Да поясня: не търся помощ или безплатни професионални мнения. Ако някой се интересува от проблема (въпреки че не бих искала да го издигам чак до проблем, човек може с какви ли не неудобства да живее, пък и какво ли друго му остава в този чертог на скръбта), може да го поизследваме при добра воля. Опитвам се да повдигна темата тук, защото не ми е достатъчен прекалено механистичният и понякога дори смешен до сълзи поглед на съвременната психология върху микрокосмоса, т.е. човека. Та - къде е повредата? Мога да анализирам според силите си до призляване и винаги post factum, но хитрата ми психо-физиологична машинка има нова (само от има-няма петнадесет години) и много тайна програма, която не мога да деинсталирам, защото не мога да я намеря!

ваш witness на собственото си безумие

Интересна тема (: живота сам по себе си е фобия Успех (:

Фащай се с йога и не си мисли глупости. Пълното изпразване на съзнанието му е майката. Дет' се вика в дзен - пустота.

Мисля, че "счупването" в повечето случаи е в отказа ни да приемем нещата такива, каквито са, а това води до приписване на качества на тези неща, каквито те не притежават. Ние имаме фобия към качествата, които сами сме приписали на нещата.Това става несъзнателно. Ако човек има фобия към паяци, причината за нея е в качествата, които нашият страх му е приписал - кръвожадност, болестотворност, злокобност и т.н. Според вкуса! В този случай най-добрия начин да се справим е да застанем лице в лице с виновника за страха си, да го опознаем и да се убедим в неговата безобидност. Неизвестността и непознаването на нещата винаги плашат. Програмите почти винаги са плод на внушение и самовнушение.

И тримата сте прави. Би трябвало всеки да има някакъв опит със страховете - ако не беше така, нямаше да има никаква причина да се прераждаме на Земята - щяхме да сме безстрашни, щяхме да сме господари като Буддите. Тази сутрин попаднах на интересна история за Наполеон, разказана от Ошо. Ошо не е източник на достоверна историческа информация разбира се, при него важна е душата на историята, или както самият той казва някъде (предавам по смисъл) - ако не е било точно така, така е трябвало да се случи!

"Когато бил малко дете, само на шест месеца, неговата бавачка го оставила в градината и влязла за нещо в къщата, и през това време една бездомна котка се хвърлила върху детето. Бебе на шест месеца... котката сигурно му се е видяла като голям лъв! Нещата са винаги относителни и пропорционални, и за това детенце котката била голям лъв. Котката просто си играела, но детето получило такъв шок и шокът бил толкова дълбок... когато станал млад мъж, той водил много войни, бил велик войник, можел да се бие с лъвове - но се страхувал от котки. В момента когато видел котка, губел цялата си смелост, изведнъж се превръщал в шестмесечно бебе.

Този факт бил известен на английския главнокомандващ Нелсън - иначе Нелсън не можел да се сравнява с Наполеон Бонапарт. И тази била единствената война, в която Наполеон Бонапарт бил победен. Нелсън изкарал седемдесет котки пред армията, и когато Наполеон Бонапарт видял тези седемдесет котки - само една била достатъчна за бедния човек - той получил нервна криза. Просто казал на адютанта си: "Поеми армията. Аз не съм в състояние да се бия, нито пък мога да мисля. Тези котки ме съсипаха."

Ами то какво излиза, че Наполеон е застанал срещу половината свят, а не е имал сили да се справи с обикновена фобия - психиатрите му викат паническо разстройство и много точно описват цялата картина, всички симптоми - но какво от това? Между другото психиатрите (и те са хора) също в не малка част влачат и дори някои загиват от болестите, които се опитват да лекуват, също както другите лекари - от инфаркти или инфекциозни заболявания например. Благородните рискове на професията.

Колкото до йога, сигурно е най-прекрасното нещо в своята цялост, като цялостна система, а не само Хатха, която обикновено се има предвид. Май съм мързелива - оставам си с малко пранаяма и сурия намаскар сутрин и това е. Между другото струва ми се, че човекът с фобия има преимущество в дзен, по-близо е до сатори. А дано!

ваш

Ами... обществената тайна - че най-непобедимия враг на човека е самия той (: Офф: поздрав към присъстващите в темата: Август – месяц Маккавеев И последних георгин, Сновидений, вдохновений, Исчезающих, как дым. Да когда-нибудь под вечер Через синие моря Вместе с бабочкою в вечность Полетит душа моя. А. Елизаров

Редактирано 25 август 201114 г. от secret_rose (преглед на промените)

Малко избързах да влизам с тема, нали съм новобранец... Не забелязах, че вече е обсъждана, макар и с доста "светски" тон. Мисля да дезертирам и да я обявя за официално закрита. И без това е голяма досада.

Особено след като четох днес от "Има ли човек душа". Четох, четох, четох, докато всичко ми опротивя и сама си опротивях, и да му е драго на "човек" да няма никаква душа, че да се отърве веднъж завинаги, както се казва. Ама нали враждата е най-здравата връзка.

secret_rose поне ме вкарва в по-познати води. Поздрав. Следващото изразява какво изпитвам само в момента, не въобще или към вас във форума -

* * *

"Ma voix aigre et fausse..."

P. Verlain

Я скажу тебе с последней

Прямотой:

Все лишь бредни,шерри-бренди,

Ангел мой.

Там, где эллину сияла

Красота,

Мне из черных дыр зияла

Срамота.

Греки сбондили Елену

По волнам,

Ну а мне - соленой пеной

По губам.

По губам меня помажет

Пустота,

Строгий кукиш мне покажет

Нищета.

Ой-ли, так-ли, дуй-ли, вей-ли,

Все равно.

Ангел Мэри, пей коктейли,

Дуй вино!

Я скажу тебе с последней

Прямотой:

Все лишь бредни, шерри-бренди,

Ангел мой.

Осип Мандельштам

Просто тези теми са обсъждани до побъркване и тук и другаде... Но не я затваряй, темата ти е поднесена интересно. Аз си плувам в по-меки води напоследък и споровете ме изморяват, затова прибягвам до поетичния вариант на споделяне, а и не бих могла да го кажа по-добре от поета: Я не достоин всех своих стихов. Не я отмечен сокровенной речью. Когда орёл спускается на плечи, Стихи подсказывает Бог. Поэт лишь держит над бумагой свечи. А. Елизаров ... Оставям темата на търсещите, няма да спамя повече (:

Имало едно време една книжка, на която никак вече не и помня името. А може и да е било вестник ? Не е важно. Важно е, че там имаше една интересна теза. Тя е свързана със страха от стихийте. Страх от високо, от дълбоко, от огън и от тесни пространства (подземелия). Такъв страх се проявява при сенситивните натури, които имат по-силна връзка с природата. Или по-точно могат да усещат повика на елементалите. Елементалите са духовете на природните стихии. Страхът се проявява под формата на желание да скочиш, ако си на ръба на безумно-високо място, или да се гмурнеш и да потънеш, да се завреш в огъня или пък да се заровиш под земята/камънака... Непреодолимо желание да направиш нещо, което знаеш, че ще доведе до смъртта ти. От знанието идва и страха. Страх да не се поддадеш на повика. Не знам, дали е вярно, но е хубаво, мистично обяснение.

.

Редактирано 14 октомври 201114 г. от witness (преглед на промените)

Виждала съм елементал. Сигурна съм, че беше въздушен елементал. Може би защото стана неочаквано и тогава нямах определена представа за тях, беше почти безформен - проблясваща, трепкаща, фосфоресцираща лента сякаш от сгъстен въздух. Усетих присъствието му за миг, някак не-човешко и дори не като на животно, просто присъствие. Това се случи, докато наблюдавах онези безброй сновящи искри във въздуха, сутрин преди изгрев движението им е някак забавено. Питала съм различни хора дали ги виждат и какво според тях представляват. Някои твърдят, че ги виждат, други не, но май никой не е много сигурен за какво говоря. Странно е, че единственият, който намерих да казва нещо за тях (и съвсем случайно попаднах на това обяснение) е Аристотел в "За душата". Древните гърци нали са любопитен народ, на всичко са се чудили, като мен Та Аристотел привежда мнението на питагорейците, че тези прашинки (така ги нарича, но става въпрос за искрите, защото споменава, че не се влияят от вятъра и е така - те не се влияят от вятъра и са подобни на електрически искри) били душите на хората. Какво точно са искали да кажат питагорейците не знам, но самият феномен ми е любопитен. Вижда ли някой искрите? А за фобията - самото изследване на причината ме извади от болезненото състояние, бях стигнала до агорафобия. В момента, в който я намерих, нещата се нормализираха. Сега дори от тиреотоксикозата си не мога да се разболея като хората, както се казва. Но "доклада" от предния ми пост все пак трябваше да го изтрия.

Та - къде е повредата?

Липса на дух в микрокосмоса.

Има душа и нейн спомен за нещо съвършено.

За да се осъществи спомена в реалност, е необходима връзка с Универсалния дух, която се осъществява чрез личностен дух, но като го няма - няма връзка, а има неспокойствие, търсене => повреда.

Причината => избор към обвързване с материята.

Може и така да е в най-най-най-общ план, няма да споря. Макар че не съм сигурна какво трябва да означава "липса на дух в микрокосмоса". Аз търсих по-надребно и когато написах първия пост все още не знаех накъде отивам и какво ще открия, ако съм права, разбира се. Все пак ми беше забавно, особено като се опитах да приложа обяснението на Фройд за този вид невроза към психичния живот на конете, кучетата, слоновете, маймуните и пр.

Редактирано 19 август 201213 г. от witness (преглед на промените)

...допада ми така изразената тема и хич не ме притеснява,че е спрягана преди от стотици и хиляди!Всеки в правото си да сподели мнение,нал тъй?!

..считам ,че страхът превърнал се във фобия е отказ,вид разделение,а не защитен механизъм!..Инстинктът за самосъхранение на всяко живо същество е така устроен,че може да надскочи почти всичко и без това да се тълкува за слабост или липса на смелост по всеобщ критерии,както фобиите не са всеобщи страхове..в продължение на този аспект мисля още,че човек е способен на всичко за да оцелее!

По принцип причината за психически заболявания е следната: Човешкият индивидуален Дух е вътреживеещ, центриран на определено място вътре във физическото тяло. Когато той е изместен от това място, той не може в пълна степен да управлява процесите в организма. Тогава се получават отклонения в психиката. Причините това да се случи са няколко, но най-интересната е: когато Човешкият Дух се спуска за прераждане и наблюдава панорамата на предстоящия си живот и този живот е много тежък защото трябва да се отработва и изстрадва карма, той, Духът понечва да избяга, дърпа се когато трябва да влезе в зародиша на физическото тяло в корема на майката и като следствие от това физ. тяло и фините тела не са концентрични и връзките между тях са слаби. Разбира се има степени в този дефект, от пълна невменяемост до леки отклонения.