Естествено,че се чувствам щаслив там където живея нали там съм отраснал и всичко ми е там като приятели мацките и мноо други

Не се чувствам щастлив тук, където живея в момента, за жалост.

След някоя друга година бих заминал в чужбина в страна като Германия, Англия и то без да се замисля.

Човек може да се чувства щастлив навсякъде,без да са му нужни конкретни обстоятелства.Всичко е въпрос на усещане за живота. Но аз,естествено, съм доволен,че съм роден и израснал във Велико Търново - един уникален град, с неповторима атмосфера,и не бих го заменил с друг!

Има една хубава българска поговорка "Камъкът си тежи на мястото"

Харесвам мястото, където живея. Никога не съм живяла на друго място. Майка ми е от Русе и винаги чаках с нетърпение да отидем лятото там, но бързо ме хващаше "носталгията" тук са ми приятелите, спомени...... Харесвам си града и като атмосфера - всеки, който е бил тук знае за какво говоря. Не мога да си представя да живея на друго място, не мога да изтрая повече от седмица извън града.

Мне аз определено не се чувствам добре там кадето живея.Просто приятели липсват родината липсва езика липсва, а и е много ама много горешо.

Аз винаги съм си мечтал да живея някъде по морет, но когато отида там не знам защо но бързо ми минава мерака и най много седмица две да издържа.

Определено не се чувствам добре в града,в който живея.Някак си всичко е в застой,нищо не се променя,всичко ти е до болка познато.Искам да се преместя да живея в друг град или друга държава,но само ако мога да си взема приятелите с мен,без тях няма да оцелея никъде.

Абе не знам...аз никога не съм живяла в друг град, родена съм и съм си отраснала в Сливен...свикнала съм със всичко тук дори и с досадните баби-клюкарки винаги готови да те одумат, с досадното кашляне разнасящо се по цял ден от съседния двор, породено от никотина насъбрал се в гърдите на съседа...кха...дори тези неща не ме дразнят защото съм си у нас..от друга страна града е малък и ежедневието понякога е тягостно, местата където може да се забавляваш са малко и вече до болка познати..но въпреки това се чуствам щастлива защото съм с родителите ми...липсват ми брат ми и сестра ми които са надалечко, но какво да се прави...няма пълно щастие. Когато се е случвало да погостувам на брат ми в Бургас..като стана сутрин, като изляза навън и като не видя извисяващата се над Сливен Стара Планина се чувствам кофти...е ако догодина ме приемат там където искам да уча (дай Боже!!!), ще се махна от Сливен, но ще ми липсва всичко...дори досадното кашляне на съседа

Дали се чувствам добре там където живея?!НЕ..аз не се чувствам добре, аз се чувствам прекрасно. Живея в Казанлък. Вярно малък град на моменти еднообразен, дори скучен,но се пак това е града в който са моите роднини, приятели..Града в който се чувствам сугурна...Живяла съм във София, често ходех във Троян и Варна, редовно ходя в чужбина(с танците).Не привлича шума на столицата, не ме привличат морските вълни, не ме привлича чистият планински въздух, не ме привлича екзотиката на чуждестранните градове, тъй както ме привлича аромата на рози и уюта на Казанлък.

Доброто място за живеене не може да ме направи щастлив, не е достатъчно.

Положението при мен е такова - не трябва да се оплаквам - и не се оплаквам - и ето - по добре ми е.

Живея във Велинград който се оказва много хубаво място за... почивка. На есен се прибирам в София че почва семестъра. И ето аз съм на хубава почивка. Цела зима мама и баба тъгуват за мен. Пращат буркани със свинско и лютеница и ме чакат да си дойда. Ами на- доидох си. То се готви по 5 пъти на ден , бае ми се сакън да не похвана нещо(че ша са скърша сигурно). Приятелите ми тази година се паразхвърчаха насам-натам и ми е малко скучно. Но съм си У НАС. Вкъщи си е наи хубаво и няма човек който там да не се чувства добре. Е - на мен ми е добре.

ДА

Не напълно.Все пак друго си е да си в родния си град,колкото и малък да е той,с роднините,приятелите от детство,където знаеш всяко камъче,всяка местност,почти всяко дърво,полянка или местност.Където си играл наволя,правил пакости, изживял щастие и мъка.Липсва ми понякога доста родния ми край,не че и тука е лошо,просто не е същото.

Редактирано 22 юли 200620 г. от Morfey_A (преглед на промените)

Не! Не съм сменяла града, но кварталите да...така и неуспях да създам онази така хубава категория наречена "приятели от детинство"...Много завиждам на хората притежаващи подобно нещо...Не че не се виждам с няколко от моите приятели от детинство, но живота разделя...и аз тъгувам...Пък и съм от хората, които дълго време не могат да се адаптират към новото...вече 6 години тук!!! А имам чувството, че съм от вчера...и продължава да не ми харесва...Но пред себе си съм се зарекла, че ще го променя!

Аз в момента не мога да кажа точно дали съм щастлива тук.Родена съм и живея в Плевен, но 7г прекарах в София.Там учих и работих.Върнах се заради работата тук, но приятелите ми останаха в София, за моя радост приятеля ми е плевенчанин и той се прибра с мен.От една страна тук ми е по-добре, но манталитета на хората е толкова различен от това с което съм свикнала в София, че направо ми се реве като излезна по центъра.Добре, че някои наши познати са се върнали и те, че отвреме на време да поговорим с по-разбрани хора.Така че сега съм по средата хем ми е добре хем не.Абе боли сърби драго ми е както се казва.

Щастието не зависи от това къде живее даден човек,а от това с какви хора живее и от много други фактори.Разбира се,един от тях може да бъде и този,но то не е достатъчно.Аз ,например, съм си щастлива в София,но много повече бих искала да живея сама или с приятели и само да идвам да гледам наште,защото имаме различен начин на живот и много по-малко ще се караме,ама....

Щастлива съм - да .Родена съм и живея във Варна.Временно съм живяла и в други градове,но щастието ми е там където са семейството и приятелите ми.Няма по-хубаво кътче от родният дом.

Аз живея и винаги съм живяла във Велико Търново. И толкова много си обичам града, че когато ми се е налагало да го напусна за известно време, винаги ми е липсвал. Не мисля, че бих се чувствала толкова добре на друго място.

Да, определено се чувствам щастлив там, където живея. "Младост" е един от най-красивите и приятни за живеене квартали в София, който все още не е застроен до такава степен, че да няма зеленина. Освен това се намирам в добър и ремонтиран апартамент, блок с добри съседи. И без това, човек трябва да бъде винаги позитивно настроен към живота, затова дори да не бях в грозен квартал, пак щях да намеря хубавите му страни.

Щастлив съм че живея в моя роден град - Карлово.Колкото и да ми разправят че в Карлово е тъпо и нямало смисъл да се живее,аз не ги слушам.Тук съм се родил и си живея.Не бих го сменил за друго място(не че не съм се замислял).Тук си имам толкова приятели,незнам ще намеря ли другаде такива като тях.А и вече съм женен и установен,което е още един фактор да си живея в Карлово.

Е, дойде време за лек ъпдейт на информацията от моя страна. Както се вижда и от профила ми, смених местожителството. С 2 думи - прибрах се. Дааа, прибрах се и се опитвам да се устроя тук, защото чувствам, че тук искам да живея и тук искам да ми се родят деца, тук искам те да израстнат и аз да съм до тях.

В момента съм възпрепятстван да живея с жена си (което е на-лошото) защото се налага да работя в Благоевград, а тя в София. Всяка седмица петък след работа заминавам за София и се връщам в понеделник рано сутрин. От това ме боли най-много, че не мога да съм с любимия за мен човек. Обстоятелствата са такива и те го налагат, но какво да се прави... живот. Въпреки това не съжалявам, че съм се прибрал. Не съжалявам, че съм сред приятели, с които мога да изяза и да споделя ежедневието, радостите и тъгата, доброро и лошото и т.н. Мога да имам социален живот, нещо, което липсва на голямата ( да не кажа всички) част от хората, които живеят на запад в Европа, САЩ или където и да било другаде. Нещо, което липсваше и на мен.

Надявам се нещата скоро да са променят, да успея да се преместя в София и да зижевя с жена си ежедневно.

Да, щастлива съм в родния си град. Тук е моето семейство, моите приятели, моята работа. Какво му трябва повече на човек. Обичам да ходя на други места, но най-сладко е, когато се прибера у дома.

Ами чакайте да видя...Града,в който живея се казва Белово.Населението заедно с покрайнините наброява около 20 000 души.99% от тия 20 000 души са с коефициент на интилигентност под 50%.Всяка втора приказка е "Да ти е..а майката","да му е..а майката","Е...ло си е майката" и други подобни словосЪчетания.Когато имаш пари всички ти искат заеми,които ще вЪрнат "на пЪрва заплата",но когато им ги дадеш,забвавят за теб,а след това с цялата си наглост ти казват "Не си ми давал пари?Какви пари?" Не стига това,ами те и мразят.Когато те видят на улицата се чува "Да ти е...а майката боклук богаташки!" Естествено,говоря за себе си.Продадохме си апартамента в София,за да направим основен ремонт на сегашната ни кЪща.Естествено вече не ни останаха никакви пари,но когато поискаме от някой на заем "Ами нямам точно в момента" или направо си ти отказват.Естествено псувните продЪлжават.

Така...До сега говорех за хората.Но един град е и самия град-архитектура,забележителности,така че:

Архитектурата:какво мога да кажа за нея.Има блокове(известни като кооперации) не по-високи от 7 етажа(най-високата).Всичко друго е в кЪщи."Прекрасно!Искам да живея в кЪща!"-мислите си вие?Да,ама не!Няма готини,китни градинки!Няма две липи отпред!Има вЪрзани две крави,кокошките са по двора,които вместо с рози и лалета е засаден с домати,тиквички и краставици.КЪщата е неизмазана,а ако случайно е измазана,то отдавна ефекта от мазилката е стигнал до 0.

Паметниците:точно 3-на Чапай,на Христо Ботве и на Юрий Гагарин.Другите циганите ги ограбиха за да ги предадат на вторични.Естествено никой не им тЪрси сметка!

РПУ-то се сЪстои от една патрулка и двама полицаи(на празници или избори-4).Перфектно!Само дето,когато ти потрябват,защото пияния ти сЪсед влиза в двора се оказва,че сЪщия този пиян сЪсед е мЪж на сестрата на един от куките."Нищо не можем да направим"-ти казват каповете,докато сЪседа ти крещи "Ще ги Изтрепа тия кучета,мамичката им да е...а!"

Няма денонощен магазин.Няма магазин за спортни стоки.Няма магазин за музикални стоки.Няма магазин за компютри и електроуреди.

"Какво има по дяволите в тоя град?"-питате се вече вие?Ами какво ли има...Има няколко богати скапаняка,повечето от които нямат завЪршен 12-сти клас,но които имат много пари.Понеже района е богат на гори тези хора контролират процеса на отсичане и разпределяне на дЪрвата за огрев.Това е така наречената "дЪрвена мафия".Вероятно чухте по новините за човек с прякор Брус Лий.Той е от тук.Полицаите(които кой знае как са решили да действат) открили в дома му незаконно притежавани орЪжия,експлозиви и боеприпаси.Беше задЪржан за разпит.Е,до скоро.Вече си се разхожда из центЪра на Белово най-безочливо и си влиза в кафето(едно от 3-те) сякаш е негово.

Какво още има в Белово ли...Хм,нека да помисля...Шуробаджанащина,корупция,цигани,безпаричие(последното не важи за хората от дЪрвената мафия) и много,ама много скука.Сякаш всичко е потЪнало в едно безвремие,от което никой не иска,не смее или не може да излезе.

Ако слушаш музика,различна от чалга,то веднага биваш обявен за наркоман,изверг,луд.Нищо против чалгата не искам да кажа в момента(имам много против чалгата,но не е това темата в момента),но просто не сЪм наркоман.Не сЪм опитвал LSD,кокаин,хероин,амфети или спин бол през живота си.Познавам хора,които го правят,но изобщо не сЪм пробвал.

Та...Дали обичам мястото,кЪдето живея?Ами като се замисля така-НЕ!Колкото и пари да ми дадат,няма да мога да го заобичам.Искам всичката злоба на природата да се излее вЪрху това парче земя!Искам да бЪде сринато,заличено и изтрито от лицето на тая планета заедно с мизерните му обитатели!Никой да не остане!Нищо тук няма да ми липсва,ако един ден(надявам се да е скоро!!!)замина някъде.Ако се вЪрна тук,то ще е насила!

МРАЗЯ БЕЛОВО!!!

Да щастлив съм в родното ми място.Не живея в град а в едно от големите села на Южна България на име Калояново.Чувствам се добре в родния си край.Тук са приателите ми , родителите ми тук е и детството ми.Има си всичко за което можеш да мечтаеш.Скоро направиха единствената състезателна автомобилна писта в България.На която всяка събота и неделя може да се гледат гонки.

Мисля че толкова стига , няма да изпадам в повече подробности.

Хайде и аз да се включа в играта, кой колко мрази мястото където живее.

Да, мразя града си. Плевен. Родена съм тук, живея добре, но това не ме прави щастлива. В смисъл имам хубав дом имам познати, приятели и всичко до един момент беше ОК. Извендъж града започна супер много да затъпява, няма място за развлечения, няма разнообразие, едни и същи хора - снобари (като цяло). Повечето ми близки приятели са или студенти или те първа ще бъдат и започват още по-малко неща да ме задържат в този град. За това пътувам. Много пътувам, когато и където мога. Било то в България или извън нея. Била съм на много места в чужбина, но няма нищо по-хубаво от типичния балкански уют за това принципно предпочитам да си живея в България, макар че съм сигурна, че мога да бъда щастлива и в чужбина, но само ако около мен са близките ми.

Иначе аз като цяло харесвам по-космополитните градове. София, Париж, Токио, Лондон, макар че има някой много китни градчета особено в България, които наистина си заслужават. Но София ми харесва, мръсна, неподредена, пренаселена, но все пак ми харесва. Харесва ми факта, че мога да ходя по улиците, когато искам да съм сама и да не срещам нито познати, нито приятели, никой. Харесва ми, че винаги мога да открия ново място - парк, заведение, книжарница, клуб, каквото и да е, докато в Плевен това е невъзможно. Харесва ми големите възможности, които предлага и тъй като повечето ми приятели са там, мисля че бих се чувствала щастлива, но има време да разберем.