Тези дни, от книгите на един приятел, взех да чета разкази от основоположника на съвременната китайска литература Ли Сюн, писал преди 100 години, след революцията от 1911, когато свалят малолетния император.

Разказът, с който е пробил и винаги се споменава е "Дневникът на един луд", като заглавието е като на Гогол, но съдържанието е съвсем оригинално.

Един образован човек започва да мисли, че хората са човекоядци и кроят план да го изядат, както се ядат помежду си. Той намира потвърждения в поведението дори на собствения си брат. Когато докторът му мери пулса, "знае", че опипва колко е тлъст и го оставят да живее, само защото не е достатъчно. Финалът е, че той се е оправил и е назначен на държавна длъжност.
Метафората е, че хората, дори братята, в живота, се ядат един- другиго и явно "оздравяването му" е, че и той вече постъпва "правилно" и е приел тази диета.

Друг учебникарски разказ е "Истинската история на Ах Q" Героят е, така да се каже, декласиран, изпаднал от живота. Хваща се за ратайска еднодневна работа, само когато остане гладен. Няма занятие, земя, семейство. Обича да попийва, да гледа и устройва скандали, смята земеделците и жените за по- нисши, уверен е, че е победител. Намира оправдание за достойнството си, когато го набият, когато го унижат, когато му се присмиват. Неудачник във всичко- в отношенията, в труда, дори в бунта си. Става неудачен крадец и неудачен революционер. Властта го залавя и за назидание на другите го екзекутира. Дори на колата с която го водят и показват в града е пак едното нищо.
Бива тълкуван като пауперизиран пролетарий, но няма и елемент от съзнание за каквито и да било класи. Определено презира и пролетариите. Тълкуват го и като обобщение на китайския народ, който не поема инициативно по буржоазния път след революцията от 1911- не си сменя чипа :). Как да си смени чипа, като няма нито чип, нито четец за чипове. :) .

Трети разказ бе "Роден край" . Беше ми интересно, че независимо от шарените снимки на невероятна природа, която гледаме по телевизията за Китай, този автор никак не обръща внимание на пейзажа. Пейзажът му е унил. За това пък обръща внимание на хората и хорското поведение, които не са по- ведри. Героят се връща в родното село да прибере майка си и близките в града, след като са продали къщата и имота. Среща се с хора, които преди 20 г. са му били близки. Те са се изменили- неговата гледачка е станала нахакана дребна търговка на тофу, а връстникът- приятел, който знаел толкова много за океана и земята, който бил ведро, живо момче, е един старчок, налегнат от 5 деца, който му казва "господине". Разказвачът не жали за вещите, само споменава, че когато си тръгва, къщата е празна като изметена- дори треските са взети за подпалка. Има интересен епизод, че дори пепелта от огнището, неговият приятел е спазарил да вземе за тор. От нея бившата гледачка изважда зарити купички и чашки. Остава отворен въпросът, кой ги е скрил там- дали тя, за да злепостави приятеля и се облагодетелства с други дарове, или приятелят, който иска да запази себелюбие и не иска да моли да взима още, а има нужда или поне иска да вземе и съдовете. Сцената много прилича на епизода от "Зорба гъркът", с Антъни Куин, в която със смъртта на любовницата му, съседките щъкат нахално из къщи и гледат да грабнат всичко. Искам да кажа, че мизерията прави хората еднакви и в Китай, и на Балканите. Достойнството изчезва.

Четвъртият разказ е "Измолване на щастие" или другояче, няма го в Читанка. Протагонистът- Пекински интелектуалец се е върнал при близки за Новогодишните празници. Среща една жена, която е блиа слугиня на роднините. Тя е вече просякиня бездомна, смятана за луда. Тя идва към него и той изпитва безпокойство защо. Тя само пита дали душата остава след смъртта. Той- ученият, отговаря "Не знам и тя се отдалечава. После научава, че е умряла на другия ден. Научава и съдбата й. Навремето са я наели за слугиня, а тя е била смирена и оправна. Можела всичко, но в един ден дошла свекърва й да си я прибере. Става ясно, че според китайския тогавашен бит, овдовялата снаха остава под властта на свекървата. Не е редно да повтаря, защото пази почит към съпруга, но ако семейството иска, може да я ожени, дори насила. За жена се плаща откуп, освен празненството, така че за да задоми малкия син, свекървата я води при друг мъж. Горката прави опит да си разбие главата, но неуспешно, брачната нощ си е изнесилване. То пък мъжът се оказва свестен, тя има от него момче, но пак овдовява. За лош късмет, когато детето е на 2-3 г. тя му наръчва на прага да чисти соя, но идва вълк и го завлича. Тя обезумява, но опитва пак да живее със слугинство. Някаква "простачка" й казва, че на оня свят господ ще я разреже на две за всеки от мъжете й. Тя се шашва още повече. Отива да пита свещеника в манастира какво да направи, а той й казва да плати доста за праг на манастирската порта, та като стъпват по него хората да смачкат греха й. Тя с труд събира парите и смята, че е отново чиста. Господарите обаче не мислят така и в чест на празненството в което ще молят новата година за щастие не й дават да пипне нищо, за да не го оскверни. А тя смятала че е вече чиста... Толкова- протагонистът си тръгва.
Трагедия. Някакви стари, прастари порядки, от които тя не разбира, не знае какво да прави, но ученият й казва "Не зная", свещеникът й казва "Дай пари", а богатият просто я ползва докато може да прави нещо. Как да не полудееш? Кой да й каже, че никой не знае как да постъпи в новия живот? Всички са невежи, не само тя. Всички са глупави при новите обстоятелства. Светът е друг, умовете- предишните. Интелектуалецът- писател ще я опише, но и той- революционерът, не знае как да помогне. Интелигенцията е също толкова безпомощна, колкото и лудата.

Съжалявам за погрешното изписване на името на автора в предишния текст. То е Лу Син в отпечатаната на български книга "Стари истории в нова редакция" , а в Уикипедия е Лю Сюн.

" Дневникът на един затворник" от Никола Саркози.

Антикрехкост на Насим Талеб

Книгата не е художествена, но концепцията на Талеб е забележителна. Интересна книга, приложима в много сфери от живота, не само в икономиката. Нестанандартна но много смислена гледна точка. Който е почитател на по-философски и сериозни четива, ще му допадне.

Издателство "Изток-Запад"

Антикрехкост • Насим Никълъс Талеб • Издателство "ИндоДар"

В своята книга „Черният лебед” Талеб демонстрира как слабо вероятните и непредсказуемите събития са белязали почти всеки аспект от модерния свят. В „Антикрехкост” показва, че несигурността всъщност е