Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

За какво си мислите в момента?

Последователи

Нова тема

22 август 200916 г.

Мисля си за късметчето, което получих - "Когато човек иска нещо много силно, но все не го получава, може би това е подарък..."

Отговори 2,2k
Прегледи 99,4k
Създадено 16 г.16 г.
Последен отговор 16 г.16 г.

Потребители с най-много отговори

Trichocephalus 390 поста
emmi 200 поста
shefkata 196 поста
Бел 103 поста

Най-популярни публикации

diadia

1 септември 200916 г.

И по-яко, и по-интересно някой да си упражнява модераторските способности. Освен това, лично аз колкото пъти съм цъкала на линкове във форум "Игри", толкова пъти не съм намирала търсеното. Пък и
diadia

4 септември 200916 г.

OMGGGGGGGGGGGGGGGG
shefkata

1 октомври 200916 г.

Аз пък си мислех, че ще ме насочиш по въпроса със снимките и виртуамните бебета...жалко !

22 август 200916 г.

Мисля си... дали ще успея да навия майка ми да ни разреши да се понапръскаме малко... по-скоро много? Малее как ми се иска да направя някаква такава щуротия... или бой с храна...

22 август 200916 г.

за жегата навън и припаднали бабички си мисля в момента

22 август 200916 г.

Мисля си как ми харесва баскетбола. Мисля си как ми харесва това клипче -> http://vbox7.com/play:d3b38260. Мисля си как ми харесва и Винс Картър на него и музиката към него. Мисля си и за това, че точно такива мъжки тела харесвам. Мисля си и как ми дава стимул за тренировка в залата това клипче и най-вече тази музика (и това http://vbox7.com/play:d78cc285 - любимите ми две). И как искам да запиша нещо да спортувам вече - танци или някакъв такъв спорт като баскетбола.

Мисля си и че след малко е време да се готвя да ходя на залата. Мисля си и че другата седмица трябва да се запиша в една трудова борса, освен търсенето на работа, което трябва да почна. Мисля си и за едно слънце. Мисля си и за едни покупки, промени, евентуално пътуване...всъщност не евентуално, а то съм го планирала, но не знам кога ще е. Въобще разни такива неща. Общо взето си мисля, че всичко е окей за момента, само трябва да се планира и степенува всичко, съчетавайки едното с другото.

22 август 200916 г.

Не разбирам защо някои хора не могат да приемат неизбежното ?

Защо примерно, след като са им казали, че характерът на заболяването на техният възрастен родител не позволява излекуване и единственото, което може да се направи за него е да има хора покрай него в къщи и да му осигурят комфортно умиране - те хващат старицата и я влачат отново в болницата ?!

Какво според тях трябва да направим ние ?

Кому е нужно това ?!

22 август 200916 г.

Не разбирам защо някои хора не могат да приемат неизбежното ?

Защо примерно, след като са им казали, че характерът на заболяването на техният възрастен родител не позволява излекуване и единственото, което може да се направи за него е да има хора покрай него в къщи и да му осигурят комфортно умиране - те хващат старицата и я влачат отново в болницата ?!

Какво според тях трябва да направим ние ?

Кому е нужно това ?!

Защото ,когато обичаш някой не можеш да приемеш ,че можеш да го загубиш.

И както се казва "надеждата умира последна".

Надяваш се ,че някой е сбъркал в прогнозата ,пардон диагнозата и че може да стане чудо.А понякога стават чудеса нали!?

Редактирано 22 август 200916 г. от Evva (преглед на промените)

22 август 200916 г.

Не.

Чудесата стават само по филмите и книгите.

В реалният живот един човек, стигнал до 80 години с няколко заболявания няма как да се надява на чудо.

Какво достойнство има в една болница ?

Далеко от близките си, умираш като куче захвърлен на някое легло.

И с такава смърт ли близките показват на човека, че го обичат ?!

За мен това не е "обич" ами чисто презрение към твоята майка, баща, баба, дядо.... Да ги изхвърлиш в болницата да умрат......

22 август 200916 г.

Намерих си номераааааааааааа!!!

Юхуууу!!!

22 август 200916 г.

Намерих си номераааааааааааа!!!
Юхуууу!!!

Това ме подсети за онзи ден когато един колега ми поиска моя номер - сещах се за стария си номер 08895566**, сетих се за номера вкъщи 23-**, сетих се и за номера на брат ми 089899599** - но не се сетих за моя, просто защото вече не виждах смисъл да помня нещо което ще имат значение днес, но не и утре

22 август 200916 г.

Мисля си, че изпратихме гостите за Палма де Майорка, днес приятели не са звъняли ама тате току що се върна с две кутии вино - Мускат и Тамянка и се чудя дали няма да дегустираме с него тази вечер

22 август 200916 г.

Не.
Чудесата стават само по филмите и книгите.
В реалният живот един човек, стигнал до 80 години с няколко заболявания няма как да се надява на чудо.

Какво достойнство има в една болница ?
Далеко от близките си, умираш като куче захвърлен на някое легло.
И с такава смърт ли близките показват на човека, че го обичат ?!
За мен това не е "обич" ами чисто презрение към твоята майка, баща, баба, дядо.... Да ги изхвърлиш в болницата да умрат......

Двамата говорим за различни неща.Това ,което описваш е лишено от елементарна хуманност и наистина и дума не може да става за обич.

Аз говорех за случаи в които хората обичат умирщия,знаят че нещата са безнадеждни ,но не се отказват да се борят и се хващат за сламка.

Говоря за случаи в които емоцията ,любовта към близкия не се вслушва в здравия разум.

А случаите, които визираш са наистина страшни,просто са още един израз на тоталния срив в ценностите на което сме свидетели на всяка крачка.

Страшно е да захвърлиш близките си и да не им дадеш грижи и утеха в последните им дни.

Много мъка има....

Редактирано 23 август 200916 г. от Evva (преглед на промените)

22 август 200916 г.

Чудя се какъв хеликоптер кръжи наоколо от няколко дена, защото докато стигна до терасата, дори и на бегом, вече е изчезнал.

И си мисля, че съм кретен.

22 август 200916 г.

Двамата говорим за различни неща.Това ,което описваш е лишено от елементарна хуманност и наистина и дума не може да става за обич.
Аз говорех за случаи в които хората обичат умирщия,знаят че нещата са безнадеждни ,но не се отказват да се борят и се хващат за сламка.
Говоря за случаи в които емоцията ,любовта към близкия не се вслушва в здравия разум.
А случаите за които визираш са наистина страшни,просто са още един израз на тоталния срив в ценностите на което сме свидетели на всяка крачка.
Страшно е да захвърлиш близките си и да не им дадеш грижи и утеха в последните им дни.
Много мъка има....

Не говорим за различни неща.

Чудя се какъв хеликоптер кръжи наоколо от няколко дена, защото докато стигна до терасата, дори и на бегом, вече е изчезнал.

И си мисля, че съм кретен.

е, все още не си пълен.

22 август 200916 г.

е, все още не си пълен.

Кретенството ми не е свързано с хеликоптера

22 август 200916 г.

Кретенството ми не е свързано с хеликоптера

знам.

22 август 200916 г.

знам.

Ся и ако вземеш да ми кажеш, че знаеш защо съм кретен..

22 август 200916 г.

Ся и ако вземеш да ми кажеш, че знаеш защо съм кретен..

При заболяването кретенизъм въпросът "защо" няма смисъл ...

Мога да ти отговоря на въпроса "Колко", но не е и на "Защо?"

22 август 200916 г.

Кажи ми тогава, че не е много

22 август 200916 г.

Мисля си, че Рине прекалява с хъса си за убийства. А китариста прекалява с опитите да ме накра да отида до София с тънкописец в ръка, да се покатеря по него и да стигна до главатата му И определено няма да играя билярд с него!!!