ще му натрия нафтата на гъзеца и ще му гледам сеира..

за пиене или за мазане

искам да гледам ооо

Те първо да донесат намерят изгорелата нафта, после да я турат у буркан, после да я донесат и чак тогава да му мислят какво ше я правят и на кого. Хммм. Ще се търкалям по гръб, ще си чеша косматия търбух и ще се хиляяяяяяяяяя...

се ще намеря с къф катран да та омажа - не ми бери дерта ти... хич нищо, ако не намеря - вадя буркана с течния шоколад и те правя на карамелизиран Дарко с дъх на канела и кокос...

То дерта ти да не е ябълка та да го бере човек. Като казах ябълка - от Адам насам нищо хубаво не е излезнало от ябълката! Ма хайде да не отварям приказка за това... Ще я чакам на най-тънкото клонче, на черешата да си донесе катрана, аз пера си имам. Да я видя само как ше запрята поли и ше се катери по дънера. Хъхъхъхъ...

ти като се качиш на черешата и ще спреш да си ми целта на катеренето... понякога се чудя, ако трябва да избирам между черешата и дладолета, тогава какво ще правя... ще го намацам целия в череши... да стане лилав чак... и да се облизва...

Отивам тогава за бутилка черешова и тогава се на черешата ше си седя. което ме подсети, че Веско Топалов много обичал черешова ракия! За туй край Русе имало огромни масиви с такива насаждения. Отивам в Русе, без да праа спирка в София. Ку се събудя до нея, директно лапвам аналгина, щото тя ще ме боли...

ох Даркисте, вадиш ми спомени от раклата... шашави при това... една сутрин един такъф изпи цяла опаковка милия... не че му извадих очо де... не ми удържа на кръчмарското темпо просто... ще заредя аптечката от вечерта, да има... ооо, ооо, ооо, милото ми тооо...

То не е от това. То искаш да ми грискаш гръцмуля, да ме мажеш с катран, да ми скубеш трътката, да ми чупиш главата, да ме риташ по отзад. То всичко тва боли. Мхм... Ще пея пиянски песни и ще плюя костилки от череши по пода. Само за това ще ми стигат силите...

И още, и още искам - искам да те прегърна като плюшено мече и да те стискам, да те стискам и да стискам зъбките и накрая да те запратя на земята и да ти извикам - ми щото си моооооое Мечеее... Всъщност ти разказвам как правех на моят Розов Мечо...

Е за тфа повечко пенкилер за мене моля! Няма да се будя до нея. Ще стискам очи и ще жмъ. Мое и да ми се размине... Дъ остана жиф де...

Дай първо да видя дали ще заспя изобщо..

Щип по носле и мишока го няма.....

Ще отпия със шепи от нея И по тихия каменен бряг Тънка струя обилно ще лея Ще се радвам на стремглавия бяг

Няма да се будя до нея.

Амиии... той не ми прави място... Аз си отивам. Пък.

Ела при мен тогава, ще те изпитвам на снимки от албумчето.

А не искаш ли и двете да скокнем на леглото и Дарко да подхвръкне във въздуха...

Да не се друскат, ми да идват да скачаме по леглата с обуфки!

Ааа, аз съм скочила преди теп! Тръъъъъъъъццц!!!

Ще дишам дълбоко и отривисто - тя ще тръцка!

Ооо!!! Ти си моето любимо гъзе. Току изтърсиш нещо и се хиля като дете-идиотче... Само не питай що като... Ще му отворя прозорците на милото... да не го направя зян, че е - как беше - хай левъл експириънс...

Аз може ли ъндър дъ кревата да се хиля тайничко и безучастно?

Може и да се свестьъ...

Е сега кого по-напред да дърпам, а?! Единия ми се прай на безучастник, а му се участва и го сърбят... ръцете... Другият пък - бил в несвяст. Ще те освестя теб... Веднага чорапите ти под носа иии... нема нужда от амоняк. С твоите чорапи, в твойта градина...

Ами, мен ме мързи, така че си оставам на мястото с тайната надежда друзята да не скачат по пружините много силно.

Двете ше ги вода на виенско колело да им се завие свят от въртене, а после ще ги черпя сладолет...

Мерси. Точно тая вечер не ща на виенското, налюлях се аз седмица напред. Да вземем пък един път като нормалните хора да се кротнем, а?