Аз живея в София в жк Борово с приятелката си,щастлив съм.@Ostavime,моя баджанак също е в Чикаго и е доволен от живота,има гадже мексиканка и приятели индийци и пакистанци(програмисти).Има кола и се замисля за собствена къща.То това е живота общо взето,работа,после почивка,занимавка с децата и жената,помагаш на приятели и те на теб.....Та моя баджанак в свободното си време се беше записал на курс за пилот на самолет(имам снимки как кара) и си изкара диплома.Моето хоби пък е ровенето в интернет и майсторенето на нещо вкъщи.

Чакайте малко да видим какво разбирате под добри пари,ако изкарваш добри пари значи няма да имаш проблем да си построиш или да си купиш готово жилище. А добри пари за българския стандарт в момента според мен е да изкарваш чисто поне четирицифрена сума на ден. Това е един приличен доход с който можеш да живееш нормално в тази страна. Всичко под него е просто джобни коуито те обричат на съществуване Какво ще рече някои нямат избор-винаги имаш избор!!!,няма такъв момент в който да нямаш избор винаги имаш,вече е друг въпрос между какво и какво в определения момент можеш да избираш.

<{POST_SNAPBACK}>

Добри пари го казвам в смисъл че не умираш от глад, плащаш си сметките редовно и не се лишаваш от разнообразие. Но жилишете за тези пари е невъзможно да си купиш! Просто тогава трябва да живееш в мизерия и това даже пак нямам да ти стигне...

Пък и мисля, че в момента говорим за реалното време а не за това което си представяме...а тези 4-цифрени суми и то на ДЕН са невъзможни в близките 5 -25г. години ако се занимаваш с легална работа, примерно в икономическата сфера (ако мога така да се изразя)

Заем, който да изплащаш цял живот, че и децата ти за едно жилилище ами това не е нормално. За това апартамен да си купиш или построиш е непосилно ... освен ако не си сводник, политик и т.н

И повярвай ми има момент, в който нямаш избор Тони аз съм го преживяла...не говоря за отиване в чужбина, но има такива моменти за съжаление!

...Жилищата също ще поефтинеят малко в следващите няколко години,но какво са 5000-10000 повече или по-малко като става въпрос за твоя дом?

<{POST_SNAPBACK}>

Ти усещаш ли за какви суми говориш? И за колко време ще ги вземеш, ще ги събереш или кой ще ти даде заем и мислиш ли, че е посилите ти да го изплащаш цял живот а ако нещо се случи!? Една гарсониера във Варна струва да кажем една обява която четох - 17000 евро (Владиславово - 72квадрата), ами като я вземеш нали трябват още 2 000 лв. минимум да си я вкараш в ред, да я обзаведеш и т.н..

Нещата са сложни и не е толкова лесно да кажеш ами Не искаш да си купиш затова Не можеш. Или вземи си заем и си готов ...

Да говорим реално а не за космически заплати ... а тези суми за които говориш 4-цифрените са перфектните пари а не добри пари според мен

П.С. Извинявам се дългия пост ама се отприщих

На мен лично не ми допада това насадено мислене от поколението на нашите (моите) родители. Всеки със собствено жилище. И докато или ако нямаме такова, няма да живеем, един вид, спираме развитието си и цял живот работим и живеем за единия апартамент, после ако го купим, живеем да му плащаме сметките. Като си спомня колко години баба ми се бъхти за да изплати апатамента...и не е само тя. И всичко това идва от това, че всеки трябва да има собствено жилище, да притежава мястото, където живее. Да, обаче, това не прави човек щастлив, притежанието и нотариалниа акт не правят едно място ДОМ! Хората стават робове на вещите, ограничават мисленето си само до материалните придобивки, защото ако нямаме, не можем да се отпуснем да живеем. Живеето, щастието, радостите, уюта, топлотата идват от нас самите, не от вещите!

И какво става, ако години наред събираме пари, за да си купим 60-70 квадрата панелка, събираме още пари, за да обзаведем и пак не сме щастливи там, искаме да сме на друго място. Бихме могли да сме по-щастливи на друго място, в друг град, например. Дали цялото за това време, което сме "изгубили" в притеснения дали ще успемм да го купим, дали ще стигнат парите и възможностите, не сме можели да сме много щастливи, много спокойни, да се развием себе си много повече, да инвестираме в себе си и след известно време, усилията ни да се възнаградят много кратно. Защо да отлагаме живота си? Това е грешно, не няколко лева повече, дадени, например, за наема на мястото където спим и ядем. Иначе дугото - дома и уюта си го правим ние самите.

Ако на човек не му харесва нещо или иска повече, той просто трябва да върви към щастието си, да го потърси и то ще дойде при него! Нищо не идва наготово или даром, но всичко идва отвътре, от нас самите.

Мисленето ни прави това, което СМЕ! Независимо къде сме...

Аз не съм щастлива там където живея. Искам да живея в София, с любовта на моя живот.

А за апартаменти, сметки и въобще нещото наречено по-добър живот - той ще е по-добър и само защото сме заедно, и ще мислим за всичко останало като за нещо второстепенно...

В момента живея в Пловдив , там имам страхотна квартира, изгоден наем, на невероятно място е и въобще е страхотна. Но единствените моменти когато се чувствам щастлива там са когато и той е с мен (когато ми идва на гости)

Като за замислиш на човек му трябва само любов.

Редактирано 8 февруари 200620 г. от Serenity (преглед на промените)

Kaкто си каза Мирето, ами да не е задължително да си имаш Свое място, но всеки си прави сметката за себе си ...дали ще плащаш по 200 лв. наем на месец или ще вложиш тези пари в имущество дори и по бавно, според мен вторият вариянт е по-добър.

А идва и един въпрос, когато с появят децата, когато си на квартира, и изневиделица ти съобщят сори до една седмица се изнасяй и вън е -12 градуса ... какво ще правиш айде ако сте двама е добре ще се оправите, но с дете положението е по-различно. Ето затова е по-добре да имаш свое място, а живеенето с родителите не е проблем за мен, но е трудно да живеете 5 души в гарсониера или в апартамен с майка, баща, сестра, че представете си и баба...

За мен собственото жилище е важно...точно от тези гледни точки не толкова до това да кажа МОЙ е!

Редактирано 8 февруари 200620 г. от varvarinata (преглед на промените)

Интересни разсъждения.

Но както има една приказка, всеки гледа от своята камбанария. Не ми се струват реални приказките за четирицифрени суми на ден! Не ми се струва реално да се твърди, че само любовта, отношенията и спокойствието ни носят удовлетворение. Ами тогава до всяка кофа за боклук има много свободно място. Бихте ли се гушнали там с човека до Вас... за постоянно?

Не казвам, че положението е неспасяемо. Не се оплаквам и ми е писнало всеки да обяснява как хората били черногледи и гледали само лошото. Всеки си знае положението, а темата гласи "Чувствате ли се щастливи там, където живеете?", което предполага да изкажем мненията си - един по един и всеки за себе си.

Всеки от нас изпитва сигурност благодарение на различни неща - е, за мен след като имам чудесен човек до себе си, е важно да имаме свой дом. Наш собствен! Такъв, който да направим по наш вкус и да знаем, че е наш. Може и да съм материалист в това отношение, но това съм аз. Не искам да давам пари за наем, защото за мен те наистина са грешни. Това е моето разбиране. Искам да знам, че като направя нещо в моя дом, няма след месец да ми кажат да се изнасям!

Изобщо позитивизмът в случая опира до това кой колко има и кой колко иска. И да имаш сигурност в "лицето" на един калпав апартамент дори не е прищявка, това е необходимост!

Чувствам се изключително щастлива тук, където живея. Семейството и хората, които обичам и ме обичат са до мен! Забавлявам се!

Но се притеснявам за бъдещето... и не ми се нравят приказки за утопични 4-цифрени суми на ден!

Аз съм от Бургас.Бях студентка в Габрово и в момента живея и работя пак в Бургас.Имам много приятели,почти от цяла България.Ходила съм на много места,някъде по работа,някъде заради удоволствието.Въпреки това съм щастлива,че живея в Бургас защото съм свикнала с живота тук.Но най вече,защото семейството и най-близките ми приятелите са тук.Не е важно къде си,а с кой.И дали ще си щастлив не зависи от града,а от това ти какво ще направиш по въпроса за да се чувстваш така.

Прозвуча ми като покана за отговор, съжалявам ...

Destiny, изпадаш в крайности Кой ти говори за кофи за боклук, кой ти говори, че няма значение къде се живее ? Говорех за мястото на което живея сега... и че не съм щастлива там. А ако съм вече с мъжа, с който се чувствам щастлива, логично е да искам да създам хубав дом за мен и евентуалното ми семейство. Иначе какви четирицифрени думи, какви 5 лв. Нямам нужда от лукс, за да съм щастлива с живота си и с хората около мен.

Иначе съм израстнала в малък град и там също бях щастлива..

Една хубава мисъл от филма "Плажът" ... "Раят е там , където се чувстваш щастлив"

The End

Прозвуча ми като покана за отговор, съжалявам ...

Destiny, изпадаш в крайности Кой ти говори за кофи за боклук, кой ти говори, че няма значение къде се живее ? Говорех за мястото на което живея сега... и че не съм щастлива там. А ако съм вече с мъжа, с който се чувствам щастлива, логично е да искам да създам хубав дом за мен и евентуалното ми семейство. Иначе какви четирицифрени думи, какви 5 лв. Нямам нужда от лукс, за да съм щастлива с живота си и с хората около мен.

Иначе съм израстнала в малък град и там също бях щастлива..

Една хубава мисъл от филма "Плажът" ... "Раят е там , където се чувстваш щастлив"

The End

<{POST_SNAPBACK}>

Serenity,

първо - не съм имала предвид и думичка от това, което си писала ти.

второ - ако ти е прозвучало като покана за отговор и си искала да отговориш, няма за какво да съжаляваш...

трето - не изпадам в крайности, а просто някои хора не харесват по-силните примери.

четвърто - предполагам, че си объркала "суми" с "думи"

и пето - не съм си и помисляла, че да имаш апартамент е лукс!

Тези четирицифрени суми не са утопични а съвсем реално постижими.Разбира се,че не всички могат да знаят начина как става това.И щастието наистина се крие не в мястото където си,а в хората с които си Бил съм щаслив и без нито една стотинка в джоба бил съм нещастен и с няколко хиляди в джоба така че парите са средство,а не цел,дома ти е там където ти чувстваш че е,а не мястото за което имаш нотариален акт.Толкова си богат колкото си мислиш че си,а не колкото пари имаш в джоба

Редактирано 9 февруари 200620 г. от airfen (преглед на промените)

Тези четирицифрени суми не са утопични а съвсем реално постижими.Разбира се че не всички могат да знаят начина как става това.

<{POST_SNAPBACK}>

Добре, айде просветли ни моля за начина, защото вече почнах да се ядосвам!

... дома ти е там където ти чувстваш че е,а не мястото за което имаш нотариален акт.

<{POST_SNAPBACK}>

Бла бла, нотариален акт споменаваш ти!!

Аз свързвам жилището със сигурност, а не със собственост!!!

Разбира се че е по-добре собствено жилище,аз имам свое и приятелката също.Знаеш че винаги има къде да отидеш и си е твое.Друг е въпроса дали това би те направило по-щастлив,може би ама не е критерий от голяма важност.Да си щастлив е много комплексно понятие което се определя от много фактори,жена,деца,жилище,приятели,роднини и придобивки.Има хора които се радват на малко,но има и такива които са винаги кисели затова за всеки човешки индивид е различно.

Деси нали се сещаш че такива неща не се обясняват с две думи,а и защо да разкривам начина?Нека всеки сам го намери! Има такъв само това мога да кажа!

Деси нали се сещаш че такива неща не се обясняват с две думи,а и защо да разкривам начина?Нека всеки сам го намери! Има такъв само това мога да кажа!

<{POST_SNAPBACK}>

Сещам се, да! И също се сещам, че това е форум и в темата можем да си пишем и не само с две думи. Пожелавам ти да изкарваш тези пари и наистина не ми се спори, защото явно разбираме нещата по различен начин, което е съвсем нормално.

Преди време ти пожелах успех, пожелавам ти го и сега!

Четери цифрена сума.Напълно е възможно,но ако работите за себе си,не за хората,да имате собствен бизнес.

А за нас,който сме бачкатори на хората,тези числа са недостежими.

Забелязах друго интересно нещо,има доста хора от Варна.

А сега малко чисто сметки.

При заплата от 300 лв. кога ще си позволим апартамент от 30 000 евро?И колко години ще го изплащаме?

Тук се отприщихме на тема жилище, а не за чувството на щастие, но те двете неща са свързани до известна степен, ако не притежаваш жилище ти си по-свободен да взимаш внезапни решения да сменяш мястото, но което живееш. Но... голямо е НО-то... ако живееш на едната заплата и си на квартира, тогава за какви рискове говорим и за какво местене, ами та всяко назначение на нова работа е свързано с изпитателен срок, как един човек със семейство напуска работа просто ето така, за да си опита късмета в друг град и как се чувства този човек, живейки постоянно с мисълта, че ако го уволнят/съкратят/напусне работа - остава на улицата. Винаги съм била против материалните неща, които са способни да убият духа и свободата у един човек, но е ясно, че и липсата на материалното също може да доведе до това. Ние със съпруга ми и с детето се чувстваме заклещени в този град и на това място, и на тази работа, и то защото сме на квартира! Така че разбирам изцяло желанието на Дестини и Варварината, колокото и да се опитвам да не е така - това е зависимост, а зависимостта прави хората покорни, а това е нещо, което ненавиждам!

Но airfen е прав, че човек може да си оправи нещата и в България (не говоря за 1000 на ден, но от двама човека по 1000 на месец вече е горе-долу добре, зависи и от града де), но това е до някакво вродено умение да си намираш подходяща работа, да изкарваш пари, да си предприемчив и да рискуваш, мислех, че притежавам всичко необходимо, за да мога това, но явно съм се оставила на течението напоследък, а това ме изнервя, е след всичко написано да кажа и по темата, напук на всичко съм щастлива, където живея... засега

За съжаление материалните неща правят живота по-лесен и спокоен.

Така така .... виждам ,че доста сте писали ... та нека и аз да споделя как седят нещата при мене !Та значи от около десед годишен почнах да работя така да се каже физически труд!Когато бях малак нашите нямаха достатъчно време за мен поради факта,че трябваше да се грижат за бизнеса си!И малко от малко съм отраснал сам!Живея в гр.Габрово ... (според мен не е град,а едно голямо село) Всичко ми е до дупето както са казва ... за сега искам да се махна от този град защото мисля,че просто няма да имам никакво развитие в живота ... нито в кариерен план нито в семеен!Може да се каже ,че имам доста познати от които имам много малко приятели,но това е някак малко да ме задържи в мизерията и безработицата на този град!Та да спона нещо и аз за моето жилище ... все още съжителствам с Майка ми и Баща ми ,а изгледът от моята стая е направо "прекрасен"(Прекрасен изглед към гробищният парк на град Габрово) .... Е кажете ми как да живея в това село

Тук се отприщихме на тема жилище, а не за чувството на щастие, но те двете неща са свързани до известна степен... Винаги съм била против материалните неща, които са способни да убият духа и свободата у един човек, но е ясно, че и липсата на материалното също може да доведе до това... зависимостта прави хората покорни, а това е нещо, което ненавиждам!

... не говоря за 1000 на ден, но от двама човека по 1000 на месец вече е горе-долу добре, зависи и от града де... мислех, че притежавам всичко необходимо, за да мога това, но явно съм се оставила на течението напоследък, а това ме изнервя, е след всичко написано да кажа и по темата, напук на всичко съм щастлива, където живея... засега  

<{POST_SNAPBACK}>

Да, за съжаление както казва arti ние сме изключително покорни. И темата отиде в посока жилище, може би защото всеки от нас има до себе си хора, които го обичат, семейство, приятели и т.н. И остава да се решават другите неща.

Естествено, и аз обичам да гледам изгрева и залеза, наслаждавам се на песента на птичките и изпитвам радост, когато видя първите кокичета в края на зимата... но това съвсем не е всичко. Често ми се случва да ми се смеят заради някакви мои реакции като "по детски" или заради прекалената ми склонност към романтиката, но когато имам проблеми няма как да съм 100% спокойна и усмихната.

Напълно разбирам защо например arti и семейството й се чувстват заклещени, и също така смятам, че е възможно двама души да изкарват 1000 лв. на месец заедно, дори и повече! Но нека не наричаме реалистите песимисти, само защото са си позволили да кажат какво е положението им и какво мислят, а то не е розово.

Serenity,

първо - не съм имала предвид и думичка от това, което си писала ти.

второ - ако ти е прозвучало като покана за отговор и си искала да отговориш, няма за какво да съжаляваш...

трето - не изпадам в крайности, а просто някои хора не харесват по-силните примери.

четвърто - предполагам, че си объркала "суми" с "думи"

и пето - не съм си и помисляла, че да имаш апартамент е лукс!

<{POST_SNAPBACK}>

ИЗВИНЕНИЯ:

1. На Дестини - бях под пара, бързах за изпит ... притеснена и очевидно несправедлива - съжалявам ,въобще не трябваше да се изказвам по този начин

2. На всички, които си загубиха времето да четат поста ми.

3. На модераторите за offtopic-a

Редактирано 9 февруари 200620 г. от Serenity (преглед на промените)

Serenity, споко!!!

Всичко е под контрол. :drink:

тука работя каквото ми харесва и нямам шеф и мога да ям и пия каквото ми харесва.не ми се ходина друго място

тука работя каквото ми харесва и нямам шеф и мога да ям и пия каквото ми харесва.не ми се ходина друго място

<{POST_SNAPBACK}>

Ете това мнение ме озадачи, мисля че един от най-компетентните и разбиращи се постове

Драгозов, много относително е и строго индивидуално, как човек се чувства някъде. В отговор на едно твое предишно изказване и не само на него.

Благодарен съм на всички за откровенните мнения. Радвам се, че споделяме на кой какво му е. Наистина нещата отидоха към материалните блага, но както и други казаха, до голяма степен те са тези, които дават някакво спокойствие. Е при мен не е точно така. Материално съм задоволен от всичко. От до. Но това никак не ме прави щастлив. Живея в градче (грубо казано) с 3200 жители. 60% пенсионери. Живота е замрял до такава степен, че е трудно да се обясни! Ще кажете: 'Премести се'. Лесно е да се каже. Нямам намериние да обяснявам как точно стоят нещата, но само човек бил тук знае за какво говоря. Аз не казвам, че живота в Америка е лош. Всичко зависи от прословутите документи и мястото на което си. Имаш ли ги, можеш да постигнеш наистина много. Нямаш ли ги си оставаш просто бачкатор някъде за някой. Естествено е, че винаги има и изключения. Но са ми много интересни и смешни хората, които са били тук за няколко месеца, мизерства ли са невъобразимо и след като се приберат разказват врели некипели за това колко прекрасно е еди къде си. Но не мястото и времето да ги обсъждаме.

Пак се обръщам към Драгозов, защото той спомена за братовчед, който живее в Чикаго и има приятели от други националнсоти. Сигурен съм, че хората, за които говориш са просто познати, а не приятели на братовчед ти. Има голяма разлика между двете понятия. Надявам се да я правиш. И аз ги имам такива тук. Имам няколко от така наречените приятели. Само дето не може да се разчита на тях. Щом завъртиш гръб и гледат да ти го вкарат отзад (ножа в гърба имам в предвид ). Аз знам, че тези хора не са ми никакви приятели и аз нямам такива тук. Още повече, че никога няма да имам. И изобщо не храня илюзии. Разбрал съм го. Късно е та първа да се градят такива отношения и това не отнема няколко дни, нито месеци - понякога и не рядко... години. Доверие не се печели лесно само с това, че някой ми е колега и го виждаш през ден или всеки ден. Колеги много. Хората около мен тук в Америка винаги ще са ми просто познати. Някои по-близки, някои не така, но просто познати. Истински приятели - НЕ.

Четох някъде преди време нещо интересно и ми допадна. 'Замисли се на колко човека би дал ключ от вкъщи без да се притесняваш и ще разбереш колко са истинските ти приятели.'

Скоро се прибираме в България с жена ми. Без илюзии. Знаем, че никак няма да ми е лесно, но ще видим.

Материалните блага не винаги са най-важни. Пари се губят и пари се печелят. Но хората, с които си живял години наред, са незаменими.

Аз както в повечето случаи ще се пошегувам.

Та

Радвам се, че въпреки успехите си там си направил, направо не мога да повярвам, избора да се прибереш у ДОМА.

Та ще се радвам да кажеш кога се прибираш, та да те посрещнем подобаващо с хляб и сол

От БГ /където са ни близките и приятелите/ по - убаво нема!!!