Много интригуващо,абсолютно непознато и накрая ще излезе,че съм я чела.Хи-Хи

Хи хи това е "Светлина в мрака" на Кристина Дод, убийствена е :lol6:

Тва беше дето главния, който е сляп беше целунал главната, ама не знаеше коя е и затова целуваше висчки наред, много яка сцена http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 27 септември 201015 г. от Ralna (преглед на промените)

Хи хи това е "Светлина в мрака" на Кристина Дод, убийствена е

Дано грешиш.Харесвам тази книга,но онова с което я свързвам е нейния кураж,страха който той изпита,че пак ослепява,накрая как той заряза краля за да се върне при нея......Никакъв спомен за нещо толкова игриво

Хи хи това е "Светлина в мрака" на Кристина Дод, убийствена е :lol6:

Тва беше дето главния, който е сляп беше целунал главната, ама не знаеше коя е и затова целуваше висчки наред, много яка сцена http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Да страхотна сцена е, как съм се смяла не е истина.

Ти си, Инче

Дано грешиш.Харесвам тази книга,но онова с което я свързвам е нейния кураж,страха който той изпита,че пак ослепява,накрая как той заряза краля за да се върне при нея......Никакъв спомен за нещо толкова игриво

Гале, май ще трябва да я прочетеш пак

ПС: Ама нещо изобщо не мога да ви затрудня, ей

Ето и моя цитат от исторически роман. Смятам, че няма да ви затрудни.

- Жестът ти да ни подариш тези кукли беше наистина много красив - каза същата вечер Главната, когато вече бяха в спалнята си.

Тя разкопча роклята си, отметна коси и погледна крадешком към съпруга си, който се настани да чете "Таймс" - вечерният му ритуал, откакто раждането на близнаците го бе обрекло на принудително ергенство. Младата жена се опита да прикрие както усмивката, така и възбудата си.

- Изключително героично. Благодаря ти.

- Няма защо - смръщи вежди Главния, като умишлено разтвори вестника, за да прикрие от погледа си Главната и нощницата, която разкривше прекалено голяма част от прелестите на собственичката си. - Кажи ми, когато си в леглото. Трудно ми е да те гледам разсъблечена и да не мога да те имам.

- Добре тогава. - Младата жена безгрижно се шмугна в леглото и изгаси лампата. - Легнах си.

- Досетих се.

- В стаята е тъмно като в рог, Главен. Не би могъл да четеш.

- Това е без значение. - Пауза. - Защо, по дяволите, си облякла тази прозрачна нощница?

Главната се надигна на лакът.

- Защото дойде краят на безконечното ни чакане.

- Какво каза? - скокна на крака Главния.

- Ела в леглото и ще ти покажа.

Той вече се беше възбудил.

- Не е ли рано? - Но още докато питаше, той захвърли халата си и прекоси стаята.

- Не. Вече мина повече от месец и съм напълно здрава. - И тя се протегна и обгърна с ръце врата му.

- Боже, колко ми липсваше, Главна - зарови устни той в ухаещата трапчинка на шията й.

- И ти - на мен. - Главната потръпна и се отдаде на магията, която оказваше винаги върху й нейният съпруг. - Да видим дали инстинктите ти са така добри както преди - прошепна тя.

Усети вибрациите в гръдния му кош, предизвикани от смеха.

- Много добре, Главна. - Главния повдигна глава и покри устата и тялото й със своите. - Обещавам да прекарам цялата нощ в тяхното усъвършенстване, ако кажеш, че е необходимо.

Ето и моя цитат от исторически роман. Смятам, че няма да ви затрудни.

- Жестът ти да ни подариш тези кукли беше наистина много красив - каза същата вечер Главната, когато вече бяха в спалнята си.

Тя разкопча роклята си, отметна коси и погледна крадешком към съпруга си, който се настани да чете "Таймс" - вечерният му ритуал, откакто раждането на близнаците го бе обрекло на принудително ергенство. Младата жена се опита да прикрие както усмивката, така и възбудата си.

- Изключително героично. Благодаря ти.

- Няма защо - смръщи вежди Главния, като умишлено разтвори вестника, за да прикрие от погледа си Главната и нощницата, която разкривше прекалено голяма част от прелестите на собственичката си. - Кажи ми, когато си в леглото. Трудно ми е да те гледам разсъблечена и да не мога да те имам.

- Добре тогава. - Младата жена безгрижно се шмугна в леглото и изгаси лампата. - Легнах си.

- Досетих се.

- В стаята е тъмно като в рог, Главен. Не би могъл да четеш.

- Това е без значение. - Пауза. - Защо, по дяволите, си облякла тази прозрачна нощница?

Главната се надигна на лакът.

- Защото дойде краят на безконечното ни чакане.

- Какво каза? - скокна на крака Главния.

- Ела в леглото и ще ти покажа.

Той вече се беше възбудил.

- Не е ли рано? - Но още докато питаше, той захвърли халата си и прекоси стаята.

- Не. Вече мина повече от месец и съм напълно здрава. - И тя се протегна и обгърна с ръце врата му.

- Боже, колко ми липсваше, Главна - зарови устни той в ухаещата трапчинка на шията й.

- И ти - на мен. - Главната потръпна и се отдаде на магията, която оказваше винаги върху й нейният съпруг. - Да видим дали инстинктите ти са така добри както преди - прошепна тя.

Усети вибрациите в гръдния му кош, предизвикани от смеха.

- Много добре, Главна. - Главния повдигна глава и покри устата и тялото й със своите. - Обещавам да прекарам цялата нощ в тяхното усъвършенстване, ако кажеш, че е необходимо.

Малии туй ако не се лъжа са Джордж и Джеймс(хихихи ако не си запознат как ли би ти прозвучало, ама може и да бъркам), но коя книга..."Един за друг" примерно?!

Мнеееее мило, ни Джордж, ни Джеймс, и хич не "Един за друг" Друга книжка е

Ето и моя цитат от исторически роман. Смятам, че няма да ви затрудни.

- Жестът ти да ни подариш тези кукли беше наистина много красив - каза същата вечер Главната, когато вече бяха в спалнята си.

Тя разкопча роклята си, отметна коси и погледна крадешком към съпруга си, който се настани да чете "Таймс" - вечерният му ритуал, откакто раждането на близнаците го бе обрекло на принудително ергенство. Младата жена се опита да прикрие както усмивката, така и възбудата си.

- Изключително героично. Благодаря ти.

- Няма защо - смръщи вежди Главния, като умишлено разтвори вестника, за да прикрие от погледа си Главната и нощницата, която разкривше прекалено голяма част от прелестите на собственичката си. - Кажи ми, когато си в леглото. Трудно ми е да те гледам разсъблечена и да не мога да те имам.

- Добре тогава. - Младата жена безгрижно се шмугна в леглото и изгаси лампата. - Легнах си.

- Досетих се.

- В стаята е тъмно като в рог, Главен. Не би могъл да четеш.

- Това е без значение. - Пауза. - Защо, по дяволите, си облякла тази прозрачна нощница?

Главната се надигна на лакът.

- Защото дойде краят на безконечното ни чакане.

- Какво каза? - скокна на крака Главния.

- Ела в леглото и ще ти покажа.

Той вече се беше възбудил.

- Не е ли рано? - Но още докато питаше, той захвърли халата си и прекоси стаята.

- Не. Вече мина повече от месец и съм напълно здрава. - И тя се протегна и обгърна с ръце врата му.

- Боже, колко ми липсваше, Главна - зарови устни той в ухаещата трапчинка на шията й.

- И ти - на мен. - Главната потръпна и се отдаде на магията, която оказваше винаги върху й нейният съпруг. - Да видим дали инстинктите ти са така добри както преди - прошепна тя.

Усети вибрациите в гръдния му кош, предизвикани от смеха.

- Много добре, Главна. - Главния повдигна глава и покри устата и тялото й със своите. - Обещавам да прекарам цялата нощ в тяхното усъвършенстване, ако кажеш, че е необходимо.

Това мисля, че съм го чела, но не се сещам коя е книгата.

"Последният херцог" може би.Всъшност сигурна съм!

Редактирано 28 септември 201015 г. от plqsak (преглед на промените)

"Последният херцог" може би.Всъшност сигурна съм!

Дам, точно тя е много хубава книжка.

Дам, точно тя е много хубава книжка.

Радвам се,че познах ,но моля Ralna пак тя да пусне цитат.Много ми е нервно, сина е последна вечер в къщи,а баща му слиза

сефте, след като вися пред Варна една седмица.

Радвам се,че познах ,но моля Ralna пак тя да пусне цитат.Много ми е нервно, сина е последна вечер в къщи,а баща му слиза

сефте, след като вися пред Варна една седмица.

Добре мило, спокойно ще пусна още един:

Пламъкът на свещта трепкаше и Главната отвори очи, като постепенно се измъкна от лоното на съня. Въпреки веселото пращене на огъня, който топлеше стаята, тя почувства внезапен студ. Главният лежеше до нея, а ръцете му все още я обгръщаха. Тя седна бавно в леглото. Той се събуди, когато тя се размърда. Часовникът върху полицата удари точния час.

Полунощ.

— Главен, аз трябва да тръгвам!

Главната се огледа наоколо сред разбърканите чаршафи и разхвърляннте им дрехи. Като провеси крака от леглото, тя се присегна и взе украсената си с дантела фуста, а после и фината си риза.

— Трябва да се прибера, преди мащехата ми да е открила, че ме няма вкъщи.

— Разбирам.

Те се облякоха бързо. Той стегна корсета й и завърза всички върви със светкавична бързина. Без да обръща внимание на разрощената си коса. Главната грабна маската и я постави на лицето си.

Главния направи същото, после я хвана за ръцете, за да спре нервните й движения.

— Трябва да бъдем внимателни, докато излезем от това място.

Тя кимна с глава, все още нервна.

— Нека проверя в коридора.

Той отвори вратата и погледна навън, после й махна ръка да го последва. ВГлавната взе кошничката си, грабна ръкавиците си и излезе от стаята.

— Има задно стълбище — пошепна на ухото й Главния и я хвана за ръката. Съвсем скришом те затичаха безшумно надолу по коридора и изчезнаха в тъмнината.

Шутът се спря по средата на двойното стълбище и погледна към разпилените по килима цветя. Като коленичи, той повдигна само една червена роза, после я поднесе към устните си и помириса дъхавия й аромат.

Усмихна се и мушна розата в джоба си.

Ине, давай някакво жокерче, че играта направо замина...

Ето още един цитат.

— Що за игра е това? — промърмори той, като я хвана за ръка и я поведе настрани от насъбралите се в залата гости.

— Главен, трябва да поговорим…

— Мис, имам най-добри намерения спрямо вас, но вие притежавате изумителна способност да ме вбесявате…

— Нося твоето дете… — пошепна тя.

Новината го накара да занемее.

Той мълча дълго време и Главната си помисли, че това, което му каза, не му хареса.

— Дойдох тук тази вечер, за да помоля за закрилата ти — пошепна Главната. — Сега си тръгвам, защото виждам…

— Никъде няма да ходиш — каза той, а гласът му беше нисък и прегракнал от вълнение. — Помни, че не мога да се държа така, както ми се иска, защото не знам кой може да ни следи.

— Доволен ли си от това, което ти казах? — пошепна тя, като се огледа наоколо. Бяха облегнали гърбовете си до стената, а наоколо нямаше никой.

— Да.

Тази единствена дума и начинът, по който беше изречена, беше всичко, което искаше да знае.

— Не се усмихвай. Дръж се така, сякаш аз не означавам нищо за теб — каза тихо той. — Кажи ми нещо грубо, а аз ще те хвана и ще те разтърся. После излез оттук. Ще се срещнем пред вратата след един час. Дотогава стой на светло, не рискувай да излизаш в коридора или в градината. Ще ме послушаш ли този път?

— Да.

— Добре. Обърни се сега към мен и ми кажи нещо обидно.

— Вие сте най-долният мъж, когото някога съм срещала!

— Мис, същото може да се каже и за вас!

Като каза това, той я хвана и я разтресе, а тя се отскубна от ръцете му. Точно щеше да избяга от него, когато забеляза, че той се взира в голото й рамо. Там, вече поизбледнели, личаха белезите, които беше получила от побоя, нанесен й от Гадняра.

Главната усети как гневът го завладява. Погледът му стана такъв, че можеше да изплаши и мъртвец.

— Кой ти направи това? — попита той. Беше така разярен, че вече не се интересуваше кой ги гледа.

— Няма значение — пошепна гя. — Главен, нека да постъпим така, както го планирахме.

Но пръстите му вече бяха сграбчили китката й и теглейки я към себе си, той повтори:

— Трябва да знам името му.

— Гадния Гадняр, втория виконт Гаднярски. А сега ме пусни!

Той я пусна и тя изчезна в тълпата, надявайки се, че никой не беше забелязал сцената, разиграла се преди миг.

Моля ви, някой да познае вече, че ми стана много любопитно Това май не съм го чела..., а ми се иска да съм

Мхм, аз съм в същото положение и Ине, ако не дадеш някой дебел жокер изобщо няма да се сетим. Поне аз нямам спомен да съм чела това, а звучи наистина интересно.

Идея нямам какъв жокер да дам. Айде мисля, че това ще помогне, главната е като попеляшка в семейството си, мащехата й я кара да върши слугинска работа и я тъпче...

Амииииии,има нещо от "Теменужки в снега"

Не е тя.

Опасна е нощта, Аманда Блеър

Точно тя е Боби, браво ти си наред, тъкмо щех да пускам още еди цитат ама с имената. Много добра книжка :rolleyes:

То май е излишно да уточнявам, че цитатченцето дет пускам е от исторически роман

Когато видя, че Главния излиза на балкона сам, тя се хвана за благоприятната възможност. Извини се на групичката, с която си бъбреше, и побърза след него.

Балконът бе пуст, Главния не се виждаше никакъв. Потрепервайки от студения въздух, тя тъкмо щеше да се откаже и да се върне вътре, когато го забеляза застанал в градината, осветен от лунен лъч. Тя намери стълбите и бързо слезе, преди някой да я е забелязал.

— Главния.

Той я чу, но не го показа. Главната беше последният човек, с когото би искал да говори. Тази вечер беше направил големи демонстрации, за да й подскаже, че тя не го интересува, и мислеше, че е успял. ++++++++ го беше поканила на среща в дома си и той наистина смяташе да приеме. Тогава усети познатия аромат на Главната и разбра, че тя стои зад него.

— Главния, не ме ли чу?

Той се обърна с лице към нея, изражението му беше лишено от каквито и да било емоции.

— Слухът ми е много добър, благодаря. Какво искаш? Но преди да ми отговориш, знай, че няма какво да обсъждаме. Ти ясно показа презрението си към мене.

— Исках да те помоля да ми простиш, задето те третирах като… като…

— … като мъж, недостоен за ръката ти? Знам, че гледаш на мене точно така, но никога не съм подозирал, че толкова ме мразиш, че да планираш смъртта ми.

— Какво? Да не си полудял?

— Ни най-малко. Нямаме какво да обсъждаме, милейди.

— Напротив, имаме. След като се скарахме, осъзнах колко глупаво съм постъпила. Наистина не си ми безразличен, Главния.

Той се изсмя в лицето й.

— Наистина? Тогава защо замина с Гадняра?

— Не съм заминала с него.

Веждите на Главния се вдигнаха.

— Не си ли? Не чух такова нещо.

— Наистина заминах, но…

— Но какво?

— Той ме принуди.

Главния отметна глава и се разсмя.

— Разбира се, че те е принудил. Поздравления. Да предполагам ли, че сега си негова съпруга?

— Не можеш да предполагаш такова нещо! Не съм се омъжила за Гадняра. Дори не го харесвам.

— Кажи го на някого, който ще ти повярва. Ти и Гадняра планирахте да се ожените и да споделите богатството на дядо ми. Никога не си искала да се омъжиш за мене. И за да си сигурна, че няма да ти попреча на плановете, двамата с него направихте план да ме премахнете от пътя си.

Главната отстъпи от него.

— В какво ме обвиняваш? Чаках те да се върнеш в лагера, след като се скарахме, за да ти кажа, че съм склонна да определим дата за нашата сватба. — Тя посегна към него, свивайки ръката си в юмрук. Спусна я, когато той се дръпна по-далече от нея. — Искам да се омъжа за тебе, Главния. Нямаше да се любя с тебе, ако не те об… ако не изпитвах чувства към тебе. Защо не искаш да ми повярваш?

— Закъсня, милейди. Не те искам. Оскърби ме много пъти. Бях глупак да смятам, че можеш да имаш някакви чувства към мене. Искала си ме само за любовник, светът е пълен с жени като тебе. Помолих адвоката си да намери начин да заобиколи клаузата за женитбата в завещанието на дядо. Може би няма да стане нужда да се женя за тебе, за да запазя наследството си. — И със студено като зимен вятър лице добави: — Нямам нужда от тебе. Живял съм двадесет и осем години без титла, мога пак да живея така, ако Адвоката не успее да намери някаква пролука. Не трябваше да слушаш Гадняра. Исках те за себе си, не заради наследството. Но сега изобщо не те искам.

Главния заглуши гласа на сърцето си при звука на сподавения стон на Главната.

— Защо не забравим какво е било досега и не започнем отначало?

— И за това е късно, милейди. Ако се чудиш защо още съм сред живите, това се дължи на лечителските умения на баба ми.

Челото на Главната се набръчка.

— За какво говориш?

— Да ти покажа ли раната от куршума? Не е красива.

— Бил си ранен?

— Това невинно поведение няма да те отведе никъде, милейди. Един ден ще докажа, че ти и Гадняра сте планирали смъртта ми.

Устата на Главната се задвижи беззвучно. Няколко минути минаха, преди тя да успее да отрони звук.

— Бил си прострелян? Кога? Как? Какво те кара да мислиш, че имам нещо общо с това?

— Мога да събера две и две, милейди — усмихна се мрачно Главния. — По една случайност имам доста добро образование. Бях прострелян скоро след като са те видели заедно с Гадняра в гората. Трябва ли да казвам още нещо?

Някой беше прострелял Главния! Почти обезумяла от ярост, Главната започна да дърпа вечерния му костюм.

— Къде си ранен? Добре ли си?

Той хвана китките й.

— Откажи се, милейди. Човек може да си помисли, че това те интересува.

— Наистина ме интересува, Главния. Кълна се, че нямам нищо общо с това.

Устните му се извиха в подигравателна усмивка.

— Очаквах да го отречеш и не ме разочарова.

— Не ни го причинявай, Главния.

— Няма „ни“. Ти унищожи всичко, което можехме да имаме заедно. Да, наистина имах нужда да се оженя за тебе, за да изпълня условията на завещанието на дядо, но титлата е нещо, без което мога да преживея. Наистина те исках, милейди, но вече не те искам. И сега ти пожелавам лека нощ.

Главната загледа как Главния си отива, навела глава под тежестта на отчаянието си. Тя беше унищожила една връзка, която можеше да се развие в нещо невероятно хубаво. Сподавяйки сълзите си, Главната изправи рамене и тържествено се закле, че някога, по някакъв начин ще накара Главния да я обикне. Макар че изгледите да успее бяха малки, тя отказваше да се предаде. Ако той някога беше изпитвал силни чувства към нея, можеше отново да ги изпита.

То май е излишно да уточнявам, че цитатченцето дет пускам е от исторически роман

Когато видя, че Главния излиза на балкона сам, тя се хвана за благоприятната възможност. Извини се на групичката, с която си бъбреше, и побърза след него.

Балконът бе пуст, Главния не се виждаше никакъв. Потрепервайки от студения въздух, тя тъкмо щеше да се откаже и да се върне вътре, когато го забеляза застанал в градината, осветен от лунен лъч. Тя намери стълбите и бързо слезе, преди някой да я е забелязал.

— Главния.

Той я чу, но не го показа. Главната беше последният човек, с когото би искал да говори. Тази вечер беше направил големи демонстрации, за да й подскаже, че тя не го интересува, и мислеше, че е успял. ++++++++ го беше поканила на среща в дома си и той наистина смяташе да приеме. Тогава усети познатия аромат на Главната и разбра, че тя стои зад него.

— Главния, не ме ли чу?

Той се обърна с лице към нея, изражението му беше лишено от каквито и да било емоции.

— Слухът ми е много добър, благодаря. Какво искаш? Но преди да ми отговориш, знай, че няма какво да обсъждаме. Ти ясно показа презрението си към мене.

— Исках да те помоля да ми простиш, задето те третирах като… като…

— … като мъж, недостоен за ръката ти? Знам, че гледаш на мене точно така, но никога не съм подозирал, че толкова ме мразиш, че да планираш смъртта ми.

— Какво? Да не си полудял?

— Ни най-малко. Нямаме какво да обсъждаме, милейди.

— Напротив, имаме. След като се скарахме, осъзнах колко глупаво съм постъпила. Наистина не си ми безразличен, Главния.

Той се изсмя в лицето й.

— Наистина? Тогава защо замина с Гадняра?

— Не съм заминала с него.

Веждите на Главния се вдигнаха.

— Не си ли? Не чух такова нещо.

— Наистина заминах, но…

— Но какво?

— Той ме принуди.

Главния отметна глава и се разсмя.

— Разбира се, че те е принудил. Поздравления. Да предполагам ли, че сега си негова съпруга?

— Не можеш да предполагаш такова нещо! Не съм се омъжила за Гадняра. Дори не го харесвам.

— Кажи го на някого, който ще ти повярва. Ти и Гадняра планирахте да се ожените и да споделите богатството на дядо ми. Никога не си искала да се омъжиш за мене. И за да си сигурна, че няма да ти попреча на плановете, двамата с него направихте план да ме премахнете от пътя си.

Главната отстъпи от него.

— В какво ме обвиняваш? Чаках те да се върнеш в лагера, след като се скарахме, за да ти кажа, че съм склонна да определим дата за нашата сватба. — Тя посегна към него, свивайки ръката си в юмрук. Спусна я, когато той се дръпна по-далече от нея. — Искам да се омъжа за тебе, Главния. Нямаше да се любя с тебе, ако не те об… ако не изпитвах чувства към тебе. Защо не искаш да ми повярваш?

— Закъсня, милейди. Не те искам. Оскърби ме много пъти. Бях глупак да смятам, че можеш да имаш някакви чувства към мене. Искала си ме само за любовник, светът е пълен с жени като тебе. Помолих адвоката си да намери начин да заобиколи клаузата за женитбата в завещанието на дядо. Може би няма да стане нужда да се женя за тебе, за да запазя наследството си. — И със студено като зимен вятър лице добави: — Нямам нужда от тебе. Живял съм двадесет и осем години без титла, мога пак да живея така, ако Адвоката не успее да намери някаква пролука. Не трябваше да слушаш Гадняра. Исках те за себе си, не заради наследството. Но сега изобщо не те искам.

Главния заглуши гласа на сърцето си при звука на сподавения стон на Главната.

— Защо не забравим какво е било досега и не започнем отначало?

— И за това е късно, милейди. Ако се чудиш защо още съм сред живите, това се дължи на лечителските умения на баба ми.

Челото на Главната се набръчка.

— За какво говориш?

— Да ти покажа ли раната от куршума? Не е красива.

— Бил си ранен?

— Това невинно поведение няма да те отведе никъде, милейди. Един ден ще докажа, че ти и Гадняра сте планирали смъртта ми.

Устата на Главната се задвижи беззвучно. Няколко минути минаха, преди тя да успее да отрони звук.

— Бил си прострелян? Кога? Как? Какво те кара да мислиш, че имам нещо общо с това?

— Мога да събера две и две, милейди — усмихна се мрачно Главния. — По една случайност имам доста добро образование. Бях прострелян скоро след като са те видели заедно с Гадняра в гората. Трябва ли да казвам още нещо?

Някой беше прострелял Главния! Почти обезумяла от ярост, Главната започна да дърпа вечерния му костюм.

— Къде си ранен? Добре ли си?

Той хвана китките й.

— Откажи се, милейди. Човек може да си помисли, че това те интересува.

— Наистина ме интересува, Главния. Кълна се, че нямам нищо общо с това.

Устните му се извиха в подигравателна усмивка.

— Очаквах да го отречеш и не ме разочарова.

— Не ни го причинявай, Главния.

— Няма „ни“. Ти унищожи всичко, което можехме да имаме заедно. Да, наистина имах нужда да се оженя за тебе, за да изпълня условията на завещанието на дядо, но титлата е нещо, без което мога да преживея. Наистина те исках, милейди, но вече не те искам. И сега ти пожелавам лека нощ.

Главната загледа как Главния си отива, навела глава под тежестта на отчаянието си. Тя беше унищожила една връзка, която можеше да се развие в нещо невероятно хубаво. Сподавяйки сълзите си, Главната изправи рамене и тържествено се закле, че някога, по някакъв начин ще накара Главния да я обикне. Макар че изгледите да успее бяха малки, тя отказваше да се предаде. Ако той някога беше изпитвал силни чувства към нея, можеше отново да ги изпита.

Леле, това съм го чела, ама не мога да се сетя от коя книга е този цитат. Тц... Да не е от поредицата на Бренда Джойс?

Леле, това съм го чела, ама не мога да се сетя от коя книга е този цитат. Тц... Да не е от поредицата на Бренда Джойс?

Мнеее, Стаси, друга е авторката

Пф, знам, че съм го чела, ама а де... Да си напрегна и аз малко гънките. Тц...