Само да спомена,че за този проблем е говорено при това няколко пъти и аз съм обяснила какво мисля.Не мога да разбера обаче неговите действия.Не може да ми каже ясно и точно защо го прави.На всяка от работите,които имаше до сега можеше да направи кариера,но не.Аз също имам добра работа,но това не значи че съм се задоволила.Просто се стремя да се доказвам в нея,а не да търся постоянно нова и да не остава време за околните.А е ясно,че една промяна на работното място си е гадно и не е процес,който приключва за 1 седмица.

Иначе той намира време,но просто не по този начин.

Дали аз не искам прекалено много?

Понякога жената не може да разбере какво му е на мъжа, особено когато той трябва да мисли и за утре, а на нея водата й е до коленете и я интересуват само подробностите от ежедневието.

Не си ли се замисляла, че може да търси по-сигурна работа (или по-добри доходи) за да може да си осигури заем за по-добро жилище или кола? Може и да иска да се задомите? Това че един мъж търси стабилност изобщо не е слабост или недостатък. Дай му време да влезне в релси - липсата на подходяща работа води и до депресия, с която ти трябва да му помогнеш да се справи, а не да го изоставиш в най-лошия му момент. Освен ако не мислиш, че една връзка означава само любов и ласки?

Също така, като не си работила (посещавала и познавала) в съответните фирми, в които той е кандидатствал - откъде знаеш колко са били подходящи за него? Това че ти е споделял за привилегиите/заплатата/работата/колегите, които са му предложили - не значи че е описал картинката както той я вижда, а че просто е споделил това което смята че теб те интересува. А с малко информация, както знаеш е лесно да се вадят грешните изводи. В момента в България малки и големи фирми непрекъснато намаляват или замразяват заплатите, прехвърлят се отговорности и задължения, сливат се позиции, и от служителя се очаква да заема по няколко длъжности, което може бързо да обезсърчи (и откаже) всеки новодошъл. И тук идва капана, в който обикновените българи попадаме: ако останем и се борим за работата си - ще трябва да й отделяме все повече време и сили (което би довело до отпадналост, липса на интерес и все по-малко време прекарано вкъщи), а ако пък напуснем - все едно демонстрираме слабост и/или несигурност...

Моят съвет е - да му дадеш шанс да си дойде на себе си. Трудности и неволи винаги ще има, затова пък свестните хора (в БГ) са на изчезване и няма гаранция че следващият, на който ще се спреш няма да се окаже гнила ябълка с далеч по-сериозни проблеми.

Редактирано 8 юни 201016 г. от Q-tech (преглед на промените)

Мога да кажа и аз нещо, нали? Защото това все повече започва да ми прилича на упрек спрямо мен, че едва ли не съм глезена и искам прекалееееено много. Искам само едно, внимание. Вниманието, което имах преди. Забавленията, които имахме, живота който живеехме и всичко друго.

Като начало ще кажа за себе си. Работя в IT фирма (чието име умишлено няма да споменавам), достатъчно голяма и известна (българска), която издържа студенти със стипендии в чужбина, прави разработки за български и чужди фирми и компании, спектъра на дейснотта е изключителен широк и т.н. Заемам позиция, която ми дава абсолютна финанснова независимост и сигурност. Без значение дали ще живея с някой или пък сама. Това за мен в момента не е никакъв проблем. Сама съм си купила автомобила, който карам, както и всички други големи или малки придобивки. Те са лично мои. Това беше по повод това, че водата ми е до колнете. Да, но не я е изпомпал той, нито който и да било друг, за да е до там. 4 години университет тук, 1 година Австрия специализация, половин година стаж в Цюрих, след което получих писмо от фирмата, в която работя сега, че имат желание да бъда част от екипа им. От тогава... та до сега. Гордея се с постигнато от себе си и не искам никой да омаловажава труда ми. Имам си цели, които се стремя да постигам. Но не и с цената на любимите ми.

Така че не ми казвайте, че жената не знае какво е работа и не може да разбере.

Ние на практика сме се задомили. Имаме жилище в което да живеем. Живеем заедно. Да, нямаме узаконено съжителство, но това е формалност.

Няколко думи и за него. Изключително креативен и деен разработчик на софтуерни продукти. От както обаче стана този бум в IT сферата той просто скача от една голяма фирма в друга и не само за заплата. Това е толкова глупаво, ако го мислите. Има негови разработки, които ще му носят дивиденти и след години. Акционер в една от фирмите, за които работи преди време и т.н. Той доста отдавна е подсигурил бъдещето си без да се притеснява за каквото и да било. Точно за това казвам, че ми е странно и се опитвам да си дам отговор.

Със сигурност това, което той прави му носи и ще му носи в бъдеще време повече от чудесни доходи и по никакъв начин не може да се каже, че аз съм повече (като професионалист или дори като заплащане, ако щете - взима доста повече от мен), даже напротив, за да се комплексира от мен. Не е това. Вой е едно стъпало над мен, но за мен това е хубаво. Стремя се да го настигна. Винаги съм се стремяла точно това - да бъда като него. Винаги се уча от него. Винаги има какво да взема от него. Той е като като една безкрайна книга със съвети. Само дето вече съветите не ми ги дава той, а трябва сама да се ровя и да ги търся.

Да го изоставям?! Това е крайно решение, до което на дали ще се стигне. Искрено се надявам. Аз не търся друг мъж. Това, че казах че около мен има мъже и съм достатъчно привлекателна, свободомислеща и пак наблягам на независима от всяка една гледна точка не значи че искам друг мъж. Опитвам се да променя моя, за да го имам такъв, какъвто беше преди.

Дано да си седне на д-то и просто да се успокои.

Здравей,

искам да уточня, че не се заяждам !!!

Думите НИ много често говорят за нас повече от самите нас. За това просто ще използвам твоите, т.е. ще махна това което смятам за пълнеж и ще оставя това което ми прави впечатление от там насетне ти ако можеш прецени си . (прочети 2-рия ред пак преди да продължиш) Замисли се над тези думи:

Искам

за себе си

Гордея се

Имам си цели....с цената (на любимите ми)

не ми казвайте

формалност.

уча от него

Винаги има какво да взема от него

съветите не ми ги дава той

Аз не търся друг мъж.

Опитвам се да променя моя

да си седне на д-то и да се успокои.

offtopic:

Харесва ми това, че искаш да останеш с този който обичаш - не всеки би го направил, не друго - трудно е. А кой в днешно време обича трудностите - малцина ! Но пък не мога да кажа, че си престъпила и думите си защото не си се врекла (формалността...) което е красиво

Иначе, искаш мнение от хората и им казваш неща на базата на които те преценяват ситуацията при теб, от това следва, че те НЯМА как да са изчерпателни и НАПЪЛНО прави/верни.

Не ги виня те дават от себе си това което могат и то не е малко при положение, че не знаят много

От всичко прочетено +1 за Q-tech.

------------------------------------

Допълнение

------------------------------------

Ако искаш да си повече с него и да ти обръща внимание, просто стой до него, гушкай го, помагай му - дай му това което искаш ... за да го получиш . И само да вметна - понякога трябва да се намеси и променливата време(!) иначе нищо не става

Редактирано 10 юни 201016 г. от avatarat (преглед на промените)

haidukpikaso

Бих те посъветвал (понеже си мисля, че е малко вероятно да го направиш) да не натрапваш твоята омраза на другите. Не друго, а раните, обикновено, направени ни от различните хора ни ги правят на различни места, не може да се защитим от всичко. Възползвай се от нещата който са ти се случили и не гледай само лошите им страни, те си и имат добри В противен случай, наистина само губиш...

Ето това клише, няма нищо общо с реалността.

Никога не можеш да си сигурен, кое ще е твое завинага

Както и дали това, което си е отишло, няма да се върне !

Може опитът ми да не е кой знае колко голям, но съм разбила и двете клишета на практика

Клише не клише - при мен пък е така.

За мен по-голяма обида от пренепрегването няма!!! ЗА другите не знам.......

Мога да кажа и аз нещо, нали? Защото това все повече започва да ми прилича на упрек спрямо мен, че едва ли не съм глезена и искам прекалееееено много.

Естествено че е упрек спрямо теб - както написах по-горе с малко информация лесно се стига до грешни изводи. А ти се "сети" да споделиш тези "малки" подробности, чак когато почнахме да те упрекваме. Това е форум "Изповеди" и не върви да търсиш съвет, а пък да не споделяш проблема.  

Искам само едно, внимание. Вниманието, което имах преди. Забавленията, които имахме, живота който живеехме и всичко друго. Опитвам се да променя моя, за да го имам такъв, какъвто беше преди. Дано да си седне на д-то и просто да се успокои.

И аз искам да си живея както преди 5 години, но няма кой да ми слугува та да си губя времето за глупости. Хората се променяме с времето, особено в тази възраст. Ти искаш да го направиш по-млад и с по-малко грижи. В тази професия (в която и аз съм от доста време) няма начин да се издигаш и да ти се освобождава повече време. По-вероятно е ти да се промениш, отколкото той. И в случая е напълно нормално...

След този пост няма какво да се коментира повече http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=156941&view=findpost&p=1723758 Защото това е чистата истина При това е единствената -няма ама аз така ,аз иначе. Ако искате този до вас да просперира и да си го върнете -простичко е- бъдете до него винаги когато му е най трудно!Най лесно се рита човек, когато е паднал на земята

Редактирано 13 юни 201016 г. от Гост (преглед на промените)