Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Ralna

Шотландците в любовните романи

Препоръчан отговор


Мммммммм мила, една от най-добрите сцени във венчилото си сложила. Браво :) :) :wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
"Венчило с дявола" го имам и съм го чела ,но честно да си призная изобщо не си я спомням. Откакто съм във форума все чета хубави неща за нея и май трябва да я препрочета. Тогава ще дам оценка, че сега незнам дали ми е харесала или не. Редактирано от an8 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Венчило с дявола" го имам и съм го чела ,но честно да си призная изобщо не си я спомням. Откакто съм във форума все чета хубави неща за нея и май трябва да я препрочета. Тогава ще дам оценка, че сега незнам дали ми е харесала или не.

Чак ти завиждам, аз я знам от корица до корица барабар с репликите. Приятно четене. :cool:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

наскоро препрочетох "Шотландска кръв" и "Продадена принцеса" и затвърдих виждането от преди години

За "Шотландска кръв"-9,5 има романтика,емоционалната борба на горд мъж принуден да отстъпи и да изостави

клана,но да търси възможност да извлече наи-доброто от ситуацията е страхотна,не много характерното за онова време-

оценява по достойнство направеното от жената, без авторката да се е разлигавила в тази посока.въобще нямам против

такъв мъж да около мен.

За "Продадена принцеса"-7, чак се чудя на разликата между 2те книги,тази ми е блудкава.Държа ИЛРоманси да запазват що-годе духа на

историческата действителност-изключено син на месар да е начело на клан,камоли да си извоюва уважението на постоянно враждуващите

съседи.А главната ме побърка,ту се дърпа не ще в Шотландия,ту държи да спази духа на поверието.За времето и обстоятелствата в които

е живяла я бяха изградили като незрял образ.Горе-долу тя би имала само"предстаителни функции" ако доразвием историята Абе много ме издразни

и навремето и сега,че се чудя дали 6 не е по-заслужена оценка

Е,като съм почнала "Венчило с дявола"-10, без коментар

"Девицата и звярът"-10,някой го беше казал-за женското сърце прегради няма

"Разбойникът и зеленооката"-9,не мога точно да кажа какво не достига

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За малко да пропусна и "Разбойникът и зеленооката" още едим страхотен роман заслужаващ десетката.Отново героите са със страхотни характери.Главната е англичанка тръгнала да си търси съпруг по нареждане на баща си иначе ще изгуби наследството си.Тя отива в дома на Девлин и Меган("Мъжът на моите мечти"),защото той дължи една услуга на баща и и ще и помогне за намирането на съпруг.Естествено той прехвърля тази задача на Меган.Там среща Лалкан,който също е тръгнал да си съпруга и то богата,и чрез родствени връзки се оказва в същия дом,но когато вижда отново Меган( в другата книга той отвлича Меган и после Девлин си я връща)той решава,че е влюбен в нея и крои плановеве за раздялата на Меган и Девлин.От първата си среща двамата не се харесват и постоянно се дразнят,но има една сцена в която Лалкан вижда нашата да се усмихва и тогава впечатление колко хубава е тя,когато се усмихва.Малко по малко започват да се сближават.Става кражба нашия е набеден,но после е оневинен.Малко преди нашите да се оженят пристига баща и от разговор с него разбира,че не е негова дъщеря,а дъщеря на Иън Макферсън.След като се женят те заминават за Шотландия.Нашата се среща там с истинския си баща и шестнадесет си братя.Трогателана сцена

След седмица дойдоха ездачите — трийсет или четирийсет, трудно беше да се изброят, всички в еднакво червено-зелено шотландско каре. Минаха по спуснатия мост, сякаш замъкът беше техен, спряха във вътрешния двор пред голямата кула и се развикаха Макгрегър да излезе.

Лаклан, който наблюдаваше пристигането им от салона с нещо средно между ужас и раздразнение, реши, че за появата им е виновна Неса. Вероятно им беше изпратила съобщение в яда си и дори после да беше съжалявала, беше прекалено късно.

И сега те бяха тук. Нямаше друг избор, освен да излезе и да разбере какво искат.

Но щом излезе в коридора, видя Кимбърли — беше тръгнала да види непознатите и да разбере какво искат. Лаклан предпочиташе засега да не й казва кои са, така че я грабна през кръста и я избута към салона с предупреждението „Стой вътре“.

Подобни думи, изречени като заповед и без обяснение, съвсем разбираемо я караха да не се подчинява, още повече че си беше любопитна от малка.

— Аз съм Лаклан Макгрегър. Какво искате — извика той, щом отвори вратата.

— Казаха ни, че при тебе е сестра ни — отговори един тъмнокос младеж в средата. Дойдохме да я видим.

— Да не би всичките да сте й братя? — недоверчиво попита Лаклан.

— Не — каза младежът и вдигна ръка.

При този сигнал един кон излезе напред, после още един и още един. Докато свършат, напред бяха излезли почти половината.

— За кого става дума? — прошепна Кимбърли зад гърба на Лаклан.

— За теб, скъпа — въздъхна Лаклан. — Всички са от клана Макфърсън. — После се обърна към младежа, който явно бе избран за говорител: — Можете да я видите, но не си мислете, че можете да я отведете с вас. Сега тя принадлежи на Крегора и на мен.

Младият мъж кимна и слезе от коня. Кимбърли вече се беше показала иззад Лаклан и удивено разглеждаше дългата редица ездачи. Излезлите напред, които също слизаха от конете, бяха младежи, до един по-малки от нея, имаше и едно момче на седем-осем години.

Нейни братя? Тя ги преброи, зяпнала от изненада. Цели шестнадесет братя досущ един като друг, наистина много си приличаха. Повечето бяха тъмноруси като нея, със същите тъмнозелени очи.

Сега й стана ясно откъде е наследила ръста си — не от семейството на майка си, както винаги си беше мислила. Този, който беше проговорил, като че ли беше най-големият и беше висок почти колкото Лаклан. Още четирима бяха толкова високи, още петима почти толкова високи, а най-малките — е, още не бяха престанали да растат. Тя направо не можеше да повярва. Беше израсла без братя и без сестри, а сега имаше… — дори не можеше да ги изброи на двете си ръце. Това беше една от легендите, а ако се окажеше вярна, колко ли от другите истории, които се носеха за легендарния Иън Макфърсън, щяха да се окажат истина?

— Не сме прочути с търпеливостта си, Макгрегър — каза едно от по-младите момчета. — Ще я доведеш ли?

Едно друго момче го сръга в ребрата и кимна към Кимбърли, като в същия момент дяволито й се усмихна. Последва хихикане от всички страни, а после всички започнаха да й се усмихват и да говорят един през друг.

— Боже, та тя е по-голяма от теб, Иън Първи. Вече няма да ни се правиш на господар!

— Ти все още ще ми ближеш ботушите, Джони, ако реша, че трябва да се изчистят — отвърна Иън Първи и погледна по-малкия си брат с поглед, в който се четеше обещанието, че ботушите му наистина скоро ще имат нужда от чистене.

Джони го изгледа гневно, но преди да успее да отвърне, се намеси още един от братята.

— Не ти ли се струва, че е прекалено дребна, за да е от рода Макфърсън?

— Тя е момиче, глупчо — отвърна друг от братята. — Момичетата са по-дребни.

— Винаги съм искал сестра — срамежливо отбеляза едно по-малко момче.

— Доналд има сестра — малко объркано изтъкна едно от момчетата.

— Сестрата на Доналд не е от рода Макфърсън, Чарлс. Тя не е нито твоя, нито моя сестра. Тази е от рода Макфърсън и си е наша. На всички.

— Прилича на Иън Шести. Видя ли?

Иън Шести, очевидно най-младият, се изчерви и смотолеви:

— Изобщо не прилича на мен.

Кимбърли му се усмихна. Стори й се забавно, че добавят числа към имената си. Спомни си, че така наречените й братя до един имат различни майки — е, поне повечето, и си представи как тези майки гордо са искали да нарекат синовете си на бащата и са го направили, независимо от объркването, което в щяло да се получи. Тези числа бяха за по-голяма яснота.

Тя се зачуди как ли ще може да запомни имената и номерата на всичките. Дали щяха да останат достатъчно дълго, за да си струва да си даде труда да разбере кой кой е? В момента й се искаше да прегърне най-малкото момче. Всъщност искаше й се да ги прегърне всичките. Те обаче бяха страшно много, всичките бяха рошави и носеха ножове, закопчани за краката, всички бяха много по-едри от нея, независимо че бяха по-малки. Беше поразена, че са толкова много. Независимо че й бяха братя, за нея все още си бяха непознати.

— О, виж как сияе лицето й — изненадано отбеляза едно тъмнокосо момче. — Сега вече той няма да изпитва съмнение, че е негова.

— Да, вероятно мрачното му настроение ще мине.

— След като получи главата на Иън Първи за това, че го е накарал да чака — подсмихна се Джони.

Иън Първи се изчерви, че е забравил получените заповеди, и рязко се обърна към мъжете, които все още не бяха слезли от конете. Кимбърли се разтрепери. Беше забравила, че има и други представители на клана Макфърсън — братовчеди, втори братовчеди, дори и трети, както й казаха по-късно. Набързо разгледа ездачите, но не видя нито един, който да е достатъчно възрастен, за да й е баща.

Един от мъжете обърна коня си и излезе през портата. Ако отвън беше Иън Макфърсън… Но от какво ли се страхуваше? Че няма да я хареса? Че тя няма да го хареса? Според Сесил този човек беше съблазнил майка й за отмъщение. А как да го хареса, при положение че това й беше известно? Независимо от това обаче, майка й го беше обичала. И Сесил не го беше отрекъл. Сигурно не е бил лош, щом нежната Мелиса го е обичала.

В този момент човекът, който беше излязъл, се върна, а зад него се показа един много едър мъж — изглеждаше още по-едър в дългия си овчи кожух. Той му придаваше див вид и това впечатление се подсилваше още повече от дългата му тъмноруса коса, на места вече прошарена. Имаше остри черти, сякаш изсечени, но под тях личеше, че навремето сигурно е карал жените да въздишат по него.

В мига, в който премина през портата, той насочи поглед право към Кимбърли. Очите му направо я пронизваха, тревожеха я. Бяха тъмнозелени като нейните, но в тях се четеше студенина, мъртвило, сякаш този човек вече не изпитваше радост от живота.

Всички се разстъпиха да му направят път. Кимбърли несъзнателно се притисна до Лаклан, а той я прегърна през раменете. Не беше подготвена за такова нещо, наистина не беше.

А после той застана пред нея — Иън Макфърсън, легендата, кошмарът за малките деца — баща й. Тя дълбоко въздъхна, когато най-после забеляза прикритата предпазливост в изражението му. Той също беше много нервен, много несигурен и това я накара да омекне.

— Здравей, татко — усмихна се тя.

Заслужава си десетката нали:(

Много искам да прочета и трета книга,за дъщеря им,не и блазе с толкова много вуйчовци,но едва ли ще видим скоро преведена.Би било интересно да направят история и за баща и.Сигурно мнго ще е интересна :cool:

В момента се сещам и за друга книга,кочто заслужава десетката и това е "Алисия",горда щотландка среща също толкова горд англичанин и сблъсака е неизбежен.Двамата се женят по заповед на краля,но Стивън се забавя закъснява за свадбата,заради снаха си Джудит,която току що е загубила дете.В първата брачна нош Алисия ранява Стивън.Има много приключения и забавни моменти.Който не я чел да я прочете,определено си заслужава:(


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Оу дам, наистина един от най-готините моменти в книгата с батальона от братята й. Браво мила :( Много хубаво, че си се сетила да го сложиш :( А да иначе "Алисия" ми е най-любимата от вискчите четири книги за братята Аскот. Има 10 и от мен. :cool:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Оу дам, наистина един от най-готините моменти в книгата с батальона от братята й. Браво мила :( Много хубаво, че си се сетила да го сложиш :( А да иначе "Алисия" ми е най-любимата от вискчите четири книги за братята Аскот. Има 10 и от мен. :cool:

Този момент е един любимите ми и от време обичам да препочитам ;) А какво ще кажеш за този друг мой любим момент

— Да, синовете ти са много добри — усмихна се тя.

— Обаче нямам още нито едно внуче — измърмори той.

Тя почти се задави.

— Е, никой от тях още не е женен, нали?

Той повдигна рунтавите си вежди и я погледна така, сякаш искаше да й каже: „Това пък какво общо има?“ Тя се зачуди дали и всички майки на синовете му не живеят с него, но не се реши да попита, а вместо това каза:

— Да разбирам ли, че искаш внуци?

— Да. На тази възраст е удоволствие човек да е заобиколен от деца, но за жалост девойчето, в което съм влюбен сега, е ялово. Ти да не би да очакваш дете?

Кимбърли се изчерви.

— Не, аз съвсем скоро се омъжих — каза тя. Това очевидно не означаваше много в нейното необикновено семейство, разбира се, но за щастие той не й го изтъкна.

— Щастлива си с Макгрегър, нали?

— Той не ме обича, но много добре се разбираме. Защо ли си беше признала?

— Тогава защо се омъжи за него, девойче?

Логичен въпрос, а руменината й му подсказа отговора. Той изсумтя. За щастие, точно в този момент влезе Лаклан.

— Значи ти не обичаш дъщеря ми, Лаклан Макгрегър? — рязко попита баща й.

Кимбърли вдигна поглед и цялата поруменя. Не можеше да повярва, че Иън ще го каже така направо. Усмивката на Лаклан се стопи.

— Разбира се, че я обичам — каза той сериозно. — Кой казва, че не я обичам?

— Тя.

Той я погледна със зелените си очи. В тях се четеше изненада, после пролича разочарование. Лаклан въздъхна, наведе се и я метна през рамо.

Тя ахна, баща й се засмя, а Лаклан каза:

— Ще прощаваш, Иън, но трябва да обясня някои неща на дъщеря ти, като например разликата между това да спиш с момиче и да го любиш. Тя очевидно не знае, че разлика има.

— Как можа да кажеш това на баща ми? — крещеше Кимбърли. — Как можа!

Лаклан я беше отнесъл в съседната стая, спалнята им, и я беше сложил на леглото. Сега се беше надвесил над нея и я гледаше весело, но Кимбърли беше прекалено ядосана, за да го забележи.

— Хайде сега, много добре знам какво казах. И той ме чу и ме разбра. Може би ти си единствената, която не е чула и не е разбрала.

— Но как можа да го направиш?

— Баща ти е стар мераклия, Кимбър. Доказателство за това е времето, което ми отне да намеря място за спане за домочадието му. Само на теб ти стана неудобно от това, което казах, а и така трябва, защото ако ми кажеш, че никога не си ме чула да казвам, че те обичам, ще ти насиня…

— Не съм. Нито веднъж. Кога си го казал?

— В деня, в който пристигнахме тук, го казах на Неса, и съм сигурен, че и ти ме чу. Но не става въпрос за това. Как може да не си разбрала, че те обичам, скъпа, когато всеки път, когато те погледна или докосна и особено когато те любя, винаги ти казвам колко много те обичам?

Кимбърли отвори уста да възрази, но думите му достигнаха до съзнанието й и тя бавно сви устни. Не беше важно дали и кога й го е казал преди — нали току-що й го беше казал.

— Обичаш ме?

Той я изгледа гневно.

— Май все пак трябва да те понасиня, а?

Тя се усмихна и го прегърна през врата.

— Не, но ще си взема малко от любовта, за която ми говориш. Защото очевидно съм прекалено тъпа и често не те разбирам.

Той се засмя.

— Несъмнено се дължи на английската ти кръв. Имам късмет обаче, че аз не съм толкова тъп. Отдавна знаех, че ще ме обичаш вечно.

— Вечността е много дълго време, Лаклан. Не можеш ли да го ограничиш до нещо като петдесетина години?

— Не, скъпа, с теб имам нужда именно от вечност.

Редактирано от margc (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хайде и тук да се разпиша. "Алисия" ми хареса, определено и по-точно факта, че Стивън трябва да се докара пред шотландския клан. Стивън е и любимецът ми от братята Аскот, но Алисия беше една от най-дразнещите героини. То бива твърдоглавие и магария, ама пък нейното направо на нищо не мязаше. Но пък и Стивънчо как я кротна - шапка му свалям. Самата история беше страшно забавна, любим момент ми е, говоря по памет, след последната идиотщина на Алисия, Стивън беше подпийнал и награбил едно слугинче и помня, че хубавичко я постави на място главната, така я отряза (този момент го чаках през цялото време). До тук всичко беше добре, но от момента в който я отвлякоха Алисия, книгата се превърна в абсолютен ужас за мене. Пръво действието изведнъж препусна, така и не разбрах накаря как се сдобриха главните, какво стана, много претупано ми се видя. И разбира се смъртта на Мери (сестрата на Стивън) - този момент отрови цялостното ми впечатление от поредицата, знам че в следващите книги имаше много неща, които бяха като следствие, но така и не го приех (дори няма да коментирам финала на "Фиона", че ми се вдигна кръвното). Оценка за книгата - 8, все пак повече от половината книга, я четях смеейки се с глас.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Този момент е един любимите ми и от време обичам да препочитам ;) А какво ще кажеш за този друг мой любим момент

— Да, синовете ти са много добри — усмихна се тя.

— Обаче нямам още нито едно внуче — измърмори той.

Тя почти се задави.

— Е, никой от тях още не е женен, нали?

Той повдигна рунтавите си вежди и я погледна така, сякаш искаше да й каже: „Това пък какво общо има?“ Тя се зачуди дали и всички майки на синовете му не живеят с него, но не се реши да попита, а вместо това каза:

— Да разбирам ли, че искаш внуци?

— Да. На тази възраст е удоволствие човек да е заобиколен от деца, но за жалост девойчето, в което съм влюбен сега, е ялово. Ти да не би да очакваш дете?

Кимбърли се изчерви.

— Не, аз съвсем скоро се омъжих — каза тя. Това очевидно не означаваше много в нейното необикновено семейство, разбира се, но за щастие той не й го изтъкна.

— Щастлива си с Макгрегър, нали?

— Той не ме обича, но много добре се разбираме. Защо ли си беше признала?

— Тогава защо се омъжи за него, девойче?

Логичен въпрос, а руменината й му подсказа отговора. Той изсумтя. За щастие, точно в този момент влезе Лаклан.

— Значи ти не обичаш дъщеря ми, Лаклан Макгрегър? — рязко попита баща й.

Кимбърли вдигна поглед и цялата поруменя. Не можеше да повярва, че Иън ще го каже така направо. Усмивката на Лаклан се стопи.

— Разбира се, че я обичам — каза той сериозно. — Кой казва, че не я обичам?

— Тя.

Той я погледна със зелените си очи. В тях се четеше изненада, после пролича разочарование. Лаклан въздъхна, наведе се и я метна през рамо.

Тя ахна, баща й се засмя, а Лаклан каза:

— Ще прощаваш, Иън, но трябва да обясня някои неща на дъщеря ти, като например разликата между това да спиш с момиче и да го любиш. Тя очевидно не знае, че разлика има.

— Как можа да кажеш това на баща ми? — крещеше Кимбърли. — Как можа!

Лаклан я беше отнесъл в съседната стая, спалнята им, и я беше сложил на леглото. Сега се беше надвесил над нея и я гледаше весело, но Кимбърли беше прекалено ядосана, за да го забележи.

— Хайде сега, много добре знам какво казах. И той ме чу и ме разбра. Може би ти си единствената, която не е чула и не е разбрала.

— Но как можа да го направиш?

— Баща ти е стар мераклия, Кимбър. Доказателство за това е времето, което ми отне да намеря място за спане за домочадието му. Само на теб ти стана неудобно от това, което казах, а и така трябва, защото ако ми кажеш, че никога не си ме чула да казвам, че те обичам, ще ти насиня…

— Не съм. Нито веднъж. Кога си го казал?

— В деня, в който пристигнахме тук, го казах на Неса, и съм сигурен, че и ти ме чу. Но не става въпрос за това. Как може да не си разбрала, че те обичам, скъпа, когато всеки път, когато те погледна или докосна и особено когато те любя, винаги ти казвам колко много те обичам?

Кимбърли отвори уста да възрази, но думите му достигнаха до съзнанието й и тя бавно сви устни. Не беше важно дали и кога й го е казал преди — нали току-що й го беше казал.

— Обичаш ме?

Той я изгледа гневно.

— Май все пак трябва да те понасиня, а?

Тя се усмихна и го прегърна през врата.

— Не, но ще си взема малко от любовта, за която ми говориш. Защото очевидно съм прекалено тъпа и често не те разбирам.

Той се засмя.

— Несъмнено се дължи на английската ти кръв. Имам късмет обаче, че аз не съм толкова тъп. Отдавна знаех, че ще ме обичаш вечно.

— Вечността е много дълго време, Лаклан. Не можеш ли да го ограничиш до нещо като петдесетина години?

— Не, скъпа, с теб имам нужда именно от вечност.

Към следващата част или към съдържанието

Авторско право

Ммммммм да — Значи ти не обичаш дъщеря ми, Лаклан Макгрегър? — рязко попита баща й. :super:

— Баща ти е стар мераклия, Кимбър. Доказателство за това е времето, което ми отне да намеря място за спане за домочадието му. Само на теб ти стана неудобно от това, което казах, а и така трябва, защото ако ми кажеш, че никога не си ме чула да казвам, че те обичам, ще ти насиня… :lol6: :lol6:

Е не знам как може на таз готина книга да й се дават 8-ци, дори само заради тези моменти заслужава огромно 10 :wors:

Ех Пете, Пете, а таз 8-ца ме закла :clap: толкоз хубава книга, и да не аресваш Алисето. Срамота. Нооо, всеки си има вкус :clap:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще взема и аз да я прочета тая Ялисия,то бива хвалби бива нещо ама това...от поредицата съм чела Фиона но не съм много очарована

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще взема и аз да я прочета тая Ялисия,то бива хвалби бива нещо ама това...от поредицата съм чела Фиона но не съм много очарована

Става въпрос за четирилогия, "Фиона" е последната, предхождат я "Джудит", "Алисия" и "Клариса", и щом не си очарована от "Фиона", не вярвам другите да ти харесат, лично на мен "фиона" най-ми допадна, но ако искаш изчакай коментарите за другите две книги, ще влязат в темата на Боби, за рицарите.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Единственият роман от тези, които съм чела на Сюзън Джонсън, който ме грабна и ме разчувства силно, е "Любов извън закона". Как от отмъщението и противоположностите между англичанка и шотландец, се ражда една огромна любов Публикувано изображение Без колебание - стопроцентова десетка.

Между другото, момичета,може ли да ми предложите друг роман от тази авторка, който да се доближава до "Любов извън закона"? Чела съм и други нейни романи,но за съжаление (дали заради прекалено многото пикантни сцени) нищо не ми допадна. Всъщност само заради този роман, Сюзито не съм я поставила в личния си черен списък.Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Единственият роман от тези, които съм чела на Сюзън Джонсън, който ме грабна и ме разчувства силно, е "Любов извън закона". Как от отмъщението и противоположностите между англичанка и шотландец, се ражда една огромна любов Публикувано изображение Без колебание - стопроцентова десетка.

Между другото, момичета,може ли да ми предложите друг роман от тази авторка, който да се доближава до "Любов извън закона"? Чела съм и други нейни романи,но за съжаление (дали заради прекалено многото пикантни сцени) нищо не ми допадна. Всъщност само заради този роман, Сюзито не съм я поставила в личния си черен списък.Публикувано изображение

Хаха, Боби, не само ти харесваш авторката точно заради този неин роман! :help wanted3:

Не знам кои нейни книги си чела, аз само три - "Любов извън закона", "Табу" и "Грехопадение". Първите две ми харесаха повече. Писах за "Табу" в "Любов по време на война". Може би тук Маги трябва да препоръча, тъй като знаем, че е голям фен на Джонсън.

Колкото до "Любов извън закона", определено е супер четиво. Авторката не изневерява на стила си с любовните сцени, но бих казала, че те така умело са преплетени в сюжета, че човек се абстрахира. Историята започва, когато на Джони (главния, шотландец) му съобщават, че англичани са отвлекли по-малкия му брат. Затова той решава да отвлече дъщерята на англичанина и да я размени за брат си. Въпросната дама е Елизабет, главната, вдовица от скоро, която иска да си построи собствена къща с наследството от мъжа си и да си живее самостоятелно, разбира се, по-далеч и от роднините на покойния си съпруг и от баща си. Та Джони я отвлича и докато я държи в къщата си, тя се сприятелява с братовчед му, който е архитект, говорят си за плановете й за къщата, въобще, домочадието е очаровано от нея, а той се чуди как да я отбягва, че много му се иска, ама нали целта е да вземе брат си за нея. Разбира се, не изтрайва дълго и точно вечерта преди да стане размяната, се вземат. На следващия ден си казват чао, като всеки си мисли, че няма да се видят повече, тя осъзнава, че той е женкар и предпочита да не се поддава на чувствата си. Само че не спираме до тук. Джони не може да си я избие от главата и нарочно отива на една сватба, за която знае, че и тя ще е там, взима и братовчед си, за да го варди да не прави глупости. Големи сладури бяха, играеха си на котка и мишка през цялото време, докато Елизабет не реши, че е по-добре да си тръгне, отколкото да се поддаде на изкушението. Джони взе, че я подгони и прекараха известно време заедно, но пак се наложи да се разделят (на него ми се наложи да пътува). Само че се оказва, че главната е бременна и тъй като е сигурна, че той няма да се върне, а и няма да се ожени за нея, решава да приеме предложението на един неин съсед, та да не бъде бебето извънбрачно. Джони нищичко не знае и като се прибира у дома, икономката му вдига скандал за това, защото неговата и нейната прислуга си споделят новини, барабар с пратки. Той взема, че се напива, но по някое време посреднощ вдига целия клан и тръгва да спира сватбата. Леле колко бясна беше, когато той я отведе, но пък после не устоя на чара му и се ожениха. Само че баща й искаше да се докопа до парите на бившия й мъж и повдигна измислени обвинения срещу Джони, наложи им се да бягат и то точно, когато тя вече беше в напреднала бременност (о, по това време има толкова яки романтични моменти). Въпреки това баща й успява да ги хване и хвърля главния в тъмницата. И следва една спасителна мисия... Ауу, отлеснах се. Т.е. ясно ви е, че гласувам с 10-ка за книгата!

Редактирано от Lindsey (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз много харесвам "Блейз" и "Сребърен пламък", едни от малкото романи на Сюзън, където главните героини не са омъжени, водивци, или с богат опит. От този вид са и "Грешницата" и "Дете на порока" също много хубави книги. Също така харесвам "Забранения плод" и "Любовикът" макар да са критикувани заради огромното количество любовни сцени. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами момичета какво да ви кажа аз съм пристраснта и всички книги ми харесват на Сюзите,но най любими ми са Забраненият плод,Бялата графиня,Табу и Любов извън закона,разбира се и другите са добри но например в Дете на порока главния доста и изневерява а това е което е най ме дразни,така е с Табу,но в по малка степен,вижмного хубава е Блеюз,нпомна на извън закона двамата много се обичат така че почвайте пък което ви допадне най много :baby:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Венчило с дявола" получава 10 от мен...вие вече казахте,че коментарът е излишен,страхотна книга,страшно забавна и като прибавим любимата тема "брак по неволя",четенето й се превръща в неповторимо изживяване...

На "Разбойникът и зеленооката" давам 8,защото честно да си кажа,макар и да остави у мен приятно чувство,почти не си спомням за какво ставаше въпрос в тази книга,въпреки че съм я чела само преди няколко месеца...определено е свежо четиво,но нещо ми липсва лично на мен.

9 за "Девицата и звярът" на Вероника Хол...историята е прекрасна,героите също,много трогателни сцени имаше,книжката си заслужава.

Честно казано,момичета ще ми се на всички заглавия да им дам десятка,просто всяка книга си има своя чар и носи уникално усещане,което предава на читателя и ми е много трудно да ги сравнявам и да оценявам някоя повече от друга,защтото са различни като сюжет и всяка създава различно,но хубаво чувство у мен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Благодаря,момичета, за инфото за Сюзън Джонсън. Публикувано изображение Ако събера достатъчно смелост отново да я подхвана, атаката ще бъде с "Блейз"-не съм я чела,но от това,което пишете сигурно си заслужава :huh:

По темата за шотландците бих искала да предложа в колекцията ни и "Дамата на лорда" на Чарлин Крос. Надявам се,че мястото на романа е тук- в тази тема, макар че в случая тя е шотландка, а той- англичанин. В последно време здраво я рекламирах книгата в де-що ми падне теми из форума, :huh: мотах цитати със забавни нейни моменти наляво-надясно,затова няма да ви отегчавам отново, а само ще я оценя...на мах - 10Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тихи,благодаря ти,че ми напомни за "Любов извън закона"бях я чела отдавна и забравих колко е страхотна.От мен има десятка!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Момичета за "Любов извън закона" някоя може ли да ми напише резюме, че аз не я помня много добре, а самата книга е без резюме, само с похвали от автори. Аз още не съм дочела "Дамата на Лорда" но е стопроцентова Десятка ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За Алисия - слагам една 9-ка, не че е лоша книжката ,но Фиона за мен е много по-добра. За Дамата на лорда -10-ка скоро я четох и много ми хареса, главните бяха големи сладури и двамата и номерата на главната ме разсмяха със сълзи.

Любов извън закона не съм я чела, но не мисля че ще я прочета скоро - просто Джонсън прекалява с някой сцени, иначе Блейз и Сребърният пламък са доста добри романи, Дете на порока също става за четене.

Редактирано от Gael (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Момичета за "Любов извън закона" някоя може ли да ми напише резюме, че аз не я помня много добре, а самата книга е без резюме, само с похвали от автори. Аз още не съм дочела "Дамата на Лорда" но е стопроцентова Десятка :)

Ине, срамота, преди няколко поста съм написала толкова подробно резюме на книгата, а ти да не ме отразиш... тцтц.

Михаела, не виждам защо си решила, че няма да четеш "Любов извън закона", след като "Блейз" и "Сребърния пламък" са ти харесали. Точно пък тя е с по-малко любовни сцени, отколкото да речем "Табу" и най-вече "Грехопадение" примерно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ине, срамота, преди няколко поста съм написала толкова подробно резюме на книгата, а ти да не ме отразиш... тцтц.

Михаела, не виждам защо си решила, че няма да четеш "Любов извън закона", след като "Блейз" и "Сребърния пламък" са ти харесали. Точно пък тя е с по-малко любовни сцени, отколкото да речем "Табу" и най-вече "Грехопадение" примерно.

Е мила, много ми е грамадно "резюме" си ми написала. :rolleyes: Требе ми нещо по-сбито, ама ще видя, може от твойда да изкарам по-същественото ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е мила, много ми е грамадно "резюме" си ми написала. :rolleyes: Требе ми нещо по-сбито, ама ще видя, може от твойда да изкарам по-същественото :angry22:

Хахаха, мога и по-сбито да ти го напиша. С няколко думи:

Джони отвлича Елизабет, която отскоро е вдовица, за да я размени за по-малкия си брат, който пък е хванат от баща й. Докато тя е в къщата му, вземат, че се харесват и прекарват една нощ заедно. След размяната той не може да си я избие от главата и нарочно отива на светско събитие, като знае, че и тя ще е там. След като тя милата тръгва да бяга от него, за да не се поддаде на изкушението (знае го какъв е женкар), той си я подгонват и в резултат прекарват още време заедно, но на него му се налага да замине, а тя разбира, че е бременна и приема предложението за брак на съседа си, който е влюбен в нея. Джони като разбира за сватбата, отива да я спира и я взима със себе си, леко я изнудва да се ожени за него и всичко щеше да е песен и рози, ако баща й не искаше да се докопа до парите на бившия й съпруг и не хвърли обвинения срещу главния. Налага им се да бягат, но ги хващат все пак, а след това Елизабет с телохранителя й, брат му и една негова приятелка почват спасителна мисия.

Надявам се това да е достатъчно кратко. ;) Разбира се, по-подробното е по-яко.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хахаха, мога и по-сбито да ти го напиша. С няколко думи:

Джони отвлича Елизабет, която отскоро е вдовица, за да я размени за по-малкия си брат, който пък е хванат от баща й. Докато тя е в къщата му, вземат, че се харесват и прекарват една нощ заедно. След размяната той не може да си я избие от главата и нарочно отива на светско събитие, като знае, че и тя ще е там. След като тя милата тръгва да бяга от него, за да не се поддаде на изкушението (знае го какъв е женкар), той си я подгонват и в резултат прекарват още време заедно, но на него му се налага да замине, а тя разбира, че е бременна и приема предложението за брак на съседа си, който е влюбен в нея. Джони като разбира за сватбата, отива да я спира и я взима със себе си, леко я изнудва да се ожени за него и всичко щеше да е песен и рози, ако баща й не искаше да се докопа до парите на бившия й съпруг и не хвърли обвинения срещу главния. Налага им се да бягат, но ги хващат все пак, а след това Елизабет с телохранителя й, брат му и една негова приятелка почват спасителна мисия.

Надявам се това да е достатъчно кратко. ;) Разбира се, по-подробното е по-яко.

Е то си е друго да се плесне цял преразказ на книгата, ама много място ще заеме :rolleyes: Мерси мила, това стига. Ще го сложа на първата страница :angry22: Редактирано от Ralna (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Доста книжки са ми се събрали....но все хубави!

Продадената принцеса - много хубава книжка!Давам й 9!

Разбойника и зеленооката - като цяло много ми харесва, но като продължение на Мъжът на моите мечти просто е по - слаба...обаче има много забавни моменти! Оценката ми е 9!

Алисия - от четирилогията смятам че тази е една от хубавите! Стивън милия какво ли не направи за свикне и да приеме шотландския начин на живот, а Алисия все недоволна беше....и за нея слагам 9!

Аааа стигнах до книжките на Сюзън Джонсън...аз много я харесвам!Поредицата за Блейз, Сребърния пламък, Забранения плод и Заложник на греха е една от най - добрите, които съм чела, но мисля че мястото им е в темата за индианците и затова няма да им слагам оценки.....но виж Любов извън закона е друга работа – тя присъства в почти всички класации, които съм правила, защото просто е невероятна! Каква романтика, каква любов, каква преданост и всеотдойност и от двамата герои! Тотална 10тка!!!

Редактирано от Yoringel (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...