Оставяй нещата да се случват около теб.

Не се насилвай, не се състезавай, просто бъди, наблюдавай, радвай се на това, което се случва.

Прави това, което носи радост и щастие на другите, прави го с любов.

Приемай това, което ти носи радост и щастие, приемай го с любов.

Приемай това, което не ти носи радост и щастие, и го остави да отмине, така просто го игнорирай, сякаш не е било отнесено до теб.

Отнасяй се позитивно към всеки и всичко.

Бъди благословен!

Добре звучи. Прекалено добре.

Приемам с малко допълнение. Опознавайки себе си, стигаме до корена на чувствата си. И се оказва, че корена на любовта и омразата е един и същи. Иначе казано: всички противоположности имат общо начало.

Така че... колкото сме по-близо да началото, толкова по-лесно се държим в равновесие.

амлитудите на емоциите са минимални

резултатът е покой

или пустота

или тишина

Ако правилно съм разбрал, посланието е "мисли позитивно, не се ангажирай с нищо и живей безгрижно". Уважавам този избор, макар да съм реалист не изпадал в тази крайност. Искам да чувствам и болката и насладата, защото те са двете страни на монетата наречена живота ми. Не желая стерилизиран свят, а от безчувствеността имам фобия. Смятам, че има само един вид безразличие и то не се дели към хубаво или лошо, а към всичко или нищо. Как няма да ти пука към това, че детето ти е убито, пък може да се зарадваш на негова рисунка, не го побира главата ми. Безразличието е смърт. Не хората, а трупите ги влече течението, само дето същите тея трупи блъскат онези които решат да плуват за да излязат от този водовъртеж. С WhiteHart никога не сме били на едно мнение за това, но това да ме блъскат не ме е променило. Да си огледало е голямо бреме, но както вече написах болката не е нещо от което бягам. Тя е мой приятел, защото сме споделяли времето си дълго време.

Оптимистите пък, твърде често ми приличат на деца (което е комплимент) в това, че си измислят всевъзможни наивни оправдания и положителни страни за да не признаят или преживеят неуспехите и разочарованията си. Всеки има право да бъде нещастен, щом се отказват от него, това си е тяхна работа. Дано осъзнават само каква цена плащат. Няма нищо безплатно на този свят.

Не смятам, че съревнованието е желание да изпъкнеш. Един от признаците на интелект у живите организми е играта. Играта е съревнование ползващо средства като имитация, усложняване, логика. Няма как да си повече от амеба без да искаш и правиш нещо повече от амеба. Може егото да е мотив за желанието да превъзхождаш, но да се свежда стремежът към усъвършенстване до низки страсти е погрешно. Имам тема защо се ходи на училище, прочети я. Основна теза заложена в нея е, че няма такова понятие като излишно усилие. Никое усилие не е напразно, няма почивка която да е оправдана! Просто няма. Ще си почивам в гроба, така казвам когато ме пращат да гледам реката. И Буда го е разбрал.

* - "можеш да я прочетеш"... редакции не обичам да правя...

Много си сладък.

Виждам себе си преди двадесет години.

Някой ден ще разбереш, че не става въпрос изобщо за безразличие.

Нито за низки страсти.

Редактирано 24 май 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Добре звучи. Прекалено добре.

Приемам с малко допълнение. Опознавайки себе си, стигаме до корена на чувствата си. И се оказва, че корена на любовта и омразата е един и същи. Иначе казано: всички противоположности имат общо начало.

Така че... колкото сме по-близо да началото, толкова по-лесно се държим в равновесие.

амлитудите на емоциите са минимални

резултатът е покой

или пустота

или тишина

Много си сладък.

Виждам себе си преди двадесет години.

Някой ден ще разбереш, че не става въпрос изобщо за безразличие.

Нито за низки страсти.

Офф, стига сте ми го повтаряли това с 20-те години, хи-хи.

Еми "почивай в мир" и "намери вечен покой" никога не са ми харесвали, оттук идва разминаването...

Офф, стига сте ми го повтаряли това с 20-те години, хи-хи.

Еми "почивай в мир" и "намери вечен покой" никога не са ми харесвали, оттук идва разминаването...

Не говоря нито за такъв мир, нито за такъв покой.

Говоря за огромна широта на възприятията. Толкова огромна, че не може да бъде описана с думи.

Точно тази широта дава сила.

Живееш, изживявайки всеки миг с всяка фибра.

Това е.

Помисли... всеки миг е едно начало и край, раждане и смърт и затова трябва да го изживеем. В противен случай, ще се загубим или в някое раждане, или в някоя смърт.

Убедена съм, че усещаш какво говоря.

Да.

Просто останах с впечатлението, че темата е за нихилизмът като начин на живот и достигане с равнодушие до някаква нирвана.

Да.

Просто останах с впечатлението, че темата е за нихилизмът като начин на живот и достигане с равнодушие до някаква нирвана.

нихилизъм... равнодушие... морал... етика...

и следва пояснение какво означават тези понятия...

то ест следва рамковане, сортиране, пробиране...

а е толкова простичко - всичко в природата е свързано, колкото и невидими да са връзките

и всичко си има своето място и своето значение

една пасивност може да е повече правилна от хиляди целенасочени действия

което автоматично я превръща в добродетел

защото добро е тогава, когато има хармония

една пасивност може да е повече правилна от хиляди целенасочени действия

??

Не виждам смисъла в това жива форма на живот да подражава на мъртва или неодушевена такава. Влача с месеци темата ми за смисъла на живота. Макар и грубо казано и далеч от размишленията ми, смисъла е да правиш нещо и когато умираш да има какво да си спомниш. И като казвам "нещо" надхвърлям онова "нещо", което е правилното "нещо", или моралното "нещо". Всеки човек има право да греши, така както и да живее. Пътя на най-слабото съпротивление не е живот, а тлеене.

Няма излишно усилие, писах го в темата ми "Защо ходим на училище". Да се пестиш, значи сам да си слагаш оковите. Средата, дома, морала, Аз-а... леки ли са оковите, че търсим оправдание как да се натоварим с още?

Да се пестиш, значи сам да си слагаш оковите.

зависи какво пестиш

Не виждам смисъла в това жива форма на живот да подражава на мъртва или неодушевена такава.

например модата ли?

зависи какво пестиш

Винаги се пести едно и също нещо - живота. Има само едно "сега", останалото е "а ако бях направил еди какво си...".

например модата ли?

Не говоря за опаковките, а за съдържанието.

Има само едно "сега", останалото е "а ако бях направил еди какво си...".

пълен консенсус

успеем ли да живеем в мига... вече няма "ако"

но си припомних пасаж от Дао Дъ Дзин

Между рождението и смъртта

трима от десет следват живота,

трима от десет следват смъртта,

а онези, които просто преминават

от раждането до смъртта,

също наброяват трима от десет.

Защо е така?

Защото живеят на едро.

Онзи, който знае как да живее,

може да ходи из чуждите земи,

без да се страхува от носорог и тигър.

Няма да го ранят в битка.

Защото в него носорогът не може

да открие място,

за да го намуши с рога си,

тигрите – място, за да го одерат с нокти,

оръжията – място, за да го пронижат.

Защо е така?

Защото в него няма място,

през което да мине смъртта.

Да.

Просто останах с впечатлението, че темата е за нихилизмът като начин на живот и достигане с равнодушие до някаква нирвана.

Когато човек успокои ума си, там между двете хемисфери, в центъра, където се намира паузата между мислите - в тази пауза изгрява Светлината.

Само за миг може да опиташ състоянието на без-умство. Лъчът те огрява за част от секундата и ти си във възторг.

Когато си видял тази светлина, макар и само за един кратък миг, вече не можеш да бъдеш същия човек.

из "Възгледът на Тантра" Ошо - http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=653&showentry=4193

или

Да се вижда Пустотата не-празна е правилно, а да се вижда тя празна е погрешно, защото несполучливото завръщане в центъра дзицяо прачи да се прояви светлината на жизнеността.

Под сърцето и над половите органи има празно пространство, където духовната жизненост (шънци) образува кухина. Когато духът и жизнеността се завръщат в тази кухина, духовната жизненост се издига, за да образува кръг светлина, който не е празен. Пустотата, която не излъчва е относителна, докато излъчващата Пустота е абсолютна. Абсолютната Пустота не е празна като относителната. Пустотата, която не е празна, е духовна светлина, която на свой ред е духът, т.е. жизнеността...

"Когато златния механизъм на алхимията се задвижва и поражда блясъци светлина, тогава Дворецът на Пустотата (сюйшъ, т.е. сърцето, освободено от желания и чувства) ще се озари от бяла светлина, която ще отвори Тайната врата (сюангуан)."

...

Тази точка е между очите, в центъра на мозъка. Лаодзъ я нарича "Врата на небето и земята". Затова той препоръчва на хората да се концентрират върху този център, за да реализират единството на всички неща. В този център има "перла" с големината на оризово зърно, която е центърът между небето и земята в човешкото тяло, т.е. в микрокосмосът. Тя е кухината на вродената жизненост. Но да се знае нейното местоположение не е достатъчно, защото тя не притежава чудната светлина на същностната природа, чийто символ е кръг и която Конфуции нарича добродетелно съвършенство (жън). Книгата на промените го нарича Предел (у-дзи), Буда го нарича Съвършенство (Безпределно), а даоистите - Елексир на безсмъртието, или духовна светлина. Всички тези определения се отнасят за вродената, Единствено Истинската Жизненост. Който познава тази кухина може да приготви Елексира на безсмъртието.

Затова е казано: "Когато Единното е постигната, всички проблеми са решени".

Така, по време на тренировка, очите трябва да са насочени навътре, към центъра на междувеждието, за да се задържи Единното, което трябва да се пази в изходната кухина на духа (дзицяо) без напрежение, но и без отпускане. Това се нарича задържане на духа в неговата изходна кухина. Тази кухина е коренът, от който израства вечния живот и тя се намира там, където се усъвършенства същностната природа.

"Ако изходната кухина не е установена, първичното дишане няма да може да се поддържа постоянно, духът не ще има основа за сублимация, алхимичният елемент ще е недостатъчен и човек няма да може да изработи Златния елексир". Защото кухината зад междувеждието е основа на духовната стабилност и център на всички неща. Тя не съдържа нищо, нито отвън, нито отвътре, което вниманието да може да задържи (последством ума) или да види в състояние на безмисловност (несъзнателно), защото ако задържиш вниманието си върху това, означава да си свързан с видимото, а да бъдеш безмисловен ("несъзнателен"), означава да вървиш към Относителната Пустота. Какъв ли вид тренировка трябва да проведе човек, за да постигне резултати?

Правилният метод е следният: Практикуващия трябва да затвори очи и да успокои ума си така, че да може да "задържи" кухината на духа (дзицяо), докато не се появи светлината на същностната природа. Това ще бъде потвърждение за правилността на метода.

Устата трябва да бъде затворена, а езикът да докасва небцето (над предните зъби), за да обездвижи духа и жизнеността. Ако концентрацията на вниманието е правилна, такова ще бъде и сърцето между небето (главата) и земята (долната част на корема). Ако духът е чист, Великият предел (тайдзи) ще бъде правино осъзнат. Ако се постигне "безмислието", впоследствие това ще доведе до състояние на яснота и чистота. В Абсолютната Пустота (липсата на сетивни данни) и в Пределната Тишина възниква бяла светлина, за да озари празното сърце (сюйшъ). Тогава златният механизъм ще излъчи проблясъци светлина. Вашето сърце, Небето и Земята, ще се проясни от само себе си.

Източник: "Даоистка вътрешна алхимия; Тайната за усъвършенстване на същностната природа и вечния живот" Джао Бичън

или

Песен на възвисената тишина

(Откъс от "Тайната за получаване на вътрешния елексир в изкуството Тай-Дзи")

"Седейки в спокойствие, отдай се на съзерцание

Ти получаваш импулс в юнгуан*.

Дишането е свободно, но контролирано,

Ин и Ян плавно преминават едно в друго.

И животворна светлина изпълва тялото.

Бъди спокоен, нека огъня да гори бавно,

Затвори очи и с мисъл обгърни сърцето.

Нека твой източник стане спокойствието,

След сто дни ще видиш резултатта,

Като капка елексир, създаден от кан**,

И жълтата жена*** подарява пламък,

Дете и майка сияят пурпурно.

И е безгранична непостижимата красота.

Изпълнете с жизнена енергия (ци) цялото тяло.

Кому е подвластен този толкова прекрасен опит?

Той е подобен на необятните чудни блянове.

Душата, погълната от първопричината,

И елексирът преодолява трити бариери****.

Издига се от дан-тян***** до висотата на ниюн******

И в зонгуан******* продължава потъването.

Водата с огъня стават на течащ живак,

А ву******** и ий********* съставят елексира.

Приспете мислите и животът ще възтържествува,

И вашият дух ще породи три хиляди светове,

И златния петел********** ще ви запее песен.

В сянката на дърветата, нехвърлящи сянка.

А червеният лотос разцъфва в мрака на ноща.

И отново настава зима, слънцето засиява,

И ревът на Дракона*********** разтърсва всичко наоколо,

Благославяйки тигрите************ с радост,

Божествената музика изпълва небесата,

Нещо възниква от мъглявата смес;

И безкрайността (У-Дзи) добива своя образ,

Прекрасен в тайнството и потаен в красотата.

Кръговратът на потока пробива трите бариери*************;

Съюзът на Земята и Небето поражда всички явления.

От природата пий роса - тя е сладка като мед,

Напитка на боговете (будите) и свята радост.

Когато пределът е положен с двойственост тленна,

Аз разбирам - с вяра всички са равни пред Бога!

Когато си уморен - спи, когато си гладен - яж,

След това прикади с ладан и медитирай

Великото Дао (Път) представи пред себе си

Не се подавай на никакви лукави изкушения,

Загубвайки човешкия облик,

Може за милион години да загубиш и душата си.

Блаженият духом намира Небето (рая),

Слепецът блуждае в дебрите на материалното.

За глупеца крайната тайна (истина) не е достъпна,

А да я изпуснеш е най-тежкия грях.

Сложи четирите принципа в основата,

Пътищата на земното лежат в мимолетното.

Първо отключи врата на чудесната тайна

И подхранвай кълна на душата без прекъсване;

Дай на учителя да съставя елексири.

Известно е на избраните какво е истински живак**************

Не друго, а напитка на дълголетието и вечния живот.

Улавяй всеки миг и работи на себе си

Не отлагай духовната тренировка като последна.

Извисяването на душата е възможно за три години,

За някои са необходими десет години

За да засияе силата на елексира."

Джан Санфен - смирен жрец на Дао, поклонник на Празнотата и Чистотата

Има нещо, което се намира отвъд действията на тяло и ум. От там потича така наречения "Златен Еллексир", който е познат с много имена - "Елексира на безсмъртието", "Амрита", "Амброзия", "Златната Роса", "Сладката Роса", "Благодатта", "Нектар".

Тази Светлина се стича в сърцето и то засиява в Любов, която е равна на 100 влюбвания едновременно.

Всики жив човек търси именно това щастие, но го търси в заблудата си във външни неща, в придобивки - били те одушевени, или неодушевени. За огромно съжаление на човека, светът на формите предлага само мимолетни наслади, удоволствия и нетрайно щастие.

Щастието което човек търси вън , е вътре и то е вечно, защото не се влияе от външни фактори.

Когато човек опита от тази Светлина, той разбира какво е Живот. До тогава същия само си е мисли, че е жив, но мъртъв е бил. Неговия живот е бил просто феномен на съществуване.

Щастието се намира в Любовта, а не в умуването и когато Любовта пристигне, то на теб не ти пука за друго. Ако Любовта присъства - то тя храни и сън не те лови.

Всички жлези с вътрешна секреция засияват и произвеждат повече от необходимото, за да може човек да е независим. И това е Свобода, при която човек не само няма външни нужда, а и е способен да даде на света, щато ке е превърнал в динамо.

Накрая се изменя цялото ДНК и се случват много чудни неща: http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=653&showentry=7959

За да постигне това човек, то бива да успокои ума си, мислите. Това е недеятелност не само на тялото, но и на ума. Можеш да мислиш, а можеш ли да не мислиш? Ако не можеш да не мислиш, то значи не си постигнал нищо! Ако нямаш този вътрешен покой, то хипофизата ти ще е в дисбаланс, а тя отговяра за повечето жлези с вътрешна секреция от Ендокринната система, която пък е отговорна за състоянието на тялото човешко, на организма.

Спри вътрешния диалог и навлезни в покоя. Това е което Буда нарича "Нирвана" и това е Буда природата, която присъства във всеки - Лъчиста и Светла същност. Излъчваща Пустота.

Жив и здрав!

Много е приятно да те чета. Това чувство за което говориш, този път на наслада остана в детството ми... Остана като сън или като приказка - хем е истина, хем изчезва и остава само спомена, докато започна да се съмнявам, че въобще някога съм изпитвал тази нирвана...

Възможно ли е пътуване в миналото до тези мигове на безгрижие и чистота, изпълнени с щастие?

Много е приятно да те чета. Това чувство за което говориш, този път на наслада остана в детството ми... Остана като сън или като приказка - хем е истина, хем изчезва и остава само спомена, докато започна да се съмнявам, че въобще някога съм изпитвал тази нирвана...

Възможно ли е пътуване в миналото до тези мигове на безгрижие и чистота, изпълнени с щастие?

Привет!

Да, възможно е и се прави. Има такава практика и тя се нарича "Ребъртинг".

Тук Ошо говори за подобно нещо, но това не го правят само Ошо-вистите... :

http://who-hi.hit.bg/Rebirthing.html

При много деца така наречения "срединен канал", който тръгва от епифизата и се спуска до половите жлези и перинеума, е чист до по-късна възраст. С времето все повече се затваря, защото логическото философско мислене взима превест, а в него се изгражда и его-то на човека, или т.н. "аз".

Забележи обаче, че в този период всички жлези с вътрешщна секреция просперират, дори и тимуса, който по-късно закърнява. Жлезите секретират хормони, а те отговарят за целия организъм - за вътрешната среда, за растежа, за костите и др. тъкани, за кожата, пигментацията, за очите, като цвят, големина, за лицато, като форма и белези, за окосмяването, за черепа, като размер и за каквото се сетиш.

Когато човек практикува, то той може да измени себе си, чрез разлилни техники, носочени към въпросните жлези, като чрез техниките човек доставя на жлезите си така наречената енергия, или прана, или ци, или както и да му казват...

Стимулирайки жлезитге, той стимулира секретирането на хормони и може да променя тялото си както ще.

Всъщност това преобразяване, на което са способни вълшебници и магове е точно това.

Но остави това. Най важното е това, че човек може да поддържа тялото си младо и здраво. Може да измени ядрото на всяка клетка, а с това и ДНК-то си, което ще го направи неподатлив към патогени. Дори вируси, като СПИН няма да могат да го превземат.

Има вече много случай на родени серопозитивни деца. Та те след една две години са напълно чисти и в тях следи от СПИН няма. Това са новите хора, на новата Земя.

Не се учудвай! Сам усещаш, че има нещо да става, че всичко ще се измени. Вътре в себе си го усещаш.

В бъдеще няма да има болести и смърт, нито нещастие. Човек ще умара, когато му е кеф, когато се наживее и точно ние сме тези, които ще възпроизведем бъдното. Ние ще сме първите поколения в този нов свят. Въпрос на време е.

Просто човек трябва да допусне, това дете, което е той всъщност, да съществува, да си спомниш за него (за себе си) и именно това е ребъртинг - да си спомниш кой си всъщност. Ти си това, а не това, което е направил света от теб (име, паспорт... очаквания...) Това дете не е умряло. То е там. То си ти, но светът те кара да погубиш това дете, щото уж няма да можеш да оцелееш иначе. Светът те кара да мислиш, да се презапасява и да прави непрестанни опити да се подсигури. Светът те кара да бъдеш агресивен, а ти не си това. Това е изкуствено. Всеки се ражда и е едно дете. Чисто и Свято.

Затуй Иисус е казал -

1 В онова време дойдоха учениците при Исуса, и казваха: Кой е най-голем в царството небесно?

2 А Исус повика едно дете, та го постави посред тех,

3 и рече: Истина ви казвам, ако се не обърнете, и бъдете както децата, нема да влезете в царството небесно.

4 И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голем в царството небесно.

5 И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима.

Бъди здрав!

Редактирано 11 юни 201015 г. от rurk (преглед на промените)

Просто човек трябва да допусне, това дете, което е той всъщност, са съществува, да си спомниш за него (за себе си) и именно това е ребъртинг. Това дете не е умряло. То е там. То си ти, но светът те кара да погубиш това дете, щото уж няма да можеш да оцелееш иначе. Светът те кара да мислиш, да се презапасява и да прави непрестанни опити да се подсигури. Светът те кара да бъдеш агресивен, а ти не си това. Това е изкуствено. Всеки се ражда и е едно дете. Чисто и Свято.

Да.

И се получава.

Сигурна съм, че може да се съчетае детето с онази възхита, на която са способни децата, онези кратки мигове на тъга и болка, които толкова бързо минават и се забравят... и големия човек в изискващия свят, светът на подчертано интелигентните, на демонтрациите на сила и власт, на покупко-продадената любов...

Забележи обаче, че в този период всички жлези с вътрешщна секреция просперират, дори и тимуса, който по-късно закърнява. Жлезите секретират хормони, а те отговарят за целия организъм - за вътрешната среда, за растежа, за костите и др. тъкани, за кожата, пигментацията, за очите, като цвят, големина, за лицато, като форма и белези, за окосмяването, за черепа, като размер и за каквото се сетиш.

Когато човек практикува, то той може да измени себе си, чрез разлилни техники, носочени към въпросните жлези, като чрез техниките човек доставя на жлезите си така наречената енергия, или прана, или ци, или както и да му казват...

Стимулирайки жлезитге, той стимулира секретирането на хормони и може да променя тялото си както ще.

Всъщност това преобразяване, на което са способни вълшебници и магове е точно това.

Благодаря за пожеланието : ) И ти бъди здрав.

Говориш за хормони. Всеизвестно е, че магьосниците и участващите в окултни ритуали и прочие често се дрогирват. Възможно ли е това пътуване ползвайки наркотици?

Просто човек трябва да допусне, това дете, което е той всъщност, да съществува, да си спомниш за него (за себе си) и именно това е ребъртинг - да си спомниш кой си всъщност. Ти си това, а не това, което е направил света от теб (име, паспорт... очаквания...) Това дете не е умряло. То е там. То си ти, но светът те кара да погубиш това дете, щото уж няма да можеш да оцелееш иначе. Светът те кара да мислиш, да се презапасява и да прави непрестанни опити да се подсигури. Светът те кара да бъдеш агресивен, а ти не си това. Това е изкуствено. Всеки се ражда и е едно дете. Чисто и Свято.

Затуй Иисус е казал -

В думите ти има стряскащо много истини. А може би проблемът е, че обществото замества това детство с това "да си голям" и опитите да бъдеш дете умират. Колко от нас се връщат във времето? Всеки е завлечен от ежедневието, грижите са му първа грижа. Напомня си през 5 минути какво няма и какво иска... а какво е едно дете - детето може да е щастливо с един охлюв и една череша. И по-страшното е не, че си нямаме време за един охлюв или една череша, а че дори не се сещаме, че съществуват, че света не е работата, а живота не е само петък вечер. Харесвам една мисъл, че ако чакаме да стане петък вечер, значи не живеем 5/7-и от живота си...

А всеки работен ден съкращава живота с 8 часа Моя и до 16.

Да.

И се получава.

Сигурна съм, че може да се съчетае детето с онази възхита, на която са способни децата, онези кратки мигове на тъга и болка, които толкова бързо минават и се забравят... и големия човек в изискващия свят, светът на подчертано интелигентните, на демонтрациите на сила и власт, на покупко-продадената любов...

Събрахме се всички деца...

Благодаря за пожеланието : ) И ти бъди здрав.

Говориш за хормони. Всеизвестно е, че магьосниците и участващите в окултни ритуали и прочие често се дрогирват. Възможно ли е това пътуване ползвайки наркотици?

Здравей!

Да, възможно е и се ползват от не един или двама. Наркотици, опиати, халюцигенни гъби и др. вещества, но всичките тези могат да те отведът до едни т.н. ментални нива, който са на една крачка от истинката цел. Всички тези средства ти дават, но след това ти взимат, увреждайки клетки и тъкани. Тези методи са изкуствени и се ползват в краен случай, при това само за да се види, че това за което си говорим съществува.

Наркотичните вещества директно работят с мозъка и с жлезите му, я през храносмилателната система, отделителната и кръвоносната, я през дихателната система и кръвоносната, я през лигавиците... Повечето наркотици, както е извесно, "свалят" човека. Кокаинът е този който го "вдига", който възобновява енергията, но пък е временно. Но защо, питам, е нужно да се ползват външни средства, за да се работи с ума и с еднокринната система?! Няма смисъл.

Какво се случва при употребата на наркотични вещества? Много е престо - прекъсва се връзката между соматичната и вегетативната нервна система, т.е. "късаш" до голяма степен с външния свят, в смисъл такъв, че съществото което е в тялото малко или повече се дистанцира, което му позволява да попадне в ситуация "а нам всьо равно", което го прави по-сигурен, по-устойчив, по-ясна му е картината. Твърде често, при употреба на хироин, или марихуана и др., направо се "отлита" в други светове и измерения.

Понякога, в този относителен мир, излизат отговори на въпроси и решения на проблеми просто така, изведнъж, кото че ли от само себе си, по удивително прост и естествен начин..., но всичко позитевно от тези въздействия има своя край. Според мен това не е необходимо.

Въпреки горното на много места това се ползва - Индия, Севена и Южна Америка... Африка, Автралия, Япония, Китай, Корея...

Същата яснота, същата стабилност и същия кеф, човек може да изпита, чрез духовните практики, при които даже се отива и отвъд постижения постигани посредством наркотичните вещества. С духовните методи не се разрушават клетките и не се получава срив, който а те кара отново да се "друсаш" или да се "напавкаш"... И най-голямото предимство е, че не си зависим от външни условия и средства. Всичко е вътре в теб и ти си тази лаборатория, която може да възпроизведе и приложи дадените вещества. Ето защо мнозина говорят за алхимия.

Чрез наркотични вещества не може да се стигне до края на пътя, което значи, че не може да завършиш пътуването. Често обаче се завършва с едно съществуване, или в клиника за наркотично зависими.

В думите ти има стряскащо много истини. А може би проблемът е, че обществото замества това детство с това "да си голям" и опитите да бъдеш дете умират. Колко от нас се връщат във времето? Всеки е завлечен от ежедневието, грижите са му първа грижа. Напомня си през 5 минути какво няма и какво иска... а какво е едно дете - детето може да е щастливо с един охлюв и една череша. И по-страшното е не, че си нямаме време за един охлюв или една череша, а че дори не се сещаме, че съществуват, че света не е работата, а живота не е само петък вечер. Харесвам една мисъл, че ако чакаме да стане петък вечер, значи не живеем 5/7-и от живота си...

А всеки работен ден съкращава живота с 8 часа Моя и до 16.

Събрахме се всички деца...

Светът и системата са измамни. Те първо са измамили твоите родители, а преди това са измамили техните родители и така може да се вънеш назад и да видиш от къде тръгва измамата. Хората не са виновни, че се доверяват.

Естествено е. Човек търси сигурност и щастие. Ражда се слаб и зависим в една враждебна среда, в която властват всякакви закони и принципи. В тази първоначална крехкост и слабост, човек търси опара в най-близките си. Получава я до някаква степен. Осигурява му се прехрана, подслон, топлина. Грижат се за него и успоредно с това го учат да оцелява.

Казват, че за да оцелееш тук, ще са ти необходими средства - пари, имущество...

Първото нещо, което прави човек, за да не умре (а това е най-дълбокия и първичен страх), за да оцелее, това е да се подсигури. И точно това правят повечето хора - непрестанно се опитват да се подсигурят, да си подсигурят бъдния ден, живота, съществуването, удобствата, да не са лишени.

Човек, ако има парички, имущаство, ако не е лишен, той ще е относително щастлив, но пак нещо ще му липсва и това е любовта. Ето защо човек търси и намира партньор, който да му донесе (пак става дума за егоизъм) въпросната любов. Даже не са рядко случаите, в които човек трупа състояния, или инвестира в ума си (образование, интелект), за да си купи уважение и признание, както и любов и пак именно защото е слаб, за да не бъде смачкан и за да оцелее, при това ако може да оцелява, без да усеща нещастие от липси от към то материални нужди и от към душевни нужди - от любов.

Това са двете най-важни неща, за които се бори човек и които са му необходими - пари (сигурност) и любов, а от там и щастие.

Всички обаче знаем, че парите не посигуряват здраве и сигурност. Нито имотите подсигуряват здраве и сигурност. Често човек и да ги има, пак страда.

Я жена му няма да го обича, я приятелите му, ще го уважават заради пари и състояние, заради обществено положение и пр., я ще е болен, я ще го застигне винансов крах, или пък някоя природна стихия, я ще го сполети друго нещастие, например автомобилна катастрофа, което да го лиши например от долните му крайници.

Няма сигурност! Въпреки това, че човек може да притежава големи суми пари, въприки че може да има безброй много имоти, движими, или недвижими, то пак няма гаранция за щастието, а светът те лъже, още докато си малък, че ако си подсигуриш всичко това, ще си щастлив. Светът и системата не само те лъжат, но и те учат как да се бориш, как да да оцеляваш и как да трупаш, което те прави точно като света, прави те като другите, като останалите. Това е общество, това е сициум, това е система. Това е матрица. Матрицата произвежда само едно и също нещо - роби, които да и служат, чрез които да се самоизгражда и които да я поддържат.

Всеки е роб в тази матрица, докато не каже "СТОП". Хайде стига вче! Докато не се опълчи, всеки робува.

Има и друго нещо - дори да имаш достатъчно пари и състояние, което да ти донесе финансово и материално обезпечаване, дори и да имаш най-добрата съпруга, най-яката любовница, дори да си член на някой тузарки яхт-клуб, или да се нещо друго възлово и "респектиращо", ти пак ще си нещастен, пак ще остаряваш и пак ще умреш.

Защо ще си нещастен?

Защото любовт, която ще получиш и която би получил през годините не е любов, а твърде често се свежда до обич, при това временна. После става навик и "шума" от бурно биещото в любовна лудост сърце, става само спомен, който ще търсиш в други и други, отново мимолетни връзки, където то (сърцето) пак ще замира и пак и пак, а ти пак ще се опитваш, чрез външни преживявания да го реанимираш и пак, и пак.

И пак ще се опитваш да се осигуряваш, и пак, и пак. И пак ще си недоволен и пак ще има този дълбок вътрешен протест и ропот в теб и пак, и пак...

Това е един безкраен порочен кръг. Излиза се с бунт, с въстание, с революция, които разбира се стават вътре в човека, защото и да ги насочиш вън от себе си, а това е превено много пъти, то успех няма да имаш.

Мнозина са се опитали да променят света (Хитлер, Сталин, Мусолини, Цезарите, Атила, и пр.), само защото не им харасвет условията и се чувстват нещастни. Твърде често тези хора не подбират средства, за да постигнат желаното, а това води отново до страдание, и то е често насочено към други същества.

Нищо не можеш да промениш в света, в матрицата. Не и по този начин. Промяната трябва да стане вътре в теб.

Представи си едно тъмно място. Един свят изпълнен с тъмнина и студ. Как ще го промениш? Единствено ако станеш светулка! Промяната трябва първо да стане в теб, вътре в теб и това вътрешно нещо да излъчва Светлината и Топлината. Една светулка може да бъде пример за раждането на други светулки.

Многото светулки правят света Светъл и достоен за своето име.

Аз казвам, че любовта, щастието и сигурността могат да бъдат намерини вътре в човека и те са там. И ако те бъдат открити, то човек става независим, а независимостта от външните условия е въпросната свобода от т.н. "матрица".

Човек твърде много желае Сигурността, Щастието и Любовта, в която първите две е побират. Това е естествено, това е първично. Дова е душевен и духовен глад. Човек в заблудата си, защото е сляп роб, търси тези неща вън от себе си в свят, който подлежи на непрекъснати промени, в свят, в който нищо не е сигурно и в който всичко е нетрайно.

Кое е нужно за да може човешкта клетка да е жива?

Клетката се нуждае главно от глюкоза и от кислород, чрез който да се възпламени процеса "горене", а това да даде възможност тази глюкоза да бъде абсорбирана от самата клетка.

В човешкото тяло има една жлеза, която е и орган едновремено, та тя произвежда гюкозата, но е до голяма степен закърняла, защото човек е започнал да внася храна от вън. Така става с всички жлези. Наркотиците, за които стана въпрос по-горе, дестват на същия принцип и жлезите също закърняват от тях, защото това, което произвеждат жлезите се внася по външен път, който е изкуствен. С лекарствато е същото положение. Колкото повече лекарства възприема човек, толкова по-болен и слаб става, защото жлезите все по-малко произвеждат, щото то нали се внася и така с поколения, а това отслабва вида, защото изчезва т.н. "естествен подбор".

Сага ми отговори - глупав ли е човека, че сам създава и сам поддържа всичко това, тази матрица?

Унищожава гори, земни ресурси. Замърсява води, почва... въздух.

Това е много глупаво и тъжно!

Защо? За да има, За да се подсигури. Заради търсеното щастие, което пак повтарям не е вън, а е вътре!

Знаеш ли, че вътре в организма може да се претвори въглеродния двуокис, който е отпадачен продукт (газ) и който до голяма степен е отговорен за токсинирането на тялото и за натрупването на т.н. "пикочна киселина", за смъртта на толкова много клетки, за слабостта на органи и тъкани, за болелстите, за смъртта на самото тяло?!

Да може!

Какво се случва в горните нива на атмосферата? Кое прави възможно съществуването на процеса "фотосинтеза"?

Ако човек направи същото, то ще бъде независим и от външния въздух (кислород).

Слънцето е отговорно за всичко това. То излъчва електромагнетизъм и топлина. Е? Човек има ли в себе си елекромагнетизъм? Има ли топлина? Може ли да повиши и да насочи тези в някоя посока?

Това са едни много интересни въпроси за човека и за човечеството като цяло. Помисли над тях, защото те са условието за търсената Свобода, за това човек да спре да робува и да бъде Гоподар на света, както е бил в Рая - да обработва (твори и претворява) и пази Земята (света).

Редактирано 12 юни 201015 г. от rurk (преглед на промените)

Мислите ти са ми много любопитни. Надявам се нямаш нищо против да цитирам част от тях в една моя тема .

Всъщност фолклора, примерно на скандинавските страни, до голяма степен се дължи на халюциногенни гъби, ефекта на летене (Питър Пан), говорещи животни и т.н. Такива гъби има и по нашия край... Ще асимилирам информацията преди да пиша повече.

ПП: Направих си нова тема проследяваща хаотично употребата на гъбки в културата, отпреди 9 000 г.

хубав ден

Редактирано 12 юни 201015 г. от am-am (преглед на промените)

Сага ми отговори - глупав ли е човека, че сам създава и сам поддържа всичко това, тази матрица?

Дочетох... Удивително е колко се припокриват разбиранията ни.

Хуманизмът е оставил мършата да се множи. Пазарните принципи пък често издигат безскруполните и лицемерни коп******. Не съм употребявал лекарства откак ме рязаха преди 15 години и редките ми настинки преболедувам на крака. Когато се помага на организмът неговите собствени сили и имунитет закърняват, това е толкова логично. Моралът твърди обратното - помощ до дупка, помощ до откат - с все по-силни химии и отрови. Всеки решава за себе си, но факт е, че се наследяват все по-слаби гени и хората сами се вкарват в задънена улица, където единственият им изход ще е да се тъпчат с все повече и повече лекарства за да заместят нещо което тялото им е можело само - да се бори и регенерира.

Ву Вей за мен е идеология на атрофизмът. Може да не съм разбрал и принципът и, малко ми бе отказано в стил "ако си интелегентен сам ще разбереш", да прозра т.нар. мъдрост.

Сигурността също е химера. Не ми требе живот да треперя над него. Да, ама това с което човек е закърмен е да трупа. И колкото повече трупа, толкова повече има да губи и има на главата си.

Капацитета на мозъчната кора е меко казано скромен, от порядъка на 2 до 5%, 7 за гениите и т.н. Не знам до колко е точно, но електромагнитният скенер отчитащ топлина на работещите сектори отчита толкова. И въпреки това мозъкът гори огромни количества енергия. В темата за училището казах, че няма такова нещо като "излишно усилие". Не знам дали ме разбраха. Няма излишно знание, защото освен само по себе си, то развива това в главата, както и тренировките правят мускулатурата. Сигурен съм, че менталните нива до които може да се достигне в рамките на един човешки живот са безбрежни и необятни. Наркотиците, както каза, ни ги показват, но за да стигнем до тях е нужно нещо повече. Мен ежедневието ми ме е погълнало. Имах тема за свободата наскоро. Казвам си го в прав текст - аз съм роб, аз имам задължения и грижи. Помня, че като дете не бях. Нещо се губи и не бързам да "порасна", да стана сухар и консерва. Затова употребявам и такива нелепи емотки , но лекции не ми се водят инфантилност ли, що отразяват.

Хуманизмът е оставил мършата да се множи.

В хуманизмът не намирам нищо лошо. Проблемът, според мен, е в неведението и в това, че човек е сляп за нещата. Ако хуманизмът е ограничен чрез невежеството, то наистина няма да е добро положението, но ако хуманизма се обляга на дълбокото познание върху живот, върху законите и принципи, то тогава всичко ще е о.к.

Когато се помага на организмът неговите собствени сили и имунитет закърняват, това е толкова логично.

Зависи как се помага - в какво направление и с какви средства. Един излет всред природата и едно омиротворяване на ума също се вид помощ за тялото.

Всеки решава за себе си, но факт е, че се наследяват все по-слаби гени и хората сами се вкарват в задънена улица, където единственият им изход ще е да се тъпчат с все повече и повече лекарства за да заместят нещо което тялото им е можело само - да се бори и регенерира.

Именно!

Ву Вей за мен е идеология на атрофизмът. Може да не съм разбрал и принципът и, малко ми бе отказано в стил "ако си интелегентен сам ще разбереш", да прозра т.нар. мъдрост.

"* У Вей - естествено действие, действие без усилие, бездействие, безупречно или безпогрешно действие; "Вей У Вей" - основен принцип в даоизма, дейтвие чрез бездействие, действие с най-малко усилие, да знаеш кога да дейтваш и кога да не действаш, да бъдеш естествен."

Ако някой стигне до въпросното, то същия разбира, че атрофирането не само е невъзможно явление, а даже се случва точно обратното на него. Възобновяване, Новораждане, постояннообновление, възкресение... събуждане за живота... просперитет, живост, импулс...

Свързано е с това да успокоиш ума си/мислите си. Писах вече в по-предишно мнение, че тогава нещо се случва. Нещо като взрив на живот, нещо като раждането на звезда. Енергията е толкова много, че обновява цялото ти същество. Според китайците, а и не само, ако тази енергия се поддържа и се свали в първия дан-тян, то чудесата които следват са просто неизброими.

В Йога същия принцип може да бъде срещнат в БхагавадГита например и той изглежда така:

"13

Аз създавам четирите варни

според качествата и кармата.

Знай, че извършвам такова дело

аз — напълно бездейният, вечният.

14

Аз съм свободен от своите действия

и не желая плодовете им.

Който знае моята истина,

е необвързан, свободен в делата си.

15

Тези предци, които ме знаеха,

търсейки освобождение — действаха.

Като използваш древния пример,

и ти извършвай своите действия!

16

Какво е действие и бездействие?

Тук даже мъдрите се заблуждават.

Ще ти разкажа за чистото действие.

В него ще бъдеш свободен от злото.

17

Трябва да знаеш какво е действие.

И какво е погрешно действие.

Трябва да знаеш какво е бездействие.

Пътят на действието е таен.

18

Който вижда в делата Бездействието,

а в бездействието — деяние,

той между хората е мъдрецът —

той е йогин в своите действия.

19

Който в своите жизнени действия

не е воден от страст и помисли,

който сам изгаря делата си

в огъня — Знание, — той е мъдрецът.

20

Който е освободен от желание

за плода на делата — и действа

доволен, без да търси подкрепа,

той и да действа - не върши нищо.

21

Той няма надежди и притежания.

Отдал е изцяло ума си на атмана.

Такъв човек от грях е свободен:

не той — тялото му в света действа.

22

Доволен — каквото и да получи,

отвъд тленна двойственост и ревност,

еднакъв пред загуба и пред победа,

той от делата си не е обвързан.

23

Щом не е обвързан, щом е свободен,

щом умът му почива в Знанието,

делата му са свещени жертви —

унищожил е тежката карма.

24

Брахман е всяко жертвено действие.

Брахман е жертвата. Брахман е огънят.

И приносителят. Щом си в покоя

на делото — брахман — постигаш брахмана.

25

Някои йогини принасят жертви

на божествата, които почитат.

Други принасят себе си в жертва

на Едното — пламтящия брахман.

26

Някои в огъня на покоя

жертват петте сетива на знанието.

Други в огъня на сетивата

принасят в жертва сетивни предмети.

27

Трети жертват сетивното действие,

както и своите жизнени токове.

в огъня на единение с атмана,

който е разпален от Знанието.

28

Едни принасят в жертва богатство,

други — монашество, трети йогизъм.

Едни правят жертви, като се учат,

други — чрез пазене на обети.

29

Някои в прана — в издишването

изгарят апана — вдишването,

или обратното, или задържат

и двете — отдадени на пранаяма.

30

Някои хранят умерено тялото —

горят енергии в други енергии,

Всички те знаят какво е жертва.

И чрез жертви изгарят страданието.

31

Които се хранят с останки от жертви —

вкусват амрита, — стигат до брахмана.

Но всички, които не правят жертви,

губят и този живот, и вечния.

32

Много и разнородни са жертвите

според учението за брахман.

Жертва се ражда от всяко действие.

Ако разбираш това — си свободен.

33

По-висше от материалните жертви

е жертвопринасянето на Знание.

Защото всички земни деяния

в свещеното Знание свършват, о, Партха!

34

Ще придобиеш свещеното Знание

чрез прекланяне пред учителя,

чрез разумни въпроси и служене.

Зрящият мъдър ще те научи.

35

Добиеш ли Знанието, Пандава,

ти няма вече да се заблуждаваш.

Всяко нещо ще виждаш в сърцето си:

светът е в атмана. Аз съм атманът!

...

Арджуна каза:

1

Ти възхваляваш йога чрез дейност,

но също и отказа да се действа.

Кажи ми вече ясно, о, Кришна,

кой от двата пътя е висшият?

Върховносияйния каза:

2

Водят към съвършенство и отказът

от дейност, както и йога чрез дейност.

Но йога чрез дейност — чрез свята жертва,

е по-добрият от двата пътя.

3

Истински се е отказал от дейност,

който не мрази, нито желае

над противоречията издигнат,

той скъсва оковите, о, Мощноръки.

4

Но за мъдреца йога чрез знание

и йога чрез дейност не са различни:

който е всеотдаен в едното —

той постига целта и на двете.

5

До еднакво издигане водят

и кармайога, и джнанайога.

Който вижда, че йога чрез дейност

е и отказ от дейност — той вижда.

6

Но до пълния отказ от дейност

без дейност йогийска трудно се стига.

Мъдрец, отдаден на кармайога,

бързо постига вечния брахман.

7

Който, отдаден на йога, пречистен

и овладял ума, сетивата —

атмана в себе си вижда във всичко —

дори да действа, не е зависим.

8

Когато гледа, слуша, докосва,

мирише, ходи, яде, спи и диша,

отрекъл се и познал същината,

мъдрецът казва: „Нищо не правя!"

9

Когато говори, дава и взима,

когато отваря очи и затваря,

дори тогава мъдрецът казва:

„В сетивния свят сетивата се движат!”

10

Посветил всяка дейност на брахмана

и отхвърлил всяка привързаност,

както над мътни води — цвят на лотос,

той от злото не се опетнява.

11

Само с тяло, с ум или разум

или със сетивата на знанието,

йогините необвързани действат —

само с цел да разбулят атмана.

12

Отказал се от плода на действието,

покой постига посветилият се.

Привързан към плода чрез желанието,

непосветеният не е свободен.

13

Отхвърлил с ума си всяко деяние,

уравновесеният в радост се слива

с жителя на Града с девет порти,

който не действа и не подтиква.

14

Владетелят на света не поражда

нито действия, нито деяния,

нито привързване към плодовете.

Самосъща природата действа.

15

Вездесъщият си остава

отвъд добрите и зли деяния.

Но мъдростта е обвита в невежество,

което хората заблуждава.

16

Ако унищожиш невежеството

с мъдростта на атмана в себе си,

тази мъдрост подобно на слънце

ще освети върховния брахман.

17

Който стане единен с него,

с ум и разум насочен в него,

веднъж прогонил греха чрез мъдрост, _

достига покоя в свръхдвижението.

18

В брамин изпълнен с мъдрост и скромност,

както и в крава, и в слон, и в куче,

и в дрипльо, който се храни с кучета —

мъдрият вижда във всички Едното.

19

Който, с ум в равновесие, приживе

победи кръговрата на тленното,

той се съединява с брахмана:

брахманът е чистота и спокойствие.

20

Който в неволи не се тревожи

и от наслади не се вълнува,

с ясен разум, спасен от съмнения,

той знае брахмана и е в брахман.

21

Непривързан към външни предмети,

намерил радост в сърцето си — в атмана

този, единен с брахмана йогин

непреходната радост изпитва.

22

Всяка наслада от външни предмети

е лоно на предстоящо страдание:

тя почва и свършва, о, Каунтея.

Мъдрият другаде търси радост.

23

Който преди да напусне тялото

може да укротява стремежи,

породени от гняв и желание,

той е истински йогин, щастливец.

24

Щастлив отвътре, отвътре радостен,

озарен от вътрешен огън —

той постига наистина брахмана.

Той се разтваря в брахманирвана.

25

Постигат покоя на брахман мъдрите,

убили злото, спасени от двойственост,

уравновесени, единни с атмана —

за тях е радост световното благо.

26

Към тях, отреклите се от стремежи,

освободени от гняв и желания,

с подвластни мисли, прозрели атмана —

към тях приижда Покоят на брахман.

27

Недосегаем за външни предмети,

с поглед, съсредоточен между веждите,

привел в равновесие прилива

и отлива на дъха през наздрите,

28

надвил сетивата, ума и разума,

устремен към освобождение,

убил гнева, страха, своите страсти —

мъдрецът завинаги е свободен.

29

Който знае, че се наслаждавам

на всички жертви и на въздържанието,

че съм вселенска Сила и Любещ

всичко живо — той мир получава"

Да, ама това с което човек е закърмен е да трупа. И колкото повече трупа, толкова повече има да губи и има на главата си.

Да, в повечето случаи е така, но пак зависи от това, какво човек инвестира и за каква цел.

Не наричам хуманизмът лошо нещо. Само изтъквах неговите недостатъци. По-точно бих го нарекъл по-малкото зло. Хуманизмът е базиран върху труда на единиците на обществото да запазят цялото. Съединението прави силата, това е принципът. Същият до голяма степен изтрива чертите на свободният дух. Когато си нареден на опашки ти не си личност, а индивид. Разликата е огромна.

"* У Вей - естествено действие, действие без усилие, бездействие, безупречно или безпогрешно действие; "Вей У Вей" - основен принцип в даоизма, дейтвие чрез бездействие, действие с най-малко усилие, да знаеш кога да дейтваш и кога да не действаш, да бъдеш естествен."

Това звучи много мъдро. Да знаеш кога да предприемеш нещо и кога да пасуваш. Това е изключително ценно качество. Но, обърни внимание какво написах преди. Майсторът, който може с няколко замаха да създаде нещо, със сигурност си е скъсал д-то преди това. Т.е. да можеш да спестиш усилия сега е следствие от дори преразход на такива преди. Това се нарича инвестиция. Трудиш се повече днес, за да добиеш умения да ти е по-лесно утре. Всички сме сричали някога, а сега ни се струва лесно - въпрос на опит.

Сега се сетих собственика на Плейбой как отговорил на въпроса какво е хубава жена - когато видиш достатъчно много жени, просто го знаеш. За да знаеш как да си свършиш работата също трябва да видиш много работа. Никой не се е родил научен.

За мен това мото намира почва лесно (не непременно) в онези меланхолични отпуснати създания които с кеф ще ти изрецитират екзотично звучащи учители, за да оправдаят своята липса за живот. Хубав пример е една флегма която ще ти цитира някой който не можеш да повториш, как нищо няма значение, но лее словоизлеяния като за световно, сякаш да убеди себе си, че е над това, и инак никак не му пука за нищо.

"* У Вей - естествено действие, действие без усилие, бездействие, безупречно или безпогрешно действие; "Вей У Вей" - основен принцип в даоизма, дейтвие чрез бездействие, действие с най-малко усилие, да знаеш кога да дейтваш и кога да не действаш, да бъдеш естествен."

Ако някой стигне до въпросното, то същия разбира, че атрофирането не само е невъзможно явление, а даже се случва точно обратното на него. Възобновяване, Новораждане, постояннообновление, възкресение... събуждане за живота... просперитет, живост, импулс...

Свързано е с това да успокоиш ума си/мислите си.

Тук откривам противоречие. Забелязал ли си каква паника и апокалиптични прогнози следват от вулканични изригвания, земетресения, наводнения и прочие? Защо никой не разбира, че земята е жива, че не може всеки 4 юни да е точно 17 градуса и 42% влажност на въздуха? Обратното би било права линия на кардиограма. И за мен да си жив, значи сърцето ти да бие силно. Да те вълнува света, да не можеш да си безучастен нихилист. Нирваната, и ти го каза, е друг свят. Можеш да бъдеш равнодушен и да приемеш всичко едва когато го напуснеш.

Изобщо източната народопсихология е адски отдалечена от това което може да поеме средностатистически българин. Все едно китаец да се научи да бъди българин - против природата му би било.

"Действие чрез бездействие водещо до постояннообновление", не го разбирам просто...

Моралът твърди обратното - помощ до дупка, помощ до откат - с все по-силни химии и отрови .

Морал...

Външни рамки на мислене и поведение.

Етиката вече е нещо лично твое, идва от сърцето ти, но ако подчиниш етиката си на морала... пак си в задънена улица

Ву Вей за мен е идеология на атрофизмът. Може да не съм разбрал и принципът и, малко ми бе отказано в стил "ако си интелегентен сам ще разбереш", да прозра т.нар. мъдрост.

Интелегентността само до някъде ще ти помогне.

Ето... атрофизъм смея се с глас

Никой отвън не може да промени нещо вътре в теб.

Е, човек се оглежда за да се вдъхнови да се промени.

Моралът служи за изучаване на етиката, която е по-широко философско понятие. Моралът най-общо е система от принципи на поведение и отношение към света, отнасяща се до понятията добро и зло.

Нел, за теб човек се ражда с етика ли

Не наричам хуманизмът лошо нещо. Само изтъквах неговите недостатъци. По-точно бих го нарекъл по-малкото зло. Хуманизмът е базиран върху труда на единиците на обществото да запазят цялото. Съединението прави силата, това е принципът. Същият до голяма степен изтрива чертите на свободният дух. Когато си нареден на опашки ти не си личност, а индивид. Разликата е огромна.

Хуманизмът даже не е зло. В зло се превръща, ако е съпътстван от хорското невежество. Недостатъците са в човешкия ум, който до голяма степен е сляп за закони и принципи. Хуманизмът се разбира различно и разбирането му зависи от това до колко човека е зрящ за живота. Понякога (а според мен често) да не прекратиш страданието нечие е хуманно. Както няма нищо лошо в това да си обикновен "индивид".

Всеки в този свят се опитва именно да не бъде обикновен, да не бъде безличен. Всеки се опитва да е нещо значимо, да е специално, да е дух, а не незабележима част от масата и точно поради това, че всеки се опитва да бъде въпросното, се появява конфликт и сблъсък на интереси, защото за да бъда аз нещо повече от теб, то трябва да ти надвия, да се издигна, а ти да останеш в ниското. Трябва да изпъкна.

Страхът от това да си обикновен е свързан със страхът от смъртта, от обезличаване.

Днес се счита за нещо обикновенно да искаш да бъдеш необикновен, първенец, най-добър в нещо. Днес се счита за лудост, за нещо ненормално, ако искаш да останеш просто обикновен човек. Човек без силно изразени амбиции и човек без прекалени изисквания към живота и към себе си. Обикновен човек. Естественост.

Човек се страхува от тази обикновенност, защото там би могъл да изчезне аз-ът му, а това си е смърт.

Това звучи много мъдро. Да знаеш кога да предприемеш нещо и кога да пасуваш. Това е изключително ценно качество. Но, обърни внимание какво написах преди. Майсторът, който може с няколко замаха да създаде нещо, със сигурност си е скъсал д-то преди това. Т.е. да можеш да спестиш усилия сега е следствие от дори преразход на такива преди. Това се нарича инвестиция. Трудиш се повече днес, за да добиеш умения да ти е по-лесно утре. Всички сме сричали някога, а сега ни се струва лесно - въпрос на опит.

Да, без да инвестираш, не можеш да береш плодове от труда си.

Дири с немисленето е така.

"На Изток много не се прехласваме по мислителите - тук на почит са не-мислещите. Дори когато мислят, правят го, за да се придвижат към не-мисленето. Използват мисълта като трамплин към без-мислието."

Това пак е труд, това пак е инвестиция.

В Дзен Будизма се среща един коан, в който:

"Един монах попитал Юе-шан:

— За какво мисли човек, докато седи във вглъбение?

— Мисли за немисленето — отвърнал Учителят.

— Как човек мисли за немисленето? — попитал монахът.

— Без да се замисля — казал Учителят."

Това си е труд - действие, чрез бездействие.

Тук откривам противоречие. Забелязал ли си каква паника и апокалиптични прогнози следват от вулканични изригвания, земетресения, наводнения и прочие? Защо никой не разбира, че земята е жива, че не може всеки 4 юни да е точно 17 градуса и 42% влажност на въздуха? Обратното би било права линия на кардиограма. И за мен да си жив, значи сърцето ти да бие силно. Да те вълнува света, да не можеш да си безучастен нихилист. Нирваната, и ти го каза, е друг свят. Можеш да бъдеш равнодушен и да приемеш всичко едва когато го напуснеш.

Изобщо източната народопсихология е адски отдалечена от това което може да поеме средностатистически българин. Все едно китаец да се научи да бъди българин - против природата му би било.

"Действие чрез бездействие водещо до постояннообновление", не го разбирам просто...

Пътят към Любовта, която те прави да се вълнуваш от всички и всичко, която те прави добър човек, излъчващ и даряващ, минава през Нирваната, а сиреч през спокойствието на ума. Писах вече неколкократно, че в този Покой нещо избликва и то напълва сърцето. Следователно можеш да дадеш само когато/ако имаш. А това не е никак да си безучастен нихилист. Нирваната е част от пътя, но не и неговия финал. Ето това все още ти убягва.

Човек търси покоят на ума, за да напълни сърцето си с Любов, за да познае светът и Битието, за да се "рестартира" и обнови, за да реанимира сърцето си, за да задейства перпетомобилето (Любовта).

Целта на този път е Любовта, а не Нирваната. Нирваната е средството, но не и крайната цел. Нирваната е предпоследна спирка.

Редактирано 12 юни 201015 г. от rurk (преглед на промените)

Всеки в този свят се опитва именно да не бъде обикновен, да не бъде безличен. Всеки се опитва да е нещо значимо, да е специално, да е дух, а не незабележима част от масата и точно поради това, че всеки се опитва да бъде въпросното, се появява конфликт и сблъсък на интереси, защото за да бъда аз нещо повече от теб, то трябва да ти надвия, да се издигна, а ти да останеш в ниското. Трябва да изпъкна.

Страхът от това да си обикновен е свързан със страхът от смъртта, от обезличаване.

В темата ми за свободата и волята (не знам дали си я погледнал) поставям хипотезата, че те са нещо идеално, както божественото, както утопията и по тази причина не съществуват. Свободата може да бъде цел, но не може да бъде постигната, не и абсолютно. И в този ред на мисли свободни хора живеещи според воля изолирана от външни влияния не съществува и този стремеж към разбиване на нормите, не писаните, а загнездените в нас с промиването на мозъка наречено "морал", е любима тема на кинематографиране и на мечтане. Интересно ми е какво мислиш за това. И ако смяташ, че свобода има, кажи, поглеждал ли си някога светофар или часовник и ако си, то какво говори това?

Човек търси покоят на ума, за да напълни сърцето си с Любов, за да познае светът и Битието, за да се "рестартира" и обнови, за да реанимира сърцето си, за да задейства перпетомобилето (Любовта).

Целта на този път е Любовта, а не Нирваната. Нирваната е средството, но не и крайната цел. Нирваната е предпоследна спирка.

Изтрих нещо което сега виждам, че си написал. Да обичаш някой значи да искаш да бъдеш по-добър. По-дъбър във всяко отношение.

Но защо описваш любовта като крайна спирка на нирваната? Нали любовта са трепети? Нали тогава бие сърцето най-силно, иска да изскочи от тялото ни, да се пръсне, тялото ни е влудено от коктейла хормони, адреналин и ендорфин не ни дават мира, сън и спокойствие. Къде е покоя в обичането? Заради обичане се правят войни, хубавите Елени ще унищожат света, не оръжията. Красотата няма да спаси света...

Е, човек се оглежда за да се вдъхнови да се промени.

Нел, за теб човек се ражда с етика ли

Използвам понятия, близки по съдържание. Етиката и съвестта, за които аз говоря не подлежат на дефиниране. Затова подчетавам "вътрешно"-това, което "казва" сърцето. Това е естествената реакция.

Проблемът е дали умеем да "чуваме" сърцето си.

Ето... ти спомена любовта, която ни прави по-добри. А като ни духнат под опашката? - тогава добри ли сме?

А ревността? Тя от любов ли е?

Но Рурк говори за Любовта. Това е нещо съвсем различно от тази любов, за която сме свикнали да говорим и да възприемаме. Понякога е дори жестокост, в смисъла на морала-на доброто и лошото. Но необходима жестокост, градяща.

Ако си спомняш разговора ни с Дарки в твоята тема за свободата. Може и от обич да се "жили".

Използвам понятия, близки по съдържание. Етиката и съвестта, за които аз говоря не подлежат на дефиниране. Затова подчетавам "вътрешно"-това, което "казва" сърцето. Това е естествената реакция.

Проблемът е дали умеем да "чуваме" сърцето си.

Ето... ти спомена любовта, която ни прави по-добри. А като ни духнат под опашката? - тогава добри ли сме?

А ревността? Тя от любов ли е?

Но Рурк говори за Любовта. Това е нещо съвсем различно от тази любов, за която сме свикнали да говорим и да възприемаме. Понякога е дори жестокост, в смисъла на морала-на доброто и лошото. Но необходима жестокост, градяща.

Ако си спомняш разговора ни с Дарки в твоята тема за свободата. Може и от обич да се "жили".

Ти можеш ли да обичаш? Безпрекословно.