Изпитите ми свършиха и аз спокойно захванах десетина книжки за четене. В момента съм на "Гордост" на Макнот и мога да кажа, че това е първата книга на която съм плакала, четейки за болката на главната, от това, че главния е измамник. Докато главната четеше, как главния имал сумати похождения, как я беше прелъстил в една къщичка на морето, която се оказа собственост на дългогодишната му любовница и после я беше излъгал, и я беше отпратил, че имал работа, а папараците го бяха снимали с любовницата му направо се спуках от рев.

Ине много ме зариби с коментара си и аз подкарах книжлето преди два часа...явно ще бодувам докато я дочета, защото ми е адски интересна!

Недейте така, че съм в мелодраматично настроение, само ми дайте да гледам/чета нещо драматично и с готовност ще извадя кърпичките и ще заподсмърчам... Някакъв такъв период ми е явно...

Ох не мога да кажа изчетох, защото думата е по-скоро глътнах "Гордост" на Макнот - уникална книга, буквално ми напълни душата!

Страхотен сюжет, интригата беше отлична, героите супер сладки, Лорън - точно моят тип героиня, тоест не се притеснява да си изплаче очите, когато поводът го налага и в същото време не оставаше длъжна никому...а Ник - отново любима комбинация - развратен, похотлив и сърдитко, когато ситуацията го изискваше

Няколко неща адски много ми харесаха - нескопосаното ухажване на Ник, докато работеха заедно и най-вече как я ревнуваше главната, милия направо му замина душевното равновесие, как промени отношението си към секса! Също така цялата история около майката на главния беше много интересна и доста тъжна като цяло - това ми прави впечатление в стила на авторката, явно тежкото детство, вследствие на изоставяне, пренебрегване и т.н. на някой от героите е нещо като запазена марка. И нещо за финала на романа, много ме изкефи - последните три страници бяха толкова романтични, мили и в същото време го нямаше леко лигавият момент точно на финала, който в други книги ме е раздразвал...да си призная честно даже пуснах няколко сълзички, наистина беше адски трогателно!

"Лицето му бе запечатано в съзнанието й — помнеше всяка негова черта. Но помнеше също и последната им среща — тогава тя пак беше на колене… и плачеше в краката му. Гневът и унижението я заслепиха.

— Махай се веднага оттук! — избухна Лорън, без да забелязва разкаянието, съжалението, които помрачаваха сивите му очи.

Той се приближи към нея.

Тя се отмести и чак тогава се изправи, а цялото й тяло се тресеше. Ник протегна ръце към нея, но тя замахна и го удари по лицето.

— Казах вече, махай се оттук! — извика.

Той обаче не помръдна и тя отново вдигна ръка.

— По дяволите! Махай се!

Ник се втренчи в ръката й и тихо изрече:

— Хайде, направи го!

Разтреперана от гняв, Лорън сломено отпусна ръка и заотстъпва встрани, правейки опити да заобиколи елхата, за да се измъкне от стаята.

— Лорън, почакай… — Той застана на пътя й и протегна ръка.

— Не ме докосвай! — извика тя, отвръщайки се като обезумяла от ръката му. Отстъпи още встрани, за да го заобиколи и да избяга от стаята.

Ник не можеше да й позволи да излезе.

— Лорън, моля те, остави ме да…

— Не! — извика истерично тя. — Стой далеч от мен!

Опита се да избяга, но той я хвана за ръцете. Тя се извърна към него като обезумяла, дърпаше се бясно и го удряше. — Мръсен кучи син! — ридаеше и го блъскаше с юмруци по гърдите. — Мръсен кучи син! Аз те молех на колене!

Ник едва я удържаше. Останала без сили, тя се отпусна в ръцете му, а тялото й започна да се тресе от конвулсивни ридания.

— Ти ме накара да прося милост на колене… — повтаряше в прегръдките му — …ти, ти ме накара да прося на колене.

Той я държеше и си припомняше красивото, лъчезарно момиче, което влезе в живота му и го преобърна със своята усмивка.

„Какво ще стане с мен, ако тази пантофка ти бъде по мярка?”

„Ще те превърна в красива жаба.”

Очите му започнаха да парят от горчиво разкаяние.

— Съжалявам — шепнеше дрезгаво Ник. — Толкова съжалявам.

Лорън долови болката в гласа му и ледената безчувственост в душата й започна да се стопява."

Да се повторя отново - невероятна книга, и тъй като нямаме отделна тема за съвременните романи ще си позволя в тази да й дам една огромна десятка и да я препоръчам горещо!

Ох не мога да кажа изчетох, защото думата е по-скоро глътнах "Гордост" на Макнот - уникална книга, буквално ми напълни душата!

Страхотен сюжет, интригата беше отлична, героите супер сладки, Лорън - точно моят тип героиня, тоест не се притеснява да си изплаче очите, когато поводът го налага и в същото време не оставаше длъжна никому...а Ник - отново любима комбинация - развратен, похотлив и сърдитко, когато ситуацията го изискваше

Няколко неща адски много ми харесаха - нескопосаното ухажване на Ник, докато работеха заедно и най-вече как я ревнуваше главната, милия направо му замина душевното равновесие, как промени отношението си към секса! Също така цялата история около майката на главния беше много интересна и доста тъжна като цяло - това ми прави впечатление в стила на авторката, явно тежкото детство, вследствие на изоставяне, пренебрегване и т.н. на някой от героите е нещо като запазена марка. И нещо за финала на романа, много ме изкефи - последните три страници бяха толкова романтични, мили и в същото време го нямаше леко лигавият момент точно на финала, който в други книги ме е раздразвал...да си призная честно даже пуснах няколко сълзички, наистина беше адски трогателно!

"Лицето му бе запечатано в съзнанието й — помнеше всяка негова черта. Но помнеше също и последната им среща — тогава тя пак беше на колене… и плачеше в краката му. Гневът и унижението я заслепиха.

— Махай се веднага оттук! — избухна Лорън, без да забелязва разкаянието, съжалението, които помрачаваха сивите му очи.

Той се приближи към нея.

Тя се отмести и чак тогава се изправи, а цялото й тяло се тресеше. Ник протегна ръце към нея, но тя замахна и го удари по лицето.

— Казах вече, махай се оттук! — извика.

Той обаче не помръдна и тя отново вдигна ръка.

— По дяволите! Махай се!

Ник се втренчи в ръката й и тихо изрече:

— Хайде, направи го!

Разтреперана от гняв, Лорън сломено отпусна ръка и заотстъпва встрани, правейки опити да заобиколи елхата, за да се измъкне от стаята.

— Лорън, почакай… — Той застана на пътя й и протегна ръка.

— Не ме докосвай! — извика тя, отвръщайки се като обезумяла от ръката му. Отстъпи още встрани, за да го заобиколи и да избяга от стаята.

Ник не можеше да й позволи да излезе.

— Лорън, моля те, остави ме да…

— Не! — извика истерично тя. — Стой далеч от мен!

Опита се да избяга, но той я хвана за ръцете. Тя се извърна към него като обезумяла, дърпаше се бясно и го удряше. — Мръсен кучи син! — ридаеше и го блъскаше с юмруци по гърдите. — Мръсен кучи син! Аз те молех на колене!

Ник едва я удържаше. Останала без сили, тя се отпусна в ръцете му, а тялото й започна да се тресе от конвулсивни ридания.

— Ти ме накара да прося милост на колене… — повтаряше в прегръдките му — …ти, ти ме накара да прося на колене.

Той я държеше и си припомняше красивото, лъчезарно момиче, което влезе в живота му и го преобърна със своята усмивка.

„Какво ще стане с мен, ако тази пантофка ти бъде по мярка?”

„Ще те превърна в красива жаба.”

Очите му започнаха да парят от горчиво разкаяние.

— Съжалявам — шепнеше дрезгаво Ник. — Толкова съжалявам.

Лорън долови болката в гласа му и ледената безчувственост в душата й започна да се стопява."

Да се повторя отново - невероятна книга, и тъй като нямаме отделна тема за съвременните романи ще си позволя в тази да й дам една огромна десятка и да я препоръчам горещо!

Хихи страхотен коментар мило, подкрепям те с две ръце. И аз я свърших вчера и съм много доволна. Дори се сдържах да не зарева, като наща молеше нашия на колене да му повярва, много добре написана книжка, аз я четох от кака ми, ама на 100% ще си я купя за мен си.

Аз съм се заела да чета Теменужки в снега на Грасо, засега ми върви малко мудничко, но се надявам да се засили действието скоро. Наскоро прочетох Дивачката на Пътни, естествено книгата е в поредица с още две, жалко че не схванах с третата книга каква е връзката. Иначе книгата за брата близнак на главният се очертава интересно четиво и дано да я преведат някой хубав слънчев ден. Дивачката е доста забавна книга, много ми хареса как главната тормозише главният като му се навираше в ръцете и се опитваше да го прелъсти. Друга книга, която изчетох наскоро е Грешница на любовта на Барбара Смит - тук главната е дете на известна куртизантка и се опитва да намери убиеца на майка си. Главният естествено я тормозише на всяка крачка, че е изнудвачка и още какво ли не и искаше да я спре, но накрая реши, че е по-лесно да и помага. Образът на главният е много интересно представен, че е някякъв моралист и в същото време се пече на бавен огън заради страстта си, а и накрая ми хареса как постъпи. Книгата определено си струва четенето.

Ох не мога да кажа изчетох, защото думата е по-скоро глътнах "Гордост" на Макнот - уникална книга, буквално ми напълни душата!

Страхотен сюжет, интригата беше отлична, героите супер сладки, Лорън - точно моят тип героиня, тоест не се притеснява да си изплаче очите, когато поводът го налага и в същото време не оставаше длъжна никому...а Ник - отново любима комбинация - развратен, похотлив и сърдитко, когато ситуацията го изискваше

Няколко неща адски много ми харесаха - нескопосаното ухажване на Ник, докато работеха заедно и най-вече как я ревнуваше главната, милия направо му замина душевното равновесие, как промени отношението си към секса! Също така цялата история около майката на главния беше много интересна и доста тъжна като цяло - това ми прави впечатление в стила на авторката, явно тежкото детство, вследствие на изоставяне, пренебрегване и т.н. на някой от героите е нещо като запазена марка. И нещо за финала на романа, много ме изкефи - последните три страници бяха толкова романтични, мили и в същото време го нямаше леко лигавият момент точно на финала, който в други книги ме е раздразвал...да си призная честно даже пуснах няколко сълзички, наистина беше адски трогателно!

"Лицето му бе запечатано в съзнанието й — помнеше всяка негова черта. Но помнеше също и последната им среща — тогава тя пак беше на колене… и плачеше в краката му. Гневът и унижението я заслепиха.

— Махай се веднага оттук! — избухна Лорън, без да забелязва разкаянието, съжалението, които помрачаваха сивите му очи.

Той се приближи към нея.

Тя се отмести и чак тогава се изправи, а цялото й тяло се тресеше. Ник протегна ръце към нея, но тя замахна и го удари по лицето.

— Казах вече, махай се оттук! — извика.

Той обаче не помръдна и тя отново вдигна ръка.

— По дяволите! Махай се!

Ник се втренчи в ръката й и тихо изрече:

— Хайде, направи го!

Разтреперана от гняв, Лорън сломено отпусна ръка и заотстъпва встрани, правейки опити да заобиколи елхата, за да се измъкне от стаята.

— Лорън, почакай… — Той застана на пътя й и протегна ръка.

— Не ме докосвай! — извика тя, отвръщайки се като обезумяла от ръката му. Отстъпи още встрани, за да го заобиколи и да избяга от стаята.

Ник не можеше да й позволи да излезе.

— Лорън, моля те, остави ме да…

— Не! — извика истерично тя. — Стой далеч от мен!

Опита се да избяга, но той я хвана за ръцете. Тя се извърна към него като обезумяла, дърпаше се бясно и го удряше. — Мръсен кучи син! — ридаеше и го блъскаше с юмруци по гърдите. — Мръсен кучи син! Аз те молех на колене!

Ник едва я удържаше. Останала без сили, тя се отпусна в ръцете му, а тялото й започна да се тресе от конвулсивни ридания.

— Ти ме накара да прося милост на колене… — повтаряше в прегръдките му — …ти, ти ме накара да прося на колене.

Той я държеше и си припомняше красивото, лъчезарно момиче, което влезе в живота му и го преобърна със своята усмивка.

„Какво ще стане с мен, ако тази пантофка ти бъде по мярка?”

„Ще те превърна в красива жаба.”

Очите му започнаха да парят от горчиво разкаяние.

— Съжалявам — шепнеше дрезгаво Ник. — Толкова съжалявам.

Лорън долови болката в гласа му и ледената безчувственост в душата й започна да се стопява."

Да се повторя отново - невероятна книга, и тъй като нямаме отделна тема за съвременните романи ще си позволя в тази да й дам една огромна десятка и да я препоръчам горещо!

И аз така

Не знам как съм я пропуснала,ама съм адски доволна ,че поправих тая върла загуба.

Не спах тая нощ ,но си струваше.

Току-що свърших Катрин Стоун - Островът на дъгите. Страхотен роман!! Направо ми се стопли сърчицето..Толкова е интересен!! Препоръчвам го на всички!!

Приключих с Роуз. Много нежна и приятна история. Можете ли да ми препоръчате подобна книга. Смятам Фърн да подхвана.

Приключих с Роуз. Много нежна и приятна история. Можете ли да ми препоръчате подобна книга.

Смятам Фърн да подхвана.

Мила, с всяка следваща книга стават все по-хубави и ако продължиш поредицата няма да съжаляваш, аз до сега съм минала Роуз, Фърн, Айрис, Лаура, а в момента чета Дейзи. Нито за миг не съжалявам, че съм я подхванала тая поредичка, защото героите са силни личности, с борбен дух и пътят към любовта им не е лесен, но за сметка на това накрая е по-сладка.

Редактирано 16 май 201016 г. от BlackRose (преглед на промените)

Аз съм чела и "Лили" и тя ми харесва много,но другите по средата ги прескочих хах преди бях ги започвала, но нещо не ми бяха интересни,но смятам да опитам пак. Иначе за сега Роуз и Лили са ми фаворитки

Аз съм чела и "Лили" и тя ми харесва много,но другите по средата ги прескочих хах преди бях ги започвала, но нещо не ми бяха интересни,но смятам да опитам пак. Иначе за сега Роуз и Лили са ми фаворитки

Аз нямам търпение да стигна до Лили, защото за нея коментарите са най-хубави, но на мен повече от Роуз ми допаднаха Фърн и Айрис, от Лаура финала ми направи най-силно впечатлениe, защото се посмях от сърце, а за Дейзи мога да кажа само за началото, че беше ударно...в по-горен пост разказах как се хилих сама във влака на изцепки на Зак

Аз оставам вярна на максимата, че когато имаш най-много за учене тогава ти се чете романче та две не видиш...е на вълна съм съвременни романи. Почти преполових "Не ме забравяй" на Марлис Мелтън и големите ми очаквания за книжлето не ме подведоха, до тук - страхотна история + страхотни герои, особено униформените

Много ми е интересно как ще се развие нататък книжлето, явно и тази нощ ще бодувам!

Аз оставам вярна на максимата, че когато имаш най-много за учене тогава ти се чете романче та две не видиш...

Точно така и при мен.Толкова много имам за учене,а аз от книгата не мога да се отлепя.

Ох не мога да кажа изчетох, защото думата е по-скоро глътнах "Гордост" на Макнот - уникална книга, буквално ми напълни душата!...

И аз се присъединявам към отбора на недоспалите,заради "Гордост",таман към 6 сутринта си легнах.Няма такава книга,уникална е!Все съм знаела,че Макнот си е дъ бест,но чак пък толкова...На това му викам любовен роман,направо ме разтърси отвсякъде!Героите,сюжета,абе всичко,за което се хванеш няма грешка.Заболя ме сърцето,ама съвсем буквално си ме болеше,не го очаквах,наистина...Поплаках си подобаващо и какво да ви кажа,освен,че книгата е бижу,остави ме без дъх,докара ми сърцебиене и ме плени тотално.Горещи препоръки на тези,които не са я чели и благодарности на Петя,че ми я препоръча. Оценката ми за това великолепие е 10...хиляди!

Редактирано 17 май 201016 г. от The Duchess (преглед на промените)

Хихи, хубаво че бях аз да ви открехна за "Гордост" Аз прочетох "Сенки от мрака" на Линда Хауърд. Общо взето се разказва за едно много богато семейство. Главната осиротява на 7, заедно с родителите й при катастрофа умира и леля й, така и 13-годишната й братовчедка остава сирак, тя е незаконно родена и не знае кой е баща й. Двете отиват да живеят в дома на баба си. Там има още куп бедни роднини и главният който е втори братовчед на главната и е на 14. Тя още от малка се влюбва в него, но тъй като е малка, слабичка девойка, той си я обича като сестричка. Тя е малко особнячка и всички все й се карат и я гонят, само той се грижи за нея. Минават години, баба му го обявяваза наследник и той се жени за първата братовчедка на главната. Но семейния живот не е това което са мислили, все пшак той е на 25, а тя на 24. Взаимно почват да се ненавиждат, а тя си хваща любовник, който ужасяващо, е баща й, и двамата го знаят но си потдъжат кръвосмесителната връзка с радост. Главната е вече на 18, болезнено слаба, обичаща само конете и главния. Един ден, пленена от нежността и загрижеността му към нея главната го целува, а той без да осъзнава какво прави отвръща на целувката й. Жена му го хваща, спретват си един скандал и той се маха, заканвайки се да се разведе с нея. След няколко часа, главната намира братовчедка си мъртва. Всички мислят, че тя е убийцата, а после подозренията падат върху главния, който след като е оправда напуска къщата. След десет години умиращата им баба праща главната да намери главния и да го върне у дома. Беше много интересно, как той да я види как ще реагира й каза, че ще се въре само ако му се отдаде, а тя толкова много още го обичаше, и се пазеше за него, та веднага се съгласи. Книжката е доста интересна, има много неочаквани обрати и убиец дебнещ да навреди на главните и любовта им. Горещо я препоръчвам.

Хихи, хубаво че бях аз да ви открехна за "Гордост"

Аз прочетох "Сенки от мрака" на Линда Хауърд. Общо взето се разказва за едно много богато семейство. Главната осиротява на 7, заедно с родителите й при катастрофа умира и леля й, така и 13-годишната й братовчедка остава сирак, тя е незаконно родена и не знае кой е баща й. Двете отиват да живеят в дома на баба си. Там има още куп бедни роднини и главният който е втори братовчед на главната и е на 14. Тя още от малка се влюбва в него, но тъй като е малка, слабичка девойка, той си я обича като сестричка. Тя е малко особнячка и всички все й се карат и я гонят, само той се грижи за нея. Минават години, баба му го обявяваза наследник и той се жени за първата братовчедка на главната. Но семейния живот не е това което са мислили, все пшак той е на 25, а тя на 24. Взаимно почват да се ненавиждат, а тя си хваща любовник, който ужасяващо, е баща й, и двамата го знаят но си потдъжат кръвосмесителната връзка с радост. Главната е вече на 18, болезнено слаба, обичаща само конете и главния. Един ден, пленена от нежността и загрижеността му към нея главната го целува, а той без да осъзнава какво прави отвръща на целувката й. Жена му го хваща, спретват си един скандал и той се маха, заканвайки се да се разведе с нея. След няколко часа, главната намира братовчедка си мъртва. Всички мислят, че тя е убийцата, а после подозренията падат върху главния, който след като е оправда напуска къщата. След десет години умиращата им баба праща главната да намери главния и да го върне у дома. Беше много интересно, как той да я види как ще реагира й каза, че ще се въре само ако му се отдаде, а тя толкова много още го обичаше, и се пазеше за него, та веднага се съгласи. Книжката е доста интересна, има много неочаквани обрати и убиец дебнещ да навреди на главните и любовта им. Горещо я препоръчвам.

Рална,мога само да добавя, че тази книга е повече от страхотна,всеки път като се отвори дума за нея,аз започвам да я превъзнасям,но все пак книгата го заслужава.Като цяло има хора, които не харесват Линдата, обаче са и интересни книгите...както и новата Онази нощ отдавна я прочетох, но и тя е страхотна

Рална,мога само да добавя, че тази книга е повече от страхотна,всеки път като се отвори дума за нея,аз започвам да я превъзнасям,но все пак книгата го заслужава.Като цяло има хора, които не харесват Линдата, обаче са и интересни книгите...както и новата Онази нощ отдавна я прочетох, но и тя е страхотна

Оу да, аз прочетох "Онази нощ" и от нея се зарибих по арторката, вече съм прочела към 10 нейни книги и всичките до една са прекрасни Има талант жената

Аууу,момичета за Линда или добро или нищо

Всичко до което съм се докопала от нея е просто жестоко и оставящо приятни и запомнящи се емоции.

Всяка нейна книжка съм препрочитала поне по 4-5 пъти/"Белязаният Макензи"и"Среднощтна дъга" са изключение -тях съм ги препрочитала поне 10 пъти/

Пък "Сенки от мрака" е просто уникално написана.

Аз оставам вярна на максимата, че когато имаш най-много за учене тогава ти се чете романче та две не видиш...е на вълна съм съвременни романи. Почти преполових "Не ме забравяй" на Марлис Мелтън и големите ми очаквания за книжлето не ме подведоха, до тук - страхотна история + страхотни герои, особено униформените

Много ми е интересно как ще се развие нататък книжлето, явно и тази нощ ще бодувам!

Ооо,да знаеш че и 4-те книга са УБИЕЦ.

Аз не спах 4 нощи докато ги изям от кора до кора и мога да кажа,че с всяка следваща стават по-интересни

Любимо ми е,че в следващите книги присъстват и героите от предходните и така си следиш и техните истории.Ако си по-внимателна дори може да отгатнеш за кого ще е следващата книжка.

Обожавам такива поредици.

Сега тая искрени надежди,че ще преведат и издадат в милата ни родина и останалите 2 книжки.

Току-що приключих на Айрис Йохансон "Издирването" и съм много доволна.

Сега ще търся "Не вярвай на никого"-главните в двете книги са приятели.

И понеже за единя ми хареса,силно се надявам и другия да е приятна изненада.

А нощес попаднах на една прекрасна и изпълнена със страст книга-"Ангелът и грехът"на Стела Камерън.

Просто книгата е нещо,което си струва/ако сте любители на силните страсти де :rap:/

Аз я излапах на един дъх.

Редактирано 17 май 201016 г. от Книжно човече (преглед на промените)

Аз оставам вярна на максимата, че когато имаш най-много за учене тогава ти се чете романче та две не видиш...е на вълна съм съвременни романи. Почти преполових "Не ме забравяй" на Марлис Мелтън и големите ми очаквания за книжлето не ме подведоха, до тук - страхотна история + страхотни герои, особено униформените

Много ми е интересно как ще се развие нататък книжлето, явно и тази нощ ще бодувам!

Мило, аз мога да ти кажа, моите фаворити са втора и четвърта книга. Ако трябва да ги подредя ще са, втора, четвърта, първа и трета. Надам се да авторката да напише още някоя за страхотните пичове. И аз като видя мъж в униформа и почвам да преритвам от кеф

Книжно човече, а тази книжка "Белязаният Макензи" да не би да е случайно в някаква поредица със "Среднощна дъга"? Аз знам, че "Среднощна дъга" и "Диамантения залив" са свързани, и ако и тази е към тях, много ще се изкефя. И там са едни яки пичове тайни агенти, да ги изсхрускаш

Аз след бърз преглед започнах "Честни илюзии" на Нора. Като прелиствах научх бая за историята. Главната е дъщеря на илюзионист, запознават се с главния когато той е на 12 и влиза в цирка да гледа един от номерата на баща й. Главния си изкарва прехраната като краде, за да събере пари да стигне до Маями, където смята да обере банка, само едно дете би измислило подобен план Бащата на главния го взима при себе си и така двамата израстват заедно, и се влюбват. После не знам какво става, но главния ги напуска и заминава, без дори да знае, че главната е бременна от него. Тя му ражда момченце, а след четири години той ненадейно се връща в живота й. И двамата са крадци и мошенници и мисля, че ще има много интересни моменти. За сега съм още в самото начало, но книжката е многообещаваща.

Днес прочертох "Господаря на замаъка" на Ан Лоурънс.Страхотен роман Но знаете ли дали има и книга за сина на главния,защото в романа е спомената историята на него и жена му изглеждаше интересна.

Редактирано 17 май 201016 г. от margc (преглед на промените)

Аз съм на "Коралова целувка" на Джейн Ан.В началото съм и много ме мъчи,пусто не съм и почитателка на авторката.Ама ще я докарам до края,че надеждата крепи човека,може пък да се размърда.

Мило, аз мога да ти кажа, моите фаворити са втора и четвърта книга. Ако трябва да ги подредя ще са, втора, четвърта, първа и трета. Надам се да авторката да напише още някоя за страхотните пичове. И аз като видя мъж в униформа и почвам да преритвам от кеф

Книжно човече, а тази книжка "Белязаният Макензи" да не би да е случайно в някаква поредица със "Среднощна дъга"? Аз знам, че "Среднощна дъга" и "Диамантения залив" са свързани, и ако и тази е към тях, много ще се изкефя. И там са едни яки пичове тайни агенти, да ги изсхрускаш

"Белязаният Макензи" е от друга поредица слънце.

Втората е "Мисията на Макензи"и също е трепач.

Останалите не са преведени

А щом ти допадат пичовете от поредицата Кел Сабин,мятай "Убий и кажи" и "Втори шанс"

В първата има страхотната атмосфера на Ню Орлийнс, а във втората най-якия таен агент

А Марлис Мелтън се е погрижила да напише още 3 книги за страхотните тюлени

/личното ми подреждане на книжките се припокрива с твоето/.

Следващата книга е за Соломон Макгуайър,6-тата е за Шон Харлън,

а 7-та е за Гюс някой си/с него още не се познаваме:)/

"Белязаният Макензи" е от друга поредица слънце.

Втората е "Мисията на Макензи"и също е трепач.

Останалите не са преведени

А щом ти допадат пичовете от поредицата Кел Сабин,мятай "Убий и кажи" и "Втори шанс"

В първата има страхотната атмосфера на Ню Орлийнс, а във втората най-якия таен агент

А Марлис Мелтън се е погрижила да напише още 3 книги за страхотните тюлени

/личното ми подреждане на книжките се припокрива с твоето/.

Следващата книга е за Соломон Макгуайър,6-тата е за Шон Харлън,

а 7-та е за Гюс някой си/с него още не се познаваме:)/

Марлис ми е любимка , имам и четирите книжки и ги препрочитам периодично. Миналата година пратих две писма до ИК"Хермес" с въпрос кога ще издадат следващата книжка ,още чакам отговор.Ако издаваха книжки към които има интесес и ако влизаха във форума щяха да са "информирани",а после никой не купувал книги ...

Надеждата крепи човека , дано се наканят да издадат третата книжка по-скоро.

Почетох "Фърн" и тя ми хареса,но сякаш ми беше малко повече трагедията около Фърн. Гадно ми беше какво й се е случило като малка. И все пак все още Роуз ми харесва повече. Като героиня може би. Такава мила,нежна,и същевременно силна и упорита.

"Белязаният Макензи" е от друга поредица слънце.

Втората е "Мисията на Макензи"и също е трепач.

Останалите не са преведени

А щом ти допадат пичовете от поредицата Кел Сабин,мятай "Убий и кажи" и "Втори шанс"

В първата има страхотната атмосфера на Ню Орлийнс, а във втората най-якия таен агент

А Марлис Мелтън се е погрижила да напише още 3 книги за страхотните тюлени

/личното ми подреждане на книжките се припокрива с твоето/.

Следващата книга е за Соломон Макгуайър,6-тата е за Шон Харлън,

а 7-та е за Гюс някой си/с него още не се познаваме:blink:/

Мхъм заинтригува ме. Вече прочетох "Убий и кажи" сега ще потърся "Втори шанс" както и "Макензитата" Дано да издадат скоро петата на Марлис, аз с нея първо прочетох "Никога не ме забравяй" и после отидох и си купих останалите три и ги прочетох една след дуга, беше страхотен маратон