нашето съществуване е може би един вид шанс да направим грешките, които са ни необходими, за да се докоснем до съвършенството. Може би, когато се научим да гледаме на нещата по-приемливо и по-осъзнато, сами ще знаем защо сме създадени, затова сега само можем да гадаем. Важното е да разбираме и приемаме нещата, които ни се случват и ни заобикалят.

Скепсис, нали не се опитваш да кажеш, че реалността не е виртуал (: "Някой може ли да каже за какво Съществуваме ?"- Една добра причина може да бъде да опитаме сами нещата, без да следваме някакви авторитети.

А защо не се опитаме просто да приемем нещата, без да търсим смисъл във всичко.

Редактирано 3 юли 201115 г. от novice (преглед на промените)

Живей за момента, а после за следващия и така... Не си струва да си поставяш някакви големи цели и цял живот да се блъскаш за да ги постигнеш и така да забравиш най-важното, да пробваш всичко, което ти изглежда интересно в живота... иначе няма смисъл... не се знае, колко живота имаш на разположение, затова по-добре не си пропилявай този ;]

Съществуваме, за да отгледаме и възпитаме децата си.Това е един цикъл откакто сме се появили.

Съществуваме, защото сме еманация на странното чувство за хумор на някакъв междувселенски шегобиец- аз специално съм "дошла" да кажа на няколко „от наште", че това не е последния виц- ще има и още.

Ще има я - и още как

Съществуваме, за да направим нещо свестно, но като гледам малко хора са останали на тази планета.

Редактирано 12 август 201115 г. от frozener (преглед на промените)

Живеем за да се учим от собствените си грешки и живеем докато научим смисъла на живота.Човек се учи докато е жив.Най-простият пример.На всяко малко дете близките му не спират да му обясняват думата пари-за нагрято нещо става въпрос.Печка ли ще е.ютия ли котлон ли няма значение.Но любопитството във всяко малко дете надделява и в един момент се опарва.Никой не може да ти даде съвет как да живееш собвствения си живот,кога да излизаш,каква музика да слушаш,кога да създадеш семейство,да станеш родител и т.н. и т.н.6милиарда хора,6 милиарда комбинации.Успех в живота.

В момента съществувам да отговори Модератор от YouTube! Да ми изчисти напълно профила от приятели и абонати! Заради нежелан потребител... -------------------------------------- Иначе...да се събуждате сутрин докато Ви е възможно!

Редактирано 22 септември 201114 г. от Alain_Delon (преглед на промените)

За да се обичаме , но аз не мога да се справя Дано съм единствена

А защо сме толкова сигурни, че съществуваме?

Въпросът е не защо, а кой или какво съществува... Вълните във водата, движението на водата, самата вода?

Има ли еднозначен отговор – това положение на нещата винаги ме е хвърляло в оркестъра, само като се сетя. Ако не е фантазията да ни улисва постоянно като фокусник... Или може би точно фантазията е причина за въпросите? Ако някой продължава така няма ли накрая като Кратил да мълчи и да се противопоставя само с мърдане на пръст на възможността дори веднъж да се влезе в реката?

Това което съществува е не-съществуващото

Проявяващо се единствено чрез съществуването на великата илюзия

Между тях е Кама – Ерос

„Така че, Кратиле, може би е така, а може би и не е. Затова трябва мъжествено и добре да изследваш и нищо да не приемаш лесно – ти си още млад и в разцвета на възрастта си – и ако откриеш нещо при изследването си, съобщи го и на мен.”

P.S. Преди малко по невнимание стъпих в кръвта на случайно убит човек пред магазина, към който отивах както всеки ден. Можеше да е всеки, можеше да съм аз, както си вървял по тротоара дълго желязо изхвърчало от преминаващ камион и го отнесло заедно с някаква кола. Видях колата забита в сергията за зеленчуци и тогава осъзнах, че газя в локви кръв и стъкла. Спомних си за Анушка с олиото. Спомних си за двете момчета, състуденти на сина ми, които загинаха наскоро на сто метра от университета. Представих си непоносимо, ненормално многото нещастни случаи, преднамерени убийства и природни бедствия, омразата, страха и проклятията, задръстващи пространството. Нещастните случаи са взрив на унищожителна енергия, избълвана от всички ни, колкото и да ни се иска все някой друг да е виновен. Те са като снежна топка. Скоро няма да има сред нас нито един, който да не е газил нечия или собствената си кръв.

Зная какво трябва да правя – да се помиря със света. Да унищожа враждата, която е в мен. Може би не е много, но е единственият път и понеже е дълъг, нека започне веднага.

По този път на душата трябва да и се бае всеки ден, казва Сократ

Нека приготвим пътека за кротките, които ще наследят земята. Те няма откъде другаде да минат.

По този въпрос патосът не е излишен. Мир вам.

обувките ми още са пред вратата...

Редактирано 27 септември 201114 г. от witness (преглед на промените)

За да се обичаме , но аз не мога да се справя

Дано съм единствена

Ем щом не можеш да обичаш както би ти се искало, тогава можеш да пробваш други видове Любов. Не е чак толкова сложно.