зависи какво искат от нас

"... то сърцето се навивало, навивало и когато го дръпна да се развие, изтръгна ми го направо с корена."

"Дервишово семе" Николай Хайтов

кофти тръпка, нали?!

Живот ли етова, което живееш?

Ами моят живот е и го живея и няма да се предам. Не е задължително да е смислен в очите на останалите. Не знам. Ти ми кажи.

Можеш ли да се усмихваш на всичко?

Редактирано 17 февруари 201214 г. от Merryl (преглед на промените)

Да мога, но не го правя... Лъжеш ли понякога?

Не мога. Трудно се усмихвам на тъжните неща. На болката също. На слабостта. Но циничността ме разсмива...

Смешно и весело едно и също ли е за теб?

Да мога, но не го правя...

Лъжеш ли понякога?

Всекидневно лъжа...

Въпроса остава..

Не. Весело ми е, когато ми е и хубаво и обратно. А смешното понякога ме и натъжава. Ти правиш ли разлика?

Когато мисля да, но напоследък не ми се отдава много... А трябва ли винаги да правим разлика?

Правя ами. А що се повтарят въпросите?

Пука ли ти? Какво те дразни?

Може би, защото точно в този момент имам нужда да ти задам същия въпрос, на който аз съм ти отговорила. Защото утре/после/след миг вече няма да е същото. Едит за въпроса на Нежния - не ме дразни нищо, от което мога да си отида... Повторенията дразнят ли те?

Редактирано 17 февруари 201214 г. от Merryl (преглед на промените)

Арогантността ме дразни и скудоумието...

Какво трепериш да не ти се случи?

Може би, защото точно в този момент имам нужда да ти задам същия въпрос, на който аз съм ти отговорила.

Защото утре/после/след миг вече няма да е същото.

Едит за въпроса на Нежния - не ме дразни нищо, от което мога да си отида...

Повторенията дразнят ли те?

Стресират ме

Награждава ли ли са те с тиквен медал?

Редовно, но все пак нали е медал..... Защо е нужно да се избиват комплексите във вирталното пространство?

аз съм знатна тиквоноска Едит за въпроса за изпреварилия ме - комплексите си избиват комплексарите и щом ги имат - са длъжни да ги избият... Не мислиш ли, че е по-лесно справянето с арогантността, щом в тази битка не си длъжен да спазваш дипломация и правила?

Редактирано 17 февруари 201214 г. от Merryl (преглед на промените)

Случвало се е-ноблез оближ. Остава.

Защо е нужно да се избиват комплексите във вирталното пространство?

Щото иначе къде ще те забележат толкова много хора наведнъж!

Не мислиш ли, че е по-лесно справянето с арогантността, щом в тази битка не си длъжен да спазваш дипломация и правила?

Тц. Не може във войната с арогантността да бъдеш арогантен - все едно воюваш с себе си!

Колко често се бръснеш (който каквото си има за бръснене)?

Мдаааааа така е, всякакви удари са позволени....

А ти как мислиш?

Колко често се бръснеш (който каквото си има за бръснене)?

Нямам график, когато се налага или когато почне да ме дразни

Редактирано 17 февруари 201214 г. от Нежно яко чукам (преглед на промените)

не се бръсна - коламаскират ме Ако срещу арогантния спазваш правила и си етичен, няма ли да ти е по-трудно? /предусещам ти отговора/

не се бръсна - коламаскират ме

Не каза колко често

Ако срещу арогантния спазваш правила и си етичен, няма ли да ти е по-трудно? /предусещам ти отговора/

Трудно, но търпимо. Тези сами се давят...

Какво криеш от себе си?

Всичко - грозното - защото ме е страх, че няма да се хареса, а красивото - защото ме е страх, че може да се хареса... Мислиш ли, че можеш да се скриеш, ако някой иска да те разгадае?

Ако срещу арогантния спазваш правила и си етичен, няма ли да ти е по-трудно? /предусещам ти отговора/

Имам си една своя философия....най-лесно ми е да го навра където трябва, но в повечето случаи няма полза.Не че и ако му отговориш с добро има........Номера е пълно игнориране, но всеки има някаква граница.....и става търкала

Можеш, можеш, мен как никой не е разкрил до ся? А? Какво те кара да се сбиеш?

Гнева..... а теб?

Можеш, можеш, мен как никой не е разкрил до ся? А?

Какво те кара да се сбиеш?

Що пък така си мислиш? За разкриването говоря...

Била съм се като дете. Сега отстъпвам. Просто си тръгвам... И знаеш ли, разбрах, че това е по-трудното...

Знаеш ли точно до кога трябва да останеш?

Да, но не винаги си тръгвам Трябва ли винаги да се отстъпва?

Гнева.....

а теб?

Историческата необходимост

Що пък така си мислиш? За разкриването говоря...

Щом още не са ми пратили полиция, значи не са ме разкрили

Знаеш ли точно до кога трябва да останеш?

Оставам до последно...

Колко кръв си дарил(а)?

винаги е много голяма дума Не знам точно колко кръв съм дарила, но винаги е било по повод кръводарителска акция. В смисъл - признавам си честно, че не ми се е случвало ей така без нищо да си кажа - днес ще даря кръвта си и да отида... Точен ли си с думите или се опияняваш от звученето им дори, когато картината е сюрреалистично-безсмислена?

Редактирано 17 февруари 201214 г. от Merryl (преглед на промените)

Трябва ли винаги да се отстъпва?

Не може винаги да се отстъпва. Трябва си и кютек понякога! Особено когато някой се самозабрави...

Самозабравяш ли се често?