Наздраве, Митак, с нас си

http://vbox7.com/play:654b088c

Ето това винаги ме кара да се усмихвам и да си спомням за Митко.

Той също много и се смя,като му я показах

Нека денят ви е топъл, като чаша кафе и сладък като шоколадова торта !

Айде, който е влизал в бара, знае дрескода....Наздраве !

Дрескода е...бутилка! Днес се влиза само по бутилка. За по-страмежливите може и чаша. Наздраве

Еййй, баш ми е драго да видя и добро настроение тук, каквато беше първоначалната идея де

:*:*:*

Наздраве!

Наздраве да е

Па като сте рекли, няма да се дърпаме - и от мен наздраве

Не знам дали харесвате тази песен, но аз винаги я слушам с удоволствие [media=]

Митака е добре, каза да не тъгуваме

http://vbox7.com/play:6c3ebff7

http://vbox7.com/play:e8438e2159

Я да видим,какво се случва сутрин рано.... [media=]http://www.youtube.com/watch?v=CEedjALKrv8&feature=share

Редактирано 18 май 201214 г. от wolf girl (преглед на промените)

ljulja se kabina, turbo je masina

PS. Къде ви е доброто настроениеее..?

[media=]

http://www.vbox7.com/play:4f814441

Добре живяхме конче мое,

но живота за малко ни е даден само,

само да извикаш

и днес ще трябва да се разделим,

защото очите се свършиха,

нозете се изтриха.

Летеше твоя чал, препускаше душата,

а подир тебе аз едно сърце двуного,

а щом угаснеше денят заспивахме в тревата,

избягали от хората, забравени от Бога.

Ах, прости ми, мое конче ненадминато,

тръгваш ти и дълго в мен звънят копита.

Ах, прости ми, мое конче ненадминато,

полетяло към безкрая на звездите.

Да можех бих ти дал моите години,

звънчето ще ти дам да бъдеш цялото камбана,

вземи балончето, сърцето му е синьо,

дори часовника ти давам,

само да останеш.

Но тръгваш ти, звънят копитата ти боси,

прости ми, мое конче/ 2 ненадминато,

как страшно ще се вее твоя алаброс,

ще свети като слънце в гилотината.

Ах, прости ми, мое конче ненадминато,

тръгваш ти и дълго в мен звънят копита.

Ах, прости ми, мое конче ненадминато,

полетяло към безкрая на звездите.

http://vbox7.com/play:c19a7f8b

Редактирано 20 май 201214 г. от haidukpikaso (преглед на промените)

Не мога да повярвам А знаеш ли колко е трудно да живеш, дори да имаш всичко

Миг, преди да разлюлее така, тишината на нощта сякаш стана по-дълбока.

Ни куче излая, ни звук на животинка...

Преди Земята да ни залюлее, всичко се стаи. После сърдита, мощна изригна. Всички ни събуди този грохот, тази ръмжаща опасност ни опули посред нощ. Майките притиснаха децата си, мъжете притеглиха жените си, всички помислихме за близките, приятелите си - добре ли са, изплашиха ли се?

И така, прегърнати от земните недра, в заплашителния трепет на Земята, за пореден път разбрахме, колко много нужда имаме един от друг. Как спасително и утешително е до нас да има някой...

Надявам се лошото да е отминало, приятели и страхът само да ни е помогнал да осъзнаем за пореден път, че всичко от което имаме нужда, е да не сме сами и да даваме ЛЮБОВТА си някому.

Само тогава и най-страшното е преодолимо!

Това ми се върти в главата,от както прочетох поста на algor...