Юначе, ще оповестя. Само хляб и сол ли? Ракийка нещо? Добре че си ти да повдигаш тонуса.

Трябваше да споделя, че тук няма и с кой да си говоря (на живо). Аман от тия технологии. Skype, ICQ, телефони... живи хора ли сме или машини?

А-а-а те в америката може на аерогарата с уиски да посрещат , ние тука с хляб и сол. Ракийката е за после. Нема да се излагаме пред свето, я :

@ostavime,за баджанак става въпрос.Хората които са му приятели наистина защото ходят заедно навсякъде и си помагат за много неща.Даже баджанака искаше да доведе индиеца лятото на гости в България за да им каже тука в един индийски ресторант в София че яденето им няма нищо общо с индийското(това в кръга на майтапа).Замисли се....не всеки би довел случаен човек на гости,особенно на толкова много километри.Баджанака е вече 6-та година в Щатите и мисля че почва да прилича на тях.Последния път като си дойде говореше български с американски акцент и заместваше някои думи с английски.Питаше също в едно заведение персонала защо не му носели салфетки та го гледаха като паднал от небето,там били носели.Държеше се почти като чужденец и доста смях падна с него.Мисля че определено е свикнал вече защото все по-рядко говориме по Месинджъра,а преди го правехме всяка седмица.Такива ми ти работи..

Общо взето гледам че повечето мислят,че на първо място за да се чувстваш щаслив там където живееш е да си близо до близките ти хора.Всичко материално е второстепенно,за ядене винаги ще се намери нещо,но не винаги като си сит си и щаслив

Не бих казала,че съм щастлива тук,където живея.Вярно,семейството ми,приятелите ми,училището ми...всичко и всички, на които държа са тук,но не съм щастлива.Не бих казала и че съм нещастна.Чувствам се нормално и всичко зависи от настроението ми.Когато съм тъжна ми се иска да зарежа заобикалящото ме и да отида там където искам,където няма да ме достигне тъгата(поне в мечтите и сънищата ми).Когато съм щастлива ми се иска да остана на това място,в това състояние ... завинаги(колкото и относително понятие да е това )

@aaliyah_st,гледам още си ученичка и живееш в един от най-хубавите български градове.Представи си че си момиче от село което като завърши средното си образование не му остава нищо освен да гледа деца,да няма работа,да няма бъдеще.Живота е пред теб,във Варна има работа и ще има винаги заради морето(ах морето).Живота е такъв какъвто си го направиш обикновенно,градиш всичко от нулата(съпруг,деца,жилище,приятели и т.н.)Гледам си на 15 години още и мисля че е нормално да изпадаш в такива мисли за живота.

@aaliyah_st,гледам още си ученичка и живееш в един от най-хубавите български градове.Представи си че си момиче от село което като завърши средното си образование не му остава нищо освен да гледа деца,да няма работа,да няма бъдеще.Живота е пред теб,във Варна има работа и ще има винаги заради морето(ах морето).Живота е такъв какъвто си го направиш обикновенно,градиш всичко от нулата(съпруг,деца,жилище,приятели и т.н.)Гледам си на 15 години още и мисля че е нормално да изпадаш в такива мисли за живота.

<{POST_SNAPBACK}>

dragozow,Обожавам града,в който живея и съм наясно колко възможности ми предлага той. В живота на всечи човек има моменти,когато се чувства несигурен или просто иска да избяга от действителността, в която живее...

Родена съм и израстнах в малко градче. Когато завърших училище и кандидатсвах си казах: Колкото по-далече от тук толкова по-добре! Сега живея и уча в друг малък град(по-голям от родния ми де ) и точно в момента наистина се чувствам щастлива. Имам приятелите си тук и наистина се забавлявам страшно много. И така, извода е: ДА ЩАСТЛИВА СЪМ ТУК :bye:

Не, не съм щастлива там, където живея. Дълга история. Но това е временно. Всичко с времето си. Важното е хората да гледат оптимистично и да не се отчайват. Само тогава могат да са истински щастливи.

Какво е щастието? Кой го определя? Кога идва то? Колко време остава при нас? ... и още, и още и още въпроси, на които всеки ден търсим отговор.

Не помня дали го бях чел някъде или съм си го измислил, но смятам, че човек сам определя живота си, начина по който го живее и като цяло дефиницията за живот. Такава свобода никой не може да му даде, но той трябва да се освободи от предрасъдъците на обществото, в което живее и да погледне света със собствените си очи.

Та на въпроса - може би ще трябва малко предистория, пък и гледам, че всеки започва от там.

Роден съм в малко градче, Севлиево, с доста заседнал начин на живот, селски тип население и малко неща, които могат да се случат. Още от малък исках много да отида да уча настрани, даже се интересувах дали няма прием от 6-ти клас. След това се почна.... 5 години в Търново, 4 години в Свищов, 6 месеца казарма и 2 години постоянно пътуване в чужбина. Така че реално съм живял навсякъде другаде, но не и в родният си град.

Обаче през всичките тези пътешествия, аз си носех щастието със себе си. Моето щастие е моето възприемане на света и колкото повече променях възприемането си, толкова света ставаше по-красив, а аз по-спокоен.

Сега съм отново в моят град, заседях се цели два месеца, което е направо странно и неестествено, но е така, защото открих най-голямата част от щастието - жената до мен. Човека, с който се чувствам щастлив и знам, че ще мога да се преборя с всичко.

За мен щастието е едновременно материално и нематериално, любов и разбирателство, приятелство, роднини, познати, форум, сайт, компютър, всичко.... и с една дума - аз. АЗ съм моето щастие, това че ме има на света, че живея и че мога да променям своят вътрешен свят. А вътрешният свят е навсякъде с теб, той е там, където ти го отведеш. Той е толкова широк, колкото ти го направиш.

От много време насам се водя от една мисъл и вярвам в едно нещо - Щастието отива при тези, които го търсят!

П.П. Бях се засилил да споделям много неща и размисли, но реших да не ви отегчавам, а и се притесних малко (навремето ме обвиняваха че съм надут и самохвалко).

Родих се и израстнах в родния си град Ямбол. Обичам родния си град, въпреки че с всяка година малко по малко замира. Пет години живях и учих в Шумен - така и не го обикнах този град. Най-хубавото от тези годиние е, че там срещнах човека с който сме неразделни вече 17 години и в който и до ден днешен съм лудо влюбен.

Прекарах две години в едно село ( по разпределение като офицер ). Казва се Ярлово -тези, които са от София и Самоков може и да го знаят. Намира се между Верила и Витоша. Страхотна природа, забавления никакви, а зимата сурова - планина все пак. Добре, че бяха съпругата и детето, както и страхотните колеги. След това една година живях в Самоков (пак по разпределение ) Така и не успях да свикна с този град.

И ето, че накрая отново в родния Ямбол. Тук са ми роднините, приятелите ( ако все още може да се каже, че ги има ). Май само на думи всеки ти е приятел. Но съм щастлив със семейството си, с работата си, с това, което правя.

Та това е. Човек ако сам не направи така, че да е щастлив, то няма кой.

Мислел съм за чужбина. Дори почти бях заминал както се казва за Република Ирландия. Размина се всичко в последния момент. Не съжелявам. Сега като погледна назад си давам сметка, че тук ми е мястото и тук съм щастлив, въпреки проблемите, които всички изпитваме в тези врмена.

Русе е хубав град пък и другаде не съм живяла и все си мисля че у дома си е най- добре, затова съм и щастлива тук до колкото е възможно (щастието все пак е моментно състояние)

Аз се чувствам на място там където живея и мисля че няма по-хубаво място от бащиния дом,там си направил първите си стъпки,казал си първата си дума и си изпитал първите си чувства.

Аз се чувствам на място там където живея и мисля че няма по-хубаво място от бащиния дом,там си направил първите си стъпки,казал си първата си дума и си изпитал първите си чувства.

<{POST_SNAPBACK}>

Бащиния дом хубаво, но не може до мама и тати цял живот. Идва време, когато всеки трябва да поеме по пътя си. Именно за това е и темата.

Един вид за избора в живота.

Честно казано никак не съм щастлива тук. В Швейцария съм. Всички много ми липсват, надявам се скоро да се прибера в България при роднините и приятелите. Швейцарците са може би най-големите националисти на света и никак не ти правят живота лесен, даже гледат с каквото могат още по-гаден да ти го направят. Абе добре, че е съпругът иначе досега да съм си в къщи

Във Пазарджик не съм щастлив!По-тъп град от този няма!Докато минеш през изцапаните с говежда тор улици и си на голия и въшлив център.

Във Пазарджик не съм щастлив!По-тъп град от този няма!Докато минеш през изцапаните с говежда тор улици и си на голия и въшлив център.

Е-голямо изказване.Мисля си че и Париж не би ти харесал...

О, аз си обичам Софията. Родена съм си тук и си харесвам ужасния, мръсен град. Колкото и гадни улици да имаме, побеснели минувачи, бутащи се бабички в градския транспорт, крадливи бакшиши, каруци по улиците (ще спра до тук) съм си свикнала и като ида на друго място из България ми призлява. Обичам да седна на моста на НДК и да зяпам колите, обичам да запаля една цигара на фонтана пред президенството, да пийна едно кафе пред Народния театър (тая година нещо се ослушват за това кафе) и да се срещна с приятели на Попа или Билетния.

Аз съм човек,който много обича да пътува-ако е за удоволствие,иначе когато е по работа хич не обичам и още повече сега съм постоянно на път между родния град и града,в който уча,така,че въпреки целия този път,може да се каже,че там където живея се чувствам щастлив.

Аз съм ценител на хубавото!В Париж би ми харесал много,но село Пазарджик не!

Всъщност аз харесвам Пазарджик.Малко градче е но си има своето очарование.

Родена и продължавам да раста в Асеновград. Тук си уча средното образование и съм доволна. Харесвам си града, заобиколен от природа е... планина, имаме си рекичка, езерца. Общо взето с такива места е пълно. Има готини хора. Бавно, но все пак се развива. Повечето роднини и приятели са тук. Градът е така да се каже до втория по големина град - Пловдив ( 20 мин път с влак/автобус ), така че ако ти трябва нещо, което тук го няма - хоп, в Пловдив си. Общо взето си е добро стратегическо място. Така че може да се каже, че се чувствам щастлива, че съм от тук.

По принцип от година някъде ми се иска да живея във Варна. Не знам дали съм готова на такава стъпка, но за мен си заслужава. И се надявам някой ден да живея там, където може би ще съм напълно щастлива и картинката ще е пълна

Редактирано 23 май 200620 г. от baby_muse (преглед на промените)

Аз си обичам мойта провинцийка Шумен, спокоен град а и тука са ми приятелите, познатите и не мога да си представя да съм някъде другаде!

Много хубава тема...и като четях написаното от вас,наистина се разчувствах..Дали съм щастлива там където живея?-Не,несъм.Постоянното пътуване между двете ми "родини",чувството,че незнам къде принадлежа,че незнам къде е моят истински дом,и тази носталгия,която никога не ме напуска...и печалния факт че немога да избера,заради двете скъпи за мен същества,майка ми и брат ми,погребани в различни държави,на чийто надгробни плочи,за да оставя свежо цвете,пропътувам хиляди километри...и чувството за загуба,когато отново тръгвам на път,и оставям приятели и близки...Не,определено несъм щастлива така.Понякога си мечтая да събера цялото ми семейство и всичките ми близъки на едно място,да създам връзка,семейство,и да знам че-ето-това е моят истински дом,и повече няма да мисля за поредния полет...В момента съм на гости в трета страна,за няколко месеца,при роднини.и когато си тръгна,когато ще трябва да се прибера-за България ли да пътувам,или за Франция...закъде?!

infinity1305,погледни от хубавата страна на нещата,поне пътуваш и виждаш различни места и хора примерно аз съм роден в USA,но подителите са ми българи,почти не съм ходил в америка,сега живея в софия от време на време ходя на калофер и другаде,като калофер ми е доста по уютно и приятно,защото го няма целия този шум на големия град,гората ми е на 2 крачки,когато ми се прииска да се разходя отивамв нея и така.много обичам природата и се опитвам по-често да съм сред нея,защото ми дава някак сила и увереност.наистина носталгията не е приятна,но все пак където и да си знай че си на 1 Земя и няма нужда да се отчайваш.всеки е имал моменти на отчаяние,но когато и ти имаш можеш примерно да се абстрахираш и да си мислиш за нещо хубаво.пък и това те прави по-силна.не се предавай на отчаянието,а го надделей

поздрави

Редактирано 23 май 200620 г. от mclaren (преглед на промените)

Сега живея и уча в Стокхолм (Швеция). Тук се чувстам се чудесно. По принцип се адаптирам много лесно и съм живял на много места, но бих казал че това е една от най...нека речем пълноценните години от моя живот. Винаги се връщам в България, дори и през ум не ми е минавало да живея другаде за постоянно. Сега нещата стоят малко по-различно, защото все по-малко неща ме теглят към дома, но нали знаете "че няма друго място като дома"

едит: Родом съм от Асеновград, виждам че baby_muse, е дала кратко описание на града, така че аз ще ви го спестя. Само една корекция: пътят с кола Асгр - Плд е около 10-12 мин . А когато закъсняваш за лекции в ПУто около 7-8

Редактирано 23 май 200620 г. от lpa (преглед на промените)

Животът ми ме отвеждаше в различни точки на земното кълбо.Това породи знания на нови езици.Стигна се до там, че освен български аз знам поне още три, а на немски говоря само с конете си.

Новото ми място ме запозна с нов екшън герой.Заедно произвеждаме високо специализрано оборудване, но по-важното е, че в малкото свободно обедно време се храним заедно.С негово позволение ще се опитам да преразкажа патилата на Силвестър Куперман през далечната 1984 година не къде да е, а в земите родили легенди като Версенжетроникс, Иванка от А'рк и дори краля Слънце.Той разказваше с възхищение за тази страна.Библейските Адам и Ева сигурно са се любили там, за да се запази и до наши дни еврейското наименование Тцарфат за тази страна.Силвестър Куперман през '84 година се е казвал Митко Бакарджиев.Завършва радиоелектроника в Прага и работи 4 години в заводите на "Тесла". 1984 е преломна за социалистическа България.Лъсква истината, че загниващия запад е по скоро мушмул.Колко по-загнива, по-вкусен става.Партията възлага поръчение на другаря Бакърджиев да посети изложение за радиоелектроника в Париж.Използва случая да въвлече в приключението баджанака и двете съпруги.Целта ще бъде постигната със семйната жигула.Заложените технически умения като представител на нация техническа дават плод в тюнинг на жигулката.Бедна България ще му обмени само 350 презряни американски долара и ще го прати да слухти за достиженията на електрона наред с японски светила от самурайски фирми за "магнети" и "телевайзори".Резерванта гума е избушена и на нейно място се снажда нов резервоар за гориво.Резервната гума се монтира на клиренса.Със 160л бургазки бензин Митко върти стартера и като семейство Флинстоун пори вълните към Париж.Естествено екипажа е обграден от цяла консервена фабрика, шпекови салами и най-вече палатка, кото ще избие долнопробен мотел.Митко се хвали, че знае немски, ама колко знае само той си знае.С цванцих манцих все ще трябва да се разбере с франсетата, че идва от Бульгари.Първото изпитание за нашия конкискадор е австрийската граница.Наденал костюм на родната социалистическа конфекция, вратовръзка с отпечатан шаран и очила тип дебилен професор на австрийския митничар му намирисвало на агент провокатор.Накарал го да разопакова багажа.Като видял запасите със сливова и шпеков салам, австриеца ги пуснал с думите "Майн гот!". Доволен, че влязал в зона свободна от комунизъм, Митко напънал жигулето, а вътре баджанака с двете сестри му пеели песни, за да не заспи.

На първия ден от пристигането си те затвърдили очакването си, че ще банкрутират, ако си позволят хотел.Къде, къде и решили да опънат палатки в Булонския лес.О, чудеса.Тук имало емигранти българи, които също като Робин Худ се криели в леса.През деня те плячкосвали от богатите французи, за да могат да оцеляват физически до'де влязът в релси с езика на мадам Помпадур.По находчиви от тях ще съзрат в новопристигналите потенциални балъци като им предложат услугите си на гид.Лесът още е известен с покварата си.Баджанакът като виден предствител на балкански расов кон, желаел на всяка цена да види френската красавица, пък и да я опита.Речено сторено и отправили жените в града да разгледат.Пари за парфюми няма, така че действайте.В същото време по улиците французи нямало.Те били на работа и се прибирали с автомобилите си в къщи.Единствени шматки по парижките улици се оказали нашите сънароднички и тъй като не знаели къде отиват, навлезли в "чужди територии".Забелязани, те били сигнализирани и дебеловрати сутеньори решили да разберат какви са тия птици в непонятни дрехи.

Докато в същото време Митко не се решавал на изневяра, баджанака разпускал жилата яко.То не били жени, то били нимфи.При толкова руж и наперени гърди, и на умрял комунист щял да му еректира.Притеснен от чакане баджанака да свърши, Митко бил забелязан от мъж с рено 12.Мъжът спрял и завързал разговор.Този разговор аз не мога да предам, но микса от българска, руска, немска и френска реч ще е била достойна за конгрес на ООН.Човекът се казвал Патрик Шиш.През цялото време му предлагал кожено пардесю и кожени панталони.Наш Митко е набит и як и явно мусю Шиш е съзрял своята мечта в този Крали Марко.