сега ако ми кажеш, че не е на края на книгата, а в началото или поне в средата много ще те обичам. Че мразя като главните ги женят в последните две странички.

Ох, Инче, романът е пълен със страхотни моменти: направо се изкушавам да лепна още един любим такъв, но Тихчо ще ме подбере заедно с партакешите За съжаление се женят към края на романа, но не мисля, че от това страда страхотно поднесената история: много силни, непреодолими чувства между двамата, сблъсъците между тях, недоразуменията... Ох, надявам се, като го прочетеш, така да те сграбчи за душата, както мен не ме е пуснал вече години наред

И аз срам не срам, да си призная дори не я знам коя е тая книга. Но ми изглежда много интересна и искам да попитам тя историческа ли е или съвременна?

Съвременна е,но гарантирам, че ще се харса и от любителите на историческите

Не знам ,но на мен историческите книги на Макнот хич не ме блазнят.И честно да си кажа всичко,което съм чела като цитати (не само в тая тема) не ме впечатлява.Не казвам,че не струва,а че пада голямо колебание и чудене, и така и не се решавам.Иначе съвремените й са страхотни.

От друга страна във форума толкова я харесвате,че сигурно в мен е проблема.

Сега за друго-тези дни прочетох "Тес" на Ейми Фетцър и не мога да се оплача.Напоследък все по-рядко харесвам историческите,но тази я бива.Много забавна и приятна,а главната героиня ми допадна на 100%.

Жалко,че книгата за Рамзи не е издадена на бг.Той обещава да е много интересен герой.Още повече,че сигурно се развива в наши дни и както подозирам с приятелката на Тес.Ммхм.

Не знам ,но на мен историческите книги на Макнот хич не ме блазнят.И честно да си кажа всичко,което съм чела като цитати (не само в тая тема) не ме впечатлява.Не казвам,че не струва,а че пада голямо колебание и чудене, и така и не се решавам.Иначе съвремените й са страхотни.

От друга страна във форума толкова я харесвате,че сигурно в мен е проблема.

Не е в теб проблема, Пепи, просто имаш друг вкус. При мен е така с Аманда Куик (Боби, ти не чети, да не се разстроиш ). Тоооооооооооолкова я хвалят, че чак ми става неудобно, че аз не я харесвам чак толкова. За мен книгите й са хубави, но чак пък ... мне. Повече ми харесват книгите й като Джейн Ан Кренц или Стефани Джеймс. От друга страна обаче, аз така се прехласвам пред Норчето, а сигурно има хора, дето не я намират за страхотна.

Затова: всеки с вкуса си!

Права си,но се чудех дали ако отделя повече време и я прочета няма да се запаля.А то аз само я поглеждам и хич,ама хич не ми се почва.Затова пък съм прочела почти всички съвременни на Макнот.Остана ми един роман,който ми е някак средновековен и един ,в който главния се казва Рамон.Рамон!

Поне три пъти си мислех да я почна,ама като се сетя за Рамон-мустакатия кабалеро(дето ми е на ум) и ми секва вдъхновението.

Току що дочетох "Принцът се жени" и при мен се получи същото Пепи. Главният се казва Рейнджър, принц Рейнджър по-точно. Горкичкият, направо да го съжалиш.

Да не говорим, че целият текс бъкаше от изрази като "брато, гадняр, заведение, изтупан, готин, малтретира..." Това за исторически любовен роман. Надявам се, преводачът да е виновен, защото като история книгата ми хареса и мислех да се насоча към другата преведена.

п.п. Романи от този тип в коя категория ги слагаме, за да го оценя.

Току що дочетох "Принцът се жени" и при мен се получи същото Пепи. Главният се казва Рейнджър, принц Рейнджър по-точно. Горкичкият, направо да го съжалиш.

Да не говорим, че целият текс бъкаше от изрази като "брато, гадняр, заведение, изтупан, готин, малтретира..." Това за исторически любовен роман. Надявам се, преводачът да е виновен, защото като история книгата ми хареса и мислех да се насоча към другата преведена.

п.п. Романи от този тип в коя категория ги слагаме, за да го оценя.

Още нямаме тема за тези романи, т.е. свръзани с кралски особи. Ако изчакаш до 4-ти, 5-ти, да ми мине изпита, ще пусна темата и ще можеш да оцениш там книгата.

П.П. Тъй като по-рано няма да мога. Някой друг ако има желание да се заеме, не е никакъв проблем.

Редактирано 2 февруари 201016 г. от Lindsey (преглед на промените)

Току що дочетох "Принцът се жени" и при мен се получи същото Пепи. Главният се казва Рейнджър, принц Рейнджър по-точно. Горкичкият, направо да го съжалиш.

Да не говорим, че целият текс бъкаше от изрази като "брато, гадняр, заведение, изтупан, готин, малтретира..." Това за исторически любовен роман. Надявам се, преводачът да е виновен, защото като история книгата ми хареса и мислех да се насоча към другата преведена.

Не съм сигурна, но мисля, че името на принца на английски Rainger може да се преведе и като Рейнър (нека знаещите да кажат), което според мен звучи по-добре.

Е, за име на мъж Рейнър звучи много по-добре от Рейнджър. Ноо... както вече казах, преводача доста се е поувлякал на моменти - щом по едно време и доста възрастната кралица каза - "О! Зарежи!" , какво да говорим.

Бобииии, огромни благодарности мило. Прочетох книжката и съм очарована. Наистина е много хубава. А срещата с героите от "Уитни моя любов", "Сега и завинаги" и "Нещо прекрасно" беше допълнителен бонус. Историята е оригинална, героите страхотни. Общо взето много съм доволна. С малкото изключение, че книгата ми излезе дефектна и страничките от 337 до 352 ми ги нямаше. А те точно момента в който Ники праща Шери към църквата, и срещата й със Стивън я нямам, както и сватбата. Чак първата брачна нощ имам, по-средата. За щастие книгата я има сканирана и си я дочетох, а за бонус имам епилога два пъти Но като цяло съм много много доволна, и докато не съм изпуснала нишката на историята, почвам "Вълшебства"

Току що дочетох "Принцът се жени" и при мен се получи същото Пепи. Главният се казва Рейнджър, принц Рейнджър по-точно. Горкичкият, направо да го съжалиш.

Да не говорим, че целият текс бъкаше от изрази като "брато, гадняр, заведение, изтупан, готин, малтретира..." Това за исторически любовен роман. Надявам се, преводачът да е виновен, защото като история книгата ми хареса и мислех да се насоча към другата преведена.

п.п. Романи от този тип в коя категория ги слагаме, за да го оценя.

Значи на мен нигата ми хареса,но наистина трябва да не обръщаш внимание на изразите.А и съм чела първата книга,та се зарибих.Но и аз се дразня от имена като Рейнджър и Сорша.Леле-Сорша!Така де от начало се бях примирила с имената.

Обаче ако сте чели по-внимателно ще видите,че принца има друго-подобно име(Ранже),но така му викат.

Не че Ранже е цветя и рози ама....

Редактирано 2 февруари 201016 г. от peppinka (преглед на промените)

Значи на мен нигата ми хареса,но наистина трябва да не обръщаш внимание на изразите.А и съм чела първата книга,та се зарибих.Но и аз се дразня от имена като Рейнджър и Сорша.Леле-Сорша!Така де от начало се бях примирила с имената.

Обаче ако сте чели по-внимателно ще видите,че принца има друго-подобно име(Ранже),но така му викат.

Не че Ранже е цветя и рози ама....

да се надяваме,че като редактират книгата ще променят името и фрапиращите изрази