На мен също ми харесва!Особено след като нарече Пухчо Нямам търпение да прочета продължението.Определено Алекс го очакват изненади

Редактирано 14 януари 201016 г. от margc (преглед на промените)

Това е цялата част, затова редактнах мнението си, да не виси така. Е, толкоз от мен. Беше ми много забавно. .................. През това време Елизабет стоеше унило на прозореца в дома си и мислеше за бъдещия си брак. Алекс безспорно беше най-красивия мъж, когото познаваше, но също така беше избухлив, непредсказуем и инат като магаре. Добре де и се целуваше божествено. Но нима това беше достатъчно за един брак?Разбира се, че не. Колкото повече си мислеше за предстоящите събития, толкова по-заплетено й се струваше всичко. Имаше моменти, в които го чувстваше толкова близък, като човек, който познава отдавна, а в други наистина го мразеше. Особено когато започне да се прави на надут. „Надут всезнайко!”-помисли си тя и сама започне да се смее. Когато смехът й утихна една безумна идея бавно започна да се оформя в главата й. Дяволита усмивка се прокрадна на лицето й и тя тръгна да търси сестра си. -Каат, Каат, Каат, къде си? -Защо си се развикала така?- се чу от коридора гласа на сестра й. -Имам идея.-Бет приличаше на ентусиазирано хлапе, намислило някоя пакост. -Хайде идвай.-нареждаше наставнически тя, докато дърпаше Кат към своята стая. -Какво става? Исусе Христе за къде си се забързала така…-попита по-малката сестра, която се остави буквално да бъде избутана в празното помещение. -Помисли Кат, хубавичко си помисли. След няколко месеца ние с теб ще се омъжим. Освен съпруги ще станем домакини, а може би един ден и майки. -Ти напълно си смахнала-промълви Бет, докато невярващо гледаше как сестра й снове и нарежда из стаята. -О, не сестричке, много съм си добре дори, но знаеш ли от какво имам нужда? -От какво? -От пазар!-възкликна усмихнато Бет. -Но...но ти мразиш да пазаруваш. -Напротив обичам, особено, когато смятам да разходя бъдещия си съпруг из всички модни магазини в Лондон и хубаво да му поизтръскам джоба. Как мислиш дали ще остана очарован, че бъдещата му жена обича да си купува скъпи и безполезни неща. Мноооого скъпи и мноооого безполезни- в края на думите си Бет вече се заливаше от смях. -Хайде Кат, ще бъде забавно, ти ще хванеш Девлин аз Алекс и ще си направим модна разходка. Катрин гледаше шокирано Бет, дали да не извикат отново д-р Филипс. Сестра й, наистина имаше нужда от преглед. -Бет, защо го правиш? Не разбираш ли, че сватбите са неизбежни, защо се опитваш да провалиш всичко и да разочароваш мама и татко? -Като толкова много харесват Алекс, да се оженят те за него тогава-сопнато отговори Бет и продължи-С теб или без теб, аз ще го направя, няма да се дам толкова лесно. В този момент разговорът на двете момичета беше прекъснат от Моли, която съобщи на младите дами, че майка им ги чака, заедно с бъдещият херцог на Евърдън. Александър изявил желание да покани годеницата си на разходка, за да се опознаят и изгладят недоразуменията. Това поне беше официалната версия, истината естествено доста се различаваше от нея. След като пръстенът вече тежеше в джоба му Алекс просто си търсеше повод отново да се скара с Бет, за да не се чувства хванат в мрежите на родителите си и тази непоносима сватба. Той дори и не предполагаше, че годеницата му, готви капан, който само допълнително ще почерни живота му. Лейди Доминик топло беше посрещнала бъдещия си зет и след като пред него имаше вече чай и цяла купа със сладки доволно му съобщаваше всичките си идеи за сватбата му с дъщеря й. Младият мъж слушаше учтиво и от време на време дори кимваше, за да засвидетелства интереса си, но с всяка изминала минута болката в главата му се усилваше все повече. Ето, защо той направо скочи на крака при появата на Бет, мислейки си, че колкото по-бързо се измъкнат от тук, толкова по-малко ще му се налага да слуша за този кошмар. -Скъпи Алекс, каква приятна изненада.-изчурулика тя от вратата, като шокира напълно майка си и младия мъж. Лицето му напълно замръзнало, съвсем изгуби цвета си като младата дама най-демонстративно го целуна по бузата, за добре дошъл. -Ох, толкова се вълнувам, точно сега си мислех за теб и ето, че ти се появи. Май си започнал да ми четеш мислите хитрецо- довърши смайващото си посрещане Бет. -Аз…-думите не можеха да се подредят в главата на мъжа.Изгубил ума и дума той смотолеви поздрава си, надявайки се, че не изглежда толкова глупаво, колкото се чувства. - Мамо, имам прекрасна идея-очите на Бет искряха от щастие и ентусиазъм- Предстоят толкова много събития, ще трябва да посрещнем толкова много гости около сватбата. Не може всичко с лейди Бриана да свършите сами. Нека и ние поне малко да ви помогнем. Нали скъпи? Трябва да се включим, имам толкова много идеи… Докато Алекс продължаваше да не разбира какво се случва около него, лейди Доминик се усмихна гордо на дъщеря си: -Но разбира се, скъпа. Разходете се с Алекс, вземете всичко, което ви харесва… Майчиното й сърце преливаше от радост, докато гледаше как дъщеря й, хвана под ръка годеника си, за да се качат в каретата му и да потеглят към най-изисканите магазини, където ги очакваха куп любезни продавачи. -Е добре, какво става?- останали сами в каретата Алекс, нямаше търпение да разбере какво се върти в ума на годеницата му.-Как така си промени решението изведнъж, или май не помниш, че ме мразиш? -Разбира се, че те мразя Пухчо, но никога не бих се отказала от една нова рокля-сладко му отговори Бет. Но Алекс, не беше чул нейният отговор, мозъкът му спря да функционира на думичката Пухчо, тази жена беше полудяла. -Пухчо…-заекна той -Да, Пухчо харесва ли ти? Всички влюбени трябва да си имат такива обръщения. Аз ще ти викам Пухчо, защото ми напомняш на черният ни сладък котак вкъщи. С тази красива черна коса…-докато говореше Бет се премести до него и прекара ръка по косите му, след това продължи надолу докосвайки страните му и по-надолу, докато младия мъж хвана ръката й. -Не знам какво се върти в красивата ти главица, но ако си мислиш, че ще се моля за благоволението ти, жестоко се лъжеш!-сграбчвайки я той притисна гневните си устни до нейните. Познатото чувство на огън и страст завладя и двамата. Устните им продължиха ожесточената битка на думите, а телата им се долепяха все по-силно и силно, бесни на тясното пространство, в което се намираха. Докато мислите им се топяха от обзелите ги пламъци, каретата изненадващо спря. Рязкото спиране напомни на Бет къде се намира, тя се опита да се отдръпне от Алекс,бясна на собствената си реакция. Но той не искаше да я пусне, ръцете му я стиснаха още по-силно, докато тя не започна неистово да се дърпа, тогава той отлепи устните си от нейните, погледна я в очите й и каза: -Мъъъъъъъъррррррр… -Глупак!-изсъска Елизабет и без да дочака помоща му слезе от каретата. Докато оправяш измачканите си поли, гневът й мигом се изпари след като погледа й попадна пред магазина до когото бяха спрели. Красиво подредените витрини бяха радост за всяко женско око, невероятните цветове подканяха обречените купувачи да влязат. И Бет имаше точно това намерение. След този магазин посетиха и още един и още един и още и още. Бет твърдо беше решила да вбеси Алекс. Лондон беше голям град и тя имаше намерение да посети всеки магазин, голям или малък. Младата жена влизаше с охота навсякъде допитвайки се до годеника си дали му харесва това или онова гребенче, дали еди коя си ваза ще седи добре в бъдещия им дом, дали да не сложат едни еленови рога над камината си? Или пък да поръчат нови завеси от Париж, а тези носни кърпи не са ли прекрасни? Трябва да си купят комплекти чаршафи, калъфки, завивки, кърпи, които да бъдат бродирани с инициалите на бъдещето семейство. Бърборейки все в този дух младата жена неуморно сновеше между различните видове стоки. Алекс вече се беше примирил, наясно с това, че го очаква един труден и скучен ден, той търпеливо следваше годеницата си. Всъщност и това не беше никак зле. Красотата на Елизабет беше толкова завладяваща, че гледката от суетящата се около него жена беше наистина прекрасна. Загледана в някоя цветна покривка, тя извърташе малкото си вратле, за да го погледне по-отблизо, докато Алекс мислено целуваше всяка от изкараните й на показ извивки. Мадам Стейтън беше пълничка, червенубезеста дама, която винаги посрещаше клиентите си с усмивка. Тя държеше най-елегантния и прочут магазин в Лондон. Нейни клиенти бяха всички дами от цветът на висшето английско общество. Продавачката на платове задоволяваше всички техни прищевки и дори се носеше слух, че някои известни парижки госпожици идваха специално в града заради нейната стока. Ето защо мадам Стейтън беше развила изключителен търговски нюх, който веднага надуши добри клиенти в лицето на влизащата двойка. В този момент умът на Бет трескаво работеше как да вбеси Алекс, който изглеждаше твърде спокоен. За начало тя хвърли поглед на идващата към тях продавачка и чаровно й се усмихна. -Ох, каква приказна стока има тук-възкликна тя и кокетно започна да гледа надолу-нагоре из пъстроцветния магазин. -Виж скъпи, има червено, розаво синьо, зелено, ох каква прелест. -Да, нашите платове идват специално от Индия и са много предпочитана стока-включи се мадам Стейтън и на дълго и нашироко започна да обяснява историята на прекосилите океана чудни десени.-В моят магазин се намира само най-доброто, сигурна съм, че вашата съпруга ще остане доволна от нашите услуги. -Тя не ми е съпруга-отвърна Алекс и веднага беше възнаграден от изненадан, но разбиращ поглед. Мадам Стейтън все пак беше търговец с опит, а в нейния магазин не една или две любовници бяха спирали, за да прилично да поотупат джобовете на своите обвързани завоевания. -Но скоро ще стана-обади се Бет с меден глас-планираме голяма и пищна сватба. И аз разбирате ли трябва да съм подготвена, това дали ще ми отива скъпи?-обърна се тя към Алекс извадила кой знае откъде един топ плат с цвят на тиня. -Ти си прекрасна във всички цветове скъпа-Алекс реши да се включи в прозрачната игра на Бет и да й натрие носа. -Да, но трябва да вземем и за теб, за да си приличаме, все пак хората трябва да бъдат наясно, че сме двойка. Заедно и в добро и лошо скъпи. Мадам Стейтън гледаше объркано младите хора, които не се гледаха никак влюбено -Вижте тук имам прекрасен копринен розов плат, който ще подчертае прекрасните ви руси коси. -Всъщност аз си харесах това и мисля да взема поне 20 метра, о не извинете ще трябва да взема и за Бузанчо, значи поне 30. -За..за кого?- попита учудено Алекс. -Бузанчо скъпи, нашия бъдещ наследник. Бузан Брентън, 4-тия херцог на Евърдън- мило му отговори младата дама. -Но ти…но ние нямаме наследник… -Да, но един ден ще имаме и той ще има едни сладки, малки, пухкави бузки. -Той няма да се казва Бузан, побъркана жено!- троснато отговори вбесения мъж-Що за име е това? От къде го измисли? Чувате ли какво говори тя?-обърна се той към съвсем обърканата вече продавачка. --Кой нормален мъж ще си кръсти детето по този безумен начин-продължаваше да беснее Алекс. -Ами това име е доста интересно…- притеснено се включи Мадам Стейтън-…звучи запомнящо се-додаде объркано подушила зараждащия се скандал, който най-вероятно щеше да подгони всичките й клиенти. -Интересно?Интересно, та това е наказание за Бога-прогърмя гласът на мъжа-Достатъчно търпях, тръгвай Елизабет, за днес приключихме. -Но аз не съм свършила с пазаруването-инатливо се обади младото момиче-Освен това не разбирам какво не ти харесва в името на бъдещето ни дете, на мен това ми харесва и няма да изляза от тук заради теб, аз заповеди не приемам. Като ти се иска да заповядваш, ето ти отвън кочияша и коня. Всъщност защо не заповядаш на коня да ти бие един шут отзад-довърши вече разгневената Бет. -Така било значи…-промълви тихо Алекс и в следващия момент сграбчи шокираната жена и я метна на рамо- Ти имаш нужда от един хубав бой, за да се научиш да уважаваш и почиташ съпруга си… -Ти не си ми съпруг, пусни ме говедо-Бет започна бясно да рита, хапе и драска с нокти, докато младия мъж я изнасяше през вратата. Преди да излезе от нея подметна през рамо на продавачката да доставят от всички видове платове по 30 метра в дома му и да бъдат записани на сметката му. Двамата се превърнаха в истинска атракция на минаващите покрай магазина хора, които за първи път виждаха как благородник носи, дивееща жена. Стоварена грубо в каретата, Бет избълва един куп ругатни по адрес на бъдещия си съпруг. -Как си позволяваш?Ти нищожество такова…ти…ти глупаво магаре…-устните на Алекс заглушиха следващата й обида. Стиснатите юмруци на младата жена бавно се отпуснаха, за да привлекат мъжът към себе си.Гневът бързо се стопи и се превърна в горяща лава, която се разтичаше между младите им тела. Нямаше нищо друго, светът беше замрял. Само неговите и нейните ръце, само неговите и нейните устни, само нейното и неговото сърце...Той се дръпна само за миг, за да прошепне името й, но тя го прекъсна, завладявайки го отново и отново.Накрая останали без дъх младата жена прошепна: -Заслужаваше си.- и избухна в тих смях към когото той скоро се присъедини.

Редактирано 15 януари 201016 г. от dindi (преглед на промените)

официално ме гръмна с тази част.много готина и ме накара да се усмихна точно когато тов ами бе нужно.брависимо

страхотно,през цялото време съм се смяла,много хубаво е станало и тези имена Пухчо,Бузанчо...,не ми се ще да съм на мястото на Алекс,много обичам такива номера,честно казано и аз бих ги използвала ако бях на мястото на нашата главна героя трябва да продължаваш все така и другите пишат много увлекателно и внасят хумористична ноткка,но при теб става супер

Страхотна сцена dindi, толкова много се забавлявах. Ако не я бях прочела на работа, щях да се смея с глас. Много добре си навлязла в образите на героите. Те наистина се дърлят през цялото време и си правят номера. А това "пухчо" и "Бузанчо" е... просто нямам думи.

Сега остава да намерят място на сцената, защото в момента все още е разгара на бала, а Алекс не е предложил на Бет. Може би Петето като си включи сцената и ще стане ясно.

Пишеш много забавно, явно ти идва отвътре. Дано да се включваш по често.

Благодаря за хубавите отзиви истината е че за първоизточник взех мен и мъжа ми. През 2008 заформихме сватба и той горкичкия откачи по време на приготовленията след време дойде и избора на име за сина ни и тогава пак същото шоу. Та общо взето темата не ни е чужда хихихих. А, иначе сцената предполагах, че може да се вмъкне преди приготовленията на бала и предложенията, точно преди постта на Линдзи, аз за това и попитах преди да го напиша, защото видях, че съм позакъсняла.

Искрено се надявам да не сте го кръстили сина ви - Бузанчо . И според мен, май там и е мястото на сцената, но да видим какво ще кажат и другите.

Благодаря за хубавите отзиви истината е че за първоизточник взех мен и мъжа ми. През 2008 заформихме сватба и той горкичкия откачи по време на приготовленията след време дойде и избора на име за сина ни и тогава пак същото шоу. Та общо взето темата не ни е чужда хихихих.

А, иначе сцената предполагах, че може да се вмъкне преди приготовленията на бала и предложенията, точно преди постта на Линдзи, аз за това и попитах преди да го напиша, защото видях, че съм позакъсняла.

Точно, твоята сцена трябва да се вмъкне преди моята. Само не знам как ще стане, ако трябва да се изтрие моя пост, за да пуснеш твоя и после да създам нов за моята сцена?

Редактирано 15 януари 201016 г. от Lindsey (преглед на промените)

Точно, твоята сцена трябва да се вмъкне преди моята. Само не знам как ще стане, ако трябва да се изтрие моя пост, за да пуснеш твоя и после да създам нов за моята сцена?

Мисля че, няма нужда просто мод ще редактне твоя пост и отгоре ще копне моята сцена така двете ще се слепят, не е нужно да се трие и т.н

Кристи, Ивайло се казва сина ми, работното му име беше Петко-боксьора

Мисля че, няма нужда просто мод ще редактне твоя пост и отгоре ще копне моята сцена така двете ще се слепят, не е нужно да се трие и т.н

Кристи, Ивайло се казва сина ми, работното му име беше Петко-боксьора

Не, сцената не е моя, всеки, който напише нещо сам го публикува в темата.

Сцената наистина е страхотна Направо се смях с пълно гърло и идеално пасва на героите

Редактирано 15 януари 201016 г. от margc (преглед на промените)

Не, сцената не е моя, всеки, който напише нещо сам го публикува в темата.

Добре тогава да го направим както предложи ти, защото когато мод мести постове те се подреждат по дата, а не по негово желание.

Добре тогава да го направим както предложи ти, защото когато мод мести постове те се подреждат по дата, а не по негово желание.

Имам сцената запаметена, така че когато пуснеш твоята, ще я публикувам пак.

Имам сцената запаметена, така че когато пуснеш твоята, ще я публикувам пак.

Окси, но първо трябва да изтриеш постта си (всеки може да трие постовете си, ако са последни в темата). Като го тръкнеш, аз поствам моят и после ти твоят и воала както се казва

Окси, но първо трябва да изтриеш постта си (всеки може да трие постовете си, ако са последни в темата). Като го тръкнеш, аз поствам моят и после ти твоят и воала както се казва

Нямам опция триене. Само за редакция. Затова ще го заменя с многоточие. Поне това мога да направя.

Нямам опция триене. Само за редакция. Затова ще го заменя с многоточие. Поне това мога да направя.

Готово, триенето явно има някаква давност де да знам. Мерси, сори за затруднението.

Нямам опция триене. Само за редакция. Затова ще го заменя с многоточие. Поне това мога да направя.

Изтрито е

Мила Dindi, надявам се ,че няма да ми се обидиш, но ще направя няколко забележки върху сцената ти. Аз съм страничен читател и от страни се виждат някой неща, на които не се обръща внимание по-принцип. Сцената ти е много забавна и даже ме разсмя, но има три основни проблема.Първият е че казваш че Кат и Бет ще пазаруват заедно, а после говориш само за Бет, така се става някакси наполвина и сякаш писано -недописано. Ако развиеш нещата или трябва едната ти сцена с целувките между героите да отпадне,в първата част,защото двойките ще са две и не върви, а за втората част винаги можеш да кажеш ,че Дев и Кат са продължили по-магазините тактично оставяйки тия двамата да се карат насаме или измисли някъкво извинение за тях да не излязат заедно.Вторият момент е че действието ти не се развива плавно от момент на момент, просто трябва да добавиш едно две изречения да обогатиш от каретата в магазина и обратно, за да не стои като на кръпки.И последно, но мисля че най-важно сцената ти не може да завърши така, не се вписва в целия роман до момента, героите са силни характери, а да се смеят сякаш са си оправили отношенията не върви, предлагам ти след целувката просто Алекс да я зареже пред тях без всякъкви коментари така ще се върже и със следващата сцена за годежа и Бет ще е проявила актьорско майсторство на ниво.Надявам се да приемеш критиката ми, тя е добронамерена и така от чудесната ти идея ще стане наистина добра сцена за романа.

Редактирано 25 януари 201016 г. от Gael (преглед на промените)

Първо да се извиня, не съм видяла постта. Нямам против критиката , свикнала съм, така че бъди свободна да я изразяваш, когато и за каквото пожелаш спрямо мен.Пък и аз съм критикувала, тъй че... Когато нещо трябва да се обяснява, значи не е достатъчно добро, но аз все пак не съм писател(или поне не пиша книги). За да бъдеш писател трябва да умееш да визуализираш текста, а за това трябва много търпение, което аз принципно не притежавам и е една от причините да се възхищавам на хората, които го носят в себе си. По същество. Не изпращам двете двойки на пазар, защото исках да разгранича героините. Мисля, че ясно съм написала, че на Кат идеята не й допада. Различната реакция е била целенасочена. Мое виждане си е, че главните герои трябва да се централизират, тоест не трябва да има едните, пък другите. Подкрепям разнообразието. Не бих се съгласила и за кръпките, по-скоро съм склонна да се самоизкритикувам, че съм направила сцените кратки. Това е причината да ти се струват кръпки. Ако трябва сама да си кажа недостатъците, то по-скоро би било липсата на описателност (сиреч претупване) и еднаквите сцени в каретата, еднообразно е. Но така се получи. Що се отнася до края, тук наистина имах колебания. Реших че щом я очаква предложение за брак е добре да е благоразположена. Наистина се чудех. Но ако авторката на частта с предложението реши, че дамата трябва да му е сърдита, ще изтрия последното изречение и готово.

Редактирано 29 януари 201016 г. от dindi (преглед на промените)

Първо да се извиня, не съм видяла постта.

Нямам против критиката , свикнала съм, така че бъди свободна да я изразяваш, когато и за каквото пожелаш спрямо мен.Пък и аз съм критикувала, тъй че...

Когато нещо трябва да се обяснява, значи не е достатъчно добро, но аз все пак не съм писател(или поне не пиша книги).

За да бъдеш писател трябва да умееш да визуализираш текста, а за това трябва много търпение, което аз принципно не притежавам и е една от причините да се възхищавам на хората, които го носят в себе си.

По същество.

Не изпращам двете двойки на пазар, защото исках да разгранича героините. Мисля, че ясно съм написала, че на Кат идеята не й допада. Различната реакция е била целенасочена. Мое виждане си е, че главните герои трябва да се централизират, тоест не трябва да има едните, пък другите. Подкрепям разнообразието.

Не бих се съгласила и за кръпките, по-скоро съм склонна да се самоизкритикувам, че съм направила сцените кратки. Това е причината да ти се струват кръпки.

Ако трябва сама да си кажа недостатъците, то по-скоро би било липсата на описателност (сиреч претупване) и еднаквите сцени в каретата, еднообразно е. Но така се получи.

Що се отнася до края, тук наистина имах колебания. Реших че щом я очаква предложение за брак е добре да е благоразположена. Наистина се чудех. Но ако авторката на частта с предложението реши, че дамата трябва да му е сърдита, ще изтрия последното изречение и готово.

Петето се е заела със сцената, в която Бет ще получи годежния си пръстен, така че аз реално нямам много думата, но горе долу знам какво ще представлява, затова подкрепям идеята да се изтрият последните изречения, от които човек остава с впечатлението, че са в добри отношения главните. Общо всето Бет и Алекс е нужно да са малко дистанцирани, за да си паснат нещата.

Пете, Тихи благодаря ви за новите сцени от романа!!!

станало е много добре,от едно предложение за женитба си направила шедьовър,браво,но накрая защо след като бяха аедно го претупа толкова,нетрябваше ли да има обяснения?

станало е много добре,от едно предложение за женитба си направила шедьовър,браво,но накрая защо след като бяха аедно го претупа толкова,нетрябваше ли да има обяснения?

Причини бол, но тъй като не знам точно какво имаш предвид под обяснения, не знам какво би могло да те удовлетвори като отговор.

Не знам дали се схваща идеята ми, че това е повратна точка в отношенията между двамата и последното, което исках е след като го се свалиха да се изпокарат на заранта (това ми е ужасно противен момент в книгите). Не мисля, че имаше смисъл да пиша за това как стават, обличат се, добират се пеша до града, там семействата не ги и чакат, не са притеснени, защото все пак нарочно ги събраха само двамата за ноща...Просто не знам, какво нещо интересно и провокиращо могат даси кажат на сутринта, дай предложения и ще се коригирам

И нарочно прескочих следващия месец, мисля че всичко каквото можеше да напише за периода на годежа - балове, подготовка за сватбите, отвличания, сбивания... вече го предъвкахме. Време им стана за сватба, за семейните свади, за бременни сестри (ако разбирате намека).

Разбира се, ако решите ще го променя това я най-малкия проблем в случая

Редактирано 2 февруари 201016 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Еха продължението на романа е страхотно. Вече ми е много интересно за периода след свадбата. Да ги видим какво ще ги вършат и тогава. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Бях се зарекла да не чета нито ред,преди да обявите романа за завършен,ама....Просто се познавам и след като е в процес на работа,ще гледам на него като на чернова и ще търся грещките,а не положителното. Погледнах началото и първото което леко ме притесни са Едуард и Шарлот Малори.Да вземеш "на заем" чужди герои създава превратно усещане за вънщен читате,незапознат с историята на създаване на романа.Някои и друг израз неподходящи за благородници също са се намърдали не където трябва.Ей,такива нещица видях,верно накрая ще има пре работки за изглаждане на стила,ама аз да си кажа.И друго,ако е изададен и в анонса на книгата иде реч за вънщния вид на Бет,сигурно бая време няма да я прочета.Както са казали руснаците "на вкус и на цвет товариши нет",но русокоса красавица и тъмен главен вече се е превърнало в "класика",та чак досада за любовните романи.Надявам се историята да се развива неповторимо за да пребори това клише.Много съм крива,ама пък откровена.Успех на всички,които творят вярвайте висоо ценя идеята.