Подобен ефект досега е наблюдаван само при двойни звездни системи

На WASP-12b вероятно й остават едва 10 млн. години живот.

Данни, получени от орбиталния телескоп „Хабъл“, потвърдиха, че най-горещата от известните екзопланети – WASP-12b, действително е поглъщана от собствената си звезда, която постепенно „изсмуква“ веществото от горните слоеве на атмосферата й, се казва в статия, публикувана в сп. Astrophysical Journal Letters, пише РИА Новости.

През февруари група учени под ръководството на Шу-Лин Лиот от Института по астрономия и астрофизика Кавли в Пекин, изучавайки свойствата на необикновената двойна система WASP-12, стигнала до извода, че притеглянето на звездата изменя формата на планетата, а възникващите гравитационни вълни така силно я нагряват отвътре, че наоколо се образува облак вещество, което постепенно се изсмуква от звездата. Затова WASP-12b след около 10 млн. години ще изчезне напълно.

Керъл Хасвел от Открития университет във Великобритания и нейните колеги потвърдили това предположение с помощта на ултравиолетовия спектрограф Cosmic Origins Spectrograph на телескопа "Хабъл". Те изяснили, че екзосфера обгражда планетата, облак вещество, „откъснат“ от притеглянето на звездата.

„Видяхме огромен облак вещество около планетата, което звездата постепенно привлича. В него идентифицирахме химически елементи, които преди никога не са откривани на планети извън Слънчевата система“, казва Хасвел.

От „Хабъл“ учените получили спектроскопски данни за планетата. В нейната екзосфера те открили следи от манган, итербий, скандий, алуминий, ванадий и някои други химически елементи.

Жълтото джудже WASP-12, което се намира на около 700 светлинни години от Земята, по маса и размери прилича на Слънцето. Но планетата, която се върти около него, е по-масивна от Юпитер, а радиусът й три пъти по-голям от неговия. Температурата на повърхността й е над 2500 градуса по Целзий, което е рекорд за планета – такава температура имат червените джуджета.

WASP-12b извършва пълно завъртане около нея за малко повече от един ден, движейки се на разстояние, 75 пъти по-малко от разстоянието от Земята до Слънцето. WASP-12b е открита от европейски и американски астрономи през 2008 г. в рамките на проекта по търсене на екзопланети – SuperWASP.

Източник: www.dnes.bg

Най-горещата известна досега планета в Млечния път може да се окаже и тази с най-кратък живот. Обречената планета бива „изяждана“ от своята звезда, става ясно от наблюденията, извършени от новия инструмент на борда на космическия телескоп „Хъбъл“ на НАСА - Cosmic Origins Spectrograph (COS). На планетата може да й остават „само“ още 10 млн. години, преди да бъде напълно погълната, съобщава „Сайънс дейли“.

Планетата, наречена WASP-12b, се намира толкова близо до своята звезда, че за да я обиколи, са й необходими едва 1,1 дни. Заради близостта си до своето „слънце“ WASP-12b е нагрята до над 1500 градуса по Целзий. Планетата е близо 40 пъти по-масивна от Юпитер. Атмосферата й се е разширила и вече е близо три пъти по-голяма от радиуса на Юпитер, като част от нея се прехвърля върху звездата. Ефектът на обмен на материя между два звездни обекта се среща често в двойни звездни системи, но за първи път се наблюдава планета, участваща в такъв процес.

„Наблюдаваме огромен облак от материя около планетата, който се отдалечава и бива поглъщан от звездата. Идентифицирали сме химични елементи, които никога досега не са били намирани на планета извън нашата слънчева система“, обяснява британският учен Карол Хасуел, която води изследването. Миналия февруари учени предположиха, че повърхността на планетата може да бъде изкривена от гравитацията на звездата, както и че гравитационните сили до такава степен ще нагреят външната й част, че атмосферата на планетата ще се разшири значително. Сега „Хъбъл“ потвърждава тази теория.

Звездата WASP-12 е жълто джудже, разположено на около 600 светлинни години в съзвездието Колар. Екзопланетата бе открита от британската обсерватория WASP (Wide Area Search for Planets) през 2008 г. Високата ултравиолетова чувствителност на спектрографа на „Хъбъл“ COS позволи да бъдат измерени колебанията в светлината, излъчена от звездата WASP-12, докато планетата преминава пред нея. Така учените са установили, че екзосферата на WASP-12b е твърде разширена за планета с подобни размери. Тя надвишава Повърхността на Рош, което означава, че част от нейната материя ще бъде безвъзвратно изгубена. Повърхността на Рош е гравитационно ограничение, което се използва за звезди в двойни системи. Ако звезда в краен еволюционен стадий се разшири и превиши своята повърхност на Рош, материята извън тази повърхност попада в другата звезда или остава в междузвездното пространство.

Източник: www.class.bg

такаааа

а кога Хъбъл ще открие и Сребърния сърфист?

он: жалко че няма да сме живи да видим как поглъща планетата.....нито как нашето слънце току виж взело че погълнало меркурии след има-няма 10 млрд

Хах. В нашата галактика има 150 млрд звезди. В нашата галактика ако искаш да преминеш от единия й край до другия ще ти трябват 100 000 светлинни години . Една светлинна година е разтоянието което е изминала светлината за 1 година. Учителката ми по физика каза че това е равно на числото след милярд. Тоест ето толквоа километра: 1 000 000 000 000 0 км (1светлинна година) а на нас ни трябват 100 000 светлинни години, и то за да отидем от единия до другия й край. А да не говорим че нашата галактика е много мъничка според научните изчисления. И че има много по-големи. И извън нашата галактика, има още 700 000 милярда галактики. Тоест си представете те колко по-големи ще са. Щом нашата е една от малките. И си представете колко километра са това. интересно нали... така че нищо чудно какво е снимал Хъбъл. Далеч по-интересни неща стават някъде където не можем да видим.

Редактирано 25 май 201016 г. от baner4ooo (преглед на промените)

он: жалко че няма да сме живи да видим как поглъща планетата.....нито как нашето слънце току виж взело че погълнало меркурии след има-няма 10 млрд

Брех и какво става след, като умрем? Не можем да виждаме?

ами не знам

аз лично не знам някой да се е врънал да разкаже

ако знаеш кажи де...да разкрием поне 1 от загадките на човечеството