Ето откъс от един много любим роман. Исторически е. " Тя въздъхна скръбно. — Казвам ти, СКЪПИ, там където изблиците на насилие не могат да успеят, бавната злонамереност побеждава. После дойде баща ти и ми предостави възможността да избягам от всичко това. И аз я грабнах — ръката й се движеше бавно, като описваше кръгове по гърба му и го разтриваше по раменете, за да премахне напрежението му. С мек глас, като на майка, която приспива своето бебе, тя каза: — Щом пристигнах в твоя дом, веднага се стоплих. Огънят гореше буйно в камината, слугите бяха по-добри, работата беше като слънчев лъч в летен ден. — Слънчев лъч? — обърна глава към лицето й той. — Не това казваше по онова време. Казваше, че мириша и че съм мързелив. Беше изпълнена със състрадание към мене. Ръката й дърпаше косите му. — Такъв беше, но имаше омайващ глас. Ласкав, богат и… — Мръсен? — нотка на развеселеност се прокрадна в тона му и той се отпусна. Едната му ръка й подражаваше, като разтриваше нейния гръб. — Такъв беше. И твърдоглав инат. Харесвах предизвикателството ти, харесвах начина, по който ме караше да се чувствам, начина, по който ме посрещна. Не можех да повярвам, че ти се отнасяше към една стара жена, като че ли тя беше младо, жизнено момиче, но ти го правеше. Чудех се… Чудех се как ли щеше да се държиш с мен, ако знаеше истината, и го разбрах. Спомняш ли си банята? ТОЙ изсумтя, но тя помисли, че се усмихва. Тя прокара ръката си по бузата му, за да провери дали има трапчинки. — Отсега нататък аз поемам ръководството. Аз имам цел. Искам те. — Защо ме искаш? Държа се детински. — Не толкова много, колкото повечето мъже. — Ръката му се плъзна надолу по гърба й и я ощипа отзад. Тя подскочи и се разсмя, като си помисли, че не трябваше да казва това. После сниши гласа си и каза: — Ти ме накара да погледна в себе си, а на мен това не ми харесваше. Накара ме да видя каква страхливка съм. Страхувах се да те обичам, да те обичам истински, защото… — Защото тези, които си обичала, са пораснали, напуснали са и са те оставили да се грижиш сама за себе си — отдръпна се той и седна, застанал с лице към нея в мрака. Коленете му докосваха нейните, а тялото му излъчваше топлина. Той нежно погали лицето й. "

Редактирано 20 август 201015 г. от kristi_34 (преглед на промените)

"Светлина в мрака" Кристина Дод

Точно тя е. Не мислех, че ще ви затрудня. Ти си на ход Юле.

— Иконом, ти не си разбрал правилно. На мадам и през ум не би й минало да не ме допусне в собствената ми къща. Моля те, отвори вратата. Икономът беше мрачен. — Нейно благородие беше категорична, милорд. При никакви обстоятелства не бива да влизате в къщата. Не мога. Главният не можеше да повярва на ушите си. Нима Главната се беше променила? Невъзможно. — Разбира се, че можеш. Трябва просто да хванеш дръжката на вратата и да я дръпнеш. — Тонът му стана заплашителен. — Аз съм маркизът. Драго ми е да видя, че си лоялен към мадам, но аз съм неин съпруг и господар. Аз съм и твой господар, Иконом. Икономът отново пребледня като платно. — Съжалявам, сър — прегракнало каза той. Потта вече се стичаше по челото му. Главният трябваше да положи огромни усилия, за да сдържи гнева си. Не беше лесна задача. — Иконом, да не би да искаш да бъдеш уволнен? — Това беше блъф; Главният никога нямаше да освободи своя верен иконом. — Не — прошепна Икономът. — Тогава отвори вратата. — Той пристъпи напред, но Икономът препречи пътя му. Преди Главният да успее да реагира на изненадващата му упоритост, зад Бенет внезапно се появи самата Главна. Погледите им веднага се срещнаха. Главният се вцепени и в миг забрави настоящия си проблем. Беше минало толкова време. Докато се взираше в жена си, в главата му нахлуха образи. Главната, която му се усмихва — разтреперана, изпълнена с обожание, тъй безнадеждно и явно влюбена в него; Главната, която тръпне, премаляла от страст върху ложето от трева, докато той се навежда над нея. Беше се вцепенил, но Главната не. С блеснали от ярост сини очи тя избута грубо Иконома и затръшна вратата под носа на съпруга си. Миг по-късно отвътре се чу изщракването на резето.

Скандал - Бренда Джойс

Мдааа. Ти си, мила.

Съвременен: — Ако нещо се случи с мен, ще се погрижиш ли за сина ми? Ще се погрижиш ли да е в безопасност и да е щастлив? — О, по дяволите! — Ще ми обещаеш ли? — Нищо няма да ти се случи. — Обещай ми. Главният не отговори веднага. — Обещавам. — Благодаря — тя затвори вратата. — Чакай. Главната го погледна. Той свали прозореца и я погледна така, че тя застина на мястото си. — Помниш ли, веднъж ти казах, че съм готов да убия заради теб? Тя кимна. — Е, мислих за това. Сега чувството е променено, по-силно. — Гласът му не беше равен. — Сега, вярвам, съм готов да умра за теб. Преди да е могла да отговори, той потегли и пое по улицата, далеч от нея.

Напомня ми за "Време за бягство" на Марлис Мелтън, но не съм сигурна

Напомня ми за "Време за бягство" на Марлис Мелтън, но не съм сигурна

Не, мило, не е тя.

Ето още един цитат:

— Мили Боже, като че ли виждам признаци на омекване.

— Няма начин. — Той се облегна назад. — Вероятно се опитвам да те заблудя, за да решиш, че съм приятно момче и можеш да легнеш с мен.

— Приятно момче? — Тя го погледна изумена. — Трябва много да се промениш, Главен. Това ще прилича на едно дълго пътуване.

— И най-дългото пътуване започва с първата крачка — цитира той някаква мъдрост. — Може би ти ми действаш така, че да искам да се променя. Какво мислиш?

— Мисля, че ставаш смешен.

Той се усмихна.

— Е, нали искаш да ме подложиш на някаква терапия, а и имаме целия ден на разположение. Не искаш ли да дойдеш в леглото ми и така да се отпуснем, за да свършим по-добре работата довечера?

— Не, не искам. Отвратителен си.

— Не и в леглото. По много други начини, с друго поведение, но не и между чаршафите. Там ще ме харесаш.

— Арогантно копеле. — Тя тръгна към стаята си. — Не ме интересува сексът с теб.

— Стори ми се, че долавям интерес, а съм толкова отвратителен, че съм готов да взема всичко, което ми се предлага.

Но той наистина беше скандален! Тя го гледаше как се полюлява мързеливо на стола. Съвсем определено, излъчваше сексуалност. Но изведнъж долови и нещо друго. Дяволито проблясване на очите, скрито от иначе втренчения поглед. Раздразнението й намаля.

— Не за това сме тук.

— Но може да нямам друг шанс да легна с теб, ако те убият довечера. — Усмивката му беше лукава. — А ти може би ще пропуснеш преживяването на живота си.

— Ако ме убият довечера, няма да живея повече, следователно няма да съжалявам.

Правеше усилия, но не можеше да сдържи устните си да не треперят.

— Мисля, че се разболявам.

Редактирано 21 август 201015 г. от tsocheto (преглед на промените)

Книжката не е в поредица, макар част от героите са свързани с голяма такава. Авторката е една от любимите ми, пише и исторически, и съвременни. — Мога ли да ти задам още един въпрос? — Абсолютно не. — Тя го гледаше с любопитство. — Какъв? Той засмука показалеца й. — Аз ли съм най-добрият, когото някога си имала? Тя го гледаше така, все едно не можеше да повярва на ушите си. — Ти, самодоволно копеле! — По-добър ли съм от бившия ти съпруг? — Главен, кой задава такива въпроси? — Аз. — Той наведе глава и погали зърното й с устните си. — Важно е. — За да бъде поласкано егото ти? — Не. — Той вдигна глава и я погледна. — Ако съм направил нещо неуместно, трябва да знам за това. Трябва да съм най-добрият, когото си имала. Ако не съм, ще поработя по въпроса. Тя го гледаше изумена. — Знаех, че обичаш съревнованията, но това отива малко прекалено далеч. Той поклати глава. — Започваме с много малко общо помежду си. Може би има няколко въпроса, по които сме съгласни, но нямаме време да ги обсъждаме. А дотогава имаме това, което имаме. Няма да позволя сексът да не е добър и ти да се откажеш от него. Или да не се въртиш край мен. — Трябва да се въртя край теб. Съществува "Общата работа". Той стисна челюсти. — Трябва да пожелаеш да останеш с мен. — Защо? Той не отговори веднага. — Защото изпитвам нещо към теб. Не съм сигурен какво е, но не мога да позволя то да си отиде. — Колко прецизно казано. — Ти си учен, не аз. Единственото, в което съм прецизен, е в това, как да поваля човек, който се намира на хиляда ярда от мен. — Устните му се изкривиха. — Ти трепериш. Не ти харесва. — Повечето хора биха трепнали при тези думи. — Не е задължително. На някои жени им харесва идеята да са близо до смъртта. Това им дава определена тръпка. — Той се изправи. — Хайде да си лягаме. — Може би е по-добре да се върна в стаята си. — Още не. — Той й помогна да се изправи. — Отново казах не каквото трябва. Трябва да се поправя. — И да се докажеш като най-добрия в секса? — По дяволите, не. — Той я прегърна. — Просто искам да съм най-добрият за теб. Какво лошо има в това?

доста ме заинтригува тази книга,но не съм я чела,един въпрос от сканираните във форума ли е

Редактирано 22 август 201015 г. от lunichkata90 (преглед на промените)

Мхм, това ми е познато, но не мога да се сетя откъде. Да не е случайно на Нора Робъртс?

Да, сканирана е, но не е на Норчето. Ето още един цитат: Главният се облегна на лакът и я погледна. — И ти се тревожиш за Майкъл. — Разбира се. Винаги се тревожа за него. Така е от деня, в който умряха родителите ми. — Тя се претърколи в леглото и се изправи до седнало положение. — Ще му се обадя и ще разговарям с Жан. Това ще ме накара да се почувствам по-добре. — Дали? — Трябва да имам доверие на някого. Напоследък се чувствам много самотна. — А аз какво съм? Нещо непотребно? — Не исках да кажа… — Знам. — Той стана от леглото. — Току-що ме поля със студена вода. Каза ми, че не ме виждаш като свой помощник в живота, другар, който може да те закриля. Мислех, че се справям достатъчно добре в тази насока, но очевидно не е така. — Той сви рамене. — Всичко е наред. Ще взема това, което мога.Ти ми каза, че имаш проблеми с доверието. Какво ще кажеш все пак да поплуваме, след като говориш с Майкъл? — Предполагам, че можем. — Тя тръгна към банята. — Ако дотогава не научим нещо повече от Приятеля. — Естествено, това винаги ще е първата ни задача. Ти караш главата ми да се замайва, но аз все пак не забравям работата, която трябва да свърша. — Бих била идиот, ако мислех, че можеш да бъдеш отвлечен от работата си до такава степен. Винаги съм знаела… — Софи. Тя го погледна. Устните му бяха стиснати, а гласът му — груб. — Ти вече се отдалечаваш от мен. Това няма да се случи. Ще приема второто място, но няма да изчезна от живота ти. — Не знам за какво говориш. — Вероятно казваш истината. Толкова си свикнала да не мислиш за никого другиго, освен за Майкъл, че отблъскваш вече спомена за това, което имаме двамата. Опитваш се да не му обръщаш внимание. Няма да е толкова лесно. Аз ще се погрижа. — Той изкриви устни. — Меденият ни месец не е свършил. — Меден месец? Това изисква връзка, каквато няма между нас. — Наричай нещата, както искаш. — Той тръгна към вратата. — Само това исках да кажа. И реших, че е честно да те предупредя. — Мили Боже, звучи като заплаха. — А какво очакваш от човек като мен? — Той поклати глава. — Не е заплаха, не искам да те уплаша. Ако си отидеш от мен, когато това свърши, ще ти пожелая късмет и щастие. Но ще направя всичко възможно, за да не си отидеш. А когато реша нещо, аз ставам много добър. Ще бъда цивилизован и толерантен, толкова мил, че ще ми се доповръща от това. Ще се видим долу. Вратата се затвори след него.

Редактирано 22 август 201015 г. от tsocheto (преглед на промените)

Главният е наемник, който търси отмъщение за смъртта на брат си и за това, което са му причинили на него самия. В началото си мисли, че главната е с лошите, но в последствие разбира, че и тя търси отмъщение. Естествено се съюзяват... Авторът е жена, американка, има син, който също пише романи. Давайте, момичета. Никой ли не е чел книжката? Много е хубава.

Редактирано 23 август 201015 г. от tsocheto (преглед на промените)

Главният е наемник, който търси отмъщение за смъртта на брат си и за това, което са му причинили на него самия. В началото си мисли, че главната е с лошите, но в последствие разбира, че и тя търси отмъщение. Естествено се съюзяват...

Авторът е жена, американка, има син, който също пише романи.

Давайте, момичета. Никой ли не е чел книжката? Много е хубава.

Аргх, изглеждаше ми позната, но явно не съм я чела. Хъх... нека някой познае де. На Сандра Браун ли е?

Аргх, изглеждаше ми позната, но явно не съм я чела. Хъх... нека някой познае де. На Сандра Браун ли е?

Не, мило, не е и на Сандра Браун. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Ако никой не познае до довечера, ще кажа отговора. Освен ако не искате да го кажа още сега?

Не, мило, не е и на Сандра Браун. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Ако никой не познае до довечера, ще кажа отговора. Освен ако не искате да го кажа още сега?

Аз напирам да го кажеш сега. Ти решаваш.

Казвай бе пиле.Че ни закла,закла ни,ама недей и да ни въртиш на шиш.

Убийствени сънища - Айрис Йохансен

Убийствени сънища - Айрис Йохансен

:clap:

Браво, мило! Ти си.

Историческа и съм сигурна, че няма да ви затрудни. Имената са сменени. По челото му беше избила пот. — Мод… — каза Алекс с видимо усилие. — Ти не знаеш какво искаш. Мод сви пръсти и сграбчи ризата му. — Зная. Тя преглъщаше с труд и се беше вдигнала на пръсти, за да го достигне. Неговите задръжки изчезнаха и изведнъж той притисна устни към нейните. Устата му беше твърда и топла, изискваща нещо, което тя не знаеше как да задоволи. Ръцете му я обгърнаха, твърдото му мускулесто тяло притисна нейното. Постепенно целувката му стана по-нежна, той потърка устните си в нейните, докато се разделят. Ръцете му обхванаха главата й и я държаха така, както той искаше. Мод не беше подготвена за подобно нещо. Всичките й представи за поезия и романтичност се стопиха, заменени от суровата действителност — неговото тяло срещу нейното. Мод протегна ръка към косата му, пръстите й потънаха в разрошените му къдри. Вратът му беше твърд, когато го погали с дланта си. Тя потъваше в прегръдката му, отговаряше на целувките, сърцето й лудо биеше и мислеше, че ще припадне. Усети, че устата му се плъзна от устните към шията й, той жадно целуваше нежната й, чувствителна кожа. Краката й загубиха опора и тя се облегна на него. Алекс докосна твърдата извивка на гърдите й, погали я, докато зърното под корсажа й се втвърди. — О, — изстена Мод и се отдръпна, като притискаше с ръка гърдите си. Очите й бяха широко отворени, лицето й беше зачервено и тя се задъхваше. Алекс изтри с ръкав нотното си чело. Нейното силно въздействие го беше възбудило до болка. Той искаше отново да я притисне, да я просне на твърдия под на сцената и да я обладае още там. Истинска лудост беше, че беше обсебен от това невинно момиче, след като можеше да получи удоволствие от някои от най-желаните жени в Европа. — Стига глупости! — измърмори той. — Глупости? — повтори Мод, смутена до болка. Той се завъртя около нея. — Аз съм на трийсет години, Мод. Никога не са ме привличали девойки на вашата възраст, дори когато бях на вашите години. — Вие… Не ме ли харесвате? — Боже! Този въпрос беше доказателство за нейната неопитност — панталонът му беше опънат от възбуда. Алекс спря да крачи и си наложи да я погледне. — Харесвам ви — каза той дрезгаво. — По дяволите, бих искал да правя с вас неща, които… Той млъкна и прокара ръка през косите си. — Мод, идеята не струва. Вие не можете да играете играта, която искам аз. Накрая ще ви сменя с друга. Ще ви заболи. — Разбирам — кимна тя. — Не, не разбирате. Това означава, че ще бягам от вас като дявол от тамян. Не желая да тежите на съвестта ми. — Вашата съвест не ме интересува. Искам само да ме целунете още веднъж.

Това да не е на Лайза Клейпас "Диви нощи"?

Давай, Стаси. Ти си на ход.

Ето и един съвременен цитат от мен:

Беше останала без дъх. Главната се помъчи да мисли трезво и реши, че ще бъде глупаво да се опитва са прикрие нещо. Или да излъже.

- Мисля, че доказах моята гледна точка - рече тя.

- Твоята ли? - попита Главния и погали косата й. - Или моята?

Главната си пое дълбоко дъх и бавно издиша. Тази единствена, незабележима проява на чувства накара желанието да го сграбчи отново.

- Направих достатъчно, за да открия, че деловите и личните работи не бива да се смесват. В понеделник започвам работа за Главния. Имам намерение да заслужа заплатата си. Просто няма да има нищо друго.

- Вече има. - Той обхвана с ръка брадичката й и привлече очите й към своите. Вътре в него се блъскаше едно кълбо от желание и объркване. С тази дълга, нежна целувка, получи всичко, ала забрави най-стриктното си правило. Да владее чувствата си, както в работата, така и в удоволствието. В противен случай можеше да сбърка. Трябваше му време и Главния осъзна, че му трябва и дистанция.

- Сега се познаваме по-добре - рече след миг той. - А когато правим любов, ще се опознаем още по-добре.

Тя остана седнала, докато Главния стана. Не бе напълно сигурна, че ще може да стои права на краката си.

- В понеделник - подзе с равен глас Главната - започваме да работим заедно. Това ще бъде всичко помежду ни отсега нататък.

- Когато се занимаваш с толкова много договори, като мен, Главната, научаваш, че договорът е просто еди лист хартия. И той няма никакво значение.

Главния отиде до вратата с мисълта, че му трябва малко свеж въздух, за да прочисти съзнанието си и да успокои нервите си. Трябваше му и дистанция, и то достатъчно голяма, за да забрави всичко, освен изгарящото желание да я има.

С ръка на дръжката той се обърна и я погледна за последно. Имаше нещо особено в начина, по който тя го гледаше. Очите й бяха сериозни, а устните леко нацупени. Приличаше на малко момиченце. Това го накара да се усмихне.

- До понеделник - каза Главния и излезе.

Да бягаш от страх Елизабет Лоуел?