На Катрин Каултър ли е нещо?

Не,не е нейна.Ето още едно цитатче:

Главната остана неподвижна още няколко минути, след като чу как той затвори вратата. Когато се увери напълно, че го няма, тя отметна завивките и се спусна към тоалетната масичка. Започна да нанася боята върху косата си.

Точно в това положение не след дълго я завари Прислужницата Ръцете й бяха оплескани със значително количество от чернилката и тя отчаяно се стараеше да покрие с нея всеки кичур червена коса.

— Какво правите?

Главната се обърна към нея. На едната й буза имаше черно петно.

— Нима не си личи какво правя? Опитвам се да наплескам тези ла**а върху косата си.

Прислужницата остави пелерината си на стола и поклати глава.

— Не е нужно да се държите отвратително, мис. Аз просто зададох въпрос. — Тя прекоси стаята и се зае да нанася боята върху косата на Главната. — Измийте боята от ръцете си, преди да са почернели и те. Да ме вземат дяволите, ако знам защо ли се върнах по-рано от посещението си при Лечителката само за да ме замерват с обидни като камъни думи.

— Съжалявам, Прислужница. Нямаш представа какво преживях тази нощ.

Прислужница погледна отражението й в огледалото.

— Видяхте Брат си, така ли?

Главната я изгледа изненадано.

— Ти си знаела, че Брат ми беше тук, така ли?

Устните на Прислужницата се свиха, преди да кимне.

— Научих за това тази вечер. Лечителката го видяла насън. Каза, че вашият брат се връщал в Имението, но не бил същото момче като едно време. Каза, че ще донесе много неприятности.

— Вече го направи. Заплашва, че ще ме разкрие, ако не му доставям секретна информация от лорд Главния.

— Каква информация?

— Не знам, несъмнено военни планове и неща от този род. Каза, че ще ми обясни, когато настъпи подходящият момент.

— А вие съгласихте ли се на такова нещо?

— Нима имам някакъв избор? Не мога да рискувам да изпълни заканата си и лорд Главния.да открие истината. Какво друго бих могла да направя?

Като приключи с боядисването, Прислужницата нави косата на Главната отгоре на главата й, закрепи я с фиби и накрая я уви в хавлиена кърпа.

— Не можете да направите нищо. Трябва да използвате всичките си възможности, за да попречите на Брат си да разкрие коя сте пред лорд Главния. Лечителката вярва, че единственият начин да си върнете Имението е да продължите с тази измама. Тя ме убеди, че планът ви може да успее, но само ако сте много внимателна. Иначе всичко ще приключи катастрофално. За вас и за всички в Имението

Редактирано 22 септември 201015 г. от plqsak (преглед на промените)

Изкушенията на съдбата - Жаклин Рединг. Много хубава книга

Изкушенията на съдбата - Жаклин Рединг. Много хубава книга

Да,ти си на ход! И трите от поредицата са хубави,но тази най ми е на сърце.

Да,ти си на ход! И трите от поредицата са хубави,но тази най ми е на сърце.

Мдаа, много са хубави, но аз лично предпочитам "Дворцови интриги". Сигурно, защото първо нея прочетох.

И така поредният цитат от исторически романс:

– Може би не е толкова лошо да се ожениш.

Думите му я изненадаха изключително много. На Главната й трябваха няколко мига да се отърси от собственото си униние.

– Какво каза? – попита го, сигурна, че не е чула правилно.

Главният не отделяше поглед от пътя.

– Женитбата не е чак толкова лошо нещо. Нямам предвид сега, но може би някой ден...

Главната си заповяда да остане спокойна. Думите "някой ден" не й звучаха много обнадеждаващо. Знаеше, че когато някой не искаше да направи нещо, най-често го отлагаше във времето.

– И кога ще дойде този ден?

– Не съм сигурен. Тази мисъл все още ме кара да се чувствам неспокоен.

– Не си единственият. Всички мъже стават неспокойни при мисълта, че ще трябва да прекарат живота си само с една жена.

– Не това искам да кажа. Страхувам се, че ти няма да искаш да прекараш живота си с мен.

Мдаа, много са хубави, но аз лично предпочитам "Дворцови интриги". Сигурно, защото първо нея прочетох.

И така поредният цитат от исторически романс:

– Може би не е толкова лошо да се ожениш.

Думите му я изненадаха изключително много. На Главната й трябваха няколко мига да се отърси от собственото си униние.

– Какво каза? – попита го, сигурна, че не е чула правилно.

Главният не отделяше поглед от пътя.

– Женитбата не е чак толкова лошо нещо. Нямам предвид сега, но може би някой ден...

Главната си заповяда да остане спокойна. Думите "някой ден" не й звучаха много обнадеждаващо. Знаеше, че когато някой не искаше да направи нещо, най-често го отлагаше във времето.

– И кога ще дойде този ден?

– Не съм сигурен. Тази мисъл все още ме кара да се чувствам неспокоен.

– Не си единственият. Всички мъже стават неспокойни при мисълта, че ще трябва да прекарат живота си само с една жена.

– Не това искам да кажа. Страхувам се, че ти няма да искаш да прекараш живота си с мен.

Егати цяла вечер се чудя, и пак не съм сигурна, но да речем "Роуз" на Лей?!

Егати цяла вечер се чудя, и пак не съм сигурна, но да речем "Роуз" на Лей?!

Топло, но не достатъчно, мило

Топло, но не достатъчно, мило

Ахх днес определено не ми е ден, добре че свършва след 1 минута!

"Джейк"?!

Ааааааааа тва си е мой Бъки 1000% - баш преди да цъфне смотаната му сестра.

Ааааааааа тва си е мой Бъки 1000% - баш преди да цъфне смотаната му сестра.

Не съм се и съмнявала, че ще познаеш, Съни Все пак това е едно от твоите дечица

Аве не ми се щеше много баш аз да я позная ама да не мъча Петето хихи. Ето и моя цитат от исторически романс: Главният целуна китката й, а дъхът му погали кожата й. Устните на Главната се разтвориха, а очите и се разшириха. — Главен… — задъхано каза тя. — Какво… Ти не можеш… — Тя порозовя още повече и издърпа ръката си от неговата. — Главен, не искам да бъда обект на експеримент. Експеримент? Той примигна объркано преди да си спомни. — О! Това което казах в коридора… Не бях подбрал правилните думи. Не знам какво исках да кажа, но не желаех да прозвучи така. Ще ми простиш ли? Тя отвори устни, след това ги затвори, очевидно объркана. Той се усмихна леко. Тя използваше гнева си като щит, защото иначе би била съвсем беззащитна пред него. Тази мисъл много му хареса. Какво трябваше да направи сега? Даде й подаръка. Ред беше на поезията. Колкото по-бързо Главната избухнеше в смях, толкова по-бързо той щеше да се извини и да отиде да си получи печалбата. Напълно доволен от развитието на нещата той отвори книгата на страницата, която Кретена беше отбелязал и зачете: Щом заран разбуден аз зърна зората, за тебе копнея! Главната изглеждаше поразена. Бедното момиче сигурно едва се сдържаше да не избухне в смях. Най-добре да приключва и да й спести мъките. Прокашля се и продължи като при това сложи ръка на гърдите си, за да подсили ефекта: Когато лъчите росата стопят и пладне щом легне върху дървесата, Как може обедът да легне върху нещо, особено върху дърветата? Веднъж беше чел за огромен кораб, който потъва в страховита буря. Това се казва поезия! — Главен? — промълви Главната с треперещ глас. — Нека да довърша — каза Главният, намигна й и продължи: Когато безсилен заспива денят като гостенин, който при чужди се грее — за тебе копнея! Той затвори рязко книгата, неспособен да прочете дори още една думичка. — Ето. Стихотворение. За теб. Какво мислиш? Главната дъх не можеше да си поеме. Погледна колието, което проблясваше върху дланта й, после и книгата с поезия, която Главният държеше. Не беше възможно това да се случва. Не може Главният да е тук с подарък и да й чете поезия като… като че ли… Смееше ли да се надява? Главната стисна колието, металът се бе затоплил в ръката й. Може би… може би той се интересуваше от нея. Сърцето й щеше да се пръсне, но тя не можеше да се успокои. Думите, които той каза я изпълваха и изпращаха тръпки по кожата й. «Копнях за теб» — повтаряше си го учудена и нещо в нея се пречупи. Тя пристъпи напред и се хвърли на широките му гърди, повдигна лице и доближи устните си към неговите.

Ееее, това естествено е Шотландската стихия http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 24 септември 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Ееее, това естествено е Шотландската стихия http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Естествено че е тя и любим момент поне на мен с тези стихове. Ти си Бобчо.

Веднага щом Главния влезе в стаята си, Главната пристъпи към него и обви ръце около врата му, а пръстите й се заиграха с косата му. Той въпросително повдигна вежди при този необичайно топъл прием.

— Братовчед ми каза, че днес си го гледала с поглед, който може да накара човек да запълзи на четири крака, а преди по-малко от два часа си му подарила усмивка.

— О! Е, милорд, излях и последната частица от омразата си, преди да го оставя на мира. — Тя се засмя на изпълнената със съмнение гримаса на Главния. — Взех предупреждението ви присърце. Толкова ли е чудно?

— За теб, да.

— Времето ще покаже.

Пръста й започна да описва кръгове около ухото му. Погледът й бе мек, подканяш, макар съзнанието й да не бе настроено за това, което вършеше. Реши, че Главния може да помисли за странна липсата на каквото и да е любопитство към новия му васал.

— Забелязах сред мъжете ти един нов — небрежно продума тя. — Нормално ли е да наемаш непознати?

Ефектът от въпроса й бе обратен на този, който тя искаше да постигне. Главния стана подозрителен:

— Не прояви ни най-малък интерес към краля, нито към неговите благородници и въпреки това ме разпитваш за този келт. Защо?

— Просто любопитство, милорд. Всички жени приказват за него.

— Те нека си приказват — грубо каза той — Но ти ще стоиш настрана от него. Мрази всички викинги не по-малко от мен самия.

Беше време да пренасочи мислите му. Очите й се притвориха. Пръста й се спусна по изпъкналостта на челюстта му, а след това се плъзна но долната му устна.

— Наистина ли, саксонецо? — дрезгаво прошепна тя. — Още ли мразиш всички викинги?

Вместо отговор той простена и я притисна към себе си. Всички мисли излетяха от главата на Главната. Но радостта от завръщането на брат й преобладаваше. Точно както бе сграбчила Прислужницата в радостта си, така, тази вечер тя я споделяше с Главния.

Веднага щом Главния влезе в стаята си, Главната пристъпи към него и обви ръце около врата му, а пръстите й се заиграха с косата му. Той въпросително повдигна вежди при този необичайно топъл прием.

— Братовчед ми каза, че днес си го гледала с поглед, който може да накара човек да запълзи на четири крака, а преди по-малко от два часа си му подарила усмивка.

— О! Е, милорд, излях и последната частица от омразата си, преди да го оставя на мира. — Тя се засмя на изпълнената със съмнение гримаса на Главния. — Взех предупреждението ви присърце. Толкова ли е чудно?

— За теб, да.

— Времето ще покаже.

Пръста й започна да описва кръгове около ухото му. Погледът й бе мек, подканяш, макар съзнанието й да не бе настроено за това, което вършеше. Реши, че Главния може да помисли за странна липсата на каквото и да е любопитство към новия му васал.

— Забелязах сред мъжете ти един нов — небрежно продума тя. — Нормално ли е да наемаш непознати?

Ефектът от въпроса й бе обратен на този, който тя искаше да постигне. Главния стана подозрителен:

— Не прояви ни най-малък интерес към краля, нито към неговите благородници и въпреки това ме разпитваш за този келт. Защо?

— Просто любопитство, милорд. Всички жени приказват за него.

— Те нека си приказват — грубо каза той — Но ти ще стоиш настрана от него. Мрази всички викинги не по-малко от мен самия.

Беше време да пренасочи мислите му. Очите й се притвориха. Пръста й се спусна по изпъкналостта на челюстта му, а след това се плъзна но долната му устна.

— Наистина ли, саксонецо? — дрезгаво прошепна тя. — Още ли мразиш всички викинги?

Вместо отговор той простена и я притисна към себе си. Всички мисли излетяха от главата на Главната. Но радостта от завръщането на брат й преобладаваше. Точно както бе сграбчила Прислужницата в радостта си, така, тази вечер тя я споделяше с Главния.

Сърца в пламъци?

Сърца в пламъци?

Мда, точно тя е http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Мда, точно тя е http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Питанка по Исторически роман

По дяволите, та той не се интересуваше от Главната! Не искаше просто да преспи с нея веднъж или два пъти. Животът му протичаше точно така, както искаше, както бе планирал преди години. А дори да не бе така, тя бе последната, която би избрал за своя съпруга. Беше упорита и твърдоглава, твърде умна и твърде независима за жена. Напомняше му за баща му, който бе провалил живота си, като се обвърза с такава жена.

За себе си искаше кротка, покорна и лесно контролируема съпруга, точно като Годеницата. Тя щеше да му се подчинява, да му народи деца и да ги отгледа според неговите разбирания, щеше да му позволи да живее, както намери за добре. Ако искаше да си намери любовница — или дори дузина любовници — Годеницата нямаше да му се противопостави. Главния не можеше да си представи, че Главната би приела безпрекословно всички тези неща.

Изкачиха стълбите и тя се обърна към него.

— Главен?

— Да, мила? — Той я въведе в спалнята и внимателно я настани върху леглото.

— Ще ме… целунеш ли… сега?

Отново почувства признаците на силна възбуда. Главната му се усмихваше като истински ангел, очите й блестяха в цветовете на гората, а тялото й изглеждаше крехко и меко. Какво ми струва?, запита се се той. Само една безобидна целувка. Какво щеше да му коства?

Кет Мартин-Коприна и стомана

Кет Мартин-Коприна и стомана

Вярно,ти си

– Предполагам, че мога да се върна у дома и да се омъжа за някой от тамошните арендатори. Какво значение има за кого се омъжвам?Важното е да го направя.

Той усещаше как се проваля и последното му усилие да я отклониот брака.

– По дяволите, не можеш…

Тя все още си мислеше за няколкото останали избраници.

– Това трябваше да направя в самото начало. В края на краищата ще знам какво получавам.

Хвана я за раменете и я принуди да го слуша:

– Няма да позволя да се хвърлиш на врата на някой мръсен фермер!– Преди дори да осъзнае какво ще каже, думите сами се изплъзнаха от устата му.

– Ще се омъжиш за мен!

Смехът на Главната изведнъж секна. Осъзна, че това, което й се струва толкова забавно, за Главния е голяма обида. Очите й се бяха насълзили от смях. Той се бе отдалечил от нея. Тя го загледа – седнал на леглото, небрежно облегнат на единия си лакът.Той не изглеждаше обиден. Беше прекалено зает с мисълта, която

неволно се бе изплъзнала от устните му. Добре поне че глупавият й смях не го разсърди. Всъщност тя изобщо не би го обвинила, ако се беше разсърдил. Всичко беше толкова нелепо. Да се омъжи за него.Наистина. Най-прославеният женкар в Лондон. Вероятно той се е объркал.Смехът й подейства добре. Мислеше какво все още й пред стои. С небрежна усмивка се приближи към него, наклони глава и се опита да привлече вниманието му.

– Имаш рядък талант да повдигаш настроението на хората. Никой не може да каже, че ти липсва чар. Но е ясно, че не умееш да правиш предложения за женитба. Мисля, че думите ти трябваше да прозвучат като молба, а не като заповед. Знаеш ли, че твоето предложение звучи абсурдно?

Той нищо не каза. Повдигна очи и срещна погледа й. Тя се почувства неудобно.

– Ти си права, скъпа моя. Мисля, че съм загубил ума си. Но аз рядко постъпвам по установения ред.

– Е… – тя придърпа обшитата си с хермелин наметка и се загърна изцяло с нея. Този жест издаваше нервността й. – Достатъчно време ти отнех.

Той седна и положи ръце на коленете си.

– Все още няма да ходиш никъде. Не и преди да ми отговориш.

– Да отговоря на какво?

– Ще се омъжиш ли за мен?

Зададен по всички правила на етикета, този въпрос не звучеше толкова абсурдно.

– Но ти се шегуваше – каза тя с почуда.

– Боя се, че не се шегувам, скъпа. Аз самият съм изненадан не по-малко от теб, но съм съвсем сериозен.

Главната стисна устни. Това изобщо не беше забавно.

– Този въпрос не подлежи на обсъждане. Аз не мога да се омъжа за теб, така както не мога да се омъжа и за Подлия Братовчед.

Смехът й можеше да бъде разбран. Реакцията на искането му да се омъжи за него беше твърде безобидна в сравнение с неговата собствена изненада. Въпреки че не беше обмислял тези думи, Главния изведнъж осъзна, че мисълта за брак, която досега го беше ужасявала, сега вече му се струваше привлекателна.Може би той нямаше да произнесе тези думи, ако не я виждаше пред себе си толкова прелестна и привлекателна. В своите тридесет и две години беше живял без нужда от съпруга, а със сигурност и сега не изпитваше нужда от такава. И какво по дяволите правеше, като настояваше, че е сериозен, когато тя се съмняваше.Бедата беше в това, че той не обичаше да го притискат в ъгъла. Заплахата й да се омъжи за когото й да било значеше точно това. Изобщо не му харесваше да се изплъзне така лесно. А тя заплашваше да го направи. Последното нещо, което искаше, беше тя да напусне тази стая. Тя беше тук. И той нямаше да я пусне ей така.

"Нежен бунт" на Джоана Линдзи

Точно тя е, браво! Давай ти си сега !

Точно тя е, браво! Давай ти си сега !

Отново нещо историческо:

"Главният улови ръката й и я обърна към себе си. Притисна гърба й към стената и сложи ръце от двете страни на главата й.

- До първата ни брачна нощ ще се примирите с мисълта, че ми принадлежите.

Пак тази омразна самоувереност! Какво си въобразяваше - че като е толкова грамаден и силен, лесно ще я подчини н аволята си? Макар и уплашена до дън душа, тя вирна предизвикателно брадичка и го фиксира с гневен поглед.

- И какво ще направите? Ще ме изнасилите ли?

- Не разбира се. - Той сведе глава и горещия му дъх погали лицето й. Гласът му прозвуча като гальовно ръмжене на тигър. - Няма да стане нужда да прилагам насилие лейди мис Главна. Не забравяйте, че ви целунах. Под проклетия корсет и скованото приличие се крие жена, в чиито вени тече свежа, гореща червена кръв. Устните ви трепереха под моите. Вие жадувахте за целувката също както аз. Не знам с колко мъже сте събирали опит...

Този човек непрекъснато я вбесяваше! Защо трябваше да й напомня за глупостта й, защо говореше по такъв начин за мига, който тя съхраняваше като съкровище в сърцето си, въпреки опустошителните последствия.

- Освен ++++++ не съм целувала друг мъж.

- О, така ли? - Той сложи длан на бузата й. - Значи никакви мъжки истории.

Трябваше ли да направи това признание. Защо му бе позволила да й го изтръгне? Но какво от това? У него нямаше и капчица изисканост. Той беше само един проклет грубиян - поне досега беше мислила така. Тя се врътна рязко и успя да се изплъзне от ръцете му. Опитът за бягство завърши само след миг удар в малка масичка, на която стоеше крехка синя порцеланова ваза.

Той я последва с демонстративна небрежност и я притисна между масичката и стената, преди да е хукнала по коридора.

- Внимавайте лейди мис Главна. Нали не искате да счупите скъпоценната китайска ваза на мама? - Протегна ръка и помилва брадичката й. - Това ще създаде допълнителни емоции на гостите. Нали не искате да видят какво правим?"

Отново нещо историческо:

"Главният улови ръката й и я обърна към себе си. Притисна гърба й към стената и сложи ръце от двете страни на главата й.

- До първата ни брачна нощ ще се примирите с мисълта, че ми принадлежите.

Пак тази омразна самоувереност! Какво си въобразяваше - че като е толкова грамаден и силен, лесно ще я подчини н аволята си? Макар и уплашена до дън душа, тя вирна предизвикателно брадичка и го фиксира с гневен поглед.

- И какво ще направите? Ще ме изнасилите ли?

- Не разбира се. - Той сведе глава и горещия му дъх погали лицето й. Гласът му прозвуча като гальовно ръмжене на тигър. - Няма да стане нужда да прилагам насилие лейди мис Главна. Не забравяйте, че ви целунах. Под проклетия корсет и скованото приличие се крие жена, в чиито вени тече свежа, гореща червена кръв. Устните ви трепереха под моите. Вие жадувахте за целувката също както аз. Не знам с колко мъже сте събирали опит...

Този човек непрекъснато я вбесяваше! Защо трябваше да й напомня за глупостта й, защо говореше по такъв начин за мига, който тя съхраняваше като съкровище в сърцето си, въпреки опустошителните последствия.

- Освен ++++++ не съм целувала друг мъж.

- О, така ли? - Той сложи длан на бузата й. - Значи никакви мъжки истории.

Трябваше ли да направи това признание. Защо му бе позволила да й го изтръгне? Но какво от това? У него нямаше и капчица изисканост. Той беше само един проклет грубиян - поне досега беше мислила така. Тя се врътна рязко и успя да се изплъзне от ръцете му. Опитът за бягство завърши само след миг удар в малка масичка, на която стоеше крехка синя порцеланова ваза.

Той я последва с демонстративна небрежност и я притисна между масичката и стената, преди да е хукнала по коридора.

- Внимавайте лейди мис Главна. Нали не искате да счупите скъпоценната китайска ваза на мама? - Протегна ръка и помилва брадичката й. - Това ще създаде допълнителни емоции на гостите. Нали не искате да видят какво правим?"

Правилата на капитулацията - Кристина Дод

Правилата на капитулацията - Кристина Дод

Точно тя

Точно тя

— Главния, престани да целуваш прислужничките. — Главната удари кожените си ръкавици в дланта на ръката си.

Главния потупа момичето по задника и то скочи от скута му, като се кикотеше.

— Благодаря ти, скъпа, но ти не си онази — прозвуча гласът му от заградената ниша, където той работеше с брат *****.

Единствената беда на Главния, според Главната, беше пристрастяването му към целуване на прислужничките. Реагираше бързо при всеки допир на женска дреха до ръката му. Сграбчваше и целуваше безразборно, стари и млади, неомъжени и омъжени, добри и свадливи. Жените се смееха и отвръщаха на целувката му или се опитваха да избягат, но той винаги отговаряше: „Ти не си онази", и ги пускаше.

Топло чувство изпълваше Главната, когато чуваше как ги отхвърля, но нещо се свиваше в стомаха й, докато слушаше целувките му.

Главния извика подир виночерпеца, който се промъкваше покрай Главната, застанала на входа:

— Трябва да ми довеждаш нови девойки. Как мога да намеря онази мистериозна жена, ако непрекъснато целувам все едни и същи.

— Не ги целувай! — повтори тя раздразнено.

— Но аз искам да ги целувам.

Главната вдигна ръце във въздуха.

— Ти си безнадежден.

— Само любопитен.

— За излизане ли сте облечена, лейди Главната? — Съвсем съзнателно брат ***** даде на Главния необходимата информация.

— Ще излезеш ли да пояздиш този прекрасен следобед? — попита Главния.

Инстинктивно тя оправи новата си туника и отговори:

— Ако мога да намеря момчетата, за да ме придружат. Семейството на мелничаря е в затруднение и Лин е приготвила за тях кошница с храна. Би ли желал да…

— Да. — Главния се изправи. — Бих желал.

Тя се засмя, изчерви се и тръгна.

— Лаская се от твоята готовност, милорд, но подозирам, че истинската причина е конят. — Внезапно Главната се спря. Беше открила в гласа си нотка, която не бе чувала никога по-рано. Нещо подправено: звучеше като флирт.

Редактирано 27 септември 201015 г. от savagejo (преглед на промените)