Ех, Реджи остана и да не я позная.

Ето следващия цитата /исторически/:

Главната бе извила гръб, когато напънът я сграбчи отново и помисли, че халюцинира, когато видя Главния да се втурва в стаята, блъскайки вратата с трясък в стената, и да пада на колене до леглото й.

Мащехата остана невъзмутима и не отклони поглед от раждането.

— Ако ще се пречкате, Главния — предупреди го тя — ще трябва да накарам да ви изведат оттук.

Главната пипнешком потърси ръката на Главния и я намери.

— Ти си тук? Ти наистина си тук? — глупаво питаше тя. Нова контракция я сграбчи и надигна тялото й от леглото.

— Да — каза Главния пресипнало, когато най-лошото беше отминало. Той продължаваше да държи ръката й. — Опитах се да стоя настрана, с божията помощ, но не можах.

— Ако бог някак може да ви помогне, капитан Главния — сухо отбеляза Мащехата и в същото време поглеждаше Главната — мисля, че първо трябва да ви удари с лопата по главата, за да ви привлече вниманието.

Главния леко присви устни при думите на Мащехата, а Главната прие познатата усмивка с цялото си същество като вълшебно облекчение на болката. Той целуна ръката на Главната.

— Може би вече го е сторил, г-жо Мащехата. Може би.

— Не ме оставяй — едва си пое дъх Главната. Тя се срамуваше, че има такава голяма нужда от Главния, но това си беше самата истина.

— Тук съм — увери я той и отново целуна ръката й, този път по дланта.

Главната би била по-щастлива, ако беше казал: «Никога вече.» или «Ще бъдем заедно завинаги.», но нямаше време да се разправя. Болката отново дойде, стигна до най-мъчителната точка и тя трябваше да извика.

Главния не се уплаши от писъците й, държеше ръката й, приглаждаше косите й, насърчаваше я, подкрепяше я с нежни думи.

Накрая, след няколко часа тежки родилни мъки, детето се плъзна отделяйки се от тялото й.

— Момиче — каза Мащехата с радостен глас и сълзи в очите, и продължи да се оправя с детето. — О, небеса, мислех си, че повече няма да видим момиче в това семейство!

Укротяването на Шарлота, Линда Милър

Укротяването на Шарлота, Линда Милър

Точно така.

Пак исторически

— Внимавай! — Топлият му дъх раздвижи косата й, погали врата й, а по гърба й запълзяха тръпки. — Не искам да изтриеш и красотата си.

Тя започна да се търка още по-усилено. Той протегна ръка и й отне парчето плат. Главната се завъртя рязко и стъпи върху ходилата му. Главния я хвана за раменете и малко я отдалечи от себе си. Взря се в силно поруменялото й лице.

— Чиста си. Свали мръсните си дрехи и се пъхай в леглото.

Очите й изведнъж станаха кръгли. В тях се четеше ужас. Тя се дръпна, препъна се в стола и почти преобърна легена с водата. Главния правилно разбра страха й.

— Късно е, Главната, а трябва да станем рано на сутринта. — Продължи да говори, като че ли пред него стоеше дете. — Не можеш да спиш в тези дрехи. Само ги погледни!

Тя пребледня и се обгърна с ръце — като да се защити.

— Давам ти думата си — продължи той, опитвайки се да й каже колко неоснователен е страхът й. Макар да беше сигурен, че утре ще съжалява за решението си, каза: — Тази нощ няма да ти се случи нищо.

Устата на Главната беше пресъхнала. Обви още по-плътно ръце около тялото си.

— Аз… аз няма да легна в едно легло с теб!

— Но нямаш избор. Няма къде другаде да спиш.

— Ще спя на земята.

Той въздъхна и поклати глава. А после толкова бързо се стрелна напред и я прегърна, че тя не успя да реагира. Започна да се съпротивлява, но вече беше късно. Той свали туниката й и я метна през рамо. Тя го заудря с юмруци по гърба и зарита, но това не му попречи да свали ботушите й. Остави й долните дрехи, за да не се чувства неудобно, и закрачи към леглото, като загасяше свещите по пътя си. Настана пълен мрак, но той не се препъна нито веднъж. Настани я върху леглото. Главната бързо се изправи до седнало положение, но ръката му безмилостно я блъсна пак надолу. Придържайки я с едната си ръка, той се съблече с помощта на другата и легна. Главната се обърна с гръб към него, а той я прегърна и я залюля. Тялото му веднага реагира на близостта на нейното. Нуждата, която той изпитваше, беше болезнена. Нададе тих стон, придърпа завивките и зарови лице в гъстите й коси. Тя ухаеше хубаво, макар да не използваше парфюм. Почувства топлия й дъх върху дланта си секунда преди да усети и ухапването на острите й зъби.

— Главната — извика той и отдръпна ръката си, — стой мирно!

Притисна я още по-силно до себе си, като я държеше точно под гърдите. В отговор, тя го ритна силно по пищяла. Той изруга и преметна крак върху бедрото й. Това обаче не беше в негова полза, защото увеличи възбудата му. Тялото й се гърчеше под неговото.

— Ако продължаваш да правиш тези движения — изсъска той, — ще ме принудиш да наруша клетвата си.

Думите му се оказаха достатъчни — тя притихна.

Войнствена любима-Тамара Лий

Войнствена любима-Тамара Лий

Даа, точно тя е. Давай напред

Главната се плъзна безшумно напред, сграбчи ножчето в двете си ръце и замахна право към сърцето му.Но не улучи. В краткия момент на тишина, който отдели едното му безгрижно вдишване от следващото, тя насочи острието към рамото му.Главния пое въздух през здраво стиснати зъби. Останала с празни ръце, Главната посмя да го погледне, но видя само стоманено святкащи очи,които я гледаха невярващо.

– Коварна малка вещица! Как само ме нападна в гръб!

Той измъкна ножчето от рамото си, сграбчи я с другата си ръка за гърлото, притисна я към мачтата и я задържа със силното си коляно.Пръстите му напипаха с безпогрешна точност мястото, където лудо биеше пулсът й.Главната бе допуснала грешка. Този мъж нямаше да я прати на небето,а лично щеше да я придружи до ада. Окървавеното острие в ръката му улови промъкнал се през мрака лунен лъч.Нали казаха, че белязвал жертвите си със своя дяволски знак!Уверена, че острието ей сега ще се забие в нежната й буза, тя все пак успя да преглътне страха си и се извърна.

Главният я хвана за косата и обърна лицето й към своето. Гласът му се давеше.

– Знаете ли, всъщност би трябвало да ви…

Без предупреждение устата му завладя устните й. Езикът му нахлув чистата й уста с целувка, тъмна и толкова силна, че коленете й омекнаха. Тя се вкопчи в ризата му и буквално увисна на него в безпомощната си капитулация. В съзнанието й остана само забраненият вкус на езика му, който опустошаваше устата й. Силният му мъжки аромат разшири ноздрите й, безмилостният натиск на коляното му между бедрата йзапали огън в тялото й, от който я заболя. Тя усети тръпки по онези места, които досега се беше срамувала да назове. Топлата му кръв напои тънката материя на корсажа й.

Някъде от небето прозвуча безтелесен глас:

– „Аргонавт“ приближава, сър. Нямаме много време.

Главния изпъшка болезнено и се откъсна от нея. Преди Главната да е осъзнала какво става, той дръпна ръцете й от ризата си и я избута към средата на палубата. Залитайки като пиян, той я последва с ножчето записма в ръка.

Крадец на сърца на Тереза Медейрос

Крадец на сърца на Тереза Медейрос

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай ти си !

Крадец на сърца на Тереза Медейрос

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай ти си !

Тази книга ми е една от любимите!!!

Сега новия цитат, исторически.....

Девойката тъкмо придърпваше завивките до брадичката си, когато видя една сянка да помръдва зад тънките завеси, закриващи вратите на верандата.

— Главен? — момичето се взря в мрака. — Главен? — изрече отново името му като вопъл, отронил се от самотното й сърце. — Ако си там, моля те, влез при мен.

Затаи дъх изпълнена с надежда и тогава вратите се отвориха, разкривайки тъмната фигура, очертана от лунната светлина.

— Главен.

— Главна… — той наклони глава, пристъпи в стаята и затвори вратите зад себе си. — Късно е, а още си будна.

— Не ми се спи.

— Плакала си — отбеляза той.

Тя поклати глава.

— Не, не съм.

Тлавната се надигна, подпря гръб на възглавниците и запали лампата до леглото.

— Пак ли си ме наблюдавал?

Главния кимна. Бе стоял, скрит в сенките, гледайки я как чете, попивайки с поглед красивото й лице, отразяващо различните чувства, които вълнуваха душата й. Беше толкова лесно да проникне в мислите й, да ги прочете като разтворена книга. Знаеше, че тя си представя, че е на мястото на героинята в романа, че мечтае за една прекрасна и съвършена любов, която се среща само в книгите.

— Виждала съм те и преди, нали? — замислено изрече момичето. Вгледа се внимателно в лицето му, в дълбоките сиви очи, в острите черти на лицето и добре очертаната му брадичка издаваща непреклонна воля и решителност. — Да… помня те.

Главния поклати глава. Тя не би могла да го помни. Това бе невъзможно.

Прилича ми на "Сара" - Аманда Ашли, но не съм сигурна...

Прилича ми на "Сара" - Аманда Ашли, но не съм сигурна...

Точно тя е! Сега си ти!

Съвременен роман: Въпреки спокойния тон в очите му видя студена ярост. Ако беше вдигнал скандал, нямаше да се опънат така нервите й. В това състояние беше способен на всичко, но колкото и да беше чудно, не се страхуваше, че може да й посегне физически. Не, Главният нямаше да й причини физическа болка, щеше да нарани душата й. – Ще го кажа само веднъж. – Произнасяше думите много отчетливо, навеждайки се още, докато носът му почти опря до нейния. – Не задавай повече въпроси за баща ми. Твоето любопитство само ще предизвика клюки и ще разстрои семейството ми отново. Ако това се случи, Главна, ще те изхвърля от града, без да ми мигне окото. Можеш да се оплакваш, колкото си щеш. Така че запомни: не желая сладката ти уста да произнася името на баща ми. Огромните й зелени очи бяха вперени в неговите само на педя разстояние. Вирна брадичка, все едно се готвеше да дръпне нарочно тигър за опашката, сви устни, които той смяташе, че са сладки, и изрече две думи: – "Име и фамилия на бащата на Главния". Видя как зениците му се разшириха от изумление, после леденият израз в очите му беше изместен от огнен бяс. Може би не беше особено благоразумно да го предизвиква, но резултатът беше очарователен. Като че ли щеше да се пръсне от гняв, лицето му стана тъмночервено и ако косата му не беше вързана на опашка, сигурно щеше да щръкне.

Час пик Сандра Браун

Час пик Сандра Браун

Не, мило. Друга книга, друга авторка.

Онази ноооощ Как можах да не се сетя

Онази ноооощ Как можах да не се сетя

Давай, ти си!

Нещо лесно, което ме жегна много Часовете се нижеха с нарастващо чувство за безсилие у Главната, което до вечерта пак се превърна в униние Тя отново притисна ухо до преградата, но не можа да чуе нищо, може би защото в този миг Главната също беше притиснал ухо от другата страна, а дишането и на двамата бе недоловимо. Накрая Главна не издържа и тихо произнесе: „Главен”. Той чу. Челото му се удари в преградата. Стисни зъби. Не можеше да отговори. Това би поставило началото на нещо, което нямаше да е в състояние да спре. Тя ще иска да говори с него всеки ден. Не след дълго пак ще се върне към сексуалните си подмятания или нещо още по-лошо, щом стената скриваше срама й, да това щеше да го побърка. Но не можеше да понесе тази жаловита нотка в гласа й. —Главна — отговори той накрая. Тя вече се беше отдалечила от преградата, така че не го чу.

Нещо лесно, което ме жегна много

Часовете се нижеха с нарастващо чувство за безсилие у Главната, което до вечерта пак се превърна в униние Тя отново притисна ухо до преградата, но не можа да чуе нищо, може би защото в този миг Главната също беше притиснал ухо от другата страна, а дишането и на двамата бе недоловимо. Накрая Главна не издържа и тихо произнесе: „Главен”.

Той чу. Челото му се удари в преградата. Стисни зъби. Не можеше да отговори. Това би поставило началото на нещо, което нямаше да е в състояние да спре. Тя ще иска да говори с него всеки ден. Не след дълго пак ще се върне към сексуалните си подмятания или нещо още по-лошо, щом стената скриваше срама й, да това щеше да го побърка.

Но не можеше да понесе тази жаловита нотка в гласа й.

—Главна — отговори той накрая.

Тя вече се беше отдалечила от преградата, така че не го чу.

"Твоята магия" (Джоана Линдзи) ?

yees

Следващото цитатче /историческо/:

Отдавна минаваше полунощ. В щаба бяха само Главния и Приятеля, когато в стаята връхлетя един от стражите. Извини се припряно и, очевидно развълнуван, със заекване се опита да обясни нещо. Най-после накъсаните му фрази придобиха някакъв смисъл.

Излизаше, че графиня Любовницата е в спалнята на Главния, където се е сблъскала с Главната /съпругата на генерал Врагът/.

Проклятие! Главния реши, че Любовницата вероятно е възмездието за многобройните му грехове, и прекъсна несвързаните приказки на стража:

— Благодаря, ефрейтор. С Приятеля ще се погрижим.

— Защо и аз? — незабавно възрази Приятеля.

— Защото ти заповядвам — отвърна Главния с привидна строгост, — и защото не съм в състояние да се справя с две жени едновременно.

— Според слуховете не е точно така — промърмори иронично подчиненият му.

— Е, поне не тази вечер. Хайде, размърдай се.

Табу – Сюзън Джонсън?

Табу – Сюзън Джонсън?

Точно така.

Исторически: Главният блъсна вратата и застана на прага. Две изненадани двойки очи се устремиха към него. Стана му ясно, че изглеждаше като идиот — почти гол, с мокра коса и широко отворена уста. Но не можеше другояче. Не можеше дори да затвори устата си, защото ангелският баритон принадлежеше на мъж с черна дяволска душа. Роднината, който се беше настанил удобно на копринена възглавница в краката на Главната, се надигна с мъка и направи тромав поклон. — Благодаря ви за чая, милейди. Длъжник съм ви. Главната остави арфата. — Аз трябва да благодаря, мистър Роднина. Вие ме научихте на прекрасни шотландски балади. Моят съпруг със сигурност ще ги оцени през дългите зимни вечери. Права ли съм, скъпи? Мина цяла минута, докато Главният разбере, че се обръщаха към него. — Какво? Роднината спря в рамката на вратата и се намръщи укорително. — Не говори с този тон на съпругата си, момче. Само свинете грухтят така. — Той уви плаща около раменете на господаря си. — Не е редно да се разхождаш полугол в присъствието на една лейди. Баща ти не те ли е научил на маниери? Той потупа Главния бащински по рамото и излезе с горди крачки. Главната се разшета из стаята. Като си тананикаше, тя събра чашите и приборите. Очевидно не подозираше, че всички мъже, събрани в залата, очакваха с нетърпение пистолетния изстрел. — Прекрасен човек е Роднината — заяви въодушевено тя и грижливо избърса каничката за сметана. — Зад глупавите му хвалби е скрито сърце на джентълмен. Главният най-сетне затвори уста. Веднъж бе видял как Роднината отряза главата на нападнал го неприятел, докато спокойно гризеше агнешка кост. — Истински поет, бих казал.

Редактирано 18 септември 201015 г. от tsocheto (преглед на промените)

Исторически:

Главният блъсна вратата и застана на прага. Две изненадани двойки очи се устремиха към него. Стана му ясно, че изглеждаше като идиот — почти гол, с мокра коса и широко отворена уста.

Но не можеше другояче. Не можеше дори да затвори устата си, защото ангелският баритон принадлежеше на мъж с черна дяволска душа.

Роднината, който се беше настанил удобно на копринена възглавница в краката на Главната, се надигна с мъка и направи тромав поклон.

— Благодаря ви за чая, милейди. Длъжник съм ви.

Главната остави арфата.

— Аз трябва да благодаря, мистър Роднина. Вие ме научихте на прекрасни шотландски балади. Моят съпруг със сигурност ще ги оцени през дългите зимни вечери. Права ли съм, скъпи?

Мина цяла минута, докато Главният разбере, че се обръщаха към него.

— Какво?

Роднината спря в рамката на вратата и се намръщи укорително.

— Не говори с този тон на съпругата си, момче. Само свинете грухтят така. — Той уви плаща около раменете на господаря си. — Не е редно да се разхождаш полугол в присъствието на една лейди. Баща ти не те ли е научил на маниери?

Той потупа Главния бащински по рамото и излезе с горди крачки. Главната се разшета из стаята. Като си тананикаше, тя събра чашите и приборите. Очевидно не подозираше, че всички мъже, събрани в залата, очакваха с нетърпение пистолетния изстрел.

— Прекрасен човек е Роднината — заяви въодушевено тя и грижливо избърса каничката за сметана. — Зад глупавите му хвалби е скрито сърце на джентълмен.

Главният най-сетне затвори уста. Веднъж бе видял как Роднината отряза главата на нападнал го неприятел, докато спокойно гризеше агнешка кост.

— Истински поет, бих казал.

Венчило с дявола? /Много ги обичам шотландците,ама историите нещо ми се сливат/