Още вярвам в Дядо Коледа…

И аз вярвам в Дядо Коледа. Вярвам, че щом въображението ни го е създало и продължава да му влива живот чрез вярата, той съществува, заедно с други подобни феномени - във вълните на Астралната Светлина обаче, не в Лапландия. Пространството е като струна и няма звук или образ, които да се изгубят във вечността. “Загасването на земния огън запалва пламък надземен " - това е смисълът, има го дори като ритуален жест (който не е само символичен) в нашите църкви, придружаващ молитвата; но хората не знаят връзката между огъня и мисълта.

Но в някогашното съществуване на Атлантида не вярвам по същия начин, тя е като св. Николай - погребан е някакъв спомен за нея някъде, защото е съществувала във физическия план на земята.

Не виждам пречка информираността и познанието да съжителстват с вярата.

Все пак, невъзможно е да се вярва в две взаимоизключващи се твърдения едновременно.

Аз не намирам взаимоизключване между знание и вяра. Знанието е известното, преживяното и опитаното, но в моята лична познавателна дейност и развитие няма пречка да се съмнявам, да обсъждам, да задавам въпроси, да доразвивам и надграждам /съобразно възможностите си/ приетото за фактически установено.

Докато вярата е приемане. Без въпроси, без необходимост от непременно преживяване, без търсене на доказателства. То е свързано с личната ми емоция и усещане.

Това че знам не ми пречи да вярвам, както това, че вярвам не ми пречи да знам.

Може би за това са ни дадени чувствата, за да поставим и знанието, и вярата в контекста на най-обикновеното ни ежедневие и да ги преживяваме, без непременно да ги осъзнаваме.

Казваш „не вярвам по същия начин”… - аз вярвам само по един начин и за това в един момент мисълта ти ми се изплъзва. В смисъл – разбирам те, но не споделям.

Е, за това светът е шарен.

Работата е там, че вярата в съществуването на Дядо Коледа не противоречи на ценностната система на консуматорското общество. А в Атлантида мммм... покрай Атлантида може да решим да повярваме на Платон и за други неща, и току виж се оказало, че живеем с главата надолу. Има ли доказателства, че Атлантида не е съществувала? Според мен е обратното, има достатъчно факти, които ни водят до противоположното заключение. Ако непосредствен опит в случая е невъзможен, двата останали пътя са отворени - на логиката и на вярата в свидетелството на авторитет. Някои обаче приемат писанията на Платон като лична обида. В някои случаи ми е ясно защо, в други... не.

Хм, писанията за откиване на Атлантида ми звучат като тези за откриването на Светия Граал, примерно. Атлатският период в еволюцията на човека - носител на Граала - е сложна метафора, която има за цел илюстрирането на определен етап в изграждането на човешката система. Тогава се доизгражда астралното ни тяло, сиреч тялото на желанията /емоции, чувства, страсти и т.н./. Точно това тяло е тласкачът на системата ни - то ни мотивира да вървим напред през колелото на живота и смъртта. И така нататък. ---------------------------- Да, може би е съществувала Посейдонията на Платон - често символите имат материален произход. Но това ли е важното? Или е само евтина залъгалка, която още малко ще ни задържи в кошарката, както и се иска на мама / разбирай демиурга/, за да се грижи по-лесно и да е по-защитено вече отрасващото и чедо... Но и с малко закъснение ноофита излиза от кошарката и се изправя сам пред предназначението си - това на Носителя на Образа. Амин

Какво означава ноофит - ново растение ли?

Какво означава ноофит - ново растение ли?

---------------

аха, точно

---------------

аха, точно

Пошегувах се.

Хм, писанията за откиване на Атлантида ми звучат като тези за откриването на Светия Граал, примерно.

Атлатският период в еволюцията на човека - носител на Граала - е сложна метафора, която има за цел илюстрирането на определен етап в изграждането на човешката система. Тогава се доизгражда астралното ни тяло, сиреч тялото на желанията /емоции, чувства, страсти и т.н./. Точно това тяло е тласкачът на системата ни - то ни мотивира да вървим напред през колелото на живота и смъртта. И така нататък.

----------------------------

Да, може би е съществувала Посейдонията на Платон - често символите имат материален произход. Но това ли е важното? Или е само евтина залъгалка, която още малко ще ни задържи в кошарката, както и се иска на мама / разбирай демиурга/, за да се грижи по-лесно и да е по-защитено вече отрасващото и чедо...

Но и с малко закъснение ноофита излиза от кошарката и се изправя сам пред предназначението си - това на Носителя на Образа.

Амин

Чак пък евтина… Евтина залъгалка може да е представата (илюзорната), че еволюционно стъпало може да бъде прескочено. Всичко е в природата, а тя е безкомпромисен механизъм. Това би било нещо свръхестествено, а аз не вярвам в свръхестествени неща, valentinus. Мотивират мислите, енергийният импулс на желанието е онова, без което няма раждане в световете. Може да греша в представата си, но има само една врата между непороденото и породеното, и двупосочното движение през тази врата е целият ни неуловим свят. Да разбереш нещо значи да го надживееш, а не може да го надживееш, ако не си го преживял. „Блажени нищите духом, защото тяхно е царството небесно”, нали така? Между желаенето за себе си и не-желаенето трябва непременно да минеш през прага на желаенето не за себе си. Прагът на вратата символизира неофитството, ученика. Последователите на Йоан би трябвало да го знаят, както го е знаел Платон и затова е преподавал необходимите стъпки в овладяването на мисленето и „изправянето” на желанията, защото според него има разумни и полезни, и неразумни и вредни желания.

Впрочем в темата за еволюцията ти не заяви ли, че не вярваш в нищо?

Пошегувах се.

Чак пък евтина… Евтина залъгалка може да е представата (илюзорната), че еволюционно стъпало може да бъде прескочено. Всичко е в природата, а тя е безкомпромисен механизъм. Това би било нещо свръхестествено, а аз не вярвам в свръхестествени неща, valentinus. Мотивират мислите, енергийният импулс на желанието е онова, без което няма раждане в световете. Може да греша в представата си, но има само една врата между непороденото и породеното, и двупосочното движение през тази врата е целият ни неуловим свят. Да разбереш нещо значи да го надживееш, а не може да го надживееш, ако не си го преживял. „Блажени нищите духом, защото тяхно е царството небесно”, нали така? Между желаенето за себе си и не-желаенето трябва непременно да минеш през прага на желаенето не за себе си. Прагът на вратата символизира неофитството, ученика. Последователите на Йоан би трябвало да го знаят, както го е знаел Платон и затова е преподавал необходимите стъпки в овладяването на мисленето и „изправянето” на желанията, защото според него има разумни и полезни, и неразумни и вредни желания.

Впрочем в темата за еволюцията ти не заяви ли, че не вярваш в нищо?

--------------

да, не вярвам - и на Платон също /казват, че е ученикът на Сократ, който е профанизирал учението му/.

Този монизъм, който описваш, си е доста в стил ню-ейдж, ма нека, щом ти върши работа...

Нека тукашните си следват тукашната еволюция, дано да имат успех.

Но може да има и други, които си имат друг път, нали? лесно се различават - не могат да приемат света и са му чужди - чак до края.

----------------

Предполагам, че имаш

ПП

няма лесни пътища, които водят към замъка,

нито има трудни пътища.

Има гъсталак от тръни, които напролет се покриват с нежни розови цветове, но продължават да бодат. През тях път няма - трябва да ги изгориш, но става само с топлината на сърцето. А тази топлина следва изгарянето на самото сърце, защото само така се откъсваме от планетарния астрал. И така напред през пепел от рози...

Тъпотия, нали?

Път няма, има само тръни.

-----------------

Ако само еволюцията е портата на Сатурн защо е христовият импулс?

Нали е затова, че може да се отвори нов път, напреки на еволюционната спирала.

Пътят на сидхите...

Редактирано 29 октомври 201213 г. от valentinus (преглед на промените)

--------------

да, не вярвам - и на Платон също /казват, че е ученикът на Сократ, който е профанизирал учението му/.

За пръв път чувам, кой го е казал? Чела съм, че Платон е бил посветен, а Сократ не, защото имал онова, което наричал даймонион, но е мътна работа за нас да съдим. Според Плутарх даймониона на Сократ бил неговият чист, несмесен с тялото ноус... и т.н.

Този монизъм, който описваш, си е доста в стил ню-ейдж, ма нека, щом ти върши работа...

Добре, нека да е ню-ейдж. Аман от класификации.

Когато те намерят, тогава ще усетиш тази топлина в сърцето и радостта, от която ти спира дъхът. Тогава ще разбереш какво сам си писал. Приготви се после за горчивите лекарства. Но първо трябва сам да го поискаш, безрезервно да се повериш (намесена е способността за вяра и преданост) и след това да останеш сам на себе си, сякаш без отговор и без помощ. Запомни си думите.

Не виждам защо трябва да деля на тукашни и не-тукашни, това е относително и илюзорно. Напомни ми как на шестнайсет се разкарвах с книга под мишница и ми подвикваха „ей, Камю”

Предполагам, че имаш

Да не намекваш, че съм вещица, няма такова нещо... Както и да е, както каза Митьо Пищова, да не го обръщам на чат, че досадих на всички.

-----------------

Ако само еволюцията е портата на Сатурн защо е христовият импулс?

Нали е затова, че може да се отвори нов път, напреки на еволюционната спирала.

Пътят на сидхите...

Не зная, аз съм прост редник. Какви сидхи, те са само страничен ефект на по-важни стъпки, в които няма нищо мистично.

За пръв път чувам, кой го е казал? Чела съм, че Платон е бил посветен, а Сократ не, защото имал онова, което наричал даймонион, но е мътна работа за нас да съдим. Според Плутарх даймониона на Сократ бил неговият чист, несмесен с тялото ноус... и т.н.

Добре, нека да е ню-ейдж. Аман от класификации.

Когато те намерят, тогава ще усетиш тази топлина в сърцето и радостта, от която ти спира дъхът. Тогава ще разбереш какво сам си писал. Приготви се после за горчивите лекарства. Но първо трябва сам да го поискаш, безрезервно да се повериш (намесена е способността за вяра и преданост) и след това да останеш сам на себе си, сякаш без отговор и без помощ. Запомни си думите.

Не виждам защо трябва да деля на тукашни и не-тукашни, това е относително и илюзорно. Напомни ми как на шестнайсет се разкарвах с книга под мишница и ми подвикваха „ей, Камю”

Да не намекваш, че съм вещица, няма такова нещо... Както и да е, както каза Митьо Пищова, да не го обръщам на чат, че досадих на всички.

Не зная, аз съм прост редник. Какви сидхи, те са само страничен ефект на по-важни стъпки, в които няма нищо мистично.

-----------------------------

от Алиса /да я пишем атлантка, а?/ едно стихче, както си го спомня...

Татко Уилиям

Татко Уилям, младежът му рече,

бяла е, бяла косата ти вече.

А пък по цял ден безгрижен на воля,

ходиш все още с главата надолу!

На младини, му отвърна мъдрецът,

имах аз мускули, същи борец бях.

Мажех ги с масло, чудесно, вълшебно.

Да ти продам ли? Продавам на дребно.

Татко Уилям, младежът му рече,

бяла е, бяла косата ти вече,

а си играеш, все още с главата,

удряш я, сякаш е топка, в стената!?

На младини, му отвърна борецът,

мислех си кой знай какъв ли мъдрец съм.

Празна разбрах, че била ми главата,

и за това си я удрям в стената.

Татко Уилям, младежът му рече,

бяла е, бяла косата ти вече.

А пък и костите вземаш за гъби,

нищо че няма в устата ти зъби!

На младини, му отвърна мъдрецът,

беше за мене жена ми молецът…

Цял ден, ей богу, се карахме двама,

и за това е устата ми яма!

Татко Уилям, младежът му рече,

бяла е, бяла косата ти вече,

А очила не си още ти сложил —

туй на какво ли дължи се, о, боже!

Казах, каквото ти казах аз вече! —

Татко Уилям го ядно пресече. —

Само да смееш пак нещо да питаш,

тъй да си знаеш, ритник ще опиташ!

------------------------------

Всяко жабче да си знае цветчето /по Тери Пратчит/

http://chitanka.info/text/8762/13

Редактирано 29 октомври 201213 г. от valentinus (преглед на промените)

Малахия 3:2

Редактирано 29 октомври 201213 г. от witness (преглед на промените)

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=wHvq3Wj6c_k&feature=BFa&list=ALHTd1VmZQRNpb39S3XXonpeEf_hIAxakr

Малахия 3:2

А дали пък Пътят /Дао/ не минава през скока на Сента от скалата?

абе...... Caedite eos! Novit enim Dominus qui sunt eius

абе...... Caedite eos! Novit enim Dominus qui sunt eius

-----------------------------

Правилно, първо бий, а после питай - милиционерска мъдрост

Няма нужда да ни избиват; и така си личи кой е тукашен и кой не, въпреки всички приказки. Но това "тук" се променя, а с него и обитателите - ей я Атлантида например... Атлантите са стигнали дотам да свещенодействат пред собствените си обожествени скулптурни портрети (останали са такива на о. Пасха).

Тоо, тейзи там не бяха ли останки от лемурийската, а не от атлантската култура...

Тоо, тейзи там не бяха ли останки от лемурийската, а не от атлантската култура...

Всъщност да. Може да ги пишем от лемуро-атлантската, няма резки граници между расите. Всяка раса произлиза от съответната подраса на предишната. Нашата (петата, арийско-семитска, за ужас на Хитлер) е дете на пета подраса на четвърта коренна, но някои са изчезнали, също така сме намалели на ръст и т.н. Изобщо - приказки от "Хиляда и една нощ" с джинове и ракшаси...

Всъщност да. Може да ги пишем от лемуро-атлантската, няма резки граници между расите...

Бе, май времето ги дели и то бая...

...Нашата (петата, арийско-семитска, за ужас на Хитлер) е дете на пета подраса на четвърта коренна, но някои са изчезнали, също така сме намалели на ръст и т.н...

Пак забравихме негрите и китайците...

...Изобщо - приказки от "Хиляда и една нощ" с джинове и ракшаси...

От тия с ракшасите и виманите, моята любимка е... Кали...

За пръв път чувам, кой го е казал? Чела съм, че Платон е бил посветен, а Сократ не, защото имал онова, което наричал даймонион, но е мътна работа за нас да съдим. Според Плутарх даймониона на Сократ бил неговият чист, несмесен с тялото ноус... и т.н.

Добре, нека да е ню-ейдж. Аман от класификации.

Когато те намерят, тогава ще усетиш тази топлина в сърцето и радостта, от която ти спира дъхът. Тогава ще разбереш какво сам си писал. Приготви се после за горчивите лекарства. Но първо трябва сам да го поискаш, безрезервно да се повериш (намесена е способността за вяра и преданост) и след това да останеш сам на себе си, сякаш без отговор и без помощ. Запомни си думите.

Не виждам защо трябва да деля на тукашни и не-тукашни, това е относително и илюзорно. Напомни ми как на шестнайсет се разкарвах с книга под мишница и ми подвикваха „ей, Камю”

Да не намекваш, че съм вещица, няма такова нещо... Както и да е, както каза Митьо Пищова, да не го обръщам на чат, че досадих на всички.

Не зная, аз съм прост редник. Какви сидхи, те са само страничен ефект на по-важни стъпки, в които няма нищо мистично.

----------------------

Никой никого не търси - всеки сам търси себе си, друго за намиране няма.

.............

Просто те попитах дали имаш стенно огледало, нещо като "Огледалото" на великия Тарковски.

.............

Махасидхите са вървели по особен път, характерен за Важдраяна - малката колесница /Тесният път от Библията/ сиреч махамудра. Хич недей го отхвърля с лека ръка, както строителите отхвърлиха Крайъгълният камък...

----------------------------------------------------

1 Петрово 2:7

За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла",

----------------------------------------------------

лъвовете на Буда не напомнят ли на Юдейският лъв

Редактирано 31 октомври 201213 г. от valentinus (преглед на промените)

Бе, май времето ги дели и то бая...

Субрасите на коренните раси се застъпват - петата е била в Двапара юга, когато основната част от четвъртия материк се е потопила, забравих в кой геологически период и сега не ми се проверява (извинявам се). Нали не мислиш, че между две раси и континенти не остават никакви хора по земята.

От тия с ракшасите и виманите, моята любимка е... Кали...

Тя ги е изяла, такъв и е нрава. Ако имаш предвид силата на Времето. За певицата не знам, не я познавам...

----------------------

Не съм гледала "Огледалото" и нямам стенно огледало.

Ваджраяна или Мантраяна е част от Махаяна - Голямата Колесница. За Махасидхите не знам много и не мога да разсъждавам сега, ще е все едно да подкарам "Ламрим" направо от петата част.

Не съм гледала "Огледалото" и нямам стенно огледало.

Ваджраяна или Мантраяна е част от Махаяна - Голямата Колесница. За Махасидхите не знам много и не мога да разсъждавам сега, ще е все едно да подкарам "Ламрим" направо от петата част.

------------------------------------

и аз нищо не знам са сидхите - не познавам източната езотерика, но изненадващо ми се наложи...

--------------

Нищо че нямаш, ти пак си се огледай в каквото падне - всеки и всичко наоколо е и огледало...

Редактирано 1 ноември 201213 г. от valentinus (преглед на промените)

...Нали не мислиш, че между две раси и континенти не остават никакви хора по земята...

Поглеждам Китайците и Негрите и ми се струват безкрайно различни... Културите на лемурийците и атлантите освен в пространството са добре отдалечени и във времето. Разликата би трябвало да очевидна

...Тя ги е изяла, такъв и е нрава. Ако имаш предвид силата на Времето. За певицата не знам, не я познавам...

Тя е певицата, но пее през устата на трептящият си жезъл изпиващ живота в потока на времето, така както е изпила живота от кръвта на Рактавиджя, за да оцелее на земята живота, който тя ще погълне. Сложен образ и малко разбран...

Нищо че нямаш, ти пак си се огледай в каквото падне - всеки и всичко наоколо е и огледало...

Разбрах те веднага и друго разбрах – че или ми приписваш мотиви според огледало си и не разбра за какво говоря, или че мистерийните школи, които все споменаваш, които и да са те, са като кучето на сламата. Сами не я ядат и на други не я дават. Не я ядат, защото са изгубили тази способност, а са я изгубили, защото не излизат всъщност от рамките на настоящия род и любимото им забавление е да късат главите на мухите. На въпроса „Какво да правим, мъже братя?” на Петдесетница ап. Петър отговорил с пламенно слово, като завършил с призива „Спасявайте се от тоя опак род!”

Откакто Властелините на Тъмния лик ги застигнало отложеното, откакто чак когато се събудили „видели, че са изчезнали”, копчето на машинарията е заровено толкова дълбоко в нас, че е почти невъзможно да бъде намерено.

Разбрах те веднага и друго разбрах – че или ми приписваш мотиви според огледало си и не разбра за какво говоря, или че мистерийните школи, които все споменаваш, които и да са те, са като кучето на сламата. Сами не я ядат и на други не я дават. Не я ядат, защото са изгубили тази способност, а са я изгубили, защото не излизат всъщност от рамките на настоящия род и любимото им забавление е да късат главите на мухите. На въпроса „Какво да правим, мъже братя?” на Петдесетница ап. Петър отговорил с пламенно слово, като завършил с призива „Спасявайте се от тоя опак род!”

Откакто Властелините на Тъмния лик ги застигнало отложеното, откакто чак когато се събудили „видели, че са изчезнали”, копчето на машинарията е заровено толкова дълбоко в нас, че е почти невъзможно да бъде намерено.

---------------------------

Права си, разбира се, но нищо не си разбрала - това огледало беше образно признание, че си търсещ човек, който има фундаменталната даденост да продължи. Но, по обичая си, пак го прие като критика. Нищо, след като десетина пъти все така приемаш моите думи, може пък да се увериш накрая, че враждебните стрели са само слънчеви лъчи, отразили се от Огледалото на огорчението - доспехите на Огледалния рицар, сразили рицаря на Печалния образ от селцето Манча...айде сега пак се обиждай.

Ако бяха срещу мен, голяма работа, но не са, по стечение на обстоятелствата чрез мен се омаловажава възглед, на който държа. Няма начин да не осъзнаваш, че така режем клона, на който седим. Има кълнове, на които не трябва да се пречи, а димната атмосфера вече закрива слънцето. Скритите неща не могат да бъдат дадени, а само взети, което може би знаеш, и така или иначе това ще стане. Въпросът е не в кой храм или колиба, а дали с правилен мотив и по правилният начин. Времената са други. Не прекалявай с Тарковски, много е тягостен. Поезията може да е увреждаща, знам го, колкото по-талантлива е, толкова повече пречупва.