какво искаш по точно..да ти тълкувам божията промисъл, или как някой изкушава лабави гащи,пък друг му дава спасение.или пък да ти разяснявам християнската смиреност под формата на хитовия израз"гнус ме е да общувам с друговерци",да ти извадя от пещерата благодатен огън ,да ти поръчам един облак над тавор..кажи драга,какво може да те убеди в божията промисъл.защото аз нямам никакво съмнение,че има такава. 

Клинчиш и си подбираш събеседниците, нали много искаш да се пробваш - приеми божия промисъл и каквото дойде... нали така. Мен не ме е гнус да общувам с "друговерци", защото за мен или няма такива, или всички до един са такива. Ти виждаш така другите, ясно по каква причина.

И рогатият, между другото, е Пан, от него е приел съвременният дявол рогата, опашката и козите крака, защото "боговете на нашите бащи са нашите дяволи" и т.н.

Опиши поне в общи линии и по същност за какво става въпрос, не посочвай имена и адреси.

Не се крие - тогава те носи на ръце.

Говориш за големите трудности и изпитания.

Знаеш ли, трудно се гледат златни рибки, защото проявяват удивителния манталитет да умират от преяждане. Така, когато  Господ се поразкрие повече,  на някой, който не може да го понесе, се губи желание за физически живот..Така че, Господ проявява прецизност.

Редактирано 23 юни 201313 г. от mecholari (преглед на промените)

  и в тази посока хич нямам против да ме ограмотиш    

и понеже става дума за боя бог....замисли се обаче, че това автоматично ще доведе до една прeдубедена дискусия.  

Да де, и аз това казвам. Преди си мислех, че за да се занимаваш със символите е достатъчно само да ги възприемаш като такива, т.е като условни знаци, а не като обекти. Сега мисля, че заниманието има смисъл едва след като започнеш да възприемаш всичко като нереалност, сън. Само след това, не по-рано.

Докато играят, за децата няма нищо по-важно и сериозно от играта и това не може да се промени. Спомних си сега, когато синът ми беше на пет години, влетя в стаята навлечен с някакъв "плащ", с пластмасова сабя и още някакви глупости по себе си. Изтъпани се пред нас и попита "На какво ви приличам?" Баща му каза "На плашило" и се разсмя. Няма да забравя как посърна горкият. И аз се смях, защото наистина изглеждаше много смешно, но след като излезе. Ние постъпихме жестоко, защото той разбра само че му се подиграваме. Той беше "в играта" тогава, както всички ние, докато възприемаме живота си толкова сериозно. И е сериозно, разбира се, не че не е, но точно защото сме вътре в играта.

..бих казала,че е много добър този твой акцент valkiria1,защото учениците на Йешуа не са го разбирали или доста трудно разбирали, какво точно им говори и така "трагедията"продължава - Йешуа избързва с време,Не-съобразено с политическата и социалната обстановка в тогавашен Йерусалим!...Юдеите са искали едно и то не се е изразявало във философски притчи и утопии..за тях Исус е прекършена мечта, разочарование и затова до ден-днешен, почитат повече братовчед му Йоан Кръстител-воинът..!

..нищо не твърдя с категоризъм и всъщност питанките по точно тази и така зададена тема са малко...споделям мнение просто по отношение,както на вярата изобщо,така и логически заходи към-то въпросният Бог! ...Който изпитва необходимост да вярва в точно определен Бог,ок - негова си работа,както е моя работа, каква е вярата ми и за която вече съм написала в предишен постинг.. - нищо сложно и неразгадаемо

вярвайте си...