Моето впечатление е, че всички пишещи в тази тема са убедени в съществуването на дребни душици.

Там е работата, че аз не съм. Според мен самият въпрос отразява неправилна постановка. Условно той може да бъде разглеждан единствено в светлината на един възглед, който обаче има много категорично предварително условие - аз съм като другите, значи трябва да позная себе си.

Не е задължително да вярваш в прераждането, безсмъртието на душата или в каквото и да е друго, но всяка пътечка по необходимост се влива в една от две основни пътеки. Или самопознание докрай, или се докрай се оставяш да бъдеш обладан от страшната представа, че цялата вселена представлява огромен заговор срещу теб.

Съгласна съм с всяка твоя дума, Witness.

Разликата е в това, че някои от нас ги осъждат, а други не.

Аз не ги съдя, но се старая да не ги допускам близо до себе си.

Ти не ги съдиш, но се самоизключваш... По какви причини, Мойре? Че не би постъпила по начина, по който са постъпили с теб ли? Много хлъзгав терен е, да знаеш. Там е работата, че никой от нас няма представа пред какво ще го изправи живота и като смени гледната точка, какво ще направи.

Аз поне не знам.

Така че... наистина не мога да кажа за някого, че е "дребна душа", мога да забележа злобата му, посредствеността, ограничеността и т.н., но дори и когато за мен самата има някакви последствия, не мога да го нарека "дребна душа", защото душата е най-личното ни, най-интимното и всъщност единственото ни притежание и тя няма как да бъде видяна от някой друг. Просто няма как. Ние виждаме само повърхността.

Редактирано 21 септември 201213 г. от Нел (преглед на промените)

Там е работата, че аз не съм. Според мен самият въпрос отразява неправилна постановка. Условно той може да бъде разглеждан единствено в светлината на един възглед, който обаче има много категорично предварително условие - аз съм като другите, значи трябва да позная себе си.

Не е задължително да вярваш в прераждането, безсмъртието на душата или в каквото и да е друго, но всяка пътечка по необходимост се влива в една от две основни пътеки. Или самопознание докрай, или се докрай се оставяш да бъдеш обладан от страшната представа, че цялата вселена представлява огромен заговор срещу теб.

Добре е че не си, и не мисля и да те убеждавам в съществуването на хора, които е прието да наричаме "дребни душици".

Марея е обяснила достатъчно ясно в свой пост хора с какви качества наричаме така.

От сърце ти желая живота да не те убеди в съществуването на дребни душици!

п.п. Може да има хора, които се страхуват от всички и всичко, но те са най-вече от средите на силно религиозните и сляпо вярващите в някое учение, защото са подложени от водачите си на внушения за всякакви страхотии, ако не спазват определен ред, угоден на техния водач, който обикновено се представя за божи намесник на земята.

Благодарна съм, че не съм сред тях.

Високата степен на образование , макар и да е предпоставка , не е критерий за богата духовност.....познавам хора с по 2-3 висши образования (поне на книга) като завършени простаци..... Да разбираш чувствата и мислите на хората , и да им съдействаш безкористно към по-добро , не се учи в никое училище (или само формално)...

Редактирано 21 септември 201213 г. от by_chechi (преглед на промените)

Съгласна съм с всяка твоя дума, Witness.

Ти не ги съдиш, но се самоизключваш... По какви причини, Мойре? Че не би постъпила по начина, по който са постъпили с теб ли? Много хлъзгав терен е, да знаеш. Там е работата, че никой от нас няма представа пред какво ще го изправи живота и като смени гледната точка, какво ще направи.

Аз поне не знам.

Така че... наистина не мога да кажа за някого, че е "дребна душа", мога да забележа злобата му, посредствеността, ограничеността и т.н., но дори и когато за мен самата има някакви последствия, не мога да го нарека "дребна душа", защото душата е най-личното ни, най-интимното и всъщност единственото ни притежание и тя няма как да бъде видяна от някой друг. Просто няма как. Ние виждаме само повърхността.

Нел, изразът "дребна душица" съществува много, много отдавна, но не знам как се е появил.

Използва се масово за да охарактеризира хора, притежаващи определени качества.

Не ти харесва, не го употребяваш - изборът си е твой.

Не мисля да търся причината за този избор, защото това си е лично твое разбиране, което уважавам.

Пък и според мен ровенето в личното пространство на човек (което включва и разбиранията му), чрез задаване на въпроси и даване на напътствия, без съгласието на този човек, е най-малкото неетично.

Високата степен на образование , макар и да е предпоставка , не е критерий за богата духовност.....познавам хора с по 2-3 висши образования (поне на книга) като завършени простаци.....

Да разбираш чувствата и мислите на хората , и да им съдействаш безкористно към по-добро , не се учи в никое училище (или само формално)...

Да разбираш чувствата и мислите на хората и да се съобразяваш с тях, да не накърняваш чуждо достойнство с дума или дело, да не се подиграваш на чуждите недостатъци и недъзи, а да помагаш на хората да ги преодолеят и т.н., се научаваме най-вече през първите 7 години от своите родители и близки.

Средата и гените определят дали ще станем големи души или дребни душици.

Искаш да кажеш, че при всички случаи важи правилото "С какъвто се събереш, такъв ставаш"?

Ако това правило беше валидно, нямаше да има дребни душици.

Фактора на средата вече си го отрекла, така че остават гените:

За влиянието на гените мога да приведа пример.

Моя позната (преподавател в СУ) осинови детенце от малцинствата, което отгледа с огромна обич и положи неимоверни усилия да го направи достоен човек.

Но...гените си казаха тежката дума...

Не бих желала да навлизам в подробности, ще кажа само че издевателствата над тази прекрасна жена продължават и до ден днешен.

Понякога гените са по-силни от средата в която живее един човек.

След това продължаваш да си противоречиш, като казваш също, че:

"Да разбираш чувствата и мислите на хората и да се съобразяваш с тях, да не накърняваш чуждо достойнство с дума или дело, да не се подиграваш на чуждите недостатъци и недъзи, а да помагаш на хората да ги преодолеят и т.н., се научаваме най-вече през първите 7 години от своите родители и близки.

Средата и гените определят дали ще станем големи души или дребни душици."

Щом гените са толкова важни за "ръста" на душата, не трябва ли да гледаме на всеки вроден недостатък като на недъг? Трябва да решиш накрая кое е определящо - средата или гените. Въпросното детенце, доколкото разбрах, е израсло в прекрасна среда.

...

Всичко що си рекла - верно е.

Но...за тебе си...

Редактирано 21 септември 201213 г. от Мойра (преглед на промените)

Високата степен на образование , макар и да е предпоставка , не е критерий за богата духовност.....познавам хора с по 2-3 висши образования (поне на книга) като завършени простаци.....

Да разбираш чувствата и мислите на хората , и да им съдействаш безкористно към по-добро , не се учи в никое училище (или само формално)...

Да разбираш чувствата и мислите на холата може и да се учи някъде, ама да им съдействаш безкористно към по-добро, мисля, че никъде, освен в манастири, може би.

3. С добро предразположение на духа , разбиране и подход - нали ние сме "широко скроените" и "всичко разбиращи"! ......докато има идея за общуване.....свършат ли идеите - свършва и общуването....!

Ако искаш да общуваш с даден човек, воден от интуицията си, (съществува такова нещо в психиката ни) правиш така, че да обуваш с него. Общуването с него ражда "идеи" (мисли, чувства) които ти харесват и искаш да продължиш общуването с този човек или ражда "идеи", които не ти харесват и предпочиташ да ограничиш контактите си с него.

Общуването ражда идуите за общуване.

Общуването ражда идеите за общуване.

Да! Развивайки първоначалните поражда нови , следващи идеи . Ако не , води до прекратяване .. (което само по себе си също е нова идея , но без развитие ).....и всичко това е въпрос на свободен , личен избор....Дето се казва :"Каквото си надробиш , това ще сърбаш!"....

П.П.

"....да им съдействаш безкористно към по-добро, мисля, че никъде, освен в манастири, може би....."

Всяка , която и да е религия в основата си е формална , поради което в по-голямата си част е несъответстваща на действителността , но това е една друга безкрайна тема....

Редактирано 22 септември 201213 г. от by_chechi (преглед на промените)

Да разбираш чувствата и мислите на холата може и да се учи някъде, ама да им съдействаш безкористно към по-добро, мисля, че никъде, освен в манастири, може би.

Ако човек по природа е по-наблюдателен, може да разбере какво чувства човекът пред него и да си направи извод какви мисли са породили чувствата му.

Някои професии налагат човек да бъде добър психолог и по тази причина има създадени специални школи.

Но ако този, който учи в такава школа не е наблюдателен, колкото и усърдно да учи, няма да стане добър професионалист.

Всеки един от нас ежедневно (в голяма част от случаите съвсем несъзнателно) се опитва да помага на близки и познати, а даже и на непознати и то съвсем безкористно, да променят нещо в живота си към добро.

А сигурни ли сме, че това, което ние мислим за добро ще е добро и за този, на когото се опитваме да помогнем и дали този човек наистина се нуждае от помощ или просто ние си мислим така?

Според мен, ако човек не е потърсил сам помощ, никой няма правото да му я натрапва.

Ас съм една дребна душица. Като ми се прияде, ми не мога да се сдържа, отивам да ям и гледам да ми'й фкусничко. Като ми се припие и отивам да си купя (признавам си отново) хубав алкохолец, че тъй ми'й по-сладко. Когато мога да спестя някое лефче, си го спестявам. Когато ми е нервно ставам агресивен. Когато ме ядосат, не се колебая да ползвам груба сила. Когато ми падне случай не изпускам. Когато виждам, че няма смисъл - не се разправям. Не изпускам и да си помързелувам. Към големи неща не се стремя. Само към дребни - общение, комфорт, наличност, спокойствие. Обладавам всички чертици изрисуващи на една дребна душица. Ей 'земете мен за пример и стига толкус се разправяхте, че аман...

Ас съм една дребна душица. Като ми се прияде, ми не мога да се сдържа, отивам да ям и гледам да ми'й фкусничко. Като ми се припие и отивам да си купя (признавам си отново) хубав алкохолец, че тъй ми'й по-сладко. Когато мога да спестя някое лефче, си го спестявам. Когато ми е нервно ставам агресивен. Когато ме ядосат, не се колебая да ползвам груба сила. Когато ми падне случай не изпускам. Когато виждам, че няма смисъл - не се разправям. Не изпускам и да си помързелувам. Към големи неща не се стремя. Само към дребни - общение, комфорт, наличност, спокойствие. Обладавам всички чертици изрисуващи на една дребна душица. Ей 'земете мен за пример и стига толкус се разправяхте, че аман...

Едва ли притежаваш необходимите качества за да се кичиш с титлата "дребна душица".

В поста на Марея е много добре казано какви качества притежават дребните душици.

"Първо - ако дребнавостта, егоизма, зависта, злобата, отмъстителността, тесногръдието, ограничеността на мисленето, итриганството, лицемерието, заядливостта, овчедушието, непокизма, незаинтересоваността, които всеки един от нас в една или друга степен е получил в гените си и е дребна душица, под въздействието на средата тази степен може да се намали или да се увеличи. С други думи от средата зависи дали ще сме дребни душици или много дребни душици."

http://www.kaldata.c...20#entry2335921

Ако човек по природа е по-наблюдателен, може да разбере какво чувства човекът пред него и да си направи извод какви мисли са породили чувствата му.

Някои професии налагат човек да бъде добър психолог и по тази причина има създадени специални школи.

Но ако този, който учи в такава школа не е наблюдателен, колкото и усърдно да учи, няма да стане добър професионалист.

Всеки един от нас ежедневно (в голяма част от случаите съвсем несъзнателно) се опитва да помага на близки и познати, а даже и на непознати и то съвсем безкористно, да променят нещо в живота си към добро.

А сигурни ли сме, че това, което ние мислим за добро ще е добро и за този, на когото се опитваме да помогнем и дали този човек наистина се нуждае от помощ или просто ние си мислим така?

Според мен, ако човек не е потърсил сам помощ, никой няма правото да му я натрапва.

Ох, професионалното подпомагане винаги е користно. Човек е учил, за да може да разбира хората и да им помага към по-добро (истина е всички учат едно и също, ама на едни архитекти проектираните сгради се строят, едни инженери работят по специалността си, а за журналистикита !? най-добрите журналисти да не би да са завършили спец журналистика, е и тук е така, както е и в Консерваторията и във ВИФ. Можеш да учиш дадена професия (съответна специалност), но ако нямаш поне малко способност в това направление, дори и да полагаш усърдие в ученето (а при това положение това става трудно) от тебе ни би станало добър професионалист. (забравих, за юристите е същото)

Само при медицината, май, не е така. Там, по мои наблюдения, който си е взел държавните изпити и практики, е станал лекар (зъболекар - с малки изклячения)

А, иначе, всеки един от горепосочените професионалисти съвсем безкористно оказват съдействие и помощ към по-добро (в най-широкия смисъл на думата) на най-близките си роднини, (майка/баща, брат/сестра, съпрпуг/съпруга, деца и т.н.) ако се наложи и първи приятели, включително и като прозорливи, мислещи и емоционални, и не на последно маясто информирани, осведомени личности, в качеството си вече не на специалисти, а в чисто човешки, духовен план.

При психотерапевтите е малко по-различно. Те оказват помощ, само, когато им е поискана. Безкористна би могла да бъде към членове на семейството (властва мнението в психологичната научна литература, че психотерапевт не би следвало да изпълнява професионалните си функции спряма свои най-близки роднини или най -близки приятели. Аз не мисля, че има нещо порочно, опасно и вредно в това, когато е потърсено съдействие, помощ или съвет) В началото на моята практика се придържах към това правило. В последствие си дадох сметка, че греша, като следвам сляпо правила.След като е поискано съдействие няма значение от кого, психотерапевта е сезиран и би следвало да работи безкористно за членове на семейството и, може би, за най-близки приятели, а за останалите користно.

И въпрек това и той е човек и често реагира в ситуации за постигането на по-доброто (доброто) като чавек, не, като професионалист, както всеки еадин от придставителите на другите специалности биха реягирали на ситуации към по-добро, съобразно своите си умения да разрират хората и своите си желания да им съдействат към по-добро.

П.П. Само след известен период от време (3-5г.) психотерапевтът успявя да разграничава и да контролира себе си, като професионалист и, като човек.

Редактирано 22 септември 201213 г. от Марея (преглед на промените)

Баси! Пак алегории...

Редактирано 23 септември 201213 г. от darkterminal (преглед на промените)

Баси! Пак алегории...

Те уедряват...

...

Марея, имах предвид това, че всеки човек, независимо от образование и професия ежедневно дава съвети (и не само) на друг човек/хора които имат някакви проблеми, опитвайки се да му/им помогне.

Често пъти го прави съвсем несъзнателно, воден единствено от съчувствието което изпитва.

Прави го съвсем безкористно.

Мисля, че не би следвало да се помага на всеки, който е предизвикал съчувствието ни.

Относно професионалистите си права - помощта трябва да е платена, с изключение на най-близки роднини и приятели.

Но дали някой може да помогне на друг човек да преодолее злобата, завистта, отмъстителността, лицемерието, интригантството (може да има и друго, но за това се сещам)?

Според мен - не.

За да си "широка душа" не е задължително да се стремиш към големи неща, а да не притежаваш качествата, които съм споменала по-горе (те обикновено вървят в комплект).

Как да наречеш човек, който носи в себе си този комплект, освен дребна душица?!

И сред тези, които смятат себе си за високо образовани и/или духовно извисени има много дребни душици, т.е духовността не определя "размера" на душата.

п.п. Но съм сигурна, че при едно добро възпитание и своевременната намеса на психотерапевт (в детска възраст), формирането на качествата, характеризиращи "дребната душица" може да бъде преодоляно, макар и не във всички случаи.

ми те затова са дребни - щото бая има да учат доде еволюират и напреднат

последен пример Мариана Попова

вижте нея за онагледяване -

това е изтъкано от злоба, жлъч и комплекси

последен пример Мариана Попова

вижте нея за онагледяване -

това е изтъкано от злоба, жлъч и комплекси

Правиш отлична подсказка - комплексите. Забравихме за комплексите.

Най-често комплексираният човек издребнява в поведението си спрямо околните. Става заядлив и раздразнителен, и казано на жаргон започва да гаднее.

Марея, имах предвид това, че всеки човек, независимо от образование и професия ежедневно дава съвети (и не само) на друг човек/хора които имат някакви проблеми, опитвайки се да му/им помогне.

Често пъти го прави съвсем несъзнателно, воден единствено от съчувствието което изпитва.

Прави го съвсем безкористно.

Мисля, че не би следвало да се помага на всеки, който е предизвикал съчувствието ни.

Относно професионалистите си права - помощта трябва да е платена, с изключение на най-близки роднини и приятели.

Но дали някой може да помогне на друг човек да преодолее злобата, завистта, отмъстителността, лицемерието, интригантството (може да има и друго, но за това се сещам)?

Според мен - не.

За да си "широка душа" не е задължително да се стремиш към големи неща, а да не притежаваш качествата, които съм споменала по-горе (те обикновено вървят в комплект).

Как да наречеш човек, който носи в себе си този комплект, освен дребна душица?!

И сред тези, които смятат себе си за високо образовани и/или духовно извисени има много дребни душици, т.е духовността не определя "размера" на душата.

п.п. Но съм сигурна, че при едно добро възпитание и своевременната намеса на психотерапевт (в детска възраст), формирането на качествата, характеризиращи "дребната душица" може да бъде преодоляно, макар и не във всички случаи.

Мойра, в този ти пост само едно изречение не мога да приема, защото не разбирам какво искаш да кажеш и защо мислиш така, затова би ли пояснила, поради какви причини не би следвало да се помага на всеки, който е предизвикал съчувствието ни.

Ще съм ти благодарна!

Мойра, в този ти пост само едно изречение не мога да приема, защото не разбирам какво искаш да кажеш и защо мислиш така, затова би ли пояснила, поради какви причини не би следвало да се помага на всеки, който е предизвикал съчувствието ни.

Ще съм ти благодарна!

Защото има хора, които са свикнали да искат помощ (морална или материална), без да се нуждаят от нея.

Човек трябва да помага само на тези, които наистина имат нужда от това, което искат.

Някои от търсещите помощ са толкова добри актьори, че е трудно, понякога невъзможно да разбереш, че искането на помощ се е превърнало в тяхна професия.

Не ме е срам да си призная, че и до ден днешен понякога ми се случва да давам там, където не трябва.