E,то това не е проблем на бг издателите,а на автора.Вероятно тя си ги пише такива цветни.Но историите на Кристина Дод винаги са ми интересни и оригинални в един или друг смисъл.Затова и не й забелязвам много.

Тъй като четох "Тес" на Ейми Фетцър,не се сдържах и хвърлих един поглед на продължението-"Timeswept rogue".Естествено на английски.Убедих се ,че англето ми куца(особено с разните му там изрази),но пък страшно ми хареса.Главния е Рамзи ОКийф от предишната книга и е пренесен ~200 години в бъдещето.Намира го приятелката на Тес-Пенелопа(аха че име),която е голяма актриса ,абе звезда-собствени самолети,къщи,прислуга.А той милия с пищов,барут и нож като някакъв изпднал...Всичко му е странно.Още съм в началото,но става интересно,защото явно Тес е намерила начин да извести Пени ,какво е станало с нея,а и да прати някакво писмо на Рамзи.Естествено лошите са сем.Ротмиър(бащата е извратен като Филип Ротмиър).И така.Ама по-бавно става с тоя английски.

Питам,защо Бард не издават други книги на Ейми Фетцър??!

Питам,защо Бард не издават други книги на Ейми Фетцър??!

Доколкото си спомням, тази книга е издадена в поредицата "Исторически романси" на Евразия, а то или вече не съществува, или не издава такива книги...

Не съм сигурна, но мисля, че името на принца на английски Rainger може да се преведе и като Рейнър (нека знаещите да кажат), което според мен звучи по-добре.

Гане, когато опре до имена нещата наистина са много спорни. Тук е работата на преводача да прецени и да не изопачи или осмее с произношение даден герой. Аз, а и колежката ми, щот се сещаш, че веднага се допитах, бих се опряла на литерацията и бих го написала Райнгър или Райнър. А ако ще проявявам усет бих избрала точно Рейнър.Не винаги английското име е подходящо за контекста на книгата, независимо, че е превод от английски. Но тъй като не съм я чела повече от това няма да коментирам.

да се надяваме,че като редактират книгата ще променят името и фрапиращите изрази

Аз редактирах книгата, но не знаех, че имаме такива правомощия да променяме имена и изрази. Честно казано, ако е така с удовоствие бих ги заменила с по-подходящи.

Но в крайна сметка ако всяка редакторка се впусне в свои интерпретации, не знам накрая какво ще се получи, може някоя авторка даже да не си познае романа.

Гане, когато опре до имена нещата наистина са много спорни. Тук е работата на преводача да прецени и да не изопачи или осмее с произношение даден герой. Аз, а и колежката ми, щот се сещаш, че веднага се допитах, бих се опряла на литерацията и бих го написала Райнгър или Райнър. А ако ще проявявам усет бих избрала точно Рейнър.Не винаги английското име е подходящо за контекста на книгата, независимо, че е превод от английски. Но тъй като не съм я чела повече от това няма да коментирам.

Дам, така е, и точно там е "проблема". След като има възможност за избор, според мен би трябвало да се избере по-подходящия превод, а не да се превежда дословно. Според мен това е качеството, което отделя добрия от посредствения преводач, а именно усета при превод.

Аз редактирах книгата, но не знаех, че имаме такива правомощия да променяме имена и изрази. Честно казано, ако е така с удовоствие бих ги заменила с по-подходящи.

Но в крайна сметка ако всяка редакторка се впусне в свои интерпретации, не знам накрая какво ще се получи, може някоя авторка даже да не си познае романа.

Доколкото знам, нямаме такива правомощия. Нашата работа е просто да изчистим грешките при конвертирането, съобразявайки се с наличния скан, а не да си правим свободни съчинения, дори и да са по-добри от наличния превод.

ПП: Съжалявам, че в момента не мога да влезна в Читанката, мисля че във форума имаше тема точно по тоя въпрос: доколко редактиращия трябва да се придържа към текста на книгата при редактиране на конвертиран скан или нещо подобно беше, щото съм го чела отдавна. Ако по-късно успея да влезна, ще дам линк.

Редактирано 2 февруари 201016 г. от ganinka (преглед на промените)

Гане, когато опре до имена нещата наистина са много спорни. Тук е работата на преводача да прецени и да не изопачи или осмее с произношение даден герой. Аз, а и колежката ми, щот се сещаш, че веднага се допитах, бих се опряла на литерацията и бих го написала Райнгър или Райнър. А ако ще проявявам усет бих избрала точно Рейнър.Не винаги английското име е подходящо за контекста на книгата, независимо, че е превод от английски. Но тъй като не съм я чела повече от това няма да коментирам.

Позволете да се намеся.Не че съм веща по въпроса,но ми е любопитно.

Сигурно има някакви правила в това отношение.Едва ли можеш да го кръстиш Рингър само защото звучи благозвучно.Може би ако звучи смешно или просташки на бг можеш да го прекръстиш, или да смениш някоя буква,но иначе следваш автора.

От друга страна се оказва,че става и пълно преименуване -като пример се сещам за семейство Аскот на Джуд Деверо-много аристократично звучи,но и много измислено.И то без очевидна причина за тази смяна.

А за Рейнджър си спомням ,че кралствата от романа са някъде в Европа и според мен около Франция.То и Бомонтен ми звучи френско.

Иначе Рейнър ми е най на сърце.То в сравнение с Ранже..........

Позволете да се намеся.Не че съм веща по въпроса,но ми е любопитно.

Сигурно има някакви правила в това отношение.Едва ли можеш да го кръстиш Рингър само защото звучи благозвучно.Може би ако звучи смешно или просташки на бг можеш да го прекръстиш, или да смениш някоя буква,но иначе следваш автора.

От друга страна се оказва,че става и пълно преименуване -като пример се сещам за семейство Аскот на Джуд Деверо-много аристократично звучи,но и много измислено.И то без очевидна причина за тази смяна.

А за Рейнджър си спомням ,че кралствата от романа са някъде в Европа и според мен около Франция.То и Бомонтен ми звучи френско.

Иначе Рейнър ми е най на сърце.То в сравнение с Ранже..........

Хайде, да се намеся и аз!

Много сте прави, момичета! Едно от най-сложните неща в превода понякога наистина се оказват имената. Ако някоя от вас си спомня, преди години имаше една англичанка, коята преподаваше в английската гимназия в София. Та, нейното име ако трябваше да се пише или изговаря на български, би звучало: МЪРША и за да не се получават двусмислия и неприятни асоциации, всички я наричаха Мерсиа (Макдермот) - просто бяха използвали така наречената транслитерация, защото на англ. името й се пише MERCIA.

Това, което исках да кажа е, че имената по принцип НЕ СЕ ПРЕВЕЖДАТ, независимо дали са на хора или места и т.н. Двата начина по които можем да ги предадем са: транслитерация - буквено прехвърляне от единия език на другия или като произношение. Но и ако тогава се получават някакви двусмислия, както в случая е с този Рейнджър?!?!? (дума, която малко или много е навлезнала в българския и означава лесничей/горски), би трябвало човек да си направи труда да отвори "Речник на имената в английския език" и да избере възможно най-добрия вариант, който е даден там.

Иначе, и моето скромно мнение е, че името би трябвало да бъде или Рейнър или Райнър, но в никакъв случай Рейнджър!!!

Честно да ви кажа мен пък повече ме дразни името Сорша. Иначе книжката не е лоша, малко скучна ми беше към края.

Сега препрочитам Завинаги в твоите прегръдки, понеже изобщо не си я спомням. Почти съм към края на първата част и засега романа ми харесва. Малко бавно се развива действието и за цялата първа част главните са се срещнали има няма 5 пъти. Надявам се във втората част на романа нещата да станат по-динамични.

Аз прочетох "Вълшебства" на Джудит Макнот и съм крайно възмутена. Историята и целия й замисъл щеше да е много интересна, ако не беше така жестоко осъкатена. Не знам авторката така ли го е написала, или някой "самороден талант" сам бе опропастил всичко, но просто въм ужасно разочарована. Все едно четях преразказ на книга от някой който въобще не може да разказва. Особено ме шокира една глава която се състоеше от три изречения. Главната каза на майка си, че няма да с еомъжи за главния, тя й отговори, че ще се омъжи, главната се закле че ще говори с главния. После ги дават вече съпруг и съпруга пътуват в карета, тя му се извинява, той й казва, че не иска да говори с нея и че я води в НЕЙНИЯ нов дом. Край на главата. Едва ли има повече от една страничка. Толкова осъкатена история не бях чела. Ако някой знае моля кажете съществува ли някъде на какъвто и да е език пълната история.

Аз прочетох "Вълшебства" на Джудит Макнот и съм крайно възмутена. Историята и целия й замисъл щеше да е много интересна, ако не беше така жестоко осъкатена. Не знам авторката така ли го е написала, или някой "самороден талант" сам бе опропастил всичко, но просто въм ужасно разочарована. Все едно четях преразказ на книга от някой който въобще не може да разказва. Особено ме шокира една глава която се състоеше от три изречения. Главната каза на майка си, че няма да с еомъжи за главния, тя й отговори, че ще се омъжи, главната се закле че ще говори с главния. После ги дават вече съпруг и съпруга пътуват в карета, тя му се извинява, той й казва, че не иска да говори с нея и че я води в НЕЙНИЯ нов дом. Край на главата. Едва ли има повече от една страничка. Толкова осъкатена история не бях чела. Ако някой знае моля кажете съществува ли някъде на какъвто и да е език пълната история.

Ох, Инче, болката е всеобща. То в една новелка от 60-тина страници няма как да се развие не само някакво действие, но и характерите на главните и техните взаимоотношения. Т.к. и аз бях много потресена и разочарована, а очакванията от историята за Никълъсчо ми бяха огроооомни, се поразмислих преди време и стигнах до генералния извод, че Джудката се е изчерпала и затова е обявила, че повече няма да пише по поредицата. :) Най- най-искрено се надявам, някога пак да й дойде музата и да продължи да пише увлекателните си исторически романи (според мен)

Ох, Инче, болката е всеобща. То в една новелка от 60-тина страници няма как да се развие не само някакво действие, но и характерите на главните и техните взаимоотношения. Т.к. и аз бях много потресена и разочарована, а очакванията от историята за Никълъсчо ми бяха огроооомни, се поразмислих преди време и стигнах до генералния извод, че Джудката се е изчерпала и затова е обявила, че повече няма да пише по поредицата. Най- най-искрено се надявам, някога пак да й дойде музата и да продължи да пише увлекателните си исторически романи (според мен)

Абе мила, арлекинчетата квито са тънинки и мънинки как сколкосват да напишат нещо свясно на толкова малко странички? Мне просто явно наистина музата я е зарязала или е нямала желание, но на лице е факта, че нищо не е направила.

Здравейте,

Свга съм се сетила за една книга, която четох преди години, ала нито се сещам за автора, нито за заглавието... Помогнете, ако можете!

Става дума за една хубава жена, омъжена за доста по-възрастен мъж, който бива убит - някакъв съветник май, замесен в някакви далавери... и прокурорът я вика за разпит и се влюбва от пръв поглед в него, а и той в нея. Тя е ТВ водеща в някакво предаване и се премества в криминалните хроники - за да се опита да го дискредитира някак си... и се започва една Но на края се появява истинския убиец и тя намира свидетел и всичко си идва на мястото.

Иска ми се да я намеря и да я прочета отново...

Благодаря на всички предварително.

Редактирано 3 февруари 201016 г. от ivalinai (преглед на промените)

Определено става въпрос за "Труден избор" на Сандра Браун.Четох я преди няколко месеца,та ми е позната.

Не знам ,но на мен историческите книги на Макнот хич не ме блазнят.И честно да си кажа всичко,което съм чела като цитати (не само в тая тема) не ме впечатлява.Не казвам,че не струва,а че пада голямо колебание и чудене, и така и не се решавам.Иначе съвремените й са страхотни.

От друга страна във форума толкова я харесвате,че сигурно в мен е проблема.

Мила,не си само ти.Докато не попаднах тук,даже и не знаех,че Макнот пише исторически.Захапах ги с ентусиазъм и да,хубави са,но...

Всъщност лично аз смятам,че майсторлъкът на авторката личи точно във "Вълщебства".На 50-60стр. са предадени толкова вълнения,съмнения

емоции и т.н.Но като гледам точно тази книга е недолюбвана

А иначе съм в началото на "Дамат с меча",толкова я чаках пък вече седмица от как я имам и е почвам

Мила,не си само ти.Докато не попаднах тук,даже и не знаех,че Макнот пише исторически.Захапах ги с ентусиазъм и да,хубави са,но...

Всъщност лично аз смятам,че майсторлъкът на авторката личи точно във "Вълщебства".На 50-60стр. са предадени толкова вълнения,съмнения

емоции и т.н.Но като гледам точно тази книга е недолюбвана

А иначе съм в началото на "Дамат с меча",толкова я чаках пък вече седмица от как я имам и е почвам

То наистина всеки с вкуса си.И на мен вълшебства михареса.Както имам по един свободен час дневно 60 страници са точно моя тип книга.

Хей,хора,кажете нещо леко и забавно за четене.

Редактирано 3 февруари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

"peppinka" - Благодаря ти много! Наистина е тя... а защо ли не го видях - хем четох описанията на книгите на Сандра Браун... Сега ще се опитам да я намеря и изтегля от някъде. 10х!

Моля,няма за какво.

От три дни съм почнала "Среднощни тайни" на Джейн Ан Кренц.Много приятна книга.Както винаги има леко криминална загадка, двамцата главни са много сладки.Той носи вълнуващото име Крофт,а тя по нищо неотстъпващото Мърси.

Като изключим подбора на имената засега няма други забележки.

Всичко се върти около стара книга,която би трябвало да е унищожена.Оказва се,че не само не е унищожена,но и купена от съмнителна личност.Главната има книжаарница и е поела ангажимента да я достави.Главния решава да я придружи и разбере кой е този купувач.

Главния е образ голям-медитира,пие чай и всичко държи под контрол.Главната пък е обикнвенна жена,но си показа вече ноктите и господина се чуди откъде му е дошло.Много забавно,макар че съм минала сама една трета.

Моля,няма за какво.

От три дни съм почнала "Среднощни тайни" на Джейн Ан Кренц.Много приятна книга.Както винаги има леко криминална загадка, двамцата главни са много сладки.Той носи вълнуващото име Крофт,а тя по нищо неотстъпващото Мърси.

Като изключим подбора на имената засега няма други забележки.

Всичко се върти около стара книга,която би трябвало да е унищожена.Оказва се,че не само не е унищожена,но и купена от съмнителна личност.Главната има книжаарница и е поела ангажимента да я достави.Главния решава да я придружи и разбере кой е този купувач.

Главния е образ голям-медитира,пие чай и всичко държи под контрол.Главната пък е обикнвенна жена,но си показа вече ноктите и господина се чуди откъде му е дошло.Много забавно,макар че съм минала сама една трета.

Оу завиждам т, че четеш Джейн Ан Кренц. Аз отдавна пресуших всичко налично. Тази книга наистина си заслужава. Главния е много по-различен от това с което сме свикнали, и това е доста освежаващо. На мен най любим от тази книга ми е момента в който главния все успява да отвори вратата на книжарницата без да звънне звънчето, а като главната го попита как го прави, той каза, че просто го дразни звъна затова отваря без да задейства звънчето :angry:

Ох, и аз си завиждам като знам колко книги не съм чела.

Само не знам кога ще ги чета.

Почнала съм и "Дъщерята на разбойника" и ги чета паралелно.

Прочетох "Кралството на Мечтите", защото отдавна и се канех ,но все я отлагах и просто съм във възторг. Имаше моменти ,където се смях с глас и такива на които ми идеше да ревна. Книгата е прекрасна ......................... . Много отдавна не бях чела толкава добър роман!

Прочетох също и "В прегръдката на вълка" - романчето е доста силно на моменти и е приятно за четене. В началото главния направо ме нервира с постъпката си, но после някакси му простих , особенно накрая, когото беше паднал на колене да децата си.......много романтичен момент. Сигурно има книга и за по-малката сестра на главната и брата на главния ,но в резюметата на книгите не можах да свържа имената. Някой засичал ли я е ? Може и на английски.

Редактирано 6 февруари 201016 г. от Gael (преглед на промените)

Прочетох също и "В прегръдката на вълка" - романчето е доста силно на моменти и е приятно за четене. В началото главния направо ме нервира с постъпката си, но после някакси му простих , особенно накрая, когото беше паднал на колене да децата си.......много романтичен момент. Сигурно има книга и за по-малката сестра на главната и брата на главния ,но в резюметата на книгите не можах да свържа имената. Някой засичал ли я е ? Може и на английски.

Мила, ако имаш пред вид "Прегръдката на вълка" от Гейл Линк, доколкото ми е известно е самостоятелна книга. И аз като я прочетох, мноооого ми се щеше да прочета за сестрата на главната, както и за брата на главния, но уви

Мила, ако имаш пред вид "Прегръдката на вълка" от Гейл Линк, доколкото ми е известно е самостоятелна книга. И аз като я прочетох, мноооого ми се щеше да прочета за сестрата на главната, както и за брата на главния, но уви

За същата, а авторката няма и сайт на който дари да питам но ......... надеждата умира последна -дано издаде , макар че са минали доста годинки от тогава и най-вероятно няма да ни огрее...... Страното е че не можах да намеря нищо за авторката , от къде е или поне снимка..... може да се окаже ,че е псевдоним...........и има и други книги, но това си е само в моите фантазии и мераци........

За същата, а авторката няма и сайт на който дари да питам но ......... надеждата умира последна -дано издаде , макар че са минали доста годинки от тогава и най-вероятно няма да ни огрее...... Страното е че не можах да намеря нищо за авторката , от къде е или поне снимка..... може да се окаже ,че е псевдоним...........и има и други книги, но това си е само в моите фантазии и мераци........

Милички, да ми кажете имената на сестрата на главната и брата на главния да си ги запиша, може пък да изскочи нещо отнякъде. Книгата съм я чела преди години, но съм останала с много добро впечатление. А също и да питам очаква ли се книгата да е за двамата, т.е. като главни или за всеки отделна книжка?

Милички, да ми кажете имената на сестрата на главната и брата на главния да си ги запиша, може пък да изскочи нещо отнякъде. Книгата съм я чела преди години, но съм останала с много добро впечатление. А също и да питам очаква ли се книгата да е за двамата, т.е. като главни или за всеки отделна книжка?

Клер Фитцджералд е по-малката сестра и Брандърф (Бран ) О`Далай.