Шепотът на розите, Тереза Медейрос http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Шепотът на розите, Тереза Медейрос http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Точно Ти си

Следващ исторически

Главния поклати глава. Никога не бе срещал по-твърдоглава жена. После пусна леко Главната на земята. Мислеше си, че тя ще му благодари. По дяволите, надяваше се да го целуне.

Но тя не го целуна. Вместо това заби малкото си юмруче в челюстта му.

— Какво, по дяволите, правиш?

— Защо ме спря? — отвърна тя гневно. — Това беше нещо, което трябваше да свърша.

— Да те убият ли искаш? Нима не разбираш, че не можеш да се мериш с тези хора, Главната? Защо, за Бога, не ми остави известие в скривалището?

— Това щеше да отнеме часове! Къщата едва не изгоря. Брат ми беше толкова зле. Боже, те искаха да го убият!

Главния я погали нежно по бузата.

— Щях да дойда. Щях да ти помогна. По дяволите,Главната, не знаеш ли, че те оби…

Главния не довърши, не можейки да повярва на онова, което се канеше да изрече, на признанието, което щеше да направи.

Но това бе истина. Той я обичаше. Обичаше я от първия миг, в който я видя, горда и уплашена, препускаща из пустошта в нощта. Обичаше упорито вирнатата й брадичка, невероятните й очи, разкошните й блестящи коси. Обичаше нейната пламенност и смелост, дързостта й да се бори с ужасната опасност, която я грозеше.

Да, дявол да го вземе, обичаше я. Обичаше я толкова силно, че изпитваше болка. Чувството го разкъсваше и го караше да забрави всичко друго, към което се стремеше.

Ала той не трябваше да я обича. Беше мъж с горчиво минало и безнадеждно бъдеще. Не можеше, нямаше да й предложи това бъдеще.

Главния стегна пръсти около рамото й.

— Не можеш сама да водиш тази битка — каза дрезгаво той. — Аз съм ти приятел. Досега трябваше дяволски добре да си разбрала, че съм готов да ти помогна.

В този миг вратата на кръчмата се отвори с трясък и на прага се появи беззъбият.

— Ето го! — изкрещя той. — Това е Главния! Дръжте го!

Главния изруга.

— Трябва да тръгваме!

Главната светкавично се извърна и стреля.

Но негодникът я изпревари.

Куршумът изсвистя и се заби в тялото й.

Въй, какъв цитат само Боби тва не съм го чела, но много бих искала затова познавайте по-бързо.

Аз се чудя дали пък не е "Как да отвлечеш шотландски лорд", все още не ме е споходила радостта и да я прочета, но пък беше писано във форума, че главната я раняват. Но пък и не помня Боби да се е хвалила, че я е прочела...Тъй че гадая

Аз се чудя дали пък не е "Как да отвлечеш шотландски лорд", все още не ме е споходила радостта и да я прочета, но пък беше писано във форума, че главната я раняват. Но пък и не помня Боби да се е хвалила, че я е прочела...Тъй че гадая

Ох срам не срам и аз още не съм я прочела, пустия компютър, ако беше на книга досега да съм я здъвкала....

Аз се чудя дали пък не е "Как да отвлечеш шотландски лорд", все още не ме е споходила радостта и да я прочета, но пък беше писано във форума, че главната я раняват. Но пък и не помня Боби да се е хвалила, че я е прочела...Тъй че гадая

Ааааа, осветках я отдавна, Пете http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Обаче цитата е от друга книжка

ша ви кажа аз дето не сте я чели ама ади още ша мъркам. Колкото до цитата не е Джаки разбира се обаче и аз въпреки че съм го чели и ми мирише я на девъроу я на мандито ми мога са сетя. Познавайте по бързо че явно ми требе преговор на материала в началото на учебната година.

Емиии да пробвам пак - "Жена с минало" на Фийдър?!

А не е ли Кристина Скай Открадни сърцето ми

А не е ли

Кристина Скай

Открадни сърцето ми

Ей това е http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Тъкмо се бях засилила да пускам още един цитат, ама ... следващия път

Давай следваща загадка, мила. Ти си на ход

Ей това е http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Тъкмо се бях засилила да пускам още един цитат, ама ... следващия път

Давай следваща загадка, мила. Ти си на ход

Много, много те моля, мила, пусни следващия цитат. Тук дойдох за първи път и не съм в час с нещата, но обещавам да влезна в крак и да идвам по-често. Много съм изморена, а за да не спирам играта - моля те пусни следващия цитат ти. Извинете ме. Ще поправя грешката си.

Много, много те моля, мила, пусни следващия цитат. Тук дойдох за първи път и не съм в час с нещата, но обещавам да влезна в крак и да идвам по-често. Много съм изморена, а за да не спирам играта - моля те пусни следващия цитат ти. Извинете ме. Ще поправя грешката си.

Ей сегинка, само да го измъдря. Въобще не се притеснявай и извинявай - тук сме, за да се забавляваме. Винаги си добре дошла http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Следващ исторически цитат:

Тази новина подсили безпокойството на Главната. Вече знаеше, че губи битката, която водеше, за да превъзмогне изгарящите я чувства. Провери още веднъж дали е промила добре раната на Главния, след това я превърза и се заслуша в разговора на мъжете. Мрачните перспективи подсилиха още повече чувствата й.

Отиде да се измие и когато протегна ръцете си над легена с вода, се втренчи в тях. Кръвта на Главния по тях я накара да загуби самоконтрола, който си беше наложила.

Потопи ръцете си във водата, затърка ги ожесточено и се разплака. Знаеше, че в момента не може да спре сълзите си, но поне се опитваше да плаче безмълвно. Не искаше той да я види в ролята на слаба, безполезна женичка, която не може даже раните му да превърже.

— Главната — каза Главния, след като наблюдава известно време как усилено търка ръцете си, — вече трябва да са чисти.

Отговори му само с поклащане на глава. Смръщи се, докато я гледаше как изсушава ръцете си. След това започна да разтребва нещата, които беше използвала при промиването на раната. В движенията й липсваше обичайната грация. Сигурен беше, че плаче, но не чуваше нищо освен подсмърчане от време на време.

Реакцията й го объркваше. Изглежда беше дълбоко разстроена от това, че е ранен.

— Главната?

Осмели се да погледне към него и пое дълбоко въздух. Той беше почти на крака. Забравила, че иска да крие сълзите си, тя хукна към него.

— Какво правиш?

Опита се да го накара да легне отново в леглото, но успя само да му попречи да стане напълно.

Той протегна ръце и обви лицето й, пренебрегвайки силната болка.

— Ти си плакала. — Топлите сълзи се стичаха от очите й и овлажниха ръцете му. — Грешка, ти плачеш.

— Не, не плача. Лягай долу. Забрави ли, че си ранен?

Позволи й бавно да го избута в леглото, но очите му останаха приковани в обляното й в сълзи лице.

— Ти май повече се тревожиш за тази драскотина от мене?

— Драскотина? На това драскотина ли му викаш? Драскотините нямат нужда от зашиване. Драскотините не кървят така, че туниката ти да подгизне от кръв. — Чуваше, че гласът й звучи неистово, но не беше в състояние да спре. — Драскотините не изсмукват силата на мъжа така, че да му помагат, за да стигне до леглото си.

— Раната ме омаломощи само за миг — отвърна с усмивка той.

— Но в този миг главата ти можеше да отлети от раменете!

Потрепера само при мисълта за това.

— Главната, изгаси свещите, освен тази до главата ми.

— Какво?

— Духни свещите. — Гледаше как тя разсеяно изпълнява нареждането му. — Сега се съблечи и ела в леглото.

Сумтейки раздразнено, тя изпълни нареждането му. Постави внимателно дрехите си върху един сандък и се мушна в леглото, колкото може по-внимателно. Когато ранената му ръка се обви около нея, почти се хвърли към него. Притисна се плътно и потърси успокоение в силата на тялото му, в отчетливите удари на сърцето му. Обеща си да се научи да контролира своите чувства. Беше сварена неподготвена и шокът помете целия й самоконтрол. Сгуши се още по-близко до него, докато галеше успокоително гърба й с едрата си мазолеста длан.

П.С.Боже,как веднага ми се изпълни желанието за следващ цитат Де така и в живота всичко дет си пожелавам да се сбъдва... Издателствата само любовни романи щяха да издават

Редактирано 20 септември 201015 г. от bobych (преглед на промените)

"Завоевание" на Джуд Деверо?

"Завоевание" на Джуд Деверо?

Нц, Ине, друга книга е и на друга авторка.

Още едно цитатче от романа:

— Чувствам се така, сякаш водя процесия — измърмори Гита и погледна през рамо четиримата тежко въоръжени мъже, които вървяха след нея.

Маргарет се изсмя и смигна на Бек, който се усмихваше широко.

— Тейър казва, че трябва да бъдеш пазена.

— Единственото място, където не ме следват по петите, май е гардеробът ми. Но няма да се изненадам, ако скоро, като го отворя, открия на вратата му някой постови. — Разглеждайки селото, през което минаваха, Гита въздъхна недоволно. — Мисля, че ги плашим с тази демонстрация на сила.

— Не. Поставяме ги нащрек, може би, но не ги плашим истински.

— Държат се на порядъчно разстояние от нас.

— Виждат, че си охранявана добре и с основание подозират, че има някаква причина за това. Не желаят да направят и най-малкото движение, което би могло да изглежда застрашително. И това е по-добре, отколкото да извършат нещо погрешно.

— Зная. Дразня се просто, защото цялата тази работа почва да ми омръзва. Не сме имали други проблеми с Пикни.

— Мислиш, че е изоставил коварните си планове?

— Кой знае.

— Докато някой не каже със сигурност, ще бъдеш охранявана. — Маргарет хвана под ръка приятелката си и я притегли към себе си. — Съмнявам се, че твоят лорд ще те пусне да се разхождаш без охрана, даже ако Пикни не беше вече заплаха.

— Освен това — Бек леко залюля ръката си, преплетена с ръката на Гита — татко казва, че сега трябва да защитават двама.

Гита поглади с ръка закръгления си корем.

— Не съм чак толкова едра все още.

Бек се изкикоти, после се загледа за момент в корема й.

— Как мислиш, дали ще си имам братче?

— Износването на това дете вкисна донякъде иначе ведрия ми характер. Така че, да. Очаквам да е мъжка рожба. — Тя смигна на развеселената Маргарет и погледна надолу към Бек. — Искаш брат, нали?

— Да, но татко казва да се моля за хубаво здраво бебе, независимо дали ще е момче или момиче. Така че… — той се намръщи на пълната млада жена, която им махаше от вратата на един хан. — Коя е тази?

— Нямам представа — измърмори Гита. — Сър Мерлиън, вие или някой от мъжете познавате ли тази жена? Може да дава знак на някой от вас.

— Не, нямаме нищо общо с нея. Ще отида да видя какво иска. — Той се запъти към жената, която нервно отстъпи крачка назад.

Гита се смръщи, докато наблюдаваше жената да разговаря с Мерлиън. Видя и как се помрачи изражението му. Имаше нещо познато в момичето и за момент си помисли, че я е виждала в двора, но не беше сигурна. Беше срещнала прекалено много хора там, за да запомни лицата на всички, а и в тази жена нямаше нищо запомнящо се, нищо, което да я отличава. Когато Мерлиън се върна, любопитството й бе силно изострено. Чувстваше и някакво необяснимо безпокойство.

— Какво иска? — запита Гита, когато свъсеният Мерлиън застана пред нея.

— Това е прислужницата на лейди Елизабет.

— На лейди Елизабет ли? Че какво ще прави тази жена тук?

— Изглежда е дошла да говори с теб. Смятала е да иде в Ривърфол утре сутринта, но ни е видяла и предлага да се срещнете веднага. Би искала да види и Бек.

Още едно цитатче от романа:

— Чувствам се така, сякаш водя процесия — измърмори Гита и погледна през рамо четиримата тежко въоръжени мъже, които вървяха след нея.

Маргарет се изсмя и смигна на Бек, който се усмихваше широко.

— Тейър казва, че трябва да бъдеш пазена.

— Единственото място, където не ме следват по петите, май е гардеробът ми. Но няма да се изненадам, ако скоро, като го отворя, открия на вратата му някой постови. — Разглеждайки селото, през което минаваха, Гита въздъхна недоволно. — Мисля, че ги плашим с тази демонстрация на сила.

— Не. Поставяме ги нащрек, може би, но не ги плашим истински.

— Държат се на порядъчно разстояние от нас.

— Виждат, че си охранявана добре и с основание подозират, че има някаква причина за това. Не желаят да направят и най-малкото движение, което би могло да изглежда застрашително. И това е по-добре, отколкото да извършат нещо погрешно.

— Зная. Дразня се просто, защото цялата тази работа почва да ми омръзва. Не сме имали други проблеми с Пикни.

— Мислиш, че е изоставил коварните си планове?

— Кой знае.

— Докато някой не каже със сигурност, ще бъдеш охранявана. — Маргарет хвана под ръка приятелката си и я притегли към себе си. — Съмнявам се, че твоят лорд ще те пусне да се разхождаш без охрана, даже ако Пикни не беше вече заплаха.

— Освен това — Бек леко залюля ръката си, преплетена с ръката на Гита — татко казва, че сега трябва да защитават двама.

Гита поглади с ръка закръгления си корем.

— Не съм чак толкова едра все още.

Бек се изкикоти, после се загледа за момент в корема й.

— Как мислиш, дали ще си имам братче?

— Износването на това дете вкисна донякъде иначе ведрия ми характер. Така че, да. Очаквам да е мъжка рожба. — Тя смигна на развеселената Маргарет и погледна надолу към Бек. — Искаш брат, нали?

— Да, но татко казва да се моля за хубаво здраво бебе, независимо дали ще е момче или момиче. Така че… — той се намръщи на пълната млада жена, която им махаше от вратата на един хан. — Коя е тази?

— Нямам представа — измърмори Гита. — Сър Мерлиън, вие или някой от мъжете познавате ли тази жена? Може да дава знак на някой от вас.

— Не, нямаме нищо общо с нея. Ще отида да видя какво иска. — Той се запъти към жената, която нервно отстъпи крачка назад.

Гита се смръщи, докато наблюдаваше жената да разговаря с Мерлиън. Видя и как се помрачи изражението му. Имаше нещо познато в момичето и за момент си помисли, че я е виждала в двора, но не беше сигурна. Беше срещнала прекалено много хора там, за да запомни лицата на всички, а и в тази жена нямаше нищо запомнящо се, нищо, което да я отличава. Когато Мерлиън се върна, любопитството й бе силно изострено. Чувстваше и някакво необяснимо безпокойство.

— Какво иска? — запита Гита, когато свъсеният Мерлиън застана пред нея.

— Това е прислужницата на лейди Елизабет.

— На лейди Елизабет ли? Че какво ще прави тази жена тук?

— Изглежда е дошла да говори с теб. Смятала е да иде в Ривърфол утре сутринта, но ни е видяла и предлага да се срещнете веднага. Би искала да види и Бек.

Красавицата и звяра на Хана Хауъл

Леле,непростимо за мен,обожавам книгата а не разпознах цитата

Красавицата и звяра на Хана Хауъл

Леле,непростимо за мен,обожавам книгата а не разпознах цитата

Ох аз още не мога да си я намаеря да я купя http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Ох аз още не мога да си я намаеря да я купя http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Не съм я виждала по сергиите, но си ходя със списъка и ще я забърша,ако се появи.Честна пионерска!

Не съм я виждала по сергиите, но си ходя със списъка и ще я забърша,ако се появи.Честна пионерска!

Мерси, много http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Красавицата и звяра на Хана Хауъл

Леле,непростимо за мен,обожавам книгата а не разпознах цитата

Гале, като знам колко много харесваш книгата, очаквах още при първия цитат да се произнесеш. Но като лепех втория цитат с имената бях убедена, че ще я разстреляш от упор (книгата де)) Давай смело напред

Гале, като знам колко много харесваш книгата, очаквах още при първия цитат да се произнесеш. Но като лепех втория цитат с имената бях убедена, че ще я разстреляш от упор (книгата де)) Давай смело напред

Абе не съм тамам,вече се отчайвам,колко изглупях

А ето и цитата

Тя облече бързо нощницата си и побърза да извика прислужницата си. Прислужницата вече я чакаше в коридора.

— Направи ли го? — попита я тя.

Главната кимна.

— Добре ли сте? Да не ви е наранил?

— Не. Изпитах болка, но беше краткотрайна. Мисля, че не разбра, че бях девствена.

Прислужницата се вгледа в нея и Главната сведе очи. Дали не беше я чула да вика името на Главния, когато беше на върха на удоволствието? Предполагаше се, че тя се насилва да прави любов с него. От дълг към каузата. Предполагаше се, че не е изпитала нищо друго, освен отвращение и погнуса.

— Елате — каза Прислужницата, — имаме да свършим някои неща. Тя влезе в стаята и понечи да запали свещта на нощната масичка.

— Недей, Прислужнице. Светлината може да го събуди.

— Няма такава вероятност. От дивата бодлива салата, която Лечителката ми изпрати, ще спи като бебе до сутринта.

— Дива бодлива салата? Но тя не е ли?…

— Отровна? Да, ако се вземе голяма доза, може да се окаже фатална. Ето защо ви казах да внимавате да сипете само три капки от отварата.

— Прислужнице! Бих могла да го убия!

Прислужницата запали клечка кибрит и я поднесе към фитила на свещта.

— Да, знам.

Главната би могла да се закълне, че по лицето на прислужницата й пробяга страховита усмивка, но реши да го отдаде на играта на пламъка.

— Ако знаех това, никога нямаше да се съглася да му дам от тази отвара.

Прислужницата дръпна завесите на леглото. Главният лежеше гол и похъркваше, без да съзнава, че двете се бяха надвесили над него.

— Ще ми се да имах една брадвичка и да отсека мъжката му чест заради онова, което ви стори тази нощ — тихо каза Прислужницата, загледана в кръвта, с която беше изцапано интимното му място.

Главната започваше да се притеснява от явната неприязън на прислужницата й към лорд фамилията на Главния.

— Няма нищо, Прислужнице. Не ме заболя чак толкова.

Непознатата от Ямайка.

Непознатата от Ямайка.

Неее,пробвай пак

На Катрин Каултър ли е нещо?