I dare you...

Ясно. Ще трябва да пропиша хайку...

В онези времена, в които не мога да реша

Кой е Пътят за връщане

Там, откъдето съм дошъл.

Където и да отида

Е Пътят към дома.

В онези времена, в които не мога да реша

Кой е Пътят за връщане

Там, откъдето съм дошъл.

Където и да отида

Е Пътят към дома.

Вятърът сочи една посока,

пътят - друга.

Разпнат съм...

Редактирано 8 юни 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

Вятърът сочи една посока,

пътят - друга.

Разпнат съм...

Кукувице,

Вземи ме так горе където

Облаците са понесени.

Къде е моята душа? Втвърди се като кална локва под слънце в зноен летен ден...

Светещи капки по листата на дървото. Всъщност светулки.

Листо зелено. Пръчици. Картофчета. Живот прекрасен.

Разхвърля нощта По земята роса, на́ Гарван перата

вятърът спря уморен тихо в гърдите бели мъртваци крещят

Волни птици в небето летят. Бели птици. Циганска песен.

Кадуцеус свети в ноща, пряк път от смъртта, пилигрими жадни за Вода, с Огън кръщава ги Христа. Меркурий - салът за Дома.

Редактирано 14 юни 201114 г. от Serpentarius (преглед на промените)

На циганин в нощта се показа звездата В сълзите прииждащи от вятъра тих Летящи с крадеца на бури в полята Изплитащ юздите безмълвни от стих

бяла медуза с лилави крила

мъдрост на рибките дава

тестостеронът с високи нива

кряска за власт и за слава

--------------------------------------

--------------------------------------

Вальо, тоя път изби рибата ... Къде си цвете... в малкия ми свят с ухание на чиста, златна роза... В отломките на сринатия град аз само кръста си в сърцето нося... Пристъпвам в руините на духа а камъка крайъгълен зове ме. Не мога да строя с една ръка... А няма време. Вече няма време...

Никаква вода, никаква луна "Когато монахинята Чийоно изучавала Дзен при Букко от храма Енгаку, дълго време не могла да достигне плода на вглъбението. Накрая, една лунна вечер, както носела вода в старо ведро, бамбуковите ленти, с които то било пристегнато се скъсали, дъното пропаднало и в този миг Чийоно се почувствала освободена. В памет на случая написала стиховете: И тъй, и инак все се мъчих старото ведро да съхраня. Разхлабени, бамбуковите ленти щяха да се скъсат всеки миг. Докато внезапно дъното не се продъни. Нито вода във ведрото. Нито луна във водата." От „Костите на дзен, плътта на дзен“

Щом сме на темата. Любимите ми винени рубаи от Негово Величество - Омар Хаям. Уви персийски не отбирам, та съм превеждал от руски.

 ***

В колыбели - младенец, покойник - в гробу:

Вот и всё, что известно про нашу судьбу.

Выпей чашу до дна и не спрашивай много:

Господин не откроет секрета рабу

Във люлката дете - покойника в ковчег -

Хей толкоз научава за съдбата си човек.

В червеното вино си въпроса удави -

Защото Господ крие тайната от век.

 ***

Нам жизнь навязана; её водоворот

Ошеломляет нас, но миг один – и вот

Уже пора уйти, не зная цели жизни…

Приход бессмысленный, бессмысленный уход!

Живота ни натрапен е - жив водовъртеж,

Замайва ни дълбоко и ето в миг поглеж,

Отивам си без смисъл и добър ответ...

От раждане до смърт - безмислен див вървеж.

 ***

Запрет вина – закон , считающийся с тем,

Кем пьётся, и когда, и много ли, и с кем.

Когда соблюдены все эти оговорки,

Пить – признак мудрости, а не порок совсем.

Забранява виното - закона гледащ строго,

Защо ти пиеш, с кого - изпивате ли много?

Когато спазиш тези уговорки,

Разбираш - "Пиене" е мъдростно, а не порочно слово.

 ***

Обещают нам гурий прекрасных в раю,

Но прекраснее та, с кем сегодня я пью.

Издалека лишь бой барабанный приятен,-

Дайте здесь, а посулы я вам подарю.

Във Рая - прекрасни хурии обещани са нам,

Но с тази до мене желая да пия - не там.

От далеч е приятен барабанния бой,

Тук дайте ми, а обещаното на вас ще го дам.

 ***

Нас вразумить? Да легче море сжечь!

Везде, где счастье,- трещина и течь.

Кувшин наполнен. Тронешь - и прольется.

Бери пустой! Спокойнее беречь.

Човека да се вразуми? По-лесно е водата да гори!

А щастието - то е делва със пукнатини.

Гърнето пълно е и пипнеш ли го се разлива,

Вземи го празно и спокоен го пази.

 ***

Стихий четыре. Чувств, как будто, пять.

И сто загадок... Стоит ли считать?

Сыграй на лютне. Ропот лютни сладок.

В нем ветер жизни мастер опьянять.

Стихиите четири са, а чувствата пет,

Загадките сто са... Думи безчет...

Свири на лаутата струнен рефрен.

От нея полъхва опиянващ ответ.

 ***

«Вино пить – грех?! Подумай, не спеши!

Сам против жизни явно не греши.

В ад посылать из-за вина и женщин?

Тогда в раю, наверно, ни души.

"Да пиеш вино е грях и да любиш жени?!"

Таз мисъл срещу живота явно греши!

И ако пращат в Ада за това,

Тогава Рая пуст е - място без души.

 ***

Если мельницу, баню, роскошный дворец

Получает в подарок дурак и подлец,

А достойный идёт в кабалу из-за хлеба –

Мне плевать на твою справедливость, творец!

Ако мелница, баня, разкошен дворец,

Дарява се на всеки глупак и подлец,

А достойния бори се за хляба един,

Каква справедливост раздал е този творец?

 ***

Да пребудет со мною любовь и вино!

Будь, что будет: безумье, позор – всё равно!

Чему быть суждено – неминуемо будет,

Но не больше того, чему быть суждено.

Живота си отдал съм на любов и вино!

Дали ще е безумие или позор е все едно!

Отсъденото ще се случи в този живот,

Но само толкова - колкото е писано.

Ако смъртта отнема ми природната душа а после ми отнема и небесната в коя от тези смърти Твоят Дух двоичната си смърт ще увенчае с короната на вечния Живот... ... Не питам. Вече. Просто ще го зная. Когато двата кръста се възправят.

В непланомерно гаснещия ден загатнатите форми потушавам ли с онази недопита глътка тлен... А името ми в пепелта остава ли... Вървете си, любовни трубадури, не съм от милите чада на Бог. Крилете ми до кости са ожулени дъха ми е стенание на рогове... На рамото ми бял орел не каца и гълъби в духа ми не гнездят... Подадените вчера дестинации безпътни са... посоките ми спят. Загатнатото утре се разбива в чудати, недействителни моменти. Вървете си. Морето ме прелива без перления дар - консуламентум. Сърцето ми е късен дирижабъл. (местата ми за ноти са заети). В утробната могила, недострадал погребах само мрака. Да не свети.