Ти можеш ли да обичаш? Безпрекословно.

Безпрекословно?

Безпрекословно - не. Несъвършена съм. Но познавам живота, себе си и хората и живея с минимум страдание.

мисля, че думата е безрезервно

Редактирано 13 юни 201015 г. от Нел (преглед на промените)

В темата ми за свободата и волята (не знам дали си я погледнал) поставям хипотезата, че те са нещо идеално, както божественото, както утопията и по тази причина не съществуват. Свободата може да бъде цел, но не може да бъде постигната, не и абсолютно. И в този ред на мисли свободни хора живеещи според воля изолирана от външни влияния не съществува и този стремеж към разбиване на нормите, не писаните, а загнездените в нас с промиването на мозъка наречено "морал", е любима тема на кинематографиране и на мечтане. Интересно ми е какво мислиш за това. И ако смяташ, че свобода има, кажи, поглеждал ли си някога светофар или часовник и ако си, то какво говори това?

Свободата и свободната воля - с тях обикновенния човек не разполага. Да те са идеални, но не са непостижими. Има човеци, които ги постигат. Лично познавам трима, при които има относително постигане на Свободата и свободната воля. Те не гледат часовник, нито светофар.

Всъщност и аз не гледам.

Изтрих нещо което сега виждам, че си написал. Да обичаш някой значи да искаш да бъдеш по-добър. По-дъбър във всяко отношение.

Но защо описваш любовта като крайна спирка на нирваната? Нали любовта са трепети? Нали тогава бие сърцето най-силно, иска да изскочи от тялото ни, да се пръсне, тялото ни е влудено от коктейла хормони, адреналин и ендорфин не ни дават мира, сън и спокойствие. Къде е покоя в обичането? Заради обичане се правят войни, хубавите Елени ще унищожат света, не оръжията. Красотата няма да спаси света...

Тази любов за която ти говориш и тази Любов която имам в предвид са различни. Визирам вечната и безвъзвратна Любов, която е независима от външни фактори. Те ня могат да е разрушат.

Биенето на сърцето и хормоналната заря са следствие от обикновенната човешка любов, което е твърде често примесена с обич и която е зависима от външни фактири. Която е нетрайна и ограничена от време и пространство.

Покоя е условие за появата на Вечната Любов, Сед това има хомегенна смес от Любов и Покой, но тази Любов много се различава от онази. При нея сърцето бие бавно. Цари приказна хармония в тялото, няма старост, боест, смърт, скръб, печал, болка, страдание. Сън не те лови, защото не изпитваш нужда, и именно това - тази липса на нужда не е в противовест с покоя. Покоя е в ума. Любовта властва над цялото тяло, а не само в сърцето, при това относително, както е в първия случай.

Покоя е условие за появата на Вечната Любов, Сед това има хомегенна смес от Любов и Покой, но тази Любов много се различава от онази. При нея сърцето бие бавно. Цари приказна хармония в тялото, няма старост, боест, смърт, скръб, печал, болка, страдание. Сън не те лови, защото не изпитваш нужда, и именно това - тази липса на нужда не е в противовест с покоя. Покоя е в ума. Любовта властва над цялото тяло, а не само в сърцето, при това относително, както е в първия случай.

Що за живот е живот без страдание? Може ли да съществува хармония когато забравим какво е хаос?

ПП: Одобрение ли имаш в блога, че писах...

Що за живот е живот без страдание? Може ли да съществува хармония когато забравим какво е хаос?

ПП: Одобрение ли имаш в блога, че писах...

Ами това е живот в Любов и Щастие, които са отвъд двойствеността и полярността на страдание и кеф.

Хармонията е отсъствието на хаос и обратното - хаосът е отсъствието на хармония.

Блогът си е твой и можеш да си правиш каквото искаш с него. Не държа авторско право.

Редактирано 13 юни 201015 г. от rurk (преглед на промените)

Трудно ми е да си представя живота без двойнствеността. Винаги съм я ползвал за да описвам света.

Редакция: В момента блога ти е с коментари с одобрение. Избери опция "Заключи темата", за да са невъзможни.

Редактирано 13 юни 201015 г. от am-am (преглед на промените)

Трудно ми е да си представя живота без двойнствеността. Винаги съм я ползвал за да описвам света.

ПП: Писах в твоя блог вчера.

Посочи къде си писал с линк. До сега не съм позволявал коментари в блога, който съм направил тук, така ще бъде и за в бъдеще. Той не е правен с цел дускусии.

Редактирано 13 юни 201015 г. от rurk (преглед на промените)

Що за живот е живот без страдание? Може ли да съществува хармония когато забравим какво е хаос?

Животът без непрекъснато страдание определено е за предпочитане пред непрестанните стремежи към някого или нещо и допълнителните страдания, които съпътстват тези стремежи(желания, брожения, домогвания).

От опитностите си разбрах, че стремежът към съвършенство е зло.

Колкото до хармонията... успееш ли да усетиш хармонията вътре в себе си, т.е. спокойствието, равновесието и да ги поддържаш... вече ставаш доста различен човек. Усещането е точно като че ли плуваш по течението на живота, иначе... блъскаш срещу течението, задъхваш се, хабиш енергия и постоянно имаш усещането, че стоиш на едно място, че робуваш, че си пленник на това или онова, на този или онзи човек...

философия на ума и "философия" на духа

философия на ума и "философия" на духа

философия на живота

Онези,които в древността съхранявали живота си,не са се стараели да украсят знанието си с доказателства и да обемат целия свят чрез знанията си или да достигнат първородната Сила на нещата.Те се задоволявали със съдбата си и се наслаждавали на природата си. Какво друго са могли да направят? Нали Пътят не е в малките дела,а Силата на живота – в ограничените знания. Ограничените знания погубват Силата на живота, малките дела погубват Пътя. Затова казват "Бъди прям – това е всичко". Успех се нарича щастието да осъзнаваш себе си като цял и невредим. Според древните успехът не е бил в това да притежаваш колесница и шапка на знатен велможа, а в невъзможността да добавиш каквото и да било към своето щастие. Сега вече за успех се счита притежанието на колесница и шапка на знатен велможа.Но шапката и колесницата не са ни дарени от природата и съдбата ни. Това, което ни се дава по случайност, се задържа у нас само известно време и ние нито можем да го привлечем, нито да го задържим завинаги.Затова не разпалвай в себе си страстта за шапки и каляски, не изменяй на себе си заради придобивката или загубата. Винаги и навсякъде бъди щастлив и не позволявай на житейските вълнения да те завладеят. Днес ние тъгуваме, когато временните ни придобивки ни напускат. Видно е, че не умеем да ценим даже собственото си щастие. Затова казват, че "Тези, които заради вещите се отричат от себе си и пренебрегват природата си заради изгодата на света, следва да бъдат наречени хора, които обръщат всичко с краката нагоре."

"Джуан-дзъ"

ЛЕГЕНДА ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА КНИГАТА

"ДАО ДЪ ДЗИН" ПО ПЪТЯ НА ЛАО ДЗЪ В ИЗГНАНИЕ

1

Щом седемдесет прехвърли, сгърбен от умора,

Философът зажадува за покой.

Бе в страната пак доброто без опора,

А злините ставаха безброй.

Затова обущата си стегна той.

2

Нужното - а много то не беше -

Върза на бохчица с як канап:

Сложи книжката, която винаги четеше,

Взе лулата, дето вечер пушеше край огън слаб,

Тури също малко житен хляб.

3

Полюбува се за сетен път на долината,

После я забрави, щом пътеката през билото пое.

Волът му с охота хрупаше тревата.

На гърба му старецът се чувстваше добре -

Нямаше защо да бърза, можеше и да поспре.

4

Но след три дни пътя му кръстоса

Митничар и викна с остър глас:

"Ценности за обмитяване?" - "Не нося."

"Философ е..." - каза воловарчето тогаз.

Всичко изяснено бе завчас.

5

"И какво роди на стареца главата?" -

Заразпитва го мъжът развеселен.

А момчето рече: "Туй, че мека е водата,

Ала твърдата скала дълбае ден след ден.

Проумя ли, силният ще бъде победен!"

6

За да не замръкнат в планината,

Малкият подкара вола си с камшик.

Тримата възвиха покрай черен бор в гората,

Ала митничарят пак нададе вик:

"Хей, почакай!" И настигна ги за миг.

7

"Как бе онова с водата, старче?"

"Важно ли е?" - старецът го наближи.

"Аз съм само митничар, обаче

Кой ще бъде победител и за мен важи.

Тъй че ако знаеш, разкажи!

8

Мъдростта си продиктувай на хлапето! Запиши я!

Че със себе си не бива да я отнесеш.

Там при нас мастило има и хартия,

Има и вечеря, ако щеш.

Трябва само да речеш!"

9

Старецът през рамо го изгледа:

Дреха в кръпки, бос, с напукани пети,

Сбръчкано чело, устата бледа...

Ах, не победител ще го приюти.

После промълви: "Нима и ти?"

10

Да откаже на молба вежлива,

Старецът май беше вече твърде стар.

Затова високо рече: "Който пита, отговор добива!"

"А и застудява..." - смънка мъничкият воловар.

"Е, добре, ще спрем за нощ макар."

11

Бавно старецът от своя вол се свлече.

Седем дена писаха момче и философ.

Митничарят носеше храна (по-надалече

Хокаше контрабандистите със глас суров).

Най-накрая ръкописът бе готов.

12

И трактат с осемдесет и една глави за спомен

Връчи малкият на митничаря ученолюбив.

Те приеха за из път подарък скромен

И възвиха към гората покрай бора крив.

Е, кажете: кой бе по-вежлив?

13

Ала само философа да не славим дружно -

Името му върху книгата личи!

От мъдреца да изтръгнем мъдростта е нужно.

Затова за митничаря нека да не се мълчи:

Той мъдреца насърчи.

1938 год.

Бертолт Брехт

Превод от немски Венцислав Константинов

Редактирано 29 юни 201015 г. от Нел (преглед на промените)