Да,притеснявам се.Налага ми се да изграждам авторитет и да налагам правила,а съм ужасно мекушав и благ човек.

Притеснение не е точната дума. По-скоро ме интересува как ме възприемат другите. Онези хора, наричащи себе си "непукисти", са всъщност онези, на които най-много им пука. Чрез този си псевдо непукизъм прикриват колко много всъщност ги интересува всеобщото мнение.

Естествено, това си е моето лично мнение и не го налагам на никого.

Да-а, не само ме интересува, ами напоследък, даже ме безпокои! Гаф след Гаф! Изработвам си нещата до най-малкия детайл...непредвидена ситуация! Започнах да мисля преди да говоря ... гаф! Хората започнаха да ме гледат странно.

Пред хора, благоразположени съм "в стихията" си, но усетя ли негативно отношение се сковавам и става от зле, по-зле. Това ми пречи много Дано е някакъв период и да минава бързо!

Ще се търси специализирана помощ

И аз май съм от тези дето робуват на хорското мнение. По принцип съм много общителна и намирам общ език с всякакви хора от различни възрасти, но няма как да угодиш на всички. Чувството ми за хумор ми помага невероятно много.

Обикновено съм твърде искрена, но се старая да не обиждам никого, и по-често съм склонна да направя комромис отколкото да участвам в разправии. Но границата е тънка, и понякога се лавира трудно. Не само да отстоиш мнението си, но и да се опиташ да разбереш отстрещната страна.

Честно казано, въобще няма да се чувствам комфортно, ако знам че има хора, които наистина не ме харесват.

Всеки иска да е харесван, дори и да не си го признава.

Всеки иска да е харесван, дори и да не си го признава.

това е докато разберем, че харесването и нехаресването са преходни явления

тогава има вариант да станем и истински, т.е. да бъдем себе си, а не да се "маскираме"

и с маска, и без маска, все ще има такива, които ни харесват и такива, които не ни харесват,

а маската все пак тежи и то тежи на нас, не на някой друг

Аз нямам маска, така че нищо не ми тежи. Не виждам нищо лошо в това хората да те харесват. Просто се чувствам по-уверена и по-спокойна, в някаква хармония със себе си. Това не значи, че постоянно се съгласям с хорското мнение, напротив аз съм си едно живо теле в повечето случаи - с рогата напред.

Но постоянно се шегувам и смея, твърде щастлив човек съм и не обичам да натоварвам хората с проблемите си. Може би за това ме приемат позитивно.

Вярно е, че няма как да се харесваш на всички, винаги има изключения. Но единиците не изграждат общото мнение за определен човек.

Имаше време когато се притеснявах,но мисля че го преодолях.Такава съм каквато съм,както и другите са такива каквито са.Никой не е длъжен да ме харесва,нито пък аз него.

Ще си призная честно като кажа, че има такива моменти, но са прекалено малко. Принципно не ми пука кой какво мисли за мене, защото аз съм си аз, и който не ме приема все ми е тая. Притеснявам се само когато трябва да се представя с нещо мое и така нататък, общо взето на експозиции. Но в другите случаи.. имам си собствен стил и си държа на него. Все пак мнението на другите е важно за мене (заради грешките, които правя примерно) за да мога да се променя малко или много. Но в случаите какво мислят хората за мене като характер, човек,... интересуват ме само приятелите ми. Непознатите не могат да кажат нищо обективно, защото не ме познават такава каквато съм всъщност. Едно е да видиш човек отстрани, друго е да го опознаеш.

Това да не си загрижен как те възприемат другите, според мен не е много далеч от това да не мислиш за последствията от действията си. Но и тук е нужна умереност, да не се изпада в крайността да се придава прекалено значение на това че някой конкретно не ни харесва.

А те другите често може да са пристрастни към нашата личност и това, което правим. Или пък просто да не отговаряме на разбиранията и предпочитанията им. В същото време аз съм твърдо на позицията, че човек трябва да се стреми да дава добър пример. Това включва и образът, който "показва" на другите. В същото време съм против изкуствения фалшив образ, който някои искат да наложат за себе си, често с недобри цели. Образът, който показваме би трябвало да е истински.

Май станаха доста, трудни за съвместяване неща, но може да се постигне.