Нещо си се объркал. Никой не счита, че душата е животът. Душата е живият човек. Виж Битие 2:7.

Аха объркал съм се!

Ами нека видим, пък всеки да си преценява у кого е объркването:

"7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа."

Сега, нека видим с какви значения е позната думата "нефеш":

- гърло, гръклян

- дишане (белодробно дишане), отдъхване

- желание, копнеж

- Душа (във връзката и с Бога)

- Живот (в биологическият смисъл на думата)

Кое ще пазне най-много, според теб?:

- човекът стана жив/о гърло/гръклян

- човекът стана живо дишане/отдъхване

- човекът стана жив/о желание/копнеж

- човекът стана жива душа (във връзката и с Бога)

- човекът стана жив живот (в биологическият смисъл на думата)

Очевадно е, че да е последното е невъзможно. Защо?

Ами дори да заменим думата "душа" с думата "съществуване", макар за втората да си има друга съвсем различна дума, то пак няма как да не е безсмислено, като употреба.

Съществуване и живот са едва ли не синоними. Щом нещо съществува, значи то е живо, и обратното - щом нещо е живо, то съществува. Ето защо да се използват и двете думи, при това една до друга, в едно кратко изречение, свързани с един смисъл, това е ненужно.

С оглед и на употребата на думата "нефеш" в последствие, като смисъл, става ясно, че Адвентизма е здраво навлязъл в заблудата, при това целенасочено, за да държи хората, сиреч своите последователи - онези, които бидат уловени в мрежите на Адвентизма, далече от Бога. И дефакто, адвентистите отават отдалечени от Бога.

Редактирано 9 юли 201115 г. от rurk (преглед на промените)

Сравнението ти е напълно неуместно - нито токът, нито комптърът имат свое живо същество!

А живот просто така, като идея или идеология, не съществува. Точно обратното - всяка идея или идеология е провоположност на живота, защото идеите и идеологиите са мъртви. Само съществото е живо и е живот.

Ето защо другата дума за живот е същество, съществувание.

Ако беше така, нямаше в Битие 2:7 да пише, че човекът СТАНА живо същество.

Битие 2:7. И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Ако човекът сам по себе си е жив, нямаше да има гробища.

Ако беше така, нямаше в Битие 2:7 да пише, че човекът СТАНА живо същество.

Битие 2:7. И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Ако човекът сам по себе си е жив, нямаше да има гробища.

Думата "нефеш" не е оначавала никога нито "същество", нито "същестуване".

Аха объркал съм се!

Ами нека видим, пък всеки да си преценява у кого е объркването:

"7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа."

Сега, нека видим с какви значения е позната думата "нефеш":

Кое ще пазне най-много, според теб?:

- човекът стана жив/о гърло/гръклян

- човекът стана живо дишане/отдъхване

- човекът стана жив/о желание/копнеж

- човекът стана жива душа (във връзката и с Бога)

- човекът стана жив живот (в биологическият смисъл на думата)

Очевадно е, че да е последното е невъзможно. Защо?

Ами дори да заменим думата "душа" с думата "съществуване", макар за втората да си има друга съвсем различна дума, то пак няма как да не е безсмислено, като употреба.

Съществуване и живот са едва ли не синоними. Щом нещо съществува, значи то е живо, и обратното - щом нещо е живо, то съществува. Ето защо да се използват и двете думи, при това една до друга, в едно кратко изречение, свързани с един смисъл, това е ненужно.

С оглед и на употребата на думата "нефеш" в последствие, като смисъл, става ясно, че Адвентизма е здраво навлязъл в заблудата, при това целенасочено, за да държи хората, сиреч своите последователи - онези, които бидат уловени в мрежите на Адвентизма, далече от Бога. И дефакто, адвентистите отават отдалечени от Бога.

Остава да видиш още едно значение - същество. Човекът стана живо същество. Жива личност. Бил е пръст, станал е живо тяло.

Това, че не се опитваш да разбереш значението на Битие 2:7 не означава, че то не е такова. Ако човекът имаше живот в себе си, нямаше защо Бог да му го дава.

Думата "нефеш" не е оначавала никога нито "същество", нито "същестуване".

Обясни ми тогава какво означава написаното в Битие 2:7.

Битие 2:7. И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

1. Тяло от пръст;

2. Живот.

3. ???

Или:

1 + 2 = ???

Къде пише, че в тялото е вкарана душа?

Ти можеш да завършиш шофьорски курсове и да СТАНЕШ шофьор. Но не можеш да вкараш в себе си шофьор, нали?

Остава да видиш още едно значение - същество. Човекът стана живо същество. Жива личност. Бил е пръст, станал е живо тяло.

Това, че не се опитваш да разбереш значението на Битие 2:7 не означава, че то не е такова. Ако човекът имаше живот в себе си, нямаше защо Бог да му го дава.

Обясни ми тогава какво означава написаното в Битие 2:7.

Битие 2:7. И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

1. Тяло от пръст;

2. Живот.

3. ???

Или:

1 + 2 = ???

Къде пише, че в тялото е вкарана душа?

Ти можеш да завършиш шофьорски курсове и да СТАНЕШ шофьор. Но не можеш да вкараш в себе си шофьор, нали?

Няма такъв превод на думата "нефеш". Тя никога не се превежда като "същество".

С думата "същност" се случва да бъде правен превод, но не и за "същество".

Като разбереш каква е разликата между същество, което не е живо и същество, което е живо, тогава ще разбереш и какво е "душа".

Именно, че това се вдъхва от Бога, това значи, че Душата е по-скоро (в някои проведи, относящо се да някои текстове), като сълата за живот.

Погледни следния текст:

Матей 10:28

И да се не боите от онези, които убиват телото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа и тело да погуби в пъкъла.

Какво се казва тук от Иисуса? Да не се страхува човек от този, който евентуално може да погуби тялото му, а душата му не може. Какво следва от това? Че душата и живота на тялото са независими. Може да бъде погубен живота на тялото, но не и душата на човек.

Ако искаш, опитай се да замениш "душа" със "същество".

Виж и друго:

Марк 5:23

И молеше му се много и казваше: Дъщеря ми душа бере; да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да се избави и ще живее.

Какво се казва? "Дъщеря ми бере душа;" Да не би въпросната да бере "същество"?

Виж и друго:

Марк 12:30

и да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкото си сърдце, и с всичката си душа, и с всичкия си ум, и с всичката си сила." Тая е първата заповед.

Тук ясно се разграничава душата от сърцето, от ума и от всичката човешка сила. Ако тук направиш заменката с думата "същество", то ще излезе, че съществото не е ум, не е сърце и не е сила, а е нещо различно от тези.

Виж тук:

Деяния 4:32

А множеството които беха повервали имаше едно сърдце и една душа; и ни един не казваше за нещо от имането си че е негово; но всичко имаха общо.

Нима множеството е било едно "същество"?

А тези?:

Ефесяни 6:6

Не пред очи само да работите както человекоугодници, но както раби Христови изпълняйте от душа волята Божия.,

Колосяни 3:23

И все що правите, работете от душа, като на Господа, а не като на человеци;

изпълнявайте от "същество"?

работете от "същество"?

А това?:

1 Солунци 5:23

А сам Бог мира да ви освети всесъвършено; и да се съхрани целокупен духът ви, и душата, и телото без порок, в пришествието на Господа нашего Исуса Христа.

Дух, душа, тяло - и трите да са без порок. Е, какъв порок може да има тялото само по себе си, без съществото, което според адвентското тълкувание на стиха, е разграничено от него?

А тук:

Евреи 4:12

Защото Божието слово е живо, и деятелно, и по-остро от всеки меч остър и от двете страни, и проминва до разделението на душата и на духа, на ставите и на мозъка, и издирва помишленията и намеренията сърдечни;

Тук, ако по адвентски заменим думата "душа" с думата "същество", то какво ще излезе, че съществото може да бъде разделено вътре в себе си от Божието Слово, което е Живо, деятелно и по-остро от всеки меч, дари той да е остър и от двете страни?!

На какви части, според теб и адвентизма, се разделя "съществото" от Словото Божие?

п.п. Това са само някои от цитатите, при това само от НЗ. От СЗ все още не съм ти задавал въпроси. То няма и нужда. Първият цитат, който приложих в това мнение, е достатъчно красноречив, но да видим все пак адвенското съзнание и енат до къде се разпростират и докога могат да ходат против Бога, в басните!

Редактирано 9 юли 201115 г. от rurk (преглед на промените)

Няма такъв превод на думата "нефеш". Тя никога не се превежда като "същество".

С думата "същност" се случва да бъде правен превод, но не и за "същество".

Като разбереш каква е разликата между същество, което не е живо и същество, което е живо, тогава ще разбереш и какво е "душа".

Именно, че това се вдъхва от Бога, това значи, че Душата е по-скоро (в някои проведи, относящо се да някои текстове), като сълата за живот.

Погледни следния текст:

Какво се казва тук от Иисуса? Да не се страхува човек от този, който евентуално може да погуби тялото му, а душата му не може. Какво следва от това? Че душата и живота на тялото са независими. Може да бъде погубен живота на тялото, но не и душата на човек.

Ако искаш, опитай се да замениш "душа" със "същество".

Виж и друго:

Какво се казва? "Дъщеря ми бере душа;" Да не би въпросната да бере "същество"?

Виж и друго:

Тук ясно се разграничава душата от сърцето, от ума и от всичката човешка сила. Ако тук направиш заменката с думата "същество", то ще излезе, че съществото не е ум, не е сърце и не е сила, а е нещо различно от тези.

Виж тук:

Нима множеството е било едно "същество"?

А тези?:

изпълнявайте от "същество"?

работете от "същество"?

А това?:

Дух, душа, тяло - и трите да са без порок. Е, какъв порок може да има тялото само по себе си, без съществото, което според адвентското тълкувание на стиха, е разграничено от него?

А тук:

Тук, ако по адвентски заменим думата "душа" с думата "същество", то какво ще излезе, че съществото може да бъде разделено вътре в себе си от Божието Слово, което е Живо, деятелно и по-остро от всеки меч, дари той да е остър и от двете страни?!

На какви части, според теб и адвентизма, се разделя "съществото" от Словото Божие?

п.п. Това са само някои от цитатите, при това само от НЗ. От СЗ все още не съм ти задавал въпроси. То няма и нужда. Първият цитат, който приложих в това мнение, е достатъчно красноречив, но да видим все пак адвенското съзнание и енат до къде се разпростират и докога могат да ходат против Бога, в басните!

Можеше да дадеш и повече цитати. Но колкото и да са, ако не разбираш какво пише в тях, ползата ще е отрицателна.

За да ти дам пример за твоето неразбиране, ще ти посоча едно обикновено изказване от ежедневието.

"Бяхме се събрали няколко ДУШИ".

Дали казващият това има предвид, че е няколко човека са извадили душите си на показ и си говорят? Не. "Душа" означава "живо същество".

Колкото за един от примерите ти, в който пише, че разделя душата от духа, тук става въпрос съвсем друго, а не за това, което мислиш. Сега няма да го обяснявам, а само ще те попитам:

В края на краищата кое мисли, щом вярваш в съществуването на душата:

мозъкът, душата или духът? Кое от всичко разсъждава и дали човекът се разтроява? Т.е., излиза, че е по-зле от шизофрения...

Ако искаш да разбереш състоянието на човека след смъртта, можеш да погледнеш тук:

Моят сайт

Можеше да дадеш и повече цитати. Но колкото и да са, ако не разбираш какво пише в тях, ползата ще е отрицателна.

За да ти дам пример за твоето неразбиране, ще ти посоча едно обикновено изказване от ежедневието.

"Бяхме се събрали няколко ДУШИ".

Дали казващият това има предвид, че е няколко човека са извадили душите си на показ и си говорят? Не. "Душа" означава "живо същество".

Колкото за един от примерите ти, в който пише, че разделя душата от духа, тук става въпрос съвсем друго, а не за това, което мислиш. Сега няма да го обяснявам, а само ще те попитам:

В края на краищата кое мисли, щом вярваш в съществуването на душата:

мозъкът, душата или духът? Кое от всичко разсъждава и дали човекът се разтроява? Т.е., излиза, че е по-зле от шизофрения...

Ако искаш да разбереш състоянието на човека след смъртта, можеш да погледнеш тук:

Моят сайт

Шизофренията е само в твоята глава, адвентисте, като опасение.

Нека почнем цитат след цитат. Да се спрем на този, който така по адвентистки, сиреч лукаво подмина :

Матей 10:28

И да се не боите от онези, които убиват телото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа и тело да погуби в пъкъла.

Та, ако някой убие тялото, то с това мъртво ли е "живото същество" (което според Адвентизма е еквивалент на душата), или не е, щото Иисус казва да не се страхуват хората от тези, които могат да убият тялото, но не могат да убият душата!?!

Иисус ясно разграничава и посочва с това, че душата не е живото същество, така както го разбира лъжливата Адвантиска "църква" (блудница).

Сега, ако т.н. "живо същество" остава и след като някой убие тялото, то вече е друг въпрос.

Шизофренията е само в твоята глава, адвентисте, като опасение.

Нека почнем цитат след цитат. Да се спрем на този, който така по адвентистки, сиреч лукаво подмина :

Та, ако някой убие тялото, то с това мъртво ли е "живото същество" (което според Адвентизма е еквивалент на душата), или не е, щото Иисус казва да не се страхуват хората от тези, които могат да убият тялото, но не могат да убият душата!?!

Иисус ясно разграничава и посочва с това, че душата не е живото същество, така както го разбира лъжливата Адвантиска "църква" (блудница).

Сега, ако т.н. "живо същество" остава и след като някой убие тялото, то вече е друг въпрос.

Думите на Исус визират вечността. Никой човек не може да отнеме вечността на друг човек или да му я даде. Всеки отговаря за себе си. Ако например ти ми отнемеш живота, не можеш да ми отнемеш вечния живот, освен ако аз не вървя против Бога.

Ето всичко по-ясно.

Ако аз живея така, както Бог е казал, каквото и да ми се случи, дори да бъда убит, при Второто пришествие аз ще бъдат възкресен за вечен живот. В такъв смисъл не може никой да убие душата ми. Но ако аз вървя против Бога, се лишават от вечен живот. Именно това казва Господ с думите : "Бойте се от Онзи, Който и душа, и тяло може да хвърли в пъкъла". Т.е., Бог може да лиши човека от вечност, но друго сътворено същество не може да направи това.

Думите на Исус визират вечността. Никой човек не може да отнеме вечността на друг човек или да му я даде. Всеки отговаря за себе си. Ако например ти ми отнемеш живота, не можеш да ми отнемеш вечния живот, освен ако аз не вървя против Бога.

Ето всичко по-ясно.

Ако аз живея така, както Бог е казал, каквото и да ми се случи, дори да бъда убит, при Второто пришествие аз ще бъдат възкресен за вечен живот. В такъв смисъл не може никой да убие душата ми. Но ако аз вървя против Бога, се лишават от вечен живот. Именно това казва Господ с думите : "Бойте се от Онзи, Който и душа, и тяло може да хвърли в пъкъла". Т.е., Бог може да лиши човека от вечност, но друго сътворено същество не може да направи това.

Не не засягат Вечността. Ако тялото бъде погубено, убито, то живото същество, което според Адвентизма е душата, спира да бъде живо същество.

Хайде не разтягай адвентиски лукуми.

Не не засягат Вечността. Ако тялото бъде погубено, убито, то живото същество, което според Адвентизма е душата, спира да бъде живо същество.

Хайде не разтягай адвентиски лукуми.

Напротив: това е библейското разбиране. Дали Лазар, след като беше възкресен, направи скандал, че Господ го измъкна от Рая?

Редактирано 9 юли 201115 г. от OCHAKVANE (преглед на промените)

Напротив: това е библейското разбиране. Дали Лазар, след като беше възкресен, направи скандал, че Господ го измъкна от Рая?

Напротив. Това са адвентиски фантасмагории. Мерзост и блутство.

Иисус ясно казва с тази притча:

15 И рече им: Вие сте които показвате себе си праведни пред человеците; но Бог знае сърдцата ви; защото онова което е високо в человеците, то е мерзост пред Бога.

16 Законът и пророците до Иоана беха; от тогаз царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в него.

17 И по-лесно е небето и земята да преминат, а не една точка от закона да падне.

18 Всеки който напуща жена си, и се оженя за друга, прелюбодействува; и всеки който се ожени за напусната от мъж прелюбодействува.

19 Имаше некой си человек богат, и обличаше се в багреница и висон, и веселеше се всеки ден светло.

20 Имаше пък и некой сиромах на име Лазар който покрит със струпеи лежеше пред вратата му.

21 И желаеше да се насити от трошиците които падаха от трапезата на богатия; но и псетата идваха та лижеха раните му.

22 И дойде време та умре сиромахът; и занесоха го ангелите на лоното Авраамово. Умре и богатият и погребан бе.

23 И в пъкъла, когато беше на мъки, дига очите си и вижда издалеч Авраама, и Лазара в неговите обятия.

24 И той извика и рече: Отче Аврааме, помилвай ме, и проводи Лазара да накваси края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламик.

25 Но Авраам рече: Синко, напомни си че ти си възприел твоите добрини в живота си; така и Лазар злините; а сега той е на утешение, а ти на мъки.

26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена пропаст голема, така що които искат да минат от тука към вас, да не могат, нито пък които са там да преминат към нас.

27 А той рече: Моля ти се прочее, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

28 защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително место.

29 Казва му Авраам: Имат Моисея и пророците: да слушат тех.

30 А той рече: Не, отче Аврааме; но ако иде некой от мъртвите при тех, ще се покаят.

31 Пак му рече: Ако не слушат Моисея и пророците, не щат се увери нито ако некой си и от мъртвите възкръсне.

При Лазар не са били изманали 40 дни, за да е другаде.

Та да се върнем на въпроса, адвентисте, или който въпрос ти е угоден - отговаряш, а който не - лукаво подминаваш го!?!:

Ако тялото бъде погубено, убито, то живото същество, което според Адвентизма е душата, спира да бъде живо същество?

Редактирано 10 юли 201115 г. от rurk (преглед на промените)

Човешкото същество не се състои само от тяло, или само от ум - то е много повече от тялото-ум. Истинската същност е най-вътрешното същество, центърът на съществото - душата. Тя е, която носи вечният живот, за който говори Исус Христос. Защото Душата е проявление на Светият дух, на Бога. Душта е храмът, в който Бог Е!

Защото животът не е само своето биологическо или физиологично проявление, той има и по-дълбоко, невидимо за очите духовно измерение - с което не престава да е живот!

Редактирано 9 юли 201115 г. от Aliya (преглед на промените)

Напротив. Това са адвентиски фантасмагории. Мерзост и блутство.

Иисус ясно казва с тази притча:

При Лазар не са били изманали 40 дни, за да е другаде.

Та да се върнем на въпраса, адвентисте, или който въпрос ти е угоден - отговаряш, а който не - лукаво подминаваш го!?!:

Ако тялото бъде погубено, убито, то живото същество, което според Адвентизма е душата, спира да бъде живо същество?

Така ли? Значи след 40 дни мъртвият отива в небето? Странно! И къде го пише това?

Така ли? Значи след 40 дни мъртвият отива в небето? Странно! И къде го пише това?

Не отива на небето и не пише това. Освен ако нямаш предвид, че отива на личното си небе, тогава да, там.

Пътя на освобождението минава през 40 дни в пустинята. Е, не само.. но символиката на Библията е много далече от някои твои тълкувания по мое мнение. Колкото и буквално да опитваш да ни я поднасяш, представяш единствено лични тълкувания.

Така ли? Значи след 40 дни мъртвият отива в небето? Странно! И къде го пише това?

До 40 дни. От 9 до 40 дни - при всеки е индивидуално.

Къде се/духа отива - това е описано в притчата за Лазар и богаташа.

Не отива на небето и не пише това. Освен ако нямаш предвид, че отива на личното си небе, тогава да, там.

Пътя на освобождението минава през 40 дни в пустинята. Е, не само.. но символиката на Библията е много далече от някои твои тълкувания по мое мнение. Колкото и буквално да опитваш да ни я поднасяш, представяш единствено лични тълкувания.

Там е работа и много жалко и мъчно ми става, но адвентистите не са способни на лични тълкувания. Те се придържат единствено към доктрината на Адвентизма.

При тях не може да се получи следното: "И Словото дойде при... ( тук се изписва името на човека) и му рече...".

Редактирано 10 юли 201115 г. от rurk (преглед на промените)

Не отива на небето и не пише това. Освен ако нямаш предвид, че отива на личното си небе, тогава да, там.

Пътя на освобождението минава през 40 дни в пустинята. Е, не само.. но символиката на Библията е много далече от някои твои тълкувания по мое мнение. Колкото и буквално да опитваш да ни я поднасяш, представяш единствено лични тълкувания.

Какво лично небе??? Господ остана на земята 40 дни не защото "душата" Му трябваше да обикаля тук, а защото трябваше да убеди учениците Си, че е жив. Нали затова ги накара да Му дадат храна. Да си виждала мъртвец да яде?

Как може нещо, което буквално става, да бъде възприемано като някакъв символизъм? Никъде не пише, че Исус е казал: "Така, както Аз съм на земята 40 дни, така и "душите" обикалят на земята 40 дни преди да се възнесат на небето...

До 40 дни. От 9 до 40 дни - при всеки е индивидуално.

Къде се/духа отива - това е описано в притчата за Лазар и богаташа.

Там е работа и много жалко и мъчно ми става, но адвентистите не са способни на лични тълкувания. Те се придържат единствено към доктрината на Адвентизма.

При тях не може да се получи следното: "И Словото дойде при... ( тук се изписва името на човека) и му рече...".

В Евангелията се казва, че Исус без притчи не им говореше. Притчите са поучителни разкази. Нещо като басни. Това, което са казали Лафонтен и Езоп за буквални разкази ли приемаш?

И така, обърни внимание. Първо, се казва, че умря Лазар. Къде го занесоха ангелите? В Рая? В "ада"? Не. В "Авраамовото лоно". Къде е това място? Да предположим, че съществува. Там трябва да е и Авраам, щом се казва, че богаташът го вижда. Но (понеже твърдиш, че душите са на това място до 40 дни), колко столетия след смъртта си Авраам продължава да се намира там? Освен това, преди да умре къде са отивали душите, след като това място не есъществувало, а е било създадено специално за Авраам? А Авраам чакал ли е около мястото, докато го направят, та да влезе душата му там? Нали , преди да умре, това място го е нямало, щом носи неговото име?

Забележи: Това са само няколко от въпросите за това "място".

А въпроси по тази притча има безброй, ако се възприеме като нещо буквално разказаното от Исус.

В Евангелията се казва, че Исус без притчи не им говореше. Притчите са поучителни разкази. Нещо като басни. Това, което са казали Лафонтен и Езоп за буквални разкази ли приемаш?

Твърдиш, че Иисус е говорил винаги с притчи, което е ще да излезе долнопробна лъжа, или дълбоко заблуждение. Та ето точно какво казва Иисус:

1 В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

2 И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

3 И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

4 и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

7 Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

8 А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

9 Който има уши [да слуша], нека слуша.

10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.12 Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

14 На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".

16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

17 Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

18 Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.

19 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

20 А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

21 корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

22 А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

23 А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

Както се вижда от цитата, Иисус говори и без притчи, т.е. говори пряко, разяснявайки значението на притчата.

Значи от една страна имаме твоите думи, а от друга - думите на Иисус. Не мислиш ли, че след като твоите думи са точно на обратно спрямо думите на Иисус, ти се превръщаш в лъжец? Или си заблуден от Адвентизма?

Между притчи и притчи има си разлика. Не всички притчи са в една категория.

Въпросната за Лазар и богаташа - там към друго насочва Иисус - към праведността, праведните дела, въпреки страданието, към това да не се търси благото и мимолетните удоволствия, а да се търси първо Бога, да не се превръщ човек в роб на плътта, на похотта, на сладострастието. Там се говори и за Покаянието.

И така, обърни внимание. Първо, се казва, че умря Лазар. Къде го занесоха ангелите? В Рая? В "ада"? Не. В "Авраамовото лоно". Къде е това място?

Да предположим, че съществува. Там трябва да е и Авраам, щом се казва, че богаташът го вижда. Но (понеже твърдиш, че душите са на това място до 40 дни), колко столетия след смъртта си Авраам продължава да се намира там? Освен това, преди да умре къде са отивали душите, след като това място не есъществувало, а е било създадено специално за Авраам? А Авраам чакал ли е около мястото, докато го направят, та да влезе душата му там? Нали , преди да умре, това място го е нямало, щом носи неговото име?

Забележи: Това са само няколко от въпросите за това "място".

А въпроси по тази притча има безброй, ако се възприеме като нещо буквално разказаното от Исус.

Това далечните от Бога друго няма как да вършите, освен да предпалагате, нали така?

Библията не изследвате, нито текстовете, нито еврейската традиция.

Питаш нещо, което може да се разбере точно за неколко минути в нета. Къде било Авраамовото лоно?! Що за глупав въпрос. Ами не знаеш ли? Разбира се, че не знаеш. Нищо извън адвенската доктрина не ти е ясно. Ето това е истината.

Слънцето не влияело на човека, Луната не оказвала влияние... и пр. неща неверни писа в опит да оправдаеш позицията на Адвентиската църква по тези въпроси.

Нищо не съм твърдял за душите, Ники. Това е или твое заблуждение, или лъжа, кое от двете е? Правиш си погрешни заключения, защото не умееш да четеш и да вникваш в това, което ти се пише?

Хайде посочи ми къде твърдя, че душите отивали някъде! Не, такова нещо не съм твърдял.

Лоното е съществувало и преди Авраам, то е близко да акъла, но явно не и до всеки акъл.

В последствие, след смъртта на Авраама, поради праведността на същия, името му се е превърнало в нарицателно за въпросното Лоно. Тъй, от тогава то се е наричало Лоно Авраамово - като образ на праведността.

Редактирано 10 юли 201115 г. от rurk (преглед на промените)

Ако искаш да разбереш състоянието на човека след смъртта, можеш да погледнеш тук:

А ако искаш да разбееш за Истината, може да погледнеш следното:

Сега някои от вас, които ме слушате, ще кажете: „Какво ни интересува въпроса, как можем да бъдем здрави?“ Този въпрос трябва да ви интересува. И аз ще ви кажа: За да бъдете здрави, вие трябва да имате здрав баща и здрава майка, нищо повече. Ако не сте роден от здрав баща и от здрава майка, никой не може да ви помогне в света. Това поддържат и всички религии. Те дават методи как може човек да се освободи от своето лошо наследство. И Писанието дава цяр, как може човек да бъде здрав. Ако болният може да се роди от Бога, той ще оздравее. Да се родиш от Бога, това значи да се родиш от вода и дух. Роденият от дух и от вода подразбира да се роди от здрава майка и от здрав баща. Колкото и да ви се говори, ако се родите от болна майка и от болен баща, вие съвсем ще закъсате. Че как можете да се родите от вода и от дух? Чудно нещо, вие сте духовни хора, не разбирате ли това? Когато децата ви питат как се раждат хората, вие как им отговаряте? Как им казвате истината? Вие още от начало внасяте в децата лъжата. Като не можете на научен език да им изнесете истината, вие им казвате, че бабата носи децата от реката. Фигуративно, мистично, това е така. Бабата носи децата от реката, но коя е тази река? Реката е майката. Майката е водата, в която детето живее и се ражда. Като не разбират частичната страна на въпроса, децата приемат, че наистина малките дечица идат от някаква външна река, подобна на тази, в която жабите живеят. И някои религиозни, като разглеждат някои въпроси от Библията, имат такива смътни понятия, каквито малките деца имат за раждането на малките деца. Казвате: „Как може да се роди човек от вода и дух?“ Писанието казва: „Роденият от Бога – роденият от вода и дух“. За да разберете тези неща, вие трябва да имате една основна идея. Вие постоянно ще питате, има ли Бог в света или няма. Ти не можеш да знаеш, има ли Господ или няма, докато не се родиш от Него. Щом се родиш от Него, ти ще знаеш, има ли Го или Го няма. Ако не се родиш от Него, тази идея ще бъде недостъпна за тебе. Тя ще бъде толкова достъпна за тебе, колкото ако отидете да проповядвате на някой вол, че има Господ, че има друг свят. За да разбере тази идея, този вол трябва да се роди като хората, да е направен от Бога. Той трябва да бъде направен от Господа. Сега вие сте направени от Господа, но не сте родени от Него. А в Новия завет, според учението на Христа се казва: „Роденият от Бога грях не прави“.

Сега аз искам да ви представя нещата както са, а не да правя различие между тях. Няма какво да ви говоря, кой е прав и кой крив. Кое учение е право? Според мене, има само едно основно учение, което всички хора трябва да го разбират. В света има един Господ, Когото хората са разделили: Индусите мислят по един начин, християните – по друг начин, мохамеданите – по трети начин. Кои от тях са прави? Идете при индусите и вижте, имат ли гробища. Ако имат, правото учение не е при тях. Християните имат ли гробища? Имат. Правото учение не е там. Дето отидете и не намерите гробища, там е правото учение. Ще ме питате: „Ами при вас има ли гробища?“ Вижте, ако намерите гробища, правото учение не е при нас. Ако няма гробища, там е правото учение. Аз ви говоря за едно учение, дето няма болести. Аз ви проповядвам едно учение, дето омраза няма. Аз ви проповядвам едно учение, дето тъмнина няма, алчност няма. „Ама как може да бъде това?“ – Нямам време да се спирам, да обяснявам как може това. Това е кратковременна работа. Няма да ме спирате да ме питате какъв е хлябът. Елате при мене, ще опитате. Аз не обичам да аргументирам научните работи. Този хляб добър ли е, заповядайте. Вие сте авторитет, яжте и ще видите, добър ли е. Каквото бъде вашето мнение, такова ще бъде и моето. Вие сте жадни. Няма да ви разправям каква е водата, но ще ви кажа: Пийте от моята вода. Ако тя утоли жаждата ви, добра е. След това мога да ви покажа и самия извор, но с условие, че тази вода няма да я продавате. Ако сте от онези, които мислите да продавате водата с бутилки, кракът ви няма да стъпи на това място. Аз мога да ви покажа и фурната, отдето взимам хляба. Но ако мислите да го продавате, кракът ви няма да стъпи там.

Мислите ли, че мелниците, в които сега мелим житото, са Божествени? Ако искате да ядете най-хубав хляб към края на пролетта и началото на лятото, тогава житото е най-хубаво, още докато не е напълно узряло. Това е най-хубавият хляб. Това е онази манна, онези семенца, които евреите са яли в пустинята. Тя падаше от небето, но най-после им дотегна, и те казваха: „Няма ли малко месце, малко рибица, кисели краставици, кисело зеле и т.н.“. Казвам: Дотогава, докато ние спорим, кое учение е по-право, ние не сме на прав път. За правото учение няма какво да се спори. Там, дето няма гробища, там е правото учение. Дето има любов, там е правото учение. Дето няма любов, няма право учение. Дето има светлина, там е правото учение. Дето няма никаква светлина, там не е правото учение.

Та казвам: Въпросът е, при сегашните условия, как да се поправим. Ние имаме хиляди проповедници. Моите почитания към тях. Имаме милиони лекари, които също работят в това направление. Те са допринесли много. Но ние се нуждаем от лекари, които не трябва да ни лекуват, когато се разболеем, но да ни лекуват преди да се разболеем. Когато Христос умря, държаха Го в гроба само три дни и на третия ден Той възкръсна. А за обикновените хора се казва, че след хиляди години ще оживеят. Казва се, че когато Христос дойде втори път на земята, тогава всички ще възкръснат. Че ако човек лежи хиляди години в земята и като дойде Христос и го съживи, тогава какво ще стане с него? Да си прекарал в гроба, както и да е, но да си прекарал хиляди години, от човека няма прах даже да остане. Като дойде Христос, с кое тяло ще ни възкреси? Ако някой е тежал 65, а друг сто килограма, с кое тяло ще ги възкреси Христос? Важно е, че в бъдеще хората ще възкръснат. Ще дойде възкресението на хората. Днес християните трябва да проповядват учението, че роденият от Бога ще възкръсне. Който не е роден от Бога, той не може да възкръсне. Когато Христос казва на Никодима, един от видните капацитети на науката по това време, че ако човек не се роди отново, не може да влезе в царството Божие, той запита Христа: „Как е възможно стар човек отново да влезе в утробата на майка си? Може ли човек втори път да влезе в утробата на майка си?“ Христос, като чу, каза: „Ти си учител израилев, не разбираш ли това?“ Сега това учение са го заместили с думите: „Когато ние умрем и отидем на другия свят, тогава ще ни научат на това, което днес не знаем.“ Че трябва да умрем, така е, но ние трябва да разберем, какво нещо е смъртта. Всеки от нас трябва да има съзнание. И най-малкото лошо желание, и най-малката лоша мисъл, и най-малкото лошо чувство у вас трябва да умрат. Всички отрицателни неща у вас трябва да умрат и да останат само добрите мисли, добрите чувства, добрите желания и добрите постъпки. Тъй щото, когато казвате, че трябва да умрете, трябва да разбирате какво трябва да умре у вас. У вас трябва да умре всичко онова, което причинява смърт. Всички онези неща, родени от безлюбието, всички чувства, родени от безлюбието, и всички постъпки, родени от безлюбието, трябва да умрат, нито едно от тях да не остане. Какво трябва да остане? Трябва да останат само ония деца, които са родени от Божията Любов, от Божията Мъдрост и от Божията Истина. Така седи въпросът. Това е възможно вече. Това е учението, което Христос проповядва. Ако не приемете това учение сега, вие няма да възкръснете никога. „Които чуят гласа ми, ще оживеят“. Това значи, всички ония хора, на които сърцата са отворени, за да възприемат Христовата любов, всички ония умове, които са отворени, за да възприемат Христовата светлина, и всички ония души, които са отворени да възприемат Божията истина, като чуят гласа Му ще станат, ще оживеят и ще се нарекат синове Божии.

Сега не взимайте всички тези твърдения в крайна мисъл. Не мислете, че за да намерите истината, трябва да отидете някъде в гората или в някой манастир, или в Индия, или в небето. И в небето да отидете, там истината няма да я намерите. И в Ерусалим да идете, там истината няма да я намерите. И в планините да ходите, там истината няма да я намерите. И който проповедник да ви говори, истината няма да я чуете и от него. Истината ще прозвучи вътре във вашите души. Правото ще прозвучи вътре във вашите души. Истината ще прозвучи във вашите души само тогава, когато Любовта ви стане майка, Мъдростта ви стане баща, а Истината ви стане брат. Само тогава вие ще разберете смисъла на живота. Така поставям въпроса аз. Любовта трябва да ви стане майка. За нея ще се хванете и тя ще ви даде живот. Баща ти ще ти донесе нужната светлина, а брат ти – необходимата за тебе свобода. И тогава, като кажеш на Любовта „майка“, веднага ще почувствуваш Христа. Сега ходиш, не виждаш, че си объркан. Защо? Защото майка нямаш. Объркан си. Защо? Защото баща нямаш. Объркан си, защо? Защото брат нямаш.

Казвате: „Къде е сестрата ?“ Сестрата сега я спасяваме. Сега всички вие сте объркани сестри, които сега трябва да се родят. В света трябва да се раждат все сестри, все жени. Братя не ни трябват. И от всички сестри, които се родят, една само ни трябва, но на свят да е. Една сестра ни трябва, която да е образ на истината, да свети. Всеки търси сестрата. Под думата „сестра“, аз разбирам свободата, която всеки търси. Свободата е сестрата. А онези, които търсят силата, те търсят брата. Сестрата носи свободата, а братът носи силата. Ако вие имате една сестра в себе си, а нямате един брат, вие ще бъдете слаби, ще бъдете роб на условията. Сега, ако ме питате какво да правите с вашето досегашно учение, с вашите бащи и майки, ще ви кажа да отидете тях да ги питате. При мене, преди години, дохожда едно младо момиче, което е свършило гимназия и ми задава следния въпрос: „Всички ми казват, че моята майка не ми била майка. Аз я обичам, но тя ми задава големи скърби. Майка ли ми е тя?“ Иди при нея и я питай, тя ще ти каже. Сега идете и вие при вашите майки и ги питайте, майки ли ви са те или мащехи. После идете при вашите бащи и ги питайте бащи ли ви са или пастроци. Чудни сте вие. Защо ще вярвате в една майка, която умира? Защо ще вярвате в един баща, който умира? Защо ще вярвате в един брат, който умира? Защо ще вярвате в една сестра, която умира? Вярата ни трябва да бъде поставена на една майка, която не умира, която е безсмъртна. Вярата ни трябва да бъде поставена на един безсмъртен баща. Вярата ни трябва да бъде поставена на един безсмъртен брат. Вярата ни трябва да бъде поставена на една безсмъртна сестра. Това са четири символа. Аз трябва да живея в един дом, в който бащата е безсмъртен, майката е безсмъртна, братът е безсмъртен и сестрата е безсмъртна. Това е животът на небето. Това е учението, което Христос е проповядвал. Той казва, че трябва да се отречем от всички лъжливи учения, които до сега са ни залъгвали. От тях трябва да се отречем. Аз виждам заблужденията на онази млада невеста, булка, с венец на глава, с копринена рокля, с гирлянди околовръст, с лачени обуща, с пръстени на ръцете и си казвам: О, невесто, колко ще опъваш каиша! Аз бих желал да видя една невеста, на която дрехите да не са шити тук, на земята, че после да плаче с тях, но да е родена с дрехите си.

Сега това е правото учение. Но аз не искам да дойдете в стълкновение със себе си. На този въпрос аз искам да гледам практически. Представете си, че вие сте един болен, който лежи на леглото си и са ви гледали десет души доктори но в края на краищата ви казват: „Ти искаш ли да живееш?“ – „Искам, разбира се.“ – „Ти богат човек ли си?“ – „Богат съм, имам сто милиона лева на разположение.“ Питам го: Ти готов ли си да се откажеш от всичкото си богатство? – „Не може ли без да се отказвам?“ С други думи, ти искаш ли да се откажеш от болестта си, от кревата, на който лежиш, от милосърдните сестри, които те лекуват? – „Ами тогава кой ще ме гледа, кой ще ми слугува?“ Ако можеш да се откажеш от всичко това, то значи самоотричане. Щом искаш да се излекуваш, кажи в себе си: „Отказвам се от моята болест, не искам да я видя. Отказвам се от всички слуги, не искам да ги видя. Отказвам се от болницата, не искам да я видя. Отказвам се от стоте си милиона, не искам да си спомня за тях. Отказвам се от всички, започвам да работя с едно петаче, само да вляза в новия живот. Като оздравея, като изляза вън от болницата, ще почна да работя и да приемам всичко от Бога, ще приемам от онзи чист въздух, ще приемам от онази безсмъртна светлина. Ще приема всичко това в душата си и ще кажа: Господи, благодаря ти за тази светлина, която ми даваш, Благодаря за този живот, който ми даваш. Ти си Бог мой, Господ мой, сега очите ми виждат вече. Ще ходя в Твоята виделина и ще изпълнявам Твоята воля.“

Благословен Господ Бог наш!

Сега ще свършим с два стиха: „Да направим човек по образ и подобие свое.“ „И както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“

из "По образ и подобие" П. Дънов

Редактирано 10 юли 201115 г. от rurk (преглед на промените)

Твърдиш, че Иисус е говорил винаги с притчи, което е ще да излезе долнопробна лъжа, или дълбоко заблуждение. Та ето точно какво казва Иисус:

Както се вижда от цитата, Иисус говори и без притчи, т.е. говори пряко, разяснявайки значението на притчата.

Значи от една страна имаме твоите думи, а от друга - думите на Иисус. Не мислиш ли, че след като твоите думи са точно на обратно спрямо думите на Иисус, ти се превръщаш в лъжец? Или си заблуден от Адвентизма

Между притчи и притчи има си разлика. Не всички притчи са в една категория.

Въпросната за Лазар и богаташа - там към друго насочва Иисус - към праведността, праведните дела, въпреки страданието, към това да не се търси благото и мимолетните удоволствия, а да се търси първо Бога, да не се превръщ човек в роб на плътта, на похотта, на сладострастието. Там се говори и за Покаянието.

Това далечните от Бога друго няма как да вършите, освен да предпалагате, нали така?

Библията не изследвате, нито текстовете, нито еврейската традиция.

Питаш нещо, което може да се разбере точно за неколко минути в нета. Къде било Авраамовото лоно?! Що за глупав въпрос. Ами не знаеш ли? Разбира се, че не знаеш. Нищо извън адвенската доктрина не ти е ясно. Ето това е истината.

Слънцето не влияело на човека, Луната не оказвала влияние... и пр. неща неверни писа в опит да оправдаеш позицията на Адвентиската църква по тези въпроси.

Нищо не съм твърдял за душите, Ники. Това е или твое заблуждение, или лъжа, кое от двете е? Правиш си погрешни заключения, защото не умееш да четеш и да вникваш в това, което ти се пише?

Хайде посочи ми къде твърдя, че душите отивали някъде! Не, такова нещо не съм твърдял.

Лоното е съществувало и преди Авраам, то е близко да акъла, но явно не и до всеки акъл.

В последствие, след смъртта на Авраама, поради праведността на същия, името му се е превърнало в нарицателно за въпросното Лоно. Тъй, от тогава то се е наричало Лоно Авраамово - като образ на праведността.

Това, че разяснява притчите на учениците Си, означава ли, че не е казал притчи?

Между другото, не ми каза къде е бил Авраам, докато му построят лоното.

Вместо да обясняваш какво представлява адвентизмът и колко е заблуден, просто дай отговор. Иначе ще излезе, че говориш празни приказки.

А ако искаш да разбееш за Истината, може да погледнеш следното:

из "По образ и подобие" П. Дънов

Ако можеше да вникнеш в това, което ми пействаш, щеше да проумееш колко фини заблуди има. Реката била майка. Та това е символ на умиването, а не буквалност. Също е безсмислено твърдението, че тези, които не са приели Исус, няма да възкръснат. Напротив- ще възкръснат за осъждане.

Има още подобни фалшификации, но за да бъдат забелязани, човек трябва да ги разбира.

Но поне едно нещо има вярно, което явно не си забелязал. казва се, че ще възкръснат след хиляди години. Не се казва, че "душите" ще слязат от небето, нали? Като вярваш на дънов, защо тогава отхвърляш времето, което мъртвите са в гробовете, за измислено? Защо твърдиш, че те са в ада или в рая, след като ще възкръснат в бъдещето?

Това, че разяснява притчите на учениците Си, означава ли, че не е казал притчи?

Що за въпрос?! Разбира се, че е говорил с притчи, но не е говорил само с притчи.

Между другото, не ми каза къде е бил Авраам, докато му построят лоното.

Вместо да обясняваш какво представлява адвентизмът и колко е заблуден, просто дай отговор. Иначе ще излезе, че говориш празни приказки.

Тъй ли? Защо не се върнеш и не прочетеш отново какво е писано към теб?

Писах, че Лоното е съществувало и преди Авраам:

Лоното е съществувало и преди Авраам, то е близко да акъла, но явно не и до всеки акъл.

Сега, след като излиза че съм ти отговорил вече на този въпрос, но въпреки това продължаваш да твърдиш, че не съм давал отговор, то какво може да заключим от това

- че не умееш да четеш;

- че не вменяваш;

- че ни приемаш, ни предаваш

или

- че лъжеш/празнодумстваш

??? http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Що за въпрос?! Разбира се, че е говорил с притчи, но не е говорил само с притчи.

Тъй ли? Защо не се върнеш и не прочетеш отново какво е писано към теб?

Писах, че Лоното е съществувало и преди Авраам:

Сега, след като излиза че съм ти отговорил вече на този въпрос, но въпреки това продължаваш да твърдиш, че не съм давал отговор, то какво може да заключим от това

- че не умееш да четеш;

- че не вменяваш;

- че ни приемаш, ни предаваш

или

- че лъжеш/празнодумстваш

??? http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Това не е отговор - отново го казвам. Ако лоното Авраамово е съществувало преди Авраам, щеше да се нарича по друг начин. Да не би да е направено специално за Авраам и около 2000 години да е стояло с неговото име, докато той умре и отиде в него?

Мисля си, че усещаш накъде те води логиката ти, затова извърташ, като смяташ да се измъкнеш от отговор.

Ако можеше да вникнеш в това, което ми пействаш, щеше да проумееш колко фини заблуди има. Реката била майка.

До тук ли успя да прочетеш, защото П. Дънов разкрива и тази метафора по-надолу в текста?!

Вземи да четеш и проумявай:

Вие още от начало внасяте в децата лъжата. Като не можете на научен език да им изнесете истината, вие им казвате, че бабата носи децата от реката. Фигуративно, мистично, това е така. Бабата носи децата от реката, но коя е тази река? Реката е майката. Майката е водата, в която детето живее и се ражда. Като не разбират частичната страна на въпроса, децата приемат, че наистина малките дечица идат от някаква външна река, подобна на тази, в която жабите живеят.

Дънов обяснява на хората как те самите обясняват на децата произхода на живота, с което попадат в лъжата. Лъжата е, че децата ги носят от реката, че са се родили от реката.

От друга страна погледнато, метафорично, П. Дънов казва, че това е точно така - че децата произлизат от реката, но коя е тази река!? Реката не е външната река, в която живеят жабите:

но коя е тази река? Реката е майката. Майката е водата, в която детето живее и се ражда. Като не разбират частичната страна на въпроса, децата приемат, че наистина малките дечица идат от някаква външна река, подобна на тази, в която жабите живеят. И някои религиозни, като разглеждат някои въпроси от Библията, имат такива смътни понятия, каквито малките деца имат за раждането на малките деца. Казвате: „Как може да се роди човек от вода и дух?“ Писанието казва: „Роденият от Бога – роденият от вода и дух“

Та това е символ на умиването, а не буквалност. Също е безсмислено твърдението, че тези, които не са приели Исус, няма да възкръснат. Напротив- ще възкръснат за осъждане.

Има още подобни фалшификации, но за да бъдат забелязани, човек трябва да ги разбира.

Но поне едно нещо има вярно, което явно не си забелязал. казва се, че ще възкръснат след хиляди години. Не се казва, че "душите" ще слязат от небето, нали? Като вярваш на дънов, защо тогава отхвърляш времето, което мъртвите са в гробовете, за измислено? Защо твърдиш, че те са в ада или в рая, след като ще възкръснат в бъдещето?

Явно е че не си прочел целия текст който ти пратих:

Че ако човек лежи хиляди години в земята и като дойде Христос и го съживи, тогава какво ще стане с него? Да си прекарал в гроба, както и да е, но да си прекарал хиляди години, от човека няма прах даже да остане. Като дойде Христос, с кое тяло ще ни възкреси? Ако някой е тежал 65, а друг сто килограма, с кое тяло ще ги възкреси Христос? Важно е, че в бъдеще хората ще възкръснат. Ще дойде възкресението на хората. Днес християните трябва да проповядват учението, че роденият от Бога ще възкръсне. Който не е роден от Бога, той не може да възкръсне. Когато Христос казва на Никодима, един от видните капацитети на науката по това време, че ако човек не се роди отново, не може да влезе в царството Божие, той запита Христа: „Как е възможно стар човек отново да влезе в утробата на майка си?

Ще възкръснат единствено онези, които са се родили отново, отгоре, от вода и дух, родения от Бога.

Така и не разумя, че никога не съм писал за никакви души, че видиш ли след смъртта ще ходят на набето.

Ех, Ники, Ники, въобще не четеш какво ти се пише, не вникваш в него.

Това не е отговор - отново го казвам. Ако лоното Авраамово е съществувало преди Авраам, щеше да се нарича по друг начин. Да не би да е направено специално за Авраам и около 2000 години да е стояло с неговото име, докато той умре и отиде в него?

Мисля си, че усещаш накъде те води логиката ти, затова извърташ, като смяташ да се измъкнеш от отговор.

Отговор е, но не ти отърва.

Ами просто не се е наричмало Авраамово. Лоното си е съществувало и преди Авраам. След като Авраам е умрял и е попаднал в Лоното, тъй като е бил приживе "издигнат баща", водач, неговото име е станало емблематично на това Лоно, нарицателно за Лоното.

До тук ли успя да прочетеш, защото П. Дънов разкрива и тази метафора по-надолу в текста?!

Вземи да четеш и проумявай:

Дънов обяснява на хората как те самите обясняват на децата произхода на живота, с което попадат в лъжата. Лъжата е, че децата ги носят от реката, че са се родили от реката.

От друга страна погледнато, метафорично, П. Дънов казва, че това е точно така - че децата произлизат от реката, но коя е тази река!? Реката не е външната река, в която живеят жабите:

Явно е че не си прочел целия текст който ти пратих:

Ще възкръснат единствено онези, които са се родили отново, отгоре, от вода и дух, родения от Бога.

Така и не разумя, че никога не съм писал за никакви души, че видиш ли след смъртта ще ходят на набето.

Ех, Ники, Ники, въобще не четеш какво ти се пише, не вникваш в него.

Отговор е, но не ти отърва.

Ами просто не се е наричмало Авраамово. Лоното си е съществувало и преди Авраам. След като Авраам е умрял и е попаднал в Лоното, тъй като е бил приживе "издигнат баща", водач, неговото име е станало емблематично на това Лоно, нарицателно за Лоното.

Чета, чета достатъчно безсмислици. Това, което ми прати, е точно такаво. А тази безсмислица, която написа, е върхът: значи лоното е съществувало и преди Авраам? Интересно! Бог каза на Адам, че ще отиде в пръстта. А ти казваш, че е отишъл в "Авраамовото лоно", което преди това се енаричало по друг начин. Да не би това "лоно" да е някоя правителствена организация и да прилича на БСП, та да се преименува според този, който влиза в него?

Не усещаш ли, че подобни неща не само не са библейски, а са абсолютно нелогични? На кого трябва да вярвам: на Бога, който казва, че мъртвите не знаят нищо или на това, което ти пишеш, като твърдиш, че мъртвите знаят всичко? Думите ти наподобяват същото, което змията каза на Ева: "Ще станете като Бога".

Чета, чета достатъчно безсмислици. Това, което ми прати, е точно такаво. А тази безсмислица, която написа, е върхът: значи лоното е съществувало и преди Авраам? Интересно! Бог каза на Адам, че ще отиде в пръстта. А ти казваш, че е отишъл в "Авраамовото лоно", което преди това се енаричало по друг начин. Да не би това "лоно" да е някоя правителствена организация и да прилича на БСП, та да се преименува според този, който влиза в него?

Не усещаш ли, че подобни неща не само не са библейски, а са абсолютно нелогични? На кого трябва да вярвам: на Бога, който казва, че мъртвите не знаят нищо или на това, което ти пишеш, като твърдиш, че мъртвите знаят всичко? Думите ти наподобяват същото, което змията каза на Ева: "Ще станете като Бога".

В случая небиблейското е Адвентизма.

Бог казва за Адама, че ще отиде в пръстта, но тук трябва малко да имаш познане, поне малко по еврейски и върху еврейската традиция.

Лоното е именно там - в Шеола (שְׁאוֹל ) - което означава "Преизподня", но метафорично се нарича "гроб", "яма", също се превежда и като "бездна"

Вътре в Шеол е и мястото на комфорт (Лоното на Авраам), където праведните мъртви очаква Деня на страшния съд.

Та Бог не е излъгал Адамаа. Адам след смъртта си попада в Шеол, където има две направления:

Преизподнята (иврит שְׁאוֹל SE ʾ ол) е "гроб", "яма", или "бездната". На иврит she'ol е най-ранната концепция на задгробния живот в еврейските писания. Това е място на тъмнината, към които всички мъртви отиват, независимо от морални избори в живота, и когато те са отстранени от светлината на Бога ( виж Книгата на Йов). В Танах преизподнята е най-честата дестинация на двете праведни и неправедни, както е описано в Еклисиаст и Йов.

А тази безсмислица, която написа, е върхът: значи лоното е съществувало и преди Авраам? Интересно! Бог каза на Адам, че ще отиде в пръстта.

„човек” — Tова е еврейската дума „Aдам” (BDB 9), която е игра на думи с еврейския термин за

земя, aдама. Терминът може да означава също и „червенина”. Според мнозина учени това

показва, че човекът е създаден от червената глина от долината между реките Тигър и Ефрат (вж. 2:7).

Единствено в тези начални глави на Битие еврейският термин „Адам” се използва като лично име.

Септуагинта използва думата aнтропос, за да преведе този термин, който е родов за всички хора (вж.

5:2; 6:1, 5-7; 9:56). По-често срещаният еврейски термин за мъж или съпруг е иш (BDB 35, ср. с 2:23 етимологията не е ясна) и ишах (BDB 61) за жена или съпруга.

„човека от пръст от земята” — „Човек” е еврейският термин „Адам” (BDB 9), който означава

(1) игра на думи с думата „червен” (вж. Изход 25:5; 28:17; Числа 19:2; Исая 63:2; Зах. 1:8) или

(2) „земя”(aдама, ср. с 6 ст.), като вероятно говори за „буци червена глина”.

Това показва колко малък и колко слаб е човекът. Виждаме едно диалектическо напрежение между издигнатото място, което е дадено на човека (направен по Божи образ и подобие) и неговото деликатно и слабо състояние! По същия начин в стих 19 са сътворени и животните. Възможно е също фразата да говори за произхода на човека от земята (вж. Битие 3:19; Пс. 103; Екл. 12:7). Така хората са глината, а Бог е грънчарят (вж. Исая 29:16;

45:9; 64:8; Йер. 18:6; Римл. 9:20-23).

„проклета да бъде земята поради теб” — ГЛАГОЛЪТ (BDB 76, KB 91, Qal ПРИЧАСТИЕ В

ПАСИВ) означава обратното на благословен. Земята няма вече да произвежда свободно и изобилно.

Земята днес не е това, което Бог е предвидил да бъде!

Тук има игра на думи между „Адам” (Адам, BDB 9) и „земя” (aдама, BDB 9). Те имат един и

същи корен. В Римляни 8:18-23 можем да видим последствията от падението на човека и природата.

Според някои учени това показва как изглежда природата извън Едемската градина. След бунта

си Адам и Ева са прогонени от специалното място на Бога в реалността на ловците и жертвите, където

трябва да се борят със зъби и нокти за живота си.

...

3:19 „докато се върнеш в земята, защото от нея си взет, понеже си пръст” - „човек” — Tова е еврейската дума „Aдам” (BDB 9), която е игра на думи с еврейския термин за земя, aдама

Като цяло може да се направи извода, че става дума за специфичен вид материя, наречена "човек" - вид плът(ност).

Тази вид плътност, лишена от Божествената Светлина и Благодат, наречена "Рай" е обречена на смърт.

Може да се тълкува и така:

Всеки човек, който потърси познание, вън от Рая, и далеч от Божията Благодат, то няма как да не умре.

"Рая" - това е състоянието на всеки детски ум. То е необременено. Животът в тялото на младото същество, на детето процъфтява. То има нежна и мека кожа, гъвкави кости, чисти очи. Жлезите от ЕС секретират в хармония, изключае ако детето е онаследило някакво патологично изменение в ДНК от родители.

Този ум, детския е напълно чист. Той е пряко свързан с Бога, с Твореца.

В Последствие у детето се оформя т.н. "Ева", жената, която може да се тълкува като "логическото мислене", като "раждането на желанието на копнежа по материалното по различното", като "любопитството".

Когато това стане човек, детето отправя взор в посока материалния свят, към земята, защото земята е символ на материализма.

Тялото също е вид "земя", т.е. нещо материално е, веществено, но детето не е само тялото, то е и съзнанието, и ума. Умът не е веществен, не е материален. Тук не говоря за мозък, а за ум.

Съзнанието не може да бъде видяно, докоснато. То не е от материално естество. То не е земя.

Та човекът е сътворен не само от земя, от материално естество, а в него има и част от Бога - вдъхнатото жизнено дихание. За духание се ползва думата "Руах", която се превежда и като "дух".

Та може да заключим, че човекът не е само "земята", а е и жизненото дихание, което е оживило тази материя.

Това обаснява думите на Еклисиаст, че духа ще се върне при Бога, който го е дал, след смъртта.

Бог се обръща към човека, но визира плътския човек и отправя към него от една страна предупреждение, от друга му дава разяснение за бъднините - казва му, че ще умре, че ще отиде в земята, защото от земята е взет и от земя е направен.

Материата ще си се завърне в материята, а духът ще се върне при Бога, който го е дал, според Проповедника.

Редактирано 10 юли 201115 г. от rurk (преглед на промените)