Освен всички негативни последици за здравето на пристрастените към никотина, последните изследвания показват, че рискът от депресивни състояния при пушачите е четири пъти по-голям, отколкото при непушачите. Проучване на френски специалисти показва, че пушачите много по-често изпадат в депресия, отколкото непушачите. Рискът от самоубийство също нараства, ако човек е пристрастен към никотина. Оказва се,че и опитите за прекратяване на живота са два пъти повече при тези хора, отколкото при непушачите. Когато към тези резултатите се прибави и фактът, че хората, които вече са страдали от депресия, отказват цигарите много по-трудно, става ясно, че любителите на никотина влизат в порочен кръг, от който излизането не е никак лесно. От една страна, депресията предизвиква по-силна зависимост към цигарите и отказването е по-трудно. От друга страна- пушенето води до депресивни състояния. Именно за това е изключително важно да се справите с порока си възможно най-скоро.

Логично е освен всички лоши последици, до които води тютюнопушенето, да предразполага и към депресия. Затова е много важно пушачите да се справят с този вреден порок в обозримо бъдеще.

Аз не пуша

Знаех си ! Сигурен бях, че с новите акцизи правителството е искало даподобри здравето на хората, а не да пълни бюджета

Защо пушат хората

В повечето случаи в отговор на въпроса за причините за пушенето се чува един от следните варианти: за да се премахне стреса, за да се освободи човек от завладелите го чувства или за да се съсредоточи и събере мислите си. Непушачите смятат тези доводи за жалки оправдания, но и много от тях посягат към цигара, когато са силно ядосани или страдат.

Специалисти от Университета на Калифорния (University of California), които са изучили връзката между вредните навици и особеностите на характера, дават научно обяснение за това.

До неотдавна се смяташе, че влечението към пушенето е изключително физиологично обусловено. Днес науката смята, че в този процес важна роля играе и характерът на човека.

Ръководителят на изследването д-р Стивън Поткин и неговите колеги са проучили кои черти на характера карат хората да изпитват силна потребност от цигари. Оказва се, че пушенето е по-присъщо за хората с т.нар. тежък характер. Учените твърдят, че по-склонни към тютюнопушенето са именно тези със зъл нрав и заядлив характер.

Същевременно специалистите са установили, че цигарите наистина имат пагубно влияние върху умствената дейност въобще, тъй като никотинът намалява скоростта и точността на мислене, способността да се разрешават задачите, а води и до значително влошаване на паметта. zdrave.bg

Оказва се, че пушенето е по-присъщо за хората с т.нар. тежък характер. Учените твърдят, че по-склонни към тютюнопушенето са именно тези със зъл нрав и заядлив характер.

Мдааа.....

Така е.

Освен това сме депресирани,жалки и със слаба воля

А тези които са ги отказали , а са пушели като комини

А тези които са ги отказали , а са пушели като комини

Те са чудесни и прекрасни хора. Дават пример, достоен за подражание.

Вероятно са поне 147 пъти по-щастливи от пушачите.

Редактирано 21 ноември 200619 г. от Вало (преглед на промените)

Искате да кажете, че аз съм злаааааа

С нищо от казаното тук мога да се съглася...Депресирам се само когато нямам цигари или ужасно много съм на зор, а няма къде да се отдам на порока си...Останалото са измишльотини на непушачите, които не ни харесват и ни се дразнят...

Въобще не се чувствам щастлив, заради това, че съм отказал цигарите, даже напротив... чувствам се дебел, тъп и мързелив...

Въобще не се чувствам щастлив, заради това, че съм отказал цигарите, даже напротив... чувствам се дебел, тъп и мързелив...

Забвно е това ...

като пушиш си слаб, интелигентен и пълен с енергия?

И аз съм от отказалите - преди 5-6 години. Угаждаме си с цигарите, навик.

Не намирам нито една свястна причина за да пуша.

Разбира се, само по-себе си непушенето не те прави щастлив.

Ама и пушенето и то.

Бях същата като теб - човек убивах за цигара ,дори съм ходила до денонощният в 3.00 ч. сутринта за цигари . Но ...

Но за мен пушенето е удоволствие. Не ми е чак толкова терсене, че нямам цигари, а че няма къде да пуша. С бащата се скарахме и вече не мога да пуша у нас, но това от друга страна ми помага да ги намаля. Този въпрос има много страни, но бих казала, че в никакъв случай не съм по-депресирана от непушачите, даже обратното-за мен да отида и да "забия два поредни пирона" е достатъчно, за да се отърся от негативизма, а на тях какво им трябва? Да разбият вратата, да изкъртят нещо, те по-често прибягват до насилие, което не говори добре за тази теория на депресия<=>цигари.

Редактирано 21 ноември 200619 г. от DeadSmurf (преглед на промените)

Но за мен пушенето е удоволствие. Не ми е чак толкова терсене, че нямам цигари, а че няма къде да пуша. С бащата се скарахме и вече не мога да пуша у нас, но това от друга страна ми помага да ги намаля. Този въпрос има много страни, но бих казала, че в никакъв случай не съм по-депресирана от непушачите, даже обратното-за мен да отида и да "забия два поредни пирона" е достатъчно, за да се отърся от негативизма, а на тях какво им трябва? Да разбият вратата, да изкъртят нещо, те по-често прибягват до насилие, което не говори добре за тази теория на депресия<=>цигари.

Има нещо вярно, но с времето се преодолява... Започваш повече да се замисляш... Аз например започнах да броя до десет, да дишам дълбоко, преди да направя някоя глупост... и така май станах по приятен за околните... особено за децата...

Завиждам ти за това, че си успял, аз в това отношение съм много емоционална и прекалено импулсивна. То и затова си патя от приказките си и действията си... Но се старая, а това се учи с времето, дано успея! Стискай палци!

Хммм.Ефектите на никотина........За тях може да се говори много.Има желани и нежелани ефекти.

Желаните физиологични и психологични ефекти на тютюна се дължат именно на никотина. Причините за неговото влияние върху психиката доскоро оставаха неясни, но напоследък в тази област има известен прогрес. Никотинът взаимодейства с един от основните типове ацетилхолинови рецептори, които в негова чест се наричат N-рецептори. Те са много добре изучени, тъй като чрез тях се предават нервните импулси към скелетните мускули, но едва неотдавна стана ясно, че N-рецептори има в голямо количество и в мозъка. Като следствие от действието на никотина върху клетките на мозъка в него се отделят ендогенният опиат бета-ендорфин и някои други хормони, за които е известно, че влияят на поведението, но най-вече катехоламини - в това отношение той действува като типичните стимуланти.

Ефектът на никотина върху висшата нервна дейност е нееднозначен. От една страна почти всички изследвания показват, че той действува възбуждащо, но общоизвестно е, че пушачите възприемат цигарата като средство, което им помага да подтиснат нервността и стреса. Това противоречие, наречено парадокс на Несбит, има много възможни обяснения, но несъмнено е, че във всички случаи цигарата е едно приятно преживяване за пушача. Би могло да се помисли, че по-важен е самият ритуал на пушенето, но даже венозното въвеждане на никотин у страстни пушачи е предизвикало ефекти, които някои са оприличавали на морфин, но повечето на амфетамин и кокаин. Забележително е, че непушачите са оценили същото преживяване като неприятно. Никотинът влияе положително на изпълнението на задачи, изискващи интелектуални усилия, и в това отношение пушачите превъзхождат непушачите, но затова пък при липса на цигари пушачите се представят значително по-лошо.

Айдеееее, доктора се обади....Честно казано ама хич не ми пука, аз обичам пушенето...и във ваша чест отивам да запаля една....Дерзайтееееее...

Диндииии, Гадино такава! :clap: И аз искам да запаля!Идеш ли с една цигара по жицата?!

Докторе, добре се представяш, ама за алфа-ендорфина няма нищо!

Диндииии, Гадино такава! :clap: И аз искам да запаля!Идеш ли с една цигара по жицата?!

Докторе, добре се представяш, ама за алфа-ендорфина няма нищо!

Айде сега-пък и алфа-ендорфини ти се приискаха.

За незпознатите с материята,с DeadSmurf говорим за възбуждащи медиатори.Това са много вещества с пептидна природа, сред които най-известни са ендорфините (названието им идва от ендогенни морфини) и енкефалините. Те взаимодействуват с т.нар. опиатни рецептори, които съществуват в няколко основни подтипа - мю, делта, капа и сигма; чрез тях организмът преработва сигналите за болка и удоволствие. Изкуствени агонисти на тези рецептори са опиатите - морфинът и хероинът взаимодействат с опиатните мю-рецептори, а пентазоцинът с капа и сигма-рецепторите. Опиатните рецептори участвуват в обработката на много други сигнали освен чувството за болка, което определя спецификата на действието на техните изкуствени агонисти - морфинът подтиска дишането, а пентазоцинът предизвиква халюцинации. Ендорфините и енкефалините са естествените опиати, чрез които ние изпитваме удоволствие или неудоволствие. Веднага след откриването им се появили надежди, че те могат да бъдат използувани като основа за разработка на безопасни аналгетични средства, но тези надежди засега не са се оправдали.

Пък на DeadSmurf цигара няма да дам. Само на dindi

Докторе, нещо тука обаче не ми стана ясно - дали смисълът на агонисти е същия като антагонисти. И още за делта рецепторите, кои опиатни вещества и съответстват?

А за ендорфинните аналгетици мисля, че се сещам къде беше проблема, поради малките количества, които се синтезират и невъзможността за лабораторен синтез, но тогава защо не би могло да стане с клетъчни култури от меристемна тъкан?

Докторе, нещо тука обаче не ми стана ясно - дали смисълът на агонисти е същия като антагонисти. И още за делта рецепторите, кои опиатни вещества и съответстват?

А за ендорфинните аналгетици мисля, че се сещам къде беше проблема, поради малките количества, които се синтезират и невъзможността за лабораторен синтез, но тогава защо не би могло да стане с клетъчни култури от меристемна тъкан?

Въпреки,че ни ми отговори на въпросите ,аз ще отговоря на твоя.....

Та "агонисти" са вещества,които стимулират даден процес,а "антагонисти" са обратното-вещества,които го блокират.Т.е. имат противоположно действие.

Относно делта-опиоидните рецептори-материята е доста дълбока,и започва през през 1973 година, когато биват открити опиоидните рецептори ......

От тогава те са били фокус на интензивни проучвания с цел изясняване тяхната роля в невротрансмисията и лекарствената зависимост. Това доведе до идентифицирането на три типа рецептори, обособени като мю, капа и делта.Проенкефалиновите продукти имат най-висок афинитет за делта-рецепторите, но също могат да се свързват с мю-местата [3]. Бета-ендорфинът, дериват на РОмС, се свързва еднакво добре с мю- и делта-рецепторите .Клонирането на делта-опиоидния рецептор бе осъществено у мишки през 1992 година от две групи изследователи,в резултат на което бе установено, че делта-опиоидния рецептор е член на седем трансмембранно G-протеин свързаната фамилия на невротрансмитерните рецептори. Делта-рецептор свързващите места и експресията на mRNA показват сходно разпределение в централната нервна система на мишки и областите на несъответствие могат да се дължат на различия в рецепторния синтез и транспорт [9].Делта рецепторите разпознават с висок афинитет продуктите на проенкефалиновия прекурсор и особено левцин- и метионин-енкефалин.

Всички тези нови данни по отношение на опиоидните рецептори потвърждават сложността на разбиране механизмите на медиираните от тях ефекти. Става ясно, че едни и същи опиоиди могат да взаимодействат с различни видове опиоидни рецептори, което модулира техния краен сумарен ефект. Дори високо селективни лиганди на даден опиоиден рецептор (особено при прилагане в по-високи дози) могат да се свързват и с други представители на това рецепторно семейство. Картината се усложнява от взаимодействията и тесните взаимовръзки между опиоидната система и другите основни медиаторни системи. Задълбочените изследвания на молекулярно ниво през последните 3-4 години, дават нови данни за молекулярната основа на афинитета и селективността на опиоидните рецептори и разкриват нови интересни възможности за установяване на все по-интимните механизми на действието и ефектите на фармакологичните агенти, повлияващи тези рецептори.

изт.тук

За меристемната тъкан не се чувствам компетентен да отговарям За нея знам само,че е така наречената "първична тъкан" при растенията и че от нея се образуват паренхима на листата, на първичната кора в стъблото и корена и т.н.

Съжалявам

Редактирано 21 ноември 200619 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Сега разбирам от къде тази моя депресия...Обаче става още по-сложно, като пуша се депресирам по дефолт, а като не пуша се депресирам защото не пуша, а сега като се замисля и този затворен кръг ме депресира :р

Не мисля, че пушачите са предразположени към депресия.. Това са измислици. Всеки минава през депресия, независимо дали е пушач или непушач. Зависи от психиката на човек..

Докторе, благодаря за обяснението!

Значи все пак меристемната тъкан е само при растенията? За това спорих с една съученичка...

Бета-ендорфинът, дериват на РОмС

експресията на mRNA

Тези нещо не ги разбрах...

Докторе, благодаря за обяснението!

Значи все пак меристемната тъкан е само при растенията? За това спорих с една съученичка...

Тези нещо не ги разбрах...

РОмС-ПроОпиоМеланоКортин -един от трите прекурсори на опиоидните пептиди

mRNA-месинджър RNA-(информационна РНК)

“Докато ДНК представлява пълно копие на генетичната информция за индивида, mRNA показва кои гени в същност са екпресирани и действащи,” казва водещият изследоватлел Денис Ло от Китайския Университет в Хонг Конг. “Много заболявания, генетични и други, може да бъдат асоциирани с абнормна РНК експресия.”

За повече информация относно опиоидните рецептори и действието на опиевите деривати и никотина виж тук

Относно mRNA и информацията която носи,и как по-точно се тази информация се експресира в организма

тук тук тук

тук и тук

Поздрави!А изпитът ми е на 7-ми и 8-ми декември

Не мисля, че пушачите са предразположени към депресия.. Това са измислици. Всеки минава през депресия, независимо дали е пушач или непушач. Зависи от психиката на човек..

Да,зависи дали е склонен да се отдава на мрачни и тягостни мисли

Аз също пуша,но само някакъв емоционален срив може да ме забута в дупката черна.

От която обаче бързам веднага да се измъкна.

Меломан съм и в такива моменти винаги ме спасява музиката

Иначе е страшно-да потънеш в тъгата си