Изтрих половината постове от темата, тъй като бяха спам и лични заяждания. Ако продължавате в този дух, темата ще се запъти към "Празни приказки и забава". Ако можете да напишете нещо смислено, ок. Ако ли не - просто не говорете глупости...

Как да започнете отново да черпите от космическата енергия? Много е просто, започнете да четете молитви. Проверено, работи! Изговарянето на молитвата, моментално отваря коронната чакра. Ако имате съмнения, че нещо не е наред при вас, съветвам ви да опитате с молитвите да оправите нещата.

Енергийните вампири

В съвременната медицина няма направление, което да изследва вампиризма като социално явление и болест. Все още няма и критерии на оценка, според които може да се постави диагноза кои хора са енергийни вампири и какво лечение им е необходимо. Бихме могли да кажем, че днес тази празнота в науката се заема от кармическата медицина, която изучава невидимите енергийни връзки между хората. Изследвайки процесите в психиката на човека, медиците и психолозите дават оценка на на взаимоотношенията с другите хора и на влиянието, което оказва върху него обкръжаващата го среда. За съжаление обаче не обръщат внимание на психическия ефект от агресията на енергийните вампири.

Както кръвта, така и психическата енергия прониква във всяка клетка на човешкото тяло, затова и най-малката тяхна загуба (на кръв или на психическа енергия) се отразява върху физическото и психическото здраве на човека. “Не се ядосвайте!” – съветва лекарят. “Бъдете спокойни” – казва психологът, но и двамата забравят, че между нас съществуват хора, които умишлено ни тласкат към психически сривове, тъй като това е единственият начин, по който те могат да се доберат до жизнените ни сили, а след това да ги отнемат. По правило след контакт с вампир възниква усещането за пълна загуба на жизнените сили и доброто настроение, а в душата се загнездва чувството на пустота, обида и пропиляно време. Навярно всеки от нас може да си припомни взаимоотношенията с хора, които са оцветени в черно.

По своята същност вампиризмът е енергийно мародерство, чрез което вампирът получава краткотрайно психическо облекчение. Именно това усещане за възстановяване на психическото му равновесие го тласка, подобно на хищник, с животинска стръв да се нахвърли върху жертвата си, за да удовлетвори своя постоянен енергиен глад. Като използват неизчерпаема фантазия и упоритост, вампирите отнемат докрай чуждата енергия, тъй като това е единственият им шанс да продължат да живеят.

След като нанесе своя енергиен удар вампирът се успокоява, чертите на лицето му се отпускат, дори е възможно да започне да се смее. Вампирът се чувства пълноценен и доволен от себе си. Натрупалото се психическо напрежение и енергиен глад са изчезнали! Вампирът не подозира, че е тежко болен човек. Той не осъзнава истинската същност на своята човешка трагедия и пагубната си роля в живота на хората около него. Всяка болест е вид наказание за неправилен начин на живот, мисли и постъпки.

Енергийното поле на вампирите е затворено и затова те не могат да се зареждат с чистите и положителни енергии от обкръжаващата ги среда, а ги крадат от хората. Вампирът изпитва постоянно (съзнателно или подсъзнателно) желание да влезе в контакт с някого. Особеност при тези контакти е стремежът да бъде колкото е възможно по-близо до жертвата си и дори ако е възможно – да я докосне. Най-често обект на този стремеж е жизнерадостен човек с голям енергиен потенциал. Редом до такива хора вампирът се чувства стабилен и спокоен. Но интересното е, че веднага, след като се изплъзне и се почувства добре, донорът започва да приема раздразнението си като нещо безпричинно и да изпитва чувството на разкаяние и желание да бъде приятен и сърдечен при следващата среща с този човек. За съжаление обаче всеки следващ контакт води до един и същи резултат.

Върховен стремеж на вампира е желанието му да бъде в центъра на вниманието на хората. Ако не успее да извоюва този статут за себе си, настроението му рязко пада, а той става още по-агресивен и още по-лош. Вампирът не желае да слуша другите. Затова пък се упоява от собствения си глас и възможността да бъде чут. Вампирът обича да разказва истории и свои преживявания, като в същото времв изпитва чувство на превъзходство и отегчение към проблемите на другите. Убедеността му, че освен неговите емоции всичко останало е незначимо, прави от вампира нетолерантен човек.

Никой вампир не търпи чуждо мнение, ако то не съвпада с неговото. Бог да е на помощ на този, който се опита да му противоречи или има неблагоразумието да защити възгледите си пред него. Като правило вампирите живеят за сметка на другите, независимо дали това ще бъде в материален или в емоционален план. Те са самовлюбени, завистливи и дребнави егоисти. Винаги готови да вземат, но много трудно да дадат от себе си. Мисълта, която преследва вампира е, че той заслужава повече от това, което получава. Това натрапчиво усещане го прави ненаситен и алчен човек дори към най-близките хора. Правилото, което движи мотивацията на вампира е: “Важното е аз да съм добре”. Ако вампирът остане изолиран, далеч от хората, лишен от възможността да се зарежда с чужда енергия, той мъчително ще агонизира.

Кармическите корени на вампиризма винаги се концентрират, изразявайки глобален егоцентризъм. Вампирите добре знаят, че най-примитивният и лесен начин да подхранват биополето си с чужда енергия е да обидят или да оскърбят някого. Уникален е фактът, че всеки от нас може да се прояви като енергиен вампир по отношение на едни хора и като донор по отношение на други.

Вампирът все е изнервен и превъзбуден и затова не се чувства добре, ако някой живее спокойно и щастливо. Той изпитва болезнена завист към “нормалните хора”, затова спонтанната му реакция е да нагруби някого. Пример за енергиен вампир най-ярко може да се илюстрира с човек, който обича да спори, като цел на спора е не изясняване на истината, а провокирането на конфликтна ситуация. Този човек много често заповядва: “Недей да спориш и да воюваш”, дори когато му съобщават най-незначителни факти. Основна отличителна черта на вампиризма е отсъствието на позитивен обмен на енергия в междуличностните контакти. Например определен човек от вашето обкръжение живее с постоянната вътрешна нагласа, че сте му длъжен. Вие му правите услуга след услуга, помагате му, а в отговор не получавате нито благодарност, нито уважение, нито пари.

Вампирът е властен, той изисква от донора си пълно себеотдаване и гаранция за емоционално подчинение. “Искам да ми се възхищаваш!” – това е, което липсва на вампира. Вампирът е алчен и капризен, постоянно недоволен, изискващ още и още. Той е подозрителен. Затова без да се колебае ще ви обвини и в най-страшното – че сте го окрали.

Психическото напрежение, което изпитват вампирите, не е постоянно. То е в определена зависимост от типа на болестта – лунен или слънчев вампиризъм. При слънчевите енергийни вампири психическото напрежение се проявява веднъж в денонощието, а при лунните цикличността е по-честа.

Голямата житейска трагедия на вампира е неговото неумение да съхрани в душата си радостта и добротата. Разбира се както всички хора и вампирите изпитват човешка радост, но това, което най-силно ги привлича е лъжливият и опустошен свят на суетата. Вампирът не изпитва щастие и душевно спокойствие, защото постоянно е раздиран от вътрешни съмнения и противоречия. Той живее в непресъхващото чувство на огорчение и самосъжаление. Мисълта, която го измъчва е, че не е получил това, което заслужава от живота.

Не е възможно истински творческата личност да попадне в лапите на вампиризма. Но за съжаление благодарение на неговата необятна чиста енергия съществуват посредствени вампири, които му устройват непонятни за здравия човек фойерверки от злоба и завист. Вероятно всеки човек преминава през подобно състояние, което се нарича “мъртва точка”, но не всички остават на нея. Любовта и радостта подтикват здравите хора към взаимно хармонично и духовно обогатяване на нивото на чистите емоции и познание, докато вампирът използва чувствата на хората за своите енергийни цели. Вампирите ни дебнат навсякъде и от това дали ще успеем да намерим най-добрата защита срещу техния груб натиск зависи психическото ни здраве.

След всяка среща с вампир изпитваме чувство на неудовлетвореност, на умора, на съприкосновение с душевна посредственост и грубост. Контактувайки с биовампир, неволно започваме да проявяваме прекомерна раздразнителност, а след това, попадайки в потока на негативните емоции загубваме самоконтрол, което на свой ред води до загуба на енергия. Усещаме особен вид физическа слабост и сънливост, повишена емоционална и физическа възбудимост. Неочаквано се появяват физически травми и още множество други здравословни проблеми, за които не можем да намерим обяснение.Започваме да боледуваме! Затова пък вампирът е зареден с нашата енергия. Той е спокоен! Той е здрав!

Ние сами, доброволно подхранваме вампирите, а неравностойните отношения с тях от позицията на енергията са следствие на нашия вътрешен свободен избор!

Откъс от книгата “Енергийните вампири” от Александър Александрович

Семейният вампиризъм

Когато живееш години без любов и се обърнеш назад, не виждаш нищо друго, освен спомена за това какъв си бил.

В повечето домове съжителстват донори и вампири, но тябва да се знае, че освен тях в семейството съществувят още множество други енергийни връзки, които биха могли да се объркат с тези на вампиризма.

Вече говорихме за това, че около тялото на човека, върху неговата аура се натрупват отрицателни енергии, които той е събрал в службата, на улицата, на обществените места. Затова след като се приберете в къщи най-добре ще направите, ако вземете душ. Водата лесно измива всички мръсотии. Ако не се освободите от насъбралите се върху вашата аура тежки енергии, ако не се измиете, семейството ви ще ги усети като нещо хладно и лепкаво, тежко и угнетяващо, което вие излъчвате.

Навярно сте забелязали, че когато някой от семейството се прибере в къщи, атмосферата в дома изведнъж става тежка и напрегната. Това е така, защото тежките енергии, които той е донесъл със себе си, угнетяват останалите до момента, до който не се получи енергийна разредка, наречена “на всеки по равно”.

Нека повторим още веднъж някои истини за енергийните вампири, които се срещат в семейството.

Вампирът не обича и не уважава хората.

Вампирът не умее да се радва истински на живота.

Семейният вампиризъм поставя в неравностойна енергетична позиция един от съпрузите.

Между тях ролите са ясно и категорично разпределени: на енергиен господар и на жертва (донор).

Като правило атмосферата в дома през деня зависи от енергийното състояние на семейния вампир, от това с какъв енергиен заряд той се е събудил сутринта или е влязъл след работа вкъщи. Здравият и щастлив човек сутрин е отпочинал, ведър, зареден с чистите енергии на радостта и любовта. И обратното, вампирът е изтощен от тежките енергии, които го задушават, а енергийният глад го измъчва до полуда. Той с нетърпене очаква деня и момента, в който ще зашемети донора си и ще отнеме енергията му.

По този повод народът казва: “Видиш ли го сутринта като облак знай, че нищо добро не те очаква”.

Съпружеският вампиризъм с един замах може да провали всичко, градено и събирано през годините, да унищожи най-прекрасните пориви и натрупаната през годините мъдрост и постигнати позиции.

За зла участ именно в семейството най-лесно и без угризания вампирът насища енергейния си глад, като ограбва чистите енергии на своите близки и чисти шлаката на емоциите си върху хората, които го обичат и някога са го уважавали.

При мен дойде жена с проблеми в семейството. Тя живееше в един дом заедно със сина и снаха си. Честите конфликти бяха довели всички до критично психическо състояние. Причината за това остро неразбирателство беше бащата на семейството, който, особено през последните години започнал да наскърбява всеки, който му попадне през очите.

Когато синът се оженил, съпругът на моята пациентка проклел собсвения си род и се нахвърлил върху булката с поток от обидни думи. След този случай младоженците се превърнали в негови най-големи врагове, а жена му, която се опитала да ги защити, също станала жертва на яростта му.

“Дори у дома ни да няма причини за конфликт, мъжът ми винаги намира повод да накара всички да треперят от гняв и възмущение” – разказва друга моя пациентка.

Когато съпругът се пенсионирал и напуснал службата, в която колегите го познавали като заядлив и конфликтен човек, целият му вампирски потенциал с още по-голяма сила се насочил към семейството. Мъжът, който бил с високо социално положение и с добри доходи се чувствал “единствен господар” в дома и затова често заплашвал, че ще ги зареже, за да “загинат” и да “пропаднат” без него. Интересното в случая е това, че през годините на брака моята пациентка не само осигурявала в дома битовия комфорт, но била равноправен финансов източник на семейния бюджет, работейки високоплатена работа. От мъжа си, както се изясни, тя отдавна не очаквала поддръжка, единственото й желание беше той да не издевателства психически над нея и детето.

След като обясних на моите пациентки същността на болестта на вампиризма и след като те престанаха да реагират на вампирските провокации, така както съпрузите им бях свикнали през годините, те успяха да постигнат редица позитивни промени в съзаннието на мъжете си, което промени и начина на поведението им. Двамата съпрузи се оказаха принудени да потърсят други начини за емоционалното си разтоварване, което подобри атмосферата в двете фамилии.

Ревността също е признак на семеен вампиризъм.

Ревността не е любов, а начин, по който вампирът държи жертвата си в психическо напрежение.

Драмите, причина за които е ревността, почти винаги водят до разпад на семейството. А докато съпрузите още са заедно, вампирът (съпруг или съпруга) ще продължава да провокира с ревност донора си в полза на своите енергийни зареждания.

Ревността е болест на глухия, слепия и безсърдечен човек. Вампирът не вижда лицето и не чува гласа на обекта на своята “любов” до момента, в който не го удари. А след това, отнел и последната му капка психическа енергия той се разпъва в ада на лъжливите си любовни чувства.

Този самолюбив, подозрителен и недоверчив човек е тежко болен. Той е вампир!

Френският интелектуалец Рене Декарт казва: “Ревността е страх, жажда да се запази притежанието на богатството, за което се считаш недостоен и поради това си подозрителен и недоверчив”.

Много трудно е за единия от съпрузите да живее в постоянно психическо напрежение и доказателства на своята любов и преданост.

Ревността е интелектуална, физическа и емоционална ограниченост, която кара душата да страда. Умът не осъзнава какво върши, а тялото се блъска в търсене на нови сили.

Когато търси брачен партньор младият човек често пъти се влияе от неговия външен вид или материално положение. Това непременно поражда измамна любов, която след време се проявява като вампиризъм. “Сляпата любов” най-често се крепи на сексуална връзка, но след години “само това” започва да измъчва душата. Започва ревността!

Друг пример за изострен семеен вампиризъм са постоянните упреци и обиди на един от съпрузите, чиято истинска цел е “смачкването на фасона” и “натриването на вирнатия нос”, а след това лесното енергийно мародерство.

Скрит под маската на прецизен човек, който държи и изисква ред, вампирът (съпруг или съпруга) “с право” устройва скандали и така лесно ограбва психическата енергия на партньора си.

Вампирите са тирани в семейството. Всичко, което не е по тяхната воля е повод за енергийната им агресия.

Колкото по-високо е самомнението и високомерието на вампира, толкова по-лицемерно и префинено е неговото енергийно мародерство в семейството, независимо към кого е насочено – дали това е партньорът или децата. Това е ситуацията в семейството, за която народът казва: “Вижда сламката в чуждото око, а гредата в своето не забелязва”.

Семейният вампир във висша степен е циник. Той не се колебае да взриви до краен предел жертвата си, да я постави психически на колене и да продължи деянието си до пълното си насищане с чужда енергия.

Семейният вампир не крие истинските си чувства. Той с наслаждение наблюдава чуждото енергийно изтощение. За целите си не се колебае да пожертва дори децата, тяхната любов и спокойствие.

За щастие светът на човешките чувства е така усторен, че децата са по-добри от нас и успяват да ни простят.

Ако навреме не се сложи край на семейния вампиризъм той непременно ще унищожи живота на някого. Жертвата в донорско-вампирските отношение все по-трудно ще се справя с напрежението и страха от нови конфликти и психическите си сривове.

Всеки вампиризъм е страшен, но семейният е един от най-разрушителните. Абсурдът на взаимоотношенията в семейството все по-дълбоко наранява психическото здраве на единия от партньорите, а всеки следващ конфликт в семейството го превръща във все по-достъпна територия за енергийното мародерство над него.

Вампири в семейството понякога могат да бъдат тъщите или свекървите, но разбира се не към собствените си чеда, а към тези, които те са избрали за спътници в живота си.

Мъдрецът е казал: “На когото се е паднал добър зет, се е сдобил със син, а на когото глупак – е изгубил дъщеря си”.

Млада жена ми призна, че след моя лекция е разбрала причините за поведението на свекърва си и че тя е вампир. Помолих я да не ми разказва историята, а сам да се опитам да “нарисувам” картината в семейството. Тя изглежда приблизително така.

Когато се връщате от работа на вратата непременно ви посреща свекървата. И без да губи време започва да говори неща, от които вие се изнервяте. Разбира се поводи за забележки винаги могат да се намерят, но не в това е същинският проблем. Истината е, че тя се вълнува от това по какъв начин да се впие във вас, за да предизвика изблик на емоциите и раздразнението ви.

Както по всичко личи, вампирът постига целта си съвсем лесно. При всяка ваша дума и отваряне на устата свекърва ви преглъща жадно и поглъща енергията, която вие изхвърляте. Не след дълго всичко спира дотук!

Конфликтът е приключил. До следващия ден, когато отново се връщате от работа, а вампирът отново е на прага и очаква да ви посрещне!

Вечерта, а и на сутринта свекърва ви почти не разговаря с вас. Не ви крещи, не ви обижда, възможно е дори да ви погали по главата и да ви помоли за прошка!

Това е вампирът.

Той майсторски умее да се преструва на безобидна и тиха мишка, дори на любвеобилна котка. Вампирът добре знае как да влезе под кожата на хората, затова започвате да изпитвате необяснимо желание да простите на свекърва си случилото се помежду ви, но в същото време разбирате, че заедно с тази жена, в този дом повече не можете да продължавате да живеете.

Всеки ден все по-силно усещате, че заради ежедневните “номера” на вампира губите силите и здравето си. Въпреки че не можете да заспите, си лягате рано, без настроение и напълно изчерпана психически. Знаете, че децата и съпругът ви имат нужда от вашето присъствие, но състоянието, в което се намирате е по-силно от вас и затова оставате в леглото.

На сутринта не можете да се събудите, а настроението ви продължава да е потиснато. През деня, между колегите, които ви уважават, отново се зареждате с чисти човешки чувства, но за съжаление – само до прага на дома ви.

Там отново с нетърпение ви очаква вашата свекърва!

Вампирът вижда как слизате от автобуса, как минавате през подлеза, чувства, че вече сте в асансиора и ето – той е на вратата, за да ви отвори и посрещне, “исрено щастлива”, че вече сте си вкъщи. Той наистина е доволен, защото цял ден е очаквал този миг, в който ще ви посрещне, а вие ще го заредите с вашата изхвърлена психическа енергия.

Вие сте енергийното спасение за вашата свекърва.

Разбира се отношенията ви биха могли да бъдат съвсем различни, но това не се получава, тъй като от момента на влизането в дома си, вие се превръщате в енергиен донор.

Вампирът живее благодарение на вас.

Сред роднините, в семейството най-лесно може да се предизвика психически срив, а след това да се окраде и енергия, още повече че в тази среда винаги могат да се намерят поводи за това.

Но ако поне веднъж вдигнете главата си, ако успеете да запазите самообладание и да отвърнете на вампирските обвинение и обиди с достойнство и с думите “Да, аз съм такъв/а/”, или “Прав/а/ си, аз съм селянин/ка/ и всичко дължа на теб”, ще видите как изчерпан, останал без сили, изненадан от реакцията ви и лишен от възможността да се зареди с вашата енергия, вампирът ще рухне! Народът е прав, като казва “И срещу трошенето има начини”.

Някои вампири-роднини поддържат съществуването си благодарение на нашата изхвърлена психическа енергия от техните “малки” и “безобидни” забележки. Асортиментът и богатството на подмятанията им прилича на бездънна яма. Неуморимото желание, което вампирите изпитват да дават оценки или да критикуват, е изпитан начин да извадиш някого от психическо равновесие. За съжаление много вампири владеят това “изкуство” до съвършенство и благодарение на него безпроблемно се зареждат с нашата енергия.

Психическият срив, който преживяваме става още по-непоносим, когато е провокиран от възрастни и болни хора. Тяхното поведение донякъде би могло да се приеме за “нормално”, тъй като лежейко дълги години започнат да изпитват нужда да се захранят със свежата и чиста енергия на здравите хора около тях.

Но ако здравословното им състояние в някакъв смисъл би могло да послужи като оправдание, то голямата истина е много по-различна.

Болестта на вампиризма безпогрешно подсказва, че ако тези хора не променят себе си, своите мисли и чувства, още дълго ще продължават да лежат в леглото, а лекарствата и терапията няма да им помогнат съществено.

Включете “тройния нагревател” (вярата, надеждата и любовта) на душата си за вашия болен роднина и той ще разпръсне тежките енергии на болестта и ще изпълни тялото му с качествено нови енергии.

Познавам жена, чийто син е наркоман, а майка й от години лежи прикована към леглото. И двамата са вампири. След една от моите лекции тази жена ми писа:

“Осъзнах, че съм донор за най-близките си хора. Благодаря ви, че ме заредихте с положителна енергия и ме отклонихте от мислите за самоубийство, които имах. Преди време взеха сина ми в болница. Той ме мрази и ме обвинява за това, което се случи с него. Често ме проклина и се заканва, че ще ме убие при първи удобен случай. Нека ме убие – аз ще продължавам да го обичам!

Любовта и състраданието, които изпитвам са неизмеримо по-големи от страха за живота ми.

Въпреки психическите сривове, които преживявам заради майка ми знам, че никога няма да изоставя тази жена и да престана да се грижа за нея. Болките, които изпитва са страшни, затова се чувствам длъжна да бъда близо до нея и да направя всичко, за да облекча страданието й.

Това е моята съдба и само чрез искрената любов, която изпитвам към сина си и майка си, ще спася и себе си. Това е най-трудният живот, който някой човек може да преживее, но любовта към двете най-близки до сърцето ми същества ми помага всеки път отново и отново да събирам сили и да се грижа за тях.”

Любовта прави чудеса в живота на хората!

Но още по-голяма чудо е нещо друго, което може да се случи. Ако на тежко болния си роднина искрено и с любов кажете, че сте виновен за старадинето и болките, които той изпитва, ако успеете да го убедите в това и измолите неговата прошка (а това няма да е трудно, тъй като той и без това е убеден, че другите са виновни, че е прикован на леглото) тогава, заедно с опрощението, което ще получите, ще станете свидетел и на голямото чудо.

Тежко болният до този момент ваш роднина ще се оживи. Ще пожелае сам да се вдигне от леглото. Ще проходи, дори е възможно да започне да си тананика весела песничка.

От този момент вашият живот коренно ще се промени, но залогът е огромен. Вие трябва да станете алтруист! И оттук насетне да започнете да мислите и да живеете за другите. Винаги да бъдете готов да се пожертвате за тях. Да забравите за себе си, за своите интереси и желания. Така алтруизмът ще стане вашият кръст. Благословен кръст, който ще ви дари с духовно спокойствие и истинско щастие.

Тогава само ще успеете да се преборите и да унищожите предаваната от поколение на поколение карма. Да я изгорите и да спрете родовото проклятие, което тегне над вас.

Ще ви разкажа още един пример, който сподели моя пациентка и който се отнася към най-злия и безчовечен семеен вампиризъм, каквото е енергийното мародерство. В него има толкова много коварство и жестокост, че дори не би могъл да се нарече “животинско мародерство”, тъй като животните не страдат от липса на енергия – те живеят в хармония с природата.

“В продължение на много години от устата на майка ми чувам едно и също: “Ти още ли си жива? Кога ще издъхнеш, кучко?” С тези проклятия започва всеки мой ден.

След лекциите ви за енергийния вампиризъм се научих да не чувам и да не се дразня от думите й. Разбрах, че след като не получи моята реакция на грубостите си майка ми няма от кого да се зареди с чужда енергия и затова не се изненадвам, когато я видя как ляга на пода и започва да дращи лицето си и да хапе ръцете си, издавайки неистови крясъци, с които събира съседите, за да им покаже какво съм направила с нея. След всяка такава история, когато хората се разотидат тя става от пода с гордо вдигната глава и тръгва, все едно нищо не се е случило.

Майка ми ходи по различни служби в града, за да показва цицините и ухапванията, които сама си е направила и разказва лъжи, че аз я пребивам от бой. Говори на всеки срещнат, че не може да живее с мен, затова трябва да се махне от жилището. Подава жалби в полицията и в съда, но когато трябва да се яви, майка ми или се преструва на болна или лъже, че не успява да се оправи с документите.

Разбира се намират се и такива хора, които й вярват и смятат за свой човешки дълг да ме викат, за да ме поучават. Други се обаждат по телефона, а някои дори не желаят да ме изслушат. Те ми крещят: “Как смеете да се отнасяте така с нещастната жена, та нали тя ви е майка!”

Вече от много години тази жена ме държи в постоянно психическо напрежение. Уморих се от живота си с енергиен вампир! Огорчението ми е още по-голямо от това, че вампирът е майка ми. Спасявам се, когато слушам музика и през лятото, когато съм сама, защото тя живее на вилата.”

Ударите от най-близките хора са най-силни и болят най-дълго. Жестоки са семейните вампири.

Ако не успеете да се отскубнете от тях те ще ви обсебват все по-грубо и все по-нагло.

Вампирът ще опропасти живота ви, ще заличи най-чистите и красиви черти от характера ви, ще ви превърне в самотник. Той ще смачка достойнството ви.

След всяка следваща негова агресия от вашето психическо здраве ще се откъсва поредната частица, а състраданието, което изпитвате към вампира като към болен човек само ще удължи агонията ви. Но народната мъдрост казва: “Няма беда без поука”. Все някога ще разберете, че вампирът не заслужава вашия житейски провал и че с нищо не сте му длъжен. Няма логика в това да просъществувате живота си като нечий енергиен донор.

Ако не си дадете сметка за истинската същност на вампиризма, ще попаднете в клопките на все по-дълбоките енергейни конфликти, ще страдате и ще боледувате, а вампирът? Той ще ви наблюдава и ще се радва на шанса си да срещне в живота си не друг, а точно вас!

Ако са ви останали още сили и воля и успеете да осъзнаете истината за своя живот като енергиен донор, да простите и да забравите болката, вие все още имате шанс да постигнете успокоение и радост в душата си. За вас все още има надежда да обичате и да ви обичат.

Вампирите в семейството живеят мъчително дълго. Те надживяват донорите си, а ние се питаме защо добрите хора умират преди лошите.

Колко семейства, колко много лични съдби и таланти са били разбити от това, че не навреме е било разпознато и прекратено коварството на вампирите!

Съществува и друг вид вампиризъм. Той има лунно проявление и за разлика от слънчевото, протича по-меко. Напрегнатите ситуации тук са по-редки и не така жестоки като тези, за които вече говорихме. Този вид вампиризъм се заражда у някои родители тогава, когато дойде времето детето им да се ожени или омъжи.

Страхът от това, че могат да останат сами в старостта си ги кара, като правило единия от тях, да поставят детето си в материална и финансова зависимост. На някои млади семейства този статут им харесва, дори са доволни и щастливи от подобно опекунство, но други се дразнят. Те не желаят да бъдат зависими, а родителското вмешателство им тежи. Чувстват се сковани от проявата на постоянната родителска загриженост и упреци на тази тема.

Известно е, че има хора, които страдат не от недостиг на чувства или сили, а от тяхното прекомерно излишество. Ако на тези личности им е чуждо творчеството и широтата на възгледите, в които биха могли да изразходват натруланото се прекомерно количество енергия, тогава започват да я изливат върху най-близките си хора. По същество това означава да ги задушават с нея.

Ето един пример. Дадена съпруга е отдадена прекомерно на любовта към въдворяването на реда и чистотата в дома.

Безспорно това е едно от положителните качества – да поддържаш чисто и подредено пространството, в което живееш, но в живота често се срлучва някой, който да разруши създадения от тази жена “красив и подреден свят”.

При тази ситуация конфликтът е неизбежен. Огромното негодувание на домакинята, прекомерна чистница, се изсипва върху близките, а това е семейството. Така в дома започват скандалите с обидните думи и епитети, които еднакво силно травматизират психически и двете страни.

По-често жените се оплакват от живота и от това, че живеят сред вампири. Но ако се анализират отношенията в семейството ще видим, че тук не става въпрос за вампиризъм, а за твърде ограничени критерии за оценка на истинската атмосфера в дома. Ще стане ясно, че именно те (този тип жени) първи се нахвърлят с упреци и обвинения без повод или при незначителни провинения срещу близките си.

Такива домакини биха могли да се нарекат вампири, но в случая по-страшното е, че ако не успеят да разширят сферата на чувствата си, след време комплексите им за ред и чистота в дома ще породят у тях енергиен вампиризъм.

Това в пълна степен се отнася и за съпрузите.

Откъс от книгата “Енергийните вампири” от Александър Александрович

Редактирано 21 март 201016 г. от novobranec (преглед на промените)