ми таман си навреме - тая събота ще е петък... ама ти от задната страна на земята от де да знайш от задната страна ли беше или от... както и да е под опашката е... ще го водя на стрелбище, за да ми уцели за огромното розово плюшено мече

Отивам с нея на стрелбище, шом ми дава да я целя

а бе по друг начин си го прецтавях, ама ме домързя да го опиша... нали се сещаш онези столове, които така са поставени, че като се уцели мишената, човекът от стола се цамбурка в някакъв леген/басейн/нещо с вода... /Боже, обяснявам като Дебилчо Илчев/... та... до къде бях стигнала..., а да - прецтаях си аз да меря, ти да се цамбуркаш... ама и за мечето ми харесва... а бе бях ти написала цяла приказка, ама я махам, щото се получи много рошава

Редактирано 17 май 201214 г. от Merryl (преглед на промените)

Що я махна бре. Давай рошовата прикаска. Отивам да с нея да ми пише рошови прикаски...

Дарко, айде към спалнята - да си ме завиеш.

Ади лягай да спиш и да те завивам, че ас отивам на война...

ще го взема с мен на зъболекар - вече има опит и няма се пуаши... ще ми пуска райски газ

Каквото съм ял, такъв гас ще и пускам Отиваме за къпини. Ще я уча как да събира в шепа къпинки. В шепата трябва да има една, две презрели и леко съсухрени за сладост и аромат. Шест седем добре узрели черни за сочност и една розовка да ххрупка и да пуска киселко за свежест и изостряне на вкусовите възприятия. Обезателно се лапват всички наведнъж, като се сдъвква първо твърдата къпинка. Потеклият от устата сок не се избърсва, преди да е почнал да лепне. Тогава се измива с хладна вода от реката. Мдам. Отдавна не съм ял къпини. Трябва да водя Мечето и него да науча

толкова хубаво звучи... ако е и толкова вкусно... само дето съм най-големия мрънкалник на света... къде може да отиде човек с един мрънкалник, освен да го забрави някъде по път...

Ооооооо, по-вкусно е. Може да бъдеш сигурна. Ми къде да ида с нея пък. Някъде да я забравя по пътя...

три часа не мога да измисля по кой път да тръгнем, за да ме забавиш на него... по пътечката на Хензел и Гретел... с трохички и камъчета... но съм сигурна, че няма да ме оставиш и заедно ще стигнем до захарната къщичка...

Да попеем под дъжда http://www.youtube.com/watch?v=p7QL46cK7B8

С капитана отивам до Брно да се повеселим на биришка там

и аз, и аз... опитах препоръчаната от него бира Гинес и ми хареса... макар че я пих в България, а не в Дъблин... що пък да не ви разваля мъшката компания...

Дарки, става, има няколко готини заведения, ще те водя в Старата пекарна, там има жива музика и добро винце Мерил, ела и ти, да види Бърно хубава жена, че само чужденките там придават малко образ на града. А и винце има много

Ти нали и ти си от пичувити, но с тази конска моч - гиниса - няма да се разберем. Руси бири с дълбок хмелов аромат или бели пшеничени бири! Ще и покажа аз на нея къде е истинската бира....

Дарки, става, има няколко готини заведения, ще те водя в Старата пекарна, там има жива музика и добро винце

Мерил, ела и ти, да види Бърно хубава жена, че само чужденките там придават малко образ на града. А и винце има много

Ахъм... Те ония нали бяха космясали... Тегля си една контра и съм по-красива от всички тях.

С теб и в очото на урагана ще вляза бре... Не си рекъл, не съм си скинала ризата...

Ти нали и ти си от пичувити, но с тази конска моч - гиниса - няма да се разберем. Руси бири с дълбок хмелов аромат или бели пшеничени бири! Ще и покажа аз на нея къде е истинската бира....

А аз бирата не я уважавам много... но тази Гинес наистина ми хареса. Пък и кой е казал, че ако не ми хареса бялата ти бира, не мога да цапна водка-две-три-скромничко...

Ще я водя да я уча да уважава бирата! А после скромно ще уважим водчицата, конячето, ромчето, мастичката...

ан таканка... като е скромно, уважително и полека, може и да е по повечко... а точно тая напоителната работа не ми създава никакви претенции от към това къде точно ще се прави... слагам джапанките и тръгвам...

Ми щом се води толкова лесно, ще я заведа нижем тютюн. Има да си седим и да си нижем, а тя ше ми говори...

и това си го представих... обаче ти нижеш, а аз си те обикалям и ти разказвам моите си щуротии... и понеже си най-спокойния човек на света... края ще го оставим отворен... Дарко, ай към спалнята... да ме завиеш. Що пък реших, че ти си ми завивача - не знам, ама важното е, че не ми противоречиш...

Ми щом си опрела до мен, 'начи нема други наоколо... Ади, отивам да я завия.

Тц. И да има други наоколо, въпреки другите наоколо, ще си ме завиваш ти... защото винаги мога да си изкрънкам и една приказка, а и едно розово мече.

Розовото мече трябва да го отстреляме с пушката на стрелбището. Отивам да видя къде ми е торбата с приказките...

на задната страна на земята... сега е мой ред да му разкажа приказка за лека нощ