Маги да се включа и аз в дискусията. Прочетох направо редакцията ти, и една историческа бележка-относно споменаването на краля, да уточня действието се развива по време на Регентския период и тогава Англия се управлява от Принц-регента, така че мисля че това трябва да се коригира. Ако не съм разбрала и става въпрос за краля на Франция, се извинявам. И още нещо, "дръж се заради мен, Ники", това изобщо не ми се струва подходящо, та те нямат никаква връзка по между си, на този етап са просто двама непознати чиито съдби са се преплели заради нападението, тя изпитва единствено благодарност към него... Хареса ми идеята за готвенето и това, че Даяна може да върти къща, мисля че абсолютно се вписва в характера й! Дерзайте момичета, с нетърпение очакавам развитието!

Ако може да предложа по някакъв начин Даяна да загуби работа та си и да бъде поканена да работи в къщата на семейство Евърдън би било добро начало за завръзка и задълбочаване на отношенията между Ники и Даяна.

Може да предложи да се грижи за него до като е болен.

Може още да се разтегне действието.

Редактирано 27 август 200916 г. от laska (преглед на промените)

ох не знам това е идея която ми харесва но ще трябва да се преработи цялата сцена какво ще кажете момичета

а колкото за това с негова светлост имах предвид херцога,който е в близки отношения с англ принц регент сега ще го оправя,други забележки имате ли,че не знам дали да го пускам

ПП сега мисля че е добре,оправих и онова за пая,пояснява се,че е специално за Бет приготвено от Моли,махнах и събирането на рецепти "от дълги години" и сега

е от малка дано да ви хареса

Редактирано 28 август 200916 г. от lunichkata90 (преглед на промените)

ох не знам това е идея която ми харесва но ще трябва да се преработи цялата сцена какво ще кажете момичета

а колкото за това с негова светлост имах предвид херцога,който е в близки отношения с англ принц регент сега ще го оправя,други забележки имате ли,че не знам дали да го пускам

ПП сега мисля че е добре,оправих и онова за пая,пояснява се,че е специално за Бет приготвено от Моли,махнах и събирането на рецепти "от дълги години" и сега

е от малка дано да ви хареса

Мила, готвя една сценка за преди твоята, ако нямаш нищо против да изчакаш малко, почти е готова. А също и виждам, че си оставила "дръж се, Ники, заради мен", а това беше основната забележка на всички, които коментирахме до момента.

Едит: Ето какво скалъпих.

Не можеше да прецени дали е в ада или в рая. Споменът за проблясващите зелени очи на младото момиче, което го държи прегръдките си, почти го беше убедил, че е при ангелите, но острата болка в корема му настояваше за обратното. Не, сигурно бе оживял. Дори в ада подобна болка щеше да е прекалена.

Лека светлина замъждука върху клепачите му и в същия момент дочу приглушени гласове. Напрегна се, за да чуе разговора, който се водеше до леглото му. Да, определено беше жив. В противен случай едва ли щеше да чува как сестра му Катрин спори с годеника си.

- Да не си посмял! – Кат усети, че гласът й потрепера и се прокле за загрижеността, която проявяваше към непоносимия развратник насреща й. – Няма да ти го позволя!

Девлин погледна бъдещата си съпруга с насмешка.

- Хубаво е да знам, че си кисела сутрин. – Измърмори и уморено разтри врата си. За какъв дявол бе решил, че е добра идея да я види преди да тръгне. Искаше му се да го отдаде на джентълменска учтивост от страна на един годеник, но това беше лъжа. Грозната истина беше, че не можеше да забрави обляното й в сълзи лице, нито целувките, които си бяха разменили. По дяволите, трябваше да тръгне с Алекс, със сигурност щеше да запази душевното си равновесие. Освен това губеше ценно време в спорове, ако искаше да помогне на брат си в малкото им разследване, трябваше да побърза. Трябва да се е побъркал, никога до сега не е споделял плановете си с която и да било от любовниците си, какво го накара да се раздрънка пред собствената си годеница.

Катрин изфуча.

- Не се прави на остроумен, Девлин Брентън. Стига ми един ранен, за когото да се грижа. Ти, няма да отидеш в онзи проклет квартал и това е последната ми дума.

- Разбирам, че си загрижена, скъпа. – Младият мъж се усмихна несъзнателно на тази мисъл. – Но мога да се грижа за себе си. Така че ако ми позволиш...

- Не! Не ти позво...

Измъчено стенание я накара да замлъкне. Обърнаха се рязко към леглото и забелязаха как Никълъс се опитва да се надигне.

- Стой на място, господинчо! – Нареди Кат твърдо, но съвсем нежно го натисна обратно към леглото. – Как се чувстваш? Не се опитвай да ставаш, трябва да си почиваш.

Никълъс понечи да отговори, но от устните му се откъснаха само гърлени стонове.

- По-добре я послушай, приятелю. – Обади се развеселено Девлин докато наблюдаваше как Катрин се преобрази от разгорещена лъвица до всеотдайна и загрижена за брат си девойка.

Младият Нортфилд завъртя очи към тавана в няма молитва, но преди някой да успее да заговори, вратата на стаята се отвори с устрем.

- Ще си платиш за това, Никълъс! – Все още бледата Елизабет връхлетя в спалнята на брат си, едва наметнала халат върху нощницата. Доминик дотича след нея, видимо разтревожена, секунди по-късно се появи и Моли.

- За Бога, Бет, връщай се в леглото!

Но думите на графинята останаха без отзив, нито майка й, нито камериерката й можеха да я спрат.

Никълъс се опита да се усмихне и попита с немощен глас.

- Как си, сестричке?

- И ме питаш? Ако още веднъж ме накараш да се почувствам така като изложиш живота си на риск, кълна се, веднага щом съм в състояние ще те намеря и ще те накълцам на парчета! Аз не припадам, по дяволите, запомни го добре, защото не искам това да се повтаря.

Девлин се прокашля и с лек поклон се извини.

- Струва ми се, че е по-добре да се оттегля. Не искам да прекъсвам такава сцена на роднинска загриженост.

Катрин понечи да го спре, но смехът на брат й я разсея. Никълъс се разтресе от смях, но веселото му настроение бързо бе сменено от измъчен стон.

Елизабет забрави яда си.

- За Бога, Ники, добре ли си?

Виконт Личфийлд остана за момент загледан в милата семейна картинка, но бързо се откъсна от гледката и с решителни крачки напусна помещението, а малко по-късно и къщата. Момчето беше куражлия, не можеше да му го отрече.

Доминик въздъхна измъчено.

- Ще ме уморите. Елизабет, връщай се в леглото, все още си твърде отпаднала, въобще не трябваше да ставаш. А ти, Никълъс, имаш нужда от почивка. Какво си си мислел, да се изправиш сам срещу шайка разбойници?! Много джентълменско от твоя страна да се притечеш на помощ на госпожица Мейсън, но...

- Къде е тя?

Никълъс се усмихна, значи красивото привидение, което спаси се казва госпожица Мейсън. А какво ли беше малкото й име?

- Почива си. – Отвърна невъзмутимо графиня Уоуфърд. – Същото трябва да направиш и ти.

Младият мъж понечи да се надигне, но почти се отказа, когато забеляза критичните погледи на майка си и сестрите си.

- Трябва да я видя!

- Никакви такива, млади човече. Няма да мърдаш от леглото докато не каже докторът.

- Но...

- Всичко с времето си, Ники. – Този път се обади Катрин.

- Сега поспи. – Продължи Елизабет. – И гледай да не ми докараш пак главоболие.

Никълъс не се предаваше.

- Тя добре ли е? Дори не знам името й!

- Добре е, милорд. – Обади се Моли, която стоеше почтително до вратата. – Помоли ме да я събудя рано, защото трябвало да отиде на работа.

- Кажи й, че искам да я видя. – Настояваше Никълъс.

- Първо ще си починеш. – Доминик беше непреклонна. – Аз съм ти майка и ще ме слушаш. Няма смисъл да будим момичето, самата тя се нуждае от малко спокойствие, сигурно е травмирана от случилото се. И не ми противоречи, Никълъс.

Младият лорд погледна умолително сестрите се за помощ, но и двете бяха скръстили ръце и въобще не се трогнаха от нямата му молба. По дяволите, проклет куршум! Въздъхна и се отпусна върху възглавниците.

Според мен мястото й е преди сцената на Маги.

А относно предложението Даяна да загуби работата си... честно не знам, не мога да преценя. Но някак ми се иска на Никълъс да му се наложи да я търси, а да не може да я намери известно време, нещо такова ми се върти из главата.

Така, че коментирайте, критикувайте, ако съм допуснала някое несъответствие, не е било нарочно и ще се радвам да ме поправите.

Редактирано 28 август 200916 г. от Lindsey (преглед на промените)

И според мен трябва да се пусне преди това на Маги. Мисля, че двете ще се свържат добре като последователност. Относно корекциите на Маги остана само разминаването за това с майка и и дето Даяна работи през почивния си ден, но това второто си е само мое мнение така че решението си е нейно.

Редактирано 28 август 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Тихи станало е много добре,как само допълва моето,а Ники ми става все по симпатичен,много е сладък

колкотж до това бъди силен заради мен ники,много ми харесва,мислих да го заменя но незнам с какво,ако пък чак толкова ви дразни ще го махна

а това с майката кажете кое точно не мога да намеря точния момент,споменавам че родителите и са я обичали нищо повече,нали майка й не е умряла при раждането или аз не съм разбрала

работи през почивния ден за да си помага няма нищо лошо,като се има в предивид колко добра готвачка е може да има такава работа,веднъж седмично,а аз не знам бавачките да са при децата денонощно или може би не сме се разбрали ако ги гледа от сутрин до вечер и ги обучава това е нещо като гувернантка няма нужда да спи при тях,не знам кой спомена че Ники трябвало да я търси но ми хареса,имам чувсвото че действието препуска и се развива главоломно и ще е по добре да си оставим вратички за повече писане-това е мое мнение,но аз така си мисля

Редактирано 28 август 200916 г. от lunichkata90 (преглед на промените)

Тихи станало е много добре,как само допълва моето,а Ники ми става все по симпатичен,много е сладък

колкотж до това бъди силен заради мен ники,много ми харесва,мислих да го заменя но незнам с какво,ако пък чак толкова ви дразни ще го махна

а това с майката кажете кое точно не мога да намеря точния момент,споменавам че родителите и са я обичали нищо повече,нали майка й не е умряла при раждането или аз не съм разбрала

работи през почивния ден за да си помага няма нищо лошо,като се има в предивид колко добра готвачка е може да има такава работа,веднъж седмично,а аз не знам бавачките да са при децата денонощно или може би не сме се разбрали ако ги гледа от сутрин до вечер и ги обучава това е нещо като гувернантка няма нужда да спи при тях,не знам кой спомена че Ники трябвало да я търси но ми хареса,имам чувсвото че действието препуска и се развива главоломно и ще е по добре да си оставим вратички за повече писане-това е мое мнение,но аз така си мисля

Радвам се, че ти е харесала сцената ми.

Мисля, че ще е по-добре да махнеш "дръж се, Ники, заради мен". В предните постове коментирахме защо е неподходящо това мислено обърщение. Може би ако го напишеш така "Моля те, Господи, нека той се оправи, дай му сили." Сякаш повече ще пасне.

А за майката на Даяна ще ти пусна един цитат от сцената на Кристи, заради който ти обърнахме внимание:

"Не си спомням мама, починала е когато съм била много малка и той ме отгледа." Това са думи на Даяна, когато говореше с Моли. Затова се получава несъответствие, когато пишеш, че е била обичана от родителите си.

Редактирано 28 август 200916 г. от Lindsey (преглед на промените)

Много ми хареса сценката ти Тихи. Остроумен и забавен диалог, ново развитие на нещата. Вече си представям сцената на срещата м/у Ники и Даяна.

п.п. Имаш ли някакви идеи за раследването на Алекс и Девлин, не знам защо си ги представих като Антъни и Джеймс Малори да обикалят по кръчмите и да разпитват

Много ми хареса сценката ти Тихи. Остроумен и забавен диалог, ново развитие на нещата. Вече си представям сцената на срещата м/у Ники и Даяна.

п.п. Имаш ли някакви идеи за раследването на Алекс и Девлин, не знам защо си ги представих като Антъни и Джеймс Малори да обикалят по кръчмите и да разпитват

Всъщност исках само да загатна за разследването, а останалото оставям на следващата от нас, която се заеме да пише. Пълна свобода. Но направо ме умили с тази идея за обикаляне на кръчмите като Антъни и Джеймс, супер ще е. А представи си само Елизабет да реши да ги проследи тайно... хм... това са идеи, но крайната дума ще е на слеващия доброволец

Кажи какви идеи имаш за срещата на Ники и Даяна. Аз вече написах, че някак ми се иска да се получи така, че да бе се видят поне един-два месеца, малко да осложним нещата един вид. Но разбира се, това са мои мисли, а какво ще стане не зависи от мен, а от всички ни.

Редактирано 28 август 200916 г. от Lindsey (преглед на промените)

Идеята Елизабет да ги последва е страхотна, ще се забърка в голяма каша както винаги и Алекс ще трябва да я спасява. Харесва ми и това дето предложи Ники и Даяна да се видят доста по късно, когато той се възстанови и тръгне да я търси. Станаха доста централни и ми се струва, че главните герои малко останаха в сянка. Но наистина да видим какво мислят и другите

Редактирано 28 август 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Тихи благодаря за помощта,оправих и това за родителите,а не може ли Ники и Ди да несе виждат известно време примерно 2 седмидци,защото той я е търсил но е търсил гувернантка при благородно семейство а не при търговци ли бяха работодателите и да я срещне напримерна улицата или някъде другъде,може да забъркъме нещо с някоя жена и тя като ги види да си извади грешни изводи а момичето да е само приятелка или братовчедка

Тихи благодаря за помощта,оправих и това за родителите,а не може ли Ники и Ди да несе виждат известно време примерно 2 седмидци,защото той я е търсил но е търсил гувернантка при благородно семейство а не при търговци ли бяха работодателите и да я срещне напримерна улицата или някъде другъде,може да забъркъме нещо с някоя жена и тя като ги види да си извади грешни изводи а момичето да е само приятелка или братовчедка

Идеята е много добра, тъкмо се чудех какво да е оправданието да не я намира. Но нека са поне 4 седмици, да засилим напрежението, а и на него ще му трябва дълго възстановяване, все пак стана дума за огнестрелна рана.

Момичета, нахвърлях нещо набръзо защото няма да ме има през уикенда а пък много ми се иска да разбера какво мислите. Ако не ви хареса или вече някой е писал - ще го изтрия, няма проблем. Даяна се насили да хапне малко пай но стомахът и бе толкова свит от притеснение, че едва преглъщаше. Тревожеше се за толкова много неща. Дали младият Нортфилд ще се оправи, какво ще обясни на господарите си,дали нямаше да я задържат още в къщата ... а все по-изсветляващия ден нахлуваше през прозорците.Явно вече бе закъсняла и за работа. Когато най- сетне Моли се върна, притесненията на Даяна намаляха с едно. Никълъс Нортфилд се беше събудил и според лекаря вече бе вън от опасност. Но сега цялото семейство бе край леглото му и не бе удобно Даяна да присъства. Искаше и се да го види но като знаеше че е добре и това и стигаше. Слава богу Мисис Дори се разбърза да тръгва за пазара и Даяна я последва към каретата. Млад слуга на име Джони им помогна да се качат и скочи пъргаво на капрата при кочияша. Седнала до прозореца тя проследи с поглед изчезващата в далечината къща и се запита дали някога ще я ви ди отново, дали някога ще види и човека на когото дължеше живота си... Докато каратата на семейство Нортфилд отнасяше Даяна към предишния и живот Катрин не можеше да си намери място от притеснение. Реши, че трябва да сподели с някой иначе щеше да се пръсне. - Бет, може ли да вляза - тя надникна в стаята на сестра си и я видя да чете на перваза на прозореца - Влизай сестричке - скочи пъргаво тя и захвърли с досада книгата - днес е такава скука. Да не се е случило нещо с Ники? - Разбира се че не, нали чу д-р Филипс. Ники ще се оправи. Но се тревожа за друго... - Какво се е случило пък сега - Бет я хаван за ръцете и се вгледа тревожно в очите и - в тази къща напоследък няма и миг покой. - Преди да си тръгне Девлин ми каза, че те двамата с Алекс смятат да отидат в онзи квартал и сами да открият третия нападател. - Не може да бъде - извика Бет и лицето и почервеня от гняв - какво си мислят тия двамата. Ники едва оживя. Това да не им е боксова зала. По тези места никой не се бие честно... - И аз се ядосах когато разбрах, но Девлин е толкова упорит, едва ли някой може да го разубеди като си науми нещо - Катрин се отпусна на леглото на сестра си и запрелиства книгата и без дори да я погледне - Но не се тревожи толкова и друг път са се спречквали с бандити, не си ли спомняш. - Разбира се че помня - изпухтя Бет - мислиш ли че бих забравила толкова скоро? -Може би не трябваше да ти казвам - притесни се Катрин - вчера беше толкова зле, не знаеш само как ни изплаши. - Не се тревожи, щом Ники е извън опастност и аз съм добре - усмихна се Бет - но се радвам, че ми каза. - Нали няма да направиш някоя глупост - подозрително я изгледа сестра и - Че какво бих могла да направя - Бет я целуна успокоително по бузата, но мозъкът и вече щтракаше- Между другото, онова момиче тръгна ли си? - Ако имаш предвид Даяна Мейсън - да, Джони и мисис Дори я отведоха. Моли не ти ли каза? -Не съм се сетила да я питам. Не ти ли се струва странно дето Ники толкова настояваше да я види? - Може би малко - Кат замислено се вгледа в сестра си - Как мислиш, дали ще тръгне да я търси като оздравее? - Със сигурност ще опита - въздъхна Бет - както знаеш двамата с него много обичаме да си търсим белята. Сега ще си полегна малко, че заради Ники станахме в много рано и се изморих, нали нямаш нищо против... - Разбира се сестричке, почини си добре, а следобед ще постоим при Ники. Сигурно скоро ще полудее в тази стая. В момента в който Катрин си тръгна Бет нервно закрачи из стаята. Силният и гняв се замени с необяснимо безпокойство. Изобщо нямаше намерение да си почива. Трябваше да намери онзи глупак Алекс и да го спре. Но знаеше, че той няма да я послуша, както Девлин не беше послушал Катрин. Беше толкова твърдоглав, че трябваше да измисли друг начин и на всяка цена да го спре. Не им трябваше още един ранен или не дай си боже убит. Кръвта и изстина във вените а сърцето и лудо заби. Ами ако го убиеха.... Дори за миг не помисли, че довчера не можеше да го понася и търсеше начини да се оттърве от него, че дори на моменти и се искаше сама да го убие... "Трябва да ги проследя и ако се наложи да повикам помощ... или дори сама да им помогна." - Бет се усмихна лукаво при тази мисъл. Малко бяха хората запознати със скритият талант, който споделяше с брат си. Дори като малко момиченце, обожаваше да наблюдава тренировките му, възхищаваше се на изящните движения на учителя му и мечтаеше за възможността, сама да опита. Когато навърши седем успя да убеди родителите си и се включи в чисто мъжкото занимание, за ужас на семейството. Сега, почти тринадесет години по-късно, Бет бе спечелила уважението и възхищението им. След няколко битки между нея и Ники, в които тя излезе победител, всички признаха таланта й. Ники бе невероятен в изкуството на шпагата - шеметно бърз и гъвкав, атаките му бяха силни и точни...никой нямаше шанс срещу него. Никой, освен по-слабичката му сестра, която се оказа по-бърза и по-точна. Годините практика, които си припомни Бет, й вдъхнаха нужния кураж и решението се избистри в главата й. Рязко разтвори гардероба си и започна да рови в него. Търсеше нещо в сиво или черно, нещо ненатрапчиво но все не намираше.Почти се отчая когато напипа стария си костюм за езда. Мислеше че го е изхвърлила отдавна. За нищо не ставаше след като падна поне три пъти докато обяздваше една от кобилите си. Беше тъмно син и доста опърпан но щеше да и свърши работа. Облече го припряно, едва се справи с всички връзки и кукички но не смееше да извика Моли. След като уплаши всички вчера с припадъка си, беше сигурна че камериерката и по скоро ще вдигне цялата къща с виковете си отколкото да я пусне да излезе. Косата я затрудни най-много. Оскуба се цялата докато успее да я прибере на стегнат кок под шапката си. Не искаше да се вижда и един рус кичур. За щастие периферията и беше достатъчно широка и лицето и оставаше в сянка. Преди да тръгне сложи късата си кама в кожен колан на крака си и взе рапирата зад вратата. Искаше да е подготвена за всеки един случай и ако се наложи да се защитава сама. Спусна се тихо по стълбите като се оглеждаше на всички страни. Много щеше да се ядоса ако я разкриеха точно сега. Почти се беше измъкнала когато се сблъска с портиера - Ако някой ме потърси , отивам да яздя - заяви тихо в стрестната му физиономия и хлопна вратата под носа му. Насочи се с бързи крачки към конюшнята и намери Уилис - Уилис, оседлай ми Луна, с нея няма да бия толкова на очи, и побързай - В следващия момент Бет добави, осенена от нова идея - О, и един кон за себе си защото ще ме придружиш. На Уилис дори не му мина през ума да пита къде отиват нито защо е понесла рапирата. Когато г-ца Бет беше в такова настроение знаеше, че е по добре да си мълчи. След броени минути вече яздеха към градската къща на семейство Брентън. Бет не беше сигурна дали братята са си в къщи за това реши щом стигнат да прати Уилис да поразпита. За късмет изобщо не се наложи да го изпраща . Почти стигнаха когато отдалеч съзря Аякс коня на Алекс .Нямаше как да го сбърка а съвсем до него яздеше и Девлин Късметът продължи да не и изневерява защото двамата яздеха в противоположната посока и не я забелязаха. Бяха потънали в оживен разговор и дори не се оглеждаха. Въпреки всичко Бет спазваше дистанция. Не знаеше от колко време язди скована от напрежение когато постепенно улиците и къщите покрай които минаваха започнаха да се променят. Ако я забележеха на мига щяха да я върнат в къщи и тогава баща и щеше да я заключи до сватбата. Малко дрипаво момче изникна изведнъж сякаш от нищото и подплаши кобилата и. Едва не го прегази, така се беше съсредоточила да не испусне Алекс и Девлин. Момчето се хвана за полата на костюма и и започна да моли за пари - Моля ви хубава г-це - хленчеше то със заучен глас - мама е болна имам три сестрички които умират от глад , дайте ми поне една монета. Моля ви... Бет затърси припряно по джобовете си но в бързането беше забравила кесията си - Моля те,Уилис дай му някакви пари - обърна се тя към коняра си - хайде, хайде не се мотай че събрахме тълпа. Докато Уилис успее да намери някакви пари и се отърват от момчето Алекс и Девлин бяха изчезнали. Бет много се ядоса, толкова труд за нищо. Следяха ги от часове и накрая да ги загубят. Изведнъж се сети за името на хотела. Сигурно отиваха там. Накара Уилис да попита един бакалин за хотел "Орхидея" и след като се лутаха половин час най сетне го намериха. Бет вече губеше търпение защото Уилис не беше спрял да мърмори, че господарят му щял да го изгони на мига ако разберял къде се намират. Естествено от Алекс и Девлин нямаше и следа а Бет бе доста озадачена какво е правил брат и в този ужасен квартал. - Уилис аз ще отида да попитам за лорд Брентън и брат му в онзи хотел, а ти ще ме чакаш тук с конете - Тя пъргаво скочи от коня и изобщо не обърна внимание на Уилис, който естествено не беше съгласен. Според личното и мнение хотелът беше повече от мизерен за да се среща тук брат и с някоя от любовниците си, но пък Ники беше непридвидим. Все пак преди да се върнат в къщи "кой знае как" тя трябваше да направи последен опит да вразуми Алекс. Отново и през ум не и мина, че тя беше тази която някой трябваше да вразуми. Фоаето на хотела беше доста сумрачно и тя се отправи бързо към рецепцията. Един не особено приветлив господин и каза, че нямало свободни стаи и че не искал да се забърква с разглезени госпожици избягали от къщи или нещо от този род. И отказа да и оговаря на всякакви въпроси. Преди да я изкара от търпение и да го нагруби с периферното си зрение видя някой да слиза по стълбите. - Не мога да повярвам - промърмори си тя - Ама, че неприятно - Граф дьо Монтбар, и какво ли прави тук? Бързо се скри зад близката колона защото в никакъв случай не искаше да го среща. След грандиозният скандал на рождения ден на Девлин чувствата и от досада се бяха променили към непоносимост граничеща с омраза. Докато се опитваше да се измъкне незабелязано към входа краят на роклята и закачи голяма грозна ваза с изсъхнали цветя и тя с трясък се разби на пода. В тихото фоае шума прозвуча като изтрел и вече нямаше как да остане незабелязана. - г-це Нортфилд, Бет, вие ли сте това - Граф Андре дьо Монтбар вече бе до нея. Едното му око беше все още притворено от побоя и той не беше сигурен дали наистина е тя. Не можеше да повярва на късмета си. Той най-сетне му се беше усмихнал. За разлика от този на Бет - нейният и беше изневерил въпреки, че тя все още не осъзнаваше колко много е загазила.

Редактирано 31 август 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

много е хубаво,на мен ми харесва,обаче нещо на края не е довъриено много изведнъж спира

много е хубаво,на мен ми харесва,обаче нещо на края не е довъриено много изведнъж спира

МММ сега има повече поле за изява има поне три сцени които могат да се напишат.Една за Алекс ии Дев.Една за Кат и една за Даяна

Сцените и предложенията ви са страхотни,момичета.

Тихи справила си се блестящо,изключително забавно се е получило,освен това представяш характерите на всеки един от героите,точно такива,каквито ги коментирахме и искахме да са.Аз също съм на мнение,че твоята сцена ще пасне по-добре преди тази на Маги,ще се запази смисловата цялост на текста.

Кристи,твоята сцена много ми хареса.Изобразила си много добре притеснението на Катрин за двамата братя и тяхното опасно разследване,а също така и непридвидимата природа на Елизабет,много описателно и завладяващо.Финалът обаче малко ме притеснява.Мисля,че се получава противоречие с написното дотук.Елизабет сякаш едва ли не се радва,че вижда Андре.Според мен не е много подходящо,все пак Бет мрази Андре,винаги се стреми да го избягва,неприятни са й посещенията му при семейството й,освен това само преди 2 дни заради него избухна страхотен скандал и побой,който доведе до двойна сватба.По-скоро Бет би се скрила зад някой ъгъл,отколкото да отиде при него и дори да му каже "- Не мога да повярвам - спусна се тя към него - Андре, какво правиш тук? И какво ти се е случило?" Много фамилиарно е това "Андре" и като цяло си мисля,че не е подходящо да става така.Това е моето мнение,надявам се да не съм обидила никой.

Сцените и предложенията ви са страхотни,момичета.

Тихи справила си се блестящо,изключително забавно се е получило,освен това представяш характерите на всеки един от героите,точно такива,каквито ги коментирахме и искахме да са.Аз също съм на мнение,че твоята сцена ще пасне по-добре преди тази на Маги,ще се запази смисловата цялост на текста.

Кристи,твоята сцена много ми хареса.Изобразила си много добре притеснението на Катрин за двамата братя и тяхното опасно разследване,а също така и непридвидимата природа на Елизабет,много описателно и завладяващо.Финалът обаче малко ме притеснява.Мисля,че се получава противоречие с написното дотук.Елизабет сякаш едва ли не се радва,че вижда Андре.Според мен не е много подходящо,все пак Бет мрази Андре,винаги се стреми да го избягва,неприятни са й посещенията му при семейството й,освен това само преди 2 дни заради него избухна страхотен скандал и побой,който доведе до двойна сватба.По-скоро Бет би се скрила зад някой ъгъл,отколкото да отиде при него и дори да му каже "- Не мога да повярвам - спусна се тя към него - Андре, какво правиш тук? И какво ти се е случило?" Много фамилиарно е това "Андре" и като цяло си мисля,че не е подходящо да става така.Това е моето мнение,надявам се да не съм обидила никой.

Много благодаря за отзивите, мила. След минутка пускам сцената направо при останалите финализирани.

Кристи, идеята на сцената ти е супер, има си и динамика. За съжаление не мога да мина без задължителното "но". Ще подкрепя Миа относно написаното за Андре и няма смисъл да повтарям написаното от нея, много добре се е обосновала защо подобен край е неподходящ. Наистина може вместо да го поздрави, Бет да се скрие от него, но той все пак да я забележи и от там нататък да е "загазила".

Другото, което ме притеснява е, че сцената е наситена с доста жаргонни изрази, които отиват повече за съвременен разказ/книга, но не и за исторически роман. Също и вярно, че Бет е импулсивна, но едва ли може да е толкова наивна, за да вярва, че сама ще вразуми Алекс (защото колкото и да е, Уилис не играе голяма роля в плановете й). В случая си го представям, че тя тръгва след тях, защото иска да е в течение да случващото се, все пак е пряко засегната от нападението срещу брат й. Тук може да се включи, че заедно с Никълъс се е обучавала във фектовка, затова е по-сигурна в себе си и тръгва така през глава след тях. Защото, както е сега, излиза, че е прекалено наивна, а ми се ще да й придадем вид на смела и рещителна жена. Мисля, че всички ще се съгласят с мен.

Не съм сигурна дали се обосновах добре, но се надявам да не се засегнеш от мнението ми. Просто аз така виждам нещата.

Изобщо не съм се засегнала момичета. За края сте съвсем прави.И е моя грешката, че го претупах но много ме притискаха да освободя компа и за това така се получи. И вместо неприятна се е получило приятна изненада. Заемам се веднага да го оправя. Що се отнася до жаргоните Тихи не знам дали съм разбрала правилно но ако имаш в предвид - престъпник,станахме в тъмни зори,подивее,опърпан,побесня - ще ги подменя с по старовремски Ако не са те - моля да ми напишеш какво си имала в предвид.

Сцената беше в главата ми и тъй къто я написах за помалко от половин час не успях да я редактирам преди да я пусна.

Що се отнася до недовършеният край - оставих го така защото може да се развие по много начини. Или Андре да я отвлече за отмъщение или откуп / или Алекс и Девлин все още да не са идвали в хотела и да пристигнат с гръм и трясък / или нещо съвсем друго родено в по- богато въобръжение от моето.

п.п. Вече го коригирах. Пипнах на доста места - включих и това с фехтовката. Дано съм ви разбрала правилно и сега да се е получило.

Редактирано 30 август 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Изобщо не съм се засегнала момичета. За края сте съвсем прави.И е моя грешката, че го претупах но много ме притискаха да освободя компа и за това така се получи. И вместо неприятна се е получило приятна изненада. Заемам се веднага да го оправя. Що се отнася до жаргоните Тихи не знам дали съм разбрала правилно но ако имаш в предвид - престъпник,станахме в тъмни зори,подивее,опърпан,побесня - ще ги подменя с по старовремски Ако не са те - моля да ми напишеш какво си имала в предвид.

Сцената беше в главата ми и тъй къто я написах за помалко от половин час не успях да я редактирам преди да я пусна.

Що се отнася до недовършеният край - оставих го така защото може да се развие по много начини. Или Андре да я отвлече за отмъщение или откуп / или Алекс и Девлин все още да не са идвали в хотела и да пристигнат с гръм и трясък / или нещо съвсем друго родено в по- богато въобръжение от моето.

п.п. Вече го коригирах. Пипнах на доста места - включих и това с фехтовката. Дано съм ви разбрала правилно и сега да се е получило.

Всъщност може би не се изказах правилно. Мисълта ми беше по-скоро, че има голяма наситеност на "че","онзи" и подобни на тях, които карат репликите, а и като цяло написаното, да звучи... все едно сме се спрели и си говорим на улицата. Май пак не можах да обясня.

Нека дам нагледен пример. Да речем следните думи на Елизабет:

"- Бързо, оседлай ми Луна, че не бие толкова на очи - нареди му тя - и един кон за себе си. Идваш с мен."

Ако го напишем така:

"- Уилис, оседлай Луна, с нея няма да бия на очи, и побързай. - В следващия момент Бет добави, осенена от нова идея. - Всъщност, приготви и кон за себе си. Идваш с мен."

Вижда се разликата нали?

Забелязах и нещо, което според мен не пасва:

"И аз се ядосах когато разбрах, но нали го знаеш какъв е Девлин, изобщо не ме послуша.". Всъщност Бет няма от къде да знае какъв е Девлин, защото не са се виждали с братята Брентън от години, а това, че Девлин не слуша Кат си е по подразбиране, не мислиш ли?

Редактирано 30 август 200916 г. от Lindsey (преглед на промените)

п.п. Вече го коригирах. Пипнах на доста места - включих и това с фехтовката. Дано съм ви разбрала правилно и сега да се е получило.

Сцената е хубава и интересна, и края който смени много грабва, но мисля че трябва още работа по тази сцена. Само да кажа, че съм абсолютно съгласна с казаното от Тихи. И аз подобно на теб допусках, а и все още допускам т.н жаргонни грешки, в стремежа си диалога да е по-забавен и да не звучи високопарно, но както каза Тихи някой изрази просто не са подоходящи.

Няколкото места, където мисля че трябва да коригираш: първо в началото, прехода между твоята сцена и тази на Маги, няма такъв, мисля че две изречения за това как Даяна напуска къщата, с мисълта да не се върне повече са подходящи и докато каретата се отдалечава, продължаваш с вълненията на Катрин.

"- Не може да бъде - извика Бет и лицето и почервеня от гняв - какво си мислят тия двамата. Ники едва оживя. Това да не им е боксова зала.В тези квартали никой не се бие честно...

- И аз се ядосах когато разбрах, но нали го знаеш какъв е Девлин, изобщо не ме послуша - Катрин се тръшна на леглото на сестра си и запрелиства книгата и без дори да я погледне - Но не се тревожи толкова и друг път са се спречквали с бандити, не си ли спомняш." - В първата част описваш Бет като ядосана, разгневена и докато четях си я представях разярена от наглостта на двамата Брентън, които пак си пъхат носа в семейните им работи, а в следващия момент Бет е притеснена за живота на Алекс. Избери едното чувство да я води, а за другото четящия сам ще се досети. Според мен когато се описват мислите на героя, не трябва де разкриват неосъзнатите за него чувства,имам предвид притеснението на Бет - може и да не го споменаваш, остави го скрито зад гнева й...

И последно - фехтовката. Това "хоби" бе измислено по време на дългата редакция и много се радвам, че реши да го въведеш, но освен в пролога където споменахме майсторските умения на Никълъс, които бяха що годе демонстрирани, никъде (поне така си мисля) не споменахме, за уменията на Бет, че са тренирали заедно с брат й, че е невероятна с шпагата, та мисълта ми е, мисля че и тук има нужда от повечко подробности.

Разбира се това е личното ми мнение и не ти го налагам по никакъв начин.

Имам идея за продължение на сцената, като я драсна я пускам за коментари.

Кажете какво мислите за тази сцена.Оставям отворен край.След като дадете оценка ще я допиша? Двамата с Дев решиха първо да поразпитат по улиците.Знаеха че един от нападателите се казва Джеф.Незнаеха нито как изглежда , нито каде да ги търсят.До сега бяха попаднали на три отрпки с името Джеф.Единият беше пълен пияница, другият беше бездомник, а третият беше търговец от месната бакалия.И тримата Джеф беха готови за няколко жълтици да си признаят и маичиното мляко. След кратко обсъждане на ситуацията и Алекс и Дев се съгласиха че трябва да отидат до хотела и да поразпитат там.Все някой щеше да е видял какво се е случило. Както се очакваше в долнопробен квартал като този нямаше много хотели.Хотелът не се откроявеше с нищо повече от един дървен надпис.Със своят опит и двамата мъже знаеха че леките жени ползват услугите на хотела, когато клиентите йм плащаха или просто искаха да се скрият от студа през зимата.И двамата бяха получили своят първоначален опит от такива,, дами'',когато бяха навършели четеринасет години. Когато Александър и Девлин влязоха в хотела не бяха изненадани.Фоието беше сумрачно и студено.Посетители почети нямаше с изключение на две ,, дами '' и двама ,,господа''.Едната двоика бяха застанали до рецепцията , а другите двама бяха в ъгъла навярно за да обсъдят последната цена относно услугите на ,, дамата'' преди да се качат в стаята си. Алекс и Девлин се отправиха към рецепцията.И тук както при другите можеше да се купи всичко с малко пари. Когато приблежиха към рецепцията двоиката която стоеше отсрани започна да му се сртува смътно позната. Голямата шапка която дамата носеше прикриваше част от лицето й ,но тези усни.Тези извивка на брадичката.След целувките в градината на бала по случай рожденият ден на Девлин бе сигурен че ще ги познае навсякаде. Алекс започна да се чуди дали не му се превижда.Предвид всички събития през последните няколко дни сега му се стуваше че пак я вижда.Отново виждаше Елизабет тази малка проклетница.Бяха тръгнали да разследват случият с Никалъс , а сега му се превиждаше Елизабет.,, Боже '' само това му трябваше да бърка реалноста с действителноста и да му се превиждат разни работи.Когато тръгнаха от къщата на семейство Нортфилд, Елизабет си почиваше. Девлин не можеше да повярва на очите си това Монбар ли беше, това долно псе.Нищо чудно че бе отседнал в такъв въртеб.От отрепка като него не се очакваше нищо добро.Физиономията му беше подута и някак си изкривена от побоя.Странно беше че с тази физиономия си търси компания. С периферното си зрение видя как по-големият му брат забави крачка.Инстенктивно и той забави хода си за да е наравно с брат си. - Какво става?- попита Дев. - Струва ми се че зрението ми не е наред. - Какво имаш предвид Алекс?Какво виждаш? - Струва ми се че виждам Елизабет там до рецепцията. - Къде?!Жената с Монбар?Неможе да бъде! - Монбар?!Тази гад пък откъде изпълзя? - Там до рецепцията, това е Монбар с някъква жена.- посочи Дев.Ясно виждаше Монбар, жената оставаше в сянка и не беше сигурен дали това е Бет или не. Бет беше крайно ядосана, късмета й тотално и изневери не знаеше какво да каже на граф Монбар.Как щеше да обясни присъствието си в този квартал и най-вече в хотела.Компанията на този човек и беше крайно неприятна.Само добрите обноски и уважението към майка й я спираха да използва острият си език при срещите си с него. - Елизабет колко хубава е да те видя. - Граф Монбат.Добър ден. - Какво правиш тук?Това място не е за теб.Къде е твоят придрожител?Млада дама с положение не трябва да се разхожада сама по такива квартали сама.Ако искаш да помогнеш на бедните поне трябва да се движиш с охрана.Опасно е. - Наясно съм графе.Моят коняр Уилис е с мен.Той остана на вън с едно момченце което отчаено се нуждаеше от помощ.- обяснението дойде от Монбар.Щеше да се преструва че е помага на бедните и за това е дошла в този квартал. - Не знаех че помагаш на бедните.Мислех че се занимаваш само с бродерия и градинарсво. - Не Графе правя много повече от това.Има много хора който не са родени с превилегий като нас. - А херцога на Евърдън, Александър знае ли за твоето благотворително дело?- гласът на граф Монбар прозвуча подигравателно.Подиграваше се с нея и с титлата на Алекс.Очите му се бяха превърнали в черени дупки на фона на синьото и моравото по лицето му. Бет искаше да прекрати разговора възможно най-бързо.Подигравките и намеците му бяха безсрамни.Не виждаше никаде Алекс и брат му и ,,Слава Богу" само те и липсваха.Срещна граф Монбар на най-неподходящото място което може да го срещне, а как щеше да обясни на родителите си какво е правила тук. - Не той не е запознат с благотворителноста която провеждам.Всъщност графе време е да тръгвам, Уилис сигурно вече се е претеснил.Мислех че мога да намеря майката на момчето тук, но явно съм сгрешила. - Да Ви придрожа до изхода все пак квартала е опасен както споменах. - Няма да се наложи.Аз ще ескортирам годеницата си.- Гласа на Алекс прогърмя в празното фоеие.Беше сигурен че това е Елизабет.Какво по дяволите правише тя тук?И защо по дяволите разговаряше с това копеле Монбар? Това момиче имаше дарба да се забърква само в неприятности. Бъдете безмилосни.Знам че правописа ми куца.

Редактирано 1 септември 200916 г. от laska (преглед на промените)

Сега разбрах какво имаш предвид Тихи и направих корекциите.

Пете, написах няколко изречения в началото, дано да са достатъчни.

Иначе освен началните изречения, вмъкнах още едно

"В момента в който Катрин си тръгна Бет нервно закрачи из стаята. Силният и гняв се замени с необяснимо беспокойство." Знам, че според теб по скоро трябваше да махна някое изречение но не успях да реша кое.

Исках да обясня внезапното и хукване след Алекс и лутането и между гняв и загриженост и вече зараждащите и се чувства към него. Аз лично си я представям противоречива като личност.

Пипнах малко и покрай "фехтовката" но ако не е достатъчно, би ли ми помогнала малко, че нищо не ми идва наум.

към Милена :

Хареса ми продължението ти, явно и ти като мен си бързала и трябва да си го пооправиш от към повторения и правопис.Особено едно изречение, малко не ми стана ясно :

"- Наясно съм графе.Моят коняр Уилис е с мен.Той остана на вън с едно момченце което отчаено се нуждаеше от помощ.- обяснението дойде от Монбар.Щеше да се преструва че е помага на бедните и за това е дошла в този квартал."

Аз лично си представях една от наситените екшън сцени на Петето с повече драматизъм и неочаквани обрати , но и така ми харесва. Пък и едно отвличане е далеч по- сложно за пресъздаване.

Редактирано 31 август 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Сега разбрах какво имаш предвид Тихи и направих корекциите.

Пете, написах няколко изречения в началото, дано да са достатъчни.

Иначе освен началните изречения, вмъкнах още едно

"В момента в който Катрин си тръгна Бет нервно закрачи из стаята. Силният и гняв се замени с необяснимо беспокойство." Знам, че според теб по скоро трябваше да махна някое изречение но не успях да реша кое.

Исках да обясня внезапното и хукване след Алекс и лутането и между гняв и загриженост и вече зараждащите и се чувства към него. Аз лично си я представям противоречива като личност.

Пипнах малко и покрай "фехтовката" но ако не е достатъчно, би ли ми помогнала малко, че нищо не ми идва наум.

към Милена :

Хареса ми продължението ти, явно и ти като мен си бързала и трябва да си го пооправиш от към повторения и правопис.Особено едно изречение, малко не ми стана ясно :

"- Наясно съм графе.Моят коняр Уилис е с мен.Той остана на вън с едно момченце което отчаено се нуждаеше от помощ.- обяснението дойде от Монбар.Щеше да се преструва че е помага на бедните и за това е дошла в този квартал."

Аз лично си представях една от наситените екшън сцени на Петето с повече драматизъм и неочаквани обрати , но и така ми харесва. Пък и едно отвличане е далеч по- сложно за пресъздаване.

Мила в началото е станало много добре. Сега за фехтовката:

"Трябва да ги проследя и ако се наложи да повикам помощ... или дори сама да им помогна." - Бет се усмихна лукаво при тази мисъл. Малко бяха хората запознати със скритият талант, който споделяше с брат си. Дори като малко момиченце, обожаваше да наблюдава тренировките му, възхищаваше се на изящните движения на учителя му и мечтаеше за възможността, сама да опита. Когато навърши седем успя да убеди родителите си и се включи в чисто мъжкото занимание, за ужас на семейството. Сега, почти тринадесет години по-късно, Бет бе спечелила уважението и възхищението им. След няколко битки между нея и Ники, в които тя излезе победител, всички признаха таланта й. Ники бе невероятен в изкуството на шпагата - шеметно бърз и гъвкав, атаките му бяха силни и точни...никой нямаше шанс срещу него. Никой, освен по-слабичката му сестра, която се оказа по-бърза и по-точна. Годините практика, които си припомни Бет, й вдъхнаха нужния кураж и решението се избистри в главата й.

Рязко разтвори гардероба си и започна да рови в него..." - нещо такова имам предвид да се спомене, малко повече подробности.

И аз да се обърна към Милена, на мен края ми хареса, наистина мисля, че е време за малко по-кротко действие и можем да минем без отвличане и голяма драма. Но трябва да внимаваш за повторенията. Тафтологията може д асъсипе впечатлението от написаното.

Има два момента от сюжета, които ме притесняват - "И двамата бяха ползвали услугите на на такива,, дами'' - все си мисля, че двама богати, красиви и популярни мъже като братята Брентън, ще избягват въпросните дами, на няколко пъти споменахме колко желани са за любовници и едва ли имат нужда от услугите на долнопробни проститутки.

И за разговорът между Бет и Андре - "- Елизабет колко хубава е да те видя.

- Граф Монбат.Добър ден." - според мен е в пълно несъответствие с написаното до тук за тях, знам че си пояснила - Само добрите обноски и уважението към майка й я спираха да използва острият си език при срещите си с него.- но това според мен важеше до бала, след онзи скандал поздрави към графа не ми се струват подходящи, пък и след всичкия бой и заплахи от Ники, все си мисля че Андре няма да изгаря от желание за разговори на тема благотворителност, с член на семейство Нортфийлд.

Редактирано 31 август 200916 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Пете, много ти благодаря за "фехтовката" , направо го копирах и залепих на мястото му. Тъй като май се справих с всичките ви забележки ще прехвърля откъса си в романа.

Здравейте и от мен, напълно съм съгласна с критиките до сега- не искам да обидя никого, но трява да сме още по-критични - все пак това е нашия роман и всички искаме да стане страхотен- относно стила, вярно е, че всяка от нас има свои соствен, но не заравяйте, че по онова време се спазва строг етикет- обръщенията, начина на изразяване, особено в поведението- какво беще пък това с целувката на Девлин и Катрин пред цялото семейство- ужас- хайде побоищата ги допускам-изухливост и т н., но все пак героите ни са дженталмени преди всичко, някак не усещам никакви проблеми между Катрин и Девлин! Другото което не ми харесва, поспрете се малко- преследвания, дуели.. оставете Мондбар, появиха се и много сюжетни линни- освен двете двойки, та Ники и новата, Доминик и Дерек, дайте да намерим мъж и на храненицата на Евъртън и ще стане една..- ако романа ще се казва Брак по неволя, мисля, че самия брак трябва да бъде завръзката, не кулминацията, нещо много забавяме брака- 4 месеца- според мен час по-скоро трява да ги оженим и да започне съществената част- брака по неволя... сблъсъците между съпрузите-да се усетят различията в характерите, полигамността на братята, свободолюбивостта на сестрите- всяка със своите странности, скандалите и любовта, която ги променя - на преден план тяхните отношения пък после да дойдат недоброжелателите, завистници, любовници..какво мислите???