Тайдзицюан е най-популярния от вътрешните стилове бойни изкуства в света днес. Предпочитан заради своята простота и дълбочина, пропит от философията на даоизма, тайдзицюан се превръща в нещо много повече от техника за самозащита и чигун (цигун/работа с енергия) за все повече хора. Безспорни са ползите от тайдзицюан и информационното пространство около нас предлага множество начини за осведомяване по въпроса. Дали това изкуство ще бъде избрано заради своя боен аспект, заради оздравителните си ефекти или заради развитието на вътрешната ни енергетика или просто за релаксация – зависи изцяло от практикуващия. Факт е обаче че хората се обръщат към тайдзицюан по някаква причина. Остава ние да открием нашата. Дали обаче търсенето на дадена причина и ефект може да ни потопи в големите дълбочини на това изкуство е въпрос малко разглеждан и дискутиран и смятаме че си заслужава да споделим няколко мисли по темата. Навярно от 80 до 90% от практикуващите тайдзицюан днес, тренират с цел подобряване на физическото състояние, в което няма нищо нередно. Това изкуство обаче е нещо много повече от обикновена гимнастика за здраве. И всеки който иска да промени нещо в себе си чрез практиката трябва да е наясно с това. Защото едностранния поглед над нещата води за ръка със себе си късогледството, което е спънка по Пътя, а не помощник и в крайна сметка води до, в най-добрия случай – половинчати резултати. Именно затова е толкова важно да се гледа на тайдзицюан като ЦЯЛО, а не просто като на бойно изкуство, чигун система или оздравителна гимнастика. Всичко това разбира се важи ако искаме да бъдем сериозни в крачките, които предприемаме. Ако това е просто спирка в палитрата на живота ни, тайдзицюан ще остане на своето място, а ние ще продължим напред към следващото. Това разбира се е част от естествения ход на нещата и се случва на много трениращи. В процеса на практикуване тайдзицюан се превръща в начин на живот. А зад всеки един такъв стои определена философия. Много може да се изчете и каже за тайдзицюан като философска система. Но преди да се опитаме да говорим за философията на тайдзицюан трябва да направим едно малко разяснение що се отнася до понятията. Нещо което не е широко известно на западната прослойка от практикуващи, е че тайдзи (тай чи) НЕ Е тайдзицюан (тай чи чуан). Използването им като синоними просто не е правилно. Тайдзи (Великият Предел) е философско понятие, част от философска система съществуваща повече от 4 000 хил. г. Става въпрос за „Книга на Промените” (И Дзин). Философията изложена в И Дзин е интегрирана в бойните изкуства, което слага началото на тайдзицюан (който като живот има само няколко столетия зад гърба си за разлика от И Дзин). Логично е, че за да разберем каква е философията на тайдзицюан, трябва да разберем същността на тайдзи. Не се смятаме нито за достатъчно задълбочени, нито за достатъчно знаещи, за да обясняваме нещо толкова комплексно и необятно като И Дзин и даоизма. Всеки който проявява искрен интерес към материята може да направи свое собствено проучване по въпроса, което със сигурност ще бъде много по-обогатяващо. Достатъчно за обща култура е да кажем, че това е учение и разбиране за света базирано на взаимното допълване, взаимодействието и проявлението на Ин и Ян, които се съдържат като енергия във всяко едно нещо във Вселената. Това са закономерности които мъдрите китайци от древността са изследвали и извеждали с хилядолетия, в резултат на което са описани и систематизирани в нещо, което може да бъде изучавано и разбирано няколко живота. Именно затова ще се опитаме накратко да разкажем какво е отношението и еманацията на всичко това в практиката. Да задълбаваме в подробности би било като да оставим есенните листа на вятъра. С други думи – ще бъде красиво, но не и особено ползотворно. Точно затова искаме да подчертаем, че тайдзицюан е практика, а не тайни ръкописи и коани за разгадаване. Всичко това е част от Пътя, но не е Самият Път. Самият Път бива евентуално намиран само с години тренировка и той не може да бъде предаден. Предадени могат да бъдат само определени истини, но те стават такива лично за нас САМО когато ги интегрираме на лично ниво чрез опита който придобиваме. Преди това те са просто като един философски трактат, който ни носи интелектуална наслада, но не и просветление преди настъпването на подходящият момент. В този ред на мисли, истинското майсторство проличава във всекидневния живот, истинската практика проличава във всяко наше действие и изречена дума. На каква висота ще бъде един практикуващ не зависи от заучаването на външната форма, а от придобиването на вътрешно разбиране. А когато някой има вътрешно разбиране това личи във всеки един обикновен жест и начинание. Всяко едно банално всекидневно занимание може да бъде издигнато до нивата на изкуство, ако вътрешното съдържание е налице. И тъй като в основите на тайдзицюан е залегнал даоизма като философска система, можем да кажем че единението с Дао всъщност означава единение с природата и всичко останало на ниво съзнание, без да губим собствения си интегритет. Защото „Дао” не е географска точка, то е навсякъде. Има го във всеки човек, във всяко същество и образувание. Който е постигнал съгласуваност вътре в себе си, се съгласува и с природата и с Дао. Затова и най-напред трябва да го търсим вътре, а не извън нас. А тайдзицюан може да бъде помощната първа стъпка за този процес, който в крайна сметка – продължава през цялото ни съществуване. Дали това е вашият Път можете да прецените сами за себе си. Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация – България предоставя възможността за практика на Чън стил тайдзицюан в България. В момента глава на фамилия Чън и пазител на традицията се явява Чън Сяоуан – 19-то поколение майстор. През различните етапи на своя живот той е бил обучаван от своя дядо – Чън Факъ, баща си – Чън Джаосюй, както и от чичовците си Чън Джаокуей и Чън Джаопи. Чън Сяоуан има значителен принос за популяризирането на тайдзицюан. Освен, че самият той е изключителен майстор на тайдзицюан, той успява да систематизира знанието, което носи тайдзицюан и да го предава по-лесно на учениците си. Чрез своята организиция – WCTA (Chen Xiaowang World Taijiquan Association) Чън Сяоуан организира множество семинари по цял свят, които увеличават интереса към бойното изкуство тайдзицюан и го правят все по-популярно и достъпно. Най-накрая и у нас, официалното представителство WCTA – Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация – България, предлага възможност за групово и индивидуално обучение на Чън стил тайдзицюан, благодарение на един от вътрешните ученици на грандмайстор Чън Сяоуан. За допълнителна информация и контакт http://www.taiji-bg.com Бивайки част от безценното културно наследство на Китай, надяваме се изкуството на тайдзицюан да има широк прием в България и да достигне до дълбините на повече хора. Защото макар и различен, Пътят на всички ни е общ.

Тайдзицюан е най-популярния от вътрешните стилове бойни изкуства в света днес.

То, че е реклама, реклама е, ма няма лошо:-) Да оставим Па Куа, Син И и други подобни, които наистина не са толкова разпространени, но как гледате на Айкидо напр. (нищо, че има по-различни корени и произход), както и на Уинг Чун или последното според вас не се отнася към вътрешните стилове? Тайдзицюан, разбира се, е прекрасно изкуство, но по мои повърхностни наблюдения бойно-приложния му аспект се е поизгубил, т.е. не че го няма съвсем, но се владее от малцина и се преподава много ограничено... Греша ли, ако е така, ме поправете.

Редактирано 14 октомври 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

реклама/популяризиране.. наречи го както искаш , да Багуа и Син и са другите ДВА вътрешни стила и това, че тайдзи е най-разпространено сред тях мисля не е най-важното ... колкото до уин чун/винг чун - то НЕ Е вътрешен стил, колкото и някои инструктори в България да се опитват да го изкарват /незнайно защо../ вътрешно.. както и да е. По последната част от поста си, а именно, че бойният аспект не, че се е поизгубил, а се преподава много ограничено си адски прав - точно за това е и тази т.нар. "реклама", можеш да посетиш някоя тренировка и сам да прецениш относно бойния аспект, а не да съдиш по както сам каза "повърхностни" впечетления

Интересно написано.....общувал съм с доста практикуващи Тайдзицюан.Общото при тях е ,че са убедени че са много опасни и че знаят много опасни техники,НО не искат да се бият с никой (примерно) за да не го убият.Та аз стоя и си разсъждавам:ако са толкова опасни техниките ,как оцелява някой на тренировките?Как ако не се тренират наистина техниките (по здравословни причини) са убедени че ще го направят в състояние на силен стрес? Страхотно нещо е Тайдзи като оздравителна гимнастика ,но в бойно-приложен аспект (говоря за България никога не съм се бил с китаец)е доста незначително.Знам че вярват ,че вътрешната сила е нещо страхотно силно ,но в България .....е само гимнастиката .Това ми е мнението ,не искам да се карам с уважаемия съфорумец-просто опита ми е такъв.

Редактирано 15 октомври 200916 г. от scorceni (преглед на промените)

Сега като видях тази тема се сетих, че като по-малък имах една книжка с упражнения и някой основни похвати при това бойно изкуство. На поглед упражненията бяха супер елемнтарни и ненатоварващи, но на следващия ден бях със сериозни мускулни трески - определено изглеждаше серизоно!

Интересно написано.....общувал съм с доста практикуващи Тайдзицюан.Общото при тях е ,че са убедени че са много опасни и че знаят много опасни техники,НО не искат да се бият с никой (примерно) за да не го убият.Та аз стоя и си разсъждавам:ако са толкова опасни техниките ,как оцелява някой на тренировките?Как ако не се тренират наистина техниките (по здравословни причини) са убедени че ще го направят в състояние на силен стрес? Страхотно нещо е Тайдзи като оздравителна гимнастика ,но в бойно-приложен аспект (говоря за България никога не съм се бил с китаец)е доста незначително.Знам че вярват ,че вътрешната сила е нещо страхотно силно ,но в България .....е само гимнастиката .Това ми е мнението ,не искам да се карам с уважаемия съфорумец-просто опита ми е такъв.

като цяло бойните изкуства би следвало и да възпитават практикуващите, и се смята, че са надрастнали въпроси като искат или не искат да се бият .. по прицнип тренирайки бойно изкуство, не го тренираш защото искаш да се биеш /макар, че може би подобен род хора преобладават, но те едва ли развиват особено ниво/ тренирайки развиваш умения, които използваш в случай който ти се НАЛАГА, а не защото искаш ... както и да е, темата е доста мащабна, в случая наистина не се учудвам, че приемаш тайдзи като гимнастика, защото ... има доста ... фактори, в доста градове, които пораждат подобни мнения, предполагам доста ще си промениш мнението посещавайки някой от обявените семинри догодина, или просто посетиш някоя наша БЕЗОПАСНА тренировка

Като цяло избягвам да си съставям мнение, което да се гради от мненията на маса хора... най-добре е то/мнението/ да се гради на базата на лични впечетления

колкото до уин чун/винг чун - то НЕ Е вътрешен стил, колкото и някои инструктори в България да се опитват да го изкарват /незнайно защо../ вътрешно..

Мда... Това разделение на външни и вътрешни стилове е (как да го кажа по-деликатно) малко изкуствено, щото в реална ситуация, предполагам знаеш как стоят нещата...

По последната част от поста си, а именно, че бойният аспект не, че се е поизгубил, а се преподава много ограничено си адски прав - точно за това е и тази т.нар. "реклама", можеш да посетиш някоя тренировка и сам да прецениш относно бойния аспект, а не да съдиш по както сам каза "повърхностни" впечетления

Благодаря ти за поканата - мъничко съм се занимавал с Тайдзи, Па Куа и Син И, но се ориентирах към нещо, което е по-практично (от гледна точка на времето, за което можеш да имаш някакъв практически приложим резултат)., с което не искам да кажа, че това е непостижимо при Тайдзи (особено Чън-стила, който практикувате вие).

като цяло бойните изкуства би следвало и да възпитават практикуващите, и се смята, че са надрастнали въпроси като искат или не искат да се бият ..

На теория е така, но на практика... т.е. има един критерий за качеството на дадена бойна система, според мен. Инак тя може да е много полезна,естетична и да възпитава множество качества, но не и това да оцеляваш в критична ситуация.

Интересно написано.....общувал съм с доста практикуващи Тайдзицюан.Общото при тях е ,че са убедени че са много опасни и че знаят много опасни техники,НО не искат да се бият с никой (примерно) за да не го убият.

И моите впечатления са сходни, но от друга страна при ethanhuntt (едвам го изписах тоя ник) и тяхната група нещата може да са различни и да практикуват автентична форма на стила.

като цяло бойните изкуства би следвало и да възпитават практикуващите, и се смята, че са надрастнали въпроси като искат или не искат да се бият .. по прицнип тренирайки бойно изкуство, не го тренираш защото искаш да се биеш /макар, че може би подобен род хора преобладават, но те едва ли развиват особено ниво/ тренирайки развиваш умения, които използваш в случай който ти се НАЛАГА, а не защото искаш ... както и да е, темата е доста мащабна, в случая наистина не се учудвам, че приемаш тайдзи като гимнастика, защото ... има доста ... фактори, в доста градове, които пораждат подобни мнения, предполагам доста ще си промениш мнението посещавайки някой от обявените семинри догодина, или просто посетиш някоя наша БЕЗОПАСНА тренировка

Като цяло избягвам да си съставям мнение, което да се гради от мненията на маса хора... най-добре е то/мнението/ да се гради на базата на лични впечетления

Не споря с никой...на "безопасни тренировки" съм бил ,на ваши семинари не съм бил защото не мисля че има смисъл.А и говорим за бойно-приложния аспект а не и за "висотата" и "духовното израстване.".Все пак виждам много общо с хората за които говорих -колко е опасно ,но сега не се НАЛАГА да спасяват живота си ....Не подценявам никое изкуство ,но да се твърди че някой който не тренира "ултрасмъртносния удар на Петия патриарх " всеки ден и то срещу съпротивляващ се противник и ще го направи когато е подложен на стрес за опазване на живота си и са останали само инстинктите е меко казано несериозно.Никой няма да убеди другия ,няма смисъл да спорим.Няма проблем да приема гледаната Ви точка -всеки вярва в каквото си иска,нали така?

Редактирано 15 октомври 200916 г. от scorceni (преглед на промените)

А и говорим за бойно-приложния аспект а не и за "висотата" и "духовното израстване.".

Точно... Питал съм се, защо ако т. нар. вътрешни стилове са толкова съвършени, тези които ги владеят не участват в свободни двубой напр. или защо в спецназа не практикуват Тайдзи. С това не искам да кажа, че няма майстори, които са на изключително ниво и могат да прилагат тези неща, но колко са те? Там където практикувах по-рано са идвали разни адепти на вътрешните стилове - беше комично. Но, отново, не твърдя, че това се отнася за ethanhuntt и неговата организация.

Точно... Питал съм се, защо ако т. нар. вътрешни стилове са толкова съвършени, тези които ги владеят не участват в свободни двубой напр. или защо в спецназа не практикуват Тайдзи. С това не искам да кажа, че няма майстори, които са на изключително ниво и могат да прилагат тези неща, но колко са те? Там където практикувах по-рано са идвали разни адепти на вътрешните стилове - беше комично. Но, отново, не твърдя, че това се отнася за ethanhuntt и неговата организация.

Абсолютно съм съгласен.

"ултрасмъртносния удар на Петия патриарх "

Някои наистина вярват в тези неща до момента, в който трябва да ги приложат .Петият патриарх не е ли от Чан-будизма? Все пак Тайдзи е прекрасна система за духовно усъвършенстване, дълголетие, а в дадения случай (да се надяваме) и за самозащита.

Успех!

Редактирано 15 октомври 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

е .. няма особен смисъл да спорим и да се убеждаваме един-друг в каквото и да било, всичко което мога и искам да направя е да ви запозная с политиката и вижданията на школата ни, да ви поканя на тренировки за да имате собствени впечетления и те да не се базират на това кой какво бил казал, както и да ви предложда да участвате на нашите семинари с истинските майстори от фамилията Чън, точно защото виждам, чувам, чета .. за какви ли не "майстори" на които дължим и вашето мнение за тайдзи, иначе вярвам сами разбирате колко нелепо е да спорим по форуми кое бойно изкуство как се преподава, а и съм наясно, че все пак вярвам всяка школа по бойни изкуства налага мнението, че именно тя е най-добратя, разбирам това и спирам до тук нека, който има интерес сам се убеди кое си струва и кое - не толкос, успех

Редактирано 15 октомври 200916 г. от ethanhuntt (преглед на промените)

Точно... Питал съм се, защо ако т. нар. вътрешни стилове са толкова съвършени, тези които ги владеят не участват в свободни двубой напр. или защо в спецназа не практикуват Тайдзи. С това не искам да кажа, че няма майстори, които са на изключително ниво и могат да прилагат тези неща, но колко са те? Там където практикувах по-рано са идвали разни адепти на вътрешните стилове - беше комично. Но, отново, не твърдя, че това се отнася за ethanhuntt и неговата организация.

Мисля, че прекалено наблягате на бойния аспект... В днешното общество къде и кога ще ви се наложи да се биете на улицата с голи ръце срещу друг противник?

Освен при някоя пиянска свада... Ако някой иска да ви направи нещо лошо, едва ли ще излезе невъоръжен срещу вас. Колкото до участието в свободни двубои - лично аз не одобрявам да се смесват различните стилове и да се изпробва кой е по-по-най. При много от стиловете е важна хармонията в изпълнението и партньорството, и самото бойно изкуство е по-скоро "изкуство" , отколкото "бойно". Доколкото знам, в някои от стиловете е забранен състезателния аспект - идеята е, че състезанието и жаждата за победа опорочават самото бойно изкуство, водят до стремеж към издигане в йерархията, прекалено формализиране и профанизиране на стила. Тренирал съм Айкидо и доколкото знам, няма айкидоки, които да се бият и състезават някъде... Там този елемент липсва. И с право според мен... Та исках просто да кажа, че е излишно да даваме оценки на този или онзи стил. Щом практикуващите го се чувстват щастливи и откриват някаква хармония там - всичко е ок.

е .. няма особен смисъл да спорим и да се убеждаваме един-друг в каквото и да било, всичко което мога и искам да направя е да ви запозная с политиката и вижданията на школата ни, да ви поканя на тренировки за да имате собствени впечетления и те да не се базират на това кой какво бил казал, както и да ви предложда да участвате на нашите семинари с истинските майстори от фамилията Чън, точно защото виждам, чувам, чета .. за какви ли не "майстори" на които дължим и вашето мнение за тайдзи, иначе вярвам сами разбирате колко нелепо е да спорим по форуми кое бойно изкуство как се преподава, а и съм наясно, че все пак вярвам всяка школа по бойни изкуства налага мнението, че именно тя е най-добратя, разбирам това и спирам до тук нека, който има интерес сам се убеди кое си струва и кое - не толкос, успех

Поздравления за мнението ....

е .. няма особен смисъл да спорим и да се убеждаваме един-друг в каквото и да било, всичко което мога и искам да направя е да ви запозная с политиката и вижданията на школата ни, да ви поканя на тренировки за да имате собствени впечетления и те да не се базират на това кой какво бил казал, както и да ви предложда да участвате на нашите семинари с истинските майстори от фамилията Чън, точно защото виждам, чувам, чета .. за какви ли не "майстори" на които дължим и вашето мнение за тайдзи, иначе вярвам сами разбирате колко нелепо е да спорим по форуми кое бойно изкуство как се преподава, а и съм наясно, че все пак вярвам всяка школа по бойни изкуства налага мнението, че именно тя е най-добратя, разбирам това и спирам до тук нека, който има интерес сам се убеди кое си струва и кое - не толкос, успех

Харесва ми позитивизма Ви.

Прочетох за философията на това изкуство в списание Усури и ми допадна много особено това "Всичко в този свят се колебае. Разликата е единствено в честотата и формата на колебанията, както и в плътността на субстанцията, подлежаща на колебание. В Тай дзи ние търсим състоянието на свободното махало: започваме с най-грубите колебания и постепенно достигаме до фините вибрации. Ритмите образуват Вселената.

Личната точка на виждане винаги ще греши, определена от ограничеността. Всички наши грешки произтичат от ограничеността на съзнанието ни.

Ние търсим Златната среда във всичко: в нашия вътрешен свят, в нашите отношения с околните, във взаимодействието ни с Космоса...

Всяка мисъл привлича енергия от пространството. Безредното (хаотичното) мислене привлича съответните сили. Учете се да мислите ясно и отчетливо. Мисълта трябва да бъде като удар с меч. Не казвайте "невъзможно"! Долавяйте най-фините нива на мисълта, тези, които не се поддават на ежедневно описание - те са най-ценните!"

http://www.usuri-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=216&Itemid=47&lang=bg

Много ме заинтригува и понеже подобна философия е в стила на Дао и Дзен, искам да Ви запитам, ако можете да ме насочите към добра школа във Варна, където се изучава, знам за една - Гладиатор, ще ми я препоръчате ли?

Между другото, това бойно изкуство има български патент.

Ето тук нагледно, кратко и ясно е представена цялата му философия:

http://www.svetogled6.hit.bg/653.htm

Редактирано 15 октомври 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

При много от стиловете е важна хармонията в изпълнението и партньорството, и самото бойно изкуство е по-скоро "изкуство" , отколкото "бойно".

Точно така...

Тренирал съм Айкидо и доколкото знам, няма айкидоки, които да се бият и състезават някъде... Там този елемент липсва.

Приемам, че има майстори на високо ниво, които биха могли да приложат Айкидо в реална ситуация, но не бих могъл да си представя някой обикновен практикуващ да го направи. Сори, знам че съм малко краен, но имам приятел, който има 2 дан и премина към по-практични неща. Но Морихей Уешиба и някои други са били изключителни - няма съмнение, че е така.

Та исках просто да кажа, че е излишно да даваме оценки на този или онзи стил. Щом практикуващите го се чувстват щастливи и откриват някаква хармония там - всичко е ок.

Да, съгласен съм. Това е толкова дискутирано в специализирани форуми, че е безпредметно да го подхващаме отново...

Редактирано 15 октомври 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

То хубаво да си патриот, ама чак пък толкова...

Чувал ли си за династията Джоу от източните хунобългари? Столицата на царството, което тя основава, се е наричала Лоян. Живял там един мъдрец, пазител на архивите, наричан Старият мъдрец, на име Боян, още Богар, по-известен като Лао Дзъ - основателят на Дао.

Редактирано 15 октомври 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Чувал ли си за династията Джоу от източните хунобългари? Столицата на царството, което тя основава, се е наричала Лоян. Живял там един мъдрец, пазител на архивите, наричан Старият мъдрец, на име Боян, още Богар, по-известен като Лао Дзъ - основателят на Дао.

Линка ти към wiki пак е към несъществуваща статия. Да, знам за тази хипотеза ли как да я нарека. Един от пионерите на БИ в България е неин почитател и един от създателите и (няма да му споменавам името, но който знае за кво става дума, ще се сети)... Бе я зарежи тая работа и върви да тренираш

Приемам, че има майстори на високо ниво, които биха могли да приложат Айкидо в реална ситуация, но не бих могъл да си представя някой обикновен практикуващ да го направи. Сори, знам че съм малко краен, но имам приятел, който има 2 дан и премина към по-практични неща. Но Морихей Уешиба и някои други са били изключителни - няма съмнение, че е така.

Мисля, че дори не особено напреднали ученици могат да извлекат нещо полезно, което да приложат в реални ситуации - някои видове захвати, защити, начинът на падане и т.н. Но по принцип доста от стиловете са пасивни - т.е. наблягат основно на защитата. В Айкидо примерно почти няма атакуващи хватки. Има няколко лъжливи атаки, които провокират противника да те нападне, и оттам да приложиш защитните си техники. Но като цяло не атаката и не боят е целта там, а хармонията, откриването на центъра... Имах удоволствието да тренирам при сенсей Мартин Тодоров, който е с най-висок дан в България, и нямам съмнения, че той не би имал никакви проблеми при всякакъв вид схватки - просто майсторството му е на много високо ниво... Но също така съм сигурен, че подобен човек никога не би изпаднал в ситуация, в която да му се наложи да използва изкуството си някъде другаде освен на доджото...

Но също така съм сигурен, че подобен човек никога не би изпаднал в ситуация, в която да му се наложи да използва изкуството си някъде другаде освен на доджото...

Много си прав. И моите инструктори излъчват такава увереност и респект, от една страна, и са дотолкова неагресивни, от друга, че биха попаднали в такива ситуации само по собствено желание Само от любопитство, че напоследък не съм много в час: каква степен има сенсей Тодоров?

П.С. Моята ориентация беше към Уинг Чун, което не е толкова красиво, но е как да кажа... практично.

Много си прав. И моите инструктори излъчват такава увереност и респект, от една страна, и са дотолкова неагресивни, от друга, че биха попаднали в такива ситуации само по собствено желание Само от любопитство, че напоследък не съм много в час: каква степен има сенсей Тодоров?

П.С. Моята ориентация беше към Уинг Чун, което не е толкова красиво, но е как да кажа... практично.

По времето, когато тренирах, имаше 4 дан. Говорим за националната Айкикай асоциация, защото доколкото знам, и в айкидото има някакво разцепление и май има 2 съюза или нещо подобно...

По времето, когато тренирах, имаше 4 дан. Говорим за националната Айкикай асоциация, защото доколкото знам, и в айкидото има някакво разцепление и май има 2 съюза или нещо подобно...

Ясно. Ако ти кажа кво е в тибетския будизъм... Многообразие Но лека-полека се учим да се сприятеляваме.

Редактирано 16 октомври 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

На всеки,който пише в този форум бих препоръчал да се занимава с БИ и/или с "лечебната гимнастика"/Чи гун/. Тези практики развиват и спомагат за по-лесно осъзнаване на духовните учения и религии по света и у нас. От моя опит и практики знам,че е глупаво да се сравняват БИ,но все пак има значение:какви БИ изучаваш,колко време и разбира се - КОЙ ТИ Е УЧИТЕЛЯТ. За да разбереш какво реално тренираш,ти трябват минимум 3 години за външните стилове и поне двойно повече за вътрешните ...и това е само фундамента,над който започваш да надграждаш и да развиваш майсторство. ИСТИНАТА...ИСТИНАТА излиза на яве - там на улицата и/или участие в свободни двубои.Всичко друго е празни приказки.

Вижте следното: http://######/details.php?id=67e342a733fadcb57323a3178d598833ca25a5cd , ако още не сте го гледали. Това е представяне на стила e като за кино, а на практика е малко по-различно, но филма поне на мен ми хареса...

Редактирано 19 октомври 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Чел съм, че тайдзи има сериозен ефект върху човека. Помага срещу стреса, подобрява имунната система и още такива. Има ли нещо вярно в това? Все се каня да почна нещо такова ама не съм се престрашил още. Има ли го някъде тук в София?

Редактирано 13 октомври 201015 г. от Takume (преглед на промените)