мислите ли често за това как ви възприемат другите? какво мислят за вас? чисто физически, както и умствено, особено когато сте на ново място с нови хора. притеснява ли ви мнението на хората около вас като цяло? не говорим за абсолютен непокизъм, който някои притежават, но на дали им помага особено поне според мен. влияете ли се от чуждото мнение?

не

имам си приятели ,компания за които винаги се замислям как ме приемат!

за всички останали- не ме интересува изобщо.... не ми и пука !

Притеснявате ли се как ви възприемат другите ?

Изобщо не ми пука кой какво мисли за мен, нито как ме възприема, нито пък плащам данък обществено мнение.

Важното е какво мисля аз, и действам така, както аз смятам за правилно.

аз се радвам, че има хора, които не ме харесват, защото така първо е по-забавно и второ си правя цедка кой наистина ме харесва каквато съм като човек...най мразя лицемери!

На всички им пука, независимо, че не го признават. Разликата е само в степента на "пукане"

мислите ли често за това как ви възприемат другите? какво мислят за вас? чисто физически, както и умствено, особено когато сте на ново място с нови хора. притеснява ли ви мнението на хората около вас като цяло? не говорим за абсолютен непокизъм, който някои притежават, но на дали им помага особено поне според мен. влияете ли се от чуждото мнение?

Не мисля много често как ме възприемат другите, те могат да ме възприемат по какъвто си начин пожелаят, това е тяхно право, може да си мислят каквото си искат за мен, и аз няма да тръгна да ги разубеждавам в каквото и да е. Казвам че не мисля често за това, но съвсем не означава че понякога не ми се случва и да ми пука.Понякога просто се появява някой, чието мнение за мен е от значение, но чак да ме притеснява....хм, всъщност доста интересен въпрос, като се замисля...

Дали се повлиявам от чуждото мнение...да, разбира се, понякога...в повечето случаи чуждото мнение е различно от моето, но ако в него намеря нещо което да ми допадне , да бих се повлияла от това.

А какво е твоето мнение по темата?

Редактирано 15 март 201016 г. от lina ilein (преглед на промените)

На всички им пука, независимо, че не го признават. Разликата е само в степента на "пукане"

Дали!!!

Не е важно те какво мислят за мен (възприемат) а какво аз мисля за тях.

Дали!!!

Не е важно те какво мислят за мен (възприемат) а какво аз мисля за тях.

много добре казано

Редактирано 15 март 201016 г. от Mistress Linda (преглед на промените)

Определено да,за моите приятели и тези на който държа и уважавам..Дори и сред непознати не ми е все едно какво впечатление ще направя.Падам си малко публична личност и не мога да си позволя да не ми "пука"Пък и имам достойнство и държа на него.

Редактирано 15 март 201016 г. от djeina (преглед на промените)

На всички им пука, независимо, че не го признават. Разликата е само в степента на "пукане"

В степента на признаване.

Яростното твърдене че не ти пука, означава ли, че не умееш да накараш хората да те харесват?

Яростното твърдене че не ти пука, означава ли, че не умееш да накараш хората да те харесват?

за мен - по скоро че не ми пука дали ме харесват ...

а за това дали умея - мисля че да ,стига аз да го желая !

Аз пък ще бъде откровена и ще кажа, че да, притеснява ме как ме възприемат другите.

И ще се аргументирам.

Когато съм сред близки, познати, приятели, никога не се замислям над това кой как ме възприема - аз съм си такава, каквато съм, а щом тези хора са сред мен, значи ме възприемат добре.

Хора, които не са ми приятни и не харесвам - за тях изобщо не ми пука кой как ме възприема.

Но идва един друг неизбежен момент. Примерно когато постъпвам на нова работа, разбира се, че се притеснявам как ме възприемат другите! Влизам в една сграда с изключително и само непознати хора, с които ми предстои да прекарвам по-голямата част от времето си. Ще бъда абсолютно лъжлив непукист ако кажа, че "не ми пука" за общественото мнение на това мини-общество, наречено работно място.

За мен е важно да бъда възприета добре в подобна среда, защото не мога да работя с хора, които имат някакви лоши чувства към мен (или обратното). не мога и да си представя да работя в подобна среда.

За това да. В определени ситуации и аспекти от живота ми ме вълнува това как ме възприемат другите.

Аз пък ще бъде откровена и ще кажа, че да, притеснява ме как ме възприемат другите....

За да не се повтарям ще кажа, че съм напълно съгласна с мнението на Amadea. И мисля, че повечето хора също мислят така, колкото и да не се усещат и да не желаят да си го признаят. Живеем в общество и много често то определя съдбата ни и малко или много трябва да се интересуваме от него.

На мен ми пука,да !

Само малко ... от това как ме възприемат близките .. само това е важно за мен

Аз пък ще бъде откровена и ще кажа, че да, притеснява ме как ме възприемат другите.

И ще се аргументирам.

Когато съм сред близки, познати, приятели, никога не се замислям над това кой как ме възприема - аз съм си такава, каквато съм, а щом тези хора са сред мен, значи ме възприемат добре.

Хора, които не са ми приятни и не харесвам - за тях изобщо не ми пука кой как ме възприема.

Но идва един друг неизбежен момент. Примерно когато постъпвам на нова работа, разбира се, че се притеснявам как ме възприемат другите! Влизам в една сграда с изключително и само непознати хора, с които ми предстои да прекарвам по-голямата част от времето си. Ще бъда абсолютно лъжлив непукист ако кажа, че "не ми пука" за общественото мнение на това мини-общество, наречено работно място.

За мен е важно да бъда възприета добре в подобна среда, защото не мога да работя с хора, които имат някакви лоши чувства към мен (или обратното). не мога и да си представя да работя в подобна среда.

За това да. В определени ситуации и аспекти от живота ми ме вълнува това как ме възприемат другите.

Какво значение има? И да не те харесват, човек не може (или не иска, не знам всъщност) да се промени само заради мнението на някой си там. Така или иначе, в крайна сметка ще трябва да те приемат каквато си. Не съм ли прав?

Ще излъжа ако кажа, че не се притеснявам...

Както казва мъжът ми..Ти си се притеснила един месец преди да се родиш

Какво значение има? И да не те харесват, човек не може (или не иска, не знам всъщност) да се промени само заради мнението на някой си там. Така или иначе, в крайна сметка ще трябва да те приемат каквато си. Не съм ли прав?

защо да "трябва"?!? Може да те отбягват, да те уволнят, да те изоставят

Редактирано 17 март 201016 г. от megatone (преглед на промените)

Как тогава ще работиш (нали може на "ти" да говорим ) с хора които не те харесват. Или те приемат или по-добре да не работиш във враждебна обстановка. Все пак преструвките не могат да бъдат вечни.

Какво значение има? И да не те харесват, човек не може (или не иска, не знам всъщност) да се промени само заради мнението на някой си там. Така или иначе, в крайна сметка ще трябва да те приемат каквато си. Не съм ли прав?

Което не означава, че не се притеснявам как ме възприемат другите.

В края на крайщата това беше въпросът.

Което не означава, че не се притеснявам как ме възприемат другите.

В края на крайщата това беше въпросът.

Така е. За съжаление не можем да изключим чувствата. Жалко, че не се влияят от логиката...

Не. Не се притеснявам.

Което не означава, че не ми пука.

Държа да съм коректна и толерантна към хората. А това означава от една страна да представя себе си, такава каквато съм, от друга страна да се опитам да разбера всеки един и съответно неговото отношение към мен.

А и отношенията се променят.

Има различни хора, има различни моменти и настроения. При мен е същото.

Искрена съм и това ми е достатъчно(за пред другите хора). Тяхното отношение към мен не мога да променя, това е в тяхна власт.

А аз отговарям за моето отношение към тях.

Редактирано 19 март 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Не. Не се притеснявам.

Което не означава, че не ми пука.

Държа да съм коректна и толерантна към хората. А това означава от една страна да представя себе си, такава каквато съм, от друга страна да се опитам да разбера всеки един и съответно неговото отношение към мен.

А и отношенията се променят.

Има различни хора, има различни моменти и настроения. При мен е същото.

Искрена съм и това ми е достатъчно(за пред другите хора). Тяхното отношение към мен не мога да променя, това е в тяхна власт.

А аз отговарям за моето отношение към тях.

точно и ясно казано , прекрасно бих казал ....

подкрепено от мен на 100%