Вярвате ли,че след смъртта душата продължава да живее в друго измерение?

Мммммм,да.В друго измерение,но на същото място:

в гроба.

А ти вярваш ли и защо питаш,за успокоение ли?

Вярвате ли,че след смъртта душата продължава да живее в друго измерение?

Дай най-напред да уточним какво разбираш под живот и под смърт. Защото има хора - покойници, които още са живи - поети, чиито стихове вълнуват със същата сила, когато са били записвани, светли умове на човечеството, чиито думи и мисли важат в пълна сила и сега, художници, които картини стъписват и писатели, които искаш да четеш отново и отново,композитори и музиканти, които бъркат в душите и ги карат да политат. А има и живи трупове, за тях не ми се говори.

Душата може да пребивава в друго измерение и приживе. И това е сигурно, както нейното безсмъртие. На нея човекът дължи стремежа си към свободата и безсмъртието. Тялото се подчинява на законите на гравитацията и следва примиренчески инерцията й. Но душата е чужденка от друг свят и нищо - нито на този, нито на онзи свят, нито тук, нито отвъд може да има власт над нея. Защото тя се подчинява единствено на закона на свободата. Както и духът, те са едно и също, впрочем.

Аз лично вярвам,че душата продължава да живее в друго измерение.Може и да е успокоение за мен,но това ми мнение съществува още преди да изгубя сина си.Като се замислиш,някак си е много тъпо да живееш само определен брой години и после............нищо?!

Аз лично вярвам,че душата продължава да живее в друго измерение.Може и да е успокоение за мен,но това ми мнение съществува още преди да изгубя сина си.Като се замислиш,някак си е много тъпо да живееш само определен брой години и после............нищо?!

Не е само успокоение. В смъртта на душата няма никаква логика. Аз вярвам в безсмъртието й, без да съм изгубвала много близки души като теб. Разбира се, че животът не е това само тук.

Като бях малко дете все питах големите защо са големи, а аз малка и те ми обясняваха как човек се ражда малък, после пораства и накрая умира. Последното винаги ме е удивлявало, сега още. Колкото и да се опитвах да си представя нищото след смъртта, все не успявах, невъзможно беше да си представя, че няма да виждам дърветата, защо пък дърветата, цветята, пеперудите, хората и най-много от всичко ме вълнуваше къде отиват мислите, когато човек отиде в нищото на смъртта и някак все не успявах да си представя, че ще спра да мисля като умра. И все питах - а защо тогава изобщо се ражда човек, щом ще умре накрая. И те - "големите" никога нямаха отговор на този най-важен въпрос от битието на човека. Хората се примиряват със смъртта, някак свикват, навеждат глава, мислят за нея с робски съзнания, но за мен тя е онова, с което не мога, а и не искам да се примиря, цял живот съм я предизвиквала, всеки ден се срещам с нея и знам едно - смърт на душата няма, ако би имало, то тя би била най-алогичното нещо. А природата е строго логична, защото е продукт на Логоса.

Редактирано 27 септември 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Аз лично вярвам,че душата продължава да живее в друго измерение.Може и да е успокоение за мен,но това ми мнение съществува още преди да изгубя сина си.Като се замислиш,някак си е много тъпо да живееш само определен брой години и после............нищо?!

Имало един човек, който си задал подобен въпрос, но е живял преди около 3500 години. Само че нямал никаква представа за учението на Платон за безсмъртиетона душата. Въпросът, който си задал бил следния: "Ако умре човек, ще оживее ли?"

Неговият отговор на въпроса дава надежда на милиони хора, че един ден отново ще видят близките си...Ето как отговорил той:

"...През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си."

Казвал се е Йов.

За скептиците ще звучи налудничево - не ме интересува ни най-малко. Аз си знам.

Има да. Има и цял 1 друг свят. Има и Бог. Има и бяла светлина, която е жива. Има и безсмъртна душа, която е по-лека от въздуха (Буквално. Няма преносно.). Има и живот без въздух като друг начин на живот (без тежест, без болка), очи - различни от физическите, с които не те боли, когато погледнеш в бялата ярка, изпълваща те с идилия светлина. Има и разум. Стигайки бялата светлина, усещайки, че има зад нея цял друг свят и души, от "Там" ти дават всичко необходимо като усещания за душата, от които имаш нужда, за да се чувстваш в неземна хармония, щастие, истинска безусловна висша Любов, у Дома и заобиколен от Истина, свобода, чувствайки се завършен.

Има цяло едно прекрасно съществуване - още съм жива "тук" и не съм "там", но се докоснах, когато щях да умра, виждайки бялата светлина и усещайки всичко по-горе описано и знам много добре за какво говоря, както знаят и другите с такива преживявания - ППС. Запознах се с човек, който също е преживял това (сигурно е съдба да го срещна), но при него е било на операционната маса - същите усещания като при мен, но с тук-там малки различия. Тези хора ставаме все повече. Все повече виждат, усещат и разбират. После смъртта придобива един друг смисъл. Настъпва до някаква степен спокойствие и липса на страх. Остават само търсенията приживе в хармонията, любовта и земната идилия, знаейки. Както и вървенето напред - душевен и физически напредък, доразвиване на личността и Аз-а. Просто го живееш този живот с всичките му радости, мъки и уроци. Това е. Така трябва и така правиш да е.

Някои знаем, защото сме видели и усетили някои неща, други интуативно го усещат, а трети вярват безусловно.

zara65, сина ти сигурно е на много по-хубаво място, в много по-хубав свят и ако е там, той е щастлив истински. Не знам колко опции съществуват - дали е само това, което съм видяла и усетила аз и други или има и друг вариант - по-несъвършен и по-лош. Ето това не знам.

Редактирано 28 септември 200916 г. от Someone_Else (преглед на промените)

аз вярвам, че душата е безсмъртна - по дефиниция би трябвало да бъде, след като е част от бога. но не съм сигурна, че това е някакво успокоение, защото все пак вероятно губиш личността си, тогава какво е това, което продължава?

Според мен да се концентрираме върху живота ПРЕДИ смъртта, че е кратък. Размишленията за живота след са загуба на ценно време.

аз вярвам, че душата е безсмъртна - по дефиниция би трябвало да бъде, след като е част от бога. но не съм сигурна, че това е някакво успокоение, защото все пак вероятно губиш личността си, тогава какво е това, което продължава?

Когато се събудиш от сън какво губиш? По време на съня ти се отъждествяваш със себе си от съня си, но после осъзнаваш, че азът от съня ти е бил просто една илюзия. Разбира се има доста разлики между съня на човека и човешкия живот на Земята, но това върху което исках да обърна внимание е това, че въплътеният човек възприема една твърде ограничена част от себе си. Той в действителност е нещо много повече от личността за която се е хванал така здраво и не желае да загуби.

Редактирано 29 септември 200916 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Когато се събудиш от сън какво губиш? По време на съня ти се отъждествяваш със себе си от съня си, но после осъзнаваш, че азът от съня ти е бил просто една илюзия. Разбира се има доста разлики между съня на човека и човешкия живот на Земята, но това върху което исках да обърна внимание е това, че въплътеният човек възприема една твърде ограничена част от себе си. Той в действителност е нещо много повече от личността за която се е хванал така здраво и не желае да загуби.

така е. Бих добавила, че не знам за живот след смъртта, но съм по-убедена в това, че има живот преди живота, т.е. съм съществувала в същото тяло и преди.Как иначе моят приятел твърди, че му се струва,че ме познава отпреди и ме е почувствал близка още като ме е видял. А най-странното е, че и на мен ми се струва така.Дали всъщност животът след смъртта не е живот преди живота, или някакъв повтарящ се живот.В който ни се дава шанс да видим познати хора...

Защо си буден, ако няма утре?

Каква е тази нощ недопустима?

Не съм дърво, но все пак имам чувството,

че пролетта започна като зима.

Забрави да се появи надежда,

зеленото е крайно недостатъчно.

И в мрежите се ежи неизбежност -

смалява се брегът, расте реката.

Късам радостта на малки залъци,

потъвам после в тесния четвъртък...

Ужасно ми се иска да избягам -

да съм щастлива, без да се озъртам...

Къде да ида, ако няма утре?!

За никъде светът не закъснява.

Все бърза да догони нещо мъртво

или от бесове да се спасява.

И този стих е пирова победа -

обърна ли се, ме връхлита упрек:

и днес е само копие на вчера.

Защо си буден, ако няма утре?

ВХ

Дай най-напред да уточним какво разбираш под живот и под смърт. Защото има хора - покойници, които още са живи - поети, чиито стихове вълнуват със същата сила, когато са били записвани, светли умове на човечеството, чиито думи и мисли важат в пълна сила и сега, художници, които картини стъписват и писатели, които искаш да четеш отново и отново,композитори и музиканти, които бъркат в душите и ги карат да политат. А има и живи трупове, за тях не ми се говори.

Душата може да пребивава в друго измерение и приживе. И това е сигурно, както нейното безсмъртие. На нея човекът дължи стремежа си към свободата и безсмъртието. Тялото се подчинява на законите на гравитацията и следва примиренчески инерцията й. Но душата е чужденка от друг свят и нищо - нито на този, нито на онзи свят, нито тук, нито отвъд може да има власт над нея. Защото тя се подчинява единствено на закона на свободата. Както и духът, те са едно и също, впрочем.

Аз мисля,че първо трябва да уточним,че душата е смъртна и да отделим Духа от душата,защото те не са едно и също.Душата е просто една роля,която изиграваш в настоящия си живот,тоест днес си доктор,утре певец а в предишен живот да речем хамалин.Духа от своя страна е безсмъртен в него се натрупват всички онези полезни неща,които ще ти послужат в безпределността.Христос не случайно казва,че /цитирам по памет/ всеки който иска да го следва трябва да погуби душата си.

Всичко е преходно в света в който живеем-картини,стихове,думи и т.н. всичко сътворено от човешката ръка един ден ще отмине,ще останат само натрупванията в Духа,които ще послужат като двигател за новото.......

И да, живот след смъртта има,но не под формата на личност,ако разбира се след попадането в астрала не си създадеш още една илюзия и започнеш да живееш в нея.

Христос не случайно казва,че /цитирам по памет/ всеки който иска да го следва трябва да погуби душата си.

Да погуби душата си? Няма такова нещо. Вероятно си имал предвид единия от тези два текста, но странно си ги смесил, а резултата в крайна сметка е много далече от смисъла на онова,което в действителност е казал Исус.

Лука 9:23

Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

Марк 8:35

Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

Такова съчетание-'безсмъртна душа' в Библията не се среща, Исус е говорил за "вечен живот".

Между другото, последните изследвания на учените доказвали, че не е много далече времето , в което можели да направят човек да живее 1000 години. Ако хората живеят по 1000 год. що пък да не живеят вечно?

Да погуби душата си? Няма такова нещо. Вероятно си имал предвид единия от тези два текста, но странно си ги смесил, а резултата в крайна сметка е много далече от смисъла на онова,което в действителност е казал Исус.

Лука 9:23

Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

Марк 8:35

Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

Такова съчетание-'безсмъртна душа' в Библията не се среща, Исус е говорил за "вечен живот".

Между другото, последните изследвания на учените доказвали, че не е много далече времето , в което можели да направят човек да живее 1000 години. Ако хората живеят по 1000 год. що пък да не живеят вечно?

Мисля,че това е изплувало в съзнанието ми и съм го интерпретил.

"Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

ОТ МАРКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

ГЛАВА 8.

Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.

ОТ МАТЕЯ

Не искам,а пък и не е по силите ми да си служа с Библията.

Редактирано 1 октомври 200916 г. от агни (преглед на промените)

Аз мисля,че първо трябва да уточним,че душата е смъртна и да отделим Духа от душата,защото те не са едно и също.Душата е просто една роля,която изиграваш в настоящия си живот,тоест днес си доктор,утре певец а в предишен живот да речем хамалин.Духа от своя страна е безсмъртен в него се натрупват всички онези полезни неща,които ще ти послужат в безпределността.Христос не случайно казва,че /цитирам по памет/ всеки който иска да го следва трябва да погуби душата си.

Всичко е преходно в света в който живеем-картини,стихове,думи и т.н. всичко сътворено от човешката ръка един ден ще отмине,ще останат само натрупванията в Духа,които ще послужат като двигател за новото.......

И да, живот след смъртта има,но не под формата на личност,ако разбира се след попадането в астрала не си създадеш още една илюзия и започнеш да живееш в нея.

Това, за което говориш - хамалин, доктор и т.н. роли, в психологията е известно под понятието персона. То е само една част от цялата менажерия около Психея (от психе - гр.- душа) - там има и Слънца(Аз-ове), и сенки, воали и лица и т.н. заобикалящи. Но не е самата душа. Душата не е нито пашкулът, нито имагото, тя е пеперудата. И има криле.

Душата е безсмъртна. Това е основен закон във вселената.

Дрехите, които си надява, за да се облече във форма на тази формална Земя, е персоната. Те са нетрайни като всеки сняг.

Персоната е лицето, което си слагаме като маска за пред ... другостта. Аз го наричам воала пред страховете ни. Моля, не бъркай душата с това.

Редактирано 1 октомври 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Това, за което говориш - хамалин, доктор и т.н. роли, в психологията е известно под понятието персона. То е само една част от цялата менажерия около Психея (от психе - гр.- душа) - там има и Слънца(Аз-ове), и сенки, воали и лица и т.н. заобикалящи.

Персоната е лицето, което си слагаме като маска за пред ... другостта. Аз го наричам воала пред страховете ни.

Това за което говоря,не знам защо не го разбираш е ,че Духа и душата са съвсем различни неща !!!

Точно маските ,които си слагаме в различните въплъщения е душата /сутрама/,която един ден ще умре,ще изчезне с последното въплъщение.

Тук май хората още пишат заради спора а не за да се поучим един от друг.

Да погуби душата си? Няма такова нещо. Вероятно си имал предвид единия от тези два текста, но странно си ги смесил, а резултата в крайна сметка е много далече от смисъла на онова,което в действителност е казал Исус.

Лука 9:23

Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

Марк 8:35

Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

Такова съчетание-'безсмъртна душа' в Библията не се среща, Исус е говорил за "вечен живот".

Между другото, последните изследвания на учените доказвали, че не е много далече времето , в което можели да направят човек да живее 1000 години. Ако хората живеят по 1000 год. що пък да не живеят вечно?

Библията е всичко друго, но не и достоверен източник на думите на Исус. В библията не се казва нищо за живота му, не са налични почти никакви биографични факти, но се тълкуват думите му. Кой ще ми гарантира дали наистина Исус е казал това или онова. Не забравяй, че има хора, които са положили цял един живот за да изследват съвсем непредубедено библията откъм факти и исторически доказателства и могат съвсем лесно да те оборят тук. Едно тълкуване, чието и да било то, а и на каквото и да било, не е нищо друго, освен поредната доза субективизъм, спримесен с мита и мечтата, представен и натрапен ни за обективна истина, която по този начин именно, се саморазистинява.

Истината...

Какво е истината?

Пилат е бил изключително умен човек, за да зададе този въпрос на Исус при съда. И понеже е знаел отговора, не го е дочакал.

Това за което говоря,не знам защо не го разбираш е ,че Духа и душата са съвсем различни неща !!!

Точно маските ,които си слагаме в различните въплъщения е душата /сутрама/,която един ден ще умре,ще изчезне с последното въплъщение.

Тук май хората още пишат заради спора а не за да се поучим един от друг.

Разбирам прекрасно. Но и тук не си прав.

Душата и Духът са едно и също нещо в своята същност. Онова, което ги разделя, е плътта. Тя създава илюзията за различност на енергията, която е отвън и която е отвътре. А тя е абсолютно една и съща. Каквото вътре - това и отвън.

Дух и Душа - са едно и също нещо. Душата е онази част от Духа, която е облечена временно в плът, във форма. Но формата, макар и временна, също е израз на Духа и Душата, така както всяка дреха е според тялото, така и тялото е според Духа и Душата. Красива Душа в грозна форма няма. Както и силен Дух в хилаво тяло.

Редактирано 1 октомври 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

защото все пак вероятно губиш личността си, тогава какво е това, което продължава?

Не подозирате колко умен въпрос задавате - в темата за прераждането, май никой не се сети да го зададде:-)

Това за което говоря,не знам защо не го разбираш е ,че Духа и душата са съвсем различни неща !!!

Точно маските ,които си слагаме в различните въплъщения е душата /сутрама/,която един ден ще умре,ще изчезне с последното въплъщение.

Тук май хората още пишат заради спора а не за да се поучим един от друг.

Душата не умира - тя просто се слива с онова, от което е част - от Духа.

Неслучайно анимус на гръцки е дух, а анима - душа.

Библията е всичко друго, но не и достоверен източник на думите на Исус. В библията не се казва нищо за живота му, не са налични почти никакви биографични факти, но се тълкуват думите му. Кой ще ми гарантира дали наистина Исус е казал това или онова. Не забравяй, че има хора, които са положили цял един живот за да изследват съвсем непредубедено библията откъм факти и исторически доказателства и могат съвсем лесно да те оборят тук. Едно тълкуване, чието и да било то, а и на каквото и да било, не е нищо друго, освен поредната доза субективизъм, спримесен с мита и мечтата, представен и натрапен ни за обективна истина, която по този начин именно, се саморазистинява.

Истината...

Какво е истината?

Пилат е бил изключително умен човек, за да зададе този въпрос на Исус при съда. И понеже е знаел отговора, не го е дочакал.

Разбирам прекрасно. Но и тук не си прав.

Душата и Духът са едно и също нещо в своята същност. Онова, което ги разделя, е плътта. Тя създава илюзията за различност на енергията, която е отвън и която е отвътре. А тя е абсолютно една и съща. Каквото вътре - това и отвън.

Дух и Душа - са едно и също нещо. Душата е онази част от Духа, която е облечена временно в плът, във форма. Но формата, макар и временна, също е израз на Духа и Душата, така както всяка дреха е според тялото, така и тялото е според Духа и Душата. Красива Душа в грозна форма няма. Както и силен Дух в хилаво тяло.

Аз също вярвам на това,което чувствам когато обяснявам нещо,но чувството се базира на някакъв източник от който съм почерпил познание.

Ако посочиш източника в който е загатнато или точно обяснено за това което пишеш за Духа и душата с радост ще ти посоча източници ,където това се противопоставя на тезата ти,до тогава това остават само твои заключения.

Интересно ще ми бъде ако две философии или религии си противоречат,разбира се това се случва,но почти съм сигурен,че това става след като са пречупени през човешката призма.

Пак ще ти загатна,че Астрала не е от Духа,това ти го казвам защото мислиш,че плътта разделя душата от Духа.Духа няма нищо общо с преходните тела,тук имам в предвид не само плътното,но мисля че можем да продължим ако използваме източници,иначе другото си е съчинение.

Библията е всичко друго, но не и достоверен източник на думите на Исус... Кой ще ми гарантира дали наистина...

Истината...

Какво е истината?

Пилат е бил изключително умен човек, за да зададе този въпрос на Исус при съда. И понеже е знаел отговора, не го е дочакал.

Позволи ми да ти задам няколко въпроса.

Откъде знаеш за Пилат? Историческа личност ли е?

Кое те е накарало да мислиш, че Пилат е 'умен' човек?

Съд? Какъв съд? Можеш ли да докажеш, че е имало някакъв съд? Кога?

Къде са ти гаранциите, че Пилат е задал изобщо някакъв въпрос на някого?

Какъв е бил въпросът?

Дали наистина е знаел отговора? Дочакал ли е отговора, докато е чакал къде е бил, колко дълго е чакал?

На какъв език са си говорили? В присъствието на преводач или 'на четири очи'?

Дали имам причина да се съмнявам в думите ти?

Душата и Духът са едно и също нещо в своята същност. Онова, което ги разделя, е плътта.

А какво е духът на Коледа?

... Духа няма нищо общо с преходните тела,тук имам в предвид не само плътното, ...

Ако това е вярно, то Духът е нещо недостижимо, което завинаги ще си остане загадка и отделено от нас.

Аз също вярвам на това,което чувствам когато обяснявам нещо,но чувството се базира на някакъв източник от който съм почерпил познание.

Ако посочиш източника в който е загатнато или точно обяснено за това което пишеш за Духа и душата с радост ще ти посоча източници ,където това се противопоставя на тезата ти,до тогава това остават само твои заключения.

Духът е носител на ян-енергии, той винаги се проявява навън, неговото поле на действие винаги е отвън, а неговият ин-аналог - онова, що е вътре в човека, е Душата - онази част от Духа, която е скрита в пластове от плът.

Източник - Аз.

Точно ти ли намери да ми се противопоставяш и точно за това ли?..

Агни е божественият Огън в човешкото същество - вътрешния Дух, наречен от хората Душа.

Редактирано 2 октомври 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Позволи ми да ти задам няколко въпроса.

Позволи ми да ти отговоря на въпросите един по един. :-)

Откъде знаеш за Пилат? Историческа личност ли е?

Зная, защото съм чела много по въпроса. И не от библията - с нея почти приключих още през студентските си години, макар и сега да я отгръщам от време на време, но само за справка относно екзактността на някой цитат.

Да, историческа личност е и е описан в аналите на няколко историци от онова време - Тацит(Анали), Ориген (който споменава за Пилат като се базира на Йосий Флавий и по-точно на неговите Еврейски древности) и най-бележития юдейски историк от първия век след РХ - Йосиф бен Матия, по-късно наречен Флавий. Той е един надежден исторически източник поради факта, че е роден някъде 37-38г. след Христа и е съвременник и свидетел на първото разпространение на християнството. Пише за Пилат в "Еврейски войни" и "Еврейски древности", Еузебий (в историята си "Ecclesiastica"). Също има и едни записки на Филон Легацио от Александрия, които са по друг повод, но в тях се споменава за Пилат и неговата ненавист към евреите, личаща в заповедите, които издава на подчинените нему войници срещу местното население след поемане на длъжността си на прокуратор в Юдея, издигнат от Тиберий през 26г преди Христа. В тези записки се споменава още и за края на Пилат, понеже след 37-ма г., когато е свален от някой си Л. Вителиус, римски управник на Сирия, през 37 г., след клането на редица самаряни в планината Геризим - а именно, че се е самоубил. Обаче има и друга версия, според мен, по-достоверна от римската за това как е завършил земния път на Пилат - тази на коптите - те разказват как той и съпругата му - небезизвестната тайна последователка на Исус - Клaвдия Прокулa, заминават за Египет и там намират убежище сред коптите, където и до ден днешен се почитат от тях като светци.

В класическата си форма римското име се състои от три части: лично име (praenomen), родово име (nomen gentile) и прозвище на фамилията (cognomen). Ако преведем Понтийски като произлизащо от pons - мост, лат. можем да си помислим, че е фамилно прозвище. Може и да е лично име, обаче, защото има данни, че Понтий се среща и като лично име в оскския - езикът на староиталийското племе самнити. Засега не е много ясно как точно се превежда името на Пилат и от къде иде, защото има и други думи в латинския със сходна етимология.

Сега ще искаш и факти, които можеш с око да видиш, с ръка да пипнеш, освен тези, които ти изброих по-горе, предполагам. Ето ти достатъчен факт за съществуването на Понтий Пилат - при разкопките в Кесария през 1959-1961г г. наред с други реликви от периода на Римската империя, от италианска археол. експедиция, оглавявана от Антонио Фрова, е намерен камък с надпис: Pontius Pilatus Praefectus Iudaea – Понтий Пилат, наместник в Юдея. Ако не вярваш на мен, иди в Израел и го виж - камъкът се съхранява в Йерусалимския музей и е бил предназначен за строителни цели.

Ето го камъкът:

а ето го надписът по-добре:

(нека не те смущава буквата V в името - в старолатинския тя се чете като U)

Кое те е накарало да мислиш, че Пилат е 'умен' човек?

Единствен той от околната сган е проумял Исус. Исус единствено с него е успял да завърже смислен разговор. Не забравяй и факта, че съпругата му е била тайна последователка на Исус и е вярвала в ценностите, които са изповядвали ранните християни.

Съд? Какъв съд? Можеш ли да докажеш, че е имало някакъв съд? Кога?

Има един апокриф, който липсва в библията и който са нарекли Евангелие на Никодим. Ето го, представено от филолога, специалиста и преподавателя в СУ по старобългарска литература проф. Донка Петканова. Това Евангелие е своеобразен протокол на съда над Исус.

http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_25.html

Къде са ти гаранциите, че Пилат е задал изобщо някакъв въпрос на някого?

Гаранциите са факта, че Евангелието от Никодим е изхвърлено от състава на скомандарената от Константичо мамин синчо библия, включваща текстове от Талмуда и само избрани и преработени фалшиви истини за човека Исус, от святия живот на когото Павката и компания правят цяла една религия, за да бъдат отново на гребена на вълната, която се задава и да я използват умело за своите мегаломански цели да владеят света. Което са и постигнали, за съжаление.

Какъв е бил въпросът?

Пилат е задал най-важният и най-правилен въпрос на Исус: Какво е истина?

Дали наистина е знаел отговора? Дочакал ли е отговора, докато е чакал къде е бил, колко дълго е чакал?

Знаел го е и почти не го е дочакал. Разговорът мeжду двамата е бил кратък, което показва, че са се разбирали прекрасно:

Пилат: Какво е истина?

Исус: Истината произхожда от небето.

Пилат: На земята няма ли истина?

Исус: Не виждаш ли как имащите власт на земята съдят тези, които говорят истината?

И Пилат не е питал повече. Излязъл е пред насъбралата се тълпа за да заяви думите: Ето човека! Аз не намирам никаква вина у него.

На какъв език са си говорили? В присъствието на преводач или 'на четири очи'?

Ти знаеш ли какво е Римско право? На съд, прокурорстващ се от един висш римски гражданин, може ли да няма свидетели?

За езика - още през 7-ми век преди н.е. староарамейският - стар персийски диалект от Асирия - езикът, на който е говорил Исус, се явява лингва франка за народите от Изтока около земите на Юдея. Като масов език по онова време из онези земи един пратеник на Цезаря там би трябвало поне да го е поназнайвал малко поне говоримо, нали.

Дали имам причина да се съмнявам в думите ти?

Ти си знаеш най-добре. За твоите съмнения отговаряш единствено ти.

А какво е духът на Коледа?

О, това е въпрос за цяла една тема. Ако нямаш нищо против, ще ти отговоря на него някой друг път.

Редактирано 2 октомври 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)