Е добре, на този откъс се спрях (от историческа книга), дано да ви затрудни... поне малко "- Bonsoir, мадам Х..... Мадам Ж.....- отговори дълбокият, звучен глас на мъжа и М...... се стресна. В него имаше нещо познато. Точно така беше говорил англичанинът, когото преди няколко седмици беше срещнала на улицата пред дома на лелите си. Тя се приведе любопитно над парапета и видя, че той носи една от онези нови шапки, които наричаха цилиндри, и че в момента я сваля и я подава на Ж...... Сякаш усетил, че някой го наблюдава, той вдигна глава и погледна към стълбището. Този мъж беше толкова млад и красив, че М...... се смая. Под гъстата златнокафява коса, която падаше на немирни къдрици по челото, светеха топли сини очи, които излъчваха неустоимо чувствено очарование с леко извитите си нагоре ъгли. Носът беше доста голям, но чудесно оформен. Тесни страни и силна брадичка заобикаляха широката усмивка, която стигаше чак до очите. - Le beau ideal! - прошепна изненадано М......, като видя съвършеното му лице. Може би не беше чак толкова страшно да се изправи срещу него. Освен това говореше много добре френски."

Здравейте! Ще може ли да се пускат цитати които не са от любовни романи?

нямам против

Здравейте!

Ще може ли да се пускат цитати които не са от любовни романи?

Би било интересно, но няма как да се осъществи, тъй като нашия подфорум е конкретно за любовни романи. Ако намесим и другите жанрове в тази тема, рискуваме модераторите да сметнат, че мястото на темата не е в този раздел и иди после я търси, както ни се е случвало не веднъж. Освен това, я си представете какво ще стане ако се пуснат и цитати от още 3-4 жанра, повечето от играещите ще се откажат, защото вмъкваме в играта хиляди книги и ще има със седмици да се чудим "Сега това от коя книга е?".

Е добре, на този откъс се спрях (от историческа книга), дано да ви затрудни... поне малко

"- Bonsoir, мадам Х..... Мадам Ж.....- отговори дълбокият, звучен глас на мъжа и М...... се стресна. В него имаше нещо познато. Точно така беше говорил англичанинът, когото преди няколко седмици беше срещнала на улицата пред дома на лелите си.

Тя се приведе любопитно над парапета и видя, че той носи една от онези нови шапки, които наричаха цилиндри, и че в момента я сваля и я подава на Ж...... Сякаш усетил, че някой го наблюдава, той вдигна глава и погледна към стълбището.

Този мъж беше толкова млад и красив, че М...... се смая. Под гъстата златнокафява коса, която падаше на немирни къдрици по челото, светеха топли сини очи, които излъчваха неустоимо чувствено очарование с леко извитите си нагоре ъгли. Носът беше доста голям, но чудесно оформен. Тесни страни и силна брадичка заобикаляха широката усмивка, която стигаше чак до очите.

- Le beau ideal! - прошепна изненадано М......, като видя съвършеното му лице. Може би не беше чак толкова страшно да се изправи срещу него. Освен това говореше много добре френски."

Мила, струва ми се, че цитата е от "Риск" на Лора Паркър?

Да, тя е. Веднага позна и ти си на ред

Следваща (историческа)загадка

- Млъквай! - Той остави пакетчето настрана и стисна китките й като в менгеме.

- Ще се научиш да си мериш приказките.

Заповедническият му тон я накара да потръпне, но гордостта я принуди да му се противопостави:

- Ти не си тоя, дето ще ме учи!

Тя дишаше тежко, устните й трепереха, опитваше се да се овладее. Още докато казваше това, знаеше, че не трябваше да го предизвиква.

- От тази нощ трябва да влезеш в правия път, съкровище. Уморих се да се боря с гневните ти настроения. Една погрешна стъпка и ще се намериш на земята. - Той говореше много спокойно, но заплахата бе истинска. - Не съм чакал толкова време да те открия, за да съсипеш живота ми.

Думите заседнаха в съзнанието й. Той отново мислеше за жената от портрета.

- Ще се оженя за теб!

- Аз дори не приличам на нея - рече тя припряно. - Не приличам на тази...

- Всъщност приличаш на нея, но не това е причината, заради която ще се оженя за теб. Ще го направя, защото те обичам, не портрета, а теб; защото ти ме обичаш и имаш нужда от мен; защото никой друг не може да заеме моето място в живота ти. Ти ме обичаш, скъпа!

- Не те обичам! - изсъска тя.

Той я грабна в скута си с един замах и докато младата жена успее да си поеме въздух, угаси свещта.

- Ти си най-опърничавата и упорита жена, която съм виждал - рече той решително и покри устните й със своите.

Някъде дълбоко в съзнанието й се събуди споменът, че й беше казвал тези думи и преди.

Целуваше я настойчиво, твърдо, сякаш така можеше да потуши част от яда си. Тя се бореше, гордостта не й позволяваше да се отпусне покорно в ръцете му. Той хвана с една ръка главата й и я притисна към себе си. Вдигна устни за малко, колкото да промълви:

- По дяволите, стой мирно или наистина ще има за какво да се дърпаш.

Редактирано 29 януари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Дали не е Пламък на Мей Макголдрик?

Редактирано 29 януари 201016 г. от Yoringel (преглед на промените)

Страхотен цитат... списъка с книги очакващи "търпеливо" своя ред нараства с такава скорост, че нямам идея откъде да почна... Играта е страхотна, не само се забавлявам докато се опитвам да позная цитата, но и избирам книжки за гореспоменатия списък...

Дали не е Пламък на Мей Макголдрик?

Нееее, мила,сори

Страхотен цитат... списъка с книги очакващи "търпеливо" своя ред нараства с такава скорост, че нямам идея откъде да почна... Играта е страхотна, не само се забавлявам докато се опитвам да позная цитата, но и избирам книжки за гореспоменатия списък...

Ох, мила, ако знаеш само с каква носталгия сега, покрай тази прекрасна игра, си припомням толкова разкошни, но позабравени от мен романи И ми се ще всичките пак, и пак, и пак да си ги препрочета... Вместо това чета някакви си буламачи дето или са ужасно скучни, та чак приспиват, или яко ме вбесяват, та ми се ще всичките накуп да ги метна със засилка в камината И се измъчвам така, щото се опитвам самоотвержено да прочета всичко дето съм си купила. Но май ще се окаже непосилна за мен задача

Мегън Чанс "Портретът"?

Мегън Чанс "Портретът"?

Ох, неее,мила, друга книга от друга авторка е

Момичета, да мятам ли още едно цитатче или да спомена от коя поредица е книгата

Мисля, че досега не сме я обсъждали, а е страхотен роман за Дивия Запад http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Да опитам отново....Нежен вихър?

Да опитам отново....Нежен вихър?

Неее, миличка, за съжаление

Ето още един цитат от романа:

- Целуни ме тогава веднъж.

- Веднъж ли? Мога да те целувам безброй пъти, ми куерида! - Каза го на испански и после повтори на английски: - Моя прекрасна любима.

В очите й се появиха сълзи. Сърцето й заби лудо. Едва не се задави от плач.

- Недей, Бък! Моля те, недей!

- Какво има, любима? Да не казвам, че те обичам и че ще прекарам остатъка от живота си с теб? Ще го извикам високо, ако това ще те убеди в истинността на думите ми. От днес нататък всеки вече знае, че те обичам. Сега зависи само от теб дали ще ме приемеш или не.

- Не мога да ти разреша да го направиш. Не мога да те оставя цял живот да ме водиш за ръка. Заслужаваш повече, много повече от това...

Той сложи пръсти на устните й, погали я по бузата и продължи към ухото. Прегърна я през врата и я притисна силно към себе си.

- Ти заслужаваш повече, Лора. Не знаеш какво е да си метис. Повечето хора не ме уважават, за тях съм никой. Като моя жена те няма да зачитат и теб.

- Толкова е нечестно! Не ме интересува индианската ти кръв. Искам само да бъда с теб. Но се безпокоя, че ще ти бъда постоянен... товар.

- Искам да си останеш каквато си. За мен ти винаги ще си моята любима, с която ще прекарам живота си. -Той пое дълбоко въздух и въздъхна: - Чувствам, че излизам от ада, за да отида в рая. Не мога да те загубя!

- Не разбирам. Защо избра точно мен? - Думите изпревариха мислите й.

- Повярвай, ми куерида. Ти си прекрасна! Не само ликът ти, душата ти е прекрасна. Ако ме приемеш, ще бъда най-щастливият мъж на света. - Той я прегърна и зарови устни в косите й.

Редактирано 30 януари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Мила направо ни затапи всичките. Почти 100% съм сигурна, че не съм чела тази книга, ама ми допада как звучи. Дано скоро някой я познае.

Инче, книжката е много готина, стига да харесваш да четеш за Дивия Запад. Предизвиква всякакви емоции: на моменти ми идеше да извия врата на главната (голяма проклетия беше), на моменти ми идеше да напухам канчето на главния (не отстъпваше по магарешки инат на главната), имаше моменти, в които съм се смяла от сърце и такива, над които мноооого въздишах и предизвикваха сълзи в очите ми.

Пускам още един цитат от книгата, в който нагледно е показано как да откажеш един печен индианец от желанието му да притежава бяла жена в пазарлъка за нея.

Индианецът впери поглед в Бък.

- На кого е жена?

- Моя е - каза Лукас и застана до Бък.

- Един мустанг. - Индианецът гледаше Лукас право в очите.

Лукас поглати глава.

- Два мустанга, едно куче.

Лукас сякаш се поколеба. Мили боже, помисли си Такър. Сигурно сънуваше. Те наистина се пазаряха за нея! Накрая Лукас каза:

- Тя е слаба. Не може да одере една сърна. - Вдигна рамене и продължи: - Мързелива е. Но косата й струва много.

Индианецът кимна в знак на съгласие.

- Добра ли е в леглото?

Лукас отново вдигна рамене и погледна през рамо към Такър. Отново погледна към индианеца и бавно се почеса по брадичката.

- По корем става.

Колинс се изхили, а на Такър й прилоша от объркване и срам.

- Няма деца?

- Няма деца - отвърна Лукас с тъжен глас и повдигна рамене.

Индианецът погледна към Такър, после отново към Лукас. В очите му се четеше презрение.

- Едно пони. - Тонът му бе нагъл.

- Едно пони за жена с коса като огън? - отвърна Лукас с присмех. - Такър, свали си бонето! - рече й той през рамо.

- Няма - изсъска му тя.

- Три мустанга и две кучета - каза Лукас твърдо.

- Не. - Устните на индианеца се извиха презрително. -Такава цена за безполезна жена!

Той се обърна и се метна на коня си. Погледна още веднъж с отвращение Такър и вдигна ръка. Пришпори жребеца си, воините го последваха, оставяйки само прах след себе си.

Няколко секунди никой не помръдна. Когато осъзнаха, че индианците вече ги няма, изведнъж всички заговориха в един глас.

- Впрягайте мулетата! Потегляме - рече строго Лукас. - Да изчезваме оттук.

Такър бе пребледняла и трепереше. Все пак успя да стигне Лукас, като влачеше Лора след себе си. Пред цялата тълпа тя се засили и го ритна с крак с все сила в пищяла.

- Ако бях мъж, щях да те убия! - изсъска момичето. Лукас трепна от удара.

Редактирано 31 януари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Инче, книжката е много готина, стига да харесваш да четеш за Дивия Запад. Предизвиква всякакви емоции: на моменти ми идеше да извия врата на главната (голяма проклетия беше), на моменти ми идеше да напухам канчето на главния (не отстъпваше по магарешки инат на главната), имаше моменти, в които съм се смяла от сърце и такива, над които мноооого въздишах и предизвикваха сълзи в очите ми.

Пускам още един цитат от книгата, в който нагледно е показано как да откажеш един печен индианец от желанието му да притежава бяла жена в пазарлъка за нея.

Индианецът впери поглед в Бък.

- На кого е жена?

- Моя е - каза Лукас и застана до Бък.

- Един мустанг. - Индианецът гледаше Лукас право в очите.

Лукас поглати глава.

- Два мустанга, едно куче.

Лукас сякаш се поколеба. Мили боже, помисли си Такър. Сигурно сънуваше. Те наистина се пазаряха за нея! Накрая Лукас каза:

- Тя е слаба. Не може да одере една сърна. - Вдигна рамене и продължи: - Мързелива е. Но косата й струва много.

Индианецът кимна в знак на съгласие.

- Добра ли е в леглото?

Лукас отново вдигна рамене и погледна през рамо към Такър. Отново погледна към индианеца и бавно се почеса по брадичката.

- По корем става.

Колинс се изхили, а на Такър й прилоша от объркване и срам.

- Няма деца?

- Няма деца - отвърна Лукас с тъжен глас и повдигна рамене.

Индианецът погледна към Такър, после отново към Лукас. В очите му се четеше презрение.

- Едно пони. - Тонът му бе нагъл.

- Едно пони за жена с коса като огън? - отвърна Лукас с присмех. - Такър, свали си бонето! - рече й той през рамо.

- Няма - изсъска му тя.

- Три мустанга и две кучета - каза Лукас твърдо.

- Не. - Устните на индианеца се извиха презрително. -Такава цена за безполезна жена!

Той се обърна и се метна на коня си. Погледна още веднъж с отвращение Такър и вдигна ръка. Пришпори жребеца си, воините го последваха, оставяйки само прах след себе си.

Няколко секунди никой не помръдна. Когато осъзнаха, че индианците вече ги няма, изведнъж всички заговориха в един глас.

- Впрягайте мулетата! Потегляме - рече строго Лукас. - Да изчезваме оттук.

Такър бе пребледняла и трепереше. Все пак успя да стигне Лукас, като влачеше Лора след себе си. Пред цялата тълпа тя се засили и го ритна с крак с все сила в пищяла.

- Ако бях мъж, щях да те убия! - изсъска момичето. Лукас трепна от удара.

Ех да му се не знае "Търсещи сърца" Дороти Гарлок. На 100% съм сигурна, че е тя. Ама съм я чела преди толкова време, че само тоя цитат ми помогна

Редактирано 31 януари 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Ех да му се не знае "Търсещи сърца" Дороти Гарлок. На 100% съм сигурна, че е тя. Ама съм я чела преди толкова време, че само тоя цитат ми помогна

Страхотно, мила http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Хайде давай, сега си ти

Редактирано 31 януари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Ето моя цитат:

...Не мога да мълча повече. Трябва да ти кажа най-сетне, дори тя да ми се разсърди. Не допускай някой друг да го научи! Толкова е съсипана и отчаяна! Само мълчи.

Ти не би могла да я познаеш. Нищо не е в състояние да измъкне от нея името на онзи човек. Упорства дори пред баща ти.

Предполагам, че е някой от благородниците около краля. Може дори да го познаваш. Не би ли се опитала да помислиш и да ми пишеш кой би могъл да бъде? Така баща ти ще може да продължи издирването.

Има дни, в които си мисля, че виждам пред себе си съвършено непознато същество. Ако не беше детето, което очаква, бих се страхувала за живота й. Вече не зная какво можем 6а направим, за да преодолеем тази стена от мълчание и болка, с която се е оградила. Моля се за нея. Но ми се иска да можех да направя нещо по-осезаемо. Да можех да кажа на този непочтен човек, който я опозори и изостави, какво мисля за него! Той изобщо не заслужава тази упорита любов, с която пази името му, за да не му потърси сметка баща ти. Дано съдбата го накаже...

Редактирано 31 януари 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Да се пробвам с Прелъстяване на Аманда Куик

Мнеее, не е тя.

Да не е Пленница на Джоана Линдзли?

И тя не е

Тази книга съм я чела мисля, но както винаги не мога да се сетя коя е! Но си мисля, че главния беше пират.