Страст- Катрин Харт.Много тежка книга.

Страст- Катрин Харт.Много тежка книга.

Да, книгата е "Страст", но като изключим тежкото начало, което обяснява защо главната се стреми толкова неистово към отмъщение, не бих я определила като мрачна. Достойна за възхищение със силен характер главна героиня, която въпреки трагедията успява като феникс от пепелта да се съвземе и да продължи напред. Едно от най-великолепните творения на Катрин Харт http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Давай напред, ти си

На мен също ми хареса книжката.Допада ми това, че героинята се взема в ръце и намери сили в себе си за да живее и да продължи напред- да се влюби и да извоюва щастието си. Моят цитат е от съвременен роман: Сърцето му щеше да изхвръкне от гърдите. Любов. Ето какво бе чувството, което не бе разбрал — чувството, което начена с това, че усещаше как се топи вътрешно. Учеше се как да обича. Главната го бе забелязала. Знаеше какво става с него, но той го бе отрекъл. Обичаше я. Сляпо. Безусловно. Как можеше да не го знае? За него тя бе по-ценна от старинните икони и безценните предмети на изкуството, които толкова време бяха обсебвали живота му. Живеейки с нея, той се бе научил как да бъде щастлив. Позна радостта, страстта, предизвикващото благоговение чувство на смирение. И какво й бе дал в замяна? Не те обичам, Главна! И никога няма да те обичам. Стисна очи като си го спомни отново и отново — как бе отхвърлил безценния й подарък. Ала с кураж, от който дъхът му секваше, тя продължи да се държи за него. Без значение колко пъти отхвърля любовта й, тя продължи да разширява обсега и силата й. И сега тази любов бе въплътена в детето, което растеше в утробата й. Детето, което той не желаеше. Детето, за което копнееше с всяка фибра на тялото си, с всеки удар на сърцето си. Какво бе сторил той? Как щеше да я спечели отново? Изви глава към дома си, надяваше се светлината да го призове, но прозорчето оставаше тъмно. Трябваше да я спечели отново, да я накара да прости грозните думи, които й бе изрекъл. Беше сляп и арогантен, толкова обсебен от миналото, че се бе отвърнал от бъдещето. Беше я предал по начин, който никой обикновен човек не би простил. Ала Главната не бе обикновена. Да обича за нея бе тъй естествено, както и да диша. Не бе в състояние да потисне любовта, тъй както не можеше да нарани нарочно някого. Ще трябва да се предаде на милостта на нейното благородство и великодушие. Ще й разкаже за всичко онова, което изпитва, и ако не се смили, ще й напомни за онзи свещен обет, който бяха поели. Ще заиграе на струната на съчувствието й, ще я притисне, ще я люби дотогава, докато не забрави, че я бе предал. Ще й напомня, че и тя вече е от семейството , а жените от това семейство не изоставят мъжете си, дори и онези, които не ги заслужават. Прозорчето на фургона бе още тъмно. Реши, че за нея ще е по-добре да поспи, да се възстанови, ала като дойде утрото, той ще направи всичко, за да я спечели отново.

"Да целунеш ангел" - много тежък момент

Страхотна книга, сртахотни герои и голяма любов.Мнооооого любима ми е, а явно и на теб, защото много бързо отгатна. Ти си, мила.

Редактирано 10 октомври 201015 г. от lelemale (преглед на промените)

Страхотна книга, сртахотни герои и голяма любов.Мнооооого любима ми е, а явно и на теб, защото много бързо отгатна.

Ти си, мила.

Определено ми е в графата любими

Ето и следващия цитат:

— Исках да се уверя само, че не вършиш нещо незаконно… Имам право да зная с какъв човек съм се свързала.

Дори в собствените й уши това прозвуча предвзето и глупаво.

Главният гневно се спусна към нея, хвана я за рамото, дръпна я към себе си и я изви така, че да го гледа в очите.

— Никакви права нямаш ти тука! Ти си чужд човек! Това не ти е висшето общество, Сестра на главната! Тук важат моите собствени правила.

„Аз съм отвъд границите на доброто и злото…”

„Хората казват, че е побъркан…”

Главната го гледаше ужасена.

— Аз съм Главната, Главен — каза тя тихичко. С разтуптяно сърце го наблюдаваше как се опитва да се овладее.

Той спря очи на нея. Мракът в очите му се отдръпна и остави след себе си само ледени тръпки, когато осъзна какво е казал. Главният се изправи и я пусна рязко. Главната се препъна към триножника и платното, поставено на него, се разклати.

— Зная коя си — каза горчиво той.

Главният прекара пръсти през косата си и започна да крачи нервно из стаята, като тигър в клетка.

— По дяволите! По дяволите! — повтаряше той между шумните поемания на въздух. Отнеха му всичко: младостта му, вярата му… Бяха му останали само гордостта и неговият съкровен свят, а жената, която сега го гледа с тези очи на изплашена сърна, се кани да му отнеме и тях. Не я иска! Не желае да му се бърка! Не иска да му напомня за миналото! Не я иска да буни кръвта му… — По дяволите!

Главната протегна ръка, за да предпази триножника и себе си. Гледаше как Главния гневно кръстосва стаята, виждаше как се бори със себе си, за да изплува от мъглата на яростта си. И в този миг целият й страх изчезна. Отстъпи място на нещо много по-силно: желанието да го утеши.

— Не исках да те нараня, Главен — каза тя тихо. — Ужасно съжалявам! Наистина!

Той изведнъж преустанови яростния си бяг и я изгледа втренчено. Очите му грееха като разтопено злато. На потъмнялото му лице просветна отчаяна усмивка.

— Съжаляваш. Набутваш се в живота ми, в най-интимното ми кътче, въвличаш ме в историите си и нямаш какво друго да кажеш, освен че съжаляваш! Използваш ме и си въобразяваш, че с едно извинение всичко е уредено? Твърде цивилизовано, няма що! Божичко, колко изискано! Типична за двете госпожици Фамилията на главната!

"Див и опасен" Тами Хоуг

Любимо любимо и още по таквоз. Джул те ша си ти кажат а леля кат блей хак да и е.

"Див и опасен" Тами Хоуг

Точно, мило. Ти си

Страст- Катрин Харт.Много тежка книга.

Леле момичета тъкмо се канех да питам за тази книга.Бях я чела одавна и забравих името и автора.Направо ми четете мислите

— Аз знам една пречка пред този брак — обяви Главния с ленив, разговорлив тон, който, независимо от това достигна до всяко кътче в помещението. Главната обаче прозря по-дълбоко зад привидната небрежност. Разчете горящата напрегнатост в очите му и усети подобен пламък в своето сърце. О, любов моя, извика му тя безмълвно и заради помръдването на едно мускулче по челюстта му си въобрази, че е чул. — Поне аз бих го сметнал за известно препятствие, ако бях на мястото на щастливия младоженец в този момент. — Кой сте вие? — поиска да узнае Един Гадняр. — Какво правите тук? — Аз съм Главния, Титлата, и ми е известна една причина, поради която младият Идиот тук би могъл да не пожелае да се обвърже завинаги в свещен съюз с тази жена. Би ли ви било интересно да я чуете? В залата се бе възцарила мъртвешка тишина. Дори Гадняра, както никога изглеждаше напълно лишен от дар слово. Накрая Идиота бе този, който се окопити пръв. — Казвайте каквото знаете бързо, сър, и ни оставете. Тук не ви познаваме. — Не е съвсем вярно, приятелю. Поне един от вас ме познава. И то доста добре, бих казал. — Гласът му бе нехаен, делови и само лекото подигравателно присвиване на устните му, когато произнесе последните думи, събудиха с нещо тревога в съзнанието на Главната. — Но вие ме помолихте да бъда кратък. Щастлив съм да се подчиня, понеже и на мен ми е неприятно да удължавам тази работа за вас. Мислите ли сър, че се жените за девица? Разнесе се колективно ахване. И без това здравата хватка на Идиота върху ръката й се затегна болезнено и тя почувства облекчение — това отключи агонията, изгаряща я отвътре, докато последната й надежда отмираше и всяка глупава мечта се срутваше като картонена кула. Главният не беше дошъл да я спаси — бе дошъл да я унищожи. През главата й прелетя бързо предчувствие какво щеше да се случи — като светкавица, осветяваща за миг страшна катастрофа, — и после всичко пак потъна в мрак.

"Изпитание на чувствата" - Патриша Гафни /книгата напълно отговаря на заглавието си/

"Изпитание на чувствата" - Патриша Гафни /книгата напълно отговаря на заглавието си/

Точно тя е. Много приятно ме изненада книжката, не очаквах да е толкова интересна.

Ти си, Тихи.

Точно тя е. Много приятно ме изненада книжката, не очаквах да е толкова интересна.

Ти си, Тихи.

Книжката наистина е интересна, но аз лично, ако имах възможност, бих цапардосала главния по кратуната.

Таааа да видим какво цитатче да ви пусна... пак историческо:

Главната нямаше представа колко време крачеше в приемната, когато усети, че не е сама. Тя се извърна към вратата и дъхът й спря. Очите му са тюркоазеносини, помисли си тя, като разглеждаше лицето на момчето жадно. Същият жизнерадостен цвят като нейния.

Момчето изучаваше Главната със смесица от чисто любопитство и внимание. Трябва да е решило, че тя не е заплаха за него, защото смело се приближи до нея.

- Чакате моя татко ли?

Последва дълъг миг мълчание преди Главната да може да проговори, задушена от спазмите на страха в гърлото си.

- Виконт Прякора на Главния татко ли ти е? - Толкова силно копнееше да прегърне момчето, че я заболя от това.

- Да, познавате ли го?

- Познавам го много добре. Знаеш ли кога ще се върне?

- Каза, че няма да се бави дълго. - Той продължително я изгледа със замислен поглед. - Много си красива.

Главната не успя да се спре и коленичи пред него.

- И ти си много красив. Как се казваш?

- Казвам се Името на сина й. Познаваш ли мама? Татко каза, че и тя е много красива.

Очите й се напълниха със сълзи. Какво ли, за бога, беше казал Главния на момчето?

- Къде е твоята майка?

Синът й изглеждаше объркан.

- Не знам. Татко каза, че сме в Ню Орлиънс, за да я търсим, но предполагам, че му е доста трудно да я намери.

Тъжното му малко лице смути Главната. Тя искаше да заплаче, да пее, да скача от радост, но всичко, което можеше ди направи, беше да се взира в Сина си.

Нейното дете.

Знаеше, че Сина й е неин с всяка частица на тялото си Почувства го с душата си, със сърцето си, с разума си. И тя мразеше Главния за това, че го бе държал далеч от нея. Той не беше по-добър от Гадняра и баща й, които взеха Сина й при раждането му,

Главната протегна ръце към него, за да го погали по бузите, страхувайки се да не го уплаши, ако се приближи много бързо. Той сякаш разбра желанието й, защото постави доверчиво малката си ръчичка върху нейната. И тогава Главната го придърпа към себе си, без да отделя втренчения си поглед от лицето му. Не осъзна как се случи, но изведнъж той беше в ръцете й, страстно и силно го гушна. Сълзите се стичаха по бузите й от невъздържана радост, когато се изправи със Сина си. Тя танцуваше из стаята с момчето в ръце, когато забеляза Прякора на Главния... не, Главния, застанал на прага на вратата да ги наблюдава напълно смаян. И Сина й го видя.

- Татко - изписка детето радостно. - Виж ме! Аз танцувам с красивата дама.

- Пусни сина ми, Главна - произнесе бавно Главния.

Нежелаеща да прави сцена пред сина си, Главната направи както й беше казано.

- Върви да намериш Бавачката, синко. Кажи й да ти даде бисквити и мляко. Искам да говоря с дамата насаме.

- Трябва ли да го направя? - попита Сина му, без да прикрива нежеланието си да напусне стаята.

- Да, трябва.

- Мога ли да кажа довиждане на красивата дама, преди да си тръгна?

Главната клекна до момчето и го прегърна за прощаване.

- Обещавам ти, че ще ме видиш пак, много скоро, Сине. Ще разбереш, че си много важен за мен, Никога няма да те изгубя отново.

Редактирано 11 октомври 201015 г. от Lindsey (преглед на промените)

Книжката наистина е интересна, но аз лично, ако имах възможност, бих цапардосала главния по кратуната.

Таааа да видим какво цитатче да ви пусна... пак историческо:

Главната нямаше представа колко време крачеше в приемната, когато усети, че не е сама. Тя се извърна към вратата и дъхът й спря. Очите му са тюркоазеносини, помисли си тя, като разглеждаше лицето на момчето жадно. Същият жизнерадостен цвят като нейния.

Момчето изучаваше Главната със смесица от чисто любопитство и внимание. Трябва да е решило, че тя не е заплаха за него, защото смело се приближи до нея.

- Чакате моя татко ли?

Последва дълъг миг мълчание преди Главната да може да проговори, задушена от спазмите на страха в гърлото си.

- Виконт Прякора на Главния татко ли ти е? - Толкова силно копнееше да прегърне момчето, че я заболя от това.

- Да, познавате ли го?

- Познавам го много добре. Знаеш ли кога ще се върне?

- Каза, че няма да се бави дълго. - Той продължително я изгледа със замислен поглед. - Много си красива.

Главната не успя да се спре и коленичи пред него.

- И ти си много красив. Как се казваш?

- Казвам се Името на сина й. Познаваш ли мама? Татко каза, че и тя е много красива.

Очите й се напълниха със сълзи. Какво ли, за бога, беше казал Главния на момчето?

- Къде е твоята майка?

Синът й изглеждаше объркан.

- Не знам. Татко каза, че сме в Ню Орлиънс, за да я търсим, но предполагам, че му е доста трудно да я намери.

Тъжното му малко лице смути Главната. Тя искаше да заплаче, да пее, да скача от радост, но всичко, което можеше ди направи, беше да се взира в Сина си.

Нейното дете.

Знаеше, че Сина й е неин с всяка частица на тялото си Почувства го с душата си, със сърцето си, с разума си. И тя мразеше Главния за това, че го бе държал далеч от нея. Той не беше по-добър от Гадняра и баща й, които взеха Сина й при раждането му,

Главната протегна ръце към него, за да го погали по бузите, страхувайки се да не го уплаши, ако се приближи много бързо. Той сякаш разбра желанието й, защото постави доверчиво малката си ръчичка върху нейната. И тогава Главната го придърпа към себе си, без да отделя втренчения си поглед от лицето му. Не осъзна как се случи, но изведнъж той беше в ръцете й, страстно и силно го гушна. Сълзите се стичаха по бузите й от невъздържана радост, когато се изправи със Сина си. Тя танцуваше из стаята с момчето в ръце, когато забеляза Прякора на Главния... не, Главния, застанал на прага на вратата да ги наблюдава напълно смаян. И Сина й го видя.

- Татко - изписка детето радостно. - Виж ме! Аз танцувам с красивата дама.

- Пусни сина ми, Главна - произнесе бавно Главния.

Нежелаеща да прави сцена пред сина си, Главната направи както й беше казано.

- Върви да намериш Бавачката, синко. Кажи й да ти даде бисквити и мляко. Искам да говоря с дамата насаме.

- Трябва ли да го направя? - попита Сина му, без да прикрива нежеланието си да напусне стаята.

- Да, трябва.

- Мога ли да кажа довиждане на красивата дама, преди да си тръгна?

Главната клекна до момчето и го прегърна за прощаване.

- Обещавам ти, че ще ме видиш пак, много скоро, Сине. Ще разбереш, че си много важен за мен, Никога няма да те изгубя отново.

Господарката на моретата?

Господарката на моретата?

Пиратът на Кони Мейсън,любима книжка,много трогателни моменти има,ама докато се сетя Пиратът лорд ли беше или Пиратът

Пиратът на Кони Мейсън,любима книжка,много трогателни моменти има,ама докато се сетя Пиратът лорд ли беше или Пиратът

"Пиратът" е, ти си на ред.

Тъй като знаеше, че 7777777 гледа 99999,333333 прекоси на пръсти кухнята и се насочи към всекидневната. Ала не влезе вътре. Застина на две стъпки от прага, зърнала строен широкоплещест непознат, който се движеше също като 7777 , когато се хвърляше в битка. 7777777 проследи с поглед 888888, който приближи до люлеещия се стол. Хладно прецени промените в 888888 — стиснатите сериозни устни, напрегнатите мускули, гъвкавата походка на човек, готов всеки момент да се хвърли напред. Като гледаше 888888 ,77777 имаше чувството, че се връща назад във времето и вижда себе си преди години, когато младежките му мечти и емоции бяха изпепелени от безкрайната жестокост на войната. 888888 безмълвно застана пред люлеещия се стол и се взря в брат си и бебето. — Дявол да го вземе. Твое ли е? 777777 поклати глава. — Нищо подобно. Знаеш какъв съпруг излезе от мен. Аз съм по краткотрайните връзки. Бракът е дълготрайна обвързаност. 8888888 изсумтя. — Жена ти също не беше кой знае каква съпруга. 777777 се усмихна горчиво. — Вината не беше само нейна. Интересът на жените към мен никога не трае повече от няколко седмици. — Доколкото си спомням, след няколко седмици ти самият губиш интерес. Два месеца са пределът, после търсиш нови светове, които да завладееш. — Проклятието на рода на главния — съгласи се 7777777. — Бойци, а не съпрузи. 33333 стоеше неподвижно, викът на протест и болка застина в гърлото й, когато осъзна, че е загубила битка, която дори не си бе дала сметка, че подхваща. Бе осъзнала риска от физическа болка, която поемаше, доверявайки се на 777777 и бе извадила късмет; 777777 й бе доставил неизразимо физическо удоволствие и никаква болка. Ала не бе осъзнала, че рискува собствените си чувства и неродени мечти. И сега се чувстваше като в момента, когато таванът на храма бе поддал под краката й. 33333 главната 77777 главния 88888 брата на главниия 99999 племенника на главния и брат му

Елизабет Лоуел "Извън закона" Сетих се, че е Маккензи обаче докато измисля кой на кой брат и т.н.

Елизабет Лоуел

"Извън закона"

Сетих се, че е Маккензи обаче докато измисля кой на кой брат и т.н.

да тя е,давай мила

Графинята се усмихна и го погледна с големите си тъмнокафяви очи, които не му даваха мира нито денем, нито нощем. Лицето й започна да изразява любопитство, тъй като той не сваляше поглед от нея. Главният реагира инстинктивно. Забрави всичко и всички, освен жената, която му се усмихваше. — Какво, по дяволите, правиш тук? — Извинете ме, но не съм сигурна, че ви разбирам. В някаква ниша от съзнанието си, която не бе помрачена от гнева, Главният осъзна, че произношението й не бе същото. — Не знам каква игра играеш този път, но твоята няма да я бъде, Главната — той я хвана за ръката и я повлече от жълтия брокат на канапето. — Сър, изглежда, ме бъркате с някого — каза девойката, спъвайки се, докато той я дърпаше към най-близката врата. Главният я хвана и я придърпа към себе си, тялото му потръпна от допира на гърдите й, които се опряха о неговите. — Върви по дяволите! — промърмори той и я оттласна от себе си, като че ли беше отровна. — Но какво означава всичко това? — настоя Лелята и препречи пътя на Главния. — Как се осмеляваш да се държиш с лейди ........... по този безобразен начин! — Ако имаше и най-малка представа за истинската същност на тази жена, щеше да ме разбереш — каза Главният и дългите му пръсти се вкопчиха още по-здраво в ръката на Главната. — Сър, опасявам се, че е станало ужасно недоразумение. Може ли да ме пуснете, сигурна съм, че… — Но защо говориш с британски акцент, Главна? Тъмните й очи светнаха от изумление. — Може би защото съм родена и израснала на острова. — Главният, веднага махнете ръцете си от лейди ........! — повели Лелята и при нейните пет фута и два инча й се наложи доста да се изпъне, за да внуши на Главния, че може да се мери с неговите шест фута и три инча. Главният се поколеба, объркване и гняв се бореха в душата му. Мъжете, които ухажваха Главната, предпочитаха да не стават жертва на гнева му и следяха събитията от почетно разстояние. Без дори да ги погледне, Главният усещаше присъствието им, осъзнаваше, че около него се събират други хора, които, затаили дъх, го гледаха с любопитство. — Мистър Главен, ръката ми изтръпна — каза хубавицата и му се усмихна. — Главен, моля те — пошепна Сестрата и го докосна по гърба. Главният отпусна ръка до тялото си, но не преставаше да гледа красивата глава с огнените коси. Пое дълбоко дъх, като се опитваше да овладее чувствата си. — Главен, никога през живота си не съм ставала свидетел на по-скандално поведение — каза Лелята и наклони тъмнокосата си глава на една страна. — Настоявам моментално да се извините на кръщелницата ми. — Не смятам, че се е случило нещо лошо — каза въпросната дама, докато разтриваше ръката си, върху чиято бледа кожа под фестона, с който завършваше късият й буфан ръкав, бяха останали отпечатъците от неговите пръсти. — Очевидно е, че господинът ме обърка с някого.

Графинята се усмихна и го погледна с големите си тъмнокафяви очи, които не му даваха мира нито денем, нито нощем. Лицето й започна да изразява любопитство, тъй като той не сваляше поглед от нея. Главният реагира инстинктивно. Забрави всичко и всички, освен жената, която му се усмихваше.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

— Извинете ме, но не съм сигурна, че ви разбирам.

В някаква ниша от съзнанието си, която не бе помрачена от гнева, Главният осъзна, че произношението й не бе същото.

— Не знам каква игра играеш този път, но твоята няма да я бъде, Главната — той я хвана за ръката и я повлече от жълтия брокат на канапето.

— Сър, изглежда, ме бъркате с някого — каза девойката, спъвайки се, докато той я дърпаше към най-близката врата. Главният я хвана и я придърпа към себе си, тялото му потръпна от допира на гърдите й, които се опряха о неговите.

— Върви по дяволите! — промърмори той и я оттласна от себе си, като че ли беше отровна.

— Но какво означава всичко това? — настоя Лелята и препречи пътя на Главния. — Как се осмеляваш да се държиш с лейди ........... по този безобразен начин!

— Ако имаше и най-малка представа за истинската същност на тази жена, щеше да ме разбереш — каза Главният и дългите му пръсти се вкопчиха още по-здраво в ръката на Главната.

— Сър, опасявам се, че е станало ужасно недоразумение. Може ли да ме пуснете, сигурна съм, че…

— Но защо говориш с британски акцент, Главна?

Тъмните й очи светнаха от изумление.

— Може би защото съм родена и израснала на острова.

— Главният, веднага махнете ръцете си от лейди ........! — повели Лелята и при нейните пет фута и два инча й се наложи доста да се изпъне, за да внуши на Главния, че може да се мери с неговите шест фута и три инча.

Главният се поколеба, объркване и гняв се бореха в душата му. Мъжете, които ухажваха Главната, предпочитаха да не стават жертва на гнева му и следяха събитията от почетно разстояние. Без дори да ги погледне, Главният усещаше присъствието им, осъзнаваше, че около него се събират други хора, които, затаили дъх, го гледаха с любопитство.

— Мистър Главен, ръката ми изтръпна — каза хубавицата и му се усмихна.

— Главен, моля те — пошепна Сестрата и го докосна по гърба.

Главният отпусна ръка до тялото си, но не преставаше да гледа красивата глава с огнените коси. Пое дълбоко дъх, като се опитваше да овладее чувствата си.

— Главен, никога през живота си не съм ставала свидетел на по-скандално поведение — каза Лелята и наклони тъмнокосата си глава на една страна. — Настоявам моментално да се извините на кръщелницата ми.

— Не смятам, че се е случило нещо лошо — каза въпросната дама, докато разтриваше ръката си, върху чиято бледа кожа под фестона, с който завършваше късият й буфан ръкав, бяха останали отпечатъците от неговите пръсти. — Очевидно е, че господинът ме обърка с някого.

Супер!Не мисля,че съм чела книгата/е,не си залагам главата/.Я пусни на ЛС именцето,пък аз съм гроб.

"Сянката на бурята" на Дебра Диър Първата книга, която прочетох от този жанр и ми е най-любимата от всички. Макар Малори да изравняват жестоко везните.

Редактирано 13 октомври 201015 г. от stasungera (преглед на промените)

"Сянката на бурята" на Дебра Диър Първата книга, която прочетох от този жанр и ми е най-любимата от всички. Макар Малори да изравняват жестоко везните.

Абсолютно вярно. Не смея да я класирам, но и на мен ми е една от първите и много си я обичам.

Давай, ти си.