ГЛАВНАТА постави ръка над очите си и погледна нагоре - там сякаш се водеше борба между чистото синьо на небето и навъсеното оловно сиво на облаците, идващи откъм изток, които носеха усещането за приближаваща буря.

Тя въздъхна и се запъти към замъка. Трябваше да посети още едно място.

ГЛАВНАТА влезе в семейната гробница и се спря пред гробовете на родителите си. Изведнъж се почувства толкова самотна, нямаше кой да й даде съвет за бъдещето й.

Нежно докосна студения камък и излезе навън. Утре щеше да тръгне за ЗАМЪКА НА ГЛАВНИЯ.

Изведнъж чу стъпки и се извърна - беше ГЛАВНИЯТ. Той я улови за ръката, като че искаше да се увери,че е реална.Не се беше върнала в замъка след изпращането на БРАТ Й и той се изплаши,че отново му е избягала.

-Трябва да се прибираш. Много е студено.

ГЛАВНАТА му позволи да я поведе към замъка.

-Не съм забелязала.

-Трябва да мислиш за детето,ако не искаш да мислиш за себе си.

Тя се вгледа в очите му.

-Ти мислиш ли за това?

-Точно по тази причина съм тук,запомни това.

-Разбира се.Заради детето.

Той извърна поглед.

-То в връзката помежду ни, ГЛАВНА.

Тя изведнъж усети колко е студено...студът беше проникнал чак до сърцето й.

Много трогателен цитат Миа! За съжаление не се сещам от коя книга е.....

Виждам,че няма отговор,затова ще пусна още едно цитатче,за да не спираме играта...

ГЛАВНИЯТ влезе в малката зала,където му бяха казали,че ще намери ГЛАВНАТА.Тя се беше свила в едно кресло до прозореца,а в ръката си стискаше отворена книга.

Той дълго я гледа.Беше облечена в синя рокля,гарнирана с дантели - помисли си,че никога не бе изглеждала по-красива.Така както се беше излегнала, издутината на корема й ясно си личеше и той отново се почувства завладян от гордост.

ГЛАВНАТА се събуди и се вгледа в очите на съпруга си.

-ГЛАВЕН - каза тя и пусна крака на пода,после стана. - Не те очаквах днес.

На устните му се появи весела усмивка.

-Не можах повече да издържа без теб,ГЛАВНА.Надявам се,че вече чувстваш моя дом като свой.

Дългата й коса се прехвърли отпред,докато тя се навеждаше да вдигне падналата книга.

-Мисля,че е станала някаква грешка.Госпожа Норт ме настани в твоите покои.

-Не е грешка.Тя просто е изпълнила заповедите ми.

-Настоявам за собствени покои.Останах там,докато ти се върнеш,защото смятам,че не бива да занимаваме прислугата с личните ни отношения.

Доста напрегнати минути изминаха в мълчание.

-А ако откажа,тогава какво?

Редактирано 7 октомври 201015 г. от The Duchess (преглед на промените)

Не съм я чела, но си ми я разказвала и предполагам, че е "Пламък" на Констанс О'бениън

Не съм я чела, но си ми я разказвала и предполагам, че е "Пламък" на Констанс О'бениън

Правилно предполагаш Ти си.

Правилно предполагаш Ти си.

"Повдигна глава и го погледна. — Онова, което поисках от теб, беше предателство.

— Няма смисъл да го споменаваме.

— Не, държа да ти кажа нещо, което зная със сигурност. Беше предателство към теб, към самата мен, към другите и към всичко, което направихме досега. Ти си по-силен и аз също станах такава. Обичам те с цялото си същество. Това е дар и за двама ни. Нищо не може да ни го отнеме или промени. — Повдигна медальона на врата му. В него имаше не само кичур от косата й. В него бе любовта й. — Не го оставяй тук, когато заминеш. Искам да зная, че ще го пазиш завинаги.

— Ще е с мен, където и да отида. Имаш думата ми. Обичам те с всичко, което съм и което не мога да бъда.

Главанта отново сложи медальона върху гърдите му и ръката си — на безмълвното му сърце. В очите й напираха сълзи, но ги сдържа.

— Не съжаляваш ли?

— За нищо.

— Никой от двама ни не бива да съжалява. Люби ме отново — промълви тя. — За последен път, преди зазоряване.

В мигове на безкрайна нежност изживяваха сладостта от всяко докосване с ръце и устни. Дългите, опияняващи целувки притъпяваха болката, бавните ласки бяха като мехлем за раните, които трябваше да превъзмогнат. Струваше й се, че нейното сърце бие достатъчно силно и за двамата в тази последна нощ.

Очите й се взираха в неговите, жадно поглъщайки лицето му, докато на върха на насладата го видя да полита заедно с нея.

— Кажи ми го отново — прошепна тя. — Още веднъж.

— Обичам те. Завинаги.

Останаха да лежат един до друг в тишината. Всички думи вече бяха изречени."

"Повдигна глава и го погледна. — Онова, което поисках от теб, беше предателство.

— Няма смисъл да го споменаваме.

— Не, държа да ти кажа нещо, което зная със сигурност. Беше предателство към теб, към самата мен, към другите и към всичко, което направихме досега. Ти си по-силен и аз също станах такава. Обичам те с цялото си същество. Това е дар и за двама ни. Нищо не може да ни го отнеме или промени. — Повдигна медальона на врата му. В него имаше не само кичур от косата й. В него бе любовта й. — Не го оставяй тук, когато заминеш. Искам да зная, че ще го пазиш завинаги.

— Ще е с мен, където и да отида. Имаш думата ми. Обичам те с всичко, което съм и което не мога да бъда.

Главанта отново сложи медальона върху гърдите му и ръката си — на безмълвното му сърце. В очите й напираха сълзи, но ги сдържа.

— Не съжаляваш ли?

— За нищо.

— Никой от двама ни не бива да съжалява. Люби ме отново — промълви тя. — За последен път, преди зазоряване.

В мигове на безкрайна нежност изживяваха сладостта от всяко докосване с ръце и устни. Дългите, опияняващи целувки притъпяваха болката, бавните ласки бяха като мехлем за раните, които трябваше да превъзмогнат. Струваше й се, че нейното сърце бие достатъчно силно и за двамата в тази последна нощ.

Очите й се взираха в неговите, жадно поглъщайки лицето му, докато на върха на насладата го видя да полита заедно с нея.

— Кажи ми го отново — прошепна тя. — Още веднъж.

— Обичам те. Завинаги.

Останаха да лежат един до друг в тишината. Всички думи вече бяха изречени."

Нали съм си "леко" пристрастена

Норчето е това, с "Долината на мълчанието"

Нали съм си "леко" пристрастена

Норчето е това, с "Долината на мълчанието"

Точно тя

Точно тя

Книгата е историческа.

— Аз съм човек, изпитал всичко в този живот — отново наруши мълчанието той. — Човек, който винаги взима онова, което е пожелал. Сега искам теб. Бих могъл да ти наложа волята си, да те принудя да живееш с мен, след като си в моя дом и тук аз съм пълновластен господар. Ти носиш моето име, а може би вече и моето дете под сърцето си. Такива връзки не се разкъсват лесно. Но аз няма да те насилвам да останеш при мене, ако пожелаеш да живееш някъде другаде. Как би ми се искало да те затворя и да те държа като пленница, за да имам време да завладея сърцето ти! Аз съм самонадеян и жесток, да не говорим за това, какъв страшен ревнивец и егоист съм. Не искам да те деля с никого! Ти си единствената жена, която някога съм обичал и продължавам да обичам… И точно когато открих това, загубих всичко! Не мога да ти причиня болка, само и само за да изпълня собствените си желания…

ГЛАВНИЯТ стоеше приведен пред камината, сякаш търсеше топлината на огъня. Единствено свитите му юмруци показваха огромното му вълнение.

ГЛАВНАТА го гледаше унесено. ГЛАВНИЯТ има право. Той е самонадеян, но не и жесток. Просто е свикнал всички да играят по свирката му… Той е горд и властен човек… Но тя го обича… Усмивката разля сиянието си по цялото й лице, зелените й очи грейнаха: и той също я обича!

Една цепеница се срути в камината, избухнаха искри, лумнаха пламъци. Този шум сякаш изтръгна ГЛАВНАТА от унеса й. Оковите, които я притискаха, сега се разкъсаха и тя пристъпи смело към човека, когото обичаше.

ГЛАВНАТА усети как нежните й ръце го прегърнаха през кръста и как тя се притисна към широкия му гръб. Обгръщаше го здраво, сякаш се боеше, че той може да изчезне, преди да успее да му каже колко го обича. ГЛАВНИЯТ почувства как го залива жарка топлина, но тя нямаше нищо общо с огъня в камината. ГЛАВНАТА потърка буза в рамото му, но той не помръдна, целият изтръпнал в очакване.

— ГЛАВНИЯ… — Гласът й звънна в ушите му. Тя се сгуши като коте в него. — Започвам да си мисля, че тук е твърде приятно, милорд — тихо заговори тя. — Честно казано, много ми се иска да поема ролята на господарката на замъка… А как ли бих могла да поддържам острия си ум и език, ако нямам до себе си един толкова хаплив, непоносим и достоен за любов мъж?

Дяволско желание - любим момент от любима книга

Дяволско желание - любим момент от любима книга

Ама,що ме изпревари.......... Ииииии на работа имам нет от 12 до 14часа и не можах да се вредя,а обожавам книжлето.

Дяволско желание - любим момент от любима книга

Да, и на мен

Ти си

Ама,що ме изпревари.......... Ииииии на работа имам нет от 12 до 14часа и не можах да се вредя,а обожавам книжлето.

Извинявай, миличка

Ето го и моят цитат:

Чу гласът на Главния да я вика по име, но не спря, докато не измина няколко мили извън селото. След това се смъкна от коня, направи няколко крачки и повърна.

Дим. Писъци.

— Боже! — Ръката на Главния поддържаше талията й, докато тя се навеждаше повторно.

Когато най-после можа да вдигне глава, тя промълви:

— Няма да се върна. Не мога да…

— Никой не те кара да се връщаш — каза грубо Главният. — Ако беше казала една дума за… нямаше да те слушам, но ти се държа, сякаш нямаше нищо против, по дяволите!

— Не бях сигурна… Не бях мислила за това. — Тя се довлече до едно дърво и се облегна на него. — Никога не си позволих да мисля за това след онази нощ.

— Знаеш, че няма да дам на никого от селяните да те нарани.

— Зная… — Главната затвори очи и облегна глава на дървото. — Те почти са забравили.

— Какво?

— Чувствам го. Толкова много злина, а те едва си спомнят. Понякога се сещат и чувстват гняв… удовлетворение и удоволствие. — Тя започна да трепери. — Удоволствие!

Той я взе в прегръдката си. Главата й се притисна до гърдите му.

— Шшт…

— Тя беше добра. Искаше да помага, да лекува…

— Да го изгоря ли?

Тя го погледна шокирана.

— Какво?!

— Те са я изгорили. Да изгоря ли селото до основи?

— Ти не би…

— Погледни ме. Бих ли могъл да го направя?

Воин. Корав. Безмилостен.

— Да.

— Те са те наранили. Отмъщението може да бъде сладко като мед.

Той се усмихна като хладнокръвен дивак. Тя потрепери.

Ох, това съм го чела, ама не мога да се сетя коя е книгата.

И аз като че ли съм я чела, но не съм сигурна. Напомня ми "Вълкът и гълъбицата", ама май не е тя.

И аз като че ли съм я чела, но не съм сигурна. Напомня ми "Вълкът и гълъбицата", ама май не е тя.

Не е. Но е също много хубав роман - от любимите ми, както и на доста момичета от форума, ако съдя по суперлативите

Не е. Но е също много хубав роман - от любимите ми, както и на доста момичета от форума, ако съдя по суперлативите

"Среднощен Бродник"

"Среднощен Бродник"

Точно Сега си ти, мило

Точно Сега си ти, мило

Дами,който не е чел Среднощен бродник,много е пропуснал.Не е типичната любовна история,но е заредена с много чувства.

А сега, "исторически" цитат

— След като свикне с мисълта? — пошепна тя, като ужасът и се трупаше като лихвата върху парите на богат човек. Беше достатъчно лошо да научи, че бе поверила цялото си бъдеще на човек, когото дори не бе срещала, но откритието, че Главния дори не я очакваше, я накара да преосмисли отново дали да не скочи зад борда.

— Как можете да направите нещо толкова… толкова недобросъвестно и подло?

— Това бих искала да зная и аз — вмъкна Приятелка на брата.

Главната разсеяно отбеляза, че другата жена беше проявила невероятна въздържаност, като чака толкова дълго, преди да се намеси в разговора.

— Как можа, Брат на Главния?

Г-н Брат на Главния свали ръка от рамото на Главната и прокара пръсти през разрошената си, златиста коса, след което печално въздъхна:

— Мислех, че съм изяснил нещата точно — каза той и за своя изненада Главната му повярва. — Съжалявам. Вие ще бъдете подходяща компаньонка за децата на Главния, освен това сте красива жена. Убеден съм, че ще бъде само въпрос на време преди брат ми да осъзнае многото ви положителни качества и да ви предложи да се омъжите за него.

Дами,който не е чел Среднощен бродник,много е пропуснал.Не е типичната любовна история,но е заредена с много чувства.

А сега, "исторически" цитат

— След като свикне с мисълта? — пошепна тя, като ужасът и се трупаше като лихвата върху парите на богат човек. Беше достатъчно лошо да научи, че бе поверила цялото си бъдеще на човек, когото дори не бе срещала, но откритието, че Главния дори не я очакваше, я накара да преосмисли отново дали да не скочи зад борда.

— Как можете да направите нещо толкова… толкова недобросъвестно и подло?

— Това бих искала да зная и аз — вмъкна Приятелка на брата.

Главната разсеяно отбеляза, че другата жена беше проявила невероятна въздържаност, като чака толкова дълго, преди да се намеси в разговора.

— Как можа, Брат на Главния?

Г-н Брат на Главния свали ръка от рамото на Главната и прокара пръсти през разрошената си, златиста коса, след което печално въздъхна:

— Мислех, че съм изяснил нещата точно — каза той и за своя изненада Главната му повярва. — Съжалявам. Вие ще бъдете подходяща компаньонка за децата на Главния, освен това сте красива жена. Убеден съм, че ще бъде само въпрос на време преди брат ми да осъзнае многото ви положителни качества и да ви предложи да се омъжите за него.

"Съпругата - янки" (Линда Леъл Милър)?

"Съпругата - янки" (Линда Леъл Милър)?

Бре,тя не изтрая и минута.

Ти си мило!

Бре,тя не изтрая и минута.

Ти си мило!

Цитата беше прекалено издайнически.

Ето следващия исторически цитат от мен:

Главния приближи до нея, повдигна пейката, върху която седеше, и я премести по-назад, за да има място и за него. Чу как момичето ахна смаяно и се хвана с две ръце за масата, за да не падне. Това го накара да се почувства малко по-добре и той се отпусна до нея.

Сега тя го гледаше свирепо, което му подейства още по-успокояващо и до голяма степен уталожи раздразнението му.

— Следващия път си направи труда да ме предупредиш, преди да решиш да местиш мебелите! — изсъска тя.

Главния повдигна вежди.

— Следващия път не се преструвай на това, което не си.

— Не съм се преструвала! — възмути се тя. — Просто ти зададох съвсем разумен въпрос. Като се имат предвид всичките ти недоволни гримаси, откакто си пристигнал, предположих, че едва ли ще искаш да седнеш близо до мен.

— Когато си облечена като селянин, момиче, всеки би се опасявал, че може да прихване въшки. Нищо чудно, че си ме накарала да се намръщя.

Лицето й пламна.

— Да не би да мислиш, че като съм сменила дрехите си, съм се отървала и от въшките?

— Не, предполагам, че не — засмя се той. — Има ли вероятност да ги прихвана от теб?

— Искрено се надявам на това — стисна устни Главната.

Не знам защо, но това ми мяза на "Лея"...

Това ако не е "Преплетени сърца" на Джоанка, пък да пукна Ужасно любима книга http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 9 октомври 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Това ако не е "Преплетени сърца" на Джоанка, пък да пукна Ужасно любима книга http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Точно така, Боби, много свежарско книжле. Извинявам се за забавянето, днес трудно се добрах до компа.

Независимо от факта, че бе още на леглото му, полуизправена, подпряна на възглавници, Главната се осмели да го погледне право в очите и каза:

— Да, господин Главен, има. След като се споразумеем какво възнаграждение е достатъчно, ще ти се изплаща в пари, а не в услуги от моя страна, ако разбираш какво искам да кажа. Аз по никакъв начин няма да съм част от сделката. Споразумяхме ли се?

Той я гледаше и не вярваше на ушите си. Най-после, когато проговори, той изтърси първото нещо, което му хрумна.

— Госпожо, виждала ли си се в огледало напоследък? Приличаш на кранта, която е яздена дълго и е прибрана мокра. Виждал съм четиридесет мили лош път, който изглежда по-добре от теб!

Главната изпита облекчение, като чу това, но макар да знаеше, че е вярно, заболя я, че го казва именно той. А нима не искаше тъкмо това, в края на краищата — да изглежда непривлекателна за мъжете?

— Значи мога да ти вярвам, че ще потискаш ниските си страсти? — подразни го тя.

— Да, госпожо! — твърде охотно отговори той, с което още повече нарани гордостта й.

После в зелените му очи проблесна някаква уклончивост, когато каза:

— Трябва обаче да те предупредя, преди да се съгласиш с този план, че няма да е пикник за никого от нас. Възнамерявам да си изработя парите, което означава, че ще те карам и ти да работиш усилено. А аз си имам някои правила, които могат да ти се сторят трудни, така че, ако искаш да се откажеш, казвай още сега, преди да е станало късно.

— Какви правила? — запита тя, като започна да се чувствува несигурна.

— По същина те се свеждат до едно — отвърна й той с кисела усмивка. — Докато съм ти учител, аз командвам. Ти може да ми плащаш, за да те уча, но в моята класна стая аз съм шефът. Каквото кажа, се изпълнява и няма да търпя оплаквания или неубедителни извинения. Споразумяхме ли се?

— Напълно.

— Добре! Толкова се радвам, че си изяснихме нещата още в началото — каза той с умишлено присмехулен глас. — А сега, хайде да обсъдим колко ще ти струват тези уроци, може ли?