От доста време си мисля върху това, какво точно се крие зад израза "дребна душица".

Случайно попаднах на един блог, където прочетох нещо, което ми хареса:

"...дребния човек всъщност е доста придричив, независимо от "величието" на ръста си. Всъщност дребния човек е не само придричив ами направо перманентно недоволен и си мисли че света е тръгнал в крива посока, защото вместо да се навежда към него, той го гледа отвисоко. И ако случайно някой се наведе и го забележи, дребния човек ще се опита да се възползва оптимално от 15-те секунди слава, за да изпъкне и покаже всичките си квалитети, аха пък го взели нагоре. А не дай си боже нещичко да зависи от дребната душица - ми тя тогава изпада в тих екстаз че може да си поиграе, пък знаейки и че е малка и винаги ще си остане такава ще се опита в безсилието си поне да ви ухапе или одраска, което ще и донесе моментно задоволство."

http://nordreamer.lo...rticle_id=27409

Въпросите, които ме вълнуват са три:

1. Кога казваме за някого, че е дребна душица?

2. Дребните душици такива ли се раждат или нещо ги превръща в такива?

3. Как да общуваме с дребни душици?

"Дребна душица - що е то?" мики маус? P.S.Къде ми е възпитанието-трябваше да отговоря... Не съм по обобщаването,не ме влече и да изказвам сентенции от името на всички,затова отговорите са лично мои и не обвързват никого. 1.Дребна душица за мен е същество,което живурка и сипе злъч по адрес на живеещите. 2.Според мен дребните душици,хамалите,поетите и педерастите си се раждат такива.С уговорката,че "педераст" не е в смисъл на сексуална ориентация,а общоприет израз за окачествяване на душевност,така както "селянин" не е географска,а социална класификация. 3.За бога,братя,не общувайте.

Редактирано 11 септември 201214 г. от мики маус (преглед на промените)

"Дребна душица - що е то?"

мики маус?

Не бих казала, че мики маус е дребна душица, само защото е мишка

Дали душицата е дребна не зависи от габаритите на тялото в което се намира...или греша?

Ми глей сега,нали разправят,че размера нямал значение...

Ми глей сега,нали разправят,че размера нямал значение...

Това за размера - чудя се чие подсъзнание мръсно - твоето или моето...

Дали душицата е дребна не зависи от габаритите на тялото в което се намира...или греша?

А де,ама аз откъде да знам? Просто ти отговарям на въпроса без да влагам лично отношение.

3. Как да общуваме с дребни душици?

Една грешка, която винаги се допуска. От този въпрос например излиза, че ние по презумпция не сме такива, което трябва да се докаже.

На мен ми се е случвало да ми казват, че имам не душа, а душичка, вероятно защото изглеждам свита. Ама не винаги се обиждам, свикнала съм с този ръст - 153. Може да е наказание за предишен живот в тяло на двуметров професионален терорист с ботуши 46 номер. Ако не разглеждаме душата в преносен смисъл

CTRL + Q to Enable/Disable GoPhoto.it

виждал съм такива малки свити и незабележими душици.някой ги наричат шматки или мишки.ама съм ги виждал и във действие когато са притиснати във ъгъла.

вадят характер като за трима.

Една грешка, която винаги се допуска. От този въпрос например излиза, че ние по презумпция не сме такива, което трябва да се докаже.

На мен ми се е случвало да ми казват, че имам не душа, а душичка, вероятно защото изглеждам свита. Ама не винаги се обиждам, свикнала съм с този ръст - 153. Може да е наказание за предишен живот в тяло на двуметров професионален терорист с ботуши 46 номер. Ако не разглеждаме душата в преносен смисъл

Може би във всеки един от нас дреме нещо, което при определени ситуации го превръща в дребна душица?

Не знам...

Че е душичка казват за някой много добър човек.

Но когато казваме за някого, че е дребна душица, вече имаме предвид нещо съвсем различно.

Могат ли да общуват пълноценно две дребни душици?

Могат ли да общуват пълноценно две дребни душици?

Не, живи ще се изядат, предполагам. Макар че е въпрос също какво означава да общуваш пълноценно. Все някой трябва да прояви великодушие, да се умори от глупости или в краен случай да изпадне в безсъзнание. Добре че никой не е такъв по 24 часа в денонощието и 365 дни в годината в протежение на целия си живот.

Могат ли да общуват пълноценно две дребни душици?

Дребните душици не могат да общуват пълноценно априори,но могат да общуват помежду си и обикновено го правят.Обединени от собственото си нищожество и посредственост съжителстват на групи и обикновено се скъсват да си правят една на друга комплименти без всякакво покритие,а по двойки тихичко съскат по останалите членове на обществото си.Обичайното им лого е "Ние не сме като Ония...",а адът за тях,това са другите.

Адски гот е да гледаш как някой нормален се опитва да контактува по невнимание с тях.Отстрани прилича на настъпен мравуняк.Натрапника трябва да бъде прогонен с всички познати им средства.

CTRL + Q to Enable/Disable GoPhoto.it

виждал съм такива малки свити и незабележими душици.някой ги наричат шматки или мишки.ама съм ги виждал и във действие когато са притиснати във ъгъла.

вадят характер като за трима.

Това не са дребни душици,а самотници.Доброволни аутсайдери.Не харесват как изглежда света и са се оттеглили в свой свят.Не завиждам на глупака решил да ги притисне.

Днес са ме нападнали едни особени мисли... Сигурно се дължат на Черната Луна Чета разни неща тук и там и все повече се дезинформирам. Та си мисля, не е ли масовата дезинформация тази, чрез която ни превръщат в дребни душици, които се крият уплашени в черупките си и чакат лошото да отмине само? Всеки си е гушнал паничката от страх да не му я вземат и гледайки как други гладуват мислено си мърмори: "Бай, бабо, да не ме стига"... Дребните душици са удобни за себе си и за още по-дребните от тях, които налагат правилата. Казват, че времената били такива - ако искаш да добруваш, трябва да си от дребен по-дребен, почти незабележим. Дали?

Всеки се е страхувал.Причината за страха ни прави различен тип хора,а реакцията ни на страха дава възможност да се определим като хора или като хорица.

Всеки се е страхувал.Причината за страха ни прави различен тип хора,а реакцията ни на страха дава възможност да се определим като хора или като хорица.

Всяването на страх е най-мощното оръжие на страхливците.

Медиите ни заливат с всякакви плашещи информации, които ни объркват и въздействат светкавично върху нашата психика, предизвиквайки първичен страх, преди умът да е успял да обработи информацията.

Този страх ни кара да вършим неща, които не са ни присъщи.

В стремежа си да се предпазим и оцелеем често се превръщаме в дребни хорица.

Малцина успяват да не се поддадат на страха.

Защо да не трябва да се поддаваме на страха?Трябва.Страха ни пази да не подписваме чекове от самочувствие без покритие,опазва ни в критични ситуации. Въпроса е в това да го държим като сръчен помощник,а да не му позволяваме да ни управлява.Храбростта не е липса на страх,а воля за преодоляването му. Не се страхуват само идиотите. Как да го кажа по-ясно и да не изглежда като фукня-ако се познаваш наистина и без поза,то тогава никой не може да те управлява чрез страх.

1. Кога казваме за някого, че е дребна душица?

2. Дребните душици такива ли се раждат или нещо ги превръща в такива?

3. Как да общуваме с дребни душици?

Предпочитам израза "млада душа" пред "дребна душица", тъй като дребнавостта е присъща на всички хора. Но... някои я осъзнават(т.е. познават себе си), други - не(младите души).

Така, че мога да кажа по какво разпознавам една млада душа.

На първо място по огромното его. А его-то е абсолютен емоционален диктатор. Не мори, ами мъчи. Мъчи най-вече младата душа, притежателка на такъв товар, която най-често изобщо не осъзнава, че емоционалният и комфорт зависи до голяма степен от самата нея. Нещо като "Само си налива-само се напива".

Нататък Мики го е казал много точно и няма да го повтарям.

По точка две.

Да. Такива хора, така се раждат, но имат вариант да преминат доста напред по Пътя. Стига да го осъзнаят.

По точка три.

Общуването е лесно. Предсказуеми са. Ако искам мога да им влезна под кожата, защото знам какво търси едно голямо его. Но обикновено не си правя труда.

Редактирано 14 септември 201214 г. от Нел (преглед на промените)

Аз се съмнявам, че съществува прераждане, но преди години ми беше интересно да прочета "Пътят на душите" д-р Майкъл Нютон.

Дали ще наречем някого "дребна душа" или "млада душа" няма значение, тъй като означават едно и също.

Но "млада душа" звучи по-добре и и малцина биха се обидили, ако ги нарекат така, просто защото не всички знаят, какво означава този израз, докато "дребна душа" звучи обидно за всички.

Аз предпочитам да употребявам израза "дребна душа" за да ме разберат повече хора.

Дребнавостите са присъщи на всеки човек в определен момент, но това не означава, че всички хора които издребняват са дребни душици.

Нел е дала точния признак, по който можем да разберем дали някой е дребна душица - огромното его.

Дребните душици са злобни, завистливи, алчни и безскрупулни, не се свенят да проявяват жестокост спрямо тези, от които се чувстват наранени.

Харесва им другите да ги ласкаят, да ги отрупват с внимание и винаги и при всички случаи да се съгласяват с тяхното мнение.

Стават особено опасни, когато им се даде власт.

Сега ще обясня защо не ми харесва израза "дребна душица" и не го използвам. Въпросът не опира до вярата(или невярата) в прераждането, а по-скоро до един признак, по който се различаваме(ние-хората) помежду си. А той е осъзнаване на собствените ни емоции. Когато осъзнаем причината, не е трудно да отстраним последствията. Това(разбира се) има общо и с духовните учения и школи, които точно на това наблягат-самопознанието.

Но това е все пак тема от "Психология и Психотерапия".

Психолозите са открили нещо много интересно(духовните школи са го открили много преди тях ), но има хора, които вярват повече на науката, което не е погрешно, но е малко непълно(лично мнение) и то е, че зад всяка отрицателна емоция стои скрита противоположна.

ЕМОЦИЯ СКРИТА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ

Агресия - Желание за нежност, близост

Гняв - Нужда от власт, самоуважение

Тревожност - Копнеж за смисъл, цел

Отегчение - Желание за посвещаване, за истински ценности

Потиснатост - Желание за образец, потиснат страх, потиснат гняв

Завист - Желание за самоусъвършенстване и самоуважение

Страх - Потисната смелост и вълнение

Скръб - Желание за трансформиране, въпреки загубата

Вина -Необходимост да се отървем от фалшивата представа за себе си

Омраза - Необходимост от обединяване със скритата си страна

Надежда - Желание да се избяга от отчаянието

Самота - Необходимост от близост, връзка

Любов - Желание за самопознание

Гордост - Необходимост от истинско смирение, а не унижение

Чувство за отхвърленост --Копнеж за приемане на живота и освобождаване

Ето на тази плоскост, предпочитам да не "короновам" някого с израза "дребна душица"

Редактирано 15 септември 201214 г. от Нел (преглед на промените)

ЕМОЦИЯ СКРИТА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ

Агресия - Желание за нежност, близост

Гняв - Нужда от власт, самоуважение

Тревожност - Копнеж за смисъл, цел

Отегчение - Желание за посвещаване, за истински ценности

Потиснатост - Желание за образец, потиснат страх, потиснат гняв

Завист - Желание за самоусъвършенстване и самоуважение

Страх - Потисната смелост и вълнение

Скръб - Желание за трансформиране, въпреки загубата

Вина -Необходимост да се отървем от фалшивата представа за себе си

Омраза - Необходимост от обединяване със скритата си страна Надежда - Желание да се избяга от отчаянието

Самота - Необходимост от близост, връзка

Любов - Желание за самопознание

Гордост - Необходимост от истинско смирение, а не унижение

Чувство за отхвърленост --Копнеж за приемане на живота и освобождаване

Ето на тази плоскост, предпочитам да не "короновам" някого с израза "дребна душица"

Нел, въз основа горенаписаното оправдавах постъпките на много хора и им съчувствах, но се оказа че по този начин съм вредила на себе си.

След дълга борба със съвестта си изхвърлих от своя живот някои хора и оттогава започнах да се чувствам комфортно.

Разбрах, че човек не трябва да прощава и да оправдава всички за всичко, но не трябва и да ги съди.

Нека тези хора да вървят по собствения си Път, който никога повече да не се пресича с моя.

Научих си урока.

Дали ще ги наричам "дребни душици" или по друг начин няма никакво значение - самата мисъл за тях ме изпълва с отвращение.

Редактирано 15 септември 201214 г. от Мойра (преглед на промените)

ДРЕБНИТЕ ДУШИЦИ

Животът ни пълен е с дребни душици,

които със радост подлагат ни крак;

забиват в сърцата ни думи-камшици,

ехидно усмихват се:" Преметнах те пак!"

Щастливи са само, когато те видят

унизен и отчаян, паднал дори;

готови са те докрай да отидат-

в очите им дяволски огън гори!

Душите си хранят с човешко страдание,

злоба и завист е тяхната вяра,

щастливите хора за тях са изтезание,

в тяхна услуга и адът се отваря.

Разпръскват своята усмивка сатанинска

достойни за слуги на дявола,

убили вярата ти истинска,

а дяволът...дяволът с тях би се гордял!!

Автор: val

http://valentina55.b...-dushici.891528

Вчера реших да се самообразовам и четох за психопатиите.

Не знам защо, но ми се стори, че някои от симптомите им се проявяват при дребните душици.

Дали хората, които наричаме дребни душици не страдат от някакъв вид психопатия?

Редактирано 17 септември 201214 г. от Мойра (преглед на промените)

самата мисъл за тях ме изпълва с отвращение.

Ето от това изречение съдя, че не си ги изхвърлила от живота си, Мойра. Трудно е наистина, но не е невъзможно човек да не чувства нищо(абсолютно нищо) при спомена за някой, който му е навредил по един или друг начин. И не говаря за прошка. Прошката е най-трудното нещо, именно защото трябва да "почистиш", да освободиш първо себе си от всички негативи, а после идва онова отношение към въпросната личност и/или личности, което не е емоционално белязано.

Затова споменах нееднократно самопознанието. Познаваш себе си-познаваш и другите.

А щом опознаем себе си, ни е ясно, че не сме по-различни(като съдържание) от другите хора. Разликите ни са в мислите, думите, постъпките.

Щастливи са само, когато те видят

унизен и отчаян, паднал дори;

готови са те докрай да отидат-

в очите им дяволски огън гори!

Ами нека са "щастливи", щом за тях злорадството е щастие.

Мойра, не можем да променим другите, но можем да променим себе си. Не можем да спрем камъните, които летят към нас, но можем да не позволяваме да ни уцелят. Можем също да помним, че когато хвъргаме камък по някого, той може да се върне при нас.

Психопатията е зловещо заболяване. Не мога да сравня психопат с млада душа.

Напротив, тези т.н. "млади души" вече не присъстват в живота ми.

На себе си не мога да простя, че съм била толкова наивна, за да ги допусна близо до себе си.

Ако някой твърди, че напълно е опознал себе си и се е справил с всичките си негативи, или се мисли за светец или...лъже.

Колкото до психопатиите:

Психопатиите обхващат състояния, които се намират на границата между болестта и нормата, поради което са трудно установими.

"Психопатите са патологични лъжци. Техните отношения с другите хора са практически дефинирани от манипулация и експлоатация. Психопатът не вижда никаква причина, поради която да бъде честен или грижовен, загрижен за другите хора. Те обикновено са много добри в лъжите, понякога са способни да объркат дори опитни разпитващи. Понеже те са неспособни на срам или страх, езикът на тялото при тях или тонът на гласа им, и други подобни знаци, никога не ги издават, както обикновено се случва с другите лъжещи. Всъщност те абсолютно не се страхуват от това да бъдат хванати в лъжа. Когато те са поставени в ситуация да отговарят на реални въпроси и да се сблъскат с реалните факти, те, без дори да направят пауза, ще преработят своята история така че да пасва на фактите и да изглежда консистентна. Това непрекъснато преработване на тяхната история води до противоречия, които оставят слушателя объркан.

Друга причина, поради която те са такива невероятни манипулатори е, че те практикуват по-усилено.

Според Хеър, множество психопати са очарователни на повърхността и имат изключително умение да показват емоции (докато всъщност не изпитват такива) и имат невероятното умение да манипулират другите. Термин, често използван е 'сладкодумен', означаващ импровизирано умение в речта, което е често неискрено или повърхностно, привидно. Те имат по-малко социални задръжки и вътрешни възбрани, и са по-екстровертни, доминиращи и уверени в себе си. Те също така не се страхуват да причинят обида, да бъдат отхвърлени или да бъдат разочаровани. Тези неща, когато се случат, те ги отхвърлят и не се чувстват обезкуражени от това да опитат отново. Трябва да се отбележи, че не всички психопати имат това "спокойно и гладко" очарование, често при не добро възпитание на някои от тях им липсва социалната грация, изящество и елегантност или образование, за да впечатлят хората. Такива психопати разчитат повече на заплахите и насилието, за да получат, това което искат."

http://bg.wikipedia....wiki/Психопатия

Случвало ли ти се е да попадаш на "млади души" с такова поведение?

На мен - да.

Дали причината за него е болестно състояние или не, не се наемам да съдя, защото не съм психолог или психиатър.

Редактирано 17 септември 201214 г. от Мойра (преглед на промените)

Ако някой твърди, че напълно е опознал себе си и се е справил с всичките си негативи, или се мисли за светец или...лъже.

Себепознанието не означава липса на негативи, съжалявам ако така се разбират думите ми. Напротив. Това, което виждаме е отражение на това, което е вътре в нас. Няма как да видиш негатив у някого, ако самия ти не го притежаваш(друг е въпросът, че по една или друга причина не би постъпил по начина, по който постъпва някой друг и ти го виждаш, от което най-малкото ти става неприятно)

Не познавам светци, не познавам и хора, които не лъжат. Факт.

Аз не правя изключение.

Случвало ли ти се е да попадаш на "млади души" с такова поведение?

Разбира се, че познавам такива хора. Много такива хора познавам.

За мен дребната душица, само и единствено, се създава. Не може да наречеш "дребна...." онзи, който е готов за борба , поема първия въздух и крещи така че целия свят да го чуе. За туй, видиш ли " дребна..." , гледай зад него и търси създателя!

Себепознанието не означава липса на негативи, съжалявам ако така се разбират думите ми. Напротив. Това, което виждаме е отражение на това, което е вътре в нас. Няма как да видиш негатив у някого, ако самия ти не го притежаваш(друг е въпросът, че по една или друга причина не би постъпил по начина, по който постъпва някой друг и ти го виждаш, от което най-малкото ти става неприятно)

Казах това "Ако някой твърди, че напълно е опознал себе си и се е справил с всичките си негативи, или се мисли за светец или...лъже." единствено поради причината, че познавам такива хора, които не само си вярват, но и парадират с това, че напълно познават себе си и са се справили с всичките си негативи.

За тях всички останали хора са низши същества, които са длъжни да им служат.

Тези хора са последователи на едно учение, която идва от Индия и попадат в групата, която аз наричам "дребни душици".

Редактирано 17 септември 201214 г. от Мойра (преглед на промените)