Приятелството е точно толкова нужно на нас , както храната , водата , светлината , въздухът.Усещането да си близък с някого , да му имаш доверие и той на теб също , да знаеш , че има на кого да разчиташ , че си ценен и обичан , е прекрасно.Но дори и в най-прекрасните неща могат да се появят пукнатини - предателства , издаване на тайни , интриги и т.н.Защо понякога имаме склоността да нараняваме най-близките си , да ги предаваме , да не оправдаем доверието им?Кой и как е бил предаван от приятелите си?Ако на някого не можем да простим нещо , дали наистина ни е бил истински приятел , дали наистина сме го обичали като приятел или само сме се заблуждавали?

Toxic_Poison,аз съм един от тези Щастливци,които имат най-добрите приятели !

От 1975 година сме заедно-едни станаха фактори,други останаха на средно ниво,а трети животът по очука малко повече...

Но винаги,като се съберем,независимо от положението си,всички заедно празнуваме и се веселим.

Щастлив съм,че ги имам и искрено ги обичам-тях,техните семейства и деца/е,бяха деца /.

Toxic_Poison,аз съм един от тези Щастливци,които имат най-добрите приятели !

От 1975 година сме заедно-едни станаха фактори,други останаха на средно ниво,а трети животът по очука малко повече...

Но винаги,като се съберем,независимо от положението си,всички заедно празнуваме и се веселим.

Щастлив съм,че ги имам и искрено ги обичам-тях,техните семейства и деца/е,бяха деца /.

Радвам се на подобен коментар!Наистина ме прави щаслива фактът , че някой може искренно да се похвали с такива приятели!

Приятелството е точно толкова нужно на нас , както храната , водата , светлината , въздухът.Усещането да си близък с някого , да му имаш доверие и той на теб също , да знаеш , че има на кого да разчиташ , че си ценен и обичан , е прекрасно.Но дори и в най-прекрасните неща могат да се появят пукнатини - предателства , издаване на тайни , интриги и т.н.Защо понякога имаме склоността да нараняваме най-близките си , да ги предаваме , да не оправдаем доверието им?Кой и как е бил предаван от приятелите си?Ако на някого не можем да простим нещо , дали наистина ни е бил истински приятел , дали наистина сме го обичали като приятел или само сме се заблуждавали?

Да ти отговоря и аз, прямо... предаван съм от най-добрите си приятели, а те останаха 3-4 достатъчно пъти,и аз ги предадох - достатъчно пъти. Защото, защото съм си аз, налагало се е на момента,така съм се чувствал, но те го приеха, и аз приех тяхните предателства. Защото всичките сме различни, изпитваме нуждите по различен начин. Но никога не сравнявай приятел или особено любим с храна, вода , светлина и въздух - на теб не ти остана нищо, за което сам да се бориш! Те са там, когато си щастлив, нещастен, те са нужни, защото и ти си нужен, не си позволявай никога в този живот да оприличиш някой на всичко. Ако се съберем всичките ми 3-4 приятели, правим перфектния, поотделно сме си щастливи самите ние, наказани с нашите собствени решения-грешки. Така живота е по горчиво-сладък, когато знаеш, че сам си избираш ш....баните решения!

Всеки има различно виждане за приятрелството от опита си.

Да ти отговоря и аз, прямо... предаван съм от най-добрите си приятели, а те останаха 3-4 достатъчно пъти,и аз ги предадох - достатъчно пъти. Защото, защото съм си аз, налагало се е на момента,така съм се чувствал, но те го приеха, и аз приех тяхните предателства. Защото всичките сме различни, изпитваме нуждите по различен начин. Но никога не сравнявай приятел или особено любим с храна, вода , светлина и въздух - на теб не ти остана нищо, за което сам да се бориш! Те са там, когато си щастлив, нещастен, те са нужни, защото и ти си нужен, не си позволявай никога в този живот да оприличиш някой на всичко. Ако се съберем всичките ми 3-4 приятели, правим перфектния, поотделно сме си щастливи самите ние, наказани с нашите собствени решения-грешки. Така живота е по горчиво-сладък, когато знаеш, че сам си избираш ш....баните решения!

Интересно

Аз пък си мислех,че когато има истинско приятелство няма предателство...

Интересно

Аз пък си мислех,че когато има истинско приятелство няма предателство...

Познаваме се от 15 години, като тийнчета и като порастващи уж мъже се е налагало Не е хубаво, но е било необходимо предполагам. Ако питаш и сега пак бихме се скарали за същото, но затова сме още приятели.

Познаваме се от 15 години, като тийнчета и като порастващи уж мъже се е налагало Не е хубаво, но е било необходимо предполагам. Ако питаш и сега пак бихме се скарали за същото, но затова сме още приятели.

Всеки с разбиранията си!

Предателството за мен означава край на приятелството.

Някога в техникума имах две приятелки. С едната не се виждаме оттогава или малко след завършването. Аз най-накрая прецених, че съм се уморила да ме дърпа постоянно за носа и да ми се сърди за щяло и нещяло и аз само да я придобрям. Уморих се и сложих точка. Честно да кажа не ми и липсва. Може и да не сме били чак толкова близки, колкот съм си мислела. С другата се виждахме до преди няколко месеца. Това са почти 13 години приятелство. Не зная защо, но нямах смелост да и споделям абсолютно всичко за мен, но повечето знаеше и така ми беше идеално. От друга страна, тя ми бше казала това, дето най и лежеше на сърце, но чак след 10-тата година. Аз бях единствената, която я подкрепяше и и желаеше всичко най-добро. Но...и това приключи в момента, когато аз вече имам дете и тя си въобрази, че заради дъщеря си съм я зарязала, че не сме се вижадали вече, че не била от моя кръг, защото нямала дете... Аз плачех и се смеех с нея, а тя не можа да сподели моята радост... Търсих причината в себе си, аз правих опити да поправим нещата, които според мен не се бяха променили, защото с нея най-често се виждах и други бях пренебрегнала, но те не се сърдеха... Докато накрая не чух "Не желая повече да си ми приятелка". Болеше ме много. Доста нощи не можах да спя, мислейки за това какво съм объркала. Но...не ходя там, където вече не съм желана. Пожелавам ви да имате наистина верни приятели, които да ценят това, което правите за тях

Някога в техникума имах две приятелки. С едната не се виждаме оттогава или малко след завършването. Аз най-накрая прецених, че съм се уморила да ме дърпа постоянно за носа и да ми се сърди за щяло и нещяло и аз само да я придобрям. Уморих се и сложих точка. Честно да кажа не ми и липсва. Може и да не сме били чак толкова близки, колкот съм си мислела.

С другата се виждахме до преди няколко месеца. Това са почти 13 години приятелство. Не зная защо, но нямах смелост да и споделям абсолютно всичко за мен, но повечето знаеше и така ми беше идеално. От друга страна, тя ми бше казала това, дето най и лежеше на сърце, но чак след 10-тата година. Аз бях единствената, която я подкрепяше и и желаеше всичко най-добро. Но...и това приключи в момента, когато аз вече имам дете и тя си въобрази, че заради дъщеря си съм я зарязала, че не сме се вижадали вече, че не била от моя кръг, защото нямала дете...

Аз плачех и се смеех с нея, а тя не можа да сподели моята радост...

Търсих причината в себе си, аз правих опити да поправим нещата, които според мен не се бяха променили, защото с нея най-често се виждах и други бях пренебрегнала, но те не се сърдеха...

Докато накрая не чух "Не желая повече да си ми приятелка".

Болеше ме много. Доста нощи не можах да спя, мислейки за това какво съм объркала. Но...не ходя там, където вече не съм желана.

Пожелавам ви да имате наистина верни приятели, които да ценят това, което правите за тях

Galeto_,ние често прибързваме да обявим някого за приятел и грешим.Хубавото в твоя случай е,че си разбрала навреме някои неща.Истинското приятелство оцелява и в най-тежки ситуации.От твоя страна е било приятелство,но от другата - едва ли.Било е урок - вече ще внимаваш при подбора си на приятели.

Аз за съжаление малко късно осъзнах,че съм имала приятелка,която не е пропускала случай да ме злепостави. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Говоря за близо 30 годишно приятелство...Може би много неща в живота ми нямаше да са такива каквито са сега,ако бях разбрала каква жена съм допуснала близо до себе си,смятайки я за най-добрата си приятелка.

Не се обвинявай - всички грешим.

Живота ще те срещне с хора,които наистина ще ти бъдат приятели.

Истинската любов се среща рядко,но още по-рядко е истинското приятелство.

Две приятелки и един мъж

Не се е родила и вероятно няма да се роди жена на този свят, която няма да впрегне сили да изолира или поне да детронира конкуренцията.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4359771

Две приятелки и един мъж

Не се е родила и вероятно няма да се роди жена на този свят, която няма да впрегне сили да изолира или поне да детронира конкуренцията.

http://www.vesti.bg/...=40&oid=4359771

Ммм, това не е вярно. Познавам жени, които се отказват и не водят никакви битки и войни с "конккуренцията" .(на някои лека им пръст) В повечето случаи, когато един мъж е решил да напусне една жена, заради друга и обратното, нишо не може да ги спре. Воденето на предварително загубени битки е излишно губене на време и енергия. От моите наблюдения, повечето от вторите бракове, се оказват успешни.

От моите наблюдения, повечето от вторите бракове, се оказват успешни.

А моите наблюдения показват обратното - вторите бракове почти винаги са неуспешни.

А моите наблюдения показват обратното - вторите бракове почти винаги са неуспешни.

А тъй - аз затова и не смея да повторя.

Колкото до приятелството между жени - не сме стигали с никоя до там че да се караме за някой чеп

А тъй - аз затова и не смея да повторя.

Колкото до приятелството между жени - не сме стигали с никоя до там че да се караме за някой чеп

И аз съм от тези щастливки, които никага не са се карали за някакъв си там...

Но знам за такива случаи и им се чудя на акъла на "дамите".

Но знам за такива случаи и им се чудя на акъла на "дамите".

Да бе, зер сапун да се изтрие и да свърши

Кой и как е бил предаван от приятелите си?

Краят на приятелите приключи, след като се ожених.

След това не съм търсил нови приятели, да са истински и ала-бала.

Сега приятелите са по-скоро добри познати, които имат право да ми досаждат до някакви граници. Например, когато жена ми си е вкъщи не трябва да ме безпокоят. Може само по телефона да се обадят, но не и да дойдат при мен. Така правилата на играта са ясни и е добре.

През 1991г. като си смених местожителството, бях казал на родителите ми да не дават адреса ми на никого, за да не ми се налага да посрещам неканени гости.

А постъпих така, защото службите за "сигурност" от преди 1989г. събираха грижливо информация за мен, чрез доносничества например. И като нямаше начин да бъда абсолютно сигурен че определено лице, което ми се е писало приятел, не се е изкушило да ме топи пред комунистическите "маши" в милиционерски униформи и офицерски чинове, реших да ги зарежа всички едновременно.

Викали са ме в районното управление на МВР, да пиша писмени обяснения що съм бил имал гадже гъркиня преди и що се мотам все при чужденци из студентски град. Фиктивния повод за призовката ( поканата ) беше, че съм се бил изказал на входа на едно общежитие че не го пускат един черен да влезе без паспорт, щото е чужденец. Но за черния се разбрахме за по-малко от 5 минути, а после откара почти час и половина с оня офицера цивилно облечен. Той ме подпитва за нещо, а аз се правя на ударен че не е така както той си мисли. По едно време му писна и ми прочете част от донос на двама мои колеги. И допусна грешка като ми намекна че това което съм го разправял на тия двамата, съм го бил измислил още преди ( 2 -3 години). А пък това нещо го знаеше само един друг доносник, който беше умрял трагично в провинцията. А колегите доносници не знаеха нищо за другия доносник. Оня другия ми беше съученик в 11 клас и "по-случайност" даскалицата по математика го насади да седи до мен, щото беше нов ученик. Целта е била оня да ми се прави на приятел. Само не ми е ясно как са вербували непълнолетни да доносничат. Щото като завършихме и едвам бяхме станали пълнолетни, съученикът почна да ме моли да съм го свързвал с хора на Запад. Значи тоя като го бях усетил че е с фалшиво поведение, после ми е правело впечатление че някакси много лесно се случваше и други които са се писали че са ми приятели, да могат внезапно да уреждат нещо полезно свързано с чужбина.

Та така беше с приятелите до 1989г., някои със сигурност са доносничили много подличко и гадничко, с надеждата да им е по-лесно да се издигнат после да правят кариера.

Най-големия майтап беше че се правех до края, че не се сещам че има доносници около мен, за да не ми правят мърсотии с изселването ми ченгетата. Щото то уж падна Тошо, ама през 1990г. трябваше да искам разрешение да се женя за чужденка по действащите си още комунистически закони и простотии. И като отидох да си върна военната книжка и да си взема официален документ удостоверяващ че съм отбил военната си служба, един капитан рече че излизам в подходящ момент, щото преди въобще не е била лесна работа да си върне някой военната книжка. Та те старите маши на комунистическата диктатура си бяха по места и трябваше се се внимава с тях, да ги надхитря че ще имат възможност чрез "приятелите" ми, да са в течение какво става с мен зад граница.

Сега вече времената са други, в НАТО сме, в ЕС сме и не съм потенциален враг на пребоядисалите се комунисти.

Мес, доносници винаги са съществували, съществуват и сега. Имам комшия, който пишеше доноси преди 10.11 и продължава да го прави и до ден днешен... Някои хора са мръсници и подлеци в кръвта си, независимо дали са комунисти или не. Пази боже от такива "приятели"!

Мес, доносници винаги са съществували, съществуват и сега.

Имам комшия, който пишеше доноси преди 10.11 и продължава да го прави и до ден днешен...

Някои хора са мръсници и подлеци в кръвта си, независимо дали са комунисти или не.

Има ги да, и при мен ги има, като строиш къща съседите гледат зад пердето и ако се усъмнят че работниците не приличат на белгийци те топят да дойдат на проверка от инспекцията по труда. А глобите за прекалено солени.

На един приятел белгиец му трябваше водопроводчик, ама да е на черно. Аз му обещах да дам неговия телефон на един пенсиониран водопроводчик ( италианец). Обаче италианеца не му се е обадил, понеже го бях информирал къде работи приятелчето белгиец и той се поуплаши, да не го натопи оня нещо.

Тука като си смени адреса някой, от полицията идват да го видят кой е и ако гоняма му оставят покана да се яви при тях. Та доносите между съседи са повече от възможни.

Обаче при комунистите беше жестоко защото можеше в пандиз да те вкарат, ако се изпуснеш нещо пред доносник.

И комунистите активно вербуваха доносници. При един съкварталец бяха дошли да инсталират специални подслушвателни средства полицайте, щото си беше пуснал турчета квартиранти в мазето. Та оня ме беше предупредил да не говоря нищо у тях, щото покрай сухото гори и суровото. Ходехме да си лафиме в близката градинка на пейките.

Комунистите бяха големи гадняри. Един комсомолски секретар ме надуши че не плащам членски внос за комсомола и ми обеща да ме принуди да го плащам. И успя да ме накара да си изкарам пак комсомолска книжка и да плащам членски внос. Щото беше така, дребните послушни маши на комунистическата диктатура, бяха кофти хора, злобни, завистливи, некадърници намърдали се по партийна линия на топло местенце.

Обаче при комунистите беше жестоко защото можеше в пандиз да те вкарат, ако се изпуснеш нещо пред доносник.

И по време на турското робство е било жестоко...

И по време на турското робство е било жестоко...

Ама не съм го преживял.

Пък турчолята по едно време са позволили да има църкви, пък комунистите и това не даваха.

Аз като бях в 10 клас, един ден даскалицата по математика ни представя някаквъв господин че бил дошъл да прави някаква "анонимна" анкета ( проучване ) за професионалната ориентация на учениците. Имаше въпрос какъв искам да стана. И аз отговарих че искам да стана свещенник. После имаше въпрос защот искам да стана такъв и аз отговорих - "защото поповете нищо не работят, почиват си цял живот на сянка".

И знаеш ли кво стана на следващата седмица, а ?

Ами класната ми каза че трябва да се явя при директора.

Отивам аз при оня палячо и той почва отдалече да ме подпитва за плановете ми за бъдещето. А аз му викам че не съм решил още. Ама оня пак повтаря като папагал все едни такиви въпроси. По едно време ме пита дали съм вярващ. Аз му отговарям че съм атеист. А той се дзвери насреща. Извади листа дето бях попълвал "анонимната" анкета и ме пита дали аз съм писал това. Правя се аз че чета учудено, поглеждам го, мисля си, мисля си па му рекох че анкетата е анонимна и някой се е избъзикал да си направи майтап. И той почва да ми чете комунистически морал че трудът бил красял човека и алабала, дрън дрън та пляс. А па аз го питам тия паразити поповете що нищо не работят а само мътят главата на бабичките. И на оня му олекна, като разбра че не съм набожен.

После като един приятел като ме пита що ме е викал директора, аз му казах на висок глас че някой е отговорил че иска да стане поп за да не работи нищо, та го търсят кой е и падна голям смях. Целта беше да се разбере от всички че ми е за бъзикане попската работа.

Та комунистите и поп не даваха да искаш да станеш.

Добре че не бях набожен, че са щяли да ми резервират кофти казарма, нещо от сорта на трудовак с турците и циганите.

приятелство - няма такова животно  , а хора ,които ти са добри познати и имате общи интереси .

Едва ли ,ако останеш на улицата без дом  някой твой приятел ще  ти каже ела у нас да живееш  ,без условия и ще те издържа  ,едва ли ,ако нямаш работа някой твой приятел ще ти намери  ,едва ли,ако се разболееш и паднеш ,твой приятел ще те преоблича ,ще ти готви ,ще ти гледа акото с извинение , семейството е най-голямата сила , любовта е най-голямата сила ,не приятелството.

Човек не е роден ,заради някакво приятелство  ,а за да има семейство ,като държиш на приятелите си повече отколкото семейството отивай си при приятелите си те да те издържат  ...

Щастието отглежда приятели ,а нещастието ги сортира в повечето случаи истинските ти приятели са семейството .

приятелство - няма такова животно  , а хора ,които ти са добри познати и имате общи интереси .

Едва ли ,ако останеш на улицата без дом  някой твой приятел ще  ти каже ела у нас да живееш  ,без условия и ще те издържа  ,едва ли ,ако нямаш работа някой твой приятел ще ти намери  ,едва ли,ако се разболееш и паднеш ,твой приятел ще те преоблича ,ще ти готви ,ще ти гледа акото с извинение , семейството е най-голямата сила , любовта е най-голямата сила ,не приятелството.

Човек не е роден ,заради някакво приятелство  ,а за да има семейство ,като държиш на приятелите си повече отколкото семейството отивай си при приятелите си те да те издържат  ...

Щастието отглежда приятели ,а нещастието ги сортира в повечето случаи истинските ти приятели са семейството .

Не винаги е така. Аз имам приятел, който ме е приел в тях да живея няколко месеца без да платя 1лв за наем,ток, вода и т.н. Истината е, че като помагаш на приятелите си, ще получиш помощ и ти. А ако си мислиш за гъза, много ясно, че няма да има кой да ти помогне, когато ти е нужно. А иначе си прав, че семейството е най-голямата сила. Без семейство, човек е загубен.  

приятелство - няма такова животно  , а хора ,които ти са добри познати и имате общи интереси .

Едва ли ,ако останеш на улицата без дом  някой твой приятел ще  ти каже ела у нас да живееш  ,без условия и ще те издържа  ,едва ли ,ако нямаш работа някой твой приятел ще ти намери  ,едва ли,ако се разболееш и паднеш ,твой приятел ще те преоблича ,ще ти готви ,ще ти гледа акото с извинение , семейството е най-голямата сила , любовта е най-голямата сила ,не приятелството.

Човек не е роден ,заради някакво приятелство  ,а за да има семейство ,като държиш на приятелите си повече отколкото семейството отивай си при приятелите си те да те издържат  ...

Щастието отглежда приятели ,а нещастието ги сортира в повечето случаи истинските ти приятели са семейството .

 

Може би си права.

Майка ми беше благороден човек и никога не отказваше помощ нито на приятели, нито на роднини.

Вкъщи винаги е имало хора, предпочели да поживеят на гърба на майка ми, отколкото да отседнат в хотел или да си наемат квартира.

Молех я да не го прави, но...

Кого ли не уреди на работа, кому ли не помогна с каквото може, а тя наистина можеше много.

Но един ден се оказа, че е болна от рак.

Да знаете колко бързо хората, които денонощно я безпокояха с грижите и проблемите си се изпариха

До края с нея останаха само две приятелки и...нито един роднина

Човек трябва да внимава кого допуска до себе си, защото истински приятели се срещат много рядко, независимо че човек дава всичко от себе си, мислейки ги за такива.

Да, щастието отглежда приятели, а нещастието ги сортира.

Изпитах го и на собствения си гръб.