Да бягаш от страх Елизабет Лоуел?

Не, мила, не е този.

Хм, виждам, че съм ви затруднила. Искате ли жокер?

Хиич,не съм сигурна, ама долавям повей на "Гордост"-Макнот.

Хиич,не съм сигурна, ама долавям повей на "Гордост"-Макнот.

Не, не е тази и не е на Макнот.

Давам жокер: писателката е съвременна и много известна. Също така има една историческа поредица.

Аз май не съм я чела, но бих искала. Много ме кефят такива омотани взаимоотношени Шеф/Служителка

Аз май не съм я чела, но бих искала. Много ме кефят такива омотани взаимоотношени Шеф/Служителка

Като за начало имената на главните са Самър Линдън и Блейк Кокърн.

Сладостта на живота – Нора Робъртс

Сладостта на живота – Нора Робъртс

Дам, ти си наред.(:

Пак прекалих, но не можах да се спра, това е любимия ми момент от книгата Главната изчака няколко минутки, преди да излети като вихър от тоалетната. Беше гледала четири пъти филма на Кармен Миранда, добре бе изучила цялото й поведение, така че когато влезе в залата с приглушеното осветление и всичките тези елегантно облечени дами и господа във фракове и в парадни униформи, беше същинска Кармен Миранда. Вървеше леко, полюшвайки бедра, всред стъписаната публика. — Много си сладичък! — каза Главната на един адмирал и го щипна закачливо по бузата. Беше усвоила добре странния испански акцент. — Много му са хубави звездичките, нали? — усмихна се тя към жената на адмирала. След това Главната се отпусна на скута на някакъв капитан трети ранг, като си позавъртя хубаво задничето насам-натам. — Искаш ли да направиш с мене малко чика-чика бум-бум? — Млада госпожо! — задави се офицерът от възмущение. — Имате ли изобщо покана за този бал? — О, да! — изписука Главната. — Аз съм съпруга на един много важен човек! — И той е? — излая капитанът, докато се бореше отчаяно да се освободи от нея. — Ето го! Главния бе наблюдавал сцената страхотно развеселен, нямаше и представа каква е тази мадама. — Мили Боже! — изпъшка той поразен, когато позна Главната. Той машинално хукна през залата към нея и я дръпна от скута на капитана. — Ужасно съжалявам, сър! — каза Главния. — Нямах представа, че тя… Искам да кажа… О, сър! — Май че харесваш жените в червено? — прошепна Главната на ухото му. — Затова съм си сложила и червено, точно като цвета на косата й… — Тя се обърна към другите и отново изви глас. — Толкова е мъжествен, нали? Толкова е… — Тя завъртя очи, издаде задните си части към Главния и се поотърка о бедрото му, като разтърси поли високо и показа разголените си крака чак до горе. — О-о-ох! — изскимтя тя. — Лейтенант ! — гръмна адмиралът. — Да, сър? — отвърна Главния едва. — О-о-оу! Искам да се запозная с майка му — поде Главната и присви капризно устенца. Тя се освободи от хватката на Главния и се хвърли към някакъв капитан. — Понякога мъжете са толкова ужасни, не мислите ли, миличък? — Аз съм майката на Главния — чу тя глас зад гърба си. Главната се обърна и се вкамени — дамата от тоалетната! — Господи! — прошепна Главната. — Аз… аз… Нямаше сили да продължи. Искаше й се да потъне в земята. Мисис Монтгомъри се наведе и целуна Главната по бузата. — Няма да се предаваш сега! — прошепна тя. След това се обърна към околните: — А сега ще ви изпеем нещо с моята снаха. Главния , подай ми моля те, джобното си ножче! — Мамо, сега искам да ви отведа веднага вкъщи! — Мисля, че това е чудесна идея, лейтенант! — обади се адмиралът. — Ще ви очаквам в понеделник сутрин в кабинета ми! — Слушам! — Главния отдаде отривисто чест и хвана Главната за рамото. Но ... се отскубна и каза високо: — Страхотен тиранин, нали? Иска от мене да мия чинии, да жуля пода, кара ме дори да му търкам гърба в банята, а никога не ми позволява да пея… Неколцина от гостите се разсмяха: — Хайде де, защо не й позволите да попее? — Но да! И аз с удоволствие бих послушала — каза развеселена съпругата на адмирала. — Подай ми ножчето си, …..! — каза Елеонор. Главния машинално подаде ножчето и тя цепна скъпата си елегантна вечерна рокля чак до бедрото… След това взе три големи цвята от хибискус от масата и ги втъкна в косата си. — Кажи на оркестъра да свири „Тико-тико“! — нареди тя на Главния.

Джуд Деверо "Принцесата"

Да, тя е.. извинете за закъснението ти си ))

— И в живота ти няма място за съпруг? — Женитбата бе част от плана. — «Струваше ми се, че ще е лесно. Случка, над която ще се посмеем, преди да се разделим» — помисли тя. — Малко неловко ще ни бъде заради пресата и добронамерените приятели, но между нас всичко може да се реши много просто. Няма причина да се чувстваме обвързани заради едно… — Обещание! — довърши той. — Мисля обаче, че обещанията са няколко. — Не усложнявай! — Добре тогава. Досега всичко бе според вашите обичаи. Да свършим с женитбата, както е според тях. Кажи как трябва да постъпя. Устата й пресъхна. Взе чашата му и отпи. — Лесно е. Ще кажеш три пъти «Аз се развеждам с теб». — Само това? Не трябва ли да го изговоря, застанал на един крак при пълнолуние? Главната шумно остави чашата на масата. — Никак не е смешно. — Не, абсурдно е. — Взе ръката й и силно я стисна, когато тя се опита да я отдръпне. Главният умееше да преценява шансовете, но този път не бе сигурен как ще реагира тя. — Развеждам се с теб — промълви, наведе се и я целуна. Устните й трепереха. Главната стисна пръстите му. — Развеждам се с теб. — Притегли я със свободната си ръка и този път целувката му бе по-настойчива. — Аз… — Не! — Главната го прегърна и се притисна към него. — По дяволите, не! Краката му се разтрепериха от облекчение. За миг зарови лице в косата й. — Прекъсна ме, Главна. Сега трябва да започна наново. След около петдесет години. — Главен… — А сега, както аз искам. — Отдръпна се, за да може да гледа лицето й. Отново бе бледа. Добре. Надяваше се, че я е изплашил до смърт. — Ние сме женени за добро или за лошо. Ако е необходимо, ще сключим брак още веднъж тук или в Лондон. Брак, за разтрогването, на който ще бъдат необходими куп неприятности. — Не съм казала, че… — Късно е. — Целуна я. — Пропусна шанса си. Главната затвори очи. — Не знам защо. — Не, знаеш. Кажи го високо, Главна. Няма да ти изгори езика. — Опита се да се отдръпне, но той я притисна по-силно. — Хайде, скъпа, никога не си била страхливка! Тя отвори очи. Главният я наблюдаваше усмихнат. — Може би те обичам. — Може би? — Мисля, че те обичам! — промълви с въздишка. — Опитай още веднъж. Кажи го както трябва. — Обичам те. Доволен ли си? Романът е съвременен и доста интересен, смятам.

Леле, този цитат ме накара да се спукам от смях. Но не ми говори нищо и май не съм го чела. Чакам някой да познае...

Това е Нора Робъртс. Бащата на главната беше някакъв арабски шейх. Главният работеше за ФБР, май, и преследваше нашата, като си мислеше, че е любовница на единия от двамата най-велики крадци, без и през ум да му мине, че тя е въпросния крадец. Естествено, другия най-велик крадец е главния. Накрая се обединиха, за да оберат баща й,при което им се наложи да се оженят с мюсюлмански обред. Та това е момента, когато се "развеждат". За съжаление, не се сещам за заглавието.

Казвайте бързо коя е книгата!Страшно интересно ми стана и не съм я чела!Голям пропуск от моя страна

Това е Нора Робъртс. Бащата на главната беше някакъв арабски шейх. Главният работеше за ФБР, май, и преследваше нашата, като си мислеше, че е любовница на единия от двамата най-велики крадци, без и през ум да му мине, че тя е въпросния крадец. Естествено, другия най-велик крадец е главния. Накрая се обединиха, за да оберат баща й,при което им се наложи да се оженят с мюсюлмански обред. Та това е момента, когато се "развеждат". За съжаление, не се сещам за заглавието.

Абсолютно вярно! А името е "Ледена страст", което си е дребен пропуск като гледам какви детайли помниш. Много сладка книжка. Ти си.

Абсолютно вярно! А името е "Ледена страст", което си е дребен пропуск като гледам какви детайли помниш. Много сладка книжка. Ти си.

Ами, аз съм си така със заглавията и авторите - все нещо не помня

Ето сега една от любимите ми авторки със съвременен роман, макар да пише и исторически:

Беше толкова погълната от историята, че не забеляза Главния, който стоеше на прага и я наблюдаваше.

Мъжът си каза, че трябва незабавно да се обърне и да се върне в стаята си, но не можеше да помръдне. Тя го привличаше толкова неудържимо, а дори не го съзнаваше. Обичаше да е близо до нея, да си говорят, да слуша шантавите й истории и теории, обичаше да гледа усмивката й. А най-прекрасното у нея беше способността да го разсмива. Досега никоя друга жена не го бе карала да се чувства по този начин.

Освен това е дяволски хубава, реши Главния. Дори и когато — както в момента — носеше очила. Не разбираше защо го възбуждаха толкова, но си беше факт. Ако беше с очила, когато се натъкнеше на нея в Семейната Й Къща, винаги гледаше над главата й, за да не се разсейва. Веднъж Шефа забеляза какво става и му го каза. Сега Главния се питаше дали психиатърът не е разбрал, че Главната го привлича, преди самият той да го е осъзнал.

Кога бе престанала да бъде малката сестра на партньора му и се бе превърнала в тази невероятно сексапилна жена, която искаше да заведе в леглото?

Знаеше какво ще се случи още преди да пристъпи в стаята й. И не му пукаше за последствията. Стигна безшумно до леглото, остави кобура с пистолета върху тоалетната масичка и седна до нея.

Ами, аз съм си така със заглавията и авторите - все нещо не помня

Ето сега една от любимите ми авторки със съвременен роман, макар да пише и исторически:

Беше толкова погълната от историята, че не забеляза Главния, който стоеше на прага и я наблюдаваше.

Мъжът си каза, че трябва незабавно да се обърне и да се върне в стаята си, но не можеше да помръдне. Тя го привличаше толкова неудържимо, а дори не го съзнаваше. Обичаше да е близо до нея, да си говорят, да слуша шантавите й истории и теории, обичаше да гледа усмивката й. А най-прекрасното у нея беше способността да го разсмива. Досега никоя друга жена не го бе карала да се чувства по този начин.

Освен това е дяволски хубава, реши Главния. Дори и когато — както в момента — носеше очила. Не разбираше защо го възбуждаха толкова, но си беше факт. Ако беше с очила, когато се натъкнеше на нея в Семейната Й Къща, винаги гледаше над главата й, за да не се разсейва. Веднъж Шефа забеляза какво става и му го каза. Сега Главния се питаше дали психиатърът не е разбрал, че Главната го привлича, преди самият той да го е осъзнал.

Кога бе престанала да бъде малката сестра на партньора му и се бе превърнала в тази невероятно сексапилна жена, която искаше да заведе в леглото?

Знаеше какво ще се случи още преди да пристъпи в стаята й. И не му пукаше за последствията. Стигна безшумно до леглото, остави кобура с пистолета върху тоалетната масичка и седна до нея.

Това е Джули Гаруд - поредицата Бюканън-Ренард. Много ги харесвам а това е любимата ми книжка от всички. Пет книги чаках докато напише книга за Ноа и шестата най-накрая дойде. Страхотна е - "Танц в сенките", ако не ме лъже паметта.

Съжалявам за спама,но не я намирам тази книжка,качена ли е тук...

Съжалявам за спама,но не я намирам тази книжка,качена ли е тук...

Ако имаш предвид "Ледена страст" на Нора Робъртс - да, качена е. Поредицата "Бюканън-Ренард" също - в Други жанрове, макар че всичките имат сериозна любова жилка, но кримката също е сериозна, предполагам затова са класифицирани така.

Това е Джули Гаруд - поредицата Бюканън-Ренард. Много ги харесвам а това е любимата ми книжка от всички. Пет книги чаках докато напише книга за Ноа и шестата най-накрая дойде. Страхотна е - "Танц в сенките", ако не ме лъже паметта.

И аз така чаках и се облизвах, макар първото място от поредицата да ми е спорно. Ти си, мила.

Явно напоследък сме на вълна съвременни романи - ето още един: Тя усети как гърлото й се стяга и се опита да се пребори с това. Събра остатъците от волята си и заговори през стиснати зъби с отегченото провлачено произношение на светска дама от Саут Хамптън. — Повярвай ми, Главен, ако знаех, че ще се държиш толкова незряло, никога не бих легнала с теб. Очите му се присвиха. — Така ли? — Напомняш ми за някой младок, който току-що е свършил работата на задната седалка на колата и е нападнат от угризения. Откровено казано, свикнала съм на малко повече изтънченост от страна на любовниците си. Най-малкото очаквах да го направим поне още веднъж. Едва ли си струваше всичките тези усилия само за един път, нали? Той издаде някакъв особен, задавен звук и навлезе в съседното платно. Тя продължи, подтиквана от болката, че той не може да види онова, което се крие в нея и очаква тя да се държи точно по този начин. — Не смятам, че съм прекалено взискателна, но наистина имам три изисквания към любовниците си: учтивост, търпимост и бързо възстановяване за повторение. Страхувам се, че ти липсват и трите. В гласа му прозвуча заплашителна нотка. — Да не би да имаш нещо против и по отношение на техниката ми? — Е, колкото до това… Смятам, че техниката ти е доста… задоволителна. — Задоволителна? — Очевидно си изчел какво пише в книгите, но… — Тя изпусна една силна, фалшива въздишка. — Е, вероятно ставам дребнава. — Не. Продължавай. Не бих пропуснал това за нищо на света. — Мисля, че не предполагах колко много… ами… колко много задръжки имаш. Много напрегнат любовник си, Главен. Трябва да се поотпуснеш и да не приемаш секса толкова насериозно. Но, разбира се, ти беше в неблагоприятно положение. — Тя отправи последния си удар. — Честно казано, едва ли някой мъж може да бъде в най-добрата си форма, когато си ляга с жената, която му плаща заплатата. Удивена чу тихия му смях. — Главна, скъпа, направо ми изкарваш въздуха. — Не се тревожи. Сигурна съм, че е било само нещо временно. Несъответствие в химията. Тя видя на светлината на фаровете, че той се усмихва. За частица от секундата почти забрави парещата болка от чувството, че е отблъсната и също се усмихна. — Агънцето ми, има много неща на този свят, които ме правят неуверен. Религията. Националната ни икономическа политика. Какъв цвят чорапи вървят със син костюм. Но трябва да ти кажа, че изпълнението ми в онази хотелска стая съвсем не е едно от тях

Прилича ми на "Избрах теб"- Сюзън Филипс

Прилича ми на "Избрах теб"- Сюзън Филипс

Амиии, прилича, сигурно защото това е книжката. Голям съм им фен.

Ти си.

Амиии, прилича, сигурно защото това е книжката. Голям съм им фен.

Ти си.

И аз я харесвам http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Ето и моя цитат- исторически Много е лесно...

Главната потръпна от погнуса, като погледна собствената си слепната и мръсна дреха. Тя копнееше да се изкъпе, да почувства мекото блаженство на едно чисто легло. Главният я наблюдаваше със съчувствие и разбиране. Но изведнъж осъзна пълната с очакване тишина, която се бе възцарила долу в кръчмата. Той пристъпи към Главната.

— Изпискайте! — заповяда той.

Главната вдигна вежди в недоумение.

— Трябва да изпищите! Силно!

Главната само го гледаше.

Почти нежно той постави ръка на прозрачния плат, който покриваше гърдите й. След това с рязко дръпване разкъса дрехите й от горе до долу. Разголена напълно, тя застана пред погледа му, в който просветна топлина.

Сега най-после с пронизителен писък, който накара огледалата да затреперят, тя даде израз на целия си натрупан гняв, страх и отчаяние. Тя пое въздух и издаде едно не по-малко сърцераздирателно ехо на първия писък. Но този път Главният й запуши устата с ръка и прекъсна представлението. В тежката тишина, която последва, най-после долу от кръчмата проехтя буря от груби смехове и подмятания, за това веселие пиратите бяха чакали близо цял час.

Главният обви Главната в прегръдките си и докато голите й гърди се притискаха към кожения му елек, тя долови сподавения му смях.

— Сега тия типове ще има за какво да говорят поне един час — ухили се той.

Но писъците бяха възвърнали духа на Главната. Тя сърдито се откъсна от ръцете му.

— Свалете си лапите от мене! — изсъска тя, скочи от другата страна на леглото, за да постави някаква преграда помежду им. — Наистина ли няма сила на тоя свят, която да ме освободи най-после от вас? Няма ли да се види краят на вашата досадна настойчивост?

В очите на Главният проблесна недоумение. Но бързо сарказмът му взе отново връх.

— Поне вие няма защо да се упреквате за това! Бог е свидетел, че направихте всичко, което е по силите на един човек, за да ме изхвърлите от своя живот. За ваше нещастие храбрият Питни си го каза направо. Ето как стана, че сега съм тук и трябва да продължавам да играя вашите игри. Заради вас убих човек, но благодарна ли сте ми за това? Не, по дяволите! Нямаше да се разтревожите, ако видехте със забит нож мен вместо него, точно нямаше да се налага да се опасявате, че пиратите могат да ви проснат по гръб…

— Вие сте сатана! — изхлипа тя. — Адско изчадие, пуснато на земята, за да ме измъчва!

— Ох, не, Главна! Аз съм само човек от плът и кръв, с наранено сърце, който два пъти изпита отровното жило на вашите лъжи и измами! Аз съм само вашият съпруг по волята божия, от който се опитвате за втори път да се отървете. И то не по пътя на закона, а като искате да изцапате ръцете си с моята кръв!