събличам тялото си

с тихи стъпки,

посоките си свалям,

така ненужното ми накъде

и пътищата си събувам

дето дълбаят по нозете дупки..

днес съм птица в хладното небе.

необятна житница в просъница
сече лицето ми.. брули ме с разперени

криле. зелени още, млади, океанни,..

по дъното й тътен от препускащи коне.

днес небето е умислено

звучи симфония във сива гама..

нежно е, чета в зениците на облаците-

вероятно ще вали. събличам тялото си

с най-тихите си стъпки,

 

на челото ми пада капка

първородна кръв от небесна рана...

в сърцето.. там май винаги  ръми.

 

 

*

Редактирано 21 август 201312 г. от Уиш... (преглед на промените)

  беше прекрасно, Уиши!

много точни описания на уюта, тишината и... стига де! върни го!

много си лоша,

а на мен някой трябва да ми спре нощния трафик

 

за теб, Нел, едно друго нетърпеливо...

 

***

Аз живея на шумно градско кръстовище - там, където се срещат и сливат души и бездушия. И мигът тишина е моето скрито съкровище - на един кош безвремия в дъното сгушено. Аз живея на покрива на самотата си - избелял като мен от години напразно очакване. Тъй високо над всичко съм - ако протегна ръката си ще докосна небето и може би малко нататък. Аз живея почти на ръба на самото живеене- там, където преплитат ръце богове и чудовища. А край мен многоликият свят ври - крещи и се смее. И мигът тишина е моето скрито съкровище...

 

Елена Денева

Редактирано 21 август 201312 г. от Уиш... (преглед на промените)

много си лоша,

Аз?

Самата доброта непоръбена съм!

Благодаря за чудните думи на Елена!

 

Аз живея сякаш насън... и обичана,

заплела в косите си малкото щастие

в този живот, задъхан от тичане

миговете оцветявам без пристрастие.

 

Моля и за твоята бепристрастност, Уиши,... занапред

дневната светлина не е за нощни пеперуди,

 

но пък виж от капелата ти как се откъсна цветно четиристишие.  )

 

най-дългата прегръдка,

а само две ръце.

месецът е  август ..

 

слънцето се плези зад пердето

като ужасно невъзпитано дете

и щипе по стените нослетата на зайците.

 

под чорапите ни всичко старо скърца

на тавана не виреят семена от време.
за приказките няма спирка " Крайна"
 

във въздуха летят

хиляди прозрачни перушинки 

с цъфнали усмивки на глухарчета.

 

дежа ву, топъл спомен -

една жена събира от земята орехи;

в небето самолет

 

/на тумби помниш ли как викахме/
 

лятно кино, счупена ограда (1 намигане = 2 билета)

по залез вечерите побеляват

от крясъка на чайките..

 

шепите ти потни

миришат на стотинки,

колкото за топка сладолед ,

 

миришат на синьо лято,

на синьо стъкълце.
миришат ми на теб..!

 

а в паралелна на нашата

реалност, това е ароматът

на безкрайна предостатъчност.

Редактирано 30 август 201312 г. от Уиш... (преглед на промените)

за да не си личи, когато плача

правя захарен сироп от думи.

налагам го на късчета памучени

по устните и малко на клепачите..
 

и става тихо, ванилово бонбонено
и светло. тогава съм така далечна,
че хората приличат на светулки
накацали по целофанeните ми крила..

и литвам към окото на тайгата
да сеят пръстите ми кедри. звъни нощта
в нефритен необят. така далечна съм
на този свят, така далечен ми ..

капчица вода рисува

с пръсти невидима пътечка

по лицето на памука,

 

а боичките набухнали  

с помпони ярък цвят

едва притихнали немеят,

 

неволно да не лумнат 

под тежестта на шарения впряг,

с целувката прозирна да се слеят..

блус.Re:

The Night

нощта  жигосва
устните й парещи целуват бяло.
нощта е огън и боли .
 

нощта заслепява прогресивно,
дегинеративно. макуларно.
нощта от тишина крещи.

 

нощта е демон с женско име.
със сърп отрязва черната си плитка.
нощта е майски дъжд пороен и вали..

 

нощта окапва като есен бавно.
нощта е Марианска падина. Монблан. и ръб на пропаст..
нощта е сова и лети.

 

нощта кипи зелена
нагълтала отровна течност.
нощта е дулото на спящ вулкан. дими.

 

нощта е хищен ягуар.
нощта е черна мамба.
нощта е дракон с хладни люспи и блести.

 

нощта е сериен убиец.
нощта е пикадор, пробожда безпощадно.
нощна е синя пеперуда.и блус. и струна. и звъни...

изсъхналите корени 

цвърчат, го(во)рят.

по камъка гадаят

слепите ми длани..

 

днес влизам в храмове

без олтари 

без хоругви

без амвони. без..

 

само чифт очи останали

от лице на стенопис

зараждат в мен начало

от смълчани спомени.

 

 

Редактирано 6 септември 201312 г. от Уиш... (преглед на промените)

Във черното... и в бялото... В изсъхналата сива пяна, Събуждат се със болка Чифт старчески очи Отиде си безвремието! Някак вяло, Очакват слънцето За да ги догори

Оле, отвори очи !!

и стига  си се правил

на стар, на грохнал и на болен.

 

семенца от време

нейде са поникнали..??

- Веднага лулата заеми от Том!

 

подстрекателски съвсем без грам

абсолютно по приятелски

от мене имаш огънчето ( ;

Опитала Мишката книшки да пише

Полека поседнала носленцето брише

Така де - хем да ни пише - хем да си брише

 

Започва, не става - на вкусно мирише

А наша Мишана опитва да пише

Опитала милата - ала мирише - не пише

 

Полека поседнала и с глуха въздиша

Не пише се лесно тъс глупава книшка

Щом почне да пише - тя глухо въздиша

 

Застегнал на ниско - на панталона каишка

Отвързала гащите на нашият Шишко

Така де - и Шишко остана по... мишка!

 

Какъв ли е извода? Сега ще ви пиша!

 

От мишка не става да пише се книшка

А само с въздишка на шишкото стиска

Опасала гащата тъс тънка каишка

 

---------------------------------------------------------------------------------

 

И тук се сещам за бандата мангасари на гара "Север", дето разхвърлят гумички с лепенки и разиграват "Банка Антинари" и "Тука има - Тука нема", търсещи си мющерии с подобни стихчета:

 

А'тенчо има билети

А'тенчо нема 'тикети

А'тенчо има билети

А'тенчо нема 'тикети

...

Кате са билети?

Кате са тикети?

...

Г(х)осподине,

К(х)ой расбира - тук се спира...

К(х)ой расбира - тук се спира...

А к(х)ойто има пари

За нег(х)о има "Бан-ка Анн-тинарииии"...

Дарко, Безподобний,

разсмиваш всички Сънчовци

а тъкмо казвах лека нощ. Утре връзвам обувките на твоя калпазанин и е за подвизи готов.

 

 

да си изпея песничката де, а утре' ще се излежавам до обяТ ,че в очите съм каТ бухал   ( :

 

 

От мишка не става да пише се книшка

А само с въздишка на шишкото стиска

Опасала гащата тъс тънка каишка  :DD

Мии... обул си е гаща - и има каишка

Да сваля я б'рже и без да му стиска

Ше може да диша засмяният Шишко

 

----------

 

Лека ти Нощ Таласъмена Сово

А! И од мене да знаеж - "готоф" се пише поне с "у"...

"Това е точно от онези мигове,

в които имам нужда от щурци." 

ирини
 

това е точно от онези мигове, 

в които имам нужда от звезди,

шепите ми да изпълват

мохерено топлите им стихове,

да се гушна в тях и да заспим..    

 

 

това е точно от онези мигове,

в които имам нужда от хвърчило

на каишка да разхожда нощеммислите ми..

зад ъгъла оттук до изгрева

стъклени пантофки вързало на две на три.

 

 

това е точно от онези мигове, 

в които имам нужда да ръми.

неземно, снежно бяло до лавинно

нежно. чисто.нереално. зимно..

от тишина под миглите ми да скрипти.

..

Редактирано 13 септември 201312 г. от Уиш... (преглед на промените)

 

 

някой ден

отвъд глупавите измерения

ние с тебе ще летим.

с криле ще дишаме небето..

любовта ни ще взриви
всяко докоснало я очертание..

 

някой ден

дъждовен, облачен, 

навъсен ,свит

в джобовете понесъл

залъци носталгия

ние с тебе ще летим!!!

някой ден.. чуваш ли?! някой ден...

Това е заклинание...!!

 

 

.................

 

 

 

каня те,ела,

да сънуваме сънищата си 

на италиански.

ти ще ме чакаш на ъгъла
на Via Dante

а аз паралелно в моя 

ще тичам със скъсаните си чорапи
по тротоарите на Corso Garibaldi ( :

/ най накрая и наяве да съм луда.

после ти ще ми разказваш приказки, 

докато ровичкаме в хладилника 

за най -сладките бонбонени неща, 

 от тях в стомаха ти ще построя

голяма къща. и в нея дълго, дълго 

ще топим несбъднати захарни памуци, 

които ти ми подаряваше, докато

години спях и ходех като сомнамбул

по улуците...

каня те, ела...

да сънуваме на моята възглавница.

ще ти покажа децата на карирания заек
как карирано подскачат,докато карирано мечтаят..

после ти ще кажеш, че си още гладен и
ще закусим с шипков мармалад. 

/специално пазя три буркана. 

знам ,че обичаш да ти боцка на носа..

прочетох го по презрамките 

на потника на сянката ти.

каня те, ела...

ако искаш може само да пожомаме.
таванът в стаята ми е  темна дупка -равнина...
с теб можем да погълнем дължината и.

 

с теб обичам всякак да мълча...

каня те,

ако не ти се спи
поне на чаша чай ела

набран от тишината ми.

Някой ден от безкрая... и нататък

се разтваря в листенцата на чая

цяла, неприлочно гола любовта...

 

Редактирано 18 септември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

  ***

.и ляга на елхите скута

най - тънкостенната гирлянда на живота..

 

 снегът вали ,вали и трупа пух

по одеялото на хоризонта..

Вече на хайку ли минахте?

Аз лично не разбирам от поезия,Скепсис.. Виж, развалянето  на тишината е друго.

 

абсолютно дежа ву

 

от всички пътища

отъпкани до Рим

паникьосани кохорти

думи думи думи

прииждат на тълпи

върху бетона на мисълта

се сгромолясват..

 

вените ми полудяват

в кръвта ми 

музика крещи

крещи!

с днк-а на чайка съм..

 

болезнени

плитко дишащи

необуздани

камофлажно

чернолики
боси щрихи
заплетени

в кълбо конци

рисуват

непрекъснато

реалност

след реалност

след реалност..

 

от кухините

на костите си

чувам глас:

-Не спирай!-

през прага
 не поглеждай
вече нямат рамене

контурите

на сянката ти..

 

в онзи

пълнокръвен

смисъл

свободата 

никога 

не е била

в опасност..

Редактирано 25 септември 201312 г. от Уиш... (преглед на промените)

 

 

попей ми

с онази нотка 
на гласа си

ониксово 
грапаво
метално
стържещо
графитна

която не допуска 

да заспя

докато опитвам

милиони  пъти 

в мислите си

да рисувам 

каменни крила

ръце

пера 

дървета
черно-бели
сенки
небе 
гнезда
и слънце
между

решетките
на клоните..
 

попей ми
с онази нотка
на гласа си

ониксово 
грапаво
метално
стържещо
графитна

която не допуска 

да заспя

докато реала 

блъска гладен

по прозорецът

на вътрешната

моя стая

с хищен поглед

на циклоп

на юмруците си

татуиран

на прага 
пред вратата й

облизващ се

перверзно
и ехидно

проникващ
през ключалката 

със стъклени стрели

и раздвоен език
при мисълта
за допира
до лоното й. 

попей ми
с онази нотка
на гласа си ..