На санскритски има три особени понятия: Атма — Всеобща душа, а също конкретна душа, индивидуалност, личност; Махатма — велика душа, просветлено същество, духовна личност и Параматма — божествен човек, осъзнал себе си, Богоосъзнаваща душа.

Както е казано в „Гайян“: „Ако изучите човека, ще намерите толкова много в него“ — ето защо човек (имам предвид всеки човек) има голяма възможност да се развива в духовните сфери. Обикновеният ум дори не е в състояние да си представи широтата на достъпните за човека духовни сфери.

Под израза „божествен човек“ от древни времена се разбира главно човек и малцина осъзнават, че в действителност означава Божествен човек. Причината е, че всички вярващи отделят човека от Бога и издълбават между Бог и човек толкова дълбока пропаст, че се появява необходимост да я запълнят с нещо, което наричат религия. Вярата е като разделителна стена между Бога и човека. Тя приписва всички грехове на човека, а цялата святост на Бога. Тази идея не е лоша, но е много далеч от истината.

При разглеждането на първото понятие — Атма — човечеството може да бъде разделено на три основни групи.

В първата група влизат хората-животни, във втората — хората-демони, а в третата — човешките същества.

Човекът-животно мисли само за ядене и пиене, неговите постъпки с нищо не се различат от действията на животните, които търсят единствено удовлетворяване на естествените си потребности.

Човекът-демон е този, у когото собствения „аз“ е станал толкова силен и мощен, че не вижда нищо друго и у него напълно е изчезнало всякакво чувство за благородство, доброта и справедливост. Такова същество черпи удоволствие от страданията на другите, отговаря със зло на стореното добро и изпитва наслада от безнравствени постъпки. Броят на принадлежащите към тази група е доста голям.

След това е разумният човек, този, в който са развити чувствата. Възможно е лекарите да имат друга представа за това кой човек е нормален, но от гледна точка на мистицизма само човек, в който има равновесие между разум и чувства, само човек, отворен за чувствата на другите, който е осъзнат във всичките си постъпки и отчита възможните им последствия за обкръжаващите, е наистина разумен. Казано с други думи — не е толкова просто да станеш човек. Понякога цял един живот не стига.

Махатмата е просветлена душа. Гледа на живота от друг ъгъл. Мисли повече за другите, отколкото за себе си. Животът му е посветен на благодеяния. Той не очаква признателност или награди за това, което прави за другите. Не очаква да бъде хвален и не се бои от хули. От една страна е съединил съществото си с Бога, а от друга — със света. Той живее толкова хармонично, колкото е възможно. Защо избира за себе си пътя на благочестието и праведността? Защо живее, учейки и проповядвайки на хората? Да постъпва по този начин за него е нещо естествено. Всяко любящо и просветлено сърце жадува да види другите достигнали до съзерцаване на тържеството.

Съществуват три категории Махатми.

Първият тип ,се сражава със самия себе си и с условията край себе си. Защо е принуден да се сражава? Отговорът е ясен: винаги има противоборство между човека, стремящ към висини и насрещния вятър, който го отблъсква назад. Постоянното съпротивление на този вятър усеща всеки, който върви по пътя на прогреса. Вятърът е конфликтът със самия себе си, с другите, с обкръжаващите обстоятелства; конфликт, възникващ от всичко наоколо, докато всяка част от махатмата се проверява и пробва, докато неговото търпение не бъде напълно изтощено, а неговото его — разрушено. Това е твърда скала, превръщаща се в мека паста. На война войникът може да получи много рани и още по-тежки впечатления, които остават в сърцето му, подобно на рани. Такова е и положението на воюващия, стъпил на пътя на духовността. Всичко е против него — приятелите, макар че не знаят какъв път следва, враговете, обстоятелствата, обкръжението, собствения му „аз“. Но раните, които той получава в битката, и впечатленията, които ще получи от нея, ще го превърнат в духовна личност, на която е трудно да се противостои, която е непобедима.

Вторият тип Махатма изучава урока на пасивността, смирението, жертвите, любовта, преклонението и благосклонността. Има любов, която прилича на пламъка на свещ — духнеш ли я изчезва. Всичко, на което е способна, е да свети, докато няма вятър, но не може да противостои на духането. Има и любов, която прилича на слънцето, което изгрява и достига зенита си, а след това се спуска зад хоризонта и изчезва. Тя продължава дълго. Но има и любов, подобна на божествения Разум, който е бил, съществува и винаги ще бъде. Отварянето и затварянето на очите не отнема разума, слънцето може да изгрее и да залезе, но неговото движение по небето не повлиява на разума. Когато се ражда такава любов, която е способна да издържи на вятъра и бурята, и да стане по-силна от възходите и паденията, тогава човешкият език става друг — светът не може да го разбере. Щом само любовта достигне до Владетеля на любовта, тя заприличва на водата в океана, която се издига във вид на пара, събира се в облаци над земята и се излива надолу като дъжд. Постоянното изменение на такова сърце е непредсказуемо. Не само хората, но и птиците и зверовете не могат да не почувстват неговото въздействие. Това е любов, която не може да се изрази с думи и която се усеща чрез топлотата на онази атмосфера, която създава. Смирената душа на Махатма може да се стори слаба на онзи, който не е способен да я разбере, защото Махатма приема спокойно и наградата, и проклятието, и всичко, което му се дава: одобрение и неодобрение, радост и болка. Приема смирено всичко, идващо при него.

При третата категория на тези високоразвити души има борба от една страна и смирение от друга. И това е най-сложния път за развитие: една крачка напред, друга назад и т.н. В подобно развитие няма придвижване, защото всяка крачка се уравновесява от своята противоположност. От една страна душата се ръководи от силата, а от друга — от любовта. От една страна — царственост, а от друга — робска покорност. В една персийска поема император Газнави казва: „Като цар аз имам хиляди роби, готови да се отзоват на моя зов. Но от мига, в който любовта запали моето сърце, аз станах роб на моите роби“. От една страна активно начало, а от друга — пасивно.

Първият тип Махатми може да бъде наречен Майстор, втория — Светец, а третия — Пророк.

Из Учението на Суфите

............................................................................................

Вие към коя степен определяте себе си ?

Вървите ли вече по Пътя...или още се лутате и търсите верният Път ?

Редактирано 16 август 201114 г. от Solley (преглед на промените)

Аз съм Майор!

Даааа, в горната система напъхах себе си в категорията човек - животно.

Но като поооооразмислих /доколкото могат да мислят урунгерлите/ се сетих, че нееееее, не съм човек-животно, а животно - човек /щото съм рошав и моооогу обичам да ям и да спя/.

Бихте ли дали характеристика на моята категория, щото направо сте ни пропуснали...срамота е

P.S. обичам и да музицирам http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=gallery&image=2919

Редактирано 17 август 201114 г. от valentinus (преглед на промените)

Даааа, в горната система напъхах себе си в категорията човек - животно.

Но като поооооразмислих /доколкото могат да мислят урунгерлите/ се сетих, че нееееее, не съм човек-животно, а животно - човек /щото съм рошав и моооогу обичам да ям и да спя/.

Бихте ли дали характеристика на моята категория, щото направо сте ни пропуснали...срамота е

P.S. обичам и да музицирам http://www.kaldata.c...lery&image=2919

Не бих могла да ви дам характеристика,защото не ви познавам.

Вие най-добре познавате себе си,и най-добре бихте се определили към коя от гореспоменатите категории спадате.

Щом можете да пишете,значи сте човек,а не животно.

напротив - пишещите животни сме легион, даже и в този форум... --------------------- Без майтап - ако ще се води сериозен разговор трябва да се почне отначало, за да има къде да се стъпва. - Какъв е произхода, същността и пътя на различните категории човешки същностти? - В този аспект какъв е смисъла на живота им? Намасте!

напротив - пишещите животни сме легион, даже и в този форум...

---------------------

Без майтап - ако ще се води сериозен разговор трябва да се почне отначало, за да има къде да се стъпва.

- Какъв е произхода, същността и пътя на различните категории човешки същностти?

- В този аспект какъв е смисъла на живота им?

Намасте!

Първо,същността на хората се определя от това,кои са техните приоритети в живота.

Второ,Смисълът на Живота ,за всеки е различен ,според това,на кои приоритети отдава повече смисъл.

Ако ще водим разговор, моля за по-подробни и аргументирани тези, иначе остава впечатление за общи приказки... Не че не си падам по общи приказки

В първата група влизат хората-животни, във втората — хората-демони, а в третата — човешките същества.

В тази група майче сме почти всички.

Има едно препядствие по пътя водещ към изхода от тази група. Препятствието се нарича - сексуална зависимост. Независимоста от секса, е едно от няколкото качества, без които няма излаз от общността на хората-животни.

В тази група майче сме почти всички.

Има едно препядствие по пътя водещ към изхода от тази група. Препятствието се нарича - сексуална зависимост. Независимоста от секса, е едно от няколкото качества, без които няма излаз от общността на хората-животни.

Колкото един човек става по духовно осъзнат,толкова повече се отдалечава от първичните инстинкти.

Колкото един човек става по духовно осъзнат,толкова повече се отдалечава от първичните инстинкти.

Аз отдалечаването съм го идентифицирал така:

Без да подозира кандидата, в него лежи латентно качество;

Чрез собствени усилия, той прави пространство около тази латентност;

Това пространство се констатира отвън от Майстор;

Качеството се събужда от Майстора;

Кандидата може да борави с вече събудената способност-качество.

Този процес е безкраен.

Мисля, че и майсторите си имат майстори.

Това е една верига - йерархия.

В тази нишка не са включени поради естествената си природа онази групичка.

Според мен, от подробна йерархична класификация имат структурите, с ясно изразена и дебело подчертана субординация. Примерно армията, полицията, църквата. Духовното развитие не се измерва с власт и не се постига с команди, следователно и йерархия не е нужна. Тя по-скоро би била пречка - удобно ръбче за чесане на егото. Аз както казах съм майор. Рапорт даден...

Първо,същността на хората се определя от това,кои са техните приоритети в живота.

Второ,Смисълът на Живота ,за всеки е различен ,според това,на кои приоритети отдава повече смисъл.

Приоритети в живота на един човек ( не говоря за маймуните и магаретата) се менят

1.)с течение на възрастта ( например основните въпроси на битието се разпределят така : в пубертета : "с кого ще се чукам ? " , в по-зряла възраст - "кой съм аз и какво правя тук?", а в още по-зряла възраст : "къде са ми зъбите?" )

2.)Преди около 60 години един американски психолог е групирал приритетите по следният...хмм...масонски начин

за да може един човек да се изкачи на следващото стъпало-трябва да е задоволил потребностите си от по-долното ниво.просто е.Не можеш да мислиш за духовност, без да си си задоволил нуждите от храна, сън, подслон, безопасност, любов и да си уверен в себе си.

Ако не си ги задоволил - мислиш само за това, което ти липсва.

Ерго - класификацията ти на "хора-животни", хора-демони" и "разумни" е прекалено опростенческа и не отговаряща на пълно човешко битие.

"Хора-животни" са тия, които все още задоволяват потребностите си от първите две нива

"Хора-демони"-следващите две

А "разумните" са само последното, най-висше ниво на пирамидата на Маслоу.

Щом съм съгласен, защо казвам, че не отговаря ли ?

Ами защото пирамидата на Маслоу е динамична структура.Човешките същества непрекъснато преминават от едно на друго стъпало в зависимост от потребностите си в момента.Днес или тази година може да си напълно задоволен материално, да си уважаван в обществото, и да мислиш само за духовното.Утре може да изпаднеш в нищета и да мислиш само за това от коя кофа за боклук да се нахраниш, теглил чертата на всичко духовно.

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=AOzkN8dHnjk

мхм

Приоритети в живота на един човек ( не говоря за маймуните и магаретата) се менят

1.)с течение на възрастта ( например основните въпроси на битието се разпределят така : в пубертета : "с кого ще се чукам ? " , в по-зряла възраст - "кой съм аз и какво правя тук?", а в още по-зряла възраст : "къде са ми зъбите?" )

2.)Преди около 60 години един американски психолог е групирал приритетите по следният...хмм...масонски начин

за да може един човек да се изкачи на следващото стъпало-трябва да е задоволил потребностите си от по-долното ниво.просто е.Не можеш да мислиш за духовност, без да си си задоволил нуждите от храна, сън, подслон, безопасност, любов и да си уверен в себе си.

Ако не си ги задоволил - мислиш само за това, което ти липсва.

Ерго - класификацията ти на "хора-животни", хора-демони" и "разумни" е прекалено опростенческа и не отговаряща на пълно човешко битие.

"Хора-животни" са тия, които все още задоволяват потребностите си от първите две нива

"Хора-демони"-следващите две

А "разумните" са само последното, най-висше ниво на пирамидата на Маслоу.

Щом съм съгласен, защо казвам, че не отговаря ли ?

Ами защото пирамидата на Маслоу е динамична структура.Човешките същества непрекъснато преминават от едно на друго стъпало в зависимост от потребностите си в момента.Днес или тази година може да си напълно задоволен материално, да си уважаван в обществото, и да мислиш само за духовното.Утре може да изпаднеш в нищета и да мислиш само за това от коя кофа за боклук да се нахраниш, теглил чертата на всичко духовно.

мхм

Значи,разумните са най-малко...

А не мислиш ли,че за да е разумен един човек,може и да прескочи другите нива ?!

Или ако не ги прескочи,поне да не им отдава толкова предимство и толкова голямо значение...

Или не може ?!

Според теб,кои хора могат да стигнат по лесно до най-високото стъпало, които са по задоволени материално,или хората,които са по бедни материално ?

Значи,разумните са най-малко...

Не.

Всички могат да станат "разумни", стига да са си задоволили потребностите от по-долните нива.

На този принцип - колкото по-малко потребности от по-долно ниво имаш, толкова по-лесно ги задоволяваш и започваш да имаш потребности от по-високо ниво.

И обратното, разбира се - колкото по-големи са ти потребностите от по-ниско ниво, толквоа по-трудно ще ги задоволиш , и толкова по-дълго време ще си сидиш там, незадоволен, и не мислещ за по-горните нива и потребности.

А не мислиш ли,че за да е разумен един човек,може и да прескочи другите нива ?!

Не -невъзможно е.

Ако мислиш за това от къде да си намериш храна, няма как да мислиш за духовното, или за любовта, или за положението си в обществото.Ти мислиш само и единствено за храната и как да се наядеш.

Ако ти липсва положение в обществото. (такова какво си мислиш, че трябва да имаш) - ти само това искаш и желаеш, и само за това се бориш.Просто съзнанието така е устроено, че не мислиш за друго.

Или ако не ги прескочи,поне да не им отдава толкова предимство и толкова голямо значение...

Или не може ?!

Щом не мислиш за едно нещо и не ти е приоритет -значи ти си преминал това ниво.

Просто е.

Според теб,кои хора могат да стигнат по лесно до най-високото стъпало, които са по задоволени материално,или хората,които са по бедни материално ?

Няма значение от материалните придобивки, ами от потребностите.Когато ти имаш някаква потребност, която не е удовлетворена ти се фрустираш.Започваш да мислиш само за нея и да търсиш средства за удовлетворяването и.От там насетне загуваш мотивация за постигане на по-високо ниво, и нямаш никаква нужда от нещата, които ти предлага то.

Заради това и ти казах преди това - колкото са ти по-малки като обем желанията от ниските нива -толвкоа по-лесно ги задоволяваш и започваш да желаеш нещата, които ти предлага по-виското ниво.

Не.

Всички могат да станат "разумни", стига да са си задоволили потребностите от по-долните нива.

На този принцип - колкото по-малко потребности от по-долно ниво имаш, толкова по-лесно ги задоволяваш и започваш да имаш потребности от по-високо ниво.

И обратното, разбира се - колкото по-големи са ти потребностите от по-ниско ниво, толквоа по-трудно ще ги задоволиш , и толкова по-дълго време ще си сидиш там, незадоволен, и не мислещ за по-горните нива и потребности.

Не -невъзможно е.

Ако мислиш за това от къде да си намериш храна, няма как да мислиш за духовното, или за любовта, или за положението си в обществото.Ти мислиш само и единствено за храната и как да се наядеш.

Ако ти липсва положение в обществото. (такова какво си мислиш, че трябва да имаш) - ти само това искаш и желаеш, и само за това се бориш.Просто съзнанието така е устроено, че не мислиш за друго.

Щом не мислиш за едно нещо и не ти е приоритет -значи ти си преминал това ниво.

Просто е.

Няма значение от материалните придобивки, ами от потребностите.Когато ти имаш някаква потребност, която не е удовлетворена ти се фрустираш.Започваш да мислиш само за нея и да търсиш средства за удовлетворяването и.От там насетне загуваш мотивация за постигане на по-високо ниво, и нямаш никаква нужда от нещата, които ти предлага то.

Заради това и ти казах преди това - колкото са ти по-малки като обем желанията от ниските нива -толвкоа по-лесно ги задоволяваш и започваш да желаеш нещата, които ти предлага по-виското ниво.

Съгласна съм с твоите размишления.Повечето хора,наистина са такива.Мислят за потребностите от първо ниво.

Но ,много хора пък,на които им са задоволени всички потребности от долните нива,пак не стигат до най-високото ниво.

Това как ще го коментираш ?

Съгласна съм с твоите размишления.Повечето хора,наистина са такива.Мислят за потребностите от първо ниво.

То заради това е и пирамида - най-ниското стъпало, основа е винаги най-широка.Колкото по-нагоре се изкачваш-толквоа по-малко хора ще срещаш.Но точно пък заради това пирамидата е най-здравата структура....

Но ,много хора пък,на които им са задоволени всички потребности от долните нива,пак не стигат до най-високото ниво.

Тук грешиш - няма как да знаеш даден човек какви потребности има и до какава степен ги задоволил.

можеш само да предполагаш по външни белези ( образование, облекло, семейство, положение в обществото, начин на говорене, титли и т.н. - тия работи ги учат специалистите по маркетинг и реклама, и според това разпределят хората в таргетни групи за да могат да си направят стратегията за продажби) , но никога не можеш да бъдеш сигурна един човек до каква степен си е задоволил тези си потребности.

Косвено обаче за незадоволяването можеш да съдиш по това, че той все още си седи на нивото и се бори за нещо, което всъщност е нищожно спрямо висшите нива.

Теорията на Ейбрахам Маслоу (Abraham Maslow) за пирамидата от педагогическа гледна точка е много ценна, най-вече защото тя е политически коректна. Но това не я прави психологически коректна.

Редактирано 18 август 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

То заради това е и пирамида - най-ниското стъпало, основа е винаги най-широка.Колкото по-нагоре се изкачваш-толквоа по-малко хора ще срещаш.Но точно пък заради това пирамидата е най-здравата структура....

Абсолютно вярно.

Тук грешиш - няма как да знаеш даден човек какви потребности има и до какава степен ги задоволил.

можеш само да предполагаш по външни белези ( образование, облекло, семейство, положение в обществото, начин на говорене, титли и т.н. - тия работи ги учат специалистите по маркетинг и реклама, и според това разпределят хората в таргетни групи за да могат да си направят стратегията за продажби) , но никога не можеш да бъдеш сигурна един човек до каква степен си е задоволил тези си потребности.

Разбира се.Никога не могат да се сравнят потребностите на един с потребностите на друг.

Един се задоволява с малко,друг не може да се задоволи и с много.

На едни им стига да имат 10 годишен автомобил,на други не им стигат и десет лимузини.

Косвено обаче за незадоволяването можеш да съдиш по това, че той все още си седи на нивото и се бори за нещо, което всъщност е нищожно спрямо висшите нива.

Също съм съгласна.

За някои хора, висшето не се състои само в материалните потребности.И затова е висше.

Редактирано 19 август 201114 г. от Solley (преглед на промените)

Теорията на Ейбрахам Маслоу (Abraham Maslow) за пирамидата от педагогическа гледна точка е много ценна, най-вече защото тя е политически коректна. Но това не я прави психологически коректна.

Може би ще споделиш тази наречена от теб "психологическа" гледна точка ?

Защото ако ще ми сядаш да говориш , че трудовете на Алдерфер, МакЛиланд и Херцберг отричат Маслоу си абсолютно в грешка.Те само допълват, а не отричат теорията на Маслоу.Да не говорим, че потребностите са в основата на маркетинга от повече от 50 години и работят успешно.

Да не говорим, че потребностите са в основата на маркетинга от повече от 50 години и работят успешно.

Именно.

Теорията на Маслоу поставя ценностите на неолиберализма, които имат социално-културен характер, като изначални черти на човешката психология. Маслоу дължи славата си на това, че икономисти и маркетолози одобряват неговите идеи, защото ги устройват. Маслоу превръща Историята в Природа - тоест, пирамидата, която той въвежда, има социален произход, но той го поставя като психологически.

Ако някой се интересува от хуманистична/феноменологическа психология, важният автор е Карл Роджърс (Carl Rogers).

Между другото, тъй като темата е в раздел за религия - духовното просветление често се свързва с аскетизъм, което прави теорията на Маслоу неприложима към проблема.

Редактирано 19 август 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Аз отдалечаването съм го идентифицирал така:

Без да подозира кандидата, в него лежи латентно качество;

Чрез собствени усилия, той прави пространство около тази латентност;

Това пространство се констатира отвън от Майстор;

Качеството се събужда от Майстора;

Кандидата може да борави с вече събудената способност-качество.

Този процес е безкраен.

Мисля, че и майсторите си имат майстори.

Това е една верига - йерархия.

В тази нишка не са включени поради естествената си природа онази групичка.

Толкова точно си го казал..., кратичко, точно...

***

Редактирано 8 октомври 201114 г. от Blue_Star (преглед на промените)