Драги тинейджъро,питай ходжата да ти обясни въпросите.

А ходжата кого е запитал и какво е научил - за да има право да обяснява каквото и да било ?

А иначе , тинейджъро - съществуваме в следствие на нещастно стечение на обстоятелствата . Всъщност отговор на твоя въпрос няма . Има теория за причинно - следствената връзка . С оглед на това отговора 42 , който ти е предложен е най - точен . За да го разбереш този отговор : трябва да знаеш точния въпрос .

Общоприето е схващането, че човек се чувства наранен, когато не получава любов. Но не това ни наскърбява. Болката започва, когато не даваме любов. Родени сме, за да обичаме. Може да се каже, че сме машини за любов, създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено разбиране и причина за много от нашите проблеми. Истината е, че нашето добруване зависи от това, дали даряваме любов. Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е, какво даваме! ~ . ~ . ~ Алън Коен

Според мен всеки съществува по различна причина, един да руши, друг да гради, трети да гледа сеир...

Но едва ли този, който ни е създал е предполагал, колко много ще се изродим и мутираме с времето.

да се развиваме , да отгледаме поколение.........

P.S. "родих се без да искам , ще умра пак без да искам - но ще живея както си искам!" :)

42 Дъглас Адамс май беше дал този отговор.

Съществуваш защото си създаден, почти във всички случай с любов,така,че сме творение на любовта от два индивида с благословията на Бог. Ако не сте забелязали няма нищо случайно...както сеу казва,, Божия промисъл.." Този отговор не е в нашия ресор , можем само да гадаем и предполагаме и с много обич любов да се надяваме,да получим прозрение.

Съществуваш защото си създаден, почти във всички случай с любов,така,че сме творение на любовта от два индивида с благословията на Бог.

Ако не сте забелязали няма нищо случайно...както сеу казва,, Божия промисъл.." Този отговор не е в нашия ресор , можем само да гадаем и предполагаме и с много обич любов да се надяваме,да получим прозрение.

Любовта също е една велика цел за съществуването ни. Тя осмисля живота, внася радост и мир. Новият завет е пълен с пасажи, които могат да бъдат цел за правилното ни съществуване.

Не трябва да ни е безразлично как протича съществуването ни. Имаме възможност само веднъж да живеем в плът на тази земя. Това е шанс и трябва да се използва. Бог ни го дава този шанс. Целият живот е един изпит, който трябва да издържим. Бог кани, но човекът решава с волята си, как ще протича съществуванието му – напразно или пълноценно.

С.Радев

Такаааа, 

значи съществуваме защото сме жертва на еволюцията на органичната материя на планетата Земя.

Тази гадна материя се организира в огромни групи гени, на които единствената им цел е да се предадат при размножаване по някакъв начин.

И се получава така че, живееят такиви каквито са само гените ни които са успяли да се предават от поколение на поколение.

Някъде над 90% процента от човешките гени са същите като тези на шимпанзето. Та тези идентични гени и при шимпанзето и при човека си живеят и се предават. Целта на отделния ген е да оцелее. Дали ще е част от охльов или слон той генът успява да се копира при ново поколение. И за да им върви бизнеса на гените, те се групират и създават 

КАПАН НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО

който се осъществява чрез изобретения от тях инстинкт на самосъхранение при живите организми.

Значи като се роди бебето, то не е свободно да избира дали е съгласно да се подчинява на капана на съществуването. И щял живот така, даже и да е разбрал човек че няма особен смисъл от това че точно той ще съществува 90 години, пак продължава да живее заради инстинкта за самосъхранение. Някои хора успяват да го преодолеят този капан на съществуването и се самоубиват. По различни причини си слагат край на живота.

Други хора пък предпочитат да се гърчат в адски мъки причинени от някаква неизлечима болест, но да не умрат няколко седмици по-рано. Въпрос на нагласа, какво да се прави.

Та това е от мен.

Познанието е най-прекият път към лудницата.

А ти това от собствен опит ли го казваш ?   

...Истината е, че нашето добруване зависи от това, дали даряваме любов. Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е, какво даваме!

~ . ~ . ~

Алън Коен

Прав е дългоносия - наистина ТЯХНОТО добруване зависи от това какво НИЕ им даваме, а не какво получаваме в замяна Независимо дали става въпрос за любов, пари или земя. Приказките му звучат почти като системата с религиите - "богоизбраните" живеят по стария завет - "око за око, зъб за зъб", обаче на гоите пробутват доктрината на сънародника си, дето проповядва, че "като те ударят по едната буза, трябва да подложиш и другата"

Клик

Предполагам,за да продължим човешкия род на земята.

Човекът съществува за да прославя своя Създател по Чийто образ и подобие е създаден.

За какво съществуваме? Според мен: Смисълът на живота е самия живот! crazyfrog добре го е казал с видеоклипа.

не

Да, защо съществуваме?! ЗАЩО?! Определено има отговор, но какъв е той, какъв?!

за да правиме различни видове удоволствия

Аз не съм отчаян от живота... просто в 1 миг реших да попитам , за да разбере всеки за какво живее. Например аз за нищо не живея , нито за да спамя по форуми нито за някаква собствена страст. За информация на v.2.0 съм отличен ученик печелил съм десетки конкурси,интервюта и бях на крачка за пътя до Страстбург ... но уви останах си само 10 дни във Гранд Хотел Варна (Варна) и това е.... не отварям тема за да имам още 1. Всяка 1 тема ,която съм отворил си има причина , благодаря на всички ваши мнения...

Ти не си отчаян, ти търсиш смисъла на съществуването си! Искаш да имаш ясна цел която да следваш. Но коя е тази цел? Кой е този път? Защо да го вървиш след като има край който обезсмисля всичкия ти труд и усилия? Правилно ли съм те разбрала?

хахахахахаххахаххаххаха

Някой може ли да каже за какво Съществуваме ?

Не.

Но пък Карлин има една забавна теория, която винаги успява да ме накара да се усмихна широко:

The planet will be here for a long, long, LONG time after we’re gone, and it will heal itself, it will cleanse itself, ’cause that’s what it does. It’s a self-correcting system. The air and the water will recover, the earth will be renewed, and if it’s true that plastic is not degradable, well, the planet will simply incorporate plastic into a new pardigm: the earth plus plastic. The earth doesn’t share our prejudice towards plastic. Plastic came out of the earth. The earth probably sees plastic as just another one of its children. Could be the only reason the earth allowed us to be spawned from it in the first place. It wanted plastic for itself. Didn’t know how to make it. Needed us. Could be the answer to our age-old egocentric philosophical question, “Why are we here?” Plastic…asshole!

Редактирано 21 август 201016 г. от Amantine (преглед на промените)

Това е моето скромно мнение, което не задължава да бъде прието.Живеем за да се учим да обичаме истински. Правилно да изразяваме тази любов, но тя не бива да е насочена само и единствено към ближния, а към всяко нещо към което се докоснете, било то действие или материя.

Живеем за да се учим

Подкрепям мнението ти.

Съществуваме за да съществува планетата.

Съществуваме за да съществува планетата.

50%50 - Започнахме да я разрушаваме.

EDIT: При такива обстоятелства ще е най-добре да ни няма. И когато всичко се поуспокои да започнем да еволюираме (клетка, клетки, тинтири-минтири, маймуни, човекоподобни, човеци, хора)...

Редактирано 18 септември 201016 г. от Defacto (преглед на промените)

Какво прекрасно нещо е младостта - как искаме всичко да знаем, всичко да прочетем, да си отговорим на всички въпроси. Учим се. Трупаме знания. Живота ни поочуква от тук от там. И в крайна сметка към около 40 разбираме, че така или иначе не можем да си отговорим на всички въпроси, не можем да оправим всичко в целия свят и единственото, което си заслужава е самият ти да направиш единствено и само своя живот нормален - в нормалните рамки на законност, етика, добрина и т.н. Поне да не вредзиш! А ако опита те е направил по-добър човек - още по-добре. И това, ако го прави всеки един поотделно и стане ефекта на ПРЕДАЙ НАТАТЪК - живота ще е прекрасен. За какво съществуваме - ами може би, за да си отговорим на въпроса за какво съществуваме? Аз още не знам отговора. Лошото е, че в един момент човек се уморява да търси този отговор. “Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора,които да ни разбират.Колкото повече познания постигаме,толкова по-вероятно е да живеем сами.”(Мост през вечността, Ричард Бах) И понеже с течение на годините най-малкото искаме да сме сами - май спираме да търсим отговора, или поне не толкова усърдно. Но ти търси!