Харесвам едно момиче което се опитвам да сваля от 1 месец,но при всички мои свалкитя се прави ,че не ми обръща внимание.Може ли да ми дадете накъкви съвети/напътствия как да постъпя!

Всичко,което трябва да направиш е да покажеш на това момиче,че преди всичко е жена!

Редактирано 29 август 200916 г. от 3SSS (преглед на промените)

Харесвам едно момиче което се опитвам да сваля от 1 месец,но при всички мои свалкитя се прави ,че не ми обръща внимание.Може ли да ми дадете накъкви съвети/напътствия как да постъпя!

Намери си друга

Пробвай със shoryuken.

Разбери какво харесва и и го купи...Или ако харесва нещо,което ти имаш и го дай да го пабърника

Е това е, в побърникването е истината

Редактирано 29 август 200916 г. от dindi (преглед на промените)

Бъди упорит, но не досаден. Ако не в друго ще се влюби в упоритостта ти. Прави й комплименти. Не използвай изтрканите методи, вече никой не се вързва на такива неща. Най-лесното е да се опиташ да се сприятелиш с нея. Защото 1во, така ще те опознае и може да хареса това, което ще разбере за теб. 2ро, ти ще я опознаеш и един вид, ще можеш да използваш това "срещу нея". 3то, когато си близо до нея, тя ще усети, че може да разчита на теб, ще й бъдеш упора и т.н.

Късмет!

Пробвай със shoryuken.

Какво ознаава!

Какво ознаава!

е, ти пък!? не си ли цъкал

като малък?

Какво ознаава!

Ами виж тоя с червеното - не ми е подпис. Той най-добре го прави

Първо това ми заприлича на някакъв сапунен сериал. Но най добрият ми приятел се казва Иво. Такааа първо на всеки може да му се случида се подданде на страста и да приспи с някого за една вечер, това не узначва нищо. Станалото, станало щом не я обича кво се притесняваш. Нормално е. Та съветът ми е да се сдобриш с него и само да го предопредиш и ако имаш съмснения можеш и да го наблюдаваш. Но според мен както ти го описваш момчето наистина се разкайва. Ако не те обича за какво си му че да ти пише СМС-и. Момичетата сте много странни и различни от нас момчетата, замисли се малко ако той не ти беше казал и беше разбрала от някой друг щеше да му се обидиш че не ти казал а не че ти е изневерил, винаги е така. Когато не кажеш, защо криеш простак идиот и т.н. Когато кажеш, защо ми казваш за да ме нараниш ли? Човека е събрал смелост да ти каже, не го забравяй все пак. Това е от мен.

Младеж, отговорил си на пост от '30 август 2004'. От тогава до сега, въпросният Ивчо сигурно вече ги ниже по три на шиш ...

Здравейте!Може би това е поредната тема,която ще прочетете за връзките от разстояние.Всъщност връзката е само една-моята.Имам връзка с едно момче,но аз съм в чужбина,а той си е в България.Очаква се догодина да сме си заедно,но дотогава има доста време.Той е първа година университет,в друг град,не неговия и сега го очакват много възможности/разбирайте го това,както решите-няма да сгрешите/.Казва ми,че не смята да прави нищо със свойте колежки...но същевременно си признава,че са невероятно красиви,''цели куклички''.Някак ми става неприятно от това.Макар че осъзнавам,че аз съм си глупачката да не си дам сметка,че ще има красиви момичета там.И не знам как се чувствам вече.Няма смисъл да нищя повече въпроса с него,тъй като няма да разбере как се чувствам.

Надявам се да не ме помислите сега за някоя много ревнива,която изобщо не му вярва или нещо подобно.И да,знам,че ако му нямам доверие,нашата връзка е невъзможна.Аз му имам доверие,по-скоро нямам доверие на колежките му и на хормоните му.Дори не смятам,че нямам повод за ревност/дори минимална/,тъй като повечето сте били студенти и знаете какво става и как го удрят на живот студентите/в което лошо няма де/,но някак си живота ги иска,а аз нищо не мога да направя от толкова разстояние.

Може да разкажете някоя история,тъй като е трудно да се даде съвет в тази ситуация,но ще се радвам да чуя мненията ви!

Здравейте!Може би това е поредната тема,която ще прочетете за връзките от разстояние.Всъщност връзката е само една-моята.Имам връзка с едно момче,но аз съм в чужбина,а той си е в България.Очаква се догодина да сме си заедно,но дотогава има доста време.Той е първа година университет,в друг град,не неговия и сега го очакват много възможности/разбирайте го това,както решите-няма да сгрешите/.Казва ми,че не смята да прави нищо със свойте колежки...но същевременно си признава,че са невероятно красиви,''цели куклички''.Някак ми става неприятно от това.Макар че осъзнавам,че аз съм си глупачката да не си дам сметка,че ще има красиви момичета там.И не знам как се чувствам вече.Няма смисъл да нищя повече въпроса с него,тъй като няма да разбере как се чувствам.

Надявам се да не ме помислите сега за някоя много ревнива,която изобщо не му вярва или нещо подобно.И да,знам,че ако му нямам доверие,нашата връзка е невъзможна.Аз му имам доверие,по-скоро нямам доверие на колежките му и на хормоните му.Дори не смятам,че нямам повод за ревност/дори минимална/,тъй като повечето сте били студенти и знаете какво става и как го удрят на живот студентите/в което лошо няма де/,но някак си живота ги иска,а аз нищо не мога да направя от толкова разстояние.

Може да разкажете някоя история,тъй като е трудно да се даде съвет в тази ситуация,но ще се радвам да чуя мненията ви!

Преди доста време един от съфорумците - Алгор по повод една друга тема, беше написал нещо от типа на това, че пред една жена никога не трябва да се изтъква хубостта на друга жена, че не бива да сравняват и пр. Твоят човек може да цени красивото и да забелязва красивите момичета, но не трябва да ти показва толкова. Какво е това, че колежките му били "цели куклички". Това е ужасно. Много бих му се подразнила. Достатъчно е да каже - да, има готини момичета. И толкоз! Аз поне не обичам човекът до мен да ми говори колежките ми колко са хубави.

Преди доста време един от съфорумците - Алгор по повод една друга тема, беше написал нещо от типа на това, че пред една жена никога не трябва да се изтъква хубостта на друга жена, че не бива да сравняват и пр. Твоят човек може да цени красивото и да забелязва красивите момичета, но не трябва да ти показва толкова. Какво е това, че колежките му били "цели куклички". Това е ужасно. Много бих му се подразнила. Достатъчно е да каже - да, има готини момичета. И толкоз! Аз поне не обичам човекът до мен да ми говори колежките ми колко са хубави.

Мда,съгласна съм.Хич не ми е приятно да слушам колко са красиви.Пък и аз забелязвам хубавите момчета,но не ходя да му разказвам колко красиви са или поне не споменавам,че са красиви,тъй като предполагам,че няма да му стане приятно.Но в случея това което повече ме подразни е,че каза ''Не мисля да правя нищо с мацките от университете.'',при което:

1-во: да ги нарича мацки,значи наистина доста са му допаднали...определено не е безразличен

2-ро: трябваше да добави,че няма да прави нищо с тях,защото ме обича и еди какво си,а той прекрати изречението без повече обеснения.Може би си мисли,че знам часта,която е пропуснал да каже,но ....вече и аз не знам какво става в цялата история.

Преди доста време един от съфорумците - Алгор по повод една друга тема, беше написал нещо от типа на това, че пред една жена никога не трябва да се изтъква хубостта на друга жена, че не бива да сравняват и пр. Твоят човек може да цени красивото и да забелязва красивите момичета, но не трябва да ти показва толкова. Какво е това, че колежките му били "цели куклички". Това е ужасно. Много бих му се подразнила. Достатъчно е да каже - да, има готини момичета. И толкоз! Аз поне не обичам човекът до мен да ми говори колежките ми колко са хубави.

Ето за това става дума:

1.ssnora shanna TaRantuJ|kA GABRIELA dindi baby_muse DeadSmurf галка mishi_po керина varvarinata Green^eyes

Никога,по никакъв повод,никъде една жена не трябва да разбира или да чува (прочита),че друга жена,някъде,макар и за малко е била по-обичана,по-харесвана,по-уважавана или по-търсена от нея.

Принцип!

Знам,че ще ми разкарате поста,но съм длъжен да опитам,а ако някой ме чуе (прочете), да даде на всички участнички по 3 точки.

Няма да навреди на конкурса.

Явно някой не само ме е чул и прочел...

Получаваш целувка от Алгор.

По темата: Мери, аз си мисля, че скоро ще получиш отговор на въпросите и чуденията си. Тук каквото и както да ти го кажем няма да отрази реално това, което е вътре в момчето. Може просто неумишлено да е пропуснал да каже важни за теб неща, може да е споделил това с болка в сърцето (защото му е мъчно, че не сте заедно), може пък просто излишно да правиш толкова задълбочени анализи и да виждаш и намираш неща, които твоята мъка превръща в чудовища...

Може след време да се потвърдят опасенията ти също, но има и вариант сега да не ги мисли наистина тези неща, а просто така да ти се струва, но един ден ако се случи да се разделите ти ще си кажеш, че си била права...

Това също е грешка.

Дано ме разбираш, какво се опитвам да ти кажа. Имам познати (и мъже и жени), които и в студентския живот и преди и след него са обградени от наистина красиви жени, но колкото и да им е чудно на хората те не са стъпили в страни и не са изневерили дори мислено на хората, с които са обвързани.

Просто изчакай. Живота ще ти покаже. А през това време щом наистина го обичаш и искаш да сте заедно не спирай да му го казваш и бъди себе си. Така твоето душевно удовлетворение няма да се наруши и няма да изпиташ угризение, свързано с нещата, които ти чувстваш и мислиш.

А едно от най-важните неща в живота е човек да живее в мир и хармония със себе си.

И последно: пази се от страховете си, защото не жените около него са най-голямата опастност за връзката ви, а страховете и на двамата.

Явно някой не само ме е чул и прочел...

Получаваш целувка от Алгор.

Мерси за целувката

Думите ти тогава ми влязоха в съзнанието завинаги. Защото са много верни.

Мери, как се развиват нещата? Как се чувстваш?

Ето за това става дума:

Явно някой не само ме е чул и прочел...

Получаваш целувка от Алгор.

По темата: Мери, аз си мисля, че скоро ще получиш отговор на въпросите и чуденията си. Тук каквото и както да ти го кажем няма да отрази реално това, което е вътре в момчето. Може просто неумишлено да е пропуснал да каже важни за теб неща, може да е споделил това с болка в сърцето (защото му е мъчно, че не сте заедно), може пък просто излишно да правиш толкова задълбочени анализи и да виждаш и намираш неща, които твоята мъка превръща в чудовища...

Може след време да се потвърдят опасенията ти също, но има и вариант сега да не ги мисли наистина тези неща, а просто така да ти се струва, но един ден ако се случи да се разделите ти ще си кажеш, че си била права...

Това също е грешка.

Дано ме разбираш, какво се опитвам да ти кажа. Имам познати (и мъже и жени), които и в студентския живот и преди и след него са обградени от наистина красиви жени, но колкото и да им е чудно на хората те не са стъпили в страни и не са изневерили дори мислено на хората, с които са обвързани.

Просто изчакай. Живота ще ти покаже. А през това време щом наистина го обичаш и искаш да сте заедно не спирай да му го казваш и бъди себе си. Така твоето душевно удовлетворение няма да се наруши и няма да изпиташ угризение, свързано с нещата, които ти чувстваш и мислиш.

А едно от най-важните неща в живота е човек да живее в мир и хармония със себе си.

И последно: пази се от страховете си, защото не жените около него са най-голямата опастност за връзката ви, а страховете и на двамата.

Имаш право и съм съгласна,че само живота и времето ще покаже истината.Ще поживеем и ще видим!

А относно какво става...ами оправдава ми се и ми даде дума,че няма да прави нищо с ''каките'' от университета.И засега нещата си вървят,да видим до къде ще стигнат!

Имаш право и съм съгласна,че само живота и времето ще покаже истината.Ще поживеем и ще видим!

А относно какво става...ами оправдава ми се и ми даде дума,че няма да прави нищо с ''каките'' от университета.И засега нещата си вървят,да видим до къде ще стигнат!

Всъщност защо ли си мисля, че си му дала прекалено голяма увереност, че си негова завинаги...

Ако е така, промени малко нещата. Създай му малко чувство за несигурност, изиграй му театъра, че ти си такава, каквато си и си харесвана и търсена без значение дали той е тук или не е. Направи се малко на недостъпна и че държиш на искреност и честност, но ако той стъпи накриво няма да си прережеш вените...

Надявам се ме разбра. Ние мъжете сме големи "тарикати" и сме "всемогъщи", когато имаме усещане за сигурност. А това го създавате вие жените.

Я го остави малко да се бори за вниманието и за любовта ти и да видиш как ще стане обратното - той ще пуска теми по форумите да търси мнения и препоръки и ще се терзае кое как е и дали е така.

Ако пък само това е чакал и се хлъзне по мокрия под - тогава пък не си струва да се тормозиш и да страдаш по човек, който при първото изпитание в живота отива на кино...

Всъщност защо ли си мисля, че си му дала прекалено голяма увереност, че си негова завинаги...

Ако е така, промени малко нещата. Създай му малко чувство за несигурност, изиграй му театъра, че ти си такава, каквато си и си харесвана и търсена без значение дали той е тук или не е. Направи се малко на недостъпна и че държиш на искреност и честност, но ако той стъпи накриво няма да си прережеш вените...

Надявам се ме разбра. Ние мъжете сме големи "тарикати" и сме "всемогъщи", когато имаме усещане за сигурност. А това го създавате вие жените.

Я го остави малко да се бори за вниманието и за любовта ти и да видиш как ще стане обратното - той ще пуска теми по форумите да търси мнения и препоръки и ще се терзае кое как е и дали е така.

Ако пък само това е чакал и се хлъзне по мокрия под - тогава пък не си струва да се тормозиш и да страдаш по човек, който при първото изпитание в живота отива на кино...

Не знам как,но си оцелил право в десятката!!!Аз се опитвам по всякакъв начин да му покажа и докажа любовта си,а той минава само с едно ''Обичам те!'' към мен.

Всъщност сега съм резервирана към него,колкото и да искам да не е така...Всъщност не е само горната история за колежките му от университета.Преди няколко седмици той излезе на среща с бившата си приятелка.Аз разбира се пожелах да разбера каква е историята им.След целия разказ,дори и най-глупавия би разбрал,че тя го е използвала,а и тя сама си го е признала,че е тръгнала с него,за да забрави бившия си.Но само той не го осъзнава...което значи,че все още има чувства към нея и не я е забравил.Защо тогава ще излиза с нея???!От някой негови думи,който той прииначи след няколко дена разбрах,че аз съм глупачката,която вярва във тая връзка,а той някак си не я възприема на сериозно.От горе на всичкото ми каза тогава,че смята,че бившата му приятелка/с която са били заедно едвам един месец/ е истинската му любов,но нямало да го разбере докато не опита с други.Е,аз какво съм,експеримент ли????!Много зле се чувствах тогава,но всичко в мене кипна на другия ден,когато го попитах как е минала срещата му,а той каза ''много добре,няколко дена преди да замина (за студентския град) ще повторим''.Ееее,е на това не издържах.Казах му всичко което мислех,а той разбира се започна да ми се обеснява и извинява,и обещава.Няколко дена след това чувствах някаква празнина в себе си.Не знаех какво става с мен.После всичко се върна по старо му,аз повярвах,че той е променил мнението си за нашата връзка.Но вече нищо не знам....

Наистина смятам да понамаля контактите с него.Винаги аз съм тая дето му пише смс-и,аз съм тая дето пише стихове посветени на него,аз съм тая дето го обича безкрайно,аз съм....Мисля да намаля темпото.Нека той да ми пише,като реши че му липсвам!Аз не мога повече!

Мисля да намаля темпото.Нека той да ми пише,като реши че му липсвам!Аз не мога повече!

А така...

Остави го да се бори малко за теб и любовта ти. Ако не ще - негова воля.

Но от това, което прочетох не мисля, че розовите слончета поливат зелената морава пред голямата ви къщичка. Сори, ако ти се струвам краен, но щом искаш мнения, ще ги приемаш каквито и да са.

По-добре от сега да си наясно с картинката, отколкото да се залъгваш още доста време и като си дойдеш след година да разбереш, че е било безмислено.

От нещата, които каза до тук си правя някаква картинка от пъзела. Тоест, че той е дошъл в София в Студентски град. Ако е така и (както разбирам от писанията ти) шом е склонен да се хлъзга по наклонената плоскост, то определено ще стъпи накриво.

Ако вече не е стъпил, де...

А така...

Остави го да се бори малко за теб и любовта ти. Ако не ще - негова воля.

Но от това, което прочетох не мисля, че розовите слончета поливат зелената морава пред голямата ви къщичка. Сори, ако ти се струвам краен, но щом искаш мнения, ще ги приемаш каквито и да са.

По-добре от сега да си наясно с картинката, отколкото да се залъгваш още доста време и като си дойдеш след година да разбереш, че е било безмислено.

От нещата, които каза до тук си правя някаква картинка от пъзела. Тоест, че той е дошъл в София в Студентски град. Ако е така и (както разбирам от писанията ти) шом е склонен да се хлъзга по наклонената плоскост, то определено ще стъпи накриво.

Ако вече не е стъпил, де...

Мне,не се притеснявай,че си краен.Разбирам те.Всъщност имаш доста право и аз го знам.Да,истина е че не ми е приятно,но истината боли...какво да се прави?!Всъщност сърцето ми беше разбито преди няколко седмици,не че сега не ме боли...предполагам,че да,щом пиша във форума...но сега всякаш сложих някаква преграда или стена и не знам защо гледам някак скиптично на думите му.Не ме разбирай погрешно-Обичам го ужасно много,но...просто не съм мазохистка!И съм резервирана,не знам дали това е нормално...и от една страна искам да не е така,но...просто така ми идва от вътре.От сега нататък оставям всичко в негови ръце...ако иска да се бори за мен,ако не иска-здраве да е!Благодаря ти за коментарите и съветите!

Мне,не се притеснявай,че си краен.Разбирам те.Всъщност имаш доста право и аз го знам.Да,истина е че не ми е приятно,но истината боли...какво да се прави?!Всъщност сърцето ми беше разбито преди няколко седмици,не че сега не ме боли...предполагам,че да,щом пиша във форума...но сега всякаш сложих някаква преграда или стена и не знам защо гледам някак скиптично на думите му.Не ме разбирай погрешно-Обичам го ужасно много,но...просто не съм мазохистка!И съм резервирана,не знам дали това е нормално...и от една страна искам да не е така,но...просто така ми идва от вътре.От сега нататък оставям всичко в негови ръце...ако иска да се бори за мен,ако не иска-здраве да е!Благодаря ти за коментарите и съветите!

Нормално е да си резервирана, защото колкото и голяма да е любовта ти, все пак не си мазохист, а нормален човек и желаеш да усетиш нещо насреща. А когато се сблъскаш с безразличие и празнословие, тогава е съвсем в реда на нещата да се появи и тази празнота и хладина.

Всъщност, ако си беше тук надали щеше да изпитваш толкова мъка. Сега обаче имаш безумна нужда от топлина и опора, а не я получаваш точно от човека, който би трябвало най-много да ти я даде.

Защо ли?

Е то е ясно защо. Нарича се егоизъм. Аз поне не познавам егоист, който да дава и да мисли за човека отсреща, преди да помисли за себе си.

Поне според мен е така.

Нормално е да си резервирана, защото колкото и голяма да е любовта ти, все пак не си мазохист, а нормален човек и желаеш да усетиш нещо насреща. А когато се сблъскаш с безразличие и празнословие, тогава е съвсем в реда на нещата да се появи и тази празнота и хладина.

Всъщност, ако си беше тук надали щеше да изпитваш толкова мъка. Сега обаче имаш безумна нужда от топлина и опора, а не я получаваш точно от човека, който би трябвало най-много да ти я даде.

Защо ли?

Е то е ясно защо. Нарича се егоизъм. Аз поне не познавам егоист, който да дава и да мисли за човека отсреща, преди да помисли за себе си.

Поне според мен е така.

Знаеш ли точно това си мислех последните дни-защо имам ужасното чувство,че давам повече от колкото получавам в тази връзка?!Че на мене ми пука повече,отколкото на отсрещната страна.Не знам как щеше да бъде ако си бях в Б-я,но е истина,че се нуждая от обич и упора сега,да знам,че има на кого да се упра и вярвам,когато имам нужда,а всъщност в случея не знам защо се получи така,че той е този,който има упора,който получава добри съвети от мен,за който аз винаги съм насреща с отворени обятия/е,сега съм далеч от него,така че другия смисъл имам напредвид /...превърнах се в нещо,като кошче за душевни

отпадъци/колкото и гадно да звучи,май така стана :sad Не знам.Няколко пъти си казвам,че трябва да се правя на недостъпна,но все не успявам,все накрая му пиша...но наистина трябва да се осъзная.Не искам всяка втора минута да се чудя къде,с кого е и какво правят...не мога така.Тази година е много важна за мен и не мога да се залисвам с други неща.Той да прави,каквото реши за добре.Даже преди малко говорихме и аз бях леко агресивна с него относно някой въпроси,та чак ме попита дали още сме заедно.Заедно сме разбира се,просто имах нужда да разбера какво мисли относно някой неща.В крайна сметка не получих отговори де,така се завъртяха нещата,но...здраве да е!Ще поживеем и ще видим!

Знаеш ли точно това си мислех последните дни-защо имам ужасното чувство,че давам повече от колкото получавам в тази връзка?!

Знам аз, че започне ли човек да мери и да тегли в една връзка кой, колко, на кого и как, вече всичко е аут. Няма как да се слагат на кантара чувства и винаги той ще мери криво.

За мен поне е така. За другите не знам...

Знам аз, че започне ли човек да мери и да тегли в една връзка кой, колко, на кого и как, вече всичко е аут. Няма как да се слагат на кантара чувства и винаги той ще мери криво.

За мен поне е така. За другите не знам...

Мда,съгласна съм с теб!Но по-скоро той не възлага особени надежди на нашата връзка,поне от това,което извличам от отговорите му или по-точно от не отговорите.Даже най-накрая разбрах как гледа на мен: като загрижена за него,по-близко до образа на майка,отколкото до образа на любима.Важното е,че най-после си отворих очите и слезнах от облаците!